Център по юридически науки понятието „длъжностно лице” в българското наказателно право бургас 2010
Изтегляне 1.77 Mb.
|
Заключение Понятието „длъжностно лице” създава сериозни затруднения в съдебната практика. То е разглеждано както като субект на различни видове престъпления - длъжностни (същински или несъщински), престъпления против стопанството, документни престъпления, така и като пострадал от пострадал. За да се определи кръгът от възможните субекти на тези престъпления често се използват други признаци от състава на престъплението- признаци относно обекта, признаци от обективна страна и т.н. Това показва, че понятието „длъжностно лице”се нуждае от усъвършенстване с оглед на новите категории субекти в различните отрасли на правото. Решаването на този въпрос обаче не е по силите на съдебната система в страната. Това би могло да стане само след внимателно и обстойно преосмисляне на проблема и последващи законодателни изменения в тази насока. Въпреки очевидната необходимост от една цялостна ревизия на това понятие, законодателят все още не е показал воля за подобни промени. В чл. 93 от НК е изброен един доста широк кръг от лица, с коренно различни по характер и съдържание функции. В българския тълковен речник е дадено следното определение за „категория”- разред, група от предмети, явления, лица и др., обединени от някакъв общ признак, с еднаква качествена характеристика. Този принцип е спазен при формирането на първата категория длъжностни лица по б.”а” – всички лица са на служба в държавно учреждение. В б.”б” обаче е налице по-скоро изброяване, а не обединяване на тези лица по определени критерии. В определението по чл. 93, т. 1 от НК трябва ясно да бъдат отграничени отделните категории длъжностни лица. С оглед усъвършенстването на понятието длъжностно лице в наказателноправната теория следва да бъдат установени условно две категории длъжностни лица: публични длъжностни лица и части длъжностни лица. (1) Към първата категория се отнасят тези лица, които имат властнически правомощия и осъществяват публични функции или функции в интерес на обществото. Това са лицата на служба в законодателната, изпълнителната, съдебната власт и органите на местно самоуправление. Към тях се отнасят още лицата на служба в Сметната палата, Висшия съдебен съвет, Конституционния съд, администрацията на Президента, лицата, изпълняващи публичноправни функции – нотариуси и частни съдебни изпълнители. Към тази категория длъжностни лица се включват и осъществяващите функции в обществен интерес в учреждения извън държавната администрация - в сферата на образованието, науката, както и в обществените организации и юридическите лица на публичното право. (2) Частни длъжностни лица са лицата, които извършват ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в стопански субекти - предприятие (независимо от формата на собственост), търговско дружество или при едноличен търговец. Въвеждането на тази нова категория длъжностни лица би дала възможност да се отдели тази категория от публичните длъжностни лица и да се отграничат ръководните и отчетническите работници в държавните и частните предприятия, учреждения и другите юридически лица на частното право. Длъжностните лица, които изпълняват определени функции в публичната сфера нямат еднакъв статут с лицата от втората категория285, тъй като при изпълнението на своите функции те се ползват по-голямо доверие в обществото. Оттам произтича и основанието за по-високата степен на обществена опасност на деянията, извършени от тези лица. С оглед на това деление в особената част на Наказателния кодекс може да се обособи раздел, в който да бъдат включени отделни състави за престъпления по служба в стопанската сфера, каквито сега са предвидени в Глава VІІІ „Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции” само за лицата, които са част от органите на държавна власт и управление. С оглед системата на особената част логичното място на такъв раздел е в Глава VІ на НК “Престъпления против стопанството”. По този начин законодателят ще отговори на обществената необходимост да не останат ненаказани голям брой деяния с висока степен на обществена опасност. Използвана литература Алехин А. П., Кармалицкий А. А., Козлов Ю.М. Административное право РФ. М., 1997 г. Ахметшин, Х.М. Н. Х., Петухов, А.А. Современное уголовное законодательство КНР, М., 2000 г. Бабий, Н.А. Уголовное право Республики Беларусь. Общая часть. Мивск, ГИУСТ БГУ, 2010 г. Байчев, Ил. Въпросът, дали вещото лице, назначено по делата от следствените, прокурорските е съдебните органи, е длъжностно лице по смисъла на чл. 373 от НК, Правна мисъл, 1959, № 1 Байчев, Ил. Ненаказуемост на активния подкуп по чл. 263 НК, Правна мисъл, 1961, № 2 Балабанова, Хр. Администрация на изпълнителната власт в законодателството на Република България. В., Албатрос, 2000 г. Балабанова, Хр. Организационна компетентност, В., ВСУ “Черноризец Храбър”, 2000 г. Баламезов, Ст. Конституционно право. Част І. С., Университетска библиотека Басова, Т.Б. Должностное лицо как субъект преступления и административного правонарушения: релятивный анализ. Материалы ІV Международной научно-практической конференции, посвященной 250-летию образования Московского государственого университете имени М.В.Ломоносова, Москва, „ЛексЭст”, 2005, стр. 38 40 Бахвалова, Л.А., Серебренникова, А.В. Допольнительное уголовное право Германии, Москва, МАКС Пресс, 2010 г. Благов, Е.В. Преступления в сфере икономики. Лекции. Москва, „Юрлитинформ”, 2010 г. Бобчев, Ст. История на старобългарското право. С., Издателство Албатрос, 1998 г. Бойко, А.И. Римское и современнное уголовное право. Санкт-Петебруг, Юридический центр Прес, 2003 г. Борзенков, Г.Н., Иногамова-Хегай, Л.В., Комисаров, В.С. Российское уголовное право. Особенная часть. Том 2. Москва, ООО „Проспект”, Москва, 2010 г. Василев, Н. Длъжностно лице по смисъла на Наказателния кодекс, - Социалистическо право, 1957, № 3 Велчев, Б. За приложното поле на чл. 282 от НК. Съвременно право, 2004, № 6 Владимиров, Р. Защита на финансово-данъчната система от правни нарушения: според финансовото, данъчното, административното и наказателното право . С., Фенея, 2000 Владимиров, Р. Отново за подкупа и действието и бездействието във връзка с него. Съвременно право, 1991, № 3 Владимиров, Р. Подкупът в българското наказателно право. С., Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 1992 г. Волженкин, Б. В. Избранные труды по уголовному праву и криминологии (1963-2007 г.). Санкт-петербург, „Юридический центр Пресс”, 2008 г. Волженкин, Б. В. Ответственость за взяточничество: Социально-правовые и криминологические проблемы, Айастан, 1988 г. Волженкин, Б. В. Служебные преступления. М., 2000 г. Галанза, П.Н. Государство и право Древнего Рима, М., МГУ, 1963 г. Геновски, М. Преминаване функциите на държавни органи върху обществени организации.С., 1963 г. Головенников, П.В. Уголовное уложение (Угоровный кодекс) Федеративной Республики Германия: текст и научно-практический коментарий.Москва, „Проспект”, 2010 г. Голюбовъ, Асенъ, Ст. Наказателенъ законъ, Текстове, законодателни материали, изчерпателенъ книгописъ, пъленъ сборникъ на съдебната практика отъ влизането на закона в сила до 31 декемврий 1938 г. Томъ втори (чл. 71-чл. 192) С., 1939 г. Горелик, А.С. Преступления против интересов государственной службы и против интересов службы в коммерческих и иных организациях. Сравнительный анализ. Юридический мир, 1999, №4 Груев, Л. Понятието „корупция”. Съвременно право, 1999, № 1 Гунева, М. Някои размисли относно приложението на чл. 282, Адвокатски преглед, 2002, № 7 Гунева, М. Ролята на Върховния съд за тълкуването на наказателноправните норми в Република България, Москва Дерменджиев, И., Костов, Д., Хрусанов, Д. Административно право на Република България. Обща част. С., Сиби, 2001 г. Есаков, Г.А., Крылова, Н.Е., Серебренникова, А.В. Уголовное право зарубежных стран.М., „Проспект”, 2010 г. Здравомыслов, Б.В. Должностные преступления. Понятие и квалификация, М., 1975 Зиновиева, Д. Медицинско право. С., Сиела, 2004 г. Зиновиева, Д. Компетентност на административните органи. С., Сиела, 2000 г. Зиновиева, Д. Правен режим на лечебните заведения кн.1,1999 г. Зиновиева, Д. Санкционни финансови актове на здравноосигурителната каса. Административно право, 2007, № 2 Зравомислов Б. В., Должностные преступления. Понятие и квалификация. М., 1975 г. Илкова, Р. Длъжностни престъпления. С., Сиела, 2006 г. Иногамова-Хегай,Л.В., Комиссаров, В.С., Рарог, А.И. Российское уголовное право. Общая часть, т. 1, М. ООО „Проспект”, 2010г. Казанджиева, М. Понятията “държавна служба ”, “длъжност в държавната администрация” и “задължения по служебното правоотношение” в новото административно законодателство. Съвременно право, 2007, №1 Йорданов, Б. Държавният служител. С., Сиела,С., Сиела, 2005 г. Каменов, К. Нотариусът и правото. С., Сиела, 2008 г. Канатова-Бучкова, В. Постановленията на Министерския съвет по чл. 6, т. 2 от закона за нормативните актове. Административно право, 2007, № 1 Костов, Д. Държавна служба . С., Сиби, 2002 Костов, Д. За понятието "държавен служител". Съвременно право, 2000, №5 Къндева, Ем. Понятие за публична администрация, 1998 Къндева, Ем. Публична администрация, С., Сиела, 2007 Къндева, Ем., Йорданов, Б. Правен режим на държавната служба, С., Сиела, 2002 Лазаров, К. Административно право. С., Фенея, 2009 г. Лазаров, К. Административно право. С.,Фенея, 2000 г. Лазаров, К. Понятията „държавна служба“, „длъжност в държавната администрация“ и „задължения по служебното правоотношение“ в новото административно законодателство. Правна мисъл, 2007, № 1 Лебедев, В.М., Скуратов, Ю.И. Коментарий к Уголовному кодексу РФ. Москва, НОРМА-ИНФРА, 1998 г. Лурье, И.М. Очерки древноегипетского права ХVІ.Х веков до н.э. Памятники и исследования. Ленинград, Издательство государственного эрмитажа, 1960 г. Малчев, Д. Действието по служба във връзка с получен подкуп, Съвременно право, 1990, №1 Матеева, Е. Независимост на нотариуса, Фенея, С., 2006 г. Михайлов, Д. Активен подкуп. БВС, 1986, № 4-5 Михайлов, Д. Нови положения в особената част на Наказателния кодекс, С., Сиела, 2003 г. Михайлов, Д. Някои въпроси на престъплението подкуп - чл.301 - 307а НК, (преглед на съдебната практика), БВС,1989, №8 Михайлов, Д. Основи на наказателното право. Обща част. С., Сиела, 2007 г. Михайлов, Д. Основи на наказателното право. Особена част. С., Сиела, 2008 г. Михайлов, Д. Пасивен подкуп. БВС, 1986, № 3 Михайлов, Д. Понятието "длъжностно лице " в наказателното право. Съвременно право, 2002, №4 Михайлов, Д. Понятието длъжностно лице в практиката на ВС на НРБ. Правна мисъл, 1975, № 4 Михайлов, Д. Престъпления по служба, Сборник лекции за следдипломна квалификация на юристи, Год. СУ, ЮФ, т. XX Михайлов, Д. Проблеми на квалификацията на пасивен подкуп по НК на НРБ, Сборник лекции за следдипломна квалификация на юристи, Год. СУ, т. ХVІІ,С., 1979 г. Михайлов, Д. Проблеми на Наказателното право. С., Сиела, 2008 г. Мръчков, В. За характера на правоотношенията на съдии, прокурори и следователи. Административно право, 2006, № 3 Ненов, Ив. Наказателно право. Особена част. Том ІІ, С., Ников, Н. Ръководство по особената част на българския наказателен закон за нарушенията и техните наказания. С., Народна печатница “Витоша”, 1924 г. Ников, Н. Ръководство по особената част на Българския наказателен закон. С., Народна печатница “Витоша”, 1922 г. Новкиришка, М. За адвокатската професия в Древния Рим. Адвокатски преглед, 2009, № 7 Нуденко, Л.А. Конституционно-правовой статус депутата законодательного органа государственной власти в российской федерации. Санкт Петерберг, Юридический центр Пресс, 2004 г. Павлова, М. Гражданско право.С., Софи-Р, 2002 г. Панова, П., Илкова, Р. Корупционни престъпления. С, Сиби, 2006 г. Петрова, Г. Престъпленията в средновековна България. УИ “Климент Охридски”, С., 1992г. Рарог, А И., Хельман, У.В., Головненков, П.В. Ответственость врачей за професиональную недобросовестность по уголовному законодательству России и фармацевтическое уголовное право Германии. Lex Russica 2008, № 6 Русчев, Ив. Дейности, за които със закон е установен монопол на държавата и даване на разрешение за извършването им. Правна мисъл, 1998, № 3 Светлов, А.Я. Ответственость за должнустные преступления, Киев, 1978 Сергеевский, Н.Д. Русское уголовное право. Пособие к лекциям, П., 1915 Славов, Св. Лекарски грешки и лекарски деликти - София: Сиби, 1996 Спасов, Б. Изпълнителната власт, С., Сиела, 2001 Стайнов, П. и Ангелов, А. Ръководство по административно право, обща част , 1947 г. Стайнов, П. Понятието длъжностно лице по административното право” Известия на Института за правни науки, 1960, № 1 Стайнов, П. Чиновническо право. Том І. С., Печатница “Гутенберг”, 1932г. Стайнов, П. Чиновническо право. Том ІІ. С., Печатница “Гутенберг”, 1934г. Сталев, Ж. Българско гражданско процесуално право, с. 755 Стойнов, А. Наказателно право, Обща част. С., Сиела, 1999 г. Стоянов, Ив. Видове контрол за законност в сферата на публичните финанси. Административно право, 2003, № 3 Таджер, В. “Организация на приватизацията” Таджер, В. Държавна служба ли е участието в органи на държавата и общината. Правна мисъл, 1994, № 1 Таджер, В. Съвременни частноправни проблеми, С., Софи-Р, 1993 г. Таджер, В. Съвременни частноправни проблеми. Новото в правната уредба на търговските дружества с държавно участие, С., 1993 г. Теммес, А. и др. Корупция и държавна служба. Публична администрация, 2005, № 3 Трайнин, А. Н. Должностные и хозяйственные преступления. М., 1938 г. Утевский, Б.С. Общее учение о должностных преступлениях. М., 1943 г. Филимонов, Ю. Нотариус – лицо должностное? Российская юстиция. 1996, №9 Филчев, Н. За подкупа който е даден и получен, за да се извърши друго престъпление във връзка със службата (чл.304, ал. 2 и чл. 301, ал. 3 НК), Социалистическо право, 1979, №11 Хинова, Т. Някои въпроси на престъпленията по служба по наказателното право на НРБ. С.,1965 Хинова, Т. Престъпления против дейността на държавни органи и обществени организации. Престъпления против реда на управление. Престъпления по служба. Подкуп. В., „Бряг-принт” ЕООД, 1996 г. Хинова, Т. Престъпления против дейността на държавни органи и обществени организации. В., ВСУ, 1999 Христофоров, В. “Държавните учреждения – правна същност и административно-правен режим”, С., Наука и изкуство, 1966, г. Цветанова, П. Подкуп. Безстопанственост. Длъжностно присвояване. Престъпление по служба. Документни престъпления. Документна измама. С., 2005 Чиркин, В.Е. Юридическое лицо публичного права. М., Издательство Норма, 2009 г. Чистякова, О.И. Российское законодательство Х-ХХ в.т.1, М., 1984 г. Чучаев,А.И. Нотариальная деятельность должна быть самостоятельным объектом уголовно-правовой охраны. Уголовное право: Стратегия развития в ХХІ веке: Материалы седьмой международной научно-практической конференции, Москва, Проспект, 2010 Шипковенски, Н. Наказателният кодекс и лекарят.Съвременна медицина. 1969, № 7 Ялин, А. Субъект преступления как условие уголовной ответствености. Российская юстиция, 2001, № 2 Яновски, Б. Основни въпроси на българското организационно нотариално право. Правна мисъл, 1960, № 2 Ярков, В. Публично-правны характер нотариальной деятельности. Россиская юстиция. 1997, № 6 Alexander, Michael. Trials in the Late Roman Republic,University of Toronto Press, Toronto,1990, Broughton, Robert, S. The magistrates of the Roman Republic. Atlanta, Scholars press, 1986 Cherry, Richard. Lectures on the growth of Criminal Law in ancient communities. London, Macmillan and Co, 1890 Graham Zellick Bribery of members of parliament and the Criminal law, Public Law, Spring, 1979 Heinrich, B. Der Amtsträgerbegriff im Strarecht. Berlin, Dunker & Humbolt, 1999 Huber, Barbara, Heine,Günter, Rose, Thomas,O. Private commercial bribery. Freiburg im Breisgau, 2003 Johnston, David. The general influence of roman institutions of state and public law Roman Law Resources. Berlin, Duncker & Humblot GmbH, 1997 Peters, Charles Bribery, graft, and conflicts of interest: the scope of “public official. The Journal of Criminal Law & Criminology, Northwestern University School of Law, 1984 Sande, K. Staat und Recht. 1922, Bd I, S. 197, 1 Хинова, Т. Престъпления против дейността на държавни органи и обществени организации Престъпления против реда на управление.Престъпления по служба. Подкуп. В., „Бряг-принт” ЕООД, 1996 г. 2 Владимиров, Р. Подкупът в българското наказателно право. С., Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 1992 г. 3 Бойко, А. Римское и современное уголовное право, Санкт-Петербург, Юридический центр Пресс, 2003 г. 4 Лурье, И.М. Очерки древноегипетского права ХVІ.Х веков до н.э. Памятники и исследования.Л., 1960 5 Лурье, цит. съч. ,стр. 196 6 Пак там, стр.52 7 Пак там, стр. 146 8 Галанза, П.Н. Государство и право Древнего Рима, М., МГУ, 1963 г. 9 Alexander, Michael Trials in the Late Roman Republic,University of Toronto Press, Toronto,1990, стр. 12 10 Бойко, А.И. Римское и современнное уголовное право 11 Утевский, Б.С. Общее учение о должностных преступлениях, М., 1943 г. 12 В римското право с furtum (кражба) първоначално се обозначавало само отнемане на частно имущество. След като зачестили случаите на злоупотреба с имущество, отнето от неприятеля по време на битка, се появили първите закони, които предвиждат наказание за този вид присвояване . 13 Приемането на подаръци с неголяма стойност обаче било разрешено. 14 В един от най-древните източници на руското право – Руската правда се съдържат данни за определени лица, на които са възлагани публични функции и които сега бихме причислили към категорията на длъжностните лица. По време на царуването на Петър І за първи път в законодателството се установява строга йерархия на учрежденията и длъжностите на чиновниците, чиито задължения били определяни с укази и инструкции. През 1723 г. е приет Указ „О наказаниях за государственные и партикулярные преступления”, според който нарушителят на правата на държавата и своята длъжност се наказва със смърт. Генеральны регламент коллиги, 28.02.1720 г. и Табели о рангах, 24.01.1722 г., За повече подробности вж. Чистякова, О.И. Российское законодательство Х-ХХ в.т.1, М., 1984, стр. 63 През 1552 г. в Англия бил издаден Акт за предотвратяване на продажбата на длъжности в който се предвиждали наказания за покупка и продажба на длъжности, свързани с правосъдието, управлението на държавни средства и др. Act Concerning Ecclesiastical Appointments and Absolute Restraint of Annates Подобни актове са издавани и по-късно през 1809 и 1887 г. 15 В хрисовулите, като важен източник на старобългарското държавно право, се съдържа информация, за съществуването на служащи, натоварени със събирането на данъци и берии – побирчии, за оганите, които правораздават – севасти, князи и съдии, изпълнителни органи – глобници. За повече подробно виж Петрова, Г., Престъпленията в средновековна България. С., УИ “Климент Охридски”, 1992г., както и Бобчев, Ст., История на старобългарското право. С., Издателство Албатрос,1998 г. 16Конституция на Българското княжество, (Приета на 16.04.1879 г., изм., 15.05.1893 г. и 11.07.1911 г., отменена с Конституция на НРБ, приета от ВНС на 4.12.1947 г., обн., ДВ, бр. 284 от 6.12.1947 г.), За първи път за държавна служба се споменава в чл.65 от Конституцията , където се казва, само български поданици могат да заемат длъжности по държавна, обществена и военна служба. 17Наказателен закон (Утвърден с Указ от 2.02.1896 г., под № 43, обн., ДВ, бр. 40 от 21.02.1896 г., отм., бр. 13 от 13.02.1951 г., в сила от 13.03.1951 г.), вж. чл. 164 и сл. 18 Закон за устройство на съдилищата (Обн., ДВ, бр. 7 от 12.01.1899 г.), вж. чл. 84 19 “чиновник”- чл. 130, 146, 310, 355, 418; “служител” – чл. 310; орган на публична власт – чл. 138, 144 145; “орган от публична или от обществена власт” – чл. 266, ал. 3; “публична власт” – чл. 144, 150, 154; “власт” – чл. 419, 530; “длъжностно лице” – чл. 164 – 167, 180. 20 В Руският наказателен закон от 1845 г. е отделен специален раздел V, озаглавен “За престъпленията и простъпките при изпълнението на държавна и обществена служба”. В основата на отделянето на тези престъпления в самостоятелен раздел стояло именно специалното качество на субекта – чиновник, длъжностно лице.Престъпленията в този раздел били разделени на две групи: общи (Глава 1-10) и особени, предвидени в Глава 11. Общите уреждали различни видове нарушения на службата от длъжностни лица Предвиждали се наказания за превишаване на власт и бездействие по служба, разгласяване на тайна и др., Специалните разглеждали нарушения от страна на лица заемащи определен вид служба в следствието и съда. 21 Първият Закон за чиновниците е одобрен с Указ на княза през 1882 г. . 22 Такива са всички граждани, които са назначение на държавна служба и получават заплата от държавното съкровище. В закона се прави разлика между чиновници и служащи, като при служащите не е познато делението на класове и разреди, каквото се прави при чиновниците. Това са всъщност извършващите дейност само на материално изпълнение по смисъла на НК. 23 Според Д. Костов в основата на понятието “чиновник” стои думата “чин” – т.е. степен в някаква йерархия. При анализа на този термин той прави аналогия и с друго понятие, употребявано в миналото “сановник”, като се извежда обобщението, че и двете понятия имат официален, публичноправен характер. Костов, Д., Държавна служба. С., Сиби, 2002 г., с. 4 24 Стайнов, П., Чиновническо право, т. 1, С., 1932, с. 6 25 През 1951 г. Законът за държавните служители от 1922 г. е отменен с Кодекса на труда от 1951 г., който уеднаквява правната уредба относно работниците и служителите, в това число и държавните служители. 26Наказателен закон ( Обн., Изв., бр. 13 от 13.02.1951 г.) 27 Чл. 333 от Наказателния закон от 1951 г. “Длъжностно лице по смисъла на този кодекс е лице, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно: 1) служба в държавно учреждение; 2) ръководна работа или е поверено за пазене обществено имущество в държавно предприятие, в кооперация или в друга обществена организация.”
28Наказателен кодекс ( Изв., бр. 12 от 1956 г.) 29Наказателен кодекс ( Обн., ДВ, бр. 26 от 2.04.1968 г) 30 Сергеевский, Н.Д. Русское уголовное право. Пособие к лекциям, 1915, стр. 2-3 31 Чл.33от Основния закон (Конституцията) на ФРГ (4) Упражняването на държавната власт като постоянна функция като правило да се повери на публични (държавни) служители, чийто статут, услуги и лоялност са регулирани от публичното право. (5) Държавната служба, се уреждат при спазване на традиционните принципи на гражданската служба. 32 Heinrich, B. Der Amtsträgerbegriff im Strarecht, Dunker & Humbolt, Berlin, 1999 33Strafgesetybuch, 15 may 1871, Тук условно ще употребим термина кодекс, защото германското наказателно законодателство не е кодифицирано напълно и съдържа голям част от наказателноправните норми се съдържат в други законодателни актове от почти всички клонове на правото (т.нар. допълнително наказателно право [Nebenstrafrech]), в този смисъл вж. Рарог, А И., Хельман, У.В., Головненков, П.В., Ответственость врачей за професиональную недобросовестность по уголовному законодательству России и фармацевтическое уголовное право Германии. Lex Russica 2008, №6, стр. 1517-1543 34 В наказателните съдилища това са съдебните заседатели, §45а от Федералния закон за статуса на съдиите (Deutches Richtergesety – DriG) BGB1.1972 I S. 713, изм. и доп. с §30, 31 от Федералния закон за съдебната система [Gerichtsverfassungsgesetz - GVG] BGB1. 1975 I S. 1077 В останалите случаи §44,45,45а DriG и §92 от Федералния закон за адвокатурата в Германия 35 Wetboek van Strafrecht, Wet van 3 maart 1881 Dutch Penal Code of 3 March 1881, Stb. 35, amended 6 December 1995, Stb. 592 36 Кодексът на САЩ е кодификационен акт на от постоянни закони. Той не включва актовете на изпълнителните агенции, решенията на федералните съдилища и договорите и законите, приети от щатските или местните власти.Кодекса е разделен на дялове (глави) в зависимост от предмета. 37 US Code, Title 18 “Crimes and criminal procedure”, Part 1, chapter 38 US Code, Title 18 “Crimes and criminal procedure”, Part 1, chapter11 “Bribery, graft, and conflicts of interest” 39 US Code, Title 18 “Crimes and criminal procedure”, Part 1, chapter 93 “Рublic officers and employees” 40 Public Law 87–849, ‘‘To strengthen the criminal laws relating to bribery, graft, and conflicts of interest, and for other purposes,’’ came into force January 21, 1963. 41 New York Penal Code, 1988 Article 10 “Definitions“ 42 Swedish Penal Code was adopted in 1962 and entered into force on 1 January 1965, amendments to the Penal Code 1 May 1999. 43 On Misuse of Office, etc. 44 Конфесионалният характер на държавата под формата на държавна църква се е запазил по същество в англиканския свят, в Скандинавските страни 45Criminal Code of the People’s Republic of China, adopted by the Second Session of the Fifth National People's Congress on July 1, 1979 and amended by the Fifth Session of the Eighth National People's Congress on March 14, 1997 46 Както отбелязва Ахметшин Х.М. в книгата си „Современное уголовное законодательство КНР” използването на друг термин като „държавен служител” е невъзможно, тъй като думите „работник” и „служител” на китайски се обозначават с различни йероглифи, а йероглиф, който да обозначава термина служител в НК на КНР не съществува. От друга страна държавни служители в КНР са само тези лица, които изпълняват служебни задължения само в органите на изпълнителната власт на всички нива, с изключение на технически яперсонал Вж. Ахметшин, Х.М., Ахметшин, Н. Х., Петухов, А.А. Современное уголовное законодательство КНР, М., 2000, стр. 213 47 Уголовный кодекс Российской федерации, принят Государственой Думой 24 мая 1996 г., изм. Федеральный закон от 29 декабря 2009г. №388-ФЗ 48 Волженкин Б.В., Квашис В.Е., Цагикян С.Ш., Ответственость за взяточничество: Социально-правовые и криминологические проблемы. Е.,1988, с. 82-83 49 1997 50 Ратифицирана с резерви със закон, приет от 38-о Народно събрание на 12.04.2001 г. - ДВ, бр. 42 от 27.04.2001 г. Издадена от Министерството на правосъдието, обн., ДВ, бр. 73 от 26.07.2002 г., в сила за Република България от 1.07.2002 г. 51 Ратифицирана със закон, приет от 38-о Народно събрание на 3.06.1998 г. - ДВ, бр. 67 от 12.06.1998 г. Издадена от Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, обн., ДВ, бр. 61 от 6.07.1999 г., в сила за България от 15.02.1999 г. 52 Ратифицирана със закон, приет от 40-то Народно събрание на 3.08.2006 г. - ДВ, бр. 66 от 15.11.2006 г. издадена от Министерството на правосъдието ДВ, бр. 89 от 3.11.2006 г., в сила за Република България от 20.10.2006 г. 53 Михайлов, Д. Нови положения в особената част на Наказателния кодекс. С, Сиела, 1993 г. 54 В този смисъл вж. Михайлов, Д. Основи на наказателното право, особена част, с. 136 55 Костов, Д., Държавна служба . София, Сиби, 2002, с. 24 56 Дерменджиев, И., Костов, Д., Хрусанов, Д. Административно право на Република България. – С., Сиби, 2001 57 В нашето законодателство терминът “държавна служба” се използва и в различни закони, с които се въвежда забрана за осъществяване на държавна служба се срещат различни формулировки на това понятие “държавна длъжност” в Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ДВ, бр. 104 от 6.12.1996 г., изм., бр. 69 от 5.08.2008 г.) , Закона за Конституционния съд ( ДВ, бр. 67 от 16.08.1991 г., изм. с Решение № 1 от 7.03.2006 г. на Конституционния съд на РБ - бр. 23 от 17.03.2006 г.) ; ”държавен служител” в Закона за адвокатурата (ДВ, бр. 55 от 25.06.2004 г, изм. бр. 69 от 5.08.2008 г.) ; “длъжност в държавен или общински орган по служебно правоотношение” в Закона за частните съдебни изпълнители ( ДВ, бр. 43 от 20.05.2005 ., изм. бр. 69 от 5.08.2008 г.) 58 По-подробно за различията схващания за понятието “държавна служба” в широк и тесен смисъл вж. Костов, Д., Държавна служба С., Сиби 2002, стр. 20 59 Казанджиева, М. Понятията “държавна служба ”, “длъжност в държавната администрация” и “задължения по служебното правоотношение” в новото административно законодателство. - Съвременно право, 2007, №1, стр. 16. 60 Това становище е доразвито в Решение №5 от 1993 г., в което Конституционният съд приема, че държавната служба в най-общ смисъл е “дейност, която се извършва от името на държавата и за реализиране на правомощията на предвидените в Конституцията нейни органи 61 Закон за държавния служител ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., изм. ДВ, бр. 108 от 19.12.2008 г. 62 Михайлов, Д. Проблеми на наказателното право. Особена част. С., Сиела, 2008, стр. 224 Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 1.77 Mb. Сподели с приятели:
|