Бог (тревогата) на човека бог е върховният и главен проблем, който не може да

Въпроси без отговор

Имаме десетки, стотици въпроси към рационалистите еволюционисти. Защо животни “вкаменелости”, съществуващи и до днес, още не са еволюирали? Coelacanthe, за която се казва, че е най-старата риба в света (на триасова възраст, т.е. от Триасовата ера – 150 до 190 милиона години), живееща още в моретата ни, не ни ли доказва, че времето не е фактор на еволюция? Защо хлебарката в кухните ни не е “мръднала” от ерата на Карбоната (200 до 300 милиона години)? Защо brachiopvales са останали непроменени от Камбриома насам (400 милиона години)? Защо жизненият устрем, за който толкова говорят еволюционистите е “замръзнал” от хилядолетия? Откъде такова внезапно стабилизиране на видовете? Откъде идва еволютивната им умора, да не кажем изчерпването им? Защо маймуната си е останала маймуна?

И най-сетне, ако е имало еволюция на цялото животинско царство, би трябвало, ние човеците, да останем сами в компанията най-много на няколко големи еволюирали маймуни. Защо планетата на маймуните не е предшествала планетата на човеците? Защо днес виждаме, това разточително разнообразие от живи организми – от най-простите до най-сложните във водите, на сушата или във въздуха?

Защо няма ни най-малка следа от преходни форми между маймуната и човека? Трябва да е имало и дълга поредица от преходи, посредници между посредниците. Какво е станало с тях? Защо по-малко еволюиралите живеят още, докато питекантропите и австралопитеките, уж по-добре адаптирани, са напълно изчезнали? Можем да се запитаме дали наистина са съществували? Всичко, което сме видели за тях, са портрети, създадени по парчета челюст или череп.

“Ако гръдните жлези на женските бозайници са се развивали чрез бавна еволюция, как тези женски са хранели малките си докато са чакали оформянето на тези жлези? И ако млякото е най-висшият метод за хранене на малките, защо и днес още голям брой животни изхранват много добре своята челяд по друг начин?”
Богът-случайност

Твърде много въпроси, оставени без отговор. Впечатляваща тайнственост обгръща всеки от тях. Еволюционизмът предлага загадки, без да ги разреши. Когато не се вижда никаква връзка между причина и следствие, прибягва се до случайността. Тя е феята, служителка на провидението, чиято магическа пръчица изкарва печелившия номер при всички тиражи.Според думите на Ж. Гале: “Природата е знаела, как да открива добрите (двойните) дялове в играта.” Би трябвало тогава да се запитаме дали няма хитрини в лотарията. Да кажем например, дали атеистите не са инсталирали случайността на Божия престол. Това им се струва в добрия тон и по-ирационално, отколкото предполагаемите митове на Библията.

Учудваща е тази случайност, която извиква материята от нищото, щом като все пак тя не е вечна! Вечна или не, проблемът си остава същият: Откъде идва тя? Защо е тук?

Смайваща случайност, която вдъхва и живот на мъртвата материя! Най-напред отчайваща бавност, бавност, която се простира над милиарди години. После, внезапно, бясно натискайки ускорителя, тя избягва всички примки, разрешава всички проблеми, превъзмогва всички трудности, прелива от въображение, и демонстрира почти божествено знание. С ритъм все по-бърз и по-бърз произвежда растения, животни и човешки същества във феноменално разточителство от разновидности, изумяващи с многообразието и броя на видове, форми, цветове, нюанси, миризми, пластика, с красота и сложност. И когато планетата е “обзаведена” и населена по нейния план, въображението й пресъхва, знанието й се изчерпва, волята й отпада. Като задъхан старец, тя отпочива и съзерцава делото си с тъжни и влажни очи, тъй като чудната й машина се е изхабила, което е неизбежно – и тя не може повече нищо.

Гениална случайност, облечена в окултната сила на целесъобразността! Дали това не е иманентният ЛОГОС на стоиците? Дали не е онзи разум, онази интелигентност, присъща на материята, която създава ред, красота и благородство. Ако не е Бог, то пантеизмът е този, който пресича нашия път.

Пиер-Пол Грасе цитира следните думи на Вернис: “Случайността е дума, измислена от невежеството, която показва недостатъчността на човешкия ум”.

Колкото и учен да е, човекът трябва да признае неспособността си да анализира, да обяснява явленията с изключително сложен детерминизъм.

“Наистина, да се припише на “бог-случайност” сътворението на мозъка, на окото, на вътрешното ухо, означава да покажеш голяма доза наивност или сляпо доверие в хипотеза, което всъщност е едно и също”.

Доверчивостта на хората няма граници, откъдето и разсъждението на Мориак: “Това, което казва професорът, е много по-невероятно от това, което вярваме ние, бедните християни”.

С други думи: невероятно е това, което невярващите трябва да вярват, за да не вярват.

Марк Орезон без съмнение вижда много точно когато пише: “Между “Провидението” на кюретата и “случайността” на Ж. Моно като че ли няма разлика”.

Няма по-странна мисъл от тази за случайността и необходимостта. Това, което създавало случайността, ставало необходимо за живота, но преди това не е било така!

Без Бога появата на живота и неговата еволюция в нечувано многообразие и безчисленост на форми се дължат на един вечен бенгалски огън от чудеса, един от други по-чудни. “Чудо за чудо, по-лесно ми е да вярвам в тези от Бога, отколкото в тези на случайността”, пише пастир Адолф Моно.

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА

Целесъобразността

“Съществуването на целесъобразност в организма не може да се отрече. Всеки елемент като че ли познава настоящите и бъдещите нужди на целостта, и се променя според тях” (Д-р Алексис Карел).

Представете си, че стъпвайки на Луната на 21 юли 1969 г., американските астронавти Нейл А. Армстронг, Е. Алдрин и М. Колинс, изненадани биха попаднали на статуетка или на някакво сечиво. Веднага фантастичната новина би обиколила света и никой нито за миг не би си и помислил, че случайността е създала тези изделия. Целият свят би бил убеден, че оттук са минали извънземни. Какъв е произходът на големите и загадъчни монолитни статуи от Острова на възкресението? Не са ли останки от цивилизация и сигурно доказателство, че разумни същества са населявали този самотен остров в Тихия океан; същества, които са оставили следите вероятно на своя религиозен култ? На кого или на какво са служели на този тъжен бряг? Не е важно, просто отбелязваме факта, че хората са изваяли и издигнали тези статуи, обърнали гръб на океана. Тук несъмнено се крие доказателство за цел – суеверна, религиозна или художествена.

Каталог: download
download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички"
download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия
download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета
download -> Огнената пещ
download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout }
download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”

Изтегляне 1.3 Mb.

Сподели с приятели: