Бог (тревогата) на човека бог е върховният и главен проблем, който не може да

Клетката

Клетката е елементарна единица на живота. Самата тя представлява една цялост, притежаваща трите най-важни свойства на живота: асимилация, възпроизводство и регулация. В тесния смисъл на тази дефиниция, тя е едно живо същество. Най-простите живи същества се състоят само от една клетка – едноклетъчни (бактериите например).

Ако не Бог е замислил, разположил и организирал милиардите клетки, които съставляват възрастния жив организъм, то тогава е случайността. Помислили ли сте за всичко, което се отдава на случайността?

За Франсоа Жако голямата трудност не е толкова в еволюцията от момента, в който вече съществува нещо живо. Най-дяволският проблем за разрешаване е появата на първата клетка – първата единица на еволюцията. Една единствена клетка е много по-сложна, отколкото целия универс. Жан Моно говори за херкулесовите проблеми, поставени от развитието на системата за обмяната на веществата при първите клетки, появили се в първоначалния “бульон”. “Главният проблем, пише той, е началото на генетичния код и механизма на неговия превод. Всъщност, не за “проблем” трябва да се говори, а за истинска мистерия”. Жан Ростан не може да допусне тук случайността. Тогава какво? Той не може да отговори и казва, че е завладян от този въпрос, който си остава все още открит. Хипотезата за случайността е удобна, но съвършено безпочвена. Логично погледнато, трябва да съществува нещо, което няма нужда от обяснение. И тук единственият възможен отговор е: Бог.

По необходимост и вселената би трябвало да може да се обяснява както всичко реално съществуващо. Но това е възможно само ако тя е дело на интелигентност. Това не означава, че бихме могли още днес да я обясним. Египетските йероглифи например дълго са били тайна. Обаче Шамполион можа да разбули загадката, защото тези знаци имаха определен смисъл. А имаха смисъл, защото бяха начертани от интелигентни същества, а не плод на случайността. Ако произходът на вселената и живота е само жест на случайността, то ние никога нищо не ще разберем.

Една единствена клетка (като бактерията например) образува цялост със смайваща сложност. Съвременните биолози имат привилегията да разполагат с извънредно мощни уреди за изследване, като електронния микроскоп, който увеличава сто хиляди пъти. Така след Втората световна война Крик и Уатсон откриха структурата на ДНК и механизма на кодирането му; Ниренберг и Корана откриха механизма на синтеза на протеините и дешифрирането на “генетичния код”; Ф. Жакоб и Ж. Моно откриха механизма на регулациите, или с други думи самите механизми на живота.

С очи над микроскопа какво ще видим в една клетка? Нещо като желе – протоплазма, в която се къпе клетъчното ядро. Всичко е съставено от невидими молекули и атоми, образуващи помежду си чрез постоянни химически реакции безкрайно функционални системи. Клетката може да изработи огромен брой продукти: до няколко хиляди при по-простите бактерии.

Клетката е сравнена с град с неговите обществени и частни постройки, заводи, бюра, магазини, църкви, свързани с канализации и телефон. Много превозни средства се движат по улиците. Тълпи от хора са вечно в действие. Продукти се изработват във впечатляваща верига от химически лаборатории, след това се складират и разпределят според нуждите. Всичко е автоматизирано. Задоволявате се само с дишане, пиене и ядене, организмът има грижата за останалото. Но да напуснем микроскопа и да погледнем клетката – град- отвисоко. Качваме се в ракета и политаме. Всичко, което съставлява града, скоро се слива в петно, което не след дълго е вече само една точка. Но в тази точка, станала невидима поради отдалечеността, животът съществува – гъмжащ, плодовит, щедър. В една клетка стават толкова неща, колкото в един град. И не всичко се вижда под микроскопа: йоните, атомите, с ядрото й с електроните си, съставляващи протоплазмата, убягват от погледа. Откриването на безкрайно малкото смайва ума ни.

Можем да сравним клетката с прецизно изработена електронна машина, която има възможност да се дели сама, давайки две нови машини, подобни на първата. Те от своя страна, се удвояват и дават всяка една – други две и т.н. Когато организмът е здрав, реакциите са уравновесени. Ако машината се повреди, може до известна степен да се поправи сама – раните се затварят, костите зарастват. Кога ли ще произведем телевизионни апарати, които да се поправят сами? Ако чуждо тяло атакува клетката, автоматически влизат в действие средства за отбрана и атака. Всичко е предвидено, за да се парира влиянието на неблагоприятни условия – глад, студ, топлина.