Част четвърта: насилието като отказ от диалог
Изтегляне 1.88 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Николай Василев
- Стефан Продев
- Копринка Червенкова
Стефан Продев: Другари, тези мисли на др. Желю Желев са лично негови, те не са обсъждани в ръководството на Клуба и не могат да носят един такъв, по-обобщаващ характер. Има думата др. Николай Василев. (Ръкопляскания) Николай Василев: В последно време съм особено впечатлен от театрото, разигравано от българските средства за масова дезориентация. (Смях) Моля ви да не се смеете, защото губим време. Ще се опитам да обясня дейността на театралните постановчици. Само лишен от всякакви социални сетива гражданин няма да успее да разбере за какво става дума. От началото на `80те години световният социализъм навлезе в дълбока криза. Командно-престъпната система на управление на материалното производство и духовния живот издигна неговия икономически потенциал до равнище, обещаващо в най-близко време присъединяване към световния промишлен ариегард и карантинно изолиране от постиженията и проблемите на човешката цивилизация. Грижливо изгражданият документален свят рухна под тежестта на очевидните реалности. Средствата на демагогията се оказаха безсилни пред аргументите на празните магазини, отровената природа, жилищната криза, намаляващата средна продължителност на живота, безобразното медицинско обслужване, ширещите се мошеничество и корупция. Днес всичко това се говори открито. Днес никой не отрича обективната необходимост от революционни промени. Противоречията започват от интерпретацията както на самите промени, така и на средствата за тяхното осъществяване. В някои социалистически страни процесът на преустройството вече е започнал. В други - все още не. България е сред тези „други”, където отново се разчита на палиативи, временен кърпеж, демагогски лозунги, витринни акции. Причините за това са много. И задълбоченият им анализ е невъзможен в рамките на подобно резюмирано изложение. Една от тях все пак ще спомена. Тя е свързана с ожесточената съпротива на определени сили срещу наложителното за всяка революционна обществена промяна: подновяване на ръководния екип. (Ръкопляскания) Отделни лица от висшата номенклатура отдавна са отъждествили себе си с държавата, с нацията, с комунизма, с всички достойнства и добродетели на нашата партия. (Ръкопляскания) Стефан Продев: Другари, моля ви… Николай Василев: Тези лица и кръвно обвързаните с тях социални сили са естествените противници на действителното преустройство в България и не съществува никакъв шанс всяка от засягащите техните лични интереси промени да не бъде официално разгромена като насочен против интересите на социализма диверсионен акт. Шансът е другаде: в постепенното осъзнаване на това обстоятелство, в поддържането, и консолидацията и активността на всички, които търсят пътища за излизането ни от кризата. За реална и последователна, а не предпазливо-половинчата икономическа и политическа реформа. За реална, а не само по документи демократизация на обществения живот в страната. Разделителната линия вече е прокарана. От едната страна са тези, които действително искат преустройството и работят за него, от другата страна са онези, които се правят, че правят нещо, но чиито интереси - на първо място икономически - диктуват стремеж към запазване на статуквото. Разнопосочието на интересите бе преживяно най-напред от апатично-единната българска интелигенция. Процесът е в самото начало. Индикациите му са известни. Университетската партийна конференция – `87а, създаването на първите неформални обединения – `88а, конгресите на творческите съюзи – `89а. Лъсна сплотеният облик на ретроградната, на продажната интелигенция, потънаха още по-дълбоко в своето мълчание онези, които не успяха да преодолеят своите стереотипи, своето безсилие, своя страх. Интелигенцията, решена да разбие стената на идейния монополизъм, тепърва ще изгражда своето единство, ще избистря историческите основания и перспективи на дейността си. Ние знаем, че процесът на преустройството ще бъде сложен, труден, продължителен; че по пътя към него лежат някои междинни етапи. Знаем, че промяна – категорична, моментална и в цялата си пълнота - е невъзможна. Екстремистките крайности са ни чужди. Но знаем и друго: че първата крачка по този път е осигуряването на свободен обмен на идеи. Всеки трябва да има правото да защити собствените си възгледи относно същността на необходимите промени, стратегията и тактиката на осъществяването им, конкретните етапи, конкретните средства. Само в откритите дискусии могат да кристализират сравнително най-ефективните управленски решения и въздействия. У нас дори тази първа крачка не е направена. Отново висшите етажи на властта и техните послушни подгласници разполагат с монополното право да ни обясняват какво да вършим и как да го вършим, накъде да вървим и защо да вървим точно натам. Нещо повече: срещу всички, които са си позволили да имат лукса на собствено мнение биват провеждани наказателни акции. Това е същността и на организираната тези дни заклеймителна оплюваща кампания. Става дума не за друго, а за морална и политическа идентификация на неспасяемо разслояващата се интелигенция и за дискредитиране - с всички възможни средства - на онази част, която излиза извън контрола на бюрократичните структури. Историята ще покаже кой какъв. Но тя няма да направи това, ако не действаме днес, ако не сме активни сега. Напълно в духа на марксизма е да кажем: „Помогни си сам, за да ти помогне и историята!” (Ръкопляскания) Стефан Продев: Другари, има още към 7 - 8 души, които са записани за изказване, но времето ни свършва. Много съжалявам, че нямам възможност да им дам думата и да чуем и техните гласове... Моля?... Какво?... Още едно събрание?... В осем салонът трябва да бъде освободен. Не, не, вижте какво, има решение, има разрешение и т.н. Моля ви се... Предполагам, че това няма да е последното ни събиране, нали? (Смях) Чакайте, чакайте. Не бързайте да ставате. Ето, виждаш ли, стават? Сега искам да дам думата на другарката Копринка Червенкова, - после ще ръкоплескате! - която ще прочете предложения за искания на Клуба към официалните инстанции. Копринка Червенкова: Сега, няма нужда от светлина. Знаете, че моят жанр са декларациите. Сега, тоя път ще го сменя. Ще прочета едно искане, което трябва да отправим като група хора, събрали се за първи път откакто сме учредени - надявам се, не и за последен път! Ние сме го отправили до Народното събрание и до Министерския съвет на НРБ: Днес, 2и ноември `89а година, на своето първо официално разрешено събрание, Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България реши да отправи следните искания към съответните инстанции: 1. Да се предостави постоянно помещение на Клуба за провеждане на редовни събрания и дискусии по предварително оповестени теми. 2. Да се определи територията на Южния парк като постоянно действаща трибуна на открито за паралелни мероприятия на Клуба. 3. Да се разреши придобиването и ползването на размножителна техника за разпространяване на материали от дискусиите и други документи на Клуба. 4. Да не се осуетяват акции на Клуба за събирането на подписки от обществеността по проблеми, жизнено важни за населението. 5. Да се предостави възможност Клубът да издава редовен ежемесечен бюлетин. 6. Клубът да получи редовен ежеседмичен достъп до ефира на Българско радио и Българска телевизия. (Ръкопляскания) 7. При необходимост, на Клуба да бъдат предоставени големи помещения за провеждане на общи събрания и митинги. 8. Да се спре дирижираната масова пропагандна кампания в средствата за масова информация срещу членове на Клуба и да им се предостави трибуна за отговор. Клубът се надява, че исканията му ще бъдат удовлетворени, тъй като те съответстват на българските закони и на всички международни споразумения, подписани от България, и ще допринесат за реалната демократизация на обществото. От Събранието. (Ръкопляскания) Стефан Продев: (Шум в залата) А сега, вдигайте ръцете! Който е съгласен – стана ясно за какво. Против? (вика) Против? Румяна Узунова: Чухте, драги слушатели, магнетофонен запис от събранието, което проведе на 2и ноември тази година в кино „Петър Берон” Независимият клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България. В студиото на радио “Свободна Европа” беше Румяна Узунова. (ролка № 232. От говорилите на събранието членове на ръководството на Клуба са проф. Ив. Джаджев, д-р Желю Желев, доц. Николай Василев. Христо Радевски е един от шестимата АБПФК, съ-учредители на Клуба. Ст. Продев не е член на Клуба.) Каталог: public -> arhiv -> rumyana uzunova rumyana uzunova -> Част пета: началото на края – след 10 ноември Глава Митингите Николай Колев – Босия rumyana uzunova -> Съкращения и означения rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите rumyana uzunova -> Част І: Паралелни светове rumyana uzunova -> Част шеста: човекът срещу системата – политическите жестове на Марлена Ливиу rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите Глава ІІІ. Насилието Бюрокрацията като инструмент за насилие rumyana uzunova -> За архива на Румяна Узунова и за ‘89а година „Бъди този, който отваря врати за други!” rumyana uzunova -> Іv. Отпорът на гражданите Индивидуалните протестни актове rumyana uzunova -> Румяна Узунова (18 1936 – 16 1995) Биoграфична справка Изтегляне 1.88 Mb. Сподели с приятели:
|