Целесъобразност, която смущава атеизма

Целесъобразността в природата

Кой не е стоял замечтан и възхитен пред раковините? Тези черупки във форма на съд за светена вода или конус: позлатени, розови, седефени или чудно преливащи в цветовете на дъгата, едни от други по-красиви. Формите им разкриват математическа плановост, удивителна, винаги изненадваща пластична красота. Както се запитва Жак Льов, защо прости мекотели се нуждаят от толкова луксозна черупка? За какво служи деликатната и чудесна геометрия на снежния кристал? Този, който го е нарисувал изглежда е виждал невидимото и е обичал красивото.

А диатомиите, тези миниатюрни водорасли, от които всяка капка морска или езерна вода съдържа с десетки в неизброими разновидности, всяка затворена в черупка фино издялана като с длето, така красива като стъклописите на катедрала? За какво е нужно това великолепие, невидимо за простото око? Кой начерта тези скици и планове? Къде е бюрото на дизайнера? От къде е този възхитителен ред и тези съкровища на красотата?

Но това, което ни удивлява в природата, е не само невероятният финес на формите и цветовете, но също и най-вече съвършеното сглобяване на частите и прецизната приспособеност на целия организъм към специфичните му условия на живот.

Представете си, че пред вас са частите на мозайка (вид игра) всичките те са приспособени за определена цел: да се реконструира цялостната картина. Би ли ви дошло на ума, че отделните изрезки може да са дело на случайността?

Много по-сложни от фрагментите на една мозайка, частите на един механизъм са сигурен белег за мислещ ум, който ги е пожелал, обмислил, чертал и оформил с определена цел. Природата е огромна и чудновата мозайка, в която всеки елемент се “сглобява” с друг с ясно определена цел: съхранение и развитие на живота и видовете.

Инженерът е замислил устройството. Дизайнерът е нарисувал всички части. Техниците и работниците са ги изработили една по една по такъв начин, че те се сглобяват съгласно плана. Съвсем очевидно – физико-химичният свят, чиято неразделна част сме, е бил предварително замислен и целенасочено планиран, за да благоприятства за живота, развитието и размножаването на живите същества в съответствие с техните нужди.

В предишната глава поставихме въпроса: Откъде идва сексуалността? Как са се появили първото мъжко и първото женско живо същество? Доколкото знаем, еволюционистите се докосват до този въпрос твърде осторожно, защото тук е трудно да се спекулира със случайността. Най-убедителното и най-любопитно доказателство за целенасочеността наистина се намира на нивото на сексуалността. Нейната поява остава мистерия за еволюционистите. Дяволски проблем за решаване! Появата на първата жива клетка и сексуалността – двете големи загадки за еволюционизма! Предизвикателство за теоретичния разум!

Наблягаме върху въпроса, твърде важен, за да бъде пренебрегнат. Поддържането на живота на планетата и растежът на видовете почиват на сексуалността. Бог се отхвърля и се допуска случайността. Именно тук нейното обожествяване достига своя апотеос. Как случайността е могла да предвиди две системи, женска и мъжка, за които се предполага, че ще влязат в отношение в бъдеще. Тук наистина има проект, зад който стои воля, разсъждение, интелигентност. Тук не може да се говори за отношение на причина и следствие. Мъжкият полов орган не е причина за женския, нито обратното – най-вече не преди тяхното появяване.

“Тези два органа са два различни и независими механизма; и все пак не могат да се обяснят иначе, освен единия с другия; но точно в това се състои целесъобразността”, писа Пиер Жане.

“Как се е проявила сексуалността?” Първият мъжки индивид и първата женска трябва да са се появили разбира се само от безполова генерация; трябвало е две независими еволюционни линии да произведат един мъжки и един женски екземпляр,чието свързване да бъде най-напред възможно и след това да даде било мъжки, било женски индивид – нещо съвсем немислимо, отбелязва биологът Ж. Ф. Перото. Кои безполови родители са създали на света първите полови същества? Чудновато, нали?

Всички биолози признават, че в целесъобразността на органичния свят прозира една подготовка за бъдещето и фактът на сексуалността е най-очевидната й форма.

Наличието на сексуалност действително е “най-забележителното” доказателство за съществуването на творческа сила. Бог е оставил следи в природата. Той е оставил на нея Своя отпечатък. Подписал е делото Си със създаването на двойката. “Той създаде мъжко и женско” (Битие 1:27).

Съществуването на органи (не само полови) в растителното и в животинското царство, а също и при човешките същества показва, че те са определени за някаква функция. Да се каже, че са “определени” за такава функция, значи да се потвърди съществуването на намерение, проект, че са били “обмислени”.

Думата “за” не ни ли води до мисълта за Бога?

Жорж Сале добавя: “Учените атеисти биха искали да се премахне думата “за” и вместо да се каже например, че окото е направено, за да виждаме, те се задоволяват да кажат, че виждаме просто защото имаме очи”.

Биолозите, които имат всякакво мнение, дори онези от тях, които не се чувстват удобно пред понятието “целесъобразност”използват телеологичен език: телеономия, цел, адаптиране, проект, избор, програма, вест, свързваща ориентация, детерминизъм.

Повече от всеки друг член, ембриологът, който изучава развитието на организма от оплождането на яйцето, се сблъсква с целесъобразността. Как от срещата на едно яйце – клетка със сперматозоид, и двете микроскопични, ще произлезе толкова сложен индивид с мускули, нерви, кръв, вътрешни органи, косми или пера?