50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога”



страница3/11
Дата22.07.2016
Размер2.39 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

УОЛД – АТЕИСТЪТ ПО НЕВОЛЯ

1♦ През 1954 проф. Джордж Уолд (който все още е атеист по това време) пише в научното списание “Scientific American”:

“Когато става въпрос за произхода на живота, има само две възможности: животът или е възникнал случайно и спонтанно, или е бил сътворен целенасочено по един свръхестествен начин. Трета възможност не съществува. Хипотезата за случайното възникване на живота беше опровергана преди 100 години, но това опровержение ни води към единствената друга възможност – свръхестественото сътворение на живота. Ние не можем да приемем тази втора възможност поради философски съображения. Затова избираме да вярваме в невъзможното, а именно, че животът е възникнал случайно и спонтанно!” (GEORGE WALD, 1954, “The Origin of Life”, in Scientific American, 191 [2]: 48).

НАУЧНИЯТ ДЕИЗЪМ НА УОЛД

2♦ В крайна сметка, около 1980 г. Джордж Уолд се отказва от атеистичните си убеждения и приема религиозния възглед за възникването на живота и Вселената.

В статията си “Животът и Духът във Вселената” (1984) проф. Уолд пише:

“В моя живот като учен аз се сблъсках с два фундаментални проблема, които са научни по своята същност, но същевременно те надхвърлят сферата на науката и аз мисля, че в крайна сметка, те не могат да бъдат решени от самата наука. Първият проблем е свързан с човешкото съзнание, а вторият – с Космологията:



1) Проблемът за съзнанието едва ли може да бъде избегнат от човек като мен, който е прекарал по-голямата част от живота си в изучаване на механизмите на зрението. Ние учените знаем много и се надяваме да научим още повече, но нашите познания изобщо не се докосват и дори не ни насочват към отговора на въпроса ‘Какво всъщност означава да виждаш?’.

Например, зрителната нервна система на жабата е в общи линии твърде сходна с тази на човека (при положение, че не навлизаме в детайли). Но разликата е в това, че аз осъзнавам, че виждам, но не знам дали жабата осъзнава, че вижда? Тя реагира на светлината, но същото правят и фото-камерите, гаражните врати и всички други фото-електрични устройства. Следователно въпросът е: дали жабата съзнателно вижда? Дали тя осъзнава своите зрителни реакции? Като учен, аз по никакъв начин не мога да отговоря на този въпрос; аз не мога да установя нито присъствието, нито отсъствието на съзнание у жабата. От една страна, аз вярвам, че съзнанието винаги съпътства нашите усещания и възприятия, но от друга страна, аз мисля, че науката е напълно неспособна да обясни същността на съзнанието.



2) Вторият проблем е свързан със специфичните свойства на нашата Вселена. Живите същества явно са част от реда в природата. Ние имаме достатъчно основания да вярваме, че живеем в една Вселена, която е напоена с живот, и в която животът възниква неизбежно, ако има достатъчно време и подходящи условия за това.

И все пак, ако някое от физичните свойства на нашата Вселена беше малко по-различно, животът, който сега е толкова широко разпространен, изобщо нямаше да възникне. Не е нужно голямо въображение, за да си представим други възможни Вселени, които са подобни на нашата, но в които няма живот. Как в крайна сметка, при толкова много други възможности, ние сме се оказали именно във Вселената, която съдържа най-подходящите свойства, необходими за възникването на живота?

Преди известно време аз проумях – и да си призная това шокира моята научна чувствителност – че проблемът за съзнанието и проблемът за Космологията имат едно общо решение. Решението е, че Духът е съществувал винаги като Матрица, Извор и Причина на физическата Вселена; че духът не е късен продукт от еволюцията на живота; и че материята, от която е изградена физическата Вселена, е всъщност духовна материя. В действителност, един Дух е конструирал нашата Вселена, в която се ражда животът, който в края на краищата поражда разумни и творящи същества.” (GEORGE WALD, 1984, “Life and Mind in the Universe”, in International Journal of Quantum Chemistry, Quantum Biology Symposium, 11, 1984: 1-15).
3♦ През 1986 в своята реч пред Първия световен конгрес, посветен на Синтеза между науката и религията (проведен в Бомбай, Индия) дуалистът Джордж Уолд потвърждава и доразвива тезата си за Духа, който е конструирал нашата Вселена:

“Аз се приближавам към края на моя живот като учен и в този момент съм изправен пред два фундаментални проблема. И двата се коренят в науката и затова подхождам към тях единствено като учен. Но все пак, аз съм убеден, че науката никога няма да бъде способна да се справи с тях. И това не би трябвало да ни учудва, тъй като първият е проблемът за Космологията, а вторият е проблемът за съзнанието.


Космологията


Твърде важен е фактът, че ние съществуваме в една Вселена, в която е възникнал животът и която притежава уникалните свойства, правещи възможно това възникване. Колкото по-задълбочено човек изучава тези свойства, толкова повече той се удивлява от това, че нашата Вселена е изключително подходяща за съществуването на живота.

А ето я и моята главна теза: ако някое от многобройните физични свойства на нашата Вселена беше малко по-различно, животът, който сега виждаме навсякъде, изобщо нямаше да възникне.



Съзнанието

Преди известно време аз осъзнах, че духът, т.е. съзнанието не е разположено във физическото пространство. Абсурдно е да мислим, че е възможно да локализираме съзнанието, тъй като то не изпраща никакви доловими физически сигнали. Присъствието или отсъствието на съзнание у другите хора и у другите живи същества не може да бъде установено от учените, т.е. от една външна гледна точка.

Нещо повече, духът не само не може да бъде локализиран, той изобщо не заема място в пространството. Духът е нещо, което не пребивава в пространството; той не може да бъде измерван; следователно, както казах в началото на моята реч, науката никога няма да може да го обясни.

Дух и материя


Неотдавна аз прозрях, че проблемът за съзнанието и проблемът за Космологията имат едно и също решение. Решението е, че един Дух е съществувал вечно и че нашата Вселена може да поражда живот, именно защото този всепроникващ Дух я управлява. Следователно, съзнанието във Вселената не е просто някакъв продукт от еволюцията на живите същества, както вярвах в миналото.

От една страна, това решение невероятно ме въодушеви, но от друга страна, то беше в крещящо противоречие с моите научни разбирания.

И все пак, само след няколко седмици аз разбрах, че се намирам в отличната компания на велики учени – мои единомишленици. Аз открих, че това решение е съществувало не само в хилядолетната източна философия, но и че то е ясно изразено от мнозина прочути съвременни физици.

И така, Артър Едингтън казва:

‘Веществото, от което е изграден този свят, е духовно вещество. Духовното вещество не е в пространството и времето.’

Ервин Шрьодингер казва:

‘Един Дух е сътворил външния обективен свят от собствената си духовна материя.’

Искам да отбележа, че ми е по-лесно да споделя тези мои възгледи с физиците, отколкото с моите колеги биолозите, и че ми е по-лесно да ги изкажа тук в Индия, отколкото на Запад.

Всъщност аз говоря за един Дух, който пронизва цялата Вселена, за един Дух, който е творящата Първопричина, съществуваща още преди материята.” (GEORGE WALD, 1989, “The Cosmology of Life and Mind.” Noetic Sciences Review, №10, p.10, Spring 1989. Institute of Noetic Sciences, California).
♦♦♦♦♦♦♦

22. ВЕРНЕР АРБЕР, Нобелов лауреат за медицина и физиология

Швейцарският молекулярен биолог Вернер Арбер (род. 1929) получава Нобеловата награда за 1978 “за откриването на рестрикционните ензими и за своя принос към молекулярната генетика”. През 1958 той защитава докторат по биофизика в университета в Женева. Арбер е професор по молекулярна биология в университетите в Бъркли (Калифорния), Женева и Базел. Понастоящем Вернер Арбер живее със семейството си в Базел, Швейцария.


♦♦♦
1♦ Вернер Арбер смята, че Бог е сътворил Вселената и живите организми посредством Еволюцията. В лекцията си “Традиционната мъдрост и новите знания за биологичната еволюция” Арбер защитава своята позиция, че традиционното учение на Библията за сътворяването на Вселената не противоречи на съвременната Еволюционна теория. В тази лекция, изнесена на конференцията “Науката и духовното търсене” (19 април 2002, Париж), Арбер казва:

“Ще се опитам да приведа новите научни понятия в съгласие с традиционната Библейска мъдрост.

Според книгата Битие от Библията, Бог е сътворил Вселената и живота стъпка по стъпка; Бог създава първо нашата планета и светлината (т.е. слънцето), след това сътворява небосвода и разделя сушата от океаните. Това описание е много логично; то обяснява на хората, които са живели преди няколко хиляди години, структурата на техния свят. Първите сътворени живи организми са били зелените растения и плодните дървета. Логично е и това, че в Библията не се споменава за създаването на микроорганизмите, които са невидими за невъоръженото човешко око. Растенията и плодовете по-късно ще послужат за храна на животните. Но преди да бъдат сътворени животните, звездите са били поставени на небето, за да послужат впоследствие за измерване на времето. След като сътворява морските животни и птиците, и един ден по-късно – сухоземните животни, Бог накрая създава хората, които са замислени да бъдат Негово подобие. Подобието вероятно се отнася до интелектуалния капацитет, творческите способности и моралната отговорност на хората, както и до техния духовен потенциал.

В Библейското описание няма категорични твърдения, че различните форми на живот са били създадени поотделно в акта на творението. По-скоро ние виждаме един стъпаловиден процес на Божественото сътворяване на света, процес със своя вътрешна логическа последователност на взаимосвързаните събития. От Библейското описание става ясно, че Божественото творение е един еволюционен процес.

Според книгата Битие Бог се заема твърде сериозно с контрола над Своето Творение. На междинните етапи и накрая, след като завършва Своето дело, Бог оценява Творението Си като добро. Ако трябва да се изразим с днешните научни понятия, Библейското описание включва самите процеси на биологична еволюция и техните стратегии да генерират генетично-разнообразни организми, които са движещата сила на еволюцията.

Време е да направим някои изводи. Според мен нито една от съществуващите научни теории, които се опитват да обяснят света в нас и около нас, не е способна да даде директни отговори на нашата жажда за духовност и смисъл. Следователно нашето търсене на смисъл остава на нивото на интерпретациите. Лично аз виждам различни проявления на Божественото влияние както в одушевения, така и в неодушевения свят.” (WERNER ARBER, “Traditional Wisdom and Recently Acquired Knowledge in Biological Evolution”, 2002, UNESCO World Headquarters, Paris).


2♦ На въпроса “Голям брой известни учени – включително Дарвин, Айнщайн и Планк – са се отнасяли към понятието Бог много сериозно. Вие какво мислите за понятието Бог и за съществуването на Бога?”, Вернер Арбер отговаря: “Аз знам, че понятието Бог ми е помогнало да преодолея много проблеми в моя живот, то ме води в критични ситуации и аз виждам, че то е потвърдено в множество дълбоки прозрения, отнасящи се до красотата на света на живите същества.” (АРБЕР, цитиран в Margenau and Varghese, 1997, 143).
3♦ На въпроса “Какъв е Вашият възглед за произхода на живота както на научно ниво, така и – ако смятате за нужно – на метафизично ниво?”, Вернер Арбер отговаря:

“Въпреки че съм биолог, аз трябва да призная, че не мога да обясня как е възникнал живота.

Според мен вирусът не е жив организъм; той може да участва в жизнените процеси, само когато успее да се внедри в една жива клетка-гостоприемник. Аз смятам, че животът същински започва да съществува едва на нивото на функциониращата жива клетка. И най-примитивните клетки се нуждаят поне от няколко стотици специфични биологични макромолекули [ДНК]. Как е възможно толкова сложни и специфични структури да се съберат заедно в една клетка – за мен това е все още една мистерия. Възможността да съществува Творец, т.е. Бог, е за мен едно удовлетворително решение на този проблем.” (АРБЕР, цитиран в Margenau and Varghese, 1997, 142).
4♦ “Аз виждам религията като важна опора за човека при справянето му с трудните проблеми, които са обичайни за неговия живот в общността.” (АРБЕР, цитиран в Margenau and Varghese, 1997, 141).
5♦ “Религиите помагат на жадуващите за правда и на всички страдащи. Иисус Христос помага на хората, изпълнявайки Своето най-важно послание, основаващо се на любовта, съпричастността, взаимната помощ и милосърдната грижа, които са и наш човешки дълг.” (ARBER 2002).
♦♦♦♦♦♦♦

23. ЕРНСТ ЧЕЙН, Нобелов лауреат за медицина и физиология

Немският биохимик Сър Ернст Чейн (1906-1979) печели Нобеловата награда за 1945 “за откриването на пеницилина и на лечебното му действие при различни инфекциозни заболявания”. Чейн е професор по биохимия в Империъл Колидж към Лондонския университет, директор на Международния изследователски център по химична микробиология в Рим и президент на Световната здравна организация.


♦♦♦
1♦ По отношение на Материалистичната еволюционна теория за произхода на живите същества Ернст Чейн казва:

“По-скоро аз бих повярвал в съществуването на приказните феи, отколкото в такива безумни догадки.

От много години твърдя, че тези догадки относно произхода на живота не водят доникъде, защото дори и най-простият жив организъм е прекалено сложен, за да бъде разбран посредством изключително примитивната химия, която учените използват в своите опити да обяснят необяснимото, което се е случило преди милиарди години. Бог не може да бъде омаловажен чрез такива наивни обяснения.” (ЧЕЙН, цитиран в “The Life of Ernst Chain: Penicillin and Beyond” by Ronald Clark, London, Weidenfeld & Nicolson, 1985, 147-148).
2♦ В речта си пред Световната еврейска конференция на интелектуалците през 1965 проф. Чейн казва:

“Вярно е, че ние сме свидетели на изумителен научен прогрес през последните 4000 години, но човешките отношения останаха същностно непроменени още от времето, когато Тората [първите пет книги на Библията] беше написана. През всички тези векове човешките отношения бяха регулирани от едни и същи неизменни закони.

Ето защо според мен най-разумният начин за обяснение на човешката съдба и на позицията, която човекът заема във Вселената, е фундаменталното учение на Юдаизма, както то е изразено в Стария Завет и е доразвито от великите мъдреци на Средновековието – а именно учението за Единния Всемогъщ Бог, за нашия благосклонен, всеприсъстващ и вечен Творец, Който е сътворил духа на човека по Свой образ и подобие.

Това религиозно учение е напълно съвместимо с модерните научни понятия; и преди всичко, то ни дава абсолютни мерки за доброто и злото, т.е. една абсолютна скала на моралните ценности, която не може да ни бъде дадена нито от философските системи, нито от научните теории, и без която нито едно човешко общество не може да оцелее.” (ЧЕЙН, цитиран в Clark 1985, 154).


3♦ В една своя реч в университета Бар-лан в Израел, Чейн казва:

“Трябва да помним не само това, че научните теории са преходни по своята същност, но и че самата наука е морално неутрална. В действителност, научните закони и научните изследвания сами по себе си не са нито добри, нито лоши.

Но когато става въпрос за отношението ни към нашите ближни, и особено когато прилагаме научни изобретения в сферата на човешките отношения, ние трябва да се ръководим от един морален кодекс, който не може да ни бъде даден от науката.

Когато търсим такъв морален кодекс, ние трябва да се насочим към вечните ценности, а не към преходните научни теории. Ние, еврейският народ, имаме уникалната привилегия, че ни е даден един вечен морален кодекс, а именно Боговдъхновените закони и традиции на Юдаизма, които станаха опорни стълбове на Западния свят.” (ЧЕЙН, цитиран в Clark 1985, 146).


4♦ “Според мен вярата е един от великите Божествени дарове за човека. На човека е дадена възможността чрез вярата, по един необясним начин, да се доближи до тайните на Вселената, без да ги разбира изцяло. Способността да вярваме е също толкова характерна и значима за нашия човешки ум, колкото и способността ни за логическо мислене. В този смисъл вярата е напълно съвместима с научния подход, и дори го допълва; тя помага на човешкия ум да обедини света в едно морално смислено цяло.

Има много пътища, чрез които хората достигат до вярата в господството на Божественото водачество и сила: чрез изкуството, чрез някои преживявания, които драстично променят живота им, чрез научни наблюдения в микро и макросвета или просто чрез съзерцаването на чудесата и целесъобразността в природата.” (ЧЕЙН, цитиран в Clark 1985, 143).


5♦ В лекцията си “Социалната отговорност и ученият в модерното западно общество” (University of London, 1970) Ернст Чейн заявява: “Що се отнася до моето поведение, аз се опитвам да бъда воден от законите, етиката и традициите на Юдаизма, които са изразени в Стария Завет и които, разбира се, са основа и на Християнството. Много отдавна аз се убедих, че единствено на базата на научното познание не е възможно да се създаде един абсолютен и общоприложим кодекс за морално поведение. Това е невъзможно, дори само заради факта, че нашето познание за най-важните житейски проблеми е твърде фрагментарно и ограничено, и то винаги ще бъде такова.

…Всички ние знаем, че научните теории (във всяка научна област) са краткотрайни, податливи на сътресения и дори могат да бъдат обърнати с главата надолу от един единствен новооткрит факт, който противоречи на съществуващата система. Поради това аз не вярвам, че е възможно единствено на базата на научното познание да се създаде един абсолютен кодекс за етично поведение и морални ценности. Научното познание винаги е било и ще бъде фрагментарно, построено върху нестабилни основи, и поради това то лесно може да ни доведе до измамни заключения, които ще трябва да коригираме при появата на всеки нов факт.” (ERNST CHAIN, “Social Responsibility and the Scientist in Modern Western Society,” in Perspectives in Biology and Medicine, Spring 1971, Vol.14, №3, p.366).


6♦ В същата лекция Чейн говори и за “Божествената искра, която проявява себе си толкова забележително в духовното сътворяване на човека”:

“Ние трябва да се отнасяме с огромна предпазливост и резервираност към всички догадки и изводи за човешкото поведение, които са извлечени от наблюденията върху животни (и особено от наблюденията върху маймуни) на базата на Дарвиновата еволюционна теория.

За някои учени може да е много забавно да описват своите братя хората като неокосмени маймуни и вероятно част от недобре осведомената публика се забавлява да чете за сравненията между маймуните и хората, но подходът на тези учени, който не е нито нов, нито оригинален, не ни води доникъде.

Не е нужно да бъдем експерти по зоология, анатомия или физиология, за да видим, че съществуват някои сходства между маймуните и човека, но със сигурност за нас са по-важни разликите, отколкото сходствата. За разлика от хората, маймуните не са способни да станат философи, математици, пророци, писатели, поети, композитори, художници и учени. Маймуните не са вдъхновени от Божествената искра, която проявява себе си толкова забележително в духовното сътворяване на човека и която разграничава човека от животните.” (CHAIN 1971, 368).


7♦ Ернст Чейн пише: “Съществува само една теория, която се опитва да обясни развитието на живота – това е Еволюционната теория на Ч. Дарвин и А. Уолас.

Но тя е доста хилав опит, който се базира върху толкова необосновани предположения (предимно от морфологично и анатомично естество), че едва ли може да бъде наречена теория.” (ЧЕЙН, цитиран в Clark 1985, 147).


8♦ По отношение на Еволюционната теория на Дарвин и Уолас, Чейн пише:

“Да се твърди, че живите организми не оцеляват, ако те не са годни за оцеляване, е просто едно банално повторение, а не научна теория.

Да се казва (както твърдят позитивистите от 19-ти век и техните последователи тук в Англия), че развитието и оцеляването на живите организми е изцяло следствие от случайни мутации, да се казва, че Природата дори извършва експерименти чрез тези мутации (посредством проби и грешки) с единствената цел да сътвори живи същества, които са по-годни за оцеляване, според мен е една хипотеза, която не се базира върху никакви доказателства и абсолютно противоречи на фактите.

Тази хипотеза своеволно пренебрегва целесъобразната структура на живите същества, която се набива в очите на биолога, накъдето и да погледне, независимо дали той изследва различните органи в един организъм, или различните части на една единствена клетка, или пък изследва взаимоотношенията между разнородните животински видове.

Тези класически Еволюционни теории са всъщност едно вулгарно опростяване на една изключително сложна и заплетена маса от факти, и аз съм изумен, че от толкова дълго време тези теории се поглъщат толкова безкритично и леко от толкова много учени, които дори не промърморват в знак на протест.” (CHAIN 1971, 367).
♦♦♦♦♦♦♦

24. ДЕРЕК БАРТЪН, Нобелов лауреат за химия

Британският химик Сър Дерек Бартън (1918-1998) е удостоен с Нобеловата награда за 1969 “за своя принос към развитието на конформационния анализ като съществена част от химията”. Дерек Бартън защитава два доктората по органична химия; той е професор по органична химия в Харвардския университет и в университетите в Лондон и Глазгоу.


♦♦♦
1♦ На въпроса “Според Вас какво трябва да бъде отношението между науката и религията?”, проф. Бартън отговаря:

“Бог е Истината. Не съществува несъвместимост между науката и религията. Според мен те търсят една и съща истина. Науката ни показва, че Бог съществува.” (БАРТЪН, цитиран в Margenau and Varghese 1997, 144).


2♦ “Наблюденията и експериментите на науката са толкова удивителни, че истината, която те разкриват, със сигурност може да бъде приета като едно от проявленията на Бога. Бог разкрива себе си благодарение на това, че позволява на човека да достигне до истината.” (БАРТЪН, цитиран в Margenau and Varghese 1997, 145).
3♦ На въпроса “Голям брой известни учени – включително Дарвин, Айнщайн и Планк – са се отнасяли към понятието Бог много сериозно. Вие какво мислите за понятието Бог и за съществуването на Бога?”, проф. Бартън отговаря:

“Както вече казах, Бог е Истината. Но дали Бог действително е толкова близо до човека? Разбира се, аз не смятам, че Бог приема само една религия или само една църковна общност като единствената група, която е упълномощена да просвещава хората. Аз вярвам, че Бог приема всички хора, дори и тези, които претендират, че не са религиозни. Моралът и религията са взаимно свързани и от тази връзка произтичат многобройни добродетелни човешки дела.” (БАРТЪН, цитиран в Margenau and Varghese 1997, 147).


4♦ “Нашата Вселена е безкрайно голяма и безкрайно малка. Тя е безкрайна във времето – и в миналото, и в бъдещето. Ние никога няма да можем да разберем безкрайността. Безкрайността е абсолютната истина, която е Бог.” (БАРТЪН, цитиран в Margenau and Varghese 1997, 144).
5♦ “В крайна сметка, религията представлява връзка между личността и Бога. Но може ли човек да общува с Бога? Молитвите към Бога, които целят да се повиши нечие лично благосъстояние за сметка на другите хора, със сигурност не са приемливи. Но молитвите, които целят да бъде открита някаква истина, вероятно са приемливи за Бога. И наистина, забележително е, че ние сме успели да разберем толкова много неща за света около нас; Бог ни е позволил да правим наблюдения и експерименти, които могат да бъдат интерпретирани от рационалното мислене.” (БАРТЪН, цитиран в Margenau and Varghese 1997, 147).
♦♦♦♦♦♦♦

25. КРИСТИЯН АНФИНСЕН, Нобелов лауреат за химия

Американският биохимик Кристиян Анфинсен (1916-1995) получава Нобеловата награда за 1972 “за работата си върху рибонуклеазата и особено върху връзката между аминокиселинната последователност и биологично активната структура”. Той е професор по биохимия в Харвардския университет и професор по биология в университета “Джонс Хопкинс” в Балтимор.


♦♦♦
1♦ В антологията “Космос, Биос, Теос”, 60 изтъкнати учени отговарят на въпроси за науката, религията и Бога. Един от тези учени е Кристиян Анфинсен.

На въпроса “Голям брой известни учени – включително Дарвин, Айнщайн и Планк – са се отнасяли към понятието Бог много сериозно. Вие какво мислите за понятието Бог и за съществуването на Бога?”, проф. Анфинсен отговаря:

“Аз мисля, че само един идиот може да бъде атеист. Ние трябва да признаем, че съществува една необозрима Сила, която притежава безкрайно знание и прозорливост и която е стартирала движението на цялата Вселена в самото начало.” (АНФИНСЕН, цитиран в Margenau and Varghese, “Cosmos, Bios, Theos”, Chicago, Open Court Publishing, 1997, 139).
2♦ Проф. Анфинсен пише до съставителите на антологията “Космос, Биос, Теос”:

“В писмото си аз ви изпращам и моя любим цитат от Айнщайн, който е в почти пълно съгласие с моята гледна точка.

Айнщайн казва: ‘Най-прекрасната и най-дълбинната емоция, която можем да преживеем, е усещането за мистичното. То посява семената на всяка истинска наука. Този, който не познава това усещане, който е загубил способността си да се възхищава и да благоговее, прилича на жив мъртвец. Дълбоката емоционална увереност в съществуването на една Върховна Разумна Сила, която разкрива себе си в неразгадаемата Вселена, формира моята представа за Бога’.” (АНФИНСЕН, цитиран в Margenau and Varghese, “Cosmos, Bios, Theos”, Chicago, 1997, 140).
3♦ В последното си писмо до единия от съставителите на антологията – проф. Хенри Маргенау, Анфинсен пише:

“Аз не мисля, че мога да добавя още нещо към моята вече изразена в антологията позиция относно природата на Бога и съществуването на Бога.

Очевидно е, че едно всемогъщо и всезнаещо Същество трябва да съществува, за да можем да обясним нашето собствено съществуване.” (ANFINSEN 1989).
4♦ През 1979 Анфинсен приема ортодоксалния Юдаизъм – вярата, която той запазва до края на живота си. Няколко месеца след смъртта на Анфинсен, на 16 ноември 1995 в своето възпоменателно слово в института “Вайцман” неговата съпруга Либи Анфинсен казва:

“Неговата религиозна биография е интересна с това, че еврейските му предци по майчина линия са изчезнали, когато нацистите са нападнали Берген (Норвегия), родителите му са били верни на Библията лутерани, а той самият беше агностик до края на 70-те, когато изучи и прие традиционния Юдаизъм. Той мислеше, че неговите възгледи са изразени най-точно в следните думи на Айнщайн: ‘Най-прекрасната и най-дълбинната емоция, която можем да преживеем, е усещането за мистичното. То посява семената на всяка истинска наука. Този, който не познава това усещане, който е загубил способността си да се възхищава и да благоговее, прилича на жив мъртвец. Дълбоката емоционална увереност в съществуването на една Върховна Разумна Сила, която разкрива себе си в неразгадаемата Вселена, формира моята представа за Бога’. Моят съпруг правеше копия на този текст и го разпространяваше сред много хора.” (LIBBY ANFINSEN 1995).


♦♦♦♦♦♦♦

26. ВАЛТЕР КОУН, Нобелов лауреат за химия

Австрийският физик и химик Валтер Коун (род. 1923) печели Нобеловата награда за 1998 “за своето откритие на функционалната теория за плътността на материята, която изцяло променя научния подход към електронната структура на атомите и молекулите”. През 1948 Валтер Коун защитава докторат по физика в Харвардския университет; впоследствие той е професор по физика в Калифорнийския университет, Сан Диего (1960-1979) и в Калифорнийския университет, Санта Барбара (от 1979 до днес). Понастоящем той живее със семейството си в Санта Барбара, Калифорния.


♦♦♦
1♦ В едно интервю, озаглавено “Д-р Валтер Коун: Науката, религията и човешкия опит” (26 юли 2001), Валтер Коун казва:

“Аз съм евреин и напълно се идентифицирам с Юдаизма. Бих казал, че съм религиозен човек едновременно в два аспекта. Първият аспект е свързан с факта, че религията, и по-специално еврейската религия, твърде много обогати моя живот; тя е нещо, което аз съм предал на моите деца, и виждам, че техният живот също се обогати от нея.

Вторият аспект е свързан с това, че аз съм изцяло потопен в науката, и е съвсем естествено, че мисля за религията от гледната точка на един учен. Когато мисля за религията, аз не я разглеждам като сбор от различни вероизповедания, а в един общ Деистичен смисъл. Моето мислене е повлияно от произведенията на Айнщайн. Той твърди, че когато съзерцава света, усеща присъствието на една иманентна Сила, която е много по-грандиозна от всяка човешка сила. Моето преживяване е същото. Аз изпитвам чувство на страхопочитание, чувство на преклонение и усещане за една велика мистерия.” (KOHN 2001a, “Dr. Walter Kohn: Science, Religion, and the Human Experience”, July 26, 2001).
2♦ На въпроса “Вие твърдите, че сте деист, а Деизмът е религиозната вяра, според която една Божествена Сила е задвижила Вселената в самото начало, а впоследствие Вселената е продължила да се движи според своите неизменни закони, без намесата на Бога. Такова ли е Вашето разбиране за Деизма?”, проф. Коун отговаря:

“Моето разбиране включва всичко това. Аз не виждам причина да вярвам, че природните закони, които ние учените изучаваме, могат във всеки момент да бъдат нарушени от Божествена намеса. Но същевременно аз не смятам, че Вселената се движи по един прост, тотално предсказуем и механистичен начин. Все още съществуват много дълбоки философски въпроси, свързани със законите на квантовата механика и със законите, които управляват природата на хаоса. Тези закони необратимо разклатиха основите на механистично-детерминистичния мироглед от 18-ти и 19-ти век.

Това е моят отговор на Вашия въпрос, как аз разбирам Деизма, и на Вашето твърдение – ще го перифразирам – че светът е задвижен от една Божествена Сила и сега той се движи самостоятелно.

Опитвам се да кажа, че всичко е изключително сложно; всъщност е невероятно; трудно е да намеря точните думи…

Все пак аз мисля, че ние сме опознали света в невероятно голяма степен, но всъщност той си остава непознаваем за нас. Очевидният факт, че нашият свят е толкова удивителен, ме кара да усещам (и тук аз следвам стъпките на Айнщайн) присъствието на една Сила, която може да поеме отговорността и заслугата за съществуването на този свят.” (KOHN 2001a).
3♦ След срещата си с Папа Йоан Павел II във Ватикана, проф. Коун изнася лекция (University of California, Santa Barbara, 20 април 2001), в която казва:

“Със сигурност науката, и по-специално физиката и химията, представлява много важна част от моята идентичност. Но същевременно аз смятам себе си за религиозен човек, и то в два смисъла: единият се основава на моето либерално еврейско възпитание, което предадох на моите деца; а вторият е моят неденоминационен Деизъм, който извира от страхопочитанието ми към света на нашите душевни преживявания и е подсилен от моята идентичност като учен. С това е свързано и убеждението ми, че науката сама по себе си е непълноценен водач в живота, защото тя не може да удовлетвори нашите най-дълбоки търсения и потребности.” (KOHN 2001b).


4♦ На въпроса “Според Вас какво трябва да бъде отношението между науката и религията?”, проф. Коун отговаря:

“Необходимо е взаимно уважение. Науката и религията са важни взаимно допълващи се части от човешкия опит.” (KOHN 2002).


5♦ На въпроса “Какво мислите за съществуването на Бога?”, Валтер Коун отговаря:

“Съществуват изключително важни части от човешкия опит, за които науката не може да каже нищо, защото тя е същностно ограничена. Аз логически свързвам тези части от нашия опит с една реалност, която наричам Бог.” (KOHN 2002).


♦♦♦♦♦♦♦


1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница