Знаете ли как функционира вашето око?

За да ви изясня своите технически възможности, моля ви да проследите с мен следния ход на мисли: представете си, че искате да поръчате на една фирма за фина механика и оптика да ме произведе. Как трябва да стане това? Вие имате право, когато казвате: за да може да се произведе желаната леща така, че да функционира, на фирмата трябва да се предостави каталог с изискванията. Тъй като самата аз се познавам най-добре, искам да събера само в шест точки най-важните данни:

1. Устройство на лещата. Във вашата традиционна оптическа техника регулировката на фокусното разстояние на камерите се постига посредством преместване на система от лещи по отношение на равнината на филма. За окото "системата от лещи", която се използва, трябва да се състои от една единствена леща, но въпреки това да задоволява всички изисквания на оптиката. За да изпълни тази тежка задача, тя трябва да се откаже от характерния за фотографската техника ограничаващ принцип на твърдата леща с неизменна форма в полза на еластичното "стъкловидно тяло". Всички необходими фокусни разстояния от 40 до 70 мм и тяхното регулиране трябва да бъдат постигнати посредством изменения във формата на лещата. Поради тази причина тя трябва да бъде еластична и лесно деформируема. Тази задача трябва да бъде поета от система механизми за свиване и отпускане, разположени по ръба на лещата. Определянето на степента на необходимата деформация трябва да се поеме от командната централа (мозъка). В съвместната работа на всички градивни елементи трябва да се постигне нужната геометрична форма на лещата, съответстваща на оптическите изисквания.

2. Синтез на материали. Като източник на суровини, а също и за отвеждане на отпадъците от производството, служи циркулиращ воден разтвор (кръвта), съдържащ различни субстанции и задвижван от помпа. Процесът на производство на лещата трябва да се присъедини към тази обща снабдителна мрежа. Необходимите материали (протеини) се синтезират на място по химичен път, прие което трябва да се внимава температурите да не надвишават 37°С. Трябва да бъде открито кои от милионите възможни протеини (белтъчни вещества) са пригодни за изработването на лещата. Веществата трябва да се обозначат и да се зашифроват по зададена кодова система. Трябва да се посочи химическият метод на синтез и да се осигури протичането на производствения процес.

3. Производство. Тъй като изготвянето трябва да протече без външна намеса, необходимо е да се проектира производство с напълно автоматизирано компютърно управление. То трябва да съдържа всички необходими програми, а също и да наблюдава измервайки постоянно всички химични и енергетични процеси, да ги регулира и прецизира. В един непрекъснат процес изразходваните материали трябва постоянно да се подменят. При това не бива да се нарушава потокът на производството. Престоите са абсолютно изключени. Поради цялостната концепция, необходимите лещи не могат да се произвеждат серийно и еднотипно, а трябва да се изготвят на място съгласно фиксираните условия, индивидуално и в съответствие с компютърното управление на производството.

4. Оптични свойства. Въпреки че протеините в общи линии не са прозрачни, трябва да се намери подходящ метод, който да придаде на лещата висока светопроницаемост. Освен това коефициентът на пречупване, представляващ мярка за пречупването на светлината на границата между различни среди, трябва да остава постоянен. Конструктивните мерки за решаване на набелязаните задачи, не трябва да оказват влияние на преминаващите светлинни лъчи.

5. Миниатюризиране. Поради необходимия пространствено децентрализиран начин на построяване на отделните елементи на лещата, които с годините трябва да се обновяват, е необходима клетъчна технология. Всяка клетка трябва да представлява самостоятелна и напълно оборудвана производствена единица и едновременно с това да изпълнява своите оптически функции като част от лещата. Тъй като за производствения процес, за снабдяването с енергия, както и за преработването на данните на разположение е малкото разстояние от 60 куб. мм, за общия ход на производството е необходима изключително миниатюрна техника. Признавам, че съвременната ви компютърна техника е достойна за уважение за високата плътност на "запаметяващите устройства". За необходимата тук концепция обаче тя е недостатъчна и трябва да бъде заменена от техника, която в още по-голяма степен да пести пространство.

6. Гаранция. И най-накрая трябва да се гарантира, че работоспособността на лещата в общия случай ще бъде 70 до 80 години, а в някои случаи дори и до 100.

Прави сте: никой не е в състояние да изпълни тези изисквания. На практика никоя химическа, оптическа, финомеханическа или изчислителна промишленост не би била в състояние да изпълни тези условия дори и приблизително. Всички измислени от вас техники, които вие класифицирате като "high tech", и в най-малка степен не са способни да отговорят на изискванията, с които аз ежедневно съвсем естествено се справям. Сега искам да опитам да ви дам представа за решението на Твореца:

1. Прозрачност. Като градивен материал служи специална смес от различни видове протеини. По отношение на свежото си тегло (т.е. неизсушена) със своите 35% лещата е органът с най-високо съдържание на белтъчини във вашето тяло. За постигане на оптичните свойства се използват два съвсем различни вида протеини - кристалини и албуминоиди. Първите се характеризират с разтворимостта си във вода. Те са изключително специфични, т.е. не се срещат в никоя друга част от тялото ви. Прозрачността се постига посредством редуващото се взаимодействие на протеините помежду си и с водата. За да се осигурят необходимите оптични свойства на лещата, трябва да се поддържа определено биохимично равновесие. То се нуждае от скъпоструващ автоматизиран процес, осъществяването на който е възможно с помощта на прецизирана идея за техническо регулиране. Ако необходимото равновесие се промени на определено място посредством натрупване на вода или промяна в плътността на протеиновите молекули, светопропускливостта се намалява чувствително. Процесът на техническото регулиране за поддържане на биологичното равновесие се нуждае - както и всеки технически процес - от енергия. Затова Създателят е включил в лещата многобройни миниатюрни енергийни централи, при които енергията се черпи от биохимични процеси на обмяна на веществата. Вашите ТЕЦ-ове наистина работят с много високи температури на изгаряне, но имат нищожен коефициент на полезно действие. При мен, напротив, производството на енергия се извършва със 100% оползотворяване на химическата енергия. Помислете само, че това трябва да протече в необикновено меки реакционни условия - температура, налягане и концентрация на веществата. За тази цел Създателят е разработил концепция, при която вещества със съвсем специални свойства направляват химическите реакции в изискваните условия. Химиците наричат тези особени вещества катализатори. При мен от сто белтъчни молекули две са с такъв химически състав (ензими), че могат да поемат тази задача.

2. Вътрешна структура. Други решаващи фактори за достигане на оптичните свойства са формата, подреждането и вътрешната структура на клетката на лещата (фиг. 2). Дори, ако ме увеличите силно, ще откриете високо специализираното подреждане на моите плътно разположени протеинови слоеве. Това разположение на слоевете напомня на подредена купчина дъски в дъскорезница (фиг. 3). Клетките на лещата образуват изключително здрава, но еластична връзка. Всеки отделен слой е снабден с оригинален захващащ механизъм, който наподобява сключени ръце. Това прецизно изпълнено подреждане е необходимо, за да се осигури висока прозрачност. Добре подредените слоеве и системата на шева със своеобразните ябълковидни стави, състоящи се от сфери и ставни легла, могат да изумят вашите инженери-технолози. Разстоянията между шевовете в никакъв случай не са избрани произволно от Твореца; те са настроени на дължината на вълната на видимата светлина по най-добрия начин, с което се избягват изкривяванията на изображението. Тънките белтъчни слоеве, както и еластичният захващащ механизъм имат едно важно предназначение: формата на лещата лесно може да бъде променяна. В състояние на покой лещата е по-плоска и по този начин настроена за далечно разстояние. Това се постига с опъването на сухожилните влакна, които излизат от пръстеновиден цилиндров мускул, в чиято вътрешност е закачена лещата. За да се настрои на близко разстояние, цилиндровият мускул се свива. При това окачващите влакна се отпускат и въз основа на конструкционно определената еластичност лещата се закръгля повече. Посредством гениално измисленото подреждане на слоевете в едно елиптично тяло, в зависимост от степента на отпускане, в противовес на всички участващи сили се установява геометрична форма, съответстваща на необходимото в случая фокусно разстояние.

3. Производствен процес. Процесът на моето изработване е изключително комплексен и при него може да се наблюдава само външният ход на нещата. Как е организират този напълно автоматизиран процес на преработка на изходните вещества в съответните продукти и как се извършва пространственото оформление, е все още неизвестно за вашите учени. Заложените в молекулите на ДНК информации играят все пак централна роля в управлението на процеса на растеж.

Моят произход

С помощта на един малък градивен елемент от окото вие можахте да се убедите в комплексността, гениалната конструкция и скритото в нея богатство от идеи. С това обаче далеч не може да се опише самото око, също както една керемида не е достатъчна, за да се придобие представа за замъка Сан Суси или пък с един болт да се опише цялата кола. Даже самият Дарвин е признал за невъзможно възникването на окото в рамките на естествения отбор. По този повод той пише в книгата си "Произход на видовете":

"Предположението, че окото с неговите изкусни приспособления за регулиране на фокуса, на светлинния поток и изравняването на сферичната и хроматина аберация, е могло да възникне посредством естествения отбор, както аз открито признавам, в най-висока степен противоречи на разума."

Всички отделни части на окото проявяват функционалната си способност да виждат само при едновременно наличие и тясна взаимовръзка. Ако на окото му липсваше само лещата, то целият орган би бил безполезен. Еволюцията не може нито да съчини, нито да запланува. От своя страна съществуващи конструкции не могат повече да се видоизменят. В противен случай трябва да има табелка като на някой строеж: "Предприятието е затворено поради реконструкция."

Тъй като всички опити на човека да разгадае произхода са безуспешни, аз се осланям на Твореца - Бога на Библията, който ни информира изчерпателно:

"Кой е направил човешките уста? Или кой прави човека да е ням, или глух, да има зрение или да е сляп? Не Аз ли, Господ?" (Изход 4:11).

Псалмистът също посочва Бога като Конструктор и Творец на окото:

"Онзи, който е поставил ухото, не чува ли? Който е създал окото, не вижда ли?" (Псалм 94:9)

 

8. 150000 И АЗ

Не ви ли харесвам? Но чуйте! В края на краищата и аз съм оригинално творение на Създателя, както и вие. Няма нужда да ме гледате отвисоко с такова презрение. Аз съм създаден така съвършен, както и вие, но са ми поверени други задачи. Затова и Създателят е трябвало да ми даде друга форма. И освен това аз съм по-важен за вас, отколкото предполагате! Ако имате търпение да ме изслушате, ще се стъписате - и в бъдеще ще гледате на мен с по-голямо уважение.

Първото, за което мога да си спомня, е каучуковидна, затворена в двата си края превръзка през корема, в която аз растях добре защитен. Въпреки това я напуснах, когато се почувствах достатъчно силен. Моето същинско жилище е почвата, в която садите домати и краставици, върху която играете футбол и строите къщите си. Там аз копая усърдно. Жилището ми е разположено дълбоко - 1,5 м под повърхността. С това постигам "средни резултати". Световният рекорд за червеи, доколкото знам, е 8 метра. Своето жилище използвам само 2 пъти в годината - в студената зима и в горещото лято. Тогава аз се свивам удобно на пръстен и чакам по-добри времена.

Чувствам се особено добре, когато вали. Тогава земята е приятно рохкава и аз с удоволствие се измъквам на повърхността. Затова се казвам дъждовен червей, ако все още не сте разбрали. Но вие можете да ме наричате и lumbricus terrestris. Това звучи по-научно, но означава същото. Наистина аз съм съвсем обикновено, но въпреки това чудно творение на Създателя.

Някои от вас имат проблеми с това, че се усещат като "обикновени" хора. Те се чувстват излишни и може би роптаят срещу Бога. Какво си мислите! В обикновеното се крият толкова много чудеса, че изобщо не можем да спрем да се учудваме, ако веднъж сме започнали. И освен това: Божият свят не може да се състои само от необикновени създания; той се нуждае от известно количество обикновени, такива като вас и мен.

Моята техника на ровене

Между другото, замисляли ли сте се за моята техника на ровене? Може би вече сте се чудили как го правя. В крайна сметка нямам лопатки за копаене като къртицата или багера. За тази цел използвам силния заострен ръб на главата си. Той е направен толкова фино, че може да проникне и в най-малките пукнатини. Аз притискам главата си в пукнатината, след това напрягам мускулите, с които богато ме е снабдил моят Създател, и разтварям земята като с клин.

Може би се питате как го постигам, след като нямам скелет, за което вероятно знаете. Моят Конструктор е измислил нещо специално. Когато искам да задействам истински мускулите си, се нуждая от опора, тъй като действието винаги предизвиква противодействие. Това може би сте го учили по физика. Така че моят мъдър Създател ме е снабдил с две възглавнички за налягане, които са разположени във всеки един от многото ми сегменти (опитайте се да ги преброите!), които са подредени около средното черво. Учени са измерили, че в тези водни торбички се създава свръхналягане от 1560 Ра (1,54% от атмосферното налягане), когато аз истински напрегна мускулите си. Но не искам да ви отегчавам повече със сложни подробности.

Начинът ми на придвижване напред

Трябва да знаете още нещо: наблюдавали ли сте как се придвижвам напред по земята? Вече сте забелязали, че мога да свивам и разтягам сегментите си. Но онова, което със сигурност все още не ст е видели, това са "котвите", които аз всеки път "хвърлям" от двете си страни, когато удебелявам някой от сегментите си. Придвижвайки се, аз се захващам за повърхността на земята с два чифта къси четинки, разположени от двете страни на тялото ми. Така "закотвен", аз мога да обтегна предните сегменти и по този начин силно да се отблъсна напред.

Но за да не си създадете погрешна представа: тези четинки не са остатък от предишна космена покривка. Моите предци са били също толкова гладки, колкото съм и аз, тъй като и те са били конструирани за нашия начин на живот. Какво мога да предприема на земята с космена покривка? Моите осем закотвящи четинки на всеки сегмент не ме смущават, защото те са скрити много практично в джобчетата на кожата, когато не ги използвам.

Мислите ли, че всичко се е развило от само себе си? Вие също не вярвате, че ръчният ви часовник се е конструирал от само себе си! Аз съм много по-сложен от един часовник. Това имам предвид! Освен това вашият часовник не може да се размножава - но затова пък аз мога. Принципът на размножаването е толкова сложен, че не искам повече да ви отегчавам с това.

Сега е времето да кажа още нещо за себе си: сега съм на около една година и съм дълъг 20 см. Някои от моето семейство могат да станат дори и на 10 години. Нашите най-големи роднини живеят в Австралия. Те успяват при диаметър 3 см да достигнат дължина 3 метра - страхотно, нали!

Мозъкът ми се намира над глътката. Той, разбира се, е по-малък от вашия, но по принцип функционира по същия начин. Или мислите, че не се нуждая от него? Но тогава обяснете защо, когато бързам, аз извършвам три вълнообразни движения, заключаващи се в последователно съкращаване и удебеляване на тялото?

Окото ми е само светочувствително място в предния ми край. Създателят е знаел, че не се нуждая от повече. За какво ми е сложно око? Трябва ми само да разпознавам кога съм достигнал до повърхността и кога отново трябва да се заровя надълбоко. За мен слънчевата светлина е опасна, тя може дори да ме убие. Въпреки това мога да понеса изсушаване на тялото ми до 70% от теглото ми, а от друга страна да преживея сто дни под вода. Едва ли ще можете да ми подражавате!

Не ми е приятно да говоря за враговете си. Но, ако искате да ме разберете правилно, трябва да чуете и това, защото то е свързано с едно от най-удивителните ми качества. Не можете да ме убиете, като отрежете парченце от мен. При определени условия аз мога да възстановявам липсващите си части. Моят Създател е програмирал гените ми така, че например задната ми част да пораства отново, ако е откъсната при нещастен случай. Но сега ще ви учудя още повече: дори главата ми, с всичко, което е в нея, може да се възстановява. Но моля, не ви разказвам приказки за чудовища! Това си е чиста истина! За съжаление, моите врагове, къртиците, се възползват от това. Те ме хващат, когато попадна в техните тунели. Тогава ми отхапват главата и три-четири сегмента, при което аз се обездвижване и те ме залепят по стените на своите хранилища. Един полски биолог веднъж е преброил 1200 червея в един такъв ужасен склад. Но ако през зимата успея да избягам от лакомията на къртицата, имам още един шанс. Ако междувременно главата ми се е възстановила, мога доста бързо на да пусна опасното място. За съжаление къртицата не е единственият ми враг. Бих могъл да ви разказвам още за ужасни преследвания и мъчения, в които дори вие... но от тактичност няма да говоря за това.

Знаете ли, че ние трябва да страдаме поради грехопадението? Това, което вашият предшественик е извършил, засяга всички нас. Затова ние копнеем за освобождението на цялото творение от "робството на тлението". Прочетете в Библията в Писмото до римляните 8:19-23.

Моята храна

Но засега в този свят трябва да изпълнявам една задача. Създателят ми е поръчал да разравям и да торя почвата. Затова моите тунели пресичат плодородната земя. Ако на някои места тя е толкова твърда, че аз не намирам пукнатина, за да се промъкна, тогава просто "плюя" върху нея. Когато се размекне, на бърза ръка я поглъщам. Изобщо, това е моят метод да проникна в по-дълбоките слоеве на почвата. По този начин аз мога да погълна шума и други органични вещества. Не можете да си представите какво ли само не минава през червото ми! Остатъците от това ще откриете на малки купчинки на повърхността на земята. Не трябва да се гнусите от тях! Това е най-качествен хумус.

Учени са изчислили, че ние произвеждаме за 24 часа повече от 100 км хумус на 1 хектар добра почва. Годишно това са 40 тона, които разпределяме равномерно по повърхността. Разбира се, сам не мога да се справя. На площ колкото футболно игрище заедно с мен живеят още около 150000 други червеи. На сочни ливади може да са дори няколко милиона.

Ако искате да ни претеглите всички заедно, разбира се, ще се затрудните. Ние ще тежим най-малко 500 кг. Това са килограмите месо, които ще получите, ако отглеждате едър добитък на същата площ.

Във всеки случай специалистите ни хвалят заради невероятните постижения при разравянето и преработването на почвата. Ако ни оставите малко време, напр. 300 - 400 години, можете да бъдете сигурни, че цялата маса на земята на дълбочина 40 см ще е преминала през червата ни.

Така изпълняваме задачата, която ни е дал Творецът. Нашето съществуване, колкото и невзрачно да ви се струва, служи за негова прослава.

 

9. ЖИВ ЕЛЕКТРОМОТОР

Добър ден, казвам се Ешерих. Не, няма нужда да се напрягате - няма да ме откриете. Аз съм невидим за вашите очи. Но ако непременно искате да знаете: аз се намирам на върха на вашия не особено чист показалец.

Ако 300 от нас биха застанали в редица един след друг, тази верига щеше да е с дължина 1 мм и вие щяхте да ни възприемате като ефирно тънка нишчица. А ако по същия начин се наредим 1000 един до друг, ще заемем площта от 1 кв. мм върху върха на пръста ви.

Всъщност аз изобщо не се казвам Ешерих. Това е само името на учения, който за пръв път ме е наблюдавал под микроскоп и ме е описал. По тази причина съм получила името Escherichia Coli (чревна бактерия). Фамилията ми показва, че по принцип живея в червата ви.

Не трябва да се срамувате от мен. Заедно с милиони събратя от моя вид аз имам значителен принос за вашето хранене и съм създадена от своя Творец точно за тази цел. В червото ви аз разлагам иначе неизползваемите частици от вашата храна така, че те да могат да бъдат поети от стените на червото. Надявам се няма да ми се разсърдите, че при това и аз извличам полза. Но това не е единствената ви изгода от нас. Така например, ако сме достатъчно нагъсто, ние ви предлагаме добра защита срещу неприятелски и болестотворни микроорганизми. Можем да ви причиним вреда само ако попаднем в тъканта извън червото. Бъдете внимателни с мен и не пренебрегвайте хигиената!

Тъй като не можете да ме видите, искам да ви опиша накратко как изглеждам - разбира се, под силно увеличение: Представете си един продълговат хляб, тежащ около килограм и половина, от чийто край се подават 6 камшичета, всяко от тях дълго 2 метра. Ако огледате камшичетата малко по-внимателно, ще видите, че на мястото, където те излизат от хляба, се намира по едно коляно, което пречупва камшичето под прав ъгъл. А сега си представете как всичко това се върти с голяма скорост, а именно до 100 оборота в секунда. Това е двойно по-бързо от въртенето на генераторите, с които вие произвеждате електричество.

Камшичетата, както ги наричат при мен, са построени като кръгли комини, при които тухлите се вият на много пластове спираловидно но върха. Ако си представите комина с диаметър един метър, то в този мащаб на увеличение той би трябвало да е висок 1000 м. В камшичетата тухлите отговарят на молекулите, които, разбира се, са много по-еластично закрепени една за друга от твърдите камъни. А сега трябва още да си представите, че коменът се върти с бясна скорост подобно на тирбушон. Имайте предвид, че в действителност дължината на моите камшичета не превишава 0,02 мм.

Това са прекрасни и изключително сложни неща, които моят Създател е вградил в мен, за да мога да живея, да се движа, да се храня, да се размножавам и освен това да съм ви много полезна. Самият строеж на клетъчната стена, която отвън изглежда толкова безобидна, е крайно сложен. Освен различните мембрани тя съдържа слой с протеини, опорен скелет, полизахариди, липиден слой и т.н. Веригата на моята ДНК, в която Създателят е вложил необходимата информация, е около 1000 пъти по-дълга от мен самата. Можете ли да си представите колко съвършено трябва да е построена тази верига на молекулата, за да мое изобщо да се побере в мен, да не говорим за невъобразимо високата плътност на информацията. Знаете ли между другото, че моята нишка ДНК съдържа също толкова букви, колкото и вашата Библия?

Не мога да се спра по-подробно на всички свои удивителни детайли. Но непременно трябва да ви разкажа за шестте си въртящи се електромотора. Аз се нуждая от тях, за да се придвижвам напред. Както всеки друг електромотор, така и моите притежават статор, ротор и необходимите лагери. Оста стои вертикално към повърхността на мембраната и е вградена между две съседни мембрани в стената на клетката (фиг. 4). Вътрешната мембрана образува непроводимия слой (диелектрик) на кондензатора, който е зареден отвън положително, а отвътре отрицателно. Произтичащото от това напрежение е 0,2 волта. Положително заредени частици (водородни йони) протичат отвън навътре през моторите и ги задвижват с помощта на електрични сили. Между другото моите мотори могат да се въртят напред и назад с помощта на извитите камшичета и ми осигуряват скорост до 200 микрометра в секунда (0,2 мм/сек); следователно за 1 сек. мога да се придвижа с 65 дължини на тялото си (без дължината на камшичето). Ако искате да сравните този резултат с вашето темпо на плуване, то вие би трябвало да се движите във водата с 400 км/ч.

Някои от вас мислят, че се е стигнало до този гениален мотор благодарение на мутации и селекция. Но не забравяйте, че докато една част не е готова изцяло, всякакво друго "развитие" губи смисъл. Един ротационен двигател, който не може да се върти, не води до никакво преимущество в подбора.

За едно нещо още не съм ви разказал, за моята функция като "химическо такси". Моят Създател ми е дал способността активно да се придвижвам до места с най-висока концентрация на хранителни вещества. Освен това забелязвам, че когато съм изложен на много вредни вещества, мога да ги избегна. За целта е нужна изключително добра навигационна система, която подава необходимите управляващи сигнали на шестте мотора. Нали разбирате, мотор без механизъм за управление ще ме отведе и натам, където мога да загина. Също така навигационна система сама, без мотор, е безполезна за мен. Каква полза имам, ако знам къде има храна, но не мога да стигна дотам.

Моята навигационна система има паралел във вашия живот. Висшата цел, която ви е поставил Създателят, е вечният живот. С какво би ви помогнало знанието, че при Бога има вечен живот, ако нямахте възможност да стигнете дотам? Бъдете спокойни, тъй както на мен Създателят е дал мотора, за да стигна до храната си, така на вас той е подарил Исус Христос като пътя към извора на живота. Ако вярвате в Него, ще получите истински вечен живот.