95 тезиси за праведност чрез вяра

Праведност

Тезис 1

Християнинът прави това, което е право, защото е християнин, а не за да стане такъв.

Това се случи през първите няколко седмици в една нова църква. Целта ми бе да посетя всички семейства, за да се запозная с тях. Много лесно е да се отбиеш и да поговориш за незначителни неща. "Това снимката на леля Мини ли е?"

Измислих един трик: въпрос, който задавах във всеки дом. "Каква е твоята дефиниция за християнин?" Внимателно си записвах всички отговори.

"Християнин е човек, който живее според златното правило."

"Християнинът е честен."

"Християнинът е добър и любезен."

"Християнинът обича ближните си."

Чух много различни отговори, но всички имаха нещо общо. Наблягаха на поведението. Името Христос не бе споменато нито веднъж.

Можете да прочетете интервюта на журналисти с хора от улицата. Отговорите са подобни.

"Християнинът прави това и това. Християнинът не прави еди какво си." Чули ли сте някой да отговаря: "Християнинът е човек, който познава и обича Христос."

Какво е християнството? Дали се основава на поведението? Или можа бе основата му е някакъв вид взаимоотношения? Трябва да намерим нишката, водеща към разбирането и преживяването на спасение чрез вяра в Христос. Християнството е въпрос на познаване на Христос. Поведението, отличаващо християните от нехристияните, е резултат, а не причина от отношението към Исус, основано на вяра.

Да перифразираме казаното. Ябълковото дърво ражда ябълки, защото е ябълково дърво, а не за да стане такова. Исус направи подобно сравнение: "Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове. Не може добро дърво да дава лоши плодове, или лошо дърво да дава добри плодове" (Матей 7:17, 18).

Ако се интересувате от добри плодове, хубаво е да започнете с добро дърво. Задачата ви би била да го напоявате, торите и да му давате възможност слънцето и дъждът да извършат работата си. Не е необходимо да се опитвате да произвеждате плод. Ако дървото е здраво, плодът неизбежно ще дойде.

Така е и в християнския живот. Този, който се опитва да живее християнски, като обработва поведението си, е влязъл в улица без изход. В "Притчи Христови" е казано: "Чрез обновяването на сърцето Божията благодат действа за преобразяване на живота. Никаква външна промяна не е достатъчна, за довеждането ни до хармония с Бога. Има мнозина, които се опитват да се реформират, като оправят този или онзи лош навик. Надяват се така да станат християни, но започват не там, където трябва. Първата ни работа е сърцето" (с. 91) .

Колкото и праведен да е животът ти, колкото и добри дела да вършиш, колкото и благочестив да изглеждаш, ти не си истински християни, докато не опознаеш Исус Христос лично. Вършенето на правда няма да те направи християнин, а само морален човек.

Първата църква се концентрирала толкова много върху Исус Христос, че Той бил основната тема за размисъл и разговор. "Христос каза това, Христос направи това..." Накрая някой казал: "Да ги наречем Християни".

Как ще те нарекат според нещата, за които най-много говориш и мислиш? Дали си добър човек, или наистина си християнин? Помисли за това!

Тезис 2

Един професор в колежа, където учех, откри дискусия още през първия семестър, като ни попита за дефиницията на праведност.

След като ни накара да предложим всички възможни дефиниции, накрая професорът ни доведе до заключението, че най-доброто и най-изчерпателно определение за праведност е Исус. Всички останали са непълни.

Ако, например, праведността е вършене на правда, тогава единственото нещо, което ще ви е необходимо, за да бъдете праведни, е... какво? Да вършите правда. Не бихте имали нужда от Спасител, ако праведността се основава единствено на поведението.

Но правдата не е нещо съществуващо само за себе си. Тя не е нещо, което хората могат да произведат. Ние сме банкрутирали откъм правда. Пророк Исая казва: "И всичката ни правда е като омърсена дреха" (Исая 64:6). Не само че не можем да произведем правда, но не сме в състояние и да я натрупаме. Тя не е нещо, което можем да придобием или запазим независимо от Исус. Следователно най-добре можем да дефинираме правдата като Личност. Докато имаме Исус, имаме правда. Без Него нямаме никаква надежда за правда.

"Грешният човек може да намери надежда и правда единствено в Бога и никое човешко същество не е праведно, докато няма вяра в Бога и не поддържа витална връзка с Него" ("Свидетелства към проповедници", с. 367).

Можете да изразите това под формата на уравнение. Ако Исус = Правда, а Правда = Исус, тогава единственият начин да получим правда е да отидем при Исус и да останем при Него. Затова можем да кажем, че Човек + Исус = Правда.

Говорих по този въпрос с група студенти, когато забелязах, че внезапно лицето на един младеж от задните редове се смръщи. Той вдигна ръка и каза: "Но ако Исус е равен на цялата правда, а човечеството плюс Исус е равно на правда, тогава човечеството е равно на нищо!" Заговори така, сякаш съм казал нещо страшно несправедливо за човечеството.

Не е ли това проблемът на всички нас - нямаме собствена правда? Имаме огромна стойност за Небето. На кръста Исус доказа колко ценна е човешката душа. Но когато стане дума за изработване на правда, ние сме безпомощни. Не можем да я произведем; не я притежаваме.

Чарлс Т. Ивърсън разказа за една жена, която отишла да си купи плат за нова рокля. Опипала тъканта, проучила материята, възхитила се на цвета. Все още се колебаела, когато собственикът на магазина дошъл при нея и казал: "Забелязах, че гледате този плат. По една случайност имаме рокля от същата материя. Може би не сте я забелязали на витрината".

Излезли пред магазина и жената възкликнала: "Красива е! Точно това искам. Платът беше хубав, но след като видях каква хубава рокля става от него, стигнах до убеждението, че трябва го купя."

Така е и с Божия закон. Възможно да се възхищаваме на принципите му, да сме съгласни със заповедите, но преди истински да го оценим и да го приемем, трябва да го видим приложен в живота - Исусовия живот. Когато видим Исус, сърцата ни биват спечели, а ако Го приемем, приемаме и Неговата правда.