ИО̀Велики благодетелю на смъртните!Злочести Прометее! За какво е туй?ПРОМЕТЕЙ

36
ПРОМЕТЕЙ
Не искай туй — за тебе ще е по-добре.
ИО̀
Защо ще криеш бъдните ми бедствия?
ПРОМЕТЕЙ
Не ми се свиди този дар, повярвай ми.
ИО̀
Но ти си в колебание. Защо така?
ПРОМЕТЕЙ
Не се решавам да сломя сърцето ти.
ИО̀
Не ме щади, това за мен е сладостно.
ПРОМЕТЕЙ
Ще кажа, щом желаеш ти. Изслушай ме.
ХОР
Почакай. Достави ни удоволствие —
за болестта, за участта й гибелна да чуем да ни каже тя, с устата си.
След туй кажи какво я чака в бъдеще.
ПРОМЕТЕЙ
Ио, ти трябва да изпълниш тяхната молба, че и сестри са те на татко ти.
Да плачеш и скърбиш над свои бедствия там, дето биха слушали съчувствено,
със сълзи на очи, е утешително.
ИО̀
Та бих ли пренебрегнала молбата ви!

37
За всичко, за което ме запитахте,
ще чуете. Боли дори от думите за божията буря, за порухата на моя образ и на красотата ми.
Явяваха се в моите девически покои нощем образи и с нежен глас ми шепнеха: „Защо ти е моминството,
девойко преблажена? Та пред тебе е велик жених! Запален от любовна страст пламти за тебе Зевс, той жажда твоите прегръдки. Не отблъсквай ти леглото му,
дете, иди при Лерна
[2]
, в избуялите ливади, посред бащините пасища,
па разведри с любов очите Зевсови!“
И виждах всяка нощ такива призраци,
злочеста аз, додето се реших накрай на татко да разкрия своите сънища.
Към Делфи и Додона
[3]
той посланици проводи, за да разбере какви дела и думи са угодни на безсмъртните.
А връщаха се те и ни донасяха загадъчни и тъмни предсказания.
Накрай Инах получи ясен отговор,
и в него бе изрично заповядано да ме прогони от дома, от родната земя, за да достигна чак накрай света.
Ако не искал, огнената мълния на Зевса щяла да погуби целия наш род. Повярва той в това пророчество и ме прогони. Нито той желаеше това, ни аз. А него принуждаваше така да стори Зевсовата заповед.
И мигом измени се и разсъдъкът,
и външността ми, виждате — рогата съм.
Подгонена от алчен стършел, с бесен бяг се спуснах към керхнейското течение и извора на Лерна. А страхотният

38
мой пастир Аргос разярен ме следваше и гледаше с безброй очи следите ми,
Наскоро неочаквана и бърза смърт живота му отне, но аз, подгонена от божи бич, блуждая непрекъснато.
Това е всичко. Ако знаеш бъдните страдания, кажи ги. Но не ме теши с лъжливи думи поради съчувствие.
Най-срамни са неискрените приказки.
ХОР
О, стига, стига, престани!
О, никога до днес не съм очаквала,
че тъй ужасна вест слуха ми ще смути,
че страховити и непоносими мъки и горести с двоен бич душата ми ще вледенят!
Уви, уви! Орис, орис!
Тръпна пред съдбата на Ио̀!

Изтегляне 2.54 Mb.

Сподели с приятели: