Алхимичната сватба на християн розенкройц ян ван райкенборг

Както и на много други места от разказа на Християн Розенкройц, така и в току-що цитирания текст се показва, че кандидатът по Пътя на спасението трябва да се посвети незабавно и изцяло на всички необходими фази на развитие, ако не иска да се натъкне на големи трудности, или дори да загуби отварящите му се възможности. Така както при разцъфтяването на Розовата пъпка не бива да се появяват трудности, за да може от нея да се развие едно здраво и прекрасно по цвят, големина и форма цвете, така и кандидатът трябва да се грижи за своето вътрешно израстване и развитие с неугасимо старание и неотклонна целенасоченост. В хода на разказа все повече се доказва, че Християн Розенкройц е един основно подготвен ученик, който въпреки това едва успява (и то в последната секунда) да премине през втория портал, преди да го затворят. Дори там загубва парче плат, когато вратата затиска дрехата му.

Вие ще разберете смисъла на тази картина. 11е съществува човек, на когото напускането на диалектиката, Пътят на завръщане в Небесната родина да се отдава блестящо.

Блудният син, който се завръща при Баща си, е изпълнен с разкаяние и чувство за вина. Той е човек, който съзнава своята незначителност и безсилие и знае със сигурност, че е в състояние да извърви този мъчителен път само в силата на Христос. Затова Християн Розенкройц откровено признава, че без помощта на Девицата (това е съпровождащата Светлина), той никога не би намерил Пътя.

Първото, което Християн Розенкройц установява при втория портал, е великолепието, което се излъчва от него. Кандидатът, който изживява вътрешно всичко това, вече знае, че се приближава до сватбената зала, затова е изпълнен с голяма вътрешна радост, която не може да се сравни с никоя от земните радости. Двете картини на портала, носещи надписите Congratolator („Аз се радвам заедно с теб") и Condoleo („Аз страдам с теб") не променят нищо от това, а обясняват изрично вида и дълбочината на пътя, на който Християн Розенкройц се намира.

Пътят на завръщането предполага един непрекъснат стремеж и един постоянен, обновяващ растеж. Старото, земното трябва напълно да изчезне, за да отвори място на свещеното, непреходното. Двата процеса протичат едновременно. Те са неделими и водят до истинския живот.

Чрез приемането на гибелта се стига до извисяване – чрез In Jesu Morimur („В Иисус умираме") става възможно Per Spiritum Sanctum reviviscimus („Чрез Светия Дух се новораждаме"). Само така, по силата на своя вътрешен белег, ученикът ще бъде на сватбата гост на Жениха. При тези процеси, при всичко, което той изживява, Светлината на Гносиса, Христовата любовна светлина, е напътстващият и закрилящ водач по Пътя на Кръста и Розата, по Via Dolorosa - Пътя на страданието.

Как преминава кандидатът вътрешно през третия портал? Кое е името, по което пазачът може да го познае като добре дошъл гост?

Ние вече видяхме, че първо, сърцето на кандидата става възприемчиво за Гносиса; че след това, от силата на мистерията, която се издига от сърцето, се събужда прозрение в светилището на главата. Чрез прочистването на мисловния живот после бива прочистено астралното тяло, т.е. дихателното поле. Вратата на черния дроб се отворя за директното вливане на освобождаващите астрални сили.

Накрая, чрез търпеливото постоянство на ученика, от тези нови астрални потоци в етерното тяло се освобождават строителните вещества за златната сватбена дреха на душата - новите етери, а чрез далака те въздействат върху материалното тяло.

След това тройно пречистване и подготовка, в резултат на което ученикът разполага с един нов жизнен принцип (идващ от сърцето), с една нова жизнена енергия (вливаща се през черния дроб) и с една нова жизнена субстанция (която получава чрез далака), подготовката за същинската сватба, за алхимичното съединение на Духа и Душата, може да бъде преместена на мястото, където се намира сватбената зала - в светилището на главата. Душевният център, намиращ се зад челната кост в четвъртата мозъчна кухина, зает по силата на природното раждане от природното аз, се запалва чрез работата на кандидата в душевната светлина. След като пазачът на третия портал пита Християн Розенкройц как се казва, той разпознава името му по този знак, а именно: Синът Човешки. Това име той записва в книгата на живота; тази сигнатура го свързва непосредствено с Жениха - с Духа, с Монадата на микрокосмоса. Чрез това той получава правото и възможността да бъде гост, сътрудник при идващата алхимична сватба.



О, брат Розенкройц, и ти ли си тук?

Но също така е ясно: отсега нататък поведението му трябва да съответства напълно на това възвишено свързване. Така както Мойсей при горящия храст прие думите: „Събуй сандалите си, защото мястото, на което стоиш, е свещено", така и Християн Розенкройц сега „трябва да поднови обувките си" и окончателно да остави всичко старо зад себе си. След това двама пажове с факли го завеждат в една малка килия, поставят факлите си в два отвора на пода и го оставят сам. Изведнъж се вдига голям шум и Християн Розенкройц е нападнат от няколко очевидно много яки мъже. Оказва се, че са бръснари. Но той не ги вижда и ги моли да не се отнасят с него толкова грубо, защото е готов да направи всичко, което желаят, след което те му остригват много точно една кръгла тонзура. Християн Розенкройц е толкова разстроен от това отношение, че почти изпада в отчаяние. Но това се оказва напразно, тъй като малко след това пажовете се връщат и започват да му се подиграват за проявения страх.

Какво може да означава всичко това? Раждането на вездесъщото съзнание, на истинското душевно съзнание, което трябва да се възпламени в кандидата преди влизането му в сватбената зала, за да може той да вземе съзнателно участие в големите, осъществяващи се там оздравителни процеси, е органично зависимо също и от възстановената връзка между пинеалиса (пинеалната жлеза) и хипофизата.

Пинеалисът е най-възвишеният орган за възприемане, който обаче, при природно родения човек не функционира като входна врата за Духа и неговото въздействие. Хипофизата, която се намира в душевния център и е един извънредно важен орган, контролиращ почти всички основни функции на нашето тяло, в миналото беше свързан с пинеалиса чрез един огнен мост от кундалини-сила. На тази връзка се основава светлинното раждане на Бог в светилището на главата, появата на новото съзнание, раждането на истинската мисловна способност. Тя трябва да бъде възстановена в кандидата чрез повишаване вибрацията на хипофизата, вследствие на новото жизнено поведение.

При своето вътрешно издигане към това развитие, чрез което той трябва да придобие съзнание в Храма на трите мистерии, Християн Розенкройц научава, че в резултат на току-що обясненото тройно пречистване, от намиращия се около пинеалиса огнен кръг, свещената сила на кундалини атакува пинеалиса и хипофизата, възпламенява ги и възстановява отново връзката между тях. Той не е в състояние да разбере веднага тази могъща двойна сила, която го завладява, и поради това не може директно да я приложи по хармоничен начин. Тя се нахвърля върху него и в началото го заслепява, поради което той остава с впечатление, че е на тъмно. Силата облъчва светилището на главата, обгръща го в могъщи продължителни вибрации и пречиства етерните течения, които излизат навън чрез космите на главата от мястото, където под черепната кост на темето се намира „хълмът Голгота" - осмото пространство на кулата, където по-късно по време на сватбеното тържество божествената алхимия ще извърши своята трансфигурираща работа.

Но Християн Розенкройц се съвзема бързо от объркването си, защото светлинните сили, които са символизирани от пажовете и му служат, идват при него и му обясняват, че не съществуват никакви причини за страх. Дори напротив! Тогава той се съгласява да влезе в Храма на посвещението.

Християн Розенкройц трябва с болезнено огорчение да установи, че там се намират мнозина, които, не стига че са дошли без всякакво право, но и държат гръмки речи и се състезават по самохвалство. Той познава мнозина от тях по име и разбира, че те очевидно не са влезли тук като него, а по някакъв друг начин. Затова е естествено да се запита: „Затова ли се старах толкова много и преодолях толкова трудности?" И когато на въпроса на някои: „О, Брат Розенкройц, и ти ли си тука?", той отговаря: „Да, братя, Божията милост помогна и на мен да дойда тук ", те започват да му се присмиват, защото смятат, че е глупаво да се мисли, че Божията милост е необходима за едно толкова незначително нещо.

Тогава прозвучава сигнал за храна. Кандидатите за първи път биват свързани непосредствено с чистата астрална сила на преддверието на Храма. Но много малко от тях реагират позитивно на това докосване, т.е. от един наличен нов душевен принцип. По-голямата част от останалите могат да реагират единствено с диалектичното си съзнание, което поради негативността си може да демонстрира само един силен, директен егоизъм, причиняващ срамните сцени, които Християн Розенкройц описва подробно в разказа си.

Посред цялата тази врява изведнъж прозвучава прекрасна музика като от многобройни невидими струнни инструменти, което кара всички да онемеят. Чистотата на Шестата космическа област се изявява и като че ли желае да очисти замърсената от недостойните посетители астрална сфера на преддверието на Храма и да ги подготви за това, което трябва неизбежно да дойде: обявяването на предстоящата присъда, първата конфронтация с голямото изискване, което се поставя на търсещите достъп до сватбената зала. Царствено и в съвършена хармония и безпогрешност, Светлината, по силата на собствената си закономерност, се влива в храмовата зала, пълна с готовност за служба, и поставя кандидата пред първия за него въвеждащ изпит: „Притежавате ли достатъчно себепознание?

Достатъчно ли сте вътрешно подготвен, за да срещнете скоро жениха - Духа, и да бъдете Негов гост на свещеното тържество? Достоен ли сте за това?"

Следва едно напомняне на предупрежденията, отправени към кандидата още в писмото с поканата, да не се явява в никакъв случай в залата, ако не е достоен за това. След това светлината отново изчезва и кандидатите се оставят на самокритична проверка. Но в съответствие с великия закон на Любовта, който управлява вселената, при всеки кандидат остава по една светлинка, за да му помогне, доколкото е възможно.

И тогава настъпва моментът на собствената присъда, когато се показва резултатът от личната преценка и откровеното себепознание, което се очаква от Светлината. Но изглежда че повечето не са в състояние да направят това, а продължават да гледат на сватбата като на една спекулация, защото в диалектичния свят всички мисли, решения и действия са спекулативни. Обаче този, който желае да се доближи до свещеното, да върви с успех по пътя на спасението, трябва задължително да отговаря на поставените за това условия. Дълбоката същност на това, което се изисква, се изразява най-добре с думите: „Бъдете свети, защото Аз съм свят." Който не разбира това, ще се убеди, че „сватбата ще му е във вреда."

Накрая остават само девет кандидати, между които и Християн Розенкройц, които се смятат за недостойни спрямо поставените изисквания: засрамени, те се оставят да ги вържат, докато на другия ден върху тях се произнесат присъдите.

Колко красива е тази част от разказа на Християн Розенкройц! Кой паднал земен човек, който се опитва да се издигне от това състояние, е достоен да се яви пред Съвършената светлина на Божествения порядък? Кой човек, който съзнава, че е „блуден син", е достоен да застане пред Бащиното лице? Не каза ли Христос за диалектичния човек: „Защо ме наричаш добър? Никой не е добър, нито един единствен."

Всичките девет кандидати съзнават това. Девет с числото на узрелия за спасителния път човек; това е числото сто четиридесет и четири хиляди, за което се говори в Апокалипсиса. Напълно осъзнали своето недостойнство, те смирено и безусловно се предават на Гностичната светлина и се оставят да ги вържат. В съвършено себеотдаване, със съзнанието, че сами нищо не могат, те се доверяват на преценяващата Светлина, която изисква от тях точно това като условие за тяхното допускане. Само след един такъв самоанализ на земното същество, само при едно такова абсолютно себеотдаване е възможно Светлината на Духа - Христовата Светлина - да заживее в човека. Само в това „умиране в Иисус, нашият Господ" може да се осъществи новораждането от Светия Дух и чрез Светия Дух.

През тази последна нощ на земното съзнание Християн Розенкройц разбира чрез един сън, че който се извисява нависоко, ще падне много ниско. „Който издига сам себе си, ще бъде унижен; който се снишава, ще бъде издигнат".

Това е един закон на пътя на освобождението, за който Християн Розенкройц ще получи пълно потвърждение през третия ден.


Който издига сам себе си, ще бъде унижен
Храмът на присъдата (II)

Както видяхме, Християн Розенкройц бе извънредно изненадан, че в Храма на посвещение се намират мнозина, които според неговото мнение са абсолютно недостойни за това, и че тяхното поведение го доказва пределно ясно. Естествено, всеки ще си зададе въпроса как е възможно това. Как може в Храма на посвещение да попадне някой, който според вътрешното си състояние не е узрял за това?

Вие ще го разберете, когато изследвате основно истината за всичко, което има да ни съобщи книгата Алхимичната сватба на Християн Розенкройц.

Вече знаете, че седемте космически области се проникват взаимно. В известен смисъл те образуват едно единство, един Универс, един Храм, един Дом на Бог. По-нататък, в тази голяма Божествена къща съществуват точки или области, които представляват преходни сфери между отделните космически области. Всички тези области преливат, преминават една в друга. Но има също и сфери, за които Седмата космическа област престава напълно да съществува, и чиито вид, вибрации и лъчево богатство вече принадлежат изцяло към Шестата космическа област.

Храмът, в който ни води вторият ден на Алхимичната сватба, е една такава междинна сфера, една такава преходна област. Затова се говори за портал, за входна постройка. Зад този портал, зад този храм се намират още два храма, както се вижда от поканата за сватба, в която се споменава за тях.

Седморното живо тяло на Младия гносис е обгърнато от едно астрално поле. Една част - най-висшата част на това поле, се подразделя на три аспекта, на три храма. Първият е Храмът на присъдата: междинната сфера, преходната област, където трябва да се покаже дали кандидатът притежава достатъчно душевно качество, за да може да отговаря на изискванията на една Абсолютна душевна общност.

Вторият храм е Храмът на самата Абсолютна душевна общност. Третият храм е Храмът на Божествената общност, Храмът на духовното раждане. Сега вие трябва да разберете, че за Душевна общност на Младия гносис не може да се говори в строго ограничения смисъл на думата. Отделеното съществуване е едно диалектично понятие, диалектично състояние. Душевната общност обхваща всички новородени по душа. Тя е тоталната Универсална верига, едно множество, което никой не може да преброи, едно множество, в което по силата на същността си се вливат всички братства и групи, които намират Единия път и вървят по него.

Така ни става ясно защо Християн Розенкройц, а също и вие, когато вървите по този път, можете да срещнете в Първия храм, в полето на присъдата (т.е. на преценката) - в областта между Седмата и Шестата космическа област, всички, които в някаква форма, в някаква група или школа се стремят към едно ново жизнено състояние.

Сега можете да си представите дълбокото огорчение, голямото разочарование на Християн Розенкройц. Затова в него възниква въпросът: „Затова ли се старах толкова много?"

Наистина, тази астрална сфера не е особено приятно място за престой. Ако в началото вие се стремите към една област на абсолютно спокойствие, към неизмеримия покой на свободния живот, колко разочароващо трябва да е, когато след много мъки пристигнете и установите, че тези, които се смятат за най-напреднали, а в действителност изобщо не са, също и тук като най-големи дърдорковци заемат първите места.

Виждате ли как и тук се доказва законът на Универсалната свобода? Вие се стремите, вие смятате, че познавате и притежавате истината; вярвате, че сте я преобразували в себе си в позитивни стойности. Това е много добре, но сега вие можете, нещо повече - вие трябва да докажете това в Първия храм. Ето как и тук се потвърждава законът на Милостта.

Вие се стремите, въз основа на обозначението на Кралския път, борили сте се, за да разберете истината и сте на мнение, че не сте постигнали почти нищо, в пълно противоречие с онези, които са убедени, че са свършили работата си много добре. Поради вашето състояние сте доведени до един астрален критерий и това състояние сега ще определи дали ще ви бъде разрешен достъп до третия ден на алхимичната сватба. Който наистина желае да напусне природата на смъртта, трябва да бъде въведен вътре в този астрален критерий, да бъде привлечен от него като желязо от магнит. Този астрален критерий е, както казахме, Храмът на присъдата (т.е. на преценката).

Така третият ден започва с издаването на присъдата във Въвеждащия храм. Вие знаете по какъв начин се провежда и изпълнява тази присъда. Всеки кандидат трябва да се качи на везната и да издържи, да се противопостави на седемте тежести. Без съмнение вие ще разберете за какви тежести става дума. Това са седемте лъча на Седморния дух, на които истинският кандидат трябва да съответства.

Който не реагира позитивно на тези седем лъча, бива отблъснат обратно в природата на смъртта в съответствие със собственото му състояние на природно роден човек. Който желае да се освободи от диалектиката, но не притежава още необходимите качества, бива отблъснат обратно в диалектиката.

Това не е наказание, а закон. Така че, ако вие като ученик все още изпитвате желязната хватка на обикновената природа и животът ви е пълен с трудности и мъка, трябва да знаете, че още не сте в състояние да минете през Първия храм. Тогава вие още не можете да минете през астралния критерий: пламъците на астралния огън не допускат това.

Опитайте сега да видите самия себе си в актуалното сега. В момента третият ден настъпва над цялото човечество, в смисъл, че лъчите на Седморния дух нарастват по сила и поставят цялото човечество на съд. Всички, които се стремят, всички, които се смятат за религиозни в някаква форма, всички, които смятат, че са постигнали нещо, биват изпитвани по време на сън от Новото астрално поле, т.е. биват заведени до Храма на портала. От друга страна, силите на седемте лъча създават в нормалния обществен живот ситуации и отношения, които пределно ясно действат като изпълнение на присъда.

Усещате ли колко необходимо е да се заемете сериозно с вашето ученичество, ако желаете да се спасите от лемурийската дегенерация, която вече се забелязва в света, за да можете да минете през портала към по-нататъшния процес на спасение, наречен „алхимична сватба"?

Ако желаете да служите на гностичната светлина, вие трябва да бъдете притежател на знанията и силата на новия живот - значи, трябва да станете един истински свещеник.

Затова, облечете също като Християн Розенкройц вашата дреха - дрехата на Ордена, истинската униформа на вашето ученичество, и изпълнете с нас голямата задача в Новото гностично царство, основано да привлича и помага на всички, които наистина могат да издържат седемте тежести.

Когато в 1958 г. осветихме нашия дом на Християн Розенкройц в Калв, ние си зададохме следния въпрос във връзка с неговата задача и употреба: Необходимо ли е изобщо едно такова място за конференции? И най-общо казано, необходима ли е на някого Школата на Златния Розенкройц? Няма ли вече в света достатъчно школи, места за конференции, работни места на различните групи и течения?

Имаме ли право да отговорим на тези въпроси с думите: „Другите движения и групи не са добри, само нашата е в ред"? Не, и хиляди пъти не!

Европа, Америка, Азия притежават хиляди институции, които са добри, даже много добри. Вече от много столетия в цялата диалектична област съществува интензивен стремеж към доброто. И никой не може да има нещо против това.

Смятате ли, че всички езотерични, хуманни или религиозни стремежи в света са само черни и негативни? Това абсолютно не е така! Затова, ако някой обръща вниманието ви към различни позитивни духовни течения в света, които имат за основа и цел любовта и служенето на човека, вие нямате право да кажете: „Не може да бъде по-добре отколкото при нас".

Ако се замислите за работата на съвременната Школа на розенкройцерите, вие трябва непременно да се запитате: Откъде вземаме смелостта, при наличието на всички други школи и движения, да основем още една школа? Не увеличаваме ли по този начин още повече разпокьсаността в живота на търсещите хора? Как така се осмеляваме да прибавим и нашия глас към големия хор от вече съществуващи съзвучия? Откъде вземаме това право? Как получихме съгласието и сътрудничеството на Великите?

Ние ще ви обясним това право. И когато направим това, вие трябва да решите за себе си дали сте готов да вървите с нас по пътищата на това право, или не. Само ако това е така, само ако разберете вътрешното основание на нашето появяване, ще можете да възприемете смисъла на следното обяснение.

Както установихме, в този свят съществува един огромен стремеж към доброто, който се разпростира на широка основа. Той непрестанно се поддържа и обновява с големи старания, което е необходимо, защото всички стремежи към доброто в този свят на противоположностите неминуемо се превръщат в своята противоположност.

В мита за рая това се изразява символично в разказа за адамитския човек, който се научил да се храни от дървото на познанието за добро и зло. На това дърво не виреят два вида плодове, т.е. добри и лоши, не, а един плод, но без статични качества, т.е. това е доброто, което неизбежно се превръща в зло, после в добро и т.н. Затова херметическата философия казва, че в този свят доброто е най-малката част на злото. За това говори и Иисус, нашият Господ:

„Никой не е добър, нито един единствен."

В този природонаучен факт Школата на Златния Розенкройц намира своето оправдание, своята основа: истинското добро, единственото добро съществува единствено в Бог и в Седморния дух, който произтича от Него. Ако ни се удаде да се свържем с този Дух и да живеем от Него, тогава ние наистина сме в абсолютния смисъл на думата една Школа на Розата и Кръста, изключвайки всичко друго.

От време на време, в критични преходни фази на световната история се появява една школа, която по силата на своята същност и призвание се оказва съвсем сама измежду всички други стремежи към добро в света. Това са времена, при които естествените обстоятелства за един пробив на единствено доброто в човека са годни за това.

Затова ние не участваме в борбата за доброто и не се поставяме над нея, а стоим изцяло извън нея. Като общество на Златния Розенкройц ние основахме едно Гностично царство, в което реализирахме едно гностично Живо тяло като жив организъм за посвещение на всички, които желаят да дойдат. Светият Дух ще дойде при всички, ще се изяви на всички, ще се освободи във всички, които изпълняват условията на тези процеси на освещение.

Тези условия съдържат изпълнението на един седморен закон - това е законът на Светия Дух, с който човек не може да се пазари. За да ви запознаем със закона на Свещения седморен дух, със закона на влизането в освобождаващия живот, ние желаем да говорим в Третия ден на Алхимичната сватба на Християн Розенкройц за човешкия прототип, който като истински Божи Син трябва отново да оживее във вас.

След всичко казано досега ще разберете по-добре от всякога, че всички кандидати, които са проникнали до Първия храм на посвещение, се подлагат на изпита на везната. Всеки кандидат трябва да издържи изпита чрез седемте тежести, преди да може да продължи по пътя към голямата промяна, по пътя на трансмутацията към Живота.

Това имаме да ви кажем като въведение към Третия ден на Алхимичната сватба. И изрично повтаряме: ние не ви говорим за алхимичната сватба, за да ви обясним нейното значение, а за да може тя да бъде осъществена вътре във вас.

Разбиране, проумяване в Гносиса означават съзнание, но също така и свързаност на сърцето. Вие знаете какъв огромен брой хора се опитваха да проникнат до Храма на посвещение и че всички те имаха причини за това. При повечето от тях ние намираме голямо, понякога дори едно извънредно голямо притежание на добро. Но за да не бъдем намерени прекалено леки в гностичния Храм на посвещение, ние трябва да отговаряме на съвършеното число, на числото седем - числото на Седморния дух, числото на Бог.

Вие трябва да знаете всичко това, да осъзнаете всичко това, ако желаете да бъдете кандидат по пътя на спасението. И тогава трябва да се подготвите колкото се може по-бързо за това. Тъй като периодът на Водолея започна, върху нас с всичка сила се излива милостивият поток на Гностичната пълнота. Готови ли сте да издържите това изпитание? Посветителната церемония, с която си служи Школата, поставя кандидатите пред блюдото на везната, на която те, по силата на своето ученичество, трябва да се качат. Това ученичество има смисъл само тогава, когато човек разбере относителността на земното добро и чрез това се обръща към единствено необходимото, към съвършеното число, за да не бъде намерен за прекалено лек при претеглянето.