Център по юридически науки понятието „длъжностно лице” в българското наказателно право бургас 2010

Къндева, Ем. Понятие за публична администрация, 1998 г.

130 Вж. §1, т. 1.1.

131 Това становище се поддържа в наказателноправната ни доктрина от проф. Д. Михайлов, според когото понятието “орган на власт” е по-тясно по обем и съдържание от понятието “длъжностно лице” и „всеки орган на власт обикновено е и длъжностно лице, но обратното не е вярно – не всяко длъжностно лице е и орган на власт.”

132 Трайнин, А. Н. Должностные и хозяйственные преступления. М., 1938, с. 16-17

133 В този смисъл вж. Михайлов, Д. ц. с., с. 106-108

134 Проф. П. Стайнов отбелязва, че “при службата на държавата чиновникът не участва в никоя чисто стопанска дейност. Чиновникът нито е страна, нито е добивал печалба, той и държавата са така да се каже едно и също – всичко е насочено за обезпечаване функционирането на обществените служби за задоволяване на общите масови нужди.” Това положение намира обяснение и във факта, че понятието чиновник по стария Наказателен закон има се отличава от съвременното понятие за длъжностно лице.

135 Дерменджиев, И. цит.съч.

136 За отношението между понятията „орган на власт” и „длъжностно лице” вж. §2, т. 2.2

137 Съгласно §5 (3) от Правилника за организацията и дейността на 41-то Народно събрание „броят на парламентарните служители, наименованията на длъжностите, минималната образователна степен, минималният ранг и професионален опит, видът правоотношение, други изисквания за заемане на длъжността, както и минималният и максималният размер на възнаграждението за всяка длъжност се определят с Единния класификатор на длъжностите в администрацията на Народното събрание.”

138 Народното събрание, общинските съвети

139 Сметната палата, Конституционния съд, Висшия съдебен съвет

140 Съгласно Закона за администрацията Министерският съвет създава с Постановление държавни агенции (чл. 47, ал. 3 от ЗА), държавни комисии (чл. 50, ал. 3 от ЗА). Със закон или Постановление на МС се създават изпълнителни агенции (чл. 54 от ЗА)

141 Къндева, Ем. Публична администрация, стр. 89

142 Съгласно Закона за устройство на държавния бюджет министерствата и другите ведомства са първостепенни разпоредители с бюджетни кредити

143 Чл. 5, ал. 1 от Закона за социалното подпомагане ДВ, бр. 32 от 2002г., изм. ДВ., бр. 23 от 2009г.

144 Устройствен правилник на агенцията по вписванията ДВ. бр.36 от 2007г.,

145 Закон за закрила на детето ( ДВ.,бр.48 от 2000г, изм. ДВ, бр.74 от 2009г.)

146 Дерменджиев, Ив., Костов, Д., Хрусанов, Д. Административно право на Република България, обща част, с. 112

147 Вж. Лазаров, К. цит. съч., с. 96, както и “Компетентността е система от правомощия, т.е. съвкупност от права и задължения, предоставени на органа за осъществяване на държавна власт” Къндева, Ем., цит.съч., с. 100

148 В по-старото българско законодателство в Закона за държавния служител от 1922 г. се прави разлика между чиновници на власт и чиновници на управление (или служащи).

149 Според теория на йерархическия ред йерархическата власт се различава коренно от обикновената публична власт по това, че не черпи сила само от закона, а източник на задължението за подчинение е йерархическият ред. Нарежданията на началника, които се отнасят до подчинените, не засягат задълженията на гражданите, това са служебни заповеди, които черпят своята сила в йерархическата власт и създават задължение само на подчинените длъжностни лица . заповеди, вътрешни наредби Стайнов, П. цит.съч.,т. І, стр. 239

150 ТР-58-86 ОСНК, т.2

151 Ненов, Ив. Наказателно право, ос.ч., т.ІІ, с. 182

152 Михайлов, Д. цит.съч., с.92-93

153 Тълкувателно решение №73от 1974г. 23.XII.1974 г. по н. д. № 66/74 г. на ОСНК; Постановление №3 от 1970 г. Пл.ВС

154 Вж. Решение № 677от 1955 г.,ІІ н.о., в този смисъл са и други решения на Върховния съд Р-525-75-І н.о., Р-106-79-ІІ н.о., Р741-70-І н.о., Р-554-1995-ІІ н.о. Р-159-74-ІІІ н.о.

155 Вж. Решение №7от 27.04.1984 г. по н.д. № 4от 1984 г., ІІ н.о., в този смисъл виж и Михайлов, Д. цит. съч., стр. 89-90

156 Михайлов, Д., цит.съч., с. 96

157 Василев, Н. Длъжностното лице по НК. Социалистическо право, 1957, №3

158 Тълкувателно решение № 73 от 23.12.1974 г. по н. д. № 66/1974 г., ОСНК на ВС. Органите на особената милиция и пазачите в държавно предприятие, в кооперация или обществена организация имат задължение да охраняват общественото имущество. Затова те са длъжностни лица по смисъла на б. "б" от чл. 93, т. 1 НК, докато портиерът при тях, на когото е възложено да стои на портала, да проверява и следи за правилното изнасяне на продукцията, не е длъжностно лице.

Въпреки че в чл. 93, т. 1, б. "б" НК изрично се посочва за длъжностно само лицето, изпълняващо работа, свързана с пазене на чуждо имущество в държавно предприятие, в кооперация или друга обществена организация, според съдебната практика към категорията длъжностни лица по чл. 93, т. 1, б. "а" НК се причисляват и тези, които извършват такава работа в държавно учреждение, щом като тя е свързана с пазене на обществено имущество. По мое мнение в този случай лицето трябва де е длъжностно по б. „б”, тъй като определящ е функционалният критерий –характера на извършваната работа, а не мястото на изпълнение на задълженията . Тази категория длъжностни лица се разграничава съществено от традиционното понятие за служител или чиновник.

159Михайлов, Д., ц.с., с. Решение № 7 от 27.IV.1984 г. по н. д. № 4/84 г., II н. о.

160 ЗИДНК ДВ, бр. 10 от 05.02. 1993г.; ЗИДНК ДВ, бр. 62 от 05.08.1997 г.; ЗИДНК ДВ, бр. 43 от 20.05.2005 г.

161 Михайлов, Д. Понятието "длъжностно лице " в наказателното право. Съвременно право, 2002 г., №4

162 В съдебната практика често лицата на ръководна работа в държавно предприятие по-скоро се причисляват към категорията на длъжностните лица по чл. 93, т. 1, б. а” (дори в решенията на КС работата в държавно предприятие се определя като „служба”.

163 Решение № 7 от 27.IV.1984 г. по н. д. № 4/84 г., II н. о.

164 Търговски закон, ДВ,бр. 48 от 18.06.1991 г., изм. ДВ., бр. 41 от 01.06.2010 г.

165 Таджер, В. Съвременни частноправни проблеми. Новото в правната уредба на търговските дружества с държавно участие, С., 1993 г. В подкрепа на това становище, проф. Таджер посочва и чл. 19, ал. 2 от Конституцията, според който “държавата създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност”

166 Таджер, В. Организация на приватизацията

167 Съгласно чл. 62, ал. 1 от ТЗ образуването на държавни предприятия като еднолични дружества с ограничена отговорност или еднолични акционерни дружества се извършва по ред, установен със закон – ЗППДОП, според чл. 62, ал. 2 от ТЗ образуването и преобразуването на общинските предприятия като еднолични търговски дружества се извършва с решение на общинския съвет. Следователно налице са два самостоятелни режима за ЕТД в зависимост от това дали са образувани с държавно или общинско имущество.

168 Таджер, В. Съвременни частноправни проблеми. С., Софи-Р, 1995 г.

169 РКС №5 от 06.04.1993 г. по к.д. №6 от 1993 г., ДВ, бр.31 от 13.04.1993 г.

170 Думите „на общините” са добавени през 2000 г. със ЗИДНК, ДВ, бр. 51 от 2000г.

171 В Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор законодателят причислява търговските дружества по чл. 61 от ТЗ и държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от ТЗ към организациите от публичния сектор.

172 Комюнике на Европейската комисия до страните – членки на ЕС (93/С/ 307/03) Официален вестник на ЕК № С 307/3 (Commission communication to the Member States OJ C 307, 13.11.1993, p. 3).

173 Павлова, М. Граждански право. С., Софи-Р, 2002 г.

174 Например с чл. 9, ал. 1 от Закона за железопътния транспорт се образува Национална компания „Железопътна инфраструктура” със статут на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. С чл. 37 от ЗИНЗС ( ДВ, бр. 25 от 03.04.2009 г., изм., бр. 82 от 16.10.2009 г.) се създава държавно предприятие "Фонд затворно дело" по смисъла на чл. 62, ал. 3 от ТЗ за управление на дейностите, свързани с подобряване на условията за изпълнение на наказанието лишаване от свобода. Повечето от тези държавни предприятия нямат за цел извършването на търговска дейност, а изпълняват задачи, поставени от държавата.

175 Таджер, В. “Организация на приватизацията”

176 Подобно становище се застъпва и в руската съдебна практика. Според Постановление на Пленума на ВС РФ №5 от 25 април 1995, т. 3 “По някои въпроси за отговорността за престъпления против собствеността” държавно е само имуществото, което се намира в собственост на държавата и е във владение, ползване или разпореждане на държавни предприятия или учреждения. Имуществото на различни юридически лица, в чийто капитал са включени и държавни средства, не може да се счита за държавно. Поради това в Наказателния кодекс на Руската федерация от 1996 г. е отделена специална Глава 23 „ Престъпления в сферата на икономиката”. Съгласно чл. 201, т. 1 „лице, изпълняващо ръководна работа в търговско дружество или друга организация по смисъла на тази глава е лице, което постоянно, временно или по пълномощие изпълнява разпоредителни или административно-стопански функции в търговски дружества, независимо от формата на собственост или в юридически лица , които не са държавни органи, органи на местното самоуправление, държавни или общински учреждения”.

177 Определение от 05.04.2002 г., СГС, ТК, ч. гр. д. № 328/2002 г.

Правилник за реда за упражняване на правата на собственост на държавата в предприятията (ПМС № 7 от 1994 г. - ДВ, бр. 10 от 1994 г.),

178 чл. 312 ГПК (отм) “Обезпечение на иск за парични вземания по реда на чл. 316, б. “а” и “б” не се допуска срещу държавните учреждения и общините, както и срещу лечебните заведения субсидирани от републиканския или общинските бюджети.”

179 Определение № 413 от 21.05.2003 г. по ч. гр. д. № 262/2003 г., V г. о. на ВКС

180 Русчев, Ив. Дейности, за които със закон е установен монопол на държавата и даване на разрешение за извършването им. Правна мисъл, 1998, №3, с..

181 Решение № 32 от 3.02.1998 г по н. д. № 715 от 1997 г., II н. о.

182 Решение № 428 от 21.07.1995 г. по н.д. № 310/95 г., II н.о.

183 Конституцията от 1971 г. предвиждаше обществените организации да съдействат на държавните органи за осъществяване на техните задачи. В чл. 22, ал. 2 , чл. 23 и чл. 52 се декларира държавното ръководство на обществено-икономическото развитие и на обществения живот в страната се опира и на обществените организации, кооперациите, трудовокооперативните земеделски стопанства и други сдружения на гражданите. Съгласно чл. 10, ал. 2 и 3 от Конституцията, обществените организации все повече съдействат на държавните органи за осъществяване на техните задачи и изпълняват и предоставените им с тяхно съгласие държавни дейности.

184 чл. 1 от Указ 1104 (отм. ДВ, бр. 105, 1991 г.) “Доброволните отряди съдействат на държавните органи за охрана на обществения ред, сигурността на страната и държавната граница, за защита на правата и законните интереси на гражданите и опазване на социалистическата и личната собственост, в борбата с престъпленията и другите правонарушения и противообществените прояви, за осигуряване на безопасност в движението по пътищата, за опазване на природната среда”. Дейността им се урежда с Временния правилник за задачите и дейността на доброволните отряди на трудещите се (Изв. Бр. 22, 1960 г.), а по-късно и с Указ 1104 за доброволните отряди на трудещите се (ДВ, бр. 58, 1977 г., отм. ДВ, бр. 17, 1992 г.). С тези актове се създава възможност за прехвърляне на редица функции на държавните органи по осигуряване на обществения ред към обществените организации на трудещите се. Те осъществяват функции, които спадат към предоставената със закон дейност на органите на народната милиция и народните съвети

185 По силата на Закона за другарските съдилища работата им се състои в предотвратяване на престъпленията, нарушенията и други противообществени прояви като налагат мерки за обществено въздействие. Съгласно ЗДС другарските съдилища са изборни обществени органи. Те имат за задача активно да съдействат за възпитанието на гражданите в дух на комунистическо отношение към труда, спазване на установения правен ред и правилата на социалистическото общежитие, опазване на социалистическата собственост и да развиват у трудещите се чувство на колективност, другарска взаимопомощ и зачитане на честта и достойнството на гражданите.”

186 В чл. 46 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ДВ., бр. 77 от 1991г., изм. и доп., бр. 15 от 2010г.), чл. 7 от Правилника за детските педагогически стаи (ДВ., бр. 92 от 1998г.), чл. 43 от Закона за биологичното разнообразие (ДВ., бр. 77 от 2002г. изм. и доп., бр. 103 от 2009г) Закон за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (загл. изм. - изв., бр. 11 от 1961 г.) В чл. 1, ал. 2 от отменения Закон за административното производство (ДВ., бр. 90 от 1979г, отм. ДВ., бр. 30 от 2006г), беше посочено, че този закон се прилага и за индивидуалните административни актове на органите на стопанските и на обществените организации, когато са овластени да издават такива актове. Чл. 2. Събрания, митинги и манифестации могат да се организират и провеждат от граждани, от сдружения, от политически и други обществени организации. ЗАНН

187 В общата част в чл. 93, т. 1, б. „б” при определението на понятието длъжностно лице, в чл. 93, т.ч в понятието „обществени имущества”. В особената част в чл. 107от НК и в заглавието на Глава VІІІ „Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публичноправни функции”.

188 Михайлов, Д. Нови положения в особената част на Наказателния кодекс

189 Юридическите лица с нестопанска цел имат дълга история у нас В първите години след Освобождението възникват голям брой организации, които се специализират на териториален или съсловен принцип. Появяват се професионалните организации – гилдии, профсъюзи, творчески съюзи и т.н. Към този момент обаче не съществува детайлна уредба, уреждаща дейността на тези организации. Най-общият текст, прокламиращ правото на сдружавания се е съдържа в чл.83 от Търновската конституция, според който “българските граждани имат правото да съставляват дружества, стига целта и средствата им да не принасят вреда на държавния и обществен порядък, на религията и на добрите нрави”. Законът за наследството от 1890 г. и Законът за задълженията и договорите от 1892 г. уреждат формата, предмета и действието на завещанието и съответно на договора за дарение и оттук правните рамки на фондациите и фондовете, образувани чрез завещание или дарение. Съществуват и специални закони, по силата на които се създават държавни или обществени фондове и фондации. Първата правна уредба на нестопанските организации в България е започва със Закона за юридическите лица^ от 20 април 1933 г., а през 1938 г. се приема Наредба- закон за държавен надзор върху дружествата и сдруженията. През 1949 г. е приет Законът за лицата и семейството ДВ, бр. 180 от 1949 г., а с Указ за обществено подпомагане от 1951 г., издаден от Президиума на Народното събрание всички благотворителни дружества и фондации, създадени с цел за обществено подпомагане, се задължават в тримесечен срок от деня на публикуване на указа да се ликвидират, като предадат имуществата си на народния съвет по седалището им, а паричните им средства се разпределят от Министерски съвет по предложение на Министъра на народното здраве и социалните грижи”.

190 В този смисъл Велчев, Б. цит. съч.

191 Решение 10 от 06.10.1994 г. по к.д. № 4 от 19994 г. на Конституционния съд на Република България

Според съда „Възлагането на държавни функции върху сдруженията на граждани може да става само със закон, при стриктно спазване на принципа на доброволност, т.е. да е налице решение от върховния представителен орган на сдружението за поемане на възлаганите държавни функции. Видно от текста на решението, съдът има предвид гражданско сдружение, т.е. сдружение на частното право по смисъла на чл. 44, ал. 1 от Конституцията. Именно с оглед на това качество на сдружението в решението се изтъква, че ако на такова сдружение биха били възложени държавни функции, това би могло да стане само със съгласие на сдружението.

192 Чиркин, В.Е. Юридическое лицо публичного права. М., Издательство Норма, 2009, стр. 264 Понятието „юридическо лице на публичното право” се среща в чл. 89 от Гражданския кодекс на Германия и в чл. 11 от Гражданския кодекс на Италия. В Грузия има специален закон. според чл. 2, ал. 1 от този закон юридическо лице на публичното право е организация, отделена от държавните органи, създадена със закон, указ by the relevant law, enact of the President of Georgia or by the administrative act ofна президента на Грузия или с административен акт на държавни органи, която провежда държавни, политически, обществени, културни, образователни и други обществени дейности.

193 Според мен този извод е верен и можем на посочим други доводи в тази насока. Особен е режима на юридическите лица, които са се самоопределили за извършване на общественополезна дейност. Тези организации подлежат на контрол от държавата в по-голяма степен от организациите, действащи в частна полза. Юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, след възникването си подлежат на вписване в нарочен централен регистър при Министерството на правосъдието. Те са длъжни да представят до 31 май на всяка година информация за дейността си през предходната година пред централния регистър – годишен доклад за дейността си и годишен финансов отчет. Предоставената информация е публична и се публикува в бюлетина и интернет страницата на централния регистър.

194 Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (ОВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 114) Съгласно Директивата „публичноправен орган“ е всеки орган:

а) създаден със специфичната цел да задоволява нужди от обществен интерес, без да има промишлен или търговски характер;

б) който е има юридическа правосубектност и е

в) финансиран в по-голямата част от държавата, регионалните или местни органи или други публичноправни органи; или е под управителния надзор на тези органи; или има административен, управителен или надзорен съвет, повече от половината членове на който са назначени от държавата, регионалните или местни органи или от други публичноправни органи.

В приложение III на Директивата са включени неизчерпателни списъци на публичноправни органи и категории органи, които удовлетворяват критериите по букви а), б) и в) от втора алинея.Държавите-членки имат задължение периодично да уведомяват Комисията за всички промени в своите списъци на органи и категории органи.

195 § 2 (Предишен текст на § 2 - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм., бр. 120 от 2002 г.) Организациите, които имат за цел извършването на политическа, синдикална и дейност, присъща на вероизповедание, се уреждат с отделен закон.

196 В различните законодателства политичиските партии имат различен статут. В германското право не са юридически лица, а в австрийското са юридически лица на публичното право.

197 В България няма държавна църква или религия (вж. чл. 13, ал. 2 и 3 от Конституцията). В Европа съществуват различни традиции в отношенията между държава и Църква. модели на уреждане на държавно-църковните отношения условно могат да се обособят в три групи.
Конфесионалният характер на държавата под формата на държавна църква се е запазил по същество в англиканския свят, в Скандинавските страни и в известна степен в Гърция. В Норвегия например съществува държавно-църковна система, начело на която стои краля. Парламентът приема законите и финансовата рамка отнасящи се до Църквата и правителството назначава епископите. Монархът стои начело на Църквата в Англия и задължително трябва да е неин член, както и да обещае, че ще я подкрепя. Служителите на църквата в Англия се назначават от монарха по предложение на министър-председателя и на комисията, която следи за назначенията, които са в правомощията на краля.

Системата на разделяне на Църквата от държавата, при която двете страни взаимно си сътрудничат, откриваме преди всичко в Португалия, Испания и Италия, както и в Германия, Австрия и в известно отношение в Белгия. В Испания нито едно вероизповедание няма държавен характер.

Една система на разделение на Църква от държава съществува във Франция и отчасти в Холандия. Не съществува държавна религия в Германия. Във Франция Законът за отделяне на Църквата от държавата, а чл.2 определя равенството на всички вероизповедания, като държавата не може да привилегирова или да субсидира отделните религиозни общности. В държавния бюджет и в бюджетите на департаментите и общините не могат да се предвиждат средства за финансиране на вероизповеданията. В практиката на Върховния съд рядко се срещат решения по този въпрос, но дори и редки те потвърждават извода, че свещениците не са нито длъжностни лица, нито заемат държавна или обществена длъжност. В Решение № 699 от 4.10.2007 г. на ВКС по н. д. № 374/2006 г., I н. о. се дискутира един интересен въпрос - дали "свещеник" е длъжност - държавна или обществена, по смисъла на закона. Лишаването от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК предполага деецът да заема държавна или обществена длъжност, а изричният текст на чл. 13, ал. 2 от Конституцията на Република България провъзгласява, че религиозните институции са отделени от държавата. От друга страна, последното означава още, че държавата чрез своите органи не може да се намесва във вътрешноорганизационния живот на религиозните институции или да задължава (за последното виж чл. 153 ЗИН) техните органи. Регулирането на същите се определя от уставите и другите правила на религиозните институции, включително относно изискванията за ръкополагане за свещеник, респективно за основанията, реда, органа, който може да наложи съответните църковни наказания (чл. 189 УБПЦ). В този ред на мисли съсдът стига до извода, че свещеникът не заема държавна или обществена длъжност.

198 Всъщност членството е доброволно, но е условие за упражняване на съответната професия

199 Решение № 29 от 11.11.1998 г. по к. д. № 28от 1998 г

200 Висшият адвокатски съвет и адвокатските колегии са юридически лица, е създадени със закон, за да изпълняват обществени функции. В нея се съчетават частни и публични интереси, които нито държавата, нито съответната организация могат да решат самостоятелно, независимо една от друга. Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2 от Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България (ЗСОВЛБ) „Българският ветеринарен съюз 1. представлява своите членове и защитава професионалните им права и интереси; 2. гарантира защитата на обществения интерес при и по повод осъществяване на ветеринарномедицинската професия”

201 Съгласно чл. 121, ал. 1 от Закона за адвокатурата Висшият адвокатски съвет издава наредбите, предвидени в закона за адвокатурата Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Наредба №3 за водене и съхраняване на адвокатските регистри ДВ, бр. ДВ, бр. 107 от 07.12.2004 изм. ДВ, бр. 14 от 20.02.2009г., Наредба №4 за условията и реда за провеждане на изпити за адвокати и младши адвокати ДВ, бр. 99 от 9.11.2004, изм. ДВ, бр. 62 от 11.07.2008 г.

202 Етичнен кодекс на адвоката ДВ, бр. 60 от 22.07.2005 г.; изм. и доп., бр. 43 от 08.06.2010 г.

203Тарифа за нотариалните такси към закона за нотариусите и нотариалната дейност, одобрена с ПМС № 186 от 13.08.1998 г., обн., дв, бр. 95 от 14.08.1998 г., в сила от 15.08.1998 г., изм. и доп., бр. 5 от 19.01.1999 г., бр. 39 от 26.05.2009 г., в сила от 1.07.2009, Тарифа за минималните адвокатски възнаграждения, Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения ДВ, бр. бр. 64 от 23.07.2004 г. доп., бр. 43 от 08.06.2010 г.,

204 Чиркин В. Е. Указ. соч. С. 26.

205 чл. 21, ал.9 от ЗСОВЛБ Решението по ал. 8 може да се обжалва по реда на Административно процесуалния кодекс. Актовете за налагане на наказания подлежат на обжалване по реда на ЗАНН.

206 Закона за нотариусите и нотариалната дейност ( ДВ. бр.104 от 6.12. 1996)

207 В страните от латинския нотариат нотариусът осъществява функциите си в рамките на свободна професия. В някои държави нотариусите са държавни служители, а в други като Русия има и държавни и частни нотариуси. Като цяло нотариусите се назначават от държавата и не могат да преотстъпват длъжността си или да я предават по наследство (с изключение на Франция и отчасти Белгия).

208 Съгласно чл. 80б, ал. 1 Министърът на правосъдието упражнява контрол върху дейността на всеки нотариус за изпълнение на закона и устава на Нотариалната камара, като възлага на инспектори от Инспектората и на инспектор-нотариуси извършването на съвместни проверки.

209 Въпреки това, законът установени несъвместимост за упражняване на други дейности. В чл. 9 от ЗННД съществува забрана нотариусът да бъде министър, кмет, народен представител, да упражнява адвокатска професия, да участвува в търговски дружества и кооперации, както и да извършва търговска дейност по смисъла на Търговския закон. Чл. 15 от ЗННД изисква нотариусите да полагат клетва за точно спазване на Конституцията и на законите.

210 чл. 1 от Френския закон за нотариусите (т.н. Закон 25 Ventose An XI) “functionnaire public, “offentliches Amt” по смисъла на § 1 от германския Закон за нотариусите (Bundesnotarordnung)а в германската доктрина понятието “публична служба” се схваща като инсти, а разпоредбата на § 1, ал. 3 от Австрийския Закон за нотариусите (Notariatsordnung) посочва, че нотариусът извършва публичноправни дейности в упражняването на предоставяните му властнически правомощия. В полския наказателен кодекс нотариусите се считат за публични длъжностни лица по смисъла на §13, чл. 115.

211 Вж. съгласно чл. 20и чл. 24 от ЗННД нотариусът изпълнява “служебни функции, съгласно чл. 28, 29 и др. “води служебен архив”

212 ЗИДНК ДВ, бр. 43 от 20.05.2005 г

213 По-подробно вж. Матеева, Е. Независимост на нотариуса.С., Фенея, 2006, с. 21-22. Властта и задължението за даване на правно съдействие на физическите и юридически лица за законосъобразното възникване и упражняване на техните права и задължения чрез извършване на нотариални удостоверявания принадлежи първично на държавата. Пак там се коментира и схващането в литературата, че дейността на нотариуса е по характера си административна дейност в широкия смисъл на понятието. В този смисъл и Яновски, Б. Основни въпроси на българското организационно нотариално право. Правна мисъл, 1960, кн.2, с. 17

214 Фактът, че съгласно чл. 12 от ЗННД конкурсната комисия уведомява министъра на правосъдието, който в 14-дневен срок издава заповед за вписване в регистъра на Нотариалната камара на класиралия се в съответния район кандидат не е встъпване в трудово правоотношение По-подробно за различията на нотариуса с държавните служители вж. Матеева, Е. цит.съч., с. 30-33

215 Възможността за упражняване на професията на нотариуса е свързана със задължително членство по право (ipso iure) в Нотариалната камара.

216 Закон за съдебната власт (ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г., отм. ДВ, бр. 64 от 07.08.2007 г.)

217 В този смисъл са и Решение № 233 от 06.07.1982 г. по н.д. №231/82 г., ІІ н.о., Решение №17 от 05.07.1978 г. по н.д. №15/78 г., ОСНК. Важно е да се отбележи, че в съдебната практика се обръща специално внимание съдилищата да не допускат отъждествяване на понятието „орган на власт” по смисъла на чл. 93, т. 2 от НК, с понятието „надлежен орган на властта”.

218Това положение е било прието и според по-стария Наказателен закон. Съгласно чл. 543 от НЗ лъжесвидетелство може да бъде извършено не само пред съд, но и пред друга надлежна публична власт. За наказуемостта се изисква публичната власт да е надлежна – т.е. да е компетентна да изслуша тези показания или обяснения. Такива са органите, натоварени с предварителното производство по наказателни дела, дознателите, съдиите и др. Лъжесвидетелство може да бъде извършено и пред нотариуса. По-подробно вж. Ников, Н. Ръководство по особената част на Българския наказателен закон. С., Народна печатница “Витоша”, 1922 г., с. 73

219 Граждански процесуален кодекс, ДВ. бр. 59 от 20.07.2007 г., изм. и доп., бр. 13 от 16.02.2010 г.

220 На тази плоскост се очертава и една от съществените разлики между адвоката и нотариуса. Задачата на адвоката е да съветва клиента си и да го представлява пред съда и администрацията. При изпълнение на тези задачи, адвокатът е длъжен за зачита предимно интересите на своя клиент – лицето, което представлява. В този смисъл защитава частни, а не обществени интереси. Именно поради тази причина адвокатът може да откаже да представлява клиент за разлика от нотариуса, който е длъжен да изпълнява функциите си подобно на органа на власт той не може да откаже да извърши нотариални действия. Ето защо не можем да приемем, че адвокатите са длъжностни лица. Този извод се подкрепя и в съдебната практика вж. Тълкувателно решение №73 от 1974 г. на ОСНК

221 Държавният съдебен изпълнител безспорно попада в кръга на лицата, които са органи на власт по смисъла на чл. 93, т.2 от НК. Както държавните, така и частните съдебни изпълнители действат от името на държавата, а при извършването на служебните си действия имат равни права и носят еднаква отговорност независимо от това дали работят като държавни или частни съдебни изпълнители (отговорност за незаконни действия на държавния съдебен изълнител би довела до реализиране на отговорност по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди причинени на граждани, докато Поради това, че упражнява професията си на свой риск и своя отговорност държавата не отговаря за действията на частния съдебен изпълнител). Издадените от тях документи и звършените от тях действия имат еднаква сила. По този начин законодателят подчертава значимостта на статуса на частния съдебен изпълнител като лице, което защитава правата и законните интереси на гражданите. Със ЗИДНК (ДВ, бр. 43/2005) бе изменено заглавието на глава VІІІ – “Престъпления против дейността на държавни органи и обществени организации”, като към тези органи се включиха и лицата, изпълняващи публичноправни функции. В този смисъл в раздел І „Престъпления против реда на управление” бяха добавени текстове, в които се наказва употребата на сила или заплашване с цел да бъде принуден частен съдебен изпълнител или помощник изпълнител да извърши или да пропусне нещо по служба. По този начин беше уеднаквен статута на държавния и частния съдебен изпълнител.

222 Алехин А. П., Кармалицкий А. А., Козлов Ю.М. Административное право РФ. М., 1997, стр. 191

223 Матеева, Е. цит. съч. Отношенията нотариус-клиент не се основават на принципа на автономията на волята, те не са частноправни, а процесуални, т.е. публичноправни.

224 ЗИДНК, ДВ, бр. 26 ат 2010г.

225 Познати са три модела на съдебно изпълнение – изцяло частно съдебно изпълнение (френски модел), държавно съдебно изпълнение и смесена форма, но на практика в нито една от страните в Европейския съюз не съществува в чист вид която и да било от трите форми- В някои държави е въведен независим статут на длъжностните лица по съдебно изпълнение – Франция, Холандия, Белгия, Полша, Словакия, Словения, Люксембург и др. Във Великобритания наред с държавните има и частни съдебни изпълнители, които са с ранг на държавни служители. В редица държави съдия–изпълнителите са част от съдилищата. В Русия съдебните пристави са част от Министерство на правосъдието, в Кипър съдия-изпълнителите са на гражданска служба към съда, а в Швейцария изпълнението на съдебните решения се възлагана специален Федерален съвет. . От създаването на българската съдебна система съдебното изпълнение никога не е било частно, а включено в съдебната система .

226 Държавните съдебни изпълнители се назначават със заповед на министъра на правосъдието, а средствата за възнаграждението им са предвидени в държавния бюджет. При назначаването им са предвидени същите изисквания, каквито са за съдии, прокурори и следователи. Те полагат клетва както съдиите, прокурорите и следователите.

227 Закона за частните съдебни изпълнители

228 Те носят отговорност независимо от това дали работят като държавни или частни съдебни изпълнители. Отговорността за незаконни действия на държавния съдебен изълнител би довела до реализиране на отговорност по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Държавата обаче не отговаря за незаконните действия на частния съдебен изпълнител, защото той упражнява професията си на свой риск и своя отговорност.

229 Въпреки, че нотариусът също е лице, което изпълнява публични функции в текста на той не е предвиден изрично. Доколкото не можем да считаме нотариуса за орган на власт, то текстът на чл. 269 от НКне може да бъде тълкуван разширително.

230 По въпроса дали са загубили задължителната си сила тези актове на ВС вж. Гунева, М. „Ролята на Върховния съд за тълкуването на наказателноправните норми в Република България”.

231 Решение № 7 от 1984-ІІ н.о.

232 Постановление №9 от 1975 г. на Пленума на Върховния съд

233 Тълкувателно решение №73 от 1974 г-

234 Подобно становище изказва и Ив. Ненов - според него лицето трябва да бъде включено в държавното учреждение по начин, че да изпълнява в него служба, т.е. да заема определено положение в организационната структура на учреждението, съобразно устройствените закони на последното или други нормативни актове, вж. Ненов, Ив. Наказателно право, особена част, т. ІІ, стр. 178, Бузов, В. За някои понятия в Наказателния закон (чл. 333 от НЗ), Социалистическо право, 1953, № 2

235 Решение № 354 от 07.07.1976 г. по н. д. № 317/1976 г., І н. о дали деецът притежава качеството "длъжностно лице", е нормативен, а не фактически въпрос.. В държавно учреждение не може да се заеме служба без заповед за назначение, нито може да се заеме ръководна работа или работа, свързана с пазене на обществено имущество в държавно предприятие, в кооперация или друга обществена организация.

236 В Кодекса на труда и понастоящем се използват понятията „работник” и „служител”.

237 В този смисъл вж. Михайлов, Д. цит. съч.

238 Вж. ТР № 73/1974 г. по н.д. №66/1974 г., ОСНК

239 Такова е становището и в Решение № 235/10.12.2003 г. по н. д. № 79/2003 г. на III н. о. ВКС (Бюлетин, бр. 9/2003 г.) относно това, дали синдикът в дружеството е длъжностно лице по чл. 93, т. 1, б. "б" НК. "За придобиване качеството "длъжностно лице" е ирелевантно обстоятелството дали фигурата на синдика възниква по решение на съда или по друг начин, защото законът се интересува "да му е възложена работа", без оглед правното основание за възлагането й"

240 Решение №237 от 2007 г., Решение №182 от 2007 г. от 26.03.2007 г. на ВКС по н. д. № 935/2006 г., III н. о.

241 Решение № 211 от 2007г. от 8.05.2007 г. на ВКС по н. д. № 970/2006 г., III н. о.

242Според проф. Стайнов “За постигане на целите си и реализиране на своите функции държавата използва: редовни чиновници, които назначава с административен акт или трудов договор, като ги зачислява органически в служебната йерархия и частни лица, на които възлага извършването на определена работа чрез договор. Частното лице ще бъде обвързано спрямо държавата не с публично, а с едно обикновено договорно задължение. “вж. Стайнов, П. цит съч.

243 Тук бихме могли да споменем и колко далеч е отишло тълкуването на понятието “длъжностно лице” според Върховния съд на САЩ. Според решение Dixon v. United States 104 S. Ct.1172 (1984), когато едно държавно или общинско учреждение наема частна фирма или физически лица, които да управляват и да се разпореждат с определени суми, тези лица сe считат за длъжностни лица, защото действат от името на държавата (acting for the Government). За повече подробности виж Peters, Charles “Bribery, graft, and conflicts of interest: the scope of “public official”, The Journal of Criminal Law & Criminology, 1984 Northwestern University School of Law

Този въпрос би представлявал интерес при приложението на текстовете, с които се криминализира разпореждането с бюджетни средства, с финансови средства от фондовете на Европейския съюз или предоставени на от Европейския съюз на българската държава ( чл. 254а и чл. 254б от НК). Безспорно лицето, на което са поверени за пазене или управление тези средства е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1, б. “б”. В случай обаче, че това лице сключи договор с подизпълнител (каквато е най-разпространената практика), бихме ли могли да считаме и лицата, които действат от името на подизпълнителя за длъжностни лица, които се разпореждат с такива средства?

244 Затова П.Стайнов твърди, че положението на чиновниците е обективно, законоустановено, а на работниците е субективно, договорно

245 В този смисъл виж Сталев, Ж. Българско гражданско процесуално право, с. 755

246 Съгласно чл. 90, ал.1 от КТМ „Когато по време на плаване на кораба е извършено престъпление по Наказателния кодекс на Република България, капитанът изпълнява функциите на орган на дознанието, ръководейки се от Наказателно-процесуалния кодекс и инструкция за провеждане на дознание на българските кораби, утвърдена от главния прокурор на Република България и министъра на транспорта.”

Съгласно чл. 91, ал. 1 от КТМ при раждане, брак или смърт, настъпили на български кораб, намиращ се извън териториалните граници на Република България, капитанът е длъжен да извърши вписване на събитието в корабния дневник и да състави акт, съответстващ на изискванията на Закона за гражданската регистрация. Според чл. 66, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация при раждане, граждански брак или смърт, настъпили на кораб, намиращ се в открито море, капитанът е длъжен да направи вписване в корабния дневник и да състави акт по реда на този закон.

247 Закон за гражданската регистрация ДВ. бр.67 от 27.07.1999 г, изм. бр.33 от 30.04.2010г.

Кодекс на търговското корабоплаване ДВ. бр.55 от 14 Юли 1970г., ДВ. бр.32.04.2009г.

Инструкция № 1 за извършване на дознание от капитана на морски кораб ДВ, бр. 5 от 17.01.1984 г.)

248 Съдът разглежда първоинстанционните наказателни дела с участието на съдебни заседатели в случаите, определени от процесуалния закон. В Наредба № 2 за съдебните заседатели ДВ, бр. 6 от 18.01.2008 г. Въпреки, че съдебните заседатели получават възнаграждение от бюджета на съдебната власт, съдебните заседатели на са част от организационната структура. За времето, през което изпълняват задълженията си, те са в служебен отпуск, който се зачита за трудов стаж.

249 Байчев, Ил. Въпросът дали вещото лице, назначено по делата от следствените, прокурорските и съдебните органи, е длъжностно лице по смисъла на чл. 373 НК. Правна мисъл, 1959, №1

250 Постановление №3 от 1958 г. На Пленума на Върховния съд

251 В Наказателния кодекс е предвиден специален състав за подкуп на вещо лице именно, защото това лице не е длъжностно, както и арбитъра.

252 Стойнов, А. Наказателно право, Обща част. С., Сиела, 1999, стр. 158

253 По нашето наказателно право обаче субект на престъпление може да бъде само физическо лице. Това е принципно положение в българското наказателно право. Не може да бъде субект на престъпление юридическо лице - държавно учреждение, обществена организация, търговско дружество или друг колективен субект. Когато при тяхното функциониране бъдат засегнати обществени или лични интереси, наказателна отговорност ще носи само физическото лице, което със собственото си деяние е осъществило състава на предвидено в закона престъпление. В този смисъл вж. Ненов, Ив. Цит. съч., стр. 164

254 Например при подкупа лицето получава дар или облага, за да извърши действия по служба, т.е такива, които са в кръга на неговите задължения и могат да бъдат извършени или лично от него или по нареждане на подчинено лице.

255 Стойнов, А. Наказателно право, Обща част, С., Сиела, 1999, с. 115

256 Длъжностно лице, съдия, прокурор, лице от състава на МВР, лекар, родител, свидетел, преводач, тълковник, вещо лице и др.

257 Иногамова-Хегай,Л.В., Комиссаров, В.С., Рарог, А.И., цит. съч., с. 207

258 Такива са съставите на чл. 201, чл. 282, чл. 301 от НК и др.

259 Според някои автори определянето на тези признаци като допълнителни не е съвсем точно. Те са допълнителни не за състава на престъплението, а за общото понятие за субект на престъплението. Тези признаци винаги се явяват задължителни за конкретния състав на престъплението и не могат да се разглеждат като допълнителни. Те също са абсолютно необходими при квалификацията на престъплението. В този смисъл вж. Иногамова-Хегай,Л.В., Комиссаров, В.С., Рарог, А.И., цит. съч., с. 206

260 Постановление № 7 от 1987 г. на Пленума на върховния съд, Тълкувателно решение № 50 от 1980 г. на ОСНК и Постановление № 2/1980 г. на ВС н

261 Гунева, М. Някои размисли относно приложението на чл. 282. Адвокатски преглед, 2002, № 7 Велчев, Б. За приложното поле на чл. 282 от НК. Съвременно право, 2004, № 6

262 Решение № 235 от 10.12.2003 г. на ВКС по н. д. № 79/2003 г., III н. о., Решение № 297 от 31.03.2005 г. на ВКС по н. д. № 921/2003 г., I н. о., Решение № 367 от 9.05.2006 г. на ВКС по н. д. № 996/2005 г., I н. о., Решение № 499 от 17.05.2005 г. на ВКС по н. д. № 56/2005 г., II н. о., Решение № 230 от 11.07.2007 г. на ВКС по н. д. № 957/2006 г., НК, II н. о.,

263 В Решение №235 от 2003 г. ВС не приема аргумента на защитата, че след като предприятието не е държавно а е с частен капитал, управлението му от синдика не е в качеството на длъжностно лице, защото не отговаря на критериите за принадлежността му към структурата на органите на власт или управление. Съдът не споделя това становище не може да бъде споделено, защото качеството "длъжностно лице" се отнася само към субекта на престъплението, а не към неговия обект и неговата характеристика не следва да се смесва с обществените отношения, които представляват обекта на посегателство и съответната им защита.

264 Подобен подход е възприет в Наказателния кодекс на Руската федерация от 1996 г. Престъпленията против държавната власт са включени в самостоятелна Глава 30 „Престъпления против държавната власт, интересите на държавната служба и службата в органите на местното самоуправление” от Раздел Х . В този раздел са включени още и Престъпления против правосъдието (Глава 31) и Престъпления против реда на управлението (Глава 32). Престъпленията, извършени от длъжностни лица извън сферата на дейност на тези органи са обособени в самостоятелна глава от Раздел VІІІ “Престъпления в сферата на икономиката” е обособена Глава 23 „Престъпления по служба в търговски и други организации”.

265Органи, които изпълняват правораздавателна дейност са само органите на съдебната власт. Субект на една част от престъпленията против правосъдието може да бъде само орган на власт, който е компетентен да осъществява съответната дейност –орган на властта, пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателно преследване или длъжностно лице. ЗИДНК ДВ, бр. 62 от 05.08.1997 г. В текста на чл. 287 от НК субект на престъплението вече не е орган на властта, а длъжностно лице. Тази промяна значително разшири обхвата на престъплението.

266 Постановление № 8 от 1981 г. на Пленума на ВС

267 Наредба №5 от 22.ІV.1991 г. (ДВ, бр. 37 от 1991)

268 За повече подробности виж Славов, Св. Лекарски грешки и лекарски деликти, С., Сиби, 1996

269 Зиновиева, Д. Правен режим на лечебните заведения кн.1,1999

270 Зиновиева, Д. Правен режим на лечебните заведения кн.1,1999, стр. 30-45

271 ТР-73-74-ОСНК, Постановления и тълкувателни решения на Върховния съд на РБ по наказателни дела 1953-1990, София, 1992, стр. 138

272 Михайлов, Д. “Понятието длъжностно лице в практиката на ВС на НРБ”, Правна мисъл, 1975, кн. 4, стр. 102

273 Зиновиева, Д. Медицинско право, стр. 53, С., 2004 г., Сиела

274 Волженкин, Б. В. цит. съч. стр. 82-89

275За разликата между "пазене" по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "б", и тази да "пази", визирана в чл. 201 НК вж Глава ІІ,. §2.2

276 Решение № 309 от 20.05.2003 г. на ВКС по н. д. № 102/2003 г., I н. о. Решение №687 от 27.09.2006г. по н.д. №1167 от 2005г., ІІ н.о. С особено мнение съдия от състава приема, че съставът на чл. 225в от НК е създаден именно за деянието подкуп в стопанската сфера.

С Решение № 00099/2007 състав на Пловдивския апелативен съд намира, че деянието на лекар хирург от МБАЛ не осъществява състава на подкуп по чл.301, ал.1, а е престъпление по чл.225 б от НК.

277 ЗИДНК ДВ. бр. 92 от 2002 г.

278 Council Framework Decision on combating corruption in the private sector,

Action 98/742/JHA on corruption in the private sector , OJ L 358,31.12.1998

Convention on the fight against corruption involving officials of the European Communities or officials of Member States of the European Union, OJ C 195,25.6.1997

279В Тълкувателно решение № 58 от 18.12.1986 г. по н.д. № 36/86 г., ОСНК Субект на престъплението по член 225б НК може да бъде работник или служител в предприятие, учреждение, кооперативна или обществена организация, който няма качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т., букви „а” и „б” от НК или частно лице, което извършва стопанска дейност или услуги, за които има определени цени. Такива са тези, които работят в сферата на търговията и услугите, в строителството и транспорта и в другите стопански дейности, като например работници по топлофициране на жилища, автомобили, телефонни, радиотелевизионни и други техници, бръснари, фризъори, шивачи, продавачи, медицински работници, адвокати и други.

Субект на престъплението може да бъде и длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "а" и "б" НК, когато за извършена работа или услуга получи имотна облага не в това си качество и деянието не осъществява признаците на друго по-тежко престъпление, включително и подкуп по чл. 301 - 303 НК.

280 Вж. Гунева, М. цит.съч.

281Лекуващ лекар (стоматолог)" по смисъла на §1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата е лекарят (стоматологът), който в момента е установил заболяването и е поел наблюдението и лечението на болния в амбулаторни, домашни или болнични условия. Съгласно чл. 11 от ЗЛЗ лекарите и лекарите по дентална медицина от амбулаториите за първична или специализирана извънболнична помощ извършват експертиза на временна нетрудоспособност. Чл. 6, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността отпускът поради временна нетрудоспособност се оформя с болничен лист, утвърден от управителя на НОИ и от министъра на здравеопазването.

282 Ненов, Ив. Наказателно право на Република България, Обща част, т. 1, стр. 87 “Бланкетните диспозиции препращат към правна норма от друг нормативен акт, за да бъде запълнена съзнателно оставена празнота в признаците на визираното от нея престъпно деяние.Според Ив. Ненов “Това е въпрос на законодателна техника при формулиране на определени текстове, чрез които се установява санкция за прояви, чието съдържание може да бъде твърде различно и да бъде подложено на по-чести изменения, които са подробно визирани в отделни нормативни актове”

283 Общи правила за фондовете липсват, съществуват разпоредби само за отделни видове фондове. Фондовете се създават с акт на държавен орган – закон, акт на Министерския съвет или друг компетентен орган (напр. Национален фонд Култура е създаден със Закон за закрила и развитие на културата, Национален дарителски фонд „13 века България” Закон за Национален дарителски фонд „13 века България” ДВ, бр. 12 от 2001г.). Източник на средства в публичните фондове са средства от бюджета, държавно имущество или дарения, а дейността на фондовете се урежда от органа, който ги образува или от определени от него длъжностни лица. Поради това в правната се счита, че фондовете са институти на публичното право (в този смисъл вж. Таджер, В. Съвременни частноправни проблеми, С., Софи-Р, 1993). Въпреки това не бихме могли да приемем, че фондовете са част от структурата на държавната администрация, поради което служителите в тези юридически лица не биха могли да бъдат причислени към длъжностните по чл. 93, т. 1, б.”а.” от НК. Лицата, които извършват ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на имуществото в тези юридически лица са длъжностни по б.”б”.

284 Без да се изключва възможността спортно-състезателната дейност да се обвързва с постигане и на стопански цели В съдебната практика се приема, че тази дейност не е стопанска. Решение № 685/91 г. от 30.IV.1992 г. по н. д. № 534/91 г., I н. о.Спортните клубове се регистрират предимно като юридически лица с нестопанска цел по ЗЮЛЦ и по-рядко като търговски дружества. При всички случаи обаче лицата на ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество са длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б”, независимо дали изпълняват функциите си в търговско дружество или друго юридическо лице.

285 Пример за това е особения статут и привилегиите, с които разполага държавния служител.

Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт