§2. Длъжностното лице като особен субект на престъпление

§2. Длъжностното лице като особен субект на престъпление

Дали едно общественоопасно деяние ще бъде квалифицирано като престъпление зависи от това дали са налице всички признаци от състава на престъплението. Липсата на който и да е от елементите на състава на престъплението води до липса на престъпление или до друго такова. В този смисъл установяването на тези признаци, които са типични за специалния субект на престъплението са толкова важни, колкото и наличието на признаците на общия субект на престъплението. Спецификата при извършването на определени престъпления предполага, че в определени от закона случаи, субектът на престъплението трябва да притежава определени качества, за да може да бъде осъществена и обективната страна от състава на престъплението²⁵⁴.

Особен субект на престъпление наричаме лице, което наред с основните качества на субекта на престъплението, притежава и допълнителни лични или обществени особености, посочени в закона, по които се отличава от обикновените субекти на престъплението²⁵⁵. Признаците относно специалния субект на престъпление са много разнообразни ²⁵⁶. Съществува схващането, че доколкото въвеждането на допълнителни признаци относно субекта ограничава кръга от лицата, които могат да носят наказателна отговорност за дадено престъпление, увеличаването на нормите, в които се указва специален субект на престъплението се явява тенденция към намаляване на наказателната репресия ²⁵⁷. В Наказателния кодекс има много норми със специален субект, но най-много са нормите със специален субект длъжностно лице. Разделите от особената част на Наказателния кодекс с най-много състави със субект са: престъпления против дейността на държавни органи и обществени организации, престъпления против личността, престъпления против военната служба, престъпления против реда и общественото спокойствие и др. Престъпленията със субект длъжностно лице могат да се разделят условно на следните групи:

1. Престъпления, при които качеството длъжностно лице може да бъдат абсолютно необходимо, за да бъде деянието съставомерно . В една част от текстовете на НК специалните качества на субекта са посочени от законодателя още в основния състав на престъплението.²⁵⁸ Това означава, че лицата, които не притежават необходимите признаци не могат да бъдат привлечени към наказателна отговорност по основния състав, дори и да са извършили съответните деяния и независимо от факта, че притежават необходимите признаци за общия субект на престъплението. В някои случаи това означава че въобще не е налице престъпление, а в други случаи лицето ще носи наказателна отговорност по други текстове от Наказателния кодекс. В този смисъл при престъпленията със специален субект „длъжностно лице” съществуват някои особености при съучастието:

1.1 Лицата, които не притежават качеството „длъжностно лице” не могат да бъдат привлечени към наказателна отговорност по съответния текст, дори и да са извършили деянието и независимо от факта, че притежават необходимите признаци за общия субект на престъплението.

1.2. В други случаи обаче могат да носят наказателна отговорност за съучастие. Съгласно чл. 21, ал. 3 от НК, когато поради определено лично свойство или отношение на дееца законът възвежда извършеното деяние в престъпление, за това престъпление отговарят и подбудителят, и помагачът, за които тези обстоятелства не са налице. Отговорността на лица, взели участие в престъплението, непритежаващи качеството „длъжностно лице”, може да бъде ангажирана само за подбудителство или помагачество, но не и за извършителство (в този смисъл вж. Постановление № 3/1970 г., Решение № 782-69-I н.о., Решение № 750-74-I н.о. , Решение № 309-86-I н.о. и др.).

2. Престъпления, които могат да се осъществят от всяко наказателноотговорнолице, но длъжностното качество на субекта е допълнителен ²⁵⁹, квалифициращ признак доколкото наличието на тези признаци не е необходимо за наличието на основен състав на престъплението. В тези случаи, ако в осъществяване на престъплението вземат участие две или повече лица, то длъжностното качество на някое от тях няма да се вземе предвид при квалификацията на престъпното деяние на останалите съучастници. В този смисъл са Решение № 315-72-II н.о., Решение№ 2-74-ОСНК и Тълкувателно решене № 54-98, т. 6 на ОСНК .

3. Могат да са от значение при индивидуализацията на наказанието като смекчаващи или отегчаващи обстоятелства. В такива случаи признаците не са част от състава на престъплението и могат да бъдат отчетени като отегчаващи обстоятелства по смисъла на чл. 54 от НК.

За да конкретизира осъществяваните от длъжностните лица функции в Наказателния кодекс наред с общото понятие за длъжностно лице се използват и други термини, които обозначават отделни видове длъжностни лица – съдия, прокурор, следовател, лице от състава на МВР и т.н В последните години се забелязва една тенденция на стремеж към изчерпателно казуистично изброяване на кръга от случаи, спрямо които се прилага една правна норма. Тази тенденция не подмина и понятието за длъжностно лице.

Понятието длъжностно лице има особено важно значение при квалификацията на престъпленията по служба. Субект на престъпление по служба може да бъде само длъжностно лице. В по-старата съдебна практика²⁶⁰ се приемаше, че за престъпление по служба отговарят както длъжностните лица в сферата на държавните органи, така и тези длъжностни лица в сферата на стопанския административен апарат, ръководещ стопанските организации. Преди 1991 г. стопанските организации функционираха единствено на основата на държавната собственост. Тези положения в съдебната практика не обаче не могат да се отнесат към вече променените обществени отношения относно правото на собственост и функционирането на стопанството, установени с Конституцията на Република България от 1991 г. В съдебната практиката разпоредбите относно престъпленията по служба се тълкуваха разширително и се прилагаха за действия, извършвани в търговски дружества и други юридически лица, намиращи се извън държавните органи.

В тази връзка в съвременната наказателноправна литература бе поставен въпросът за приложното поле на разпоредбата на чл. 282 от НК. Според М. Гунева приложното поле на нормите в Глава VІІІ се ограничава в рамките на дейността на държавните институции, а разпоредбите на чл. 282 следва да намерят приложение само за дейността на органите на власт и управление, но не и за дейността по управлението на стопанските субекти.²⁶¹ Това е така, защото определящ критерий за съставомерността на едно деяние е преди всичко родовият обект, обществените отношения които се засягат от него, а не само качествата на субекта. Престъпленията по служба се намират в раздел ІІ на Глава Осма на особената част на НК - “Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица изпълняващи публични функции”. Родовият обект на престъпленията по Глава VІІІ включва обществените отношения, свързани с правилното и законосъобразно функциониране на държавния и обществен апарат и неговите органи. По реда на тази глава се защитава от посегателства дейността на органите на власт и управление като част от държавния апарат. При тях се нарушава отношението гражданин - държавен орган. Ето защо лицата на ръководна работа в търговски дружества с частен капитал не могат да носят наказателна отговорност по чл. 282 за престъпление по служба. Към лицата, които могат да бъдат субекти на престъпленията по Глава VІІІ се причисляват още представителите на обществеността по смисъла на чл. 93, т.4 и лицата, изпълняващи публични функции.

Това виждане бе възприето и в съдебната практика. ²⁶² Ето защо трябва да се отграничи стопанска дейност, от упражняването на държавната власт. Когато длъжностното лице осъществява дейност извън структурата на държавния апарат, тя не може да се квалифицира като престъпление по служба. Обектът на защита по чл. 282 НК, видно от систематичното място на текста в НК, се отнася единствено до дейността на органите на власт и управление. Според Б. Велчев „престъпление по служба не може да бъде извършено в което и да е търговско дружество, дори и да е основано на собственост на държавата или общините”. Това означава, че деянията на лицата, които извършват ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в предприятията с държавно или общинско участие не могат да се квалифицират като престъпления по служба. Тези лица следва да носят наказателна отговорност по реда на Глава VІ „Престъпления против стопанството” за безстопанственост, сключване на неизгодна сделки и т.н. Това разбира се не променя качеството на тези лица – те са длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б”. Критерият за съставомерност на деянието към престъпленията по този раздел от НК е преди всичко родовият обект, обществените отношения които се засягат, а не качествата на субекта. Затова е важно да отбележим, че понятието длъжностно лице има еднакво съдържание за всички длъжностни престъпления –общи и специални и при определяне на длъжностното качество на субекта на престъпление родовият или непосредствен обект е без значение.²⁶³

Това поставя въпроса за отговорността на лица, които или не биха могли да бъдат причислени към категорията на длъжностните по смисъла на чл.93, т. 1 от НК или деянията им не биха могли да бъдат квалифицирани като престъпления по служба. В други законодателства са предвидени отделни състави за престъпления против дейността на държавни или общински органи или организации и такива при осъществяване на търговска дейност.²⁶⁴

Разгледаните обществени отношения са родов обект не само за престъпленията по служба, но и за престъпленията от останалите три раздела на Глава VІІІ, а именно: Раздел І „Престъпления против реда на управлението”, Раздел ІІІ „Престъпления против правосъдието” и Раздел ІV „Подкуп”. В другите три раздела като обект на посегателство или субект на престъпление се сочи или “орган на власт” или “длъжностно лице”. Ето защо наказателна отговорност за престъпления от посочените по-горе раздели ще носят само лица, които са част от органите на държавна власт и държавно управление. Престъпленията против правосъдието намират приложение само по отношение на специфична област -правораздаването.²⁶⁵ Ето защо в някои от текстовете се говори за „надлежен орган на властта”. В чл. 286 от НК се предвижда наказателна отговорност за набедяване, пред надлежен орган на властта, а престъплението лъжесвидетелство е възможно само ако е извършено пред съд или друг надлежен орган. В първата хипотеза именно специалното качество на органа на власт очертава една от основните разлики между това престъпление и клеветата, а във втория случай извършването на същото деяние пред друг орган на власт или не е престъпление или деецът носи наказателна отговорност по други текстове от НК. Това е така именно заради специфичните обществени отношения, които се засягат с посочените деяния.

Въпросът дали лекарите са длъжностни лица по смисъла на чл. 93 от НК поставяме с оглед решаването на конкретни практически проблеми, а именно могат ли лекарите да бъдат субект на престъплението пасивен подкуп по чл. 301 от НК. Безспорно установено в теорията и съдебната практика е становището, че субект на престъплението пасивен подкуп по чл. 301 от НК може да бъде само длъжностно лице. В Постановление № 8 от 1981 г. на Пленума на ВС²⁶⁶ относно съдебната практика по някои въпроси на престъплението подкуп съдът намира, че субект на подкуп е само длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. “а” и “б” от НК, което може лично да извърши или да не извърши съответно действие или бездействие по служба, което произтича от служебната му компетентност или възложената работа. При съществуващата преди 1989 г. у нас организация на здравното дело и забраната на частната лекарска практика, лекарите изпълняваха професията си в държавни болници, т.е. приемаше се, че са на служба в държавно учреждение и на това основание в литературата и съдебната практика се приемаха за длъжностни лица. С приемането на Наредба № 5 от 22.ІV.1991 г.²⁶⁷ се регламентира частната медицинска практика.²⁶⁸ Лекарите, работещите в държавни и обществени здравни заведения запазиха статута си на длъжностни лица.

Съгласно действащото законодателство лечебните заведения се делят на три групи - за доболнична помощ, за болнична помощ и лечебни заведения от смесен тип. Най-разпространения тип заведения за доболнична помощ- амбулаторията за индивидуална практика и болницата за активно лечение като представител на втория тип лечебни заведения. Съгласно чл. 8, ал. 1, б.”а” и ал. 2 б. “а” от Закона за лечебните заведения всеки медицински специалист може да създаде амбулатория тип “индивидуална практика”. Този вид лечебно заведение е организационна форма за упражняване на медицинска дейност от един лекар индивидуално. Амбулаторията за индивидуална практика се създава чрез регистрационен административен режим. В правната литература се среща схващането, че физическите лица, извършващи медицинска дейност самостоятелно, са лица, упражняващи “свободна професия” по смисъла на чл. 2, т. 2 от Търговския закон²⁶⁹. Те изрично са изключени от обсега на понятието “търговец”, освен ако лицето не извършва дейността си така, че тя по своя обем и организация да изисква вписването му като търговец (ако разшири дейността си като сключи договори с медицински или обслужващ персонал, лицето престава да извършва медицинска дейност самостоятелно с личен труд и подлежи на регистрация като едноличен търговец по Търговския закон²⁷⁰). Възможно ли е тогава едно лице, което е регистрирало амбулатория за индивидуална практика да бъде длъжностно лице по смисъла на чл. 93 от НК?

Към длъжностните лица по чл. 93, т. 1, б. “а” от НК се отнасят всички служители в държавни учреждения с изключение на тези, които извършват само дейност на материално изпълнение. За да бъде едно лице признато за длъжностно по смисъла на този текст, то трябва да бъде включено в държавно учреждение и да заема определено положение в организационната структура на учреждението. Очевидно е, че хипотезата на чл. 93, т. 1, б. "а" НК е абсолютно неприложима в този случай, тъй като общопрактикуващите лекари са частни лица извън държавния апарат и извън структурата на държавните учреждения.

Не биха могли да се причислят и към втората категория длъжностни лица - тези, които изпълняват ръководна работа в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец. Същественото за длъжностните лица по б. “б” е, че работата, която извършват по своя характер и съдържание е ръководна. Както отбелязахме по-напред ръководна работа е тази, която се изразява в разпоредителна и организационна дейност.²⁷¹ Работата на общопрактикуващите лекари обаче не е такава. Въпросът се свежда до това можем ли да приемем, че те изпълняват работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество при едноличен търговец? Работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество, изпълняват тези длъжностни лица, които са включени в организационната структура и осъществяват тази именно функция от името и за сметка на съответното юридическо лице²⁷². За да причислим едно лице към длъжностните лица по смисъла на чл. 93, т. 1, б. “б”, е необходимо да се установи, че лицето държи тази вещ като чужда, поверена му от едноличния търговец. На практика обаче общопрактикуващият лекар е едноличен търговец, а самият едноличен търговец не е длъжностно лице по смисъла на НК.

По-различно е положението на лекарите, които работят в лечебните заведения за болнична помощ. Този вид лечебни заведения са преобразувани в търговски дружества, в които лекарите работят на трудов договор или като консултанти на граждански договор²⁷³. Очевидно е, че не могат да бъдат причислени към длъжностните лица по чл. 93, т. 1, б. “а” от НК защото този вид лечебни заведения не са държавни учреждения. Тогава отговорът на въпроса дали тези лекари са длъжностни лица зависи от това дали работата, която изпълнява е ръководна. Когато лекарят поставя диагноза, назначава и провежда лечение, извършва хирургическа операция изпълнява само професионални функции. Работата би била ръководна, когато освен професионалните си задължения заемат определени длъжности - например главен лекар, завеждащ отделение, старша сестра. Последните организират дейността в болничното заведение или в отделение. Тяхната работа е организационно-ръководна и ангажира волята на повече лица било при отправяне на задачите, било при изпълнението им. Когато обаче същите лица оказват медицинска помощ на пациенти, независимо от длъжността, която заемат, изпълняват своите професионални задължения и в тези случаи не действат като длъжностни лица. ²⁷⁴

Важното е да се отграничат действията на длъжностните лица, свързани с организационно-разпоредителни или административно-стопанските задължения от чисто професионалните им задължения. Когато лицата не осъществяват тези задължения, те не действат в качеството си на длъжностни лица. Функциите, които осъществяват лицата, работещи в заведенията за болнична помощ като лекуващи лекари или консултанти са чисто професионални. От друга страна тези лица биха могли да се причислят към длъжностните лица, на които е поверено за пазене чуждо имущество, но в тези случаи същността на възложената работа на лекаря не е свързана със задължението за пазене, а със задължението да лекува²⁷⁵.

Единствено лекарите, които работят в лечебните заведения, създавани от държавата са длъжности лица, защото работят в държавни учреждения на бюджетна издръжка. Тези лечебни заведения се създават само и единствено от държавата. Това са центровете за спешна медицинска помощ, центровете за трансфузионна хематология, лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ, домовете за медикосоциални грижи, в които се осъществяват медицинско наблюдение и специфични грижи за деца и лечебните заведения към Министерство на вътрешните работи, Министерство на правосъдието и Министерство на транспорта и съобщенията.

От казаното до тук се налага изводът, че не всички лекари са длъжностни лица и във всеки конкретен случай съдът трябва да определи дали има това качество. Както правилно е отбелязано в Тълкувателно решение №73 от 1974 г. въпросът за длъжностното качество на отделния служител или работник се решава конкретно във всеки отделен случай въз основа на преценката на всички обстоятелства по делото и закона.

(2) Дори в случаите, когато един лекар действа като длъжностно лице, защото извършва ръководна работа, получаването на дар или облага, която не му се следва деянието му не осъществява състава на пасивния подкуп по чл. 301 от НК. Подкупът като вид престъпление се намира в раздел IV на Глава Осма на особената част на НК - “Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица с публични функции”. Съществуват някои схващания, че признакът, обединяващ всички престъпления по служба е не единството на обекта, а на субекта, т.е всички престъпления са обединени на основанието, че имат един и същи субект - длъжностно лице. При решаването на въпроса за субекта на длъжностните престъпления, обаче трябва да изхождаме от понятието за обекта на тази категория престъпления - има ли лицето обективна възможност да въздейства отрицателно върху посочените обществените отношения. Текстовете относно подкупа намират приложно поле само в сферата на действие на държавните органи. Поради това лекарят в една многопрофилна болница за активно лечение, която най-често е търговско дружество, не може да бъде субект на подкуп по чл. 301 от НК. Текстовете относно подкупа също намират приложно поле само в сферата на дейност на държавните органи. Въпреки това съдебната практика по делата за подкуп все още е противоречива.²⁷⁶

Чл. 253б

Само една малка част от посочените в чл. 3, ал. 2 от ЗМИП субекти биха могли да бъдат причислени към държавните учреждения. По този критерий към длъжностните лица по смисъла на чл. 93, т.1, б. “а” от НК биха могли да бъда причислени лица, изпълняващи служба в: администрациите на органите на държавната власт и местната администрация и техните структурни звена, независимо от формата и източника на финансиране; другите държавни и общински организации и звена, които се финансират изцяло или частично от републиканския бюджет или от общинските бюджети; специализираните организации и звена, които работят на извънбюджетна сметка, както и фондовете, създадени със закон или с друг нормативен акт²⁸³, независимо от източниците на финансиране, доколкото друго не е указано в постановлението, в закон или в друг нормативен акт.

Такива са и лицата на служба в Българската народна банка; държавните и общински органи, които сключват договори за концесии; органите на Националната агенция за приходите; митническите органи; органите по приватизацията.

От категорията на длъжностните лица по чл. 93, т. 1, б. “а” са още лицата, изпълняващи служба в: Народното събрание, администрацията на Президентството на Република България, администрацията на Министерския съвет, министерствата, администрациите на държавните комисии, държавните агенции, изпълнителните агенции, областните администрации, администрациите или юридическите лица на други държавни органи, създадени с нормативен акт, общините, съдилищата и Конституционният съд; дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина, както и постоянните представителства на Република България към международните организации.

Останалите субекти, посочени от т. 3-т. 5 от ЗМИП са друг вид юридически лица или търговски дружества и не могат да се причислят към тази категория, а по-скоро към втората категория длъжностни лица по чл. 93 т.1, б. “б”. Такива са лицата, които извършват ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в кредитните институции, финансовите къщи, обменните бюра, както и лицата, предоставящи услуги по паричен превод от страната за чужбина, застрахователи и презастрахователи със седалище в Република България; инвестиционни дружества, инвестиционни посредници и управляващи дружества; лица, организиращи и провеждащи хазартни игри; лизингови предприятия; спортни организации (ако са регистрирани като търговски дружества)²⁸⁴.