Бог (тревогата) на човека бог е върховният и главен проблем, който не може да

Разумът

Физиологът Клод Бернар, най-значителният наш представител на експерименталната наука от края на деветнадесети век, писа: “Трябва да се наблюдава без предварително възприета идея. Умът на наблюдаващия трябва да бъде пасивен, т.е. да мълчи. Тогава той слуша природата и пише под нейна диктовка”. “Оставям се на волята на истината”, казва Брюнитие. Много често обаче се действа по обратния начин. На природата се диктува това, което човекът иска да чуе от нея.

Истината съществува. Обезателна или историческа истина. Как да я открием? Съществуването или несъществуването на Бога Може ли да бъде удостоверено чрез разума? Дали вярата не е само въпрос на вкус? Или е невероятно поведение – според Фройд? Християните вярват, че при сътворението Бог е надарил човешкото същество с разум, който го поставя много по-горе от животинското царство. Не може да се подценява разумът, без да се подцени Божието дело.

“Човекът е мислещо животно”, казват някои. “Способността Силата да надмогне над природата е, която придава на човека достойнство”, пише Майкъл Грийн. Но никой не е успял да изрази по-добре от Паскал превъзходството на човека над природата: “Когато вселената го смазва, човекът е по-благороден от това, което го убива, защото знае, че умира, а вселената не знае нищо за предимството, което има над него.

Обаче Библията заявява същевременно, че бидейки увреден от греха, интелектът но човека има нужда да бъде просветлен в пътя си към Бога (Римляни 12:2). Което ще рече, че, оставен сам на себе си, човекът не може да стигне до познанието за Бога. Тъй като Бог е това, което е, и ние – това, което сме, съществуват естествено огромно количество божествени реалности, безкрайност, вечност, всезнание, вездесъщност, които се изпълват от всеки човешки интелект. Атрибутите на Бога са абсолютно неизследими. И това е толкова вярно, “че извън Израил човешкият разум не достига до концепцията на единствен Бог – Творец, трансцедентен и свободен”, отбелязва Клод Тресмонтан. Великите гръцки мислители успяха да изминат само част от пътя, водещ към Твореца.

Били ли трябвало да се заключи от всичко казано досега за недостатъчността на разума, че вярата на вярващия не притежава сигурна основа?

Ако слушаме атеистите, нямаме друг избор – или атеизъм, или федеизъм. Като че ли християнската вяра е безразсъдна и ирационална; като че ли няма никаква солидна основа; като че ли е опасен скок в неизвестното; като че ли атеизмът единствен отразява реалността.

Че има християни, които са основали изцяло вярата си на чувството, това е вярно; но не такава е вярата на Исус Христос.

Вярващите много повече от атеистите са се запитвали за съществуването на Бога. Християнството не ни приканва да вярваме, без да си поставяме въпроси.

“Да се вярва сляпо не е белег за висша или специфично библейска духовност. Човекът като цялостна личност трябва да разбере, че евангелието е истина. Трябва следователно да има на нивото на неговата интелигентност добри и солидни основи за вяра”.

Да се вярва, без да се поставят въпроси, означава религиозните реалности да се отпратят в област, чужда на разума.

Бог не се обръща към човешкото сърце, за да го покани да направи своя избор и да вземе решение, без да е информирал и осветлил разума. Самата цел на Божието откровение е да се разсее мрака на невежеството, който ни обгръща отвсякъде.

Твърде често разумът е бил противопоставян на вярата. Сам Лутер е твърдял: “Разумът е обратното на вярата, той е проститутката на дявола”.

Естеството и целта на Писанията днес се разбират по-добре, отколкото в миналото. Размахвайки Библията като научна норма, духовниците сбъркаха, като я бедиха, че казвала онова, което никога не е претендирала, че казва. И от тогава много доказателства за вярата, смятани за рационални, са били елиминирани.

От няколко години насам обаче рационалностите, придавайки на критиките си по-скоро иронично, отколкото научно звучене, намериха удоволствие да отбелязват в Библията онова, което смятаха, че е в противоречие с науката.

Днес християнинът може да бъде напълно човек на науката и напълно вярващ, без всякакво стеснение. Науката и вярата се чувстват чудесно една до друга – не противопоставящи се, но взаимно допълващи се. Трябваше да им се даде само подходящото им място и съответната им роля.

Не ще намерите нито един текст в Библията, който да изключва разума. “Напротив! – твърди граф Аженор де Гаспарен. – Библията много ясно и прямо апелира към разума ни или по-скоро към цялостния човек – към неговите разум, съвест и сърце. Тя му казва: “Чуй, претегли, обсъди, приеми”.

Библията никога не ни е насърчавала да се ангажираме със залога на Паскал. Кой би могъл да стигне до вярата без помощта на разума? Именно разумът позволява да се преценяват свидетелствата на Свещените писания и да се изследват чудесата в природата.