Алхимичната сватба на християн розенкройц ян ван райкенборг



страница6/16
Дата19.05.2017
Размер3.11 Mb.
#21529
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16

Шестте фенера

Както знаете, Християн Розенкройц тръгна па път, снабден с хляб, вода и сол. Хлябът остави при трите кедрови дървета, след като спонтанно бе тръгнал по пътя, който водеше право към неговата цел. Така той осъществи Първата мистерия за самия себе си. Цел на тази мистерия беше, както прочетохме, ученикът всеки ден да получава нова душевна храна, тъй като може да черпи непосредствено от Вечния извор на всички неща. И това, което е получил днес, трябва днес да се употреби като самопожертвователна любовна служба за всички останали.

Може също да се допълни, че хлябът - първият импулс на Гносиса, проникващ в стернума, е предназначен да стигне до душевния център, до светилището на главата, където се намира светилището на трите кедрови дървета. Когато този импулс стигне до душевния център в главата, чрез това и само чрез това! - може да се повлияе на чернодробната врата, така че този чуден орган вече да не изхвърля гностичните елементи, а напротив - да ги задържа.

Когато тази цел се постигне, черният дроб ще бъде вътрешно приспособен към новото жизнено поведение на душата, докато сам се отвори за директните гностични влияния на Втората мистерия, така че тя да стане действителност за кандидата. Тогава в кръвната душа ще се освободят много по-големи енергии, които през входната вена на черния дроб минават през цялото тяло и помагат на кандидата да постигне големи неща. Тогава индиректната жизнена енергия, която се освобождава чрез сърдечния импулс, може да се смени с директната дейност на черния дроб. В сърцето се влива силата, която съживява Духовната искра, през черния дроб проникват астралните сили, които снабдяват кръвта с могъщи енергии.

Затова Християн Розенкройц може да остави при пазача на портала своето шише с вода и да получи в замяна златния отличителен знак, печата Spes Charitas. Сега той с основание може да храни надежда за изява на Божията любов, на Третата мистерия - Мистерията на Свещения Граал. Сега Християн Розенкройц трябва да изчака с пълно доверие изявата на всичко, което следва. И така, той тръгва на път към пазача на втория портал.

Междувременно е настанала тъмна нощ. Когато чернодробната врата се отвори за Гносиса и чрез това чернодробните функции все повече се освобождават от астралните сили на земната диалектика, тогава, природно погледнато, за ученика става тъмно. В много важни аспекти той бива напълно отделен от диалектиката и нейните въздействия. Първо сърцето се загубва за обикновената природа, след това следват чернодробните функции. Тъй като черният дроб е един могъщ извор за човека, става ясно, че когато една голяма част от тези енергии вече не са от обикновената природа, ученикът загубва интерес към нея. Тогава вече няма опасност за кандидата да се изгуби в диалектичната природа; той не изразходва повече време и енергия за безполезните неща на природата на смъртта. В това отношение за него настава нощ.

Когато светлината на диалектичното слънце е залязла, идва нощта на смъртната природа. Но веднага (и как би могло да е иначе!) проблясва зората на един нов ден. И въпреки че, от една страна, се стъмва, от друга – настава светлина. Жизнената енергия винаги е свързана със сила и светлина. Затова новата енергия, която влиза в кандидата, означава за него същевременно и един светлинен извор, който функционира по нов начин.

Затова се казва, че една облечена в синя дреха (символ на новата чернодробна функция) красива девица запалва светлините на фенерите, окачени на дърветата (по три дървета от всяка страна), намиращи се от двете страни на пътя към двореца.




Девицата запалва фенерите

Това съобщение също насочва вниманието ни към чернодробната функция. Дърветата от двете страни на пътя с окачените по тях фенери символизират силите на новия извор на енергия. На всяко дърво е окачен един фенер - три от лявата и три от дясната страна. Това е указание за една позитивна и за една негативна дейност; два пъти по три сили, поляризирани позитивно и негативно: две привличащи сили, две отблъскващи и две неутрализиращи. С това напълно се възпроизвежда дейността на чернодробната система.

През черния дроб влизат астрални сили, в случая на нашия кандидат - астрални сили от Шестата космическа област, от новото жизнено поле. Тези сили биват привлечени и едновременно с това биват отблъснати силите, които не допринасят за духовното оздравяване на кандидата. По този начин ученикът бива запазен. През чернодробната врата вече не могат да проникват вредни астрални влияния.

Но съществуват и други врати, други пътища, по които враждебните сили могат да проникнат в системата на ученика, стигнал до този стадий на развитие. Помислете в това отношение, например, за различни точки от системата на змийския огън и за определени дихателно-технически функции на светилището на главата. Също така помислете и за многократно обяснените седем светилника. Така във всяко отношение става ясно, че по тези други пътища в кръвта на ученика все още могат да проникнат враждебни сили. Но в черния дроб се намира също и една нова неутрализираща сила. Тъй като в кръвта все още могат да проникват враждебни сили, които насочват пътя или погледа на ученика във фалшива посока, този трети фактор представлява голяма закрила. Той действа така, че всички вредни влияния, въпреки всичко, биват неутрализирани, свързани и изгонени.

Тази тройна чернодробна система е извънредно полезна за ученика! Тези три астрални сили образуват заедно един могъщ извор на помощ за кандидата. Това означава, че отсега нататък Християн Розенкройц притежава също и в системата далак-черен дроб една тройна, вътрешна светлина.

Сега пътят продължава към пазача на втория портал, който, подобно на първия, също е украсен с картини и надписи. На табелата, намираща се над портала, Християн Розенкройц прочита:,. Дайте, и ще ви се даде. " Пред портала лежи един лъв, който го посреща със силен рев. Лъвът тук също е символ на пазача на новото жизнено състояние, на Храма на Свещения Граал, Храма на Любовта, Храма на Третата мистерия.

Който може да мине покрай лъва, започва веднага да се променя, влиза в новото жизнено поле – новораждането започва. Един такъв човек става жител на Златната Глава, на полето на възкресението. Вие знаете, че "кръв и плът не могат да наследят Царството небесно". Само един променен, един новороден човек има достъп към това действително безукорно жизнено състояние. Ние желаем още веднъж да обобщим какво е необходимо, за да можем да влезем в новото жизнено поле, в Полето на възкресението.

Първо, необходим е един нов жизнен принцип, който се осъществява от сърцето; второ - една могъща нова жизнена енергия, която кореспондира с черния дроб; и трето, за тази голяма трансфигуристична промяна е необходима една нова жизнена субстанция.

Новата жизнена субстанция съдържа строителните вещества за златната сватбена дреха. Те се освобождават в етерното тяло и кореспондират във физическото тяло с далака. Далакът е орган, който абсорбира етери. А етерите са строителни вещества в абсолютния смисъл на думата. В книгата Алхимичната сватба на Християн Розенкройц те се обозначават като „сол". Солта действа запазващо, консервиращо, но също и пречистващо.

Ученикът, който е тръгнал по Пътя, трябва в началото на своето развитие да работи със старите етери, защото още не разполага с нови. Затова в началото той привежда старите етери на природата на смъртта във възможно най-чисто състояние. Той се опитва да работи с тях колкото се може по-добре, за да осъществи успешно своя план и да стане жител на Неподвижното царство. Затова е необходимо елементарно жизнено поведение и спазване на мерките, които се изискват от ученика-изповедник в Школата. В началото той се опитва да гребе с веслата, с които разполага. Но истинските строителни вещества, от които той се нуждае, не могат в никакъв случай да се получат от старите етери. Те са негодни за новото жизнено поле. Затова първото, което е необходимо, е един нов жизнен принцип. Тогава във Втората мистерия се развива една нова жизнена енергия. И когато черният дроб напълно е осигурил по-нататъшното развитие, четирите свещени храни - новите етери – се изливат над кандидата и така новата жизнена субстанция, новата строителна субстанция прониква в системата.

Тогава далакът се затваря колкото се може повече за диалектичните сили, за старите етери, по същия начин, както и черният дроб преди това, и се отваря за четирите първоначални, небесни етери. Третият аспект на Гносиса, Третата мистерия, се осъществява в кандидата. Тогава той вече не приема солта на обикновената природа, а етерните строителни вещества на Новата природа.

В Алхимичната сватба етерните вещества на Новата природа се обозначават с буквите S. и М. (Sal Menstrualis - пречистваща сол). Новата субстанция, новата, пречистващата сол се отделя в системата. Това е елементът, който осъществява действителната трансфигурация и създава на първо място златната сватбена премяна. Това е значението на втория отличителен знак, който Християн Розенкройц получава.

Накрая остава препоръчителното писмо, което той трябва да предаде. Пазачът на първия портал прочете писмото, което бе написано в сърцето на Християн Розенкройц.

Това второ писмо, обаче, се отнася до новоотворения жизнен извор, който също се намира в кандидата. Може би сега разбирате думите от Евангелието от Марк, гл. 9-та: „Имайте в себе си сол", както заповядва Иисус на учениците. Вие трябва да внимавате да не би солта, която приемате, да загуби силата си. Това се случва само когато не я употребявате. Затова: Живейте в днешното! Не чакайте солта на живота да дойде по-късно, а започнете веднага с цялото си доверие, вяра и издръжливост на базата на сегашното си състояние. Тогава вие бързо ще напреднете и в групово единство с вашите братя и сестри ще вървите твърдо решен по Пътя, докато стигнете до Златната Глава - полето на възкресението. Затова се казва:



Тъкмо бях отворил уста да поговоря с пазача, когато в двореца заби камбана и той ме посъветва спешно да побързам, ако не искам моите старания и мъки да останат напразни, тъй като горе вече гасели светлините.

Нека пазачът на портала един ден и за вас (и Бог да даде колкото се може по-скоро) да каже: „Добре дошъл в името на Бог! Ти си човекът, когото отдавна желаех да срещна!"



Аз така се втурнах да бързам, че дори забравих да се сбогувам с пазача на портала - толкова ме беше страх и с право, защото колкото и да бързах, девицата ме застигна.

Тъй като всички светлини след нея бяха угасени, аз никога нямаше да намеря пътя, ако тя не ми светеше с факлата си. Успях да се вмъкна до нея буквално в последния момент, защото вратата се затвори толкова бързо, че затисна края на дрехата ми. Естествено, тя трябваше да остане там, защото нито аз, нито пък онези, които дружелюбно ми бяха обърнали внимание на това пред портала, бяха в състояние да склонят пазача да отвори още веднъж вратата. Той твърдеше, че е предал ключа на девицата и че тя го е взела със себе си в двора.

Междувременно аз разгледах още веднъж портала. Той беше толкова великолепен, че нямаше равен на себе се в целия свят. От двете страни на вратата се издигаше по една колона. На едната имаше весела фигура, а надписът гласеше: „Аз се радвам заедно с теб". Друга фигура на втората колона криеше горчиво лицето си и под нея стоеше надпис: „Аз страдам заедно с теб". Накратко, това бяха толкова мъгляви и тайнствени фигури и мъдрости, че дори и най-умният човек на земята нямаше да е в състояние да ги разбере. Но ако Бог позволи, те скоро ще бъдат изнесени на дневна светлина и обяснени от мен.

На този портал трябваше още веднъж да назова името си. То бе нанесено в една пергаментова книжка на последно място и заедно с другите имена бе изпратено на младоженеца. Едва сега ми бе връчен действителният отличителен знак на гостите, който беше малко по-малък от предишния, но много по-тежък. Върху него се намираха буквите: S.P.N.23

Освен това ми дадоха един чифт нови обуща, защото подът на двореца беше покрит със светъл мрамор. Аз получих правото, ако желаех, да дам старите си обувки на някого от бедняците, които стояха и чакаха много смирено пред портала. Дадох ги на един старец. След това двама пажове ме заведоха в едни малки покои и ми наредиха да седна на една пейка. Те поставиха факлите си в двата отвора на пода и ме оставиха да седя сам.

Скоро след това чух някакъв шум, но не видях нищо. Бяха неколцина мъже, които се нахвърлиха върху мен. Тъй като нищо не виждах, трябваше да им се оставя и да изчакам какво ще ми се случи. Скоро забелязах, че бяха бръснари и аз ги помолих да не ме държат толкова здраво, защото съм съгласен да направя това, което искат. Тогава те ме пуснаха и един от тях, когото не виждах, защото се намираше зад мен, острига акуратно един кръг по средата на главата ми и остави да висят на челото до очите и ушите дългите ми сиви кичури коса. Трябва да призная, че след това начало едва не загубих смелостта си, но понеже те ме държаха много здраво и нищо не виждах, аз си помислих, че Бог ме е изоставил поради моята дързост. Невидимите бръснари събраха внимателно отрязаните коси и ги отнесоха със себе си.

След това двамата пажове отново се появиха и сърдечно се засмяха на моя страх. Едва бяхме разменили няколко думи, когато една камбанка отново заби и пажовете ми съобщиха, че това е знак за събиране. Те ме подканиха да ги последвам и осветявайки пътя, ме преведоха през много коридори, врати и вити стълби до една голяма зала. В тази зала се бяха събрали много гости: императори, крале, херцози и владетели, благородници и господа, богати и бедни, но и много измет, което извънредно ме учуди. Аз си мислех:

Какъв голям глупак трябва да съм, че се подготвях с толкова мъки и лишения за това пътешествие. Тук се намират хора, които добре познавам и никога не съм ценял. Сега всички те са тук, докато аз, след всички молби и надежди, едва успях да вляза като последен!" Това и още много други неща ми нашепна дяволът, когото се опитах да прогоня, доколкото можах.



Междувременно, тук и там ме заговаряха различни познати: „Я гледай, брат Розенкройц, ти също си тук? „Да, мои братя", отговарях аз, „Божията милост помогна и на мен да стигна дотук ", на което те се разсмяха от сърце и намериха за глупаво, че и за една такава обикновена работа ми е необходима Божията помощ.

Като попитах всеки един поотделно по кой път е минал, повечето от тях отвърнаха, че е трябвало да се катерят по скалите. След това от много невидими тромпети прозвуча сигнал, който означаваше да се съберем на масата, и тези, които се смятаха за нещо повече от другите, заеха разбира се, най-предните места. За мен и за няколко бедни приятели остана съвсем малко място на другия край на масата. Скоро след това двамата пажове отново се появиха и единият от тях произнесе една толкова хубава и вълнуваща молитва, че сърцето ми вътрешно се зарадва. Няколко важни господа не обърнаха особено внимание на това, а се смееха, жестикулираха, хапеха шапките си и правеха тем подобни глупави шеги. След това беше поднесен обядът и въпреки че не се виждаха прислужници, всички бяха толкова изрядно обслужени, та на мен ми се стори, че всеки гост имаше свой собствен прислужник.

Когато шегаджиите се понахраниха и виното им отне задръжките, започна истинско самохвалство и надлъгване. Единият щял да направи това, другият онова, а най-незначителните крещяха най-силно. Ах, само като се замисля какви невъзможни и превъзнесени неща чух тогава, и до ден днешен се ядосвам. Накрая те дори станаха от местата си и започнаха да дотягат с бръщолевиците си тук и там на господата. Те се хвалеха с такива дела, които дори и Самсон и Херкулес с цялата си сила не биха били в състояние да извършат. Този там искаше да освободи Атлас от неговото бреме, онзи искаше да изведе отново триглавия Цербер от ада, накратко: всички дрънкаха един през друг.

Но достойните господа не бяха толкова глупави да им повярват. В края на краищата, въпреки че от време на време „ги удряха през пръстите", мошениците станаха толкова дръзки, че когато един от тях задигна една златна верига, другите също пожелаха да опитат. Там имаше един, който твърдеше, че чувал небесни звуци, друг разправяше, че виждал идеите на Платон, а пък трети твърдеше, че може да преброи атомите на Демокрит. Други пък бяха открили вечния двигател. Някои от тях, както ми се струваше, бяха без съмнение умни, но за тяхно нещастие притежаваха прекалено високо мнение за себе си. И накрая, там имаше един, който искаше да ни убеди, че виждал онези, които ни обслужваха.

Той може би щеше да продължи с лъжите си, ако един от невидимите прислужници не му беше нанесъл толкова силен удар по лъжливата уста, че не само той, а и много други, които стояха до него, се умълчаха като мишки.

От всичко обаче най-много ми хареса това, че всички онези, за които имах добро впечатление, останаха безупречни в поведението си, бяха спокойни и не говореха високо, като разбираха, че са невежи и прекалено нищожни, за да проумеят тайните на природата.

При цялата тази врява направо ми идеше да прокълна деня, в който бях дошъл дотук, защото трябваше с болка да установя, че разпуснати и повърхностни хора седяха на най-личните места на масата, докато мен дори и в моя скромен ъгъл не ме оставяха на мира. На всичко отгоре един от тези злодеи ме нарече „голям глупак"! Тогава аз още не знаех, че съществува и друга порта, която трябваше да прекрачим, а допусках, че ще бъда подложен през време на цялата сватба на такива подигравки, унижения и недостойнства, които не бях заслужил нито от младоженеца, нито от булката. В този момент аз си мислех, че щеше да е по-добре да намерят друг шут за тази сватба!

Вижте до какво нетърпение могат да доведат една проста душа противоположностите на този свят! Но това беше всъщност част от моето куцане, за което бях сънувал, както вече разказах. Глъчката все повече се усилваше. Там бяха също и такива, които разказваха неистинни и измислени истории, отвратителни и лъжливи сънища. До мен седеше един спокоен, представителен мъж, който от време на време говореше за възвишени неща.

Накрая той каза: „Виждаш ли, братко, ако би се явил един, който би могъл да изведе тези упорити хора на правия път, дали би го послушал някой? " „ Сигурно не ", отговорих аз. „ Значи - каза той - светът иска насила да бъде мамен и да не слуша онези, които му мислят доброто.

Чуй го онзи дърдорко с какви чудатости и неразумни мисли иска да привлече вниманието на другите върху себе си и как другият там прави на глупаци хората със странни и тайнствени думи. Но повярвай ми, че ще дойде времето, когато на тези лъжци ще им бъдат свалени маските и на целия свят ще бъде показано що за измамници на народа се крият зад тях. Тогава може би отново ще дойдат на уважение хората, които преди това не са били забелязвани. "

Докато той говореше така, а глъчката ставаше все по-яростна, в залата изведнъж прозвуча една толкова изкусна и впечатляваща музика, каквато никога досега през целия си живот не бях чувал. Всички замълчаха в очакване на това, което ще се случи. Музиката се изпълняваше от всички видове струнни инструменти толкова хармонично, че аз се прехласнах много и седях така неподвижно, че всички около мен се зачудиха. Това продължи почти половин час и през това време никой от нас дума не продума, защото в момента, в който някой се опитваше да си отвори устата, получаваше неочаквано удар, без да знае откъде му идва. Тъй като не виждахме никой от музикантите, аз си мислех, че с удоволствие бих видял инструментите, на които се свиреше. След половин час музиката внезапно престана и по-нататък ние не виждахме и не чувахме нищо.

Малко след това пред вратата на залата отекнаха силни звуци от фанфари, тромпети и барабани и то така майсторски, като че ли римският император щеше да влезе в залата. Вратата се отвори сама и фанфарите прозвучаха тъй силно, че ние едва ги издържахме. Между другото, както ми се стори, в залата влязоха безброй светлинки, които се придвижваха напред в един толкова съвършен ред, че ние силно се удивихме, а най-накрая в залата влязоха двамата гореспоменати пажове със запалени факли, като осветяваха пътя пред една красива девица, която седеше на движещ се от само себе си прекрасен позлатен триумфален трон. На мен ми се стори, че тя е същата, която преди това запали светлините на пътя и после ги загаси и че това навярно бяха нейните слуги, които тя бе поставила до дърветата. Сега тя не носеше вече синя, а снежнобяла дреха, която блестеше като от чисто злато и беше толкова лъчиста, че ние не смеехме да я погледнем. Двамата пажове бяха облечени по същия начин, но общо взето, малко по-просто.

Когато девицата стигна до средата на залата, тя слезе от трона си и всички светлинки се поклониха пред нея. Ние се изправихме на крака, но всеки остана на мястото си. След като тя се поклони на нас и ние на нея и всички си изказахме взаимно уважение, тя започна да говори с приятен глас следното:

Кралят, всемилостивият ми Господар,

ви очаква всички недалеч оттук;

както и неговата невяста, която вече

му даде ръката си за цял живот.

Те ви очакваха с грижовен копнеж

и отдавна подготвяха вашето пристигане.

Те желаят да окажат на всеки от вас

уважение и милост според заслугите му

и желаят дълбоко в сърцата си

да ви освободят от вашите болки,

за да може идващата сватба

да освободи от страдание всеки един от вас.
След което тя ни се поклони заедно с всички светлинки и веднага продължи:

Писмото, което ви покани тук,

на всеки един от вас строго забрани

да се явява, ако Божията власт

отдавна не му е изразила милостта си

и той, изпълнен целият с копнеж,

от тези сили веч е обграден;

но да не мисли някой, че ще може

безпътен, брутален и бездарен

с божествени подаръци за гости

да се в сватбената зала появи.

Който се намира в полето на доброто,

ще преживее единствено добро.

Радвайте се, че в такива тежки времена

мнозина се приготвят за добра съдба.

Но някои са твърди като камък

и вече нищо не задвижва загрубелите тела;

и те пристигат тук в места,

където никой ги не чака.

Да не остане тук някой недостоен

мошеник, който заслепява други.

А вие, родените в „покой и мир ",

избрани сте за чиста сватба.

Затуй ще трябва утре всеки

на везната да се покачи;

и там ще се измери точно

какво е вътрешно забравил.

Намира ли се някой в тази група,

за изпитанието строго неготов,

да хваща пътя и да заминава,

да не остава тука нито миг.

За него милост не ще има

и утре всеки ще го разбере.

Ако пък в някой заговори съвест,

не ще да види в залата позор,

ще бъде утре пак на свобода:

не ще да дойде веч във тоз живот!

Който се от миналото не страхува,

да се остави да го заведе слугата

където ще почива тази нощ.

Той ще отиде на везната

с голямо спокойствие в душата;

ако ли пък не, сън не ще го хване,

това той бърже ще го разбере.

Останалите ще нощуват тук.

Ако е това за някой пряко сили,

ще е по-добре да не остава тук,

за да намери всеки туй,

което сам си е заслужил.

След като изрече това, девицата пак се поклони и се покачи радостно на трона си. Отново зазвучаха тромпетите. Тежките въздишки на някои от нас не можаха да останат нечути. После светлинките бяха изведени по невидим начин навън, но повечето от тях останаха в залата и се присъединиха към всеки един от нас. Нашето объркване беше толкова голямо, че аз почти не мога да изразя какви дълбоки мисли и жестове се размениха. Повечето от нас имаха намерение да изчакат претеглянето и се надяваха, в случай на неуспех, да се завърнат в къщи без проблеми.

Аз бързо се бях опомнил и понеже съвестта ми ме убеди в моето невежество и недостойнство, намерих за по-добре да остана с другите в залата и да бъда по-скоро доволен от гощавката, отколкото да изчакам едно бъдещо падение с всичките му последици. След като всички бяха заведени от светлинките по стаите (за всеки един отделна стая, както научих по-късно), останахме девет души, между тях и онзи, който бе разговарял с мен преди това на масата. Въпреки че нашите светлинки не ни бяха напуснали, скоро след това все пак дойде един от вече споменатите пажове с голям вързоп въжета и ни попита дали сме решени да останем там. След като потвърдихме това с въздишка, той завърза здраво всеки един от нас за точно определено място, след което се оттегли заедно със светлинките и ни остави нас, бедните, в мрака.

За някои от нас това вече премина всяка граница и аз също не можах да сдържа сълзите си. Въпреки че не ни беше забранено да разговаряме, ние не намерихме думи за болките и отчаянието си Примките бяха толкова изкусно направени, че никой не можеше да ги пререже или пък да ги свали от краката си. Не ме утешаваше и това, че на някои, които се бяха отдали на почивка, им предстоеше още по-голям позор, докато ние имахме възможност да заплатим за нашата самонадеяност само с една единствена нощ. С тези тежки мисли аз заспах най-накрая. Докато малцина от нас можеха да склопят очи, аз не можах да остана буден поради голямата си умора.

През тази нощ сънувах един сън и въпреки че той нямаше особено значение, ми се струва, че няма да е излишно да го разкажа. Сънувах, че се намирам на една висока планина. Пред себе си виждах една голяма и широка долина, в която се беше събрало огромно множество от хора. Всеки имаше на главата си нишка, с който беше свързан с небето. Един висеше по-високо, друг - по-ниско, а мнозина бяха още на земята. Във въздуха летеше насам-натам един стар мъж с ножица в ръката, с която от време на време току прерязваше нишката на този или онзи. Който се намираше близо до земята, бързо падаше долу, без да вдига много шум. Обаче падането на онези, които висяха високо, предизвикваше голям тътен. Някои имаха щастие, защото тяхната нишка се беше разтегнала толкова много, че те отново стигаха до земята, преди тя да бъде отрязана.

Тези премятания много ме забавляваха и аз се радвах, когато един, който от дълго време се намираше във въздуха и се хвалеше със сватбата си, падна позорно долу и при това повлече със себе си и няколко от съседите си.

Също така много се радвах, когато един от тях, който винаги се беше придържал в близост до земята, толкова фино и тихо успя да се спаси, че дори и тези, които бяха най-близо до него, не забелязаха нищо. Точно когато най-много се забавлявах, моят съсед ме сръга и аз се събудих, от което не бях особено въодушевен. Аз мислех все още за този сън и го разказах на моя събрат, който лежеше от другата ми страна. Сънят му хареса много и той се надяваше, че в него се крие помощ за нас.

С такива разговори ние прекарахме остатъка от нощта и очаквахме нетърпеливо идването на деня.
Каталог: 01-Bulgarian -> 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Биография на един йогин Парамаханса Йогананда Предговор
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Книга първа платон елевсинските мистерии Младостта на Платон и смъртта на Сократ
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> К. Г. Юнг Автобиография спомени, сънища, размисли Записани и издадени от Аниела Яфе Подготвената съвместно от Юнг и Аниела Яфе автобиография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Уолдън или Живот в гората Хенрих Дейвид Торо
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Вестителите на зората барбара Марчиняк
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Живот без принцип хенри Дейвид Торо Избрани произведения
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Образи и символи Размисли върху магическо-религиозната символика
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Sant Bani Ashram Sanbornton, New Hampshire, usa превод Красимир Христов, 2003 Художник на корицата Димитър Трайчев Кратка биография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Митът за вечното завръщане Архетипи и повторение


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница