Глава ІІІ. Длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б.”б”

1. 1. Длъжностно лице на ръководна работа

В наказателноправната литература е прието становището, че ръководна е „всяка работа, която притежава елементи на стопанско-организаторска или оперативно-разпоредителна функция, работата на тези, които насочват дейността на други и с оглед на това могат да правят задължителни за тях разпореждания т.е. всяка работа, която не е работа на материално-техническо изпълнение”¹⁵¹. Не по-различно е и становището на Д. Михайлов¹⁵² според когото „ръководната работа се изразява в стопанско-разпоредителна, организационно-ръководна или организационно-възпитателна дейност или в непосредствено съдействие за нейното реализиране.” Това становище се поддържа и в съдебната практика. В Постановленията на Пленума и Тълкувателните решения на ОСНК на Върховния съд като ръководна се определя тази работа, която се изразява в стопанско-разпоредителна, организационно-ръководна или организационно възпитателна дейност”¹⁵³. Налага се извода, че и в теорията, и в съдебната практика за ръководна се приема работа която има стопанско-разпоредителни или административно-стопански характер. Стопанско-разпоредителна е дейността, която ангажира волята на повече лица и е свързана с възлагане на конкретни задачи или контрол за тяхното изпълнение. Такава е работата на висшестоящите ръководители, началници, председатели, заместниците им, и др. Техните задължения включват организация и планиране на работния процес, подбор и разпределение на кадри, приемане и уволнение от работа, контрол и проверка на изпълнението на работата и т.н. действия по даване на стимули или налагане на дисциплинарни наказания и т.н. Административно-стопански характер има работата по поддържане на трудовата дисциплина и правилата за охрана безопасността на труда.

1. 2. Работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество

В съдебната практика до 1990 г. се срещаше доста широко тълкуване на тази категория длъжностни лица. Приемаше се, че подобно качество притежават пазачите, които пазят обществено имущество; сервитьорите, които получават пари от клиенти; шофьорите, когато им се възлагат задължения, свързани с пазене на повереното им имущество; и които не са пряко свързани с дейността по управлението на МПС, която се счита за дейност само на материално изпълнение; дори лицата, лишени от свобода. Понастоящем към тази категория причисляваме лицата, извършват действия по управление и разпореждане с имущество и парични средства, събиране на вземания определяне на размера на работната заплата и допълнителното материално стимулиране, контрол върху материалните ценности и съхранението им, разпореждане с паричните суми от банковите сметки.

В съдебната практика често се смесват функциите на лицата, които изпълняват ръководна работа и лицата, чиято работа е свързана с пазене или управление на чуждо имущество. В тази категория се включват всички лица, които се разпореждат с материални ценности или извършват контрол върху тяхното разходване, независимо от заеманото от тях положение в служебната йерархия. По този признак пазенето на чуждо имущество се различава по характер и съдържание от функциите, които изпълняват длъжностните лица на ръководна работа. Поради това по считам, че тази категория длъжностни лица трябва да бъде очертана отделно.
§2. Място на изпълнение на задълженията на длъжностното лице по чл. 93, т.1, б. „б” от НК

В доктрината и съдебната практика се обръща внимание на факта, че ръководната работа не се проявява по един и същи начин в различните отрасли, тъй като в самите отрасли съществуват различия и особености, които оказват съществено влияние върху характера на ръководната работа¹⁵⁹. Новата Конституция на Република България от 1991 г. и обществено-политическите промени внесоха съществени изменения държавния, стопанския и обществения живот. Дейността на държавните предприятия, кооперациите, юридическите лица с нестопанска цел, търговските дружества и едноличните търговци се регулира по съвсем различен начин.

В резултат на това с три поредни изменения понятието длъжностно лице бе разширено като законодателят включи в тази категория и лицата, които изпълняват ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в друго юридическо лице или при едноличен търговец. ¹⁶⁰ Изводът, който бихме могли да направим е, че след тези измененията по смисъла на НК длъжностно лице е и това, което извършва ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на имущество и извън държавните предприятия. Въпреки това в литературата бе изказано становище, че поверяването на частно имущество за ръководство или управление на определено лице не му придава качеството на длъжностно¹⁶¹. Поради това се приема, че не могат да бъдат длъжностни лицата, които изпълняват ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в кооперация, обществена организация или други частни юридически лица. Не можем да приемем аргумента, че след като предприятието не е държавно, а е с частен капитал, лицето, което извършва ръководна работа не е длъжностно лице, защото не е част от структурата на органите на държавна власт и управление. Това становище не може да бъде споделено. Понатието "длъжностно лице" се отнася към субекта на престъплението, а не към неговия обект. Това означава, че неговата характеристика не следва да се смесва с обществените отношения, които представляват обекта на посегателство и съответната им защита. Затова за длъжностно е лицето, на което е възложена ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество както в държавната, така и в публичната или частна стопанска дейност. Държавните органи и обществените организации съвсем не са единствените, в които е предвидено да функционират длъжностни лица. С високо обществено доверие се ползват не само ръководителите в държавни предприятия, в кооперации или в други обществени организации или изпълняващите в тях само работа по управление и пазене на имуществото им, но също така и лицата, заети с посочените дейности във всяко юридическо лице. В съвременните условия нито държавните органи и обществените организации са най-разпространените социални структури, нито пък длъжностните лица могат да бъдат открити само в тях.

Проблем се появи в друга насока. В резултат на разширяването на обхвата на чл. 93, т.1, б. „б” , в категорията на длъжностните бяха включени лица, които изпълняват съвсем различни по характер дейности. Няма нищо общо между ръководната работа на длъжностно лице в държавно предприятие като БДЖ¹⁶² и лице на което е поверено за пазене или управление имуществото на едноличен търговец. Оставаме с впечатлението, че местата на изпълнение на дейността на лицата са изброени механично, а не групирани по определен признак. Това се потвърждава и от факта, че към тази категория длъжностни лица са причислени нотариусите и частните съдебни изпълнители – лица, натоварени с публичноправни функции.

Посочените по-горе законодателни изменения в понятието за "длъжностно лице" създадоха известни затруднения при тълкуването на някои недостатъчно прецизирани изрази като “друго юридическо лице” или “при едноличен търговец” пред наказателноправната теория и най-вече пред съдебната практика. Този въпрос ще изследваме в следващите точки от настоящото изложение и ще се опитаме да дадем отговор на въпросите, поставени от теорията и съдебната практика по този проблем, както и да формулираме някои законодателни предложения.

1. Държавно предприятие

Съгласно действащото законодателство съществуват държавни предприятия, които са търговски дружества (чл. 62, ал. 1 и 2 от) и държавни предприятия, които не са търговски дружества (чл. 62, ал. 3 ). Нормативна уредба на тези стопански субекти е в Дял втори, Глава ІХ от Търговския закон¹⁶⁴. В заглавието на главата тези предприятия са определени като публични. Според проф. В. Таджер включването на двата вида публични предприятия в Търговския закон е израз на желанието на законодателя да ги постави в еднакви условия с останалите предприятия ¹⁶⁵. В чл. 61 от ТЗ изрично е споменато изискването за държавно или общинско предприятие да се счита само това, което е еднолично търговско дружество. На пръв поглед, когато юридическото лице е с над 50% държавно или общинско участие, то се управлява фактически от държавата (общината) и придобитото от него държавно или общинско имущество не би могло да се определи като приватизация няма замяна на публична с частна собственост. Всъщност подобна замяна има, защото собственик на придобитото имущество става търговското дружество, което е частно юридическо лице. Държавата, съответно общината става собственик само на акциите или дяловете¹⁶⁶. Затова търговските дружества, които не са еднолични не би следвало да се считат за държавни предприятия.

Това означава, че не се причисляват към държавните предприятия тези, в които държавата участва като съдружник или акционер в дружество, което не е еднолично. От изложените по-горе различия можем да направим обоснован извод, че под „държавно предприятие”по смисъла на чл. 93, т. 1, б ”б”, следва да разбираме търговец-публично предприятие съгласно Дял втори, Глава ІХ от Търговския закон.

2. В дефиницията на чл. 93, т.1, б. “б” от НК обаче като място на изпълнение на ръководна работа или работа свързана с пазене или управление на чуждо имущество са посочени само държавни, но не и общински предприятия. Значи ли това, че лицата, които изпълняват ръководна работа или пазят чуждо имущество в общински предприятия не са длъжностни лица? Според Търговския закон, държавната и общинската собственост, държавните и общински предприятия имат сходна правна уредба¹⁶⁷. Като търговец-публично предприятие в Търговския закон са определени както държавните, така и общинските търговски дружества. Тези предприятия се определят като публични, тъй като стопанисват държавно и общинско имущество - публична собственост.

Съгласно чл. 17, ал. 2 Конституцията от 1991 г. собствеността е частна и публична. Критерият за това деление обаче не е посочен, а понятието „публична собственост” не се среща на друго място в Конституцията. Вместо него се използват понятията „държавна” и „общинска” собственост. Според проф. В. Таджер публична е собствеността, когато носителят и има държавновластнически правомощия (империум)¹⁶⁸. Това становище се поддържа и в практиката на Конституционния съд¹⁶⁹ “Публична собственост имат само субекти, които упражняват властнически правомощия. Такива субекти са държавата и общините. Властническите правомощия на органите на общината я отличават качествено от другите юридически лица, макар че и общината е юридическо лице съгласно чл. 136, ал. 3 от Конституцията. Властническите правомощия на държавните органи са по-широки по обсег от тези на общинските”. В мотивите си съдът акцентира още и върху факта, че “собствеността на държавата и общините служи на обществени интереси.” В текста на чл. 93, т. 4 от НК е казано че „обществени са имуществата на държавата, на общините, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участват”. Причисляването на имуществото на общините към обществените имущества наред с имуществата на държавата, макар и в един доста късен момент¹⁷⁰ , показва виждането на законодателя че обществено е имуществото, което се управлява в публичен интерес. Действително общината използва собствеността си в полза на определена териториална общност, докато държавните имоти се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и цялото общество, но от гледна точка на наказателното право е важно собствеността да се управлява в публичен, а не в частен интерес, независимо дали става въпрос за обществото като цяло или за определена териториална общност. Поради това, по мое мнение длъжностно лице е това, което изпълнява ръководна работа както в държавно, така и в общинско предприятие. Тъй като разширителното тълкуване в наказателното право е недопустимо е редно този въпрос да бъде решен от законодателя. Това може да бъде направено като държавните и общински предприятия бъдат обединени под едно общо наименование, използвано в Търговския закон – публични предприятия или предприятия-публични търговци¹⁷¹. По този начин те ще бъдат отграничени от търговските дружества, които не са еднолични и попадат в категорията „други юридически лица” по смисъла на чл. 93, т.1, б.”б”.

Предвид изложените аргументи считам, че е редно да се използва една и съща терминология от законодателя, затова предлагам в текста на чл. 93, т. 1, б. „б” терминът „държавно предприятие” да бъде заменен с „публично предприятие” . Като допълнителен аргумент ще посоча , че този термин се употребява в редица директиви на Европейския съюз. Според §2 от Закона за обществените поръчки "Публично предприятие" е търговец по смисъла на Търговския закон, върху което органи, ръководещи възложители по чл. 7, ал. 1, т. 1, или публичноправни организации могат да упражняват доминиращо влияние. В т. 8.4. от Комюнике на ЕК до страните-членки на ЕС за прилагане на чл. 92 и чл. 93 на ДЕИО и на чл. 5 от Директива 80/723/ЕИО на ЕК по отношение на публичните предприятия в производствения сектор (93/С 307/03) е дефинирано понятието "публично предприятие" и то означава всяко предприятие, по отношение на което публичните власти упражняват директно или индиректно доминиращо влияние, т.е. държат значителна част от записания капитал на предприятието, контролират мнозинството от гласовете или могат да назначават повече от половината от членовете на неговото контролно тяло. В Директива на Комисията 2000/52/ЕС от 26 юли 2000 за изменение на Директива 80/723/ЕИО относно прозрачността на финансовите отношения между държавите-членки и публичните предприятия (OJ L 193, 29/07/2000, p 0075-0078) е дефинирано понятието “публични предприятия ” и то означава: всяко предприятие, върху което органите на централната или местна власт могат да упражняват пряко или косвено доминиращо влияние по силата на своята собственост върху него, на своето финансово участие в него или по силата на приложимия закон. Доминиращо влияние от страна на органите на централната и местна власт се предполага, когато тези органи, пряко или косвено: 1. притежават по-голямата част от записания капитал на предприятието; или 2. контролират мнозинството от акциите с право на глас; или 3. могат да определят повече от половината от членовете на управителните или контролни органи на предприятието. ¹⁷²

2. 
   Друго юридическо лице
   

Образуването на държавни предприятия като еднолични дружества с ограничена отговорност или еднолични акционерни дружества се извършва по ред, установен със закон – ЗППДОП, а образуването и преобразуването на общинските предприятия като еднолични търговски дружества се извършва с решение на общинския съвет. Държавните предприятия-публични търговци се образуват само със специален закон.¹⁷⁴

Държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от ТЗ не притежават право на собственост върху имуществото, което им е предоставено- те само го стопанисват. Имуществото на държавните предприятия е собственост на държавата – публична или частна държавна собственост.

Дейността на стопанските организации е отделна от тази на държавните органи, които управляват публичната собственост (държавна или общинска). Ръководните органи на държавните предприятия не действат като органи на държавна власт, те не упражняват държавни функции и нямат властническа компетентност. Лицата на ръководна работа в такива предприятия действат като органи на едно юридическо лице, създадено да извършва стопанска дейност. Актовете, които издават по нищо не се различават от акта, който би приел едноличен собственик на капитала в еднолично акционерно дружество. Когато министрите вземат решение, те не действат като външни органи на дружеството - техните актове не подлежат на контрол от по-горестоящи държавни органи или от съд, а действат като органи на самото дружество.

Държавните предприятия и едноличните търговски дружества с държавно участие са подчинени на различен правен режим. Както вече отбелязахме държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от ТЗ не са търговци и не са подложени на общия режим на търговските дружества по ТЗ. Правилата за управление най-често са определи в закона, с който са създадени. Този становище се подкрепя и в съдебната практика ¹⁷⁷. Съдът приема, че едноличното акционерно дружество, изцяло притежавано от държавата, не е държавно предприятие в точния смисъл по чл. 312 ГПК¹⁷⁸. Такива са само държавните предприятия, непреобразувани в АД или ООД съгласно правилата на ТЗ и ЗППДОП, както и създадените със закон предприятия по чл. 62, ал. 3 Търговския закон. В мотивите си съдът посочва, че ако се приеме, че притежаваните от държавата търговски дружества са предприятия по смисъла на чл. 312 ГПК, ще означава да им се признае привилегия от особено съществено значение, която би била в нарушение на чл. 19, ал. 2 от Конституцията, гарантираща еднакви правни условия при осъществяването на стопанска дейност за всички субекти, включително държавата и общините. Подобна е хипотезата и на чл. 612 от ТЗ, според която не се открива производство по несъстоятелност за търговец-публично предприятие, което упражнява държавен монопол, или търговец-публично предприятие, създадено с особен закон.¹⁷⁹ Това особено положение се дължи на факта, че извършването на монополна дейност е позволено единствено за държавата или лицата, с които тя си служи еднолични търговски дружества с държавно участие и държавни предприятия - публични търговци, непреобразувани в еднолични търговски дружества.¹⁸⁰

На базата на казаното до тук става ясно, че държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от ТЗ не са подложени на общия режим на търговските дружества по Търговския закон.

(1) Те се създават с отделен закон, в който държавата определя и правилата за извършване на дейност на това предприятие;

(2) Повечето от тях нямат за цел извършването само на търговска дейност, а изпълняват специални задачи, поставени от държавата. Например държавно предприятие "Фонд затворно дело" се създава като държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от ТЗ за управление на дейностите, свързани с подобряване на условията за изпълнение на наказанието лишаване от свобода.

(3) Имуществото, което лицата в държавно предприятие по чл. 63, ал. 3 от ТЗ пазят или управляват е обществено имущество по смисъла на чл. 93, т. 4 от НК.

(4) Държавните предприятия, преобразувани в търговски дружества като участници в гражданския оборот се приравняват на останалите граждански субекти. Те не се ползват с особените привилегии, гарантирани на държавните предприятия-публични търговци.

Съвсем основателно можем да поставим въпроса дали предприятията с държавно или общинско участие трябва да се причислят към категорията на държавните предприятия-публични търговци или са търговски дружества и като такива по смисъла на Наказателния кодекс се считат за други юридически лица. Според чл. 17 от новата Конституция частната и публичната собственост са равнопоставени, а при осъществяването на стопанска дейност държавата и общините участват като равнопоставени субекти в гражданския оборот. Това ни дава основание да считаме, че търговските дружества с държавно или общинско участие не са държавни предприятия по смисъла на чл. 93, т.1, б. „б” от НК. Те попадат в категорията „друго юридическо лице” наред с останалите търговски дружества. Това разбира се не променя качеството на лицата, които извършват ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество – последните също са длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б”.

2.3.Едноличен търговец

В правната литература и съдебна практика се поставя въпроса дали самият ЕТ е длъжностно лице или това качество притежава само лице, което изпълнява ръководна работа или работа свързана с пазене или управление на имуществото на ЕТ, т.е. действа от името и за сметка на търговеца. При решаването на този въпрос трябва да се обърне внимание на една много важна характеристика на длъжностните лица. Лицето изпълнява работа от името и за сметка на друго лице. Дейността му е свързана с пазене или управление на чуждо имущество. Както вече изяснихме по-напред под "пазене" се разбира упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето държи не като своя, а като чужда.

Съдебната практика по въпроса дали едноличният търговец е длъжностно лице е доста противоречива. В някои решения на ВКС се приема, че самият едноличен търговец е длъжностно лице, когато лично, а не чрез свои служители извършва действия по пазене или управление на държавно имущество¹⁸¹. Според съда когато сам едноличният търговец действа с функции на лице, което управлява и пази държавно имущество, същият е приравнен на лице с възложени от едноличния търговец функции по управление на имуществото. В друго решение се приема, че едноличният търговец е длъжностно лице, когато извършва ръководна работа като управител и представляващ. Съдът приема, че едноличният търговец е длъжностно лице, когато лично, а не чрез свои служители извършва действията по пазенето и управлението на държавното имущество.

Не бихме могли да се съгласим с това становище, което игнорира един от най-съществените признаци, характеризиращи длъжностното лице по чл. 93, т. 1, б. “б” от НК - лицето държи тази вещ като чужда и тя му е предадена именно с тази цел - да я пази и управлява. При граматическото тълкуване на текста на чл. 93, т. 1, б.”б” ще установим, че използването на предлога „при” означава, че длъжностно е лице различно от самия едноличен търговец.

Срещат се решения и в обратния смисъл. Длъжностни лица по смисъла на закона не са самите еднолични търговци, а изпълняващите при едноличен търговец ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество¹⁸². Намирам това становище за правилно, тъй като това е единственият верен извод при тълкуването на разпоредбата на чл. 93, т.1, б.”б”.

В съдебната практика обаче се застъпва следното становище: Затова следва да приемем, че в текста на чл. 93, т. 1, б. “б” НК законодателят е имал предвид лице, което е на работа при едноличен търговец, а самият едноличен търговец не е длъжностно лице.

2.4.Обществени организации

Други доброволни обединения, образувани със закон и финансирани от държавата бяха Съюза на слепите, Съюза на глухите, различните творчески съюзи – Съюз на писателите, Съюз на художниците, на журналистите и т.н. Те имаха не само организационни функции, но и право да разпределят материални блага – пенсии, отпуски и др. По този начин обществените организации бяха структури, поели част от дейността по разработването и реализирането на държавни програми в различни области – здравеопазване, култура, изкуство, образование. На това основание в Наказателния кодекс се предвиждаше еднаква защита на държавните органи и обществените организации, а лицата изпълняващи ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на обществено имущество в обществена организация бяха признати за длъжностни лица.

Конституцията на Република България от 1991 г. не предвижда възможност определени държавни функции да бъда прехвърляни върху други организации. На това основание някои автори смятат, че в съвременните условия „обществените организации и различните частни формирования и религиозни общности могат да оказват съдействие на държавни органи, но не и да осъществяват самостоятелно определени държавни функции.” ¹⁸⁸ В съвременната правна литература съществуват становища, че обществени организации са юридическите лица с нестопанска цел,¹⁸⁹ съсловните и религиозни организации и др.¹⁹⁰

Според Закона за юридическите лица с нестопанска цел такива са сдруженията и фондациите. Сдруженията с нестопанска цел могат да се самоопределят като организации за осъществяване на дейност в обществена или в частна полза. Основателен е въпросът дали на едно доброволно сдружение на граждани могат да се възлагат и някакви държавни функции. В Конституцията или законодателството не намираме отговор на този въпрос. Според Конституционния съд възлагането на държавни функции върху сдруженията на граждани може да става само със закон, при стриктно спазване на принципа на доброволност, т.е. да е налице решение от върховния представителен орган на сдружението за поемане на възлаганите държавни функции.¹⁹¹ Единствено Народното събрание може да прави преценка допустимо и обществено оправдано ли е такова възлагане. Само на законово ниво трябва да се регулират точно и ясно характерът и обемът на възлаганите функции, както и изискванията към сдруженията, на които те ще се възлагат. На този етап не съществува закон, който да възлага изпълнението на такива задачи за юридическите лица с нестопанска цел, следователно не бихме могли да твърдим, че те са обществени организации.

Необходимо е да направим друго уточнение. В правната литература се среща делението на юридическите лица на частното и публичното право. ¹⁹² Основният критерий за причисляването към организациите на публичното право е изпълнението на обществени цели. На това основание към юридическите лица на публичното право се причисляват и сдруженията с нестопанска цел, които осъществяват общестевенополезна дейност. ¹⁹³ В европейското законодателство те се причисляват към публичните органи. Към Анекс III на Директива 2004/18/ЕИО¹⁹⁴ като публични органи са включени юридическите лица за осъществяване на общественополезна дейност. Тъй като основното изискване към публичноправните организации е да извършват дейност в обществен интерес юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на дейност в частна полза не се включват в тази категория. В своята постоянна практика при изясняване на статута на публичноправна организация Съдът на Европейските общности преценява най-вече дали задоволява нужди в обществен интерес. Изложеното е причина да се счита, че наличието на обществен интерес е задължително условие, за да може една организация да бъде класифицирана като публичноправна.

Законът за юридическите лица с нестопанска цел визира само и изрично тях, като в параграф 2 от предход­ните и заключителните разпоредби ясно ги разграничава от други, сродни като генезис и функции правни субекти – политически партии, ор­ганизации с дейност, присъща на вероизповедание, синдикални сдружения.¹⁹⁵ Извън обхвата на този закон остават организации, които се уреждат от други закони като: Закона за народните читалища, Закона за физическото възпитание и спорта, Закона за професионалното образова­ние и обучение, Закона за лова и опазване на дивеча, Закона за закрила и развитие на културата.

Тяхната дейност също се регулира от специални закони. Такива организации са политическите партии¹⁹⁶, синдикалните организации. Религиозните общности не бихме могли да причислим към юридическите лица на публичното право¹⁹⁷.
2.4.2. Съсловни организации

Извън юридическите лица по ЗЮЛНЦ съществуват други организации , чиято дейност се регулира от отделни закони. Тези организации също принадлежат към т.нар. нестопански сектор, защото целта им не е преследване на стопански резултат, въпреки че в изпълнение на някои свои дейности те могат да реализират печалба. Това са съсловни организации: на адвокатите, на нотариусите, на лекарите и стоматолозите, на аптекарите, на занаятчиите и т. н.

За лицата, които упражняват съответната професия членство в тях е задължително.¹⁹⁸ Те се създават с нормативен акт, а не чрез доброволно съгласие на членуващите в тях. В този смисъл не са форми на доброволно сдружаване по смисъла на чл. 44 от Конституцията и по това се отличават от организациите с нестопанска цел. Съсловните организации обаче също се причисляват към юридическите лица на публичното право. ¹⁹⁹ Съображенията в тази насока са следните:

(1)На първо място те осъществяват дейност в обществен интерес, а не само в интерес на своите членове. Трябва да се отбележи, че юридическите лица на публичното право винаги изпълняват обществени задачи, без това непременно да се налага да разполагат с публична власт и да разполагат с властнически правомощия.²⁰⁰

(2)За разлика от сдруженията в частното право съсловните организации се създават със закон или указ, т.е. с нормативен акт, а не чрез доброволно съгласие на членуващите в тях. В този смисъл те не са форми на доброволно сдружаване по смисъла на чл. 44 от Конституцията.. Дейността им също се урежда от специални нормативни актове.

На тях е възложено извършването на определени функции, които можем да определим като публичноправни функции.

(1)В някои случай тези юридически лица са натоварени или имат право да издават нормативни актове²⁰¹;

(2)Съсловните организации имат регулираща функция. Те разработват единни стандарти за поведение²⁰², провеждат квалификационни изпити и издават съответните удостоверения, установяват определени правила за дейност, утвърждават единни тарифи;²⁰³

(3)Разполагат с известни публичноправни функции за организиране, контрол и дисциплинарна власт по отношение на членовете си. На практика правата им се разпростират върху неопределен кръг от субекти, подобно на органите на власт напр. решенията на Висшия адвокатски съвет са задължителни за адвокатите и органите на адвокатурата;

(4)Докато за юридическите лица на частното право изпълнението на дейност е право, то за юридическите лица на публичното право в повечето случаи е задължение²⁰⁴.

(5)Отговорността за неизпълнение на актовете им по характер е публичноправна, а не частноправна. Решенията им се обжалват по реда на АПК²⁰⁵.

Следователно е възможно в определени юридически лица да обслужват публичен интерес. Като поверява на самите членове на съсловните организации да ръководят съответните професии, държавата постига най-целесъобразния способ за контрол върху спазването на Кодексите за професионална етика и на Правилата за добрите практики при упражняването на различните професии. В противен случай тези функции би следвало да се възложат на държавни служители, които не биха могли да разполагат със същата компетентност , дейността им би се финансирала със средства на държавния бюджет. Държавата от своя страна запазва правото си на контрол особено в областта на възложените от нея функции. От казаното до тук можем да направим извода, че съсловните организации могат да осъществяват определени публични функции.

Обществените организации са юридически лица, на които държавата възлага изпълнението на публични функции, които са им възложени със закон. Прегледа на различните юридически лица с нестопанска цел показа, че в този смисъл значението на ”термина” обществена организация не е отпаднало изцяло, но обхвата на му е силно ограничен. По смисъла на наказателното право обществени организации са само съсловните организации. Необходимо е в закона ясно да се формулира наименованието на тези организации, като термина „публичноправна организация”.