УОЛД – АТЕИСТЪТ ПО НЕВОЛЯ

Космологията

А ето я и моята главна теза: ако някое от многобройните физични свойства на нашата Вселена беше малко по-различно, животът, който сега виждаме навсякъде, изобщо нямаше да възникне.

Преди известно време аз осъзнах, че духът, т.е. съзнанието не е разположено във физическото пространство. Абсурдно е да мислим, че е възможно да локализираме съзнанието, тъй като то не изпраща никакви доловими физически сигнали. Присъствието или отсъствието на съзнание у другите хора и у другите живи същества не може да бъде установено от учените, т.е. от една външна гледна точка.

Нещо повече, духът не само не може да бъде локализиран, той изобщо не заема място в пространството. Духът е нещо, което не пребивава в пространството; той не може да бъде измерван; следователно, както казах в началото на моята реч, науката никога няма да може да го обясни.

Дух и материя

От една страна, това решение невероятно ме въодушеви, но от друга страна, то беше в крещящо противоречие с моите научни разбирания.

И все пак, само след няколко седмици аз разбрах, че се намирам в отличната компания на велики учени – мои единомишленици. Аз открих, че това решение е съществувало не само в хилядолетната източна философия, но и че то е ясно изразено от мнозина прочути съвременни физици.

И така, Артър Едингтън казва:

‘Веществото, от което е изграден този свят, е духовно вещество. Духовното вещество не е в пространството и времето.’

Ервин Шрьодингер казва:

‘Един Дух е сътворил външния обективен свят от собствената си духовна материя.’

Искам да отбележа, че ми е по-лесно да споделя тези мои възгледи с физиците, отколкото с моите колеги биолозите, и че ми е по-лесно да ги изкажа тук в Индия, отколкото на Запад.

Всъщност аз говоря за един Дух, който пронизва цялата Вселена, за един Дух, който е творящата Първопричина, съществуваща още преди материята.” (GEORGE WALD, 1989, “The Cosmology of Life and Mind.” Noetic Sciences Review, №10, p.10, Spring 1989. Institute of Noetic Sciences, California).
♦♦♦♦♦♦♦

22. ВЕРНЕР АРБЕР, Нобелов лауреат за медицина и физиология

Швейцарският молекулярен биолог Вернер Арбер (род. 1929) получава Нобеловата награда за 1978 “за откриването на рестрикционните ензими и за своя принос към молекулярната генетика”. През 1958 той защитава докторат по биофизика в университета в Женева. Арбер е професор по молекулярна биология в университетите в Бъркли (Калифорния), Женева и Базел. Понастоящем Вернер Арбер живее със семейството си в Базел, Швейцария.

“Ще се опитам да приведа новите научни понятия в съгласие с традиционната Библейска мъдрост.

Според книгата Битие от Библията, Бог е сътворил Вселената и живота стъпка по стъпка; Бог създава първо нашата планета и светлината (т.е. слънцето), след това сътворява небосвода и разделя сушата от океаните. Това описание е много логично; то обяснява на хората, които са живели преди няколко хиляди години, структурата на техния свят. Първите сътворени живи организми са били зелените растения и плодните дървета. Логично е и това, че в Библията не се споменава за създаването на микроорганизмите, които са невидими за невъоръженото човешко око. Растенията и плодовете по-късно ще послужат за храна на животните. Но преди да бъдат сътворени животните, звездите са били поставени на небето, за да послужат впоследствие за измерване на времето. След като сътворява морските животни и птиците, и един ден по-късно – сухоземните животни, Бог накрая създава хората, които са замислени да бъдат Негово подобие. Подобието вероятно се отнася до интелектуалния капацитет, творческите способности и моралната отговорност на хората, както и до техния духовен потенциал.

В Библейското описание няма категорични твърдения, че различните форми на живот са били създадени поотделно в акта на творението. По-скоро ние виждаме един стъпаловиден процес на Божественото сътворяване на света, процес със своя вътрешна логическа последователност на взаимосвързаните събития. От Библейското описание става ясно, че Божественото творение е един еволюционен процес.

Според книгата Битие Бог се заема твърде сериозно с контрола над Своето Творение. На междинните етапи и накрая, след като завършва Своето дело, Бог оценява Творението Си като добро. Ако трябва да се изразим с днешните научни понятия, Библейското описание включва самите процеси на биологична еволюция и техните стратегии да генерират генетично-разнообразни организми, които са движещата сила на еволюцията.

Време е да направим някои изводи. Според мен нито една от съществуващите научни теории, които се опитват да обяснят света в нас и около нас, не е способна да даде директни отговори на нашата жажда за духовност и смисъл. Следователно нашето търсене на смисъл остава на нивото на интерпретациите. Лично аз виждам различни проявления на Божественото влияние както в одушевения, така и в неодушевения свят.” (WERNER ARBER, “Traditional Wisdom and Recently Acquired Knowledge in Biological Evolution”, 2002, UNESCO World Headquarters, Paris).

“Въпреки че съм биолог, аз трябва да призная, че не мога да обясня как е възникнал живота.

Според мен вирусът не е жив организъм; той може да участва в жизнените процеси, само когато успее да се внедри в една жива клетка-гостоприемник. Аз смятам, че животът същински започва да съществува едва на нивото на функциониращата жива клетка. И най-примитивните клетки се нуждаят поне от няколко стотици специфични биологични макромолекули [ДНК]. Как е възможно толкова сложни и специфични структури да се съберат заедно в една клетка – за мен това е все още една мистерия. Възможността да съществува Творец, т.е. Бог, е за мен едно удовлетворително решение на този проблем.” (АРБЕР, цитиран в Margenau and Varghese, 1997, 142).
4♦ “Аз виждам религията като важна опора за човека при справянето му с трудните проблеми, които са обичайни за неговия живот в общността.” (АРБЕР, цитиран в Margenau and Varghese, 1997, 141).
5♦ “Религиите помагат на жадуващите за правда и на всички страдащи. Иисус Христос помага на хората, изпълнявайки Своето най-важно послание, основаващо се на любовта, съпричастността, взаимната помощ и милосърдната грижа, които са и наш човешки дълг.” (ARBER 2002).
♦♦♦♦♦♦♦

23. ЕРНСТ ЧЕЙН, Нобелов лауреат за медицина и физиология

Немският биохимик Сър Ернст Чейн (1906-1979) печели Нобеловата награда за 1945 “за откриването на пеницилина и на лечебното му действие при различни инфекциозни заболявания”. Чейн е професор по биохимия в Империъл Колидж към Лондонския университет, директор на Международния изследователски център по химична микробиология в Рим и президент на Световната здравна организация.

“По-скоро аз бих повярвал в съществуването на приказните феи, отколкото в такива безумни догадки.

От много години твърдя, че тези догадки относно произхода на живота не водят доникъде, защото дори и най-простият жив организъм е прекалено сложен, за да бъде разбран посредством изключително примитивната химия, която учените използват в своите опити да обяснят необяснимото, което се е случило преди милиарди години. Бог не може да бъде омаловажен чрез такива наивни обяснения.” (ЧЕЙН, цитиран в “The Life of Ernst Chain: Penicillin and Beyond” by Ronald Clark, London, Weidenfeld & Nicolson, 1985, 147-148).
2♦ В речта си пред Световната еврейска конференция на интелектуалците през 1965 проф. Чейн казва:

“Вярно е, че ние сме свидетели на изумителен научен прогрес през последните 4000 години, но човешките отношения останаха същностно непроменени още от времето, когато Тората [първите пет книги на Библията] беше написана. През всички тези векове човешките отношения бяха регулирани от едни и същи неизменни закони.

Ето защо според мен най-разумният начин за обяснение на човешката съдба и на позицията, която човекът заема във Вселената, е фундаменталното учение на Юдаизма, както то е изразено в Стария Завет и е доразвито от великите мъдреци на Средновековието – а именно учението за Единния Всемогъщ Бог, за нашия благосклонен, всеприсъстващ и вечен Творец, Който е сътворил духа на човека по Свой образ и подобие.

Това религиозно учение е напълно съвместимо с модерните научни понятия; и преди всичко, то ни дава абсолютни мерки за доброто и злото, т.е. една абсолютна скала на моралните ценности, която не може да ни бъде дадена нито от философските системи, нито от научните теории, и без която нито едно човешко общество не може да оцелее.” (ЧЕЙН, цитиран в Clark 1985, 154).

“Трябва да помним не само това, че научните теории са преходни по своята същност, но и че самата наука е морално неутрална. В действителност, научните закони и научните изследвания сами по себе си не са нито добри, нито лоши.

Но когато става въпрос за отношението ни към нашите ближни, и особено когато прилагаме научни изобретения в сферата на човешките отношения, ние трябва да се ръководим от един морален кодекс, който не може да ни бъде даден от науката.

Когато търсим такъв морален кодекс, ние трябва да се насочим към вечните ценности, а не към преходните научни теории. Ние, еврейският народ, имаме уникалната привилегия, че ни е даден един вечен морален кодекс, а именно Боговдъхновените закони и традиции на Юдаизма, които станаха опорни стълбове на Западния свят.” (ЧЕЙН, цитиран в Clark 1985, 146).

Има много пътища, чрез които хората достигат до вярата в господството на Божественото водачество и сила: чрез изкуството, чрез някои преживявания, които драстично променят живота им, чрез научни наблюдения в микро и макросвета или просто чрез съзерцаването на чудесата и целесъобразността в природата.” (ЧЕЙН, цитиран в Clark 1985, 143).

…Всички ние знаем, че научните теории (във всяка научна област) са краткотрайни, податливи на сътресения и дори могат да бъдат обърнати с главата надолу от един единствен новооткрит факт, който противоречи на съществуващата система. Поради това аз не вярвам, че е възможно единствено на базата на научното познание да се създаде един абсолютен кодекс за етично поведение и морални ценности. Научното познание винаги е било и ще бъде фрагментарно, построено върху нестабилни основи, и поради това то лесно може да ни доведе до измамни заключения, които ще трябва да коригираме при появата на всеки нов факт.” (ERNST CHAIN, “Social Responsibility and the Scientist in Modern Western Society,” in Perspectives in Biology and Medicine, Spring 1971, Vol.14, №3, p.366).

“Ние трябва да се отнасяме с огромна предпазливост и резервираност към всички догадки и изводи за човешкото поведение, които са извлечени от наблюденията върху животни (и особено от наблюденията върху маймуни) на базата на Дарвиновата еволюционна теория.

За някои учени може да е много забавно да описват своите братя хората като неокосмени маймуни и вероятно част от недобре осведомената публика се забавлява да чете за сравненията между маймуните и хората, но подходът на тези учени, който не е нито нов, нито оригинален, не ни води доникъде.

Не е нужно да бъдем експерти по зоология, анатомия или физиология, за да видим, че съществуват някои сходства между маймуните и човека, но със сигурност за нас са по-важни разликите, отколкото сходствата. За разлика от хората, маймуните не са способни да станат философи, математици, пророци, писатели, поети, композитори, художници и учени. Маймуните не са вдъхновени от Божествената искра, която проявява себе си толкова забележително в духовното сътворяване на човека и която разграничава човека от животните.” (CHAIN 1971, 368).

Но тя е доста хилав опит, който се базира върху толкова необосновани предположения (предимно от морфологично и анатомично естество), че едва ли може да бъде наречена теория.” (ЧЕЙН, цитиран в Clark 1985, 147).

“Да се твърди, че живите организми не оцеляват, ако те не са годни за оцеляване, е просто едно банално повторение, а не научна теория.

Да се казва (както твърдят позитивистите от 19-ти век и техните последователи тук в Англия), че развитието и оцеляването на живите организми е изцяло следствие от случайни мутации, да се казва, че Природата дори извършва експерименти чрез тези мутации (посредством проби и грешки) с единствената цел да сътвори живи същества, които са по-годни за оцеляване, според мен е една хипотеза, която не се базира върху никакви доказателства и абсолютно противоречи на фактите.

Тази хипотеза своеволно пренебрегва целесъобразната структура на живите същества, която се набива в очите на биолога, накъдето и да погледне, независимо дали той изследва различните органи в един организъм, или различните части на една единствена клетка, или пък изследва взаимоотношенията между разнородните животински видове.

Тези класически Еволюционни теории са всъщност едно вулгарно опростяване на една изключително сложна и заплетена маса от факти, и аз съм изумен, че от толкова дълго време тези теории се поглъщат толкова безкритично и леко от толкова много учени, които дори не промърморват в знак на протест.” (CHAIN 1971, 367).
♦♦♦♦♦♦♦

24. ДЕРЕК БАРТЪН, Нобелов лауреат за химия

Британският химик Сър Дерек Бартън (1918-1998) е удостоен с Нобеловата награда за 1969 “за своя принос към развитието на конформационния анализ като съществена част от химията”. Дерек Бартън защитава два доктората по органична химия; той е професор по органична химия в Харвардския университет и в университетите в Лондон и Глазгоу.

“Бог е Истината. Не съществува несъвместимост между науката и религията. Според мен те търсят една и съща истина. Науката ни показва, че Бог съществува.” (БАРТЪН, цитиран в Margenau and Varghese 1997, 144).

“Както вече казах, Бог е Истината. Но дали Бог действително е толкова близо до човека? Разбира се, аз не смятам, че Бог приема само една религия или само една църковна общност като единствената група, която е упълномощена да просвещава хората. Аз вярвам, че Бог приема всички хора, дори и тези, които претендират, че не са религиозни. Моралът и религията са взаимно свързани и от тази връзка произтичат многобройни добродетелни човешки дела.” (БАРТЪН, цитиран в Margenau and Varghese 1997, 147).

Американският биохимик Кристиян Анфинсен (1916-1995) получава Нобеловата награда за 1972 “за работата си върху рибонуклеазата и особено върху връзката между аминокиселинната последователност и биологично активната структура”. Той е професор по биохимия в Харвардския университет и професор по биология в университета “Джонс Хопкинс” в Балтимор.

На въпроса “Голям брой известни учени – включително Дарвин, Айнщайн и Планк – са се отнасяли към понятието Бог много сериозно. Вие какво мислите за понятието Бог и за съществуването на Бога?”, проф. Анфинсен отговаря:

“Аз мисля, че само един идиот може да бъде атеист. Ние трябва да признаем, че съществува една необозрима Сила, която притежава безкрайно знание и прозорливост и която е стартирала движението на цялата Вселена в самото начало.” (АНФИНСЕН, цитиран в Margenau and Varghese, “Cosmos, Bios, Theos”, Chicago, Open Court Publishing, 1997, 139).
2♦ Проф. Анфинсен пише до съставителите на антологията “Космос, Биос, Теос”:

“В писмото си аз ви изпращам и моя любим цитат от Айнщайн, който е в почти пълно съгласие с моята гледна точка.

Айнщайн казва: ‘Най-прекрасната и най-дълбинната емоция, която можем да преживеем, е усещането за мистичното. То посява семената на всяка истинска наука. Този, който не познава това усещане, който е загубил способността си да се възхищава и да благоговее, прилича на жив мъртвец. Дълбоката емоционална увереност в съществуването на една Върховна Разумна Сила, която разкрива себе си в неразгадаемата Вселена, формира моята представа за Бога’.” (АНФИНСЕН, цитиран в Margenau and Varghese, “Cosmos, Bios, Theos”, Chicago, 1997, 140).
3♦ В последното си писмо до единия от съставителите на антологията – проф. Хенри Маргенау, Анфинсен пише:

“Аз не мисля, че мога да добавя още нещо към моята вече изразена в антологията позиция относно природата на Бога и съществуването на Бога.

Очевидно е, че едно всемогъщо и всезнаещо Същество трябва да съществува, за да можем да обясним нашето собствено съществуване.” (ANFINSEN 1989).
4♦ През 1979 Анфинсен приема ортодоксалния Юдаизъм – вярата, която той запазва до края на живота си. Няколко месеца след смъртта на Анфинсен, на 16 ноември 1995 в своето възпоменателно слово в института “Вайцман” неговата съпруга Либи Анфинсен казва:

“Неговата религиозна биография е интересна с това, че еврейските му предци по майчина линия са изчезнали, когато нацистите са нападнали Берген (Норвегия), родителите му са били верни на Библията лутерани, а той самият беше агностик до края на 70-те, когато изучи и прие традиционния Юдаизъм. Той мислеше, че неговите възгледи са изразени най-точно в следните думи на Айнщайн: ‘Най-прекрасната и най-дълбинната емоция, която можем да преживеем, е усещането за мистичното. То посява семената на всяка истинска наука. Този, който не познава това усещане, който е загубил способността си да се възхищава и да благоговее, прилича на жив мъртвец. Дълбоката емоционална увереност в съществуването на една Върховна Разумна Сила, която разкрива себе си в неразгадаемата Вселена, формира моята представа за Бога’. Моят съпруг правеше копия на този текст и го разпространяваше сред много хора.” (LIBBY ANFINSEN 1995).

Австрийският физик и химик Валтер Коун (род. 1923) печели Нобеловата награда за 1998 “за своето откритие на функционалната теория за плътността на материята, която изцяло променя научния подход към електронната структура на атомите и молекулите”. През 1948 Валтер Коун защитава докторат по физика в Харвардския университет; впоследствие той е професор по физика в Калифорнийския университет, Сан Диего (1960-1979) и в Калифорнийския университет, Санта Барбара (от 1979 до днес). Понастоящем той живее със семейството си в Санта Барбара, Калифорния.

“Аз съм евреин и напълно се идентифицирам с Юдаизма. Бих казал, че съм религиозен човек едновременно в два аспекта. Първият аспект е свързан с факта, че религията, и по-специално еврейската религия, твърде много обогати моя живот; тя е нещо, което аз съм предал на моите деца, и виждам, че техният живот също се обогати от нея.

Вторият аспект е свързан с това, че аз съм изцяло потопен в науката, и е съвсем естествено, че мисля за религията от гледната точка на един учен. Когато мисля за религията, аз не я разглеждам като сбор от различни вероизповедания, а в един общ Деистичен смисъл. Моето мислене е повлияно от произведенията на Айнщайн. Той твърди, че когато съзерцава света, усеща присъствието на една иманентна Сила, която е много по-грандиозна от всяка човешка сила. Моето преживяване е същото. Аз изпитвам чувство на страхопочитание, чувство на преклонение и усещане за една велика мистерия.” (KOHN 2001a, “Dr. Walter Kohn: Science, Religion, and the Human Experience”, July 26, 2001).
2♦ На въпроса “Вие твърдите, че сте деист, а Деизмът е религиозната вяра, според която една Божествена Сила е задвижила Вселената в самото начало, а впоследствие Вселената е продължила да се движи според своите неизменни закони, без намесата на Бога. Такова ли е Вашето разбиране за Деизма?”, проф. Коун отговаря:

“Моето разбиране включва всичко това. Аз не виждам причина да вярвам, че природните закони, които ние учените изучаваме, могат във всеки момент да бъдат нарушени от Божествена намеса. Но същевременно аз не смятам, че Вселената се движи по един прост, тотално предсказуем и механистичен начин. Все още съществуват много дълбоки философски въпроси, свързани със законите на квантовата механика и със законите, които управляват природата на хаоса. Тези закони необратимо разклатиха основите на механистично-детерминистичния мироглед от 18-ти и 19-ти век.

Това е моят отговор на Вашия въпрос, как аз разбирам Деизма, и на Вашето твърдение – ще го перифразирам – че светът е задвижен от една Божествена Сила и сега той се движи самостоятелно.

Опитвам се да кажа, че всичко е изключително сложно; всъщност е невероятно; трудно е да намеря точните думи…

Все пак аз мисля, че ние сме опознали света в невероятно голяма степен, но всъщност той си остава непознаваем за нас. Очевидният факт, че нашият свят е толкова удивителен, ме кара да усещам (и тук аз следвам стъпките на Айнщайн) присъствието на една Сила, която може да поеме отговорността и заслугата за съществуването на този свят.” (KOHN 2001a).
3♦ След срещата си с Папа Йоан Павел II във Ватикана, проф. Коун изнася лекция (University of California, Santa Barbara, 20 април 2001), в която казва:

“Със сигурност науката, и по-специално физиката и химията, представлява много важна част от моята идентичност. Но същевременно аз смятам себе си за религиозен човек, и то в два смисъла: единият се основава на моето либерално еврейско възпитание, което предадох на моите деца; а вторият е моят неденоминационен Деизъм, който извира от страхопочитанието ми към света на нашите душевни преживявания и е подсилен от моята идентичност като учен. С това е свързано и убеждението ми, че науката сама по себе си е непълноценен водач в живота, защото тя не може да удовлетвори нашите най-дълбоки търсения и потребности.” (KOHN 2001b).

“Необходимо е взаимно уважение. Науката и религията са важни взаимно допълващи се части от човешкия опит.” (KOHN 2002).

“Съществуват изключително важни части от човешкия опит, за които науката не може да каже нищо, защото тя е същностно ограничена. Аз логически свързвам тези части от нашия опит с една реалност, която наричам Бог.” (KOHN 2002).