Център по юридически науки понятието „длъжностно лице” в българското наказателно право бургас 2010

Тук е необходимо да отбележим какво е положението на някои от служителите в учрежденията, които не са част от администрацията. В административноправната литература се приема, че дейността им се различава по характер от работата на останалите служители в държавната администрация, тъй като не извършват същинска административна дейност. ⁹⁴ Те извършват дейността си в държавни учреждения и заемат щатна длъжност в тяхната структура. Тези държавни учреждения обаче извършват дейност, свързана със задоволяване на определени социални интереси, изпълняват обществени задачи.

Не бихме могли да се съгласим с твърдението, че преподавателите са длъжностни лица. Дейността на преподавателите е различна през различните етапи от обучението на студентите. В задълженията им се включват провеждане на лекции или семинарни занятия, провеждане на текущо и крайно оценяване. В нито един от тези моменти работата на преподавателя не е организираща или насочваща. Нито един от етапите от обучението на студентите не е свързан с издаване на правни актове или извършване на юридически действия, т.е. пораждане, изменение или прекратяване на правоотношения. Твърдението, че провеждането на изпити и поставянето на оценки поражда права и задължения е неоснователно. Неотменна част от професионалните задължения на преподавателя е както текущият контрол, така и крайното годишно оценяване на студентите. Във всеки от гореизброените случаи преподавателят изпълнява трудовите си функции, предвидени в длъжностната характеристика. Решенията за допускане до изпит, прехвърляне в друга специалност или друго висше учебно заведение, отстраняване за определен период от време и т.н. водят до пораждане, изменение или прекратяване на правни отношения , но те не се вземат от преподавателя, а от декана на факултета или от ректора на университета. По друг начин стои въпросът по отношение с преподаватели, които участват като членове в държавни изпитни комисии. На тях е възложено от страна на държавата правото да вземат решение за придобиването на професионална квалификация. Съгласно чл. 4 от Наредбата за единните държавни изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища, диплома за завършена образователно-квалификационна степен се издава, след като са изпълнени всички задължения по учебния план на съответната специалност.¹⁰¹ Задължителен реквизит на дипломата е номера и датата на протокола на изпитната комисия, взела решение за признаване на завършена степен на образование. В този смисъл решението на държавната изпитна комисия е необходима предпоставка за издаването на диплома за завършено висше образование.¹⁰² В тези случаи преподавателят, който е член на държавната изпитна комисия е длъжностно лице, тъй като действията му пораждат правни последици.¹⁰³

При поставянето на въпроса дали преподавателите са длъжностни лица не се отчита факта, че през 1991 година с акт на Народното събрание бяха създадени първите частни висши учебни заведения. Частните висши училища не са държавни учреждения и на това основание преподавателите в тях не биха могли да бъдат причислени към длъжностните лица по смисъла на чл. 93, т.1, б. “а” от НК. ¹⁰⁴ Дейността на преподавателите в тях не е нито ръководна, нито свързана с пазене или управление на чуждо имущество. Поради това те не биха могли да бъдат причислени към нито една от категориите длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК.

Ако приемем, че преподавателите в държавни висши училища са длъжностни лица означава да поставим в различно положение лица, които извършват една и съща по естеството си дейност – преподавателска, но на различни места. Подобно несъответствие откриваме и при лекарите в държавни и частни болници, държавните и частните съдебни изпълнители и т.н. Този проблем е с голямо значение за съвременната теория и съдебна практика и би следвало да получи законова регламентация.

§3. Отграничаване на понятието „длъжностно лице” по чл. 93, т.1, б. „а” от НК от други понятия