Подготовката на Християн Розенкройц за пътешествието

Ние всички знаем, че правилното разбиране е нещо извънредно важно. Да се постигне разбиране за един процес, който трябва да се осъществи, вече само по себе си е едно преживяване. Ние трябва да се научим да правим добре разлика между схващането с разума и разбирането, за което става дума тук.

Разбирането чрез разума представлява диалектична мозъчна дейност, натоварване на паметта по един определен начин. Това е един процес на природно родения човек, процес, който се основава, между другото, на кръвното притежание, понеже кръвта е един аспект на това, което ни одушевява.

По отношение на разума човек може да натовари паметта с най-невероятни неща, дори с най-големите глупости; също така и с неща, които просто приема за верни, но от които по-късно пак трябва да се откаже. Затова разбирането чрез разума никога не е мъдрост. Поради това един много умен, разумен човек още не е мъдрец. Той живее живота си, управляван от притежанието на знанието на разума, записано в паметта. Съзнанието на егото довежда до взаимна съгласуваност между главата и системата далак-черен дроб. В този случай душата е посредник, а сърцето - нищо повече от една кръвна помпа.

Истинският човек се води от истинската душа. Истинската душа може да изпълнява своята функция само от опит, а само чрез такъв опит узрява разбирането. Следователно, разбирането е едно вътрешно притежание. Въз основа на едно такова вътрешно притежание ние можем и имаме правото да задействаме мозъка според първоначално предвидения начин, да заредим паметта по освобождаващ начин, като събудим един друг център, наречен Център на Мъдростта.

За съвременния човек на илюзиите е много трудно да постигне едно такова състояние. Цялата диалектика представлява един живот от способности, чийто опитности не носят душевна печалба, а се използват неправилно, като се поставят изцяло в служба на себеутвърждаващия се егоцентричен живот. По този начин диалектиката се опитва да се бори против един природен закон и с неразумна волева и мисловна дейност да доведе до такъв живот, в който егото служи на себе си. Последицата от това е: нещастие, мъка, отчаяние и продължително пленничество на истинската душа; защото кръвната душа на човека изпълнява само органична роля и представлява част от тялото. Тялото на личността върви превито под игото на мозъчното съзнание, на егото. Тук за душевно съзнание и дума не може да става.

Истинската душа е едно изгубено съкровище, един орган, който никога не е бил използван за това, за което е предвиден, и който никога не е получил възможност за развитие. Ясно е, че ако трябва да се говори за един действително безсмъртен човек, за възкресението на един Нов човек, тогава онзи, който желае да принадлежи към него, трябва първо да бъде снабден с един истински жив душевен организъм.

Така дълго критият и повреден душевен орган трябва да заживее отново. Мъртвите очи на душата трябва да засияят отново. Едно действително душевно съзнание, което представлява авторитет за мозъчното съзнание, трябва да бъде родено. Едва тогава трансфигурацията става възможна. Целият човек е толкова увреден и покварен чрез траещото еони време неразумно и безнравствено съзнание, че цялостната личност е дегенерирала расово и е станала нечовешка, което се е отразило чак до семето. Затова първо трябва да се пробуди и роди истинското душевно съзнание. Едва тогава съществото може да започне да поправя големите щети, нанесени на личността.

Това възстановяване се нарича алхимична сватба и трябва да започне с истинското душевно раждане, с Витлеем. Душевното раждане се осъществява фундаментално по време на първия ден на алхимичната сватба. Вследствие на това е необходимо първо кандидатът да притежава разбиране, което е получено не от водачеството на разумното съзнание. Това разбиране човек получава чрез едно ново състояние на кръвта, чрез проникването на лъчевите сили в кръвта, чрез истинските душевни течения. И възприемчивостта към това се проявява чрез копнеж, а този копнеж - чрез сурови опитности, актуални преживявания или чрез наследствени опитности на ауричното същество, но не от родителите.

Чрез един такъв кръвен копнеж човек възприема гностичните влияния. Тогава сърцето вече не е само една помпа. И когато гностичните влияния се възприемат от кръвта, те могат да повлияят на мозъчното съзнание и да го превъзмогнат, така че то да се подчини и да се остави да бъде ръководено от новото кръвно влияние. Това въздействие е първият знак за започващото, възможното ново душевно раждане, първият симптом на душевното съзнание (мозъчното съзнание работи чрез хипофизата в главата, а душевното съзнание - чрез Розата на сърцето).

Затова е ясно, че поканата за алхимична сватба се ражда от копнежа и от един процес, който събужда разбирането. Християн Розенкройц го описва като сън. В този процес ученикът се учи да вижда и изживява призванието като в една перспектива и да разбира неговите цели със сърце и глава. Така неговото прозрение нараства. Едно такова притежание трябва да бъде тогава достатъчно силно, за да последва освобождаващо действие.

И тогава настъпва краят на първия ден на алхимичната сватба. Ученикът разбира и изживява вътрешно, че Гносисът му разрешава да вземе участие в тайната сватба. Затова той е изпълнен с доверие и благодарност, твърдо решен да върви по Пътя.

Нека сега да проследим разказа на Християн Розенкройц въз основа на току-що обясненото състояние като доказателство за тази действителност на ученика. Бялата ленена дреха, която носи Християн Розенкройц, е символ на това, което той има да извърши през наближаващите времена.

Това ще се докаже чрез кървавочервения пояс, който докосва два пъти сърцето, след това две точки на раменете и системата далак-черен дроб. От това се разбира, че душата е напълно отворена за Гносиса. Четирите рози символизират четириъгълника на строенето върху крайъгълния камък на Иисус Христос, или казано с други думи: непоклатима всеотдайност, активна интелигентност, творческа хармония, жреческо поведение в живота и служене, опиращо се на просветляващата нова душевна сила. Онзи, който може да закрепи тези четири рози на шапката си, което означава - да ги докаже в своя живот, винаги ще бъде забелязан в тълпата. В такъв човек гностичните мистерии ще продължат процеса по природно необходими причини. Той ще продължи да крачи от сила в сила. Така, в това състояние на първоначална подготовка, завършва Ден първи. Християн Розенкройц дава обет пред лицето на Бог, че няма да употреби за лична полза нищо от това, което ще му бъде разкрито, а ще използва новопридобитото за прослава на Божието име и в полза на ближните си, защото това е сигнатурата на новото жизнено състояние, на новото кръвно състояние - притежанието на розите.

И така, Християн Розенкройц продължава към втория ден с хляб, сол и вода - един троен жизнен хранителен запас, който го е довел дотук. Върху значението на този хранителен запас ще се спрем по-късно.
ДЕН ВТОРИ

Тъкмо бях излязъл от стаичката си навън в гората и ми се стори тъй, сякаш цялото небе и всички природни елементи се бяха нагиздили за тази сватба. Защото също и птиците пееха, според моето чувство, много по-хубаво от всеки друг път и младите еленчета подскачаха толкова радостно наоколо, че зарадваха моето старо сърце и го подтикнаха към песен. Така аз запях със силен глас:

Радвайте се, вие, мили птиченца,

пейте за слава на Твореца.

Пейте вашта песен, така ясна и чиста,

към вашия Бог, толкова възвишен.

Той веч ви е храна приготвил

и ще я даде навреме -

вземете всичко с благодарност.

Защо да сте смутени

и да се оплаквате от Бог,

че ви е като птици сътворил?

Дали не ви харесва,

че Той ви хора не създаде?

Замълчете! Това е Той измислил мъдро.

Радвайте се на съдбата.
Какво ли да направя аз, земен червей,

дали със Бога да споря

и във небесна буря мощна

да победя с голямото изкуство?

Защото Бог се не побеждава;

Тук комуто не понася, да се маха.

Бъди доволен ти, човече!
Че Той не те направи крал?

Ах, недей да се засягаш!

Ти се надсмя над Неговото име.

Това добре си припомни!

Пред взора Божи бяга всичко тъмно.

Той в сърцето най-дълбоко вижда.

Ти никога недей да огорчаваш Бога!



Началото на пътуването

Аз пеех от дълбините на сърцето си така, че песента ечеше навсякъде в гората, а планините повтаряха последните ми думи. Най-после съзрях една красива зелена поляна. Аз излязох от гората и се отправих към нея. Там имаше три кедрови дървета, които предлагаха разкошна и добре дошла сянка и аз много се зарадвах, защото, въпреки че не бях отишъл много далече, големият ми копнеж бързо ме измори. Затова скоро се намерих под дърветата, за да си почина малко. Но като се приближих, забелязах една малка табелка, която беше закачена на едно от дърветата.

Както по-късно установих, на нея бяха написани с изящни букви думите:

„Бог да те закриля, страннико! Ако някога си чул вестта за кралската сватба, тогава замисли се над следните думи:

Но свободата от елементарните вериги не означава още свобода от всички трудности по пътя към алхимичната сватба. Би било неразумно да се предположи това. Нашето състояние на този етап все още далеч не е съвършено, и то поради факта, че сме родени в материята; но възможността за осъществяване на идеала вече е освободена. Процесът на това осъществяване е като едно пътешествие - пътешествието от Витлеем към Голгота. Не е ли прекрасно, когато при появяването на пречки ние, напълно сигурни в себе си, можем да кажем: „Тези пречки, естествено, съществуват, не мога да го отрека, но те не могат да ме владеят, защото аз притежавам вътрешната сила да ги превъзмогна". Не бива да ни владеят страхове и грижи, а само вътрешно спокойствие и знанието как да управляваме кораба сред рифовете на живота.

По отношение на освобождаването от веригите съществува още един проблем. И това Вторият ден го разглежда по-подробно. Има например хора, които по силата на своята природа са много сигурни в себе си, чувстват се много силни и са на мнение: „Аз правя всичко, аз мога всичко, нищо вече не може да ми попречи". Днес съществуват множество диалектични методи за възпитание, които се опитват да направи децата уверени в себе си още от най-ранна детска възраст. Но това е само диалектична култура, произтичаща от незнание и насилие.

Така или иначе, това състояние обаче може много лесно погрешно да се вземе за свобода от веригите и за чувство на вътрешна въоръженост против трудностите в гностичния смисъл. Затова кандидатът, който върви по Пътя, трябва да знае на какво се основава и какво означава „свобода от веригите". Ние трябва да научим това от опит, трябва да постигнем в това отношение разбиране в кръвта. Само по този начин научаваме дали вече сме оставили първия ден зад нас.

Така Християн Розенкройц започва пътешествието си с голям ентусиазъм и, изпълнен с радост, тръгва на път с песен на уста. Първоначално той преминава през една гора и накрая стига до красива зелена поляна. Там има три високи, разкошни кедрови дървета. На едно от тях той вижда табела, която дава указание за четирите пътя, водещи към сватбената зала.

Тук пред него се появява първата трудност. Кой от тези пътища трябва да избере? Всеки от тях имат своите „за" и „против". Ние виждаме също така как Християн Розенкройц в своята нерешителност спира и не знае какво да прави. Сигурността, която му бе подарена в съня, че е освободен, че е спасен от тъмницата, му носи спокойствие, но в този момент изглежда, че не може да вземе правилното решение за своя път.

Нека сега да разгледаме това положение и да го анализираме. За нас вече е ясно, че душата трябва да живее от познание чрез опит. От опитното познание могат да се извадят заключения, от него следва също така известно разбиране какво трябва да се случи. В съответствие с това човек може да извлече правила за пътя, по който трябва да върви. Така и Християн Розенкройц тръгва на път, защото знае от опит, че може да върви по него. Но неговият път сам по себе си още не е опит! Той следва само една посока.

Когато човек, изхождайки от своя опит, определи ясно дадена посока, той е изпълнен с надежда за успех. Поради тази причина ние виждаме как Християн Розенкройц, който се намира в това състояние, излиза от гората на една зелена поляна. В разказа тази зелена поляна е символ на надеждата. И така, изпълнен с радост, той бърза към трите кедрови дървета, за да си почине в тяхната сянка.

Какво символизират тези три кедъра? Ние знаем, че храмът на Соломон бе направен от кедрово дърво. В Светото Писание кедровото дърво играе голяма роля. То е израз на най-красивия, най-благородния, най-здравия материал, който може да се употреби за строене. Затова трите кедъра на зелената поляна на надеждата образуват едно светилище - едно вътрешно светилище. Те могат да се сравнят с триъгълника на магичния килим на Универсалното осъществяване и представят трите начални аспекта на Гносиса, които се изявяват:

1. в кръвта,

2. в докосващата Светлина,

3. в освобождаващото се разбиране.

Воден от надеждата, Християн Розенкройц се концентрира в изявяващия се в него триъгълник. В това вътрешно светилище може да живее Гносисът и той може да употребява това светилище. Чрез тази концентрация Християн Розенкройц намира в началото на своето пътешествие така наречената Tabella Mercuriales - табелата с упътванията, т.е. говорещото в него ново съзнание. Гласът на душата му дава упътвания - упътвания, които започват с думите:

"Бог да те закриля, страннико! Ти вече чул си за пътя и поканен си от Краля. Отправи сега вниманието си към четирите пътя.

Първият път е къс, но опасен. Вторият е дълъг, равен и лек, ако се оставиш да те води твоят компас и не се отклоняваш нито наляво, нито надясно. Но той води чрез заобикалки! Третият е истинският Кралски път, но той от многото хиляди почти на никого не се е удал. Четвъртият път е недостъпен за смъртните; само непреходни тела могат да го издържат."

Що за пътища са тези, които са толкова трудни и пълни с опасности? Ние трябва да обърнем внимание на това, че можем да следваме само този път, който ни е определен от съдбата - пътя, за който сме узрели и който е съгласуван с нашето положение.

Но откъде можем да знаем кой е този път? Как се спасява Християн Розенкройц от своето объркване и какво показва опитът на неговото съзнание?
Още щом прочетох тези редове, цялата ми радост отиде на вятъра и аз заплаках горчиво, въпреки че допреди малко пеех толкова радостно.Аз видях три пътя пред себе си и разбрах също, че когато му дойде времето, ще ми се даде да избера един от тях, но се страхувах да не попадна на скалистия път, по който можех плачевно да загина, или пък ако попадна на дългия път - да се заблудя или загина по някакъв друг начин; освен това не можех да се надявам, че измежду хилядите други аз ще бъда точно този, който ще избере Кралския път. Видях и четвъртия път пред себе си, но той беше толкова забулен от огън и дим, че не смеех дори да се доближа до него.

Дълго мислих дали да се върна или да избера един от четирите пътя. Съзнавах напълно недостойнството си, но се успокоявах със съня, в който бях освободен от кулата, като същевременно не смеех и да му се доверявам много лекомислено. Затова избирах толкова дълго измежду всички възможности, че по едно време тялото ми бе обладано от голямо изтощение, глад и жажда. Аз извадих хляба и го разрязах на парчета. Един снежнобял гълъб, кацнал на едно дърво, който дотогава не бях забелязал, видя това и, може би защото го правеше често, литна надолу и кацна много доверчиво до мен. Това ме накара да разделя хляба си с него. Той го прие и аз се оживих малко от неговата хубост. Но врагът на гълъба - един черен гарван, го забеляза и се стрелна светкавично към него и понеже не желаеше моя хляб, а този на гълъба, последният можа да се спаси само с бягство.

Те летяха заедно в посока към пладне. Аз бях толкова ядосан и огорчен от това, че без много да му мисля, подгоних нахалния гарван и по този начин изминах по предписания път против волята си едно разстояние от почти цяла нива, изгоних гарвана и спасих гълъба. Чак тогава забелязах, че съм постъпил необмислено и че съм попаднал на един път, който поради опасност от голямо наказание вече нямах право да напускам. Бих могъл да се утеша донякъде, ако за мое най-голямо съжаление не бях забравил под дървото чантичката с хляба, които вече не можех да си взема обратно, защото като се обърнах, за да се върна, задуха толкова силен вятър, че за малко не ме повали; тръгнех ли обаче напред по пътя, не се усещаше абсолютно нищо.

От това аз лесно можах да разбера, че ако се обърна срещу вятъра, това 1це ми струва живота. Затова поех търпеливо кръста си, тръгнах по пътя и реших, след като така трябваше да бъде, да направя всичко, за да пристигна още преди да се стъмни.
Срещата с гълъба и гарвана
И така, съществуват четири пътя, които водят към временната цел на Християн Розенкройц, която той вижда пред себе си. Един от тези пътища е отреден за него, което означава: всички хора трябва да осъществят истинското освободително дело на базата на освобождаващия душевен живот.

Най-важният въпрос сега е: Как може един ученик, в когото започва да се забелязва душевно качество, винаги да намира правилния път, без да се заблуждава?

Диалектическите езотерици са на мнение, че съществуват само два пътя: пътят на главата и този на сърцето, или с други думи: окултният път и мистичният път. Но в действителност съществуват четири пътя на освобождение:

1. езотеричният път,

2. еволюционният път,

3. гностично-магичният път,

4. астралният път.

Под „езотеричен път" ние не разбираме общоприетото трениране на егото и развитие на някои качества посредством упражнения или себепринуда, както е при системите на йога и всичко, което тя включва; съвсем сигурно не и едно чисто интелектуално-научно трениране, при което сърцето - мистичният аспект, не играе въобще никаква роля. Тук се обръща внимание върху възможността в едни живот (т.е. за сравнително малък брой години) да се стигне до пълно себеотдаване и бърза трансфигурация на основата на истинско вътрешно качество. Тази възможност трябва да е налице още при рождението, което означава, че произхожда от миналото на микрокосмоса, в който всички вътрешни качества се мобилизират и прилагат. Само по този начин може като ураган да се атакува Божието Царство.

За тези хора в Светото Писание се казва, че трябва да превземат Царството Божие насила. Те с право се причисляват в Алхимичната сватба към императорите и кралете. Но при вървенето по този път се появяват толкова големи опасности - опасностите на егоцентричността, на несъвършенството, грешки и дегенерация на атомите. Трябва определено да се даде съвет да не вървим по него, дори и този път да е възможен за нас. Втория път нарекохме „път на еволюцията". Това е пътят на развитие на тези хора, които отговарят на вътрешния зов за пробуждане с интензивно желание и стремеж към пълно пречистване и издигане на живота, при което обаче личността се смята за предмет на това издигане и култивиране. Те приемат алчно като жизнена храна всичко, което диша красота, чистота и вътрешно изфиняване, при което с разцъфтяването и растежа на вътрешния живот с течение на времето се прибавят също и човеколюбие и откровена готовност за служене.

Естествено е при една такава изтънченост на жизненото поведение да се развият също и душевни качества, но поради липса на освобождаващо познание пътят на спасението не бива разпознат и човек продължава да се движи по неправилната плоскост на личностната култура. Необходими са много животи натрупан опит по този равен и лек път, по който обаче човек, поради липса на разбиране, ще се изгубва и попада в странични пътища безброй пъти, докато съзнанието достигне до убеждението, че този път притежава непреодолими граници. Така душата, уморена от безкрайни повторения и заблуди, се сеща за Духа и се насочва към Него. Духовната школа също познава такива хора, които често при всичките си превъзходни вътрешни качества, любов и преданост правят впечатление с пасивното следване на Пътя, с едно поведение, което не показва или почти не показва някакво себеосъществяване. Тяхното поведение като ученици иначе е безупречно, но точно това, което е необходимо, за да стигнат до голямото осъществяване, още им липсва - убеждението, което тласка към самостоятелна дейност в гностичен смисъл, истинският дух на свободното зидарство, себеосвобождаващото магично действие. Затова такива ученици трябва много дълго да зреят чрез опит в своето ученичество, докато открият истинския характер и изискванията на освободителния път на Християн Розенкройц.

Четвъртият път е изключен за ученика, защото по него могат да вървят само същества, които при смъртта си притежават толкова много ново душевно качество и толкова много вътрешна насоченост, че са в състояние да се утвърдят с една част от личността в микрокосмоса си и по този начин могат да се осмелят да се доверят в астралното си тяло на новия астрален огън.

Така остава само третият път, наричан истинския Кралски път - това е гностично-магичният път, по който Розовата пъпка бива събудена от смъртния си сън, пътят, който ни се разкрива тук. Това е пътят на истинските кралски радости. Но до днес сравнително малко хора са имали щастието да извървят този път до освобождаващия край, защото човешкото его винаги прави спънки и предпочита заблудата на преходното пред вечната истина. Хората се стараят да се изкачат по обществената стълба, да подобрят своята обществена позиция. За тази цел те правят големи жертви и се подлагат на най-големи опасности. Така те си живеят добре години наред, докато някое сърдечно страдание или друго нещастие не ги настигне, понеже тези неща са по-бързи от тях.

Отричането или приемането на пътя на освобождението не е въпрос на вярване или невярване, както понякога се твърди. Не се заблуждавайте в това! То или е въпрос на дълбок стремеж към осъществяване на истинския човек, или на желанието за оставане в нормалното животинско състояние. Не напразно в Планинската проповед се казва: „Там, където е съкровището ви, там е и вашето сърце".

Съвременната Духовна школа се придържа напълно към третия, към Кралския път, защото вторият и четвъртият път са изключени, а първият важи само за малцина. И така, вие, ако сте ученик на тази школа, също като Християн Розенкройц възнамерявате да тръгнете по пътя към Храма на посвещение, към Сватбената зала.

Поставен пред избор, Християн Розенкройц жадува за решението и се обръща към своето вътрешно притежание, към своите вътрешни стойности. Той яде от хляба и го разделя с белия гълъб. Но веднага идва и черният гарван! Когато един кандидат се намира на път към алхимичната сватба, в него винаги говорят два гласа — гласовете на двете природи. Образуващата се нова душа говори от името на Гносиса, а диалектичното аз - от името на старата природа. Вие ще разберете, че тези две природи винаги се намират в конфликт. Невъзможно е те да се доведат до съгласуваност. И спорът между тях ще продължи, докато старата природа не загине.

Слушането на тези два гласа е извънредно уморително и във висша степен объркващо. Който желае да върши това и търси компромис, т.е. да намери нещо средно, винаги попада на фалшив път. В един определен момент той остава с празни ръце, а понякога дори и по-зле от това. Който е открил и изпитал това, често с много горчивина, взема решение никога повече да не слуша стария глас. Тогава той винаги ще пропъжда черния гарван - егото, това, което се себеутвърждава, и винаги ще защитава белия гълъб - новото душевно състояние.

Гласът на Гносиса - светлината в човека, никога не спори и винаги стои настрана от тази борба. Той се ограничава в едно спокойно излъчване. Противно на това, гласът на природата винаги се опитва да заглуши този друг глас чрез спор и да поеме ръководството. Това събужда едно вътрешно напрежение, преди всичко в моменти, когато трябва да се вземе едно окончателно решение. Ако ученикът, намиращ се в такова състояние, се обърне спонтанно, отвътре, към душевния глас, т.е., ако прогони „черния гарван" и пожелае абсолютно да утвърди и разпространи своето вътрешно качество, тогава той винаги избира правилния път - онзи път, който съответства на неговото призвание.

От това правило никога не се прави изключение, въпреки че понякога изглежда така. Това е една аксиома на Пътя към Живота: винаги има успех и бива благословен онзи, който следва гласа на Душата, защото душевното развитие никога не е егоцентрично и се отнася до един процес, който води до една определена от Бог цел. Гласът на обикновеното его е винаги една фикция; той винаги сочи привидно към дадена цел, а след това се отдалечава от нея. Егото е извънредно капризно и се намира винаги в самота. Накрая човекът се превръща в една развалина. Диалектичното мозъчно съзнание е едно изолирано егоистично съзнание и води човека до индивидуализация, до голяма самота и накрая го оставя по средата на блато то. Противно на това, душевното съзнание произлиза от една голяма общност, наречена Общност на Бог.

Освобождаването на душевна сила отключва същевременно силата на цялото душевно човечество и се свързва с него. Когато душата донякъде се пробуди, човекът бива привлечен от тази голяма божествена общност, в която могат да се различат три аспекта.

Първо се говори за Общността с Бащата, с Розенкройц. Това е Първата гностична мистерия, действаща заедно с Розата на сърцето - тлеещата искра на Духа, който пробужда истинската менталност. Чрез тази дейност човекът се призовава към Общността на Иисус Христос и бива свързан с нея, с Общността на чистите, с Втората мистерия, действаща с новата астрална дреха, която пробужда истинската насоченост. От тази дейност накрая се образува Общността на Светия Дух, на Свещения Граал - това е Третата гностична мистерия, действаща с новото етерно тяло, което осъществява освобождаващата, спасителна дейност.

Който остане неизменно верен на тази общност в себе си, ще побеждава винаги. Затова Библията нарича тази тройна общност Общност на утешението. Тя е средството, с което винаги може да се върви по добрия път.

Ние установяваме, че Християн Розенкройц прилага това средство, и то спонтанно, отвътре, не от мисловни съображения; защото спонтанността е абсолютно изискване. Ако тя не е налице, човек никога не успява, тогава дейността прилича на моралната теология.

Това е също и основата на груповото единство - условието за приемане в Общността на истинското душевно човечество, както например се подразбира от 1-во Послание на Йоан (1:5-7): „И известието, което чухме от Него и възвестяваме на вас е това, че Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина. Ако речем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем и не действаме според истината. Но ако ходим в светлината, както е и Той в светлината, имаме общение един с друг, и кръвта на Сина Му Иисуса (Христа) ни очиства от всеки грях."

Ние разбрахме от разказа, че Християн Розенкройц стои на тази основа. Той защитава спонтанно белия гълъб в себе си и с това върви по добрия път. Така той открива, че в един определен момент е тръгнал с ново съзнание по един път, по който не му се разрешава да се върне дори и една крачка. Това също е един белег за душевен живот; извършените в тази връзка действия са непроменими.

След известно време се оказва, че Християн Розенкройц е забравил хляба си до дървото и вече не може да го вземе. Когато се опитва да се върне, се развихря един толкова силен вятър, че е невъзможно да се пребори с него. Носенето на торба с хляб символизира един много познат навик. Това означава, че човек иска да има запас от това, което му е много потребно, и да се предпази сигурно от евентуални опасности. Всеки ще признае, че в смъртната природа тези неща в много случаи са твърде необходими. Човек винаги трябва да се съобразява с опасността, че в един определен момент може да остане, например, без храна. Но при живото душевно състояние едно такова поведение е напълно погрешно, защото този, който живее от душата, черпи от един непрестанно течащ извор от жива сила и никога няма да остане без хляб. Следователно при тези обстоятелства торбата с хляб като запас е напълно излишна.

Освен това душевният човек е длъжен непосредствено да излъчва, да раздава цялата жива душевна сила, която се освобождава в него. Затова той е човек, който никога не отлага за утре онова, което може да се направи днес. Душевната сила тече от Вечния извор на Божеството, от голямата Общност на Божиите деца. Хлябът тук е символ на Първата гностична мистерия, която действа заедно с Розата на сърцето. Хлябът е продукт на родената в кръвта нова душевна сила. Затова притежанието на тази сила означава също, че с нея трябва да се работи, че тя трябва да се излъчва в актуалното сега, а не типично диалектично, т.е. само когато на някого е удобно. Затова Християн Розенкройц продължава да върви с разбираща преданост до следващия километричен камък на освободителния път.

Така Християн Розенкройц продължава да върви по определения за него път, реагирайки спонтанно на душевния си глас, който му го посочва.

Разказва ни се, че Християн Розенкройц следва своя път много сериозно и с извънредна точност. Той желае да не се отклонява нито крачка от меридиана. Но винаги се появяват най-различни странични пътеки и пътят често е толкова труден и непроходим, че понякога той се съмнява дали изобщо се намира на верния път.

Онзи, който вече върви по своя път, след като е посетил вътрешното си светилище - светилището на трите кедрови дървета, може напълно да разбере състоянието на Християн Розенкройц. Защото при вървенето по Пътя у учениците действително се появява от време на време съмнение дали се намират в правилния път. Тогава не ни остава нищо друго, освен ясно да слушаме гласа на Душата. Сега е настъпил моментът да се покаже дали кандидатът притежава достатъчно вяра и доверие, за да може правилно и напълно да разбира гласа на Душата.

Всеки ученик по Пътя бива нападан понякога от страхове. Страхът е една от най-големите пречки по Пътя. Той се издига от дихателното поле, от ауричното същество. В дихателното поле се намират много облаци от страх, които от време на време се опитват да завладеят вашата система. Който се остави да го обладае житейския страх, винаги се отбива по странични пътища. Затова поуката от разказа за гълъба и гарвана трябва винаги и отново да се осъзнава и да се поставя в центъра на вашия интерес и вашата будност. Водени от гласа на Душата, вие трябва напълно самоотвержено да се намирате в служеща пожертвователност. При тази самоотверженост страхът няма да може да ви завладее, защото тогава няма да мислите за себе си. Така ние всички трябва да се учим от опит.

Душевният глас има три аспекта, три въздействия. Може да се каже дори, че има три душевни гласа. В душевното развитие има един процес, в който трите гласа постепенно започват да говорят. Те съответстват на трите гностични мистерии, за които говорихме в предишната глава. Първият глас се развива, когато гностичните радиации влязат в сърдечното светилище и чрез Розата пробудят разбирането в светилището на главата.

Вторият глас на душата заговаря, когато душевната гностична сила завладява дихателното поле и когато гностичната радиация проникне в астралното тяло. Кореспондиращият с това орган е черният дроб. Третият глас на душата, който съответства на Третата гностична мистерия, говори, когато гностичното силово течение докосне и етерното тяло, което в материалното тяло работи заедно с далака.

Следователно душевният глас говори на три езика: езиците на трите братства, които ние по-горе вече обозначихме като Братството на розенкройцерите, Братството на чистите (катарите, katharos (гр.) -- чист) и Братството на Свещения Граал.

Междувременно, Християн Розенкройц е доказал, че може да говори поне първия от тези три езика на душата, която владее езика на сърцето, езика на стернума, езика на песента на Розата, езика на Първата мистерия, която извира от сърцето и пробужда разбирането в светилището на главата. Ясно е, че човекът, който се намира все още в Първата мистерия, трябва да започне с подготвителния процес за Втората мистерия, отнасяща се до астралното тяло, наречено още звездна дреха. Такъв човек трябва да се научи да побеждава и да отблъсква всички атаки на силите, които се намират още в дихателното му поле.

Дихателното поле трябва да бъде съвършено изчистено. В един определен момент Християн Розенкройц забелязва в далечината един разкошен портал - портала на Храма на посвещение на Златната Глава, портала към Мистерийния храм, към върха на Седморното живо тяло на съвременната Духовна школа. Това доказва, че Християн Розенкройц вече е в състояние да говори втория език на душата. Сега трябва да се предприеме един скок от време-пространственото съзнание към вечното съзнание, към истинското душевно съзнание. Който действително разполага с това съзнание, вижда без съмнение портала на Универсалните мистерии пред себе си.

Над този портал се намира една табелка, на която са написани предупредителни думи. Те се отнасят до една особена дейност, която, между другото, се намира във взаимодействие с черния дроб. Защото черният дроб е органът, който специално е предназначен за това да приема в тялото необходимите за човека астрални радиации, както и да пречиства кръвта. Черният дроб е един извънредно важен орган за това пречистване. Когато душата се роди, т.е. Розата на сърцето се пробуди, и душевната сила засияе от светилището на главата, това означава същевременно, че черният дроб е придобил една нова функция. Защото черният дроб винаги действа заедно със сърцето. Черният дроб и сърцето са два взаимно зависещи един от друг органи. Когато Гносисът докосне един човек, неговата кръв се променя, и за да стане тази промяна дълготрайна, черният дроб трябва да се нагоди напълно към новото кръвно състояние.

Черният дроб, както казахме, е един пречиствателен орган. Това, което няма място в кръвта, се отвежда навън от черния дроб. Ако гностичният процес не бъде продължен и остане само с една „кръвна инжекция", тогава това гностично влияние ще бъде отстранено много бързо от кръвта поради естествената дейност на черния дроб. Затова черният дроб трябва своевременно да стане възприемчив за гностичното докосване. За тази цел гностичната сила трябва да пробие, да проникне в астралното поле - дихателното поле на микрокосмоса. Черният дроб е включен, в т.н. чернодробна мрежа. Тази мрежа представлява една сложна антенна система за приемане на астрални радиации. Значи, когато във Втората мистерия Гносисът прониква в дихателното поле, сърцето вече действа гностично и кръвта е възприемчива за Гносиса, гностичната радиация се вдишва също и от черния дроб, който чрез това може да задържи гностичния флуид в кръвта. Тогава това, което прониква в сърцето, вече няма да бъде отстранено от черния дроб, а ще бъде задържано точно от чернодробната дейност.

Ние насочваме вашето внимание специално към този факт, за да ви стане ясно, че от един определен момент нататък телесните процеси при ученика на Духовната школа протичат съвсем различно от тези на обикновения диалектичен човек. С това основата за същинската трансфигурация се полага действително още от самото начало. Понеже слуша душевния си глас, Християн Розенкройц стига до този портал. Новата чернодробна дейност започва да се доказва и бива стимулирана много силно. В кръвта се освобождават нови големи енергии. Вие знаете, че всички телесни енергии са повлиявани особено от системата черен дроб-далак. И така, Християн Розенкройц бърза с голям устрем към портала, без да внимава повече за пътя, защото всъщност този портал се намира встрани от пътя, по който той трябва да върви.

Това е една много тайнствена част от Алхимичната сватба. Това, което тук се нарича „път", не е нищо друго, освен пътят на системата на змийския огън, пътят, който при гностичното развитие трябва да се измине отгоре надолу. Това се намира в противоречие с окултния процес, при който в началото се прави опит да се върви по този път отдолу нагоре, което винаги води до най-големи нещастия. Когато душата се събуди в светилището на главата, пътят трябва да се върви отгоре надолу. Но при това слизане в системата на змийския огън в един определен момент пътят се отклонява вдясно, към черния дроб. Затова с право се казва, че когато Християн Розенкройц вижда този чернодробен портал, той се отклонява от пътя и бързо се отправя към него. За по-голяма точност трябва да се каже, че пътят надолу върви по дясното влакно на нервус симпатикус, като стига до плексус сакралис.

Когато Християн Розенкройц стига до портала, той вижда над него една табела, на която пише: „Далеч оттук, о, вие недостойни!" Това означава: Ако не сте посветени, ако не сте още узрели за това, не форсирайте развитие то, защото това ще доведе до голямо нещастие. Тук никой не бива да се опитва да постигне нещо с насилие.

Ясно е, че в началото на пътя, по който Християн Розенкройц е тръгнал, ударението се поставя най-вече върху сърцето. Защото когато сърдечното светилище на един човек стане възприемчиво за Гносиса, тогава той се променя буквално телесно. Сърдечното светилище съдържа множество радиоактивни сили. Когато гностичният флуид докосне един човек, клетъчната структура на сърдечното му светилище се променя чрез една нова радиоактивна сила. Затова на тези, които вървят по този път, се дава изрично съвет да не се връщат, но всъщност това е невъзможно, ако те действително вече са тръгнали по него. В книгата Алхимичната сватба това изрично се подчертава. Поради тази причина се казва, че когато Християн Розенкройц се опитва да се върне по пътя, винаги задухва толкова силен насрещен вятър, че той не може да направи нито една крачка. Когато някой е започнал да променя структурата на своята личност до последния атом, тогава, от един определен момент нататък, той вече не може да каже: „Било каквото било, но аз сега искам да престана с това". Когато сърцето се настрои на гностичните радиации, с течение на времето за обикновените, диалектични радиации вече няма да бъде възможно да го нападат.

Така вие виждате, че трансфигурацията започва да се развива още от самото начало на Пътя. Затова доверилото се на Гносиса сърце е винаги от един определен вид. Същото може да се каже и за черния дроб. Когато черният дроб се настрои на гностичните астрални радиации и започне да диша в тях, ученикът е длъжен да използва енергията, отделена по този начин в кръвта, в служба на Гносиса. Затова е и естественото предупреждение: Далеч оттук, о, вие недостойни!

Така Християн Розенкройц се изправя пред пазача на портала, облечен в небесносиня дреха. Това е цветът на астралната светлина. Поради тясната си връзка с астралната радиация, излъчването на черния дроб също е синьо. Сега пазачът трябва да провери дали Християн Розенкройц е достоен като кандидат за алхимичната сватба. Ето защо той иска да види поканата, която Християн Розенкройц носи със себе си.

Ако се намирате в Първата мистерия, тогава всички вие носите със себе си тази покана в своето сърдечно светилище. Ако Гносисът ви е докоснал в сърдечното светилище, ако пламтящият огън на Гносиса е докоснал вашето сърце, тогава гръдната ви кост свидетелства за това, защото не напразно е наречена стернум, т.е. „излъчващ". Това състояние на стернума е живото писмо на вашето жизнено качество. Всеки сериозно стремящ се ученик носи това писмо в своето сърдечно светилище. И когато Гносисът ви попита за вашата покана, вие можете да покажете отвореното си сърце. И ако се намирате в Първата мистерия, ако сте сложили четирите рози на шапката си, тогава вие винаги сте един добре дошъл гост.

Следователно това писмо, това особено състояние на стернума, е базата за разцъфтяване на Розата. Затова в Библията се казва, че Бог - Гносисът - гледа в човешкото сърце. Сега вие разбирате това възвишено слово. Ако сърцето по този начин свидетелства за новото жизнено състояние, вие ще бъдете поздравен с думите: Влезте вътре, братко мой, вие сте ми един скъп гост.

И когато питат Християн Розенкройц как се казва, той отговаря: Аз съм един брат на Червения Розенкройц. Христовият закон е записан в сърцето му. В него е отворена червената Роза на кръвта.

Червен розенкройцер е преди всичко човек, който се стреми към Втората мистерия. Затова този брат на Червения розенкройц се нарича съвсем определено Християн Розенкройц. Той не е само един розенкройцер. Не, при него Искрата на Духа, Розата, се намира в служба на Христовата астрална светлина.

С това ние желаем да кажем следното: стернумът има свойството да привлича много неща, които човекът желае. В отговор на това той отваря сърцето си и привлича с черния си дроб съответните сили. Човечеството е обхванато от едно могъщо астрално поле, то живее от един гигантски астрален океан. С всеки удар на сърцето черният дроб вдишва астрални сили.

Следователно когато отворите сърцето си за гностичната мистерия, винаги идва отговор, във вас винаги се развива едно докосване, един определен процес. Но при това, вие винаги трябва да бъдете отправен изцяло към нашия Господ Иисус Христос, а това означава - към астралното поле на Гносиса. Защото онова, от което се нуждаете, за да постигнете вашата цел, е точно астралната сила на Христовото поле, на Шестата космическа област, на новото жизнено поле.

Затова не може само да се каже: „Аз съм розенкройцер". Това още нищо не означава. Защото, както знаете, има много групи, които се кичат с това име. Но съществува само едно християнско розенкройцерство. Има само един човешки тип, който заслужава името Християн Розенкройц. Разбирате ли това сега? Този човек не е просто един брат Розенкройц, а Християн Розенкройц. Той желае да върви по пътя в Христовата радиация, в астралното поле на Христос Иерофант.

Така Християн Розенкройц преминава през портала. Едновременно с това, той трябва да откупи един отличителен знак, един златен печат. Той получава този знак в замяна на своето шише с вода. Вие знаете, че Християн Розенкройц тръгва на път, снабден с хляб, вода и сол. Торбата с хляба той оставя при кедровите дървета, а тук, при портала - шишето с вода. Сега той самият притежава освен Живия хляб, също и Водата на живота; сега той самият притежава хляба и виното. Сега той действително е станал християнин.

Ако някой не иска или не може да бъде християнин в този смисъл, той винаги остава свързан с диалектичната природа. Затова, ако вие сте отворили с интерес сърцето си за Гносиса, но не изцяло в позитивно-християнския смисъл, не с абсолютния стремеж към Другото царство, не с пълна всеотдайност, тогава си оставате обикновен диалектичен човек, който е като един пълен съд, в който повече нищо не може да се влее. В Универсалното учение големият кръвен поток, който изтича от чернодробната вена, винаги се обозначава като поток от вода или вино. Като ученици на една мистерийна школа вие трябва в един определен момент да можете да произвеждате този силов поток. Спомнете си също и за Тайната вечеря. Там на кандидата се дава хляб и вино. Когато някой постъпва в съвременната Школа на розенкройцерите, той бива снабден не само с учебен материал, но и със сила. Вие винаги получавате две сили. При всяка храмова служба получавате хляб и вино: хляба, за да можете да осъществите първия процес на сърцето; виното на Духа - водата на Живота, за да можете временно да замените новата функция на черния дроб, защото при начинаещия ученик тази нова чернодробна дейност още не е налице. Ученикът трябва да се опита да върви по Пътя с помощта на пътните провизии. С този подарък от хляб и вино вие бивате хранен и поен, за да можете да тръгнете по освобождаващия път.

Но естествено от вас се очаква, че в това отношение ще станете колкото се може по-скоро независим и ще започнете сам да привличате хляба и виното.

В началото хлябът и виното като гностични строителни материали за душата ви се подаряват, за да можете да започнете работата. Но когато самата врата се отвори, временната енергия от втора ръка се заменя с директна астрална енергия. Затова Християн Розенкройц трябва да остави при първия пазач своето шише с вода, от което до този момент е утолявал жаждата си. Тогава той вече не се нуждае от тази вода; той, гностично погледнато, е станал независим. Като доказателство за това той получава отличителен знак - златен печат. Върху него са напечатани буквите S. и С. - началните букви на думите Spes Charitas.

Тези думи желаем с удоволствие да преведем за вас като: Имайте сега основателна надежда за изявата на Божията любов.

Сега да обобщим още веднъж казаното дотук. С дълбок стремеж към Гносиса вие влизате в Първата мистерия, така че Розата на сърцето се отваря и гностичният флуид прониква във вашата кръв. След това в светилището на главата се запалва една нова светлина, и като доказателство за това кървавочервената лента може да бъде препасана на кръст върху раменете ви и вие имате право да носите на шапката си четирите рози. Така вие тръгвате на път. Вие не се насочвате към каква да е мистерия, а копнеете за християнската мистерия, което означава - към Първоначалната родина, към астралното поле на Гносиса.

Затова в дихателното поле се развива една нова дейност. Черния дроб вдишва нови сили от дихателното поле и същевременно кръвта от ден на ден се обновява чрез тези нови сили, така че вие получавате все повече енергия, за да можете да вървите по Пътя, за да може да издържите.

Който е зает с това да осъществи в себе си Втората мистерия, може с основание да храни надежда, че Божията любов ще му се изяви. Божията любов, Универсалната любов, е най-висшата, най-благородната, най-чистата енергия, в която тогава Третата мистерия – Мистерията на Свещения Граал - може да бъде осъществена и магията на любовта може да се развие. За тази цел Християн Розенкройц притежава още нещо: сол. Но той трябва скоро да се раздели и с нея, както по-нататък ще видите.

Тъй като се бях спрял малко по-дълго при него, междувременно вече се беше стъмнило и на портала бе запален един голям съд със смола - за ориентация на онези, които все още бяха на път. Пътят, който водеше право към двореца, беше заграден от двете страни с високи стени и край тях бяха посадени плодни дървета от всякакъв вид. Освен това, от двете страни се намираха по три дървета с окачени на тях фенери, които бяха вече запалени с един разкошен факел от една красива девица, облечена също в синя премяна. Това беше толкова възхитителна и прекрасна гледка, че аз останах да й се наслаждавам по-дълго, отколкото беше необходимо. След като получих подробни указания и полезни инструкции, аз се сбогувах приятелски с първия пазач. По пътя ми стана любопитно какво ли може да пише в писмото, но тъй като не се съмнявах в него, трябваше да потисна любопитството си и продължих да вървя, докато стигнах до другия портал. Той изглеждаше почти като първия, но беше украсен с картини, които имаха друго тайнствено значение. На една табела беше написано: „Дайте и ще ви се даде! "Под портала лежеше един страшен лъв, завързан с верига. Като ме забеляза, той се изправи и ме посрещна със силен рев. От това се събуди другият пазач, който лежеше на един мраморен камък и ми каза да не се страхувам. Като дръпна лъва зад себе си, той пое писмото, което аз, треперейки, му подадох. След като го прочете, каза с голямо почитание: „Добре дошъл в името на Бог!

Ти си човекът, когото отдавна желаех да срещна!"

При това той извади един печат, като попита, дали ще мога да го откупя. Тъй като нямах нищо друго, освен сол, аз му я предложих и той я прие с благодарност. И на печата отново имаше две букви, а именно: S.M.²²

Тъкмо бях отворил уста да поговоря с пазача, когато в двореца заби камбана и той ме посъветва спешно да побързам, ако не искам моите старания и мъки да останат напразни, тъй като горе вече гасели светлините.