95 тезиси за праведност чрез вяра

Растеж

Тезис 67

Най-накрая Марта бе излязла от кухнята! Заедно с Мария бе научила какво означава да седиш в нозете на Исус. Бе повярвала, че Исус е Месия, Спасителят на света, Изпратеният от Бога. Бе повярвала, че каквото и да поиска от Отца, ще й бъде дадено. Бе приела твърдението Му, че Той е Възкресението и Животът. Но когато очите на всички тези хора се спряха на гробницата на брат й, която трябваше да бъде отворена по нареждане на Исус, вярата на Марта се поклати. Ето я Марта - на приливи и отливи.

Мойсей бе пророк и дори нещо повече от пророк. Бе разговарял с Бога лице в лице. Четиридесет години бе водил един бунтовен и упорит народ през пустинята и се бе грижил за големите му нужди. Бе защитил израилтяните пред самия Бог, като отказа да се съгласи с тяхното унищожаване, макар че го заслужаваха. Въпреки това вярата му се поклати и той съгреши публично и толкова явно, че Бог нямаше друг избор освен да му откаже привилегията да завърши започнатото дело. Ето го Мойсей - на приливи и отливи.

В тази група влизат още много хора! Давид, Самсон, Адам, Павел, Езекия, Петър, Яков. Списъкът може да продължи до безкрай. Святата история е отбелязала само няколко изключения: Енох, Елисей, Даниил. Като че ли няма много други.

Изучаването на Библията доказва, че макар да е възможно непоклатимо упование в Бога, често нещата вървят на приливи и отливи. Много християни преживяват именно такова спорадично себепредаване. В реалния живот е необходимо много време, за да се научим непрестанно да се уповаваме на Бога и никога на себе си. Божията цел за нас е винаги да Му се доверяваме, но не можем да не признаем, че в повечето случаи не постигаме тази цел за 24 часа.

Растежът в християнския живот е постигане на все по-голямо и непрекъсващо упование в Бога. Както вече отбелязахме, упованието в Бога е предложение за всичко или нищо. Не може да има частично упование или частично себепредаване. Или се уповавате на Бога във всеки момент, или въобще не разчитате на Него, а на себе си.

Пребъдваме в Христос чрез непрестанно общуване с Него. "Питаш ли: "Как трябва да пребъдвам в Христос?" По същия начин, както си Го приел в началото. "Както сте приели Христа Исуса, Господа, така ходете в Него" ("Пътят към Христа", с. 69).

Докато се уповаваме на Него, ще имаме победите и послушанието, които Той ни предлага.

Но понякога врагът може да ни подмами да отклоним погледа си от Христос и да престанем да се уповаваме на Него. Тогава ще паднем и ще съгрешим. Случвало се е на много библейски герои, случва се и на мнозина в наше време. Ако това стане, трябва отново да се обърнем към Исус и да представим обещанието Му: "Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда" (1Йоаново 1:9). Продължаваме да общуваме с Него. Не трябва да изчакваме две седмици Бог да се успокои. Не бива да се отказваме и да решаваме, че никога няма да стигнем до небесния дом. Не трябва да се опитваме да "оправим нещата" и едва след това да се върнем при Него. Връщаме се веднага и изповядваме греха си и нуждата си от Бога. Така продължава общуването с Господа.

Растежът в християнския живот се осъществява, когато не спираме да живеем с вяра и да се стремим всеки ден да общуваме с Него. Отивайки при Христос ден след ден, Той ще действа в нас, за да ни помогне да постигнем непрестанно упование в Него.

Тезис 68

Човек не израства, като се опитва да израства.

 

Целта ми бе да стана два метра висок. Нещо не вървеше - бях стигнал до 1.50 м.! Не можах да издържа, когато се наложи да застана на първия ред заедно с момичетата за обща снимка по случай завършването на осми клас. Веднъж реших да си помогна.

Отидох в кухнята, изправих се до вратата, поставих линийка на главата си и драснах чертичка. След това отидох в задния двор и висях на лоста, докато ми стигнаха силите. Изтичах обратно до вратата и отново се премерих. Какво разочарование! Никакъв резултат!

Исус е казал: "И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?" (Матей 6:27). Вие не растете, като се опитвате да растете. Всъщност колкото повече се опитвате да растете, толкова по-малко растете. Ако бях прекарвал цялото си време във висене по лоста нямаше да стана два метра висок, а по-скоро щях да отида два метра под земята!

Е. Вайт писа на църквата ни преди много време: "Растенията и животните растат не поради тяхната собствена загриженост, желание или усилие, но чрез приемане на това, което Бог е определил да служи за поддържането на техния живот. Детето не може чрез желание или собствена сила да прибави и милиметър към ръста си. Нито пък вие можете чрез желание или собствено усилие да си осигурите духовно израстване" ("Пътят към Христа", с. 68).

Дори малките деца разбират принципа на растежа. Можете да ги попитате: "За кое предпочиташ да се трудиш - за израстването или за нахранването?"

Не им трябва много време, за да се сетят. Ако работят за израстването, няма да постигнат нищо. Ако работят за яденето, ще постигнат и двете.

Интересувате ли се от духовния растеж? Не можете да растете, като размишлявате за растежа. Вероятно няма нищо по-пагубно за духовния растеж от непрестанното проверяване дали сте родили плодове. Човек расте, като яде - като се храни с Хляба на живота и пие Водата на живота. Най-бърз растеж се постига от човека, който отклонява погледа от собственото "аз" и го насочва към Слънцето на правдата. Духовно джудже остава този, който прекарва цялото си време в опити за растеж.

Много хора мислят, че духовното раждане идва от Бога, а духовният живот е тяхна лична отговорност. "Мнозина поддържат идеята, че трябва да извършат известна част от работата сами. Те се доверяват на Христос за прощаването на греха, но след това се опитват със собствени усилия да живеят праведно. Но всяко такова усилие трябва да пропадне. Исус казва: "Без Мене не можете да направите нищо." Нашето израстване в благодатта, нашата радост, нашата полезност - всички зависи от връзката ни с Христос. Именно чрез общуване с Него, чрез ежедневно, ежечасно общуване - чрез пребъдване в Него - ние трябва да растем в благодат. Той е не само началото, но и завършекът на нашата вяра" ("Пътят към Христа", с. 69).

Дали целта ви е да достигнете "мярката на ръста на Христовата пълнота" (Еф. 4:13). Никога не можете да постигнете тази цел, като висите на някой духовен лост. Не е възможно да израстваме в благодатта чрез собствените си жалки усилия. Растежът е дар. Приема се чрез връзката с Христос, чрез общуването с Него. Човечеството никога не може да постигне това, което Бог е обещал да даде.

Случва ли ви се да се чудите дали растете духовно? Има един сигурен показател. Погледнете какво ядете! Храната определя растежа.

 

 

Каталог: download
download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички"
download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия
download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета
download -> Огнената пещ
download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout }
download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”

Изтегляне 2.17 Mb.

Сподели с приятели: