Част четвърта: насилието като отказ от диалог
Изтегляне 1.88 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Блага Димитрова
- Стефан Продев
- Глас
- Румяна Узунова
- Валери Петров
Ст. Продев: Тихо, другари, моля ви се. За да спечелим време, понеже точно в осем, нула, нула, както казват военните, ние трябва да сме навън. Предлагам регламент – 5 минути, защото иначе е трудно. Съгласни ли сте? (Отговор тук-таме: Да!) Добре. Има думата другарката Блага Димитрова. (Бурни и продължителни ръкопляскания и викове: „Браво!”) Блага Димитрова: Една кратка равносметка: Какво е сторил Клубът, това времето ще отсъди. Мога да кажа само какво Клубът даде на всекиго от нас, неговите членове, в това число и мен. Изправи ни лице в лице с нашата лична отговорност пред днешния и утрешния ден. (Аплодисменти, “Браво!”) Това означава от стадно същество, в което режимът се силеше да те превърне, да се почувстваш отново човек. (Ръкопляскания) А то никак не е малко. То е всичко. И затова изразявам на Клуба своята признателност. “Информационна авитаминоза”: “През изтеклия месец октомври бях на лечение в малък провинициален град. Нямах възможност да слушам чужди радиостанции, нямах телефон под ръка, нямах никакви срещи с неформални сдружения, никакви контакти с гости и журналисти отвън, никакви прегръдки с Румяна Узунова. (Смях, ръкопляскания) Изобщо, никакво идейно грехопадение. Абсолютна политическа стерилност. (Смях) Превърнах се в родолюбец, чист, примерен верноподаник, според идеала на нашата висша администрация. (Смях) Едва не ми поникваха крилца на херувим. Единствени сведения за това, какво става в заобикалящия ме свят, черпех от българската преса и телевизията. През този месец, наситен с бурни събития от национален и международен мащаб, аз, заедно с мнозина от моя народ, се почувствах изхвърлена като корабокрушенец на пуст остров, до който вълните донасят смътен плисък от собствената педя суша, да не говорим за близките острови от червения коралов риф. (Ръкопляскания) Виж, за земетресения, самолетни катастрофи и пожари отвъд океана се узна своевременно, даже видях потресни кадри на нашия телеекран. Но какво става тук, в моята страна, когато у нас заседава първият решителен за съдбата на планетата Екофорум, как откликва българската общественост на това изключително събитие - никакви данни, освен тържественото откриване и някои бегли рапортажи оттук-оттам, със своеволен преразказ на чуждестранни мнения. (Ръкопляскания) Безусловно наложително бе всеки ден вестници да посветят цели страници с най-доброто от дневника.на заседанията - не тия, които са при закрити врати - но с изказвания в автентичен вид, със спонтанни разговори и интервюта в колоарите и по екскурзиите, а не натрапливи нашенски коментари, и то съвсем озадачаващи, от рода на: „Някои от делегатите се отклониха от главната тема.” (Смях) Но защо така са объркали темата тези господа, какво точно накриво са изрекли и пък и какво: “право, куме, в очи”, нито намек в пресата. На този наш малък остров, отровен от политическо ДДТ, на който е запратен българският народ против волята си като заточеник, току доплува накоя запечатана бутилка с тайнствена вест. (Смях) Строшим бутилката, прегладнели за новини и отвътре изскача духът на слуховете, раздува се до невероятни размери, уродлив и димящ, съвсем замъглява хоризонта. При тази сляпа неосведоменост и брутална заблуда изпитах на собствен гръб какво състояние е това “липса на информация”. Човек се разстройва дотам, че губи ориентация в обкръжаващия го свят, парализират му се мислите и действията, чувства се отритнато, непълноценно същество, губи апетит към живота, изпада в апатия. И само като си представим, че над четири десетилетия българският народ боледува от този опасен синдром на информационна авитаминоза! (Ръкопляскания) Това деформира неговия духовен живот, унизява го в собствените му очи, оскърбява го като бавноразвиващ, изостанал, недорасъл за истината. Този народ, който даде на славянството писменността и я опази през вековете на робства и национални катастрофи, който създаде в самата зора на своето пробуждане журналистика от висока класа! Той е достоен за пълна гласност, която незаконно и с грубо насилие му е отнета. Той заслужава всекидневния “хляб наш насущний” от неподправеното уведомляване за всичко, което става в съвременния стремглаво променящ се свят. В епохата на информационния взрив до нас не достига дори ехо от взривната вълна. Владимир Вернадски в своя фундаментален труд “Размишления на натурфилософа” създаде теорията за съществуването на ноо-сферата – концентрация на мислите, научните прозрения, силовото поле на общочовешкия разум около земята. Без развитието на ноосферата не може да бъде изградено истинско хуманно, демократично общество, не може да се поддържа здравословен обществен климат, не може да бъде опазена природата, не може да оцелее планетата. За тази върховна мисия на всеки човек днес е необходим непрестанен, интензивен обмен на идеи, на осоциални изследвания, на научни открития, на самобитен опит между всички мислещи хора по света, без железни завеси и гранични бариери, без китайски и берлински стени, без тиранични рецидиви (Аплодисменти). Ако по земното кълбо остават все още обширни зони под похлупака на забраната и неведението, това застрашава съществуванието на цялото човечество. Липсата на точна, своевременна информация лишава от кислород атмосферата, замърсява я със смога на лъжите и полуистините, на клеветите и манипулациите. Така планетата е обречена на самоунищожение. (Аплодисменти) Съд, обществен съд заслужават узурпаторите на информацията. (Аплодисменти) Те са я обсебили, превърнали са я в привилегия на оглашените: “подлежи на връщане”, “за служебно ползване”, “поверителен бюлетин”, “секретно” и прочие, и прочие форми на грубо нарушение на елементарната гласност. Искам да завърша с неумолимата надежда: Не мислете, че нашият народ се оставя да му нахлупят отгоре оглушаващата казармена шапка. Истината вече стига и до най-затънтения кът на страната. Съвременната техника, международните конвенции за защита правата на човека, на първо място свещеното право на информация, на гласност, а най-вече вродената любознателност на българина, всичко това е по-силно от всякакви самовластни заглушители, изопачители и заплашители. Дори за известен период да бъде заключен в изолация, в каквато неволно се озовах и аз, достатъчно е да чуеш едно официално обяснение от този род: “някои органи на сигурността са превишили своите правомощия” (смях и възбуда), за да разбереш съвсем ясно: а-а, у нас става нещо! (Смях) С изработения рефлекс за четене между редовете пред погледа ти ще блесне цялата картина на мирната акция в защита на природата, срещу нея - организираните хайки, побоите, арестите, вандалското отвличане в неизвестна посока. Клеймо на позора, което тези изстъпления върлите бранители на родолюбието хвърлиха върху лицето на родината пред очите на целия цивилизован свят. (Аплодисменти, “Браво”) Но нашият народ казва: „Иде Видов ден!” (Вълнения и аплодисменти). Стефан Продев: Другари, губим време! Има думата др. Валери Петров. Тука ли е? (Продължителни ръкопляскания) Тука ли е Радой Ралин? Нема го! Да се готви Желю Желев. Валери Петров: Знаете ли какво ми се случи? Исках да наруша правилата и да прочета едно стихотворение. Глас: Добре! Валери Петров: Добре де, но го забравих вкъщи. (Смях) Наистина съм го забравил и много ми е… Там щях да блесна истински. Тъй като си, така, помислих, че може би има варианти, затова имам и нещо в проза, но то е набързо написано, преди 2 часа седнах, именно, така, като резерва да го приготвя... Мислех, че въобще няма да ми се падне честта и, как да кажа, и... опасността… (Смях) И така, странно нещо. Ето ме тук в тази, все пак, периферна кинозала, в която си влизал някога, ей така, случайно, за да убиеш 2 часа или за да видиш някой пропуснат хубав филм. И което сега се превръща в място, от което трябва да кажеш нещо важно, съществено за себе си и за свойто време, както ти го виждаш. Какво е станало? Какво те е довело тук? Като строител, който не е взел под внимание някои сеизмически данни, ти се обръщаш назад и виждаш как се рушат зад гърба ти толкова неща, които си смятал трайни - книги, стихове, запазвайки формата и гипсовите си окраси - като на забавена лента - те спокойно рухват с трясък до основи сред облак от задушаващ прах. Какво си оставил? Какво? За какво беше животът? Толкова неща, които ти, наивният, боящият се от обобщенията, си поставял в чекмеджето на изключенията, на нетипичното, сега се оказват важни и съществени. Толкова стихове, които ти със сълзи на очи си писал, звучат не вече като дълбоко проникновение във времето ти, а като свидетелства, да за времето, но само пред горчивата насмешка над авторовото късогледство. “Клеветите” на враговете са се оказали ужасни факти. Кръв и свирепа жестокост избликват наяве, една атмосфера на страх и безгръбначие се оказва настанила се удобно там, където сияйно светеха прекрасните ни жертви. Недоверие изправя ледената си стена между вчерашни другари. Някакъв, да го наречем, “обратен филтър” прави тъй, че всичко честно, работливо, с деликатна душевност, постепенно, постепенно се оказва непригодно, неудобно, изхвърлено от организма на живота като чуждо за него тяло. И обратно, пробива си път, получава “зелен семафор” един нов тип хора, за които главното е напредването в кариерата - за това говориха вече силно и хубаво - студената сметка, безскуполността, безогледното отношение към средствата, с които се постигат личните себични цели, “к’во ще му помагам, той е бита карта!” – чух едного да казва. “Бита карта”! Комарджийски термини, пред които честният душевен тласък отстъпва като безнадеждният Дон Кихот. Охлаждане, отчуждение, философски и обществен цинизъм, за които не знаеш дали са наистина резултат на отчаянието или са прикритие за страха и стремежа към удобство. Вие се гордеете с чистотата си, но аз съм по-умен от вас и по-добре съм разбрал живота, вие сте просто балама! И после - тези текущи думи за морален максимализъм. Какъв максимализъм и какъв минимализъм?! В тези неща няма степени. Има един морален закон, който Кант е сравнил с величието на звездното небе. Друг е казал: ”… В небесах торжествено и чудно.” И какво чудно, че на този друг му било: ”так больно и так трудно”. И на нас ни е. И как няма да му бъде трудно, като за него не е имало “макси и мини” - термини, сякаш говорим за женски поли. Човекът – какво става с него? Нали великата цел на комунистическото движение беше да го издигне към небето и затова, за да му дадем възможност да се усъвършенства, се стремехме да му осигурим материалната основа. А сега дали има или няма, един бог знае, но ти го гледаш блъска се, ругае, гледа да не се „мине”. Дали е постигнал материалното, повтарям, това е друг въпрос, не съм икономист, мен ме интересува и плаши духовното ни обедняване. На Запад също се оплакват от него, но Западът си е Запад, аз си мисля за у нас, още не съм свикнал да мисля в термините на Европейския дом. Аз си мисля за строя ни, който трябваше да бъде по-съвършен, и по-справедлив, и по-разгъващ душевните качества и таланти на хората. Това всичко е лирика, разбира се, но вие разбирате за какво говоря. Трябва нещо дълбоко да се преустрои, ако искаме да излезем от тежката криза, в която се намира, говоря ви като член на Партията, комунистическото ни движение. За мене, човекът, който се занимава със словото, главното е: на словото да бъде дадена възможност да циркулира между хората, всички те да знаят какво се извършва в страната ни и свободно да дискутират, да размишляват, да споделят мислите си по въпросите на живота ни. Говоря за гласността, то се знае, и за страха, нейният антипод - причина или резултат? Ето сега, когато ви казвам, преди 2 часа всъщност, когато пишех тея редове, трябва да призная, ме изпълваше: какво, колко да кажа, докъде да го кажа? Защо съм си задавал тези въпроси, когато имам едно нещо да кажа и него би трябвало да кажа. Ама идват въпросите: тъкмо аз ли, а защо не той, ами да, ами да, и няма ли да остана соло – климат, при който да се страхуваме повече от проявите на пасивност, на себична боязън. Такъв климат… Румяна Узунова: Съжалявам, драги слушатели, точно на това място се наложи да обърна касетата, така че едно изречение от тъй вълнуващото изказване на видния българския поет Валери Петров остана незаписано. (ролка № 243. Липсващото в записа на Р. Узунова е: „... Такъв климат ли би трябвало да се създаде? Климат, при който да се страхуваме повече от проявите на пасивност, на боязън. И тия неща, ама как да ви...”, според записа от личния архив на режисьорката Малина Петрова) Валери Петров: Искам да ви кажа, вън от написаното, ми така…, ми се случи такова нещо, дори се опитах да го напиша – това беше стихотворението, дето го забравих вкъщи. Вървиме с един приятел. Ами за какво говориме: аз му изливам своето, той ми излива своето, и двамата знаем какво си мислим, но ни е сладко някакси да си го казваме, и изведнъж, както си говориме, така, лято беше, муха някаква се върти и аз си казвам, това го свързвам с екологията - мухите спадат към това, и аз си мисля: това е една муха,… ами ако не е муха, ами е подслушвачът?! (Бурен смях и ръкопляскания) И което е най-страшно, че мисълта ме навива, така да се каже, какво мога да си представя - как аз, ако наистина й повярвам на тая мисъл, вече ще трябва да дам знак на моя събеседник да внимава в играта, но ме е страх, защото, ако мухата, тя със своите там мозаечни очи – нали знаете, успява и жест да записва…, и го оставям него той да се излага и да продължава… и се отдръпвам от диалога, почвам да казвам други неща, той ми се чуди още повече. (Смях и ръкопляскания.) Връщам се към написаното: И тези неща, този климат, за който говорих, вече се осъществява другаде, къде с грешки, къде с мъка, става страшно, не сме сигурни, но там се извършва голямото преобразование и това ни хвърля в едно особено - сигурно всички го знаете - непредвидено от нас състояние с новините, идещи от Съветския съюз, от някои от другите страни, вие ги знаете как се раздира целият ни бивш лагер, (Ръкопляскания), от там вече идват тея новини и с тях ние вече, знаете ли какво се случва? Вече преживяваме голямото щастие. (Смях) Чули сме да се говори и да се пише, и вече сме сякаш там. Ние. (Ръкопляскания и смях, викове „Браво!”) Но има и нещо още по-тъжно: че по радиото, по телевизията, вестниците - знаете как четем - ние вече сме изконсумирали това щастие. Изконсумирали сме и дори сме се уплашили от това, ще стане ли или няма да стане. И стоиме така, хем изконсумирали, хем още не опитали от неговата сладост… (Силни овации) Нещата при нас, знаете го всички, вървят със скърцане, вървят със силно съпротивление. Ето, ражда се някаква формация. Затова се говори вече и подробно, и с факти,… Една формация, която има единствената цел да подпомага преустройството А въпросното преустройство не само не стисва подадената й ръка - тя е малка, безсилна, но ще дойдат след нея и други, ще се протегнат - но то, това преустройство, не само не стисва тая ръка, но я и плесва встрани: „Не ми трябваш, кой те знае накъде ще ме издърпаш!” А тая е малка, интелектуалска формация, иска само да помогне в отстраняването на недъзите ни, защото вярва или поне говори, че вярва, че тези недъзи могат да бъдат отстранени, че са отстраними. Аз самият, не искам да слушам гласовете, които ужасени от наистина ужасните ни отклонения твърдят, че експериментът е бил излишен, че революционният път е бил априорно погрешен, че носел само гилотини и разстрели, а еволюцията, тя ... - не зная, но все още ми се струва, че без превземането на Бастилията и на Зимния дворец не би имало, например, ще се учудите, Съединени американски щати, а и Европа днес сигурно би била друга, колкото и да ни се струва, че не е така. Но да оставим тия неща. Така или иначе, аз неща да давам ухо на отчаянието - то просто не ми изнася, да си кажа право. Ще ми се да се уловя за някаква надеждица, иначе целият ми живот, както казах в началото, би се оказал лишен от смисъл, празен. Но за да бъде крепка тази наша надежда, трябва да виждаме как нашият строй, нашата партия, която го ръководи, се освобождава от нечистите наноси, как, макар мъчително, се връща към кристалните източници в миналото. Наивни, казваме; фантазии, казваме; кой го знае? - но все пак те са нашата гордост и опора. Аз виждам сега Марин Голев да издъхва на пет крачки от мен пред Ректората, прострелян от пистолета на агента; виждам моя приятел Емил Манов, умиращ от рак, да ме пита за последните политически новини. Какво да му кажа? Емиле, нещо… Има надежда!? Мисля, че ако тия хора бяха още живи, биха участвали с нас в дискусионния ни клуб и там биха дискутирали. (Продължителни ръкопляскания) Стефан Продев: Има думата Желю Желев. (Ръкопляскания) Да се готви Николай Василев. Желю Желев: Другари, приятели, колеги, дами и господа. Моето първоначално намерение беше да говоря по други теми, но тяхното естество беше такова, че не можеше тези дискусии да се излагат… предполагаха много повече време, и за това реших да говоря по тясно върху проблемите на Клуба. Със създаването на Клуба и другите независими сдружения в България беше разрушена напълно една идеологическа илюзия, която, в продължение на много години, нашата номенклатура размахваше като свое най-голямо достояние: че България едва ли не е уникална страна, където нямало противоречия между Партия и интелигенция, където, напротив, съществуват пълна хармония между тях, защото партийното ръководство било толкова новаторско и прогресивно, че предварително отгатвало потребностите на времето и на самата интелигенция. (Смях, ръкопляскания) Събитията през изминалата година разрушиха напълно тази идилична представа - не само със създаването на неформалните сдружения, но също така и особено с резултатите от конгресите на различните творчески съюзи. Обръщам внимание на този факт не от злонамереност или злорадство, не за да изразя някакво негативно отношение, а защото сам по себе си той е от изключителна важност. Той представлява повратен момент в нашето духовно развитие. Освобождаването на интелигенцията от идеологически плен, от идеологическото владичество на номенклатурата е първото, най-важно и абсолютно необходимо условие да започне демократично преустройство на обществото във всяка страна. (Ръкопляскания) Така започнаха нещата преди едно - две десетилетия в Полша и Унгария. Така се развиват от пет години в Съветския Съюз, така започва стремително в Германската демократична република. Преустройството не може да започне, докато основната част от интелигенцията не разбера своята водеща роля в духовната област и не се постарае да поеме върху гърба си тази нелека роля. Но за да направи това, тя трябва сама да се освободи от много свои идеологически илюзии и политически предразсъдъци, благодарение на които и чрез които партийната бюрокрация я държи в подчинение, както е било през цялата епоха на сталинизма и неосталинизма. Тя трябва преди всичко да разбере, че между нейните интереси и интересите на номенклатурата съществува противоположност, непримиримо противоречие; че в това противоречие прогресивната, водещата страна представляват нейните интереси, а не тези на номенклатурата. Че номенклатурата е същинския изразител и носител на тоталитаризма, на тоталитарната система, на сталинската политическа реакция. И че поради това бъдещето принадлежи на интелигенцията, а не на номенклатурата. (Ръкопляскания) В едно демократично преустроено общество не трябва да има място за номенклатурата - тя трябва да просто да стане напълно излишна и да изчезне. Ето защо още в началните етапи на преустройството, където интелигенцията има да играе една важна роля, тя трябва да извоюва преди всичко своята независимост спрямо номенклатурата, и водейки борбата с нея в идеологическата, политическата, нравствената, научната и други сфери, да се утвърждава като духовен лидер. Само в такава борба тя може да придобие политически опит, граждански престиж и да израсне до положението на такъв лидер на обществото. Само тогава тя може да бъде пример на другите социални групи и слоеве, които евентуално биха й повярвали и биха тръгнали след нея. Интелигенцията трябва да се бори най-напред за независимост, а после и за духовното лидерство. Това е нейното социално и историческо призвание в епохата на перестройката. Напомням тези общо известни неща за ролята на интелигенцията в епохата на перестройката, защото те имат пряко отношение към характера на нашия Клуб. През изминалата една година се наложи до голяма степен схващането, че нашият Клуб е просто обикновен дискусионен клуб и следователно той трябва да се занимава едва ли не само и единствено с дискусии, теоретически разисквания, подобни на просветните кръжоци, но да се пази от политиката и да не се набърква в парливите политически проблеми. За пореден път този проблем беше много остро разискван в нашето ръководство - за съжаление в Клуба беше невъзможно, тъй като не можем да се съберем - във връзка с двете Декларации по турския въпрос. И макар винаги да е надделявало обратното схващане, мисля, че е необходимо той да бъде по-сериозно разискван. Преди всичко нашия Клуб е политически. Това се вижда най-напред, първо, от неговото наименование, където присъствието на две остро-политически думи в съвременността, като думите гласност и преустройство, ни навежда да мислим така. Той е Клуб за подкрепа на гласността и преустройството, а не само за разискване по тези въпроси. Второ, бих искал да обърна внимание също на обстоятелството, че никъде в неговата Програмна декларация не присъства определението „дискусионен клуб”. Това наименование дойде от някои западни станции, които, изглежда за удобство, за по-кратко решиха да го обозначават с това име. За съжаление, това създаде у мнозина неправилната, според мен, разбира се, представа, а от там и искането да не се ангажираме прекалено много с политически проблеми. Мисля, че е редно членовете на Клуба да се произнесат по този много важен въпрос, тъй като той е за нас принципиален. Аз лично смятам, че нашият Клуб - такъв, какъвто е създаден - е политически клуб, защото: първо, той се е ангажирал да подкрепя, а не да съзерцава най-парливите и най-важни въпроси (Ръкопляскания) на нашето общество - развитието на гласността и преустройството и провеждането на радикални демократични реформи в него. Второ, цялата му програма, обсъждането му на шестте пакета проблеми: нерешените въпроси на българската история, актуалните проблеми на съвременната българска култура, човешки права, икономическото състояние на страната, съвременната демография на България и прочие са par exelence политически проблеми. Същевременно бих искал да кажа, че опасенията от неговото представяне като политически клуб са неоснователни, тъй като Клубът не се домогва към политическа власт - нито той като цяло, нито пък неговите членове, които имат творчески професии, удовлетворяващи ги напълно. Неговата основна цел е да катализира демократичните процеси,да стане генератор на нови политически идеи за преустройството в България. С оглед на това трябва: Първо, преди всичко да се разработи, според мене, нова, по-разгърната политическа програма на Клуба: като се вземе предвид най-новото развитие на демократичните процеси в Съветския Съюз и в други източно европейски страни; като се развият по-подробно проблемите, маркирани в шестте точки на Програмната декларация, като се изкарат на преден план онези, които имат съвсем актуално значение за съвременния етап от развитието на нашето общество, като най-важните от тях получат макар и тезисна позитивна разработка; накрая, като се очертаят по-ясно и точно характерът и политическият профил на самия Клуб. Трябва също така, във връзка с непрекъснато разширяващият се числен състав на Клуба, който към момента наброява 250 души и има тенденцията в близко бъдеще да се разраства значително по-бързо, да се разработи нова, по-добре промислена организационна структура, която позволява постоянна връзка и действително участие в работата на Клуба и не позволява Клубът да се превърне в аморфна и несвързана маса от формални членове. Това е особено наложително поради очертаващите се филиални образувания в някои провинциални градове. Трябва, естествено, да се реорганизират и ръководните органи на Клуба, с оглед на по-голяма гъвкавост и подвижност в оперативното ръководство, по-правилно разпределение на работата и особено на неговата информационна система. Трето особено важно направление представлява изясняването на връзките и взаимоотношенията с другите неформални сдружения. Клубът досега стриктно е спазвал своята Декларация да не влиза в организационни връзки с други неформални групи, като обаче им оказва всякаква подкрепа, щом те работят за демократичното преустройство на България легално, на базата на Конституцията и действащото законодателство. Сега обаче нещата се промениха. Самият живот наложи по-тесни връзки между Клуба и другите групи. В отделни случаи - дори организационни. Почти всички активисти на “Екогласност” са членове на Клуба, както и много членове на Клуба са членове или симпатизанти на “Екогласност”. Четирима видни членове на Клуба са и членове на „Комитет 273”. Двама членове на Клуба участват в ръководството на независимия профсъюз ”Подкрепа”. Тези наложени от самия живот по-тесни връзки, както и вероятното по-тясно сътрудничество, което бъдещето, в процеса на обща работа ще наложи, изисква да се разработи по-цялостно, отговарящо на съвременния етап виждане за един толкова важен въпрос от бъдещето на Клуба. От изключително важност за оцеляването на Клуба, както и на другите неформални групи от страната, се оказаха връзките с чуждите средства за масова информация, особено със западните радиостанции, предаващи на български език, тъй като нашите средства за масова информация, въпреки постоянните апели, до ден днешен не са оповестили нито един ред за съществуването на Клуба. Благодаря ви. (Ръкопляскания) Каталог: public -> arhiv -> rumyana uzunova rumyana uzunova -> Част пета: началото на края – след 10 ноември Глава Митингите Николай Колев – Босия rumyana uzunova -> Съкращения и означения rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите rumyana uzunova -> Част І: Паралелни светове rumyana uzunova -> Част шеста: човекът срещу системата – политическите жестове на Марлена Ливиу rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите Глава ІІІ. Насилието Бюрокрацията като инструмент за насилие rumyana uzunova -> За архива на Румяна Узунова и за ‘89а година „Бъди този, който отваря врати за други!” rumyana uzunova -> Іv. Отпорът на гражданите Индивидуалните протестни актове rumyana uzunova -> Румяна Узунова (18 1936 – 16 1995) Биoграфична справка Изтегляне 1.88 Mb. Сподели с приятели:
|