Бог (тревогата) на човека бог е върховният и главен проблем, който не може да

Съвестта

За да определят местоположението си по картата, тези хора са имали нужда от специални бордови инструменти. Но и те биха били безполезни, ако слънцето или звездите са скрити зад облаци, ако нямаше магнитен полюс или радиофар.

Човекът има повече от мозък – той има разум и съвест – неговите “бордови инструменти”, които го издигат високо над животинското царство в много отношения (впрочем някои животни притежават загадъчен усет за ориентация, който надминава нашето разбиране).

В нас резонира вътрешен глас, който ни одобрява или осъжда. Това е моралният закон вътре в нас според Кант. От къде идва това естествено разбиране за дълга, този морален усет, тази категорична повеля? Защо има угризения след грешката? Виктор Юго пише в КЛЕТНИЦИТЕ: “Не може да се попречи на мисълта да се връща към една идея, както и на морето да се връща към брега. За моряка това се нарича прилив, за виновния – угризение. Бог повдига душата както океана”.

Съвестта варира според страните, епохите, обстоятелствата; наистина, тя е подложена на влиянието на външни фактори, “но не трябва да се смесва основният закон на съвестта с нейните практически приложения. Непогрешима в качеството си на морален закон, съвестта не е непогрешима в изброяването на задълженията ни. Не е тя, която определя религиозните ни убеждения, но може да сигнализира при разминаване между нашите убеждения и поведението ни”.

Пиер-Пол Грасе е на същото мнение: “За доброто и злото човек съди от гледна точка на променливите на моралните преценки, които са зависими от епохата, от нацията, от страната и от какво ли още не... Което е добро в Париж, може да се окаже лошо в Пекин или на далечния остров сред океана; това се отнася по-скоро до обичаите и обредите, отколкото до моралните преценки. Аргументът за променливостта на моралните критерии, който не бе пренебрегнат и от големите умове, не е абсолютно валиден и има малка стойност. Бихме ли казали, че човешкото хранене не съществува под странния претекст, че варирало според географската ширина?” Всяко човешко същество се представя под относителна, зависима форма; която изобщо не е разменна монета в пълния смисъл на тази дума.

Христос сравнява съвестта с лампа, която грижливо трябва да се поддържа, ако не искаме да бъдем потопени в мрак, когато съвестта бъде заглушена. Библията говори за “прегаряне” на съвестта (1 Тимотей 4:2).

Какво става с понятията дълг и морал, ако Бог не съществуваше? За да бъде насочен в морално отношение, човекът има нужда от сигурен, вечен ориентир: Бог, само човешките “бордови инструменти”, не са достатъчни за водачи. При някои хора те са “повредени”, съвестта е притъпена, загубила много от своята яснота. Има нужда да бъде осветена. И тук се намесва писаното Божие Откровение. Както казва Александър Вине: “Евангелието е съвестта на самата съвест”. Подобно и апостол Павел твърди, че: “целта е... чистосърдечната любов от добра съвест” (1 Тимотей 1:5).

Жънем винаги това, което сеем. Свободни сме в избора си, но не и в резултатите от него. Това е неизменен закон. Той е валиден не само в земеделието, а във всяка област. Ето защо модерното общество е тласкано насам-натам. Разпуснатостта нахлува в най-пуританските църкви. Насилието избухва навсякъде. Връх взема законът на джунглата. Науката и техниката увеличават комфорта на живота ни, но въпреки това всеки ден действителността ни подлага на изпитание- неумолима, трагична, ясно припомняща ни, че “днес, както и вчера, наука без съвест е само разруха за душата”.

Нашето сърце призовава Бога. Разумът Го доказва. Вярата ни дава възможност да навлезем в Неговата същност. Съвестта ни Го представя като върховно Добро. Писаното откровение осветлява пътя ни към Него.

ГЛАВА ДЕСЕТА