Част четвърта: насилието като отказ от диалог

(1.11.1989 г., ролка № 137)

Изтегляне 1.88 Mb.

страница	3/10
Дата	01.01.2018
Размер	1.88 Mb.
	#39554

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

(1.11.1989 г., ролка № 137)

Глава 4. Репортажи и интервюта на Румяна Узунова
Интервю с о. Георги Гелеменов

Румяна Узунова: На телефона е Румяна Узунова, специален пратеник на радио „Свободна Европа” в София. Съобщихме вече, драги слушатели, за литургията и панихидата, които бяха организирани от Комитета за защита на религиозните права и духовните ценности. И на двете - и на литургията, и на панихидата - имаше много хора, в много тържествена, много приятна атмосфера протече всичко, но о. Георги Гелеменов, в чиято църква, в църквата, в която той е свещеник, където се проведоха тези две неща, би искал да каже нещо повече по този въпрос

О. Георги Гелеменов: Във връзка със извършената на 19 октомври литургия няма забележка във вестниците, но по отношение на извършената панихида на 21 октомври тази година срещнах някои недостойни изявления от тяхна страна като едното от тях е, че в църквата, в която аз служа, „Св. Димитър” в кв. „Хаджи Димитър”, бе проведен „необичаен водевил за защита на църквата със участието на двама дошли от провинцията съдени свещеници”, без да се споменава броя на всичките свещеници, които бяха там. Искам да кажа на уважаемите слушатели, че бройката на свещениците бе не двама, а осем човека и всичките ние служихме много вдъхновено, за да можем да впечатлим наистина паметта на загиналите при екологичните катастрофи. Не е достойно да пишат вестниците такива неверни информации и да заблуждават по този начин своите читатели. Всеки, който е присъствал на панихидата, проведена на 21 октомври от 17 часа, знае колко хубава беше тя и колко достойно служеха свещениците, присъстващи там. На 26 октомври тази година в моя храм, т.е. в който аз служа, беше проведен и празника на Св. Димитър Солунски, но за съжаление аз, като енорийски свещеник на тази църква, не можах да присъствам, защото ми беше предадено устно съобщение от епископ Неофит, че аз, свещеник Георги Гелеменов и моята „хунта” няма право да пристъпва прага на църквата „Св. Димитър”. Това е обида и за мене, и за моите колеги, и за моите приятели, които ме посещават в църквата „Св. Димитър”. Освен тези съобщения, които предадох сега, искам да кажа нещо, което ми предаде о. Христофор по телефона: него неизвестни лица го заплашват, че ще го убият. Те заплашват него и майка му. Мисля, че това, което се върши, не е достойно. Всички ние знаем кой стои зад тези заплахи и мисля, че е крайно време това да престане. Уважавам безкрайно отец Христофор и всички хора, които го познават, го уважават безкрайно, а тези, които изпращат тези заплахи срещу него, не го познават и затова не могат да го уважават. Но те нямат и право да заплашват по този начин…

Румяна Узунова: Благодаря ви, отец Гелеменов. На телефона беше Румяна Узунова, специален кореспондент на радио „Свободна Европа” в София

(21.10.1989 г., ролка № 123)
К. Каменов: Почвам. В градинката пред " Кристал", днес, около 11.15 ч. Градинката беше заградена от всички страни с цивилни и униформени милиционери. Вътре имаше няколко художници, които просто присъстваха, за да се види, че няма кой знае каква блокада. От всички страни беше обградена площта им - във връзка с мероприятието на "Екогласност". Около 11.30 ч. група на "Екогласност" дойде по ул. "Раковска", посока "Кристал". Пред входа на градинката те бяха спрени от цивилни и униформени милиционери и при сблъскването, така да го наречем, между милиционер, с униформа на подполковник и групата на "Екогласност" имаше …, вероятно е имало разменени удари, защото… и по-скоро удари от страна на Сигурността, защото няколко жени изпищяха. Говори се, че е пострадал един журналист, който се казва Пауел или Пауър. Ало? Чувате ли? Връщам се малко назад: преди групата на "Екогласност" да дойде пред „Кристал”, е имало отново сблъскване със Сигурността - значи това е било някъде около 11 часа пак на ул. „Раковска”, близо до пресечката с „Хан Крум”. Там е имало автобус, марка "Чавдар", в който също са били натикани няколко души. Арестувани са Кюранов и Каракачанов. Връщам се отново пред градинката. Това става около 11.30. Започнаха да се чуват викове за освобождаване на Каракачанов и Кюранов. Някакъв цивилен, от Държавна сигурност вероятно, започна да чете някакво писмо, с което се отказва демонстрацията на "Екогласност", която беше насрочена за трети. Ало?! Публиката наоколо започна да освирква силите за сигурността. Имаше и много чужди журналисти. При срещата с милицията, милицията запази старата си обноска, да я наречем: каменни лица и тихи подканяния да се разпръсне тълпата. Значи, те бяха освиркани, защото са използвали прийом за арестуване: цивилни милиционери се вкарват в групата хора в гръб… Ало, абе много лошо ви чувам! Пак ще те набера, затвори!... Ало?... Може ли да почакате така?... При арестуване прийомът е следния: агентите се вкарват гърбом в тълпата и внезапно сграбчват най-близкия до тях и го набутват в автобуса. С два автобуса, в които се вкарваха арестуваните, беше преграден входът на градинката пред "Кристал" откъм ул. „Раковски”, за да не се види какво става, нещо като стена беше образувана. Така, а номерата на автобусите, в които бяха откарани арестуваните, са със софийска регистрация, (диктува номерата им). Моето впечатление е, че повечето от активистите на "Екогласност" бяха арестувани. В 11. 50 основната група на "Екогласност" беше арестувана, но не знам какво става с Петър Слабаков, който също присъстваше там. Пред градинката също имаше – в тия бързи сблъсквания, също имаше чужди журналисти. Не знам какво е станало с тях и не мога да разбера и до тоя момент. В 11. и 50 вече основната група, както казах, беше изнесена вече с автобусите, районът беше обграден от милиция, гражданите се разпъждаха. Ало? … След това вече напуснах района. В момента часът е 13.05 ч. Не знам какво е станало до този момент. Ало?... Сега, сутринта, тази сутрин в 8.30 разговарях с Димитър Томов от Михайловград. Чувате ли?!... Който ми каза, че сутринта е бил арестуван за кратко време, подписал е предупредителна декларация, че ако продължава с дейността си, ще бъде осъден по член 273 от Наказателния кодекс, и че му е забранено да напуска Михайловград за 14 дни. Това е информацията. Ако искате, звъннете на другия телефон.
Н. Павлов: Колежке Узунова, кажете какво ново става, какво ново има на Екофорума в София?

Р. Узунова: Не бих могла да кажа нещо ново за работата на Екофорума, за това защото през тази седмица се провеждат закрити пленарни заседания, на които естествено не се допускат журналисти - там се коват, така да се каже, правителствени решения. Бих могла да разкажа за страничните инициативи - досега имаше много интересни неща. Много първи в историята на България събития, за които разказах - къде по-подробно, къде по-кратко. Но от вчера една тревога започна да витае във въздуха. Във вчерашния репортаж поканих хора от "Екогласност", които разказаха за затрудненията, които имат при тази благородна инициатива за събирането на подписи под Петиция до Народното събрание за спасяване на Рила и Места. Днес обаче, както се казва, играта загрубя. Ние се разделихме сутринта в 11 ч. с Деян Кюранов, който е от "Екогласност", който трябваше да вземе материалите от някакъв апартамент или къща – не знам, близо до Втора (Първа) градска (болница) и аз отидох в НДК - Народния дворец на културата, тъй като беше обявено официално, че българската делегация ще даде пресконференция, на една много интересна тема: за обществените организации и Екофорума. Когато отидох там, без каквито и да е обяснения, допълнителни обяснения, на таблото пишеше на няколко езика, разбира се, че пресконференцията се отлага. Междувременно започнаха да се връщат колеги - западни журналисти и да носят доста тревожни сведения, че този път милицията е попречила и то с доста груби средства на представителите на "Екогласност" да поставят масичката и своя плакат на същото място в градинката пред "Кристал". Казаха ми, че има бити. Бити са Петър Слабаков, т.е. арестувани са Петър Слабаков, Деян Кюранов, Красимир Кънев, Александър Каракачанов, Едвин Сугарев, Лиляна Александриева, Данко Марков, Николина Николова, Владимир Кънев, Цветан Пенчев, Юрай Квака, Костадин Георгиев, Димитрина Петрова. Деян Кюранов, Александър Каракачанов и други са били бити, когато са ги вкарвали вътре в нещо като фургон, милиционерска кола. Около тридесет са били задържани. Всичко това го знам от колеги - западни журналисти, които идваха в Пресцентъра ужасно разтревожени какво е станало. Но тук в момента има свидетели, които биха могли да кажат какво са видели с очите си. Ето например тука е Валерий Петрович Андреев, съветски гражданин, който е бил жив свидетел на събитията… Задържан е...(Към В. Андреев) Моля!... Ще му дам телефона сега да разкаже накратичко какво е видял.

Валерий Андреев: Ало, съвсем случайно близо до "Кристал" се намирах и видях голямо раздвижване на хора, милиционери. Като се приближих, попитах първия попаднал ми милиционер какво става? Отговорено ми беше, че се провежда някакво мероприятие и да се разкарам по-бързо, да минавам. Преминах този пост. И първата група хора - а те бяха множество такива групи хора - спрях се при първата група хора и попитах какво става? Беше ми отговорено, че това е акция на групата "Екогласност". И аз попитах: може ли да ми се даде повече информация за тази група и какво точно става в момента? Започнах да получавам информация и впоследствие се оказа, че това е Пламен Даракчиев, който ми даваше тази информация и в нормален, съвсем нормален разговор… Това продължи около 10 минути, изведнъж спря милиционерска кола и насила бяхме натикани в тази кола общо около десетина човека. Без да ни бъде обяснено къде ни откарват и защо. Впоследствие, когато стигнахме и спря колата, се оказа, че сме пред Южния парк. Вратата се отвори, поискаха ни документите. Аз протестирах, изразих протеста си пред младши лейтенанта, който ни събираше паспортите и му обявих, че съм съветски гражданин и че това, което правят в момента с мене, е задържане, ограничаване на моята свобода за придвижване по улицата, и на какво основание? Той не се аргументира; каза, че колегите му, които са ни задържали, би трябвало да са ми обяснили. Казах му, че такова обяснение не съм получил. Поисках той да ми се легитимира? Отговорено ми беше, че той не си носел документите в себе си, но трябвало да се обърна към Първо Районно управление за обяснение… и в този вид продължи диалогът ми с него. Впоследствие бяха събрани и другите паспорти, на другите граждани. Между нас имаше и човек, който беше явно болен, инвалид първа група, както се оказа впоследствие, на който му бяха отнети документите при ареста, но не бяха предадени на групата милиционери, които ни транспортираха… и въобще имаше един такъв диалог за уточняване на самоличност. Бяха заплашени, че ще бъдат закарани в Районното управление тези, които нямат паспорти. Това е, в общи линии, което мога да кажа като свидетел.

Р. Узунова: Ето тука е още един свидетел, Радослав Ненов…

А. Манолова: Руми, чуваш ли ме?! Имай предвид, че ще трябва след малко да сменим лентата.

Р. Узунова: Искаш сега да я смениш ли? Да, добре…

(26.10.1989 г., ролка № 349)
Румяна Узунова: Включено ли е? Добре… Тук е и Пламен Даракчиев, секретар на независимия профсъюз "Подкрепа", член на "Екогласност", който също е бил свидетел на част от събитията. Ще му дам телефона да разкаже какво е видял.

Пламен Даракчиев: Аз малко позакъснях, но когато дойдох, видях, че освен от "Екогласност", имаше и доста непознати хора. Те се държаха изключително арогантно и крещяха, заплашваха ни всички с Народен съд - на нас, от "Екогласност" щяло да има Народен съд. През това време милицията действаше, и то главно ми се струва, че действаше с обучени каратисти. Млади момчета, дъвчат си дъвка и работят здраво. Просто Димитрина Петрова видях как е влачиха по земята. Същото и с Вероника (Николова). Константин Георгиев, секретар на Независимото дружество - също. И в крайна сметка ние останахме с последната група. Формираха пак един кръг граждани наоколо. От другата улица имаше доста граждани. Не ги закачаха тях. И в общи линии това си беше планирана милиционерска акция. Това мога да ви кажа.

Р.Узунова: Междувременно екстрадираха от София отец Христофор Събев с белезници. За това всъщност вчера стана дума. В момента е във Велико Търново. Тази сутрин - Николай Колев-Босия, Антон Запрянов също; други има ли, Пламене? Тези трима са екстрадирани от София. Да не останат тук, да не присъстват на събитията. Задържан е Собаджиев, но Пламен Даракчиев знае повече. Нека той да каже.

Пламен Даракчиев: Аз не мога, не съм видял как са го задържали, но преди малко стана дума, че той е задържан, но още не знаем дали той е пуснат. Докато за другите знаем кой къде е, за него още нищо не знаем.

Р.Узунова: Между впрочем Асен … Хасан Исаев Белков също беше задържан, но и той е пуснат. Сега в този момент обстановката е толкова тревожна, защото не се знае колко души са задържани и къде са. Какво е станало с Александър Каракачанов, който както научих, бил откаран в болница, но един колега, Майк Пауър пристигна от мястото на събитията и каза, че и него са го ударили и някой е стъпкал камерата му, фотоапарата му.

Женски глас: Руми, той на кого е журналист, на "Ройтер" ли е ?

Р.Узунова: Майк Пауър, ти го знаеш, тоя Майк, който идва с жена си в деня... при нас, които бяха от „Севън дейс”… Само че той сега и за ББС работи, и той ми разказа за това, че Александър Каракачанов е в болница, тъй като доста силно е бит. Впрочем в НДК срещнах Найден Петров, който отговарял от милицията за сигурността в Двореца на културата и разговарях с него, и Майк Пауър беше с мен. Той каза, че абсолютно нищо не знае и че не може да повярва, че е възможно в наше време такова нещо да се случи…

Р. Узунова: Бих искала и още нещо да кажа, странично. „Комитет 273” е имал скоро заседание и в Комитета „273” има два нови члена. Единия от тях…, двамата са писатели, двамата са завършили право. Единият от тях е Радой Ралин, другият е Георги Величков. Това означа първо, че не само се интелектуализира и разширява „Комитет 273”, ами и започва да разполага с тъй необходимите им юристи, които да погледнат правната страна на въпроса, защото, нали „Комитет 273” има задачата да следи до колко точно, до колко правилно се изпълняват законите в страната. Чуваш ли ме?

Женски глас от студиото в Мюнхен: Руми? Кажи ми бързо, искам нещо да те питам, Олег, тя не чува нищо…

Р. Узунова: Румен Воденичаров е тука и иска да прочете изказването си, което би искал да направи всъщност утре вечер на събранието на "Екогласност". Мисля, че бях казала, че след първото събрание на "Екогласност" ще има и второ, и трето в кино "Петър Берон", но при така стеклите се обстоятелства Румен Воденичаров се безпокои, че няма да има възможност да прочете своето изказване. След това … ще му дам телефона да го прочете сега.

Румен Воденичаров: Добър ден. Стана ясно за всички, че Държавна сигурност не е подготвена за такава игра на нерви и аз лично силно се съмнявам, че утре вечер ще бъде разрешено на "Екогласност" да проведе своето събрание в кино" Петър Берон". Затова искам да ви прочета моето пет минутно изказване, тъй като всеки от присъстващите имаше право да занимае залата със своето мнение по екологически въпроси.

„Уважаеми граждани, уважаеми представители на изпълнителната власт в НРБ. Условията на живот в една свободна страна се различават от тези в тоталитарната с това, че в първата са в сила велики принципи, които с една дума могат да бъдат дефинирани като правозаконност. Тези принципи са изработени главно през миналия ХІХи век от светли умове, изстрадани от милиони хора във войните от ХХи век и придобили окончателния си вид в Международната харта за правата на човека. Международните пактове и Хартата, ратифицирани от българското Народно събрание още през 1970 година, представляват общи правила, които, доведени до знанието на всеки член от обществото, му дават правото да предугажда как властите при определени обстоятелства биха използвали репресивния апарат и по такъв начин индивидът или независимото сдружение от граждани могат да планират своите действия. Мисля, че не е трудно за всеки присъстващ в тази зала да разбере, че тъй като на човек е присъщо да греши, правовата държава ограничава до минимум областта, в която органите на изпълнителната власт могат да действат по свое усмотрение. Правителството в правовата държава е лишено от възможността да сведе до нула усилията на сдружения от граждани или дори на отделния гражданин, като действа според случая или както казват руснаците: "в чрезвичайном порядке". Следователно в правова държава Петиция на дружество като "Екогласност", която изисква спирането на неразумен проект, не може да бъде отхвърлена само поради факта, че дружеството не е регистрирано. По същия начин протестът на турското многочислено мнозинство за връщане на истинските им имена не може да бъде оставен без обсъждане само защото един или друг идеолог или историк временно е наложил твърдението, че в България турци въобще няма. Общество, което се управлява от закона, прилича на движение, което се ръководи единствено от Правилника за движение. Общество, което се управлява с постановления и наредби, може да се сравни с движение, чиято посока е предварително определена. В единия случай човек се подчинява на общи принципи, на закона, а във втория случай - на отделни хора. В първия случай човек е свободен, а във втория е несвободен. Когато след 9и септември пред обществото беше поставена високата цел да се построи обществото на всеобщо благоденствие, представата за него се свързваше с… безкрайни кооперативни поля и надпревара на дървосекачи. Голямата цел…

Женски глас: Ало, Румен, бихте ли повторили, много ви моля последното изречение, изведнъж изчезна абсолютно вашия глас…

Румен Воденичаров: Добре. Ще повторя. Когато след 9и септември пред обществото бе поставена високата цел да се построи обществото на всеобщото благоденствие представата за него се свързваше с комини, бълващи дим, стени на големи язовири, безкрайни кооперативни поля и надпревара на дървосекачи. Голямата цел на този левичарски социализъм оправдаваше години наред лишенията, както в бита, така и в областта на човешките права. На правителството бе предоставена неограничена власт. Юридически се узаконяваха най-произволни постановления и като резултат на това демокрацията, с която в началото на пътя се гордеехме, породи най-завършения по своята форма деспотизъм. По пътя на дългосрочното планиране стана практика законодателните пълномощия да се предават на различни министерства и никнещи като гъби след дъжд изпълнителни органи. Последните в дейността си не са ограничени от твърди правила. Какъвто е примера с Правилника за движение. И започват да регулират най-различни области от човешката дейност изцяло по свое усмотрение. Ние смятаме, че точно тези законодателни актове и ведомствените наредби нарушават както човешките права, така и дават простор и за екологическите престъпления. Икономическо-географската карта на България е карта на екологическите престъпления срещу идващите поколения. Това е карта, показваща до голяма степен разпределение на родните места на българските държавници-волунтаристи, които, осигуряващи поминък на земляците си под формата на морално остарели или работещи на загуба заводи, са оставили и тежко наследство за времето, когато човека ще търси отново хармония с природата. Писателката Блага Димитрова пише в есето си „Името”: „Вината не може да бъде анонимна.” Но до днес нито един министър не е заклеймен и осъден като екологичен престъпник. До днес отсъства законодателство, което да наложи провеждане на референдуми за проекти засягащи здравето на цялата нация. До днес сме свидетели на парадокс: този, чиято дейност е била свързана с изсичането на българската гора, да ръководи Комитета по опазване на околната среда. Пътят по установяване на екологическите престъпления минава през демократически преобразования. И на първо време през подмяна на абсурдната игра на думи: "Всеки е отговорен за всичко пред всички", което означава всеобща безотговорност спрямо принципа: "Всеки, без разлика на партийна принадлежност и убеждения е отговорен за своите действия и действията на ръководеното от него ведомство пред закона.”

Р.Узунова: Благодаря ви, Румен Воденичаров.

(26.10.1989 г., ролка № 94)

Румяна Узунова: На телефона е Румяна Узунова, специален кореспондент на радио "Свободна Европа" в София. Вчера от шест чеса вечерта в кино "Петър Берон" се състоя второто събрание на независимото екологично сдружение "Екогласност". И това събрание, според мен, има особено място в създалата се доста напрегната обстановка, в която, макар и с необичайни средства, се чупят ледовете на мълчанието относно независимите сдружения в България. Наистина името на "Екогласност" или на някое друго сдружение в България все още се споменава изключително рядко. При това в определено негативен тон, но интересът на гражданството расте. И което е доста показателно - представители на отделни институции вече приемат предложението за диалог. Диалог все още ограничен, често изместен от центъра на въпросите, но все пак диалог. Показателно е също така, че още на същия ден след милиционерската разправа над членове на "Екогласност", подписката под Петицията до Народното събрание продължи мирно и упорито, с убеденост в правотата на идеите и намеренията. Пред входа на Южния парк вчера, часове след нанесеният му побой, намерих Петър Слабаков, председател на "Екогласност" и той не с усилия да овладее духа си, а напълно спокойно искаше да довърши един плакат с името на сдружението, който трябваше да постави на мястото на разкъсаните, смачканите. „Всъщност нищо не се е случило”, каза спокойно Петър Слабаков, черпейки навярно тази мъдрост от дългия си житейски опит. Пред кино "Петър Берон" вчера се беше събрало множество от хора, два или три пъти по-многобройно от местата в салона. Едва успях да вляза, хората ми помагаха да премина през множеството. Отвътре, запречената от милиционери врата, мой познати от "Екогласност" трябваше да хванат протегнатите ми ръце и да ме издърпат през кордона. Едва вътре в салона осъзнах, че стискам някакъв лист, който пътем бяха пъхнали в ръцете ми и това се оказа Протестно писмо до Народното събрание на НРБ, до председателя на Изпълнителния комитет на Софийски народен съвет, до вестниците: "Литературен фронт", "Народна култура", в което български интелектуалци протестираха срещу упражненото насилие. Цитирам писмото, цитирам сега точно писмото… те протестираха „срещу упражненото насилие, включително побой и задържане над известни български интелектуалци, ангажирани в мирни акции за опазване на околната среда, организирана от "Екогласност". Ние - продължава текстът на писмото - приемаме случилото се като посегателство върху гражданските права и човешкото достойнство". Не мога да разчета всички имена на подписалите се. Между тях са литературни критици… литературни критици като Михаил Неделчев, Елка Константинова, Енчо Мутафов, Александър Йорданов. Вътре е подписа на Добри Жотев, поета Добри Жотев, на белетристите Георги Мишев и Ивайло Дичев… Сега всъщност и в София, а и в провинцията, обикалят редица писма в знак на протест срещу неразумни деяния на хора, облечени във власт. Но да се върнем към второто събрание на "Екогласност" в кино "Петър Берон". Събрание, отново историческо, защото е втора публична изява на едно независимо сдружение, т. е. започва да се регистрира периодичност на независимите обществени прояви. Събранието бе ръководено отново от Деян Кюранов, който пак засвидетелства умението си да успокоява духовете и да направлява събранието в правилна посока - към деловитост и ритъм на работата. Секретарят на "Екогласност" Александър Каракачанов напомни в началото на събранието неекологичните събития от предишния ден и препрочете текста на Обръщението на сдружението "Екогласност" до страните-участнички в Европейската среща по опазване на околната среда, с чието съдържание ще ви запозная сега, драги слушатели:

"До страните-участнички в Европейската среща по опазване на околната среда. На 26и октомври `89 година, след няколкодневна клеветническа кампания, в централната част насочена срещу "Екогласност", при която старателно се избягваше споменаването на името на сдружението, властите в София преминаха към открити репресии. Нямайки никакви законни основания за спиране на мирните ни акции, чиято цел е чисто екологическа, представители на МВР още на 25.10.89 година започнаха да отправят открити заплахи към нас, блокираха местата, където "Екогласност" провеждаше своите акции и правеха опити за задържане на наши активисти. На всички въпроси от страна на ръководството и членове на сдружението относно основанията за такива действия на служителите на МВР получавахме отговор, че съществува някакво устно разпореждане на председателя на Изпълнителния комитет на СГНС Стефан Нинов. Многократното искане да се предяви това разпореждане бе многократно отхвърляно от горепосочените служители. Такова разпореждане не може да бъде издадено, ако софийските власти имат желание все още да придават някакъв вид на законност на своите действия. Не съществува нормативен документ, въз основа на който би могло да бъде издадено такова разпореждане. Всички други „устни” заповеди са незаконни, което се доказа и от нежеланието на председателя на Изпълнителния комитет на СГНС да ги предяви в писмен вид. Те са обикновена проява на властнически произвол. След като не можаха със заплахи и шантаж да спрат законните искания на "Екогласност", на 26.10. 89 година властите преминаха към открито насилие. Активисти на сдружението бяха влачени по земята и брутално хвърляни в специално докарани за целта автобуси, при което бяха нанесени и телесни повреди. От побой и грубо отношение от страна на униформени и цивилни сътрудници на МВР не бяха /оградени, т. е./ предпазени дори жените. Проверяваха дамски чанти, друг личен багаж, иззеха материали на "Екогласност", но нито едното, нито другото не бяха извършени съобразно изискванията на закона. Пострадаха и случайно присъстващи граждани, изразяващи открито своето възмущение от действията на органите. Имаме сведения за произшествие с наши членове в провинцията. На задържаните не бе предявен изискващия се при такива случаи документ за задържане. Повечето от служителите на МВР не пожелаха да се легитимират. Имаме основания да смятаме, че провеждането на такава акция точно в този брутален вид е предварително подготвена. За това говорят насрочената по същото време, но не състояла се пресконференция с чужди журналисти, вероятно целяща да ги отклони от събитията, а също така селективното отношение към репресираните. Участващите в акцията няколкостотин служители явно са познавали по лице и малтретирали точно най-активните членове на "Екогласност". Бруталните действия срещу сдружението представляват грубо нарушение на Виенските договорености и по същество саботират Хелзинкския процес. "Екогласност" е независимо екологично сдружение, чиято основна цел е да се бори за опазване на природната среда в България. Основно средство в тази борба за нас е пълната гласност по всички проблеми, имащи отношение към околната среда. Сдружението е създадено и съществува в пълно съгласие с Конституцията на НРБ, с действащото в страната законодателство, включително разпоредбите на СНС (Софийски народен съвет). Неговото съществуване е в пълно съответствие с духа и буквата на Виенските договорености от `89 година. Но при съществуващата обстановка управляващите среди в България напълно съзнателно пречат на "Екогласност" да съсредоточи усилията си в борбата за опазване на природната среда и с оказвания натиск върху сдружението те го заставят да отделя много време и сили в борба за собственото си опазване. Самозащитните действия на "Екогласност" след това се тълкуват като политически изяви и на тази основа му се приписват някакви, на никого неизвестни и от никого публично изречени, но затова пък „тъмни политически цели”. Вярно е, че "Екогласност" възникна не по решение и по внушение на властовите структури, а като спонтанна инициатива на разтревожени граждани. Но нима начинът на възникване на сдружението и последователното отстояване на правото му да съществува като независимо, могат да бъдат основания за това да му се приписват цели, различни от обявените в Устава и Програмната му декларация? Ние заявяваме, че няма да позволим на никого да ни отклони от целите, които си поставяме. Ние отново и отново заявяваме, че ще се борим за достигането на тези цели само с мирни и законни средства. Ние отново заявяваме, че сме за диалог с всеки и с всички, които наистина са загрижени за това какво наследство ще оставим за идните поколения. Но ние сме длъжни отново да припомним очевидната истина, че за да има диалог, трябва да има поне две страни, които взаимно да признават правото си на съществуване, че културата на диалога е близка проява на взаимно уважение от страна на всички участници. Ето защо ние заявяваме своя протест срещу действията на българските власти. Ние протестираме и ще протестираме срещу всички опити да бъдем насила разгромени. Ние протестираме срещу разрастващата се кампания, целяща оклеветяването на "Екогласност". Ние ще настояваме за това с този случай да се занимае парламентарна комисия, която да изясни престъпните и нарушаващи законите действия на служители на МВР и установи кой е разпоредил провеждането на тяхната акция. Ние се обръщаме към всички страни- участнички в Европейската среща по опазване на околната среда с молба да излъчат Комисия, пред която да изложим всички обстоятелства около инцидента. От сдружение "Екогласност", София, 27.10.89 година."

Чухте текста, който сдружение "Екогласност" изпрати до страните-участнички в Европейската среща по опазване на околната среда. Продължавам моя репортаж за събранието, което вчера бе проведено в кино "Петър Берон". След прочитането на този документ, д-р Петър Берон, който е единственият член на "Екогласност", който взима участие в официалната работа на Екофорума, /включен е в състава на група от 30 експерти/, та д-р Петър Берон запозна присъстващите с изявлението на Николай Дюлгеров, ръководителя на българската делегация на Екофорума, относно случилото се предния ден и за отношението, изразено от другите държави по този неприятен и развалящ престижа на България повод. Пирин Воденичаров, химик, запозна присъстващите с Черната книга, изготвена от "Екогласност" за най-сериозно застрашените от екологична гледна точка места в България, посочи пунктовете, върху които би трябвало да се съсредоточи вниманието на всички - учени, държавници, общественици и обикновени граждани, а именно: нитратите в селското стопанство, емисиите на серен двуокис и азотни окиси, вредните отпадъци от чуждите страни, складирани в България срещу валута, замърсяванията от целулозното и дрождевото производство, замърсяването с арсен и т. н., и т. н. Пирин Воденичаров придружаваше с реални факти тези екологични опасности, пред които е изправена България. Социологът Петко Симеонов даде, така да се каже, свидетелски показания, че висшият партиен ешелон е знаел за радиационната вълна над България след атомната катастрофа в Чернобил, взели са били предварително предохранителни мерки за тях и за семействата им още на 4.05.(1986 г.), а населението в България е било оставено на произвола на случайностите. „Кой взе решение за лъжата в Чернобил?” - попита Петко Симеонов. Чавдар Гиков, живущ в софийска община „Студентска”, разказа за силното екологично увреждане, за този силно екологично увреден район, в който живее самият той, и в който се намират още болници, старчески домове, училища, детски градини - един район, който наричат „омагьосаният квадрат”, хората се борят предприятията-замърсители да бъдат изнесени оттам, но не могат да се преборят с магията на административното бездушие. Александър Каракачанов, който освен секретар на "Екогласност" е и градски съветник при Софийски градски съвет допълни, че още преди четири месеца е внесъл доклад по този повод и както е законната от процедурната гледна точка /в разстояние на един месец/ е трябвало да бъде разгледан доклада му и да бъде взето решение, но досега нищо такова не е направено. Полковникът от запаса Борис Спасов, член на управителния съвет на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, прочете декларацията на Клуба, адресирана до председателя на Народното събрание на НРБ и средствата за масова информация, в която интелектуалците от Клуба изразяват своето негативно отношение към методите, с които си послужиха репресивните власти на 26.10. тази година, но с неговото съдържание всъщност запознах нашите слушатели вчера. След това думата бе дадена с предимство на Януши, член на унгарската делегация на Екофорума, който бе изпратил бележка от свое име и от името на неколцина чужди журналисти, които не бяха могли да влязат в залата. Прекалено много хора искаха да сторят това, но не успяха, за това и накрая на събранието присъстващите гласуваха да се напише молба за по-голяма зала. Г-н Януши каза, че той и един негов приятел представляват тук на събранието унгарската опозиция и група, независима група за защита на природната среда в Унгария. Той изрази искрените си благопожелания към "Екогласност" и каза още, че пред киното стоят - пред кино"Петър Берон" стоят, без да могат да влязат, представители на други страни, включително Съединените щати, Холандия, Ирландия, Унгария, само представител на Белгия, до колкото той е видял, е успял да влезе. Всички тези делегати, продължи г-н Януши, могат да свидетелстват, че днес на Екофорума българските домакини изразиха съжаление за бруталността на милицията и обещаха, че ще направят всичко възможно да запазят необходимата спокойна атмосфера за продължаването на Екофорума. Около двадесет делегации, каза Януши, между които Унгария, Полша и Съветския съюз от изток, от източните страни, изразиха надежда, че тази атмосфера, както и възможностите българската общественост да изразява своите мисли, трябва да остане в сила, както сега, така и след Конференцията. Надяваме се - каза той, каза г-н Януши, че навярно всички вие усещате напълно нашата симпатия, нашето съпричастие и солидарност. След това, пак с предимство, думата бе дадена на Йордан Йотов от „Енергопроект”, който благодари, че му е дадена извънредно думата, но изрази протест и възмущение срещу - както се изрази той, „демагогския начин на изложението на "Екогласност". Той възрази срещу твърдението, че „Енергопроект” не търсил диалог с "Екоглосност", че бягал от диалог с "Екогласност". „Енергопроект” - каза Йордан Йотов, търсеше допир с тези хора, които изнесоха не дотам компетентни данни. Според него „Енергопроект” е готов да отговаря на всички въпроси. Следващ в списъка на изказващите се бе Андрей Ангелов от Самоков, който говори за курса на преустройство, спря се на въпроса дали е независима "Солидарност", т. е. "Екогласност", изтъкна ролята на "Екогласност" и изрази желание да се присъедини към това сдружение. След Георги Скачков, който засегна някои промени за опазването на природата в исторически план, на трибуната се качи Нина Георгиева, която говори за атомната енергетика; след това думата бе дадена на Елена Банова, журналистка, мисля, от „Вечерни новини”, която заяви, че не е член на "Екогласност" и не желае да бъде. Би предпочела да внесе 200 лева, да речем, за организирането на Екоучилище, не би искала да даде пари за хора, които ще заминат, както каза тя, на екоексурзия. Не ми стана впрочем ясно защо Елена Банова поставя въпроса за някакви пари, след като "Екогласност" е независима и доброволна организация, която не е юридическо лице, за да работи с парични средства. Елена Банова обвини секретаря на "Екогласност" Александър Каракачанов, че не си гледал работата като народен съветник, спирайки се на два случая, които след това Александър Каракачанов енергично отхвърли като неотговарящи на истината. Накрая Стефан Гайтанджиев, който не е член на "Екогласност", но е симпатизант, предложи да се подпише Апел до Столичния народен съвет за по-голяма зала и идеята бе гласувана единодушно. Това, казах, беше второто събрание на независимото екологично сдружение "Екогласност", което говори за известна периодичност на проявите, което е начало на една традиция.

Също днес от 11 часа сутринта, мисля, Румен Воденичаров, бе проведено и второто събрание на открито на Независимото дружество за защита на правата на човека в България. Проведено бе на открито в Южния парк. Румен Воденичаров е тук. Нека дам телефона на него, за да разкаже за това събрание.

Изтегляне 1.88 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10