Център по юридически науки понятието „длъжностно лице” в българското наказателно право бургас 2010

63Според Подобно е и схващането за понятието „длъжностно лице” в Борзенков, Г.Н., Иногамова-Хегай, Л.В., Комисаров, В.С. Российское уголовное право, особенная часть, т. 2, стр. 495

64 Функциите по ръководство и управление се осъществяват от държавните органи, докато държавните учреждения не развиват такава дейност. Основната задача на учреждението е не властническото ръководство и управление, а оперативната работа по осъществяване на целите и задачите на държавното управление. Организацията и ръководството на работата в едно учреждение се извършват от определена категория служители, които за да организират и ръководят дейността на учреждението разполагат с определени правомощия по отношение на подчинените служители. Правомощията са им предоставени в рамките на институцията и са насочени само към нейните служители. Подобна дисциплинарна власт и възможност за издаване на вътрешни актове имат и лицата на ръководна работа в търговски дружества. Именно това е основанието тези лица да бъдат причислени към категорията на длъжностните по смисъла на чл. 93, т.1, б. „б”.

65 Тълкувателно решение №73 от1974 г.

Постановление № 3 от 25-27.VI.1970 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с Постановление № 9 от 10.XII.1975 г. и Постановление № 7 от 26.VII.1987 г. по н. д. № 7/87 г.

66Василев, Н. “Длъжностно лице по смисъла на Наказателния кодекс”, Социалистическо право, 1957, № 3, стр. 3

67 Стайнов, П. Понятието длъжностно лице по административното право, С., Известия на Института за правни науки, 1960, № 1

68 Закон за администрацията, ДВ, бр. 130 от 05.11.1998 г., изм.ДВ, бр. 24 от 26.03.2010 г.

69 цит. съч., стр. 78

70 Закон за културното наследство, ДВ, бр. 19 от 13.03.2009, изм., бр. 93 от 24.11.2009 г., в сила от 24.12.2009 г.

71 Закон за юридическите лица с нестопанска цел, ДВ, бр. 81 от 06.10.2000 г., изм. ДВ, бр. 42 от 05.06.2009 г. Администрацията на Централния регистър подпомага ръководителя при осъществяване на правомощията му, изпълнява технически дейността на Централния регистър и дейностите по административното обслужване на граждани и юридически лица, докато вписването в Централния регистър се извършва от длъжностни лица по вписванията по разпореждане на органа по чл. 45, ал. 3, изр. 2 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

72Произхода на това понятие е от Германския граждански кодекс от 1896 г., като постепенно то навлиза в законодателството на повечето европейски държави. В чл. 120 от Гражданския кодекс на РФ учреждението е определено като организация, създадена за осъществяване на управленски, социално-културни или други функции с нестопански характер. В нашето законодателство няма изработено определение за това какво е учреждение.

73Христофоров, В. Държавните учреждения – правна същност и административно-правен режим, С., Наука и изкуство, 1966 г.

74 В държавния бюджет се включват разходите за издръжка на държавната администрация, отбраната и сигурността, съдебната власт, образованието, културата, здравеопазването, науката и др.

75 В редица законодателства (Великобритания, САЩ и др.) под понятието „публична служба”, което е в основата на понятието за длъжностно лице (public officer) се разбира служба, чието заплащане не е осигурено от частни финансови източници, а е финансирано от държавата – Graham, Zellick Bribery of members of parliament and the Criminal law, Public Law, Spring, 1979

Съгласно чл. 120 от Гражданския кодекс на РФ учрежденията се делят на бюджетни и частни. Бюджетните учреждения се създават от държавата или от органите на публичната власт, които назначават и ръководителя на учреждението и определят особен режим относно имуществото и отчетността. В теорията този вид учреждения се определят като юридически лица на публичното право. Тези учреждения имат различна организационно-правна форма от държавния орган и действат с различни методи вж. Чиркин, В.Е. цит. съч., стр. 247

76 Закон за устройство на държавния бюджет ДВ, бр. 67 от 1996 г.

В законодателството откриваме и други критерии за причисляване на юридически лица, финансирани от държавния бюджет: Закона за счетоводството борави с друго понятие – „бюджетно предприятие”. Към бюджетните предприятия се включват всички звена, дейността на които се финансира изцяло или частично с бюджетни средства. По смисъла на Постановление №137 на Министерски съвет за заплатите в бюджетните организации и дейности „бюджетни организации” са: администрациите на органите на държавната власт и местната администрация и техните структури и звена, независимо от формата и източника на финансиране; другите държавни и общински организации и звена, които се финансират изцяло или частично от републиканския бюджет или общинските бюджети; специализираните организации и звена, които работят на извънбюджетна сметка, както и фондовете, създадени със закон или друг нормативен акт. За първи път със Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор (ДВ, бр. 21 от 10.03.2006 г.) се въведе друго понятие - “организация от публичния сектор”. Според чл. 2, ал.2 от закона организации от публичния сектор са: (1)организациите, разпореждащи се със средства от държавния бюджет; (2)организациите, разпореждащи се с извънбюджетни средства, организации, разпореждащи се със средства от общинските бюджети и фондове; (3) организациите, разпореждащи се със самостоятелни или автономни бюджети, включително Националният осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса; (4)организациите, разпореждащи се със средства, гарантирани от Република България; (5)организациите, разпореждащи се със средства по фондове и програми от Европейския съюз; (6)търговските дружества по чл. 61 от Търговския закон и държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон; (7) други организации, разпореждащи се с публични средства по силата на нормативен акт. Прави впечатление, че включените в това понятие организации почти се припокриват с посочените по-горе като бюджетни учреждения, но към тях се причисляват стопански субекти - едноличните търговски дружества с държавно участие и държавните предприятия както и организации като НЗОК и НОИ, които имат съвсем различна правна природа.

Характерно за публичната организация оказва публични услуги от особен характер - държавни или общински. Те се създават от държавата, ръководителите им се назначават от държавата, особен режим на имуществото, своеобразна система на органите на вътрешно управление и отчетност.

77 Закон за държавната собственост ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 г, доп., бр. 18 от 05.03.2010 г.

78 В този смисъл виж Къндева, Ем. цит. съч. стр. 118

79 Съгласно Единния класификатор за длъжностите в администрацията (ДВ, бр. 18 от 05.03.2004 г. бр. 25 от 30.03.2010 г., в сила от 30.03.2010 г.) нивата, в които са разпределени администрациите, са както следва: Централните управления на Агенция "Митници" и на Националния статистически институт; Националната агенция за приходите; Държавната комисия по енергийно регулиране; Агенцията за ядрено регулиране; Агенцията по обществени поръчки; Патентното ведомство; Агенцията за държавни вземания; Агенцията за държавна финансова инспекция; Държавната комисия по хазарта; Изпълнителната агенция "Одит на средствата от Европейския съюз" към министъра на финансите; служба "Военна информация"; "служба "Военна полиция"; Комисията за защита на конкуренцията; Комисията за защита на личните данни; Държавната комисия по сигурността на информацията; Държавната агенция за младежта и спорта; Държавната агенция за информационни технологии и съобщения; Комисията за защита от дискриминация; Изпълнителната агенция по горите От второ ниво са Административните структури, създадени със закон, чиято дейност се отчита пред Народното събрание; административните структури, създадени със закон към Министерския съвет; държавни агенции по чл. 47 от ЗА; администрациите на държавните комисии към Министерския съвет по 50 от ЗА; областните администрации, Общинската администрация на Столичната община; териториалните звена на Агенция "Митници"; администрациите на държавните комисии към министър по чл. 50 от ЗА; агенциите по чл. 54 от ЗА; административните структури, създадени със закон, към министър, областните дирекции по земеделие; регионалните дирекции по горите; юридическите лица по чл. 60 от ЗА; транзитните, регистрационно-приемателните и интеграционните центрове на Държавната агенция за бежанците; териториалните звена на Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство".

80 Според чл. 10 от Закона за народната просвета (ДВ, бр. 86 от 1991 изм., бр. 74 от 2009 г.) Държавни са детските градини, училищата и обслужващите звена, които са с национално значение и се финансират от държавния бюджет чрез Министерството на образованието, младежта и науката или чрез други министерства и ведомства, а общински са детските градини, училищата и обслужващите звена, които се финансират от общинските бюджети Общините осигуряват и контролират училищното столово хранене, спортна база както и безплатен транспорт, стипендии и специални помощи на ученици.

81 Лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ се създават от държавата, от общините и от други юридически и физически лица.

82 Съдебната практика по този въпрос е противоречива. В практиката на ВАС се приема, че общината не е учреждение. Съдът се аргументира с факта, че бюджетът на общината не се приема от Народното събрание посредством годишния Закон за бюджета, което характеризира дадено учреждение като държавно, а общинският съвет съставя самостоятелен бюджет на общината, извън републиканския, въз основа на собствени приходоизточници и субсидии от държавата. До друг извод обаче стига Арбитражният съд с Определение по в.а.д. № 16/99, постановено на 5 юли 1999 г. Съгласно разпоредбата на § 3, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗМТА от компетентността на вътрешния арбитраж са изключени споровете, по които страна е държавата или държавно учреждение. Съдът приема, че общините имат качеството на държавни учреждения по смисъла на § 3 от ПЗР на ЗМТА, тъй като според чл. 38 ЗА, администрацията на изпълнителната власт е централна (министерства, държавни агенции и т.н.) и териториална - областна и общинска и факта, че местната администрация осъществява правомощията си в определени териториални граници, но това не променя характера й на орган на държавната администрация.

83 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, ДВ, бр. 60 от 05.08.1988 г., доп., бр. 17 от 06.03.2009 г.

84 В Германия се разграничават два типа организации. Behörde (организация на власт), която се свързва с функцията да се заповядва и да се упражнява принуда, докато Anstalt (учреждение), се използва главно за службите от стопанско или културно естество. Във Франция с един и същи израз обществена служба (service public) наричат и ведомството, и учреждението.

85Като обществени услуги са определени още водоснабдителни, канализационни, топлоснабдителни, електроснабдителни, газоснабдителни, телекомуникационни, пощенски или други подобни услуги.

86 Като организация, предоставяща обществени услуги се определя всяка организация, независимо от правната форма на учредяването й, която предоставя една или повече обществени услуги.

87 Обществените библиотеки са образователни, информационни и културни институти с национално и местно значение, Българската академия на науките е определена като национална автономна организация

88 Закон за висшето образование ДВ, бр.112 от 27.12.1995 г., изм. ДВ, бр.63от 13.08.2010г.

89 Закон за Българската академия на науките ДВ, бр.85 от 15.10.1991 г., изм. ДВ, бр.41 от 22.05.2007 г.

90 Закон за обществените библиотеки ДВ, бр. 42 от 5.06.2009 г.

91 Христофоров, В. цит.съч., с. 19 “Държавното учреждение не е държавен орган. Основният белег на държавния орган е притежаването на властнически правомощия – правото да издава задължителни правни актове или най-общо да упражнява функции на управление и ръководство. Държавното учреждение обаче няма ръководни дейности – основната му дейност е социално културна.”

92 Устав на Българската академия на науките ДВ, бр. 34 от 1994г., изм. ДВ, бр. 33 от 2003 г., одобрен от Общото събрание на БАН

93 В чуждата правна литература този тип организации се наричат автономни учреждения. Според Закона за автономните учреждения на Руската федерация автономни са учрежденията, създадени от държавата и общините в сферата на науката, образованието, здравеопазването, заетостта, физическото възпитание и спорта.

94 Според проф. Ем. Къндева те са преки извършители на последния етап на съответна функция на държавно управление – здравеопазване, образование, благоустройство и т. н., цит. съч., стр. 16

95 Вж. Казанджиева, М , цит. съч., стр. 18

96 Според проф. П. Стайнов “прилагането или неприлагането на Закона за държавния служител не е само по себе си критерий за определянето на чиновника като такъв”

97 Светлов, А.Я. Ответственость за должнустные преступления, Киев, 1978

98 Волженкин, Б. В. Ответственость за взяточничество: Социально-правовые и криминологические проблемы, А., 1988 г.

99 Михайлов, Д. Проблеми на наказателното право, стр. 235

100 По същия начин според автора трябва да се реши и въпросът за лекаря, който изпълнява една съществена държавна и обществена функция- опазване здравето на гражданите.Въпросът дали лекарите са длъжностни лица ще разгледаме в Глава ІV

101 Наредба за единните държавни изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища (ДВ, бр. 75 от 2004 г.)

102 Съгласно чл. 42 от Закона за висшето образование, ал. 8 диплома за завършена степен се присъжда след успешно изпълнение на всички задължения, предвидени по учебния план

103 За начина на възлагане на тази функция вж. стр. 131

104 Независимо, че получават финансиране от държавния бюджет държавните висши училища също не са учреждения в тесния смисъл на това понятие. Съгласно чл. 53, ал. 3 от Конституцията висшите училища се ползват с академична автономия.

105 Закон за държавния служител, ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., изм. бр. 43 от 29.04.2008 г., бр. 94 от 31.10.2008 г., в сила от 1.01.2009 г., бр. 108 от 19.12.2008 г.

106 В Конституцията е прогласено, че държавните служители са изпълнители на волята и интересите на нацията.

107 Костов, Д. ц.с., с. 22, вж. още Стайнов, П. цит. съч.

108 Къндева, Ем. цит. съч.

109 В този смисъл вж. още Решение №8606 от 30.09.2002 г. на ВАС по адм. д. №4900/2002 г., V о.

110 Според чл. 1 от Закона за държавните служители от 28.01.1922 г. държавни служители са лицата, назначени на държавна служба с месечна или годишна заплата. Не се смятат за държавни служители лица, повикани да извършат определена работа срещу надница или срещу общо определено възнаграждение.

111 Точно в този смисъл и проф. П. Стайнов разглежда длъжността като сбор от функции, общност от действия, които се извършват от чиновника, виж Стайнов, П. цит.съч., стр. 321

112 По принцип длъжността в централната и местната администрация трябва да се определя от закон, но за сега у нас не е така. На този етап в България нормативната основа на длъжността се урежда с подзаконови актове - Единен класификатор на длъжностите в администрацията, приет с ПМС № 47 от 1.03.2004 г., (ДВ, бр. 18 от 5.03.2004 г.) и Наредба за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията, Приета с ПМС № 47 от 1.03.2004 г., обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2004

113 Държавните служители заемат всички ръководни длъжности (от раздел А1 до А9 от Единния класификатор на длъжностите в администрацията), част от експертните длъжности (раздел “Б” от Единния класификатор на длъжностите в администрацията) както и длъжностите “главен счетоводител”, “главен архитект”, “главен инженер” и юрисконсултските длъжности.

114 Служителите по трудово правоотношение заемат част от експертните длъжности, посочени в раздел “В” - експертни длъжности със спомагателни функции по подпомагане и осигуряване дейността на служителите на ръководна длъжност, както и на служители, заемащи длъжности в по-високи длъжностни нива в съответната администрация. както и всички технически длъжности посочени в раздел "Г" на Единния класификатор на длъжностите в администрацията. В зависимост от възложените служебни задължения и необходимата за тяхното изпълнение професионална квалификация или обща подготовка може да се използват уточняващи наименования, като: шофьор, закупчик, снабдител, куриер, машинописец, оператор, механик, монтьор, готвач, сервитьор, помощник-готвач, работник в кухня, градинар, телефонист, портиер, охрана, общ работник, хигиенист (чистач) и други подобни, конкретизирани с длъжностната характеристика.

115 Михайлов, Д. цит. съч., стр. 105

116 Ников, Н. Ръководство по особената част на българския наказателен закон за нарушенията и техните наказания. С., Народна печатница “Витоша”, 1924 г., стр. 268

117 Стайнов, П. Цит. съч., т. І, с. 83

118 Повече за съпоставката между изпълнителната власт и другите власти-функции вж. Спасов, Б. Изпълнителна власт, както и Баламезов, Ст. Конституционно право, част І, С., Университетска библиотека, с. 98 “В държавата има само една неделима власт – държавната. В стремежа си към постигане на държавните задачи, тая власт се проявява в три материални функции:законодателство, изпълнение и съд.”

С Конституцията от 1947 г. в законодателството, практиката и теорията беше възприет така наречените законодателна, изпълнителна и съдебна власт всъщност са считани за три фази в осъществяването на единната по своето съдържание държавна власт. Настоящият Наказателен кодекс от 1968 г. бе замислен и създаден при действието на тези обществени отношения и Конституцията от 1947 г., в която доста по-детайлно и прецизно са отграничени ограните на държавна власт и органите на държавно управление. В Глава ІІІ и V като органи на държавна власт са посочени Народното събрание като върховен орган на държавна власт и Народните съвети (общински, районен и окръжен) като местни органи на държавна власт. В Глава ІV са определени и органите на държавно управление, а именно: Правителството (Министерският съвет). Не само органите на държавна валст, но и органите на държавно управление са органи на власт по смисъла на чл. 93, т. 2. Това е само название, употребено в по-старата Конституция, за да обозначи двете категории органи, като и едните и другите са органи на власт и упражняват властнически функции. Едва с приетата през 1991 г. Конституция на Република България бе въведен принципът за разделение на властите. Съгласно чл. 8 от Конституцията “държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна”.

119 Особено е положението на органи, които не са причислени към нито една от трите власти –Сметната палата, Конституционния съд, Висшия съдебен съвет. Сметната палата, Висшият съдебен съвет и Конституционният съд са обявени за юридически лица със специални закони. В тези нормативни актове са указани задачите, правомощията им. Членовете им се избират от Народното събрание, имат властнически правомощия и са органи на власт по смисъла на чл. 93, т. 2 от НК. Членовете на Конституционния съд също се избират от Народното събрание, а актовете, които издават са задължителни за всички правни субекти и държавни органи

120 Дерменджиев, И., Костов, Д., Хрусанов, Д., цит. съч.,стр. 18

121 Лазаров, К. Административно право. С.,Фенея, 2000, стр. 9, Дерменджиев, Ив., Костов, Д., Хрусанов, Д. Административно право на Република България, обща част, стр. 109

122 Според проф. П Стайнов “ за органи на власт се смятат всички тела, еднолични или многолични (колективни), които правят властнически волеизявления ат законодателен, административен или съдебен характер или които развиват пряка дейност на властническа принуда.”, цит. съч. , с. 35

123 Подобно е и схващането за “представител на властта” в руското право. В чл. 318 от НК на РФ под представител на властта (или орган на власт) следва да се разбира длъжностно лице от правоохранителните или контролиращите (контролни) органи, а също и всяко длъжностно лице, натоварено с установения в закона ред с разпоредителни правомощия по отношение на лица, които не са му служебно подчинени”. Органът на власт се явява съставна част на понятието “длъжностно лице” – т.е. представителите на властта са обособени в една по-тясна група от общата група длъжностни лица.

124 Закон за нотариусите и нотариалната дейност ДВ, бр. 104 от 06.12.1996 г., доп., бр. 82 от 16.10.2009г.

125 Закон за частните съдебни изпълнители, ДВ, бр. 43 от 2005г. , изм. ДВ, бр. 69 от 2008г.

126 Вж. §1, т. 1.2.

127 Канатова-Бучкова, В. Постановленията на Министерския съвет по чл. 6, т. 2 от закона за нормативните актове. Административно право, 2007, № 1

128 Съгласно чл. 53, ал. 2 от Закона за избиране на народни представители^ от регистрирането на кандидатските листи до обявяване на резултатите от изборите кандидатите за народни представители и застъпниците имат качество на длъжностни лица по смисъла на Наказателния кодекс.

129 Според П. Стайнов и А. Ангелов администрация на български означава управление., Стайнов, П. и Ангелов, А. цит. съч., с. 2.В последните години в административно правната наука навлезе широко понятието “публична администрация”. Налага се становището, че публичната администрация е по-широка от държавната администрация, тъй като наред с нея съдържа и други прояви на публична администрация, например общинската администрация, По този въпрос вж.

Изтегляне 1.77 Mb.

Сподели с приятели: