Част четвърта: насилието като отказ от диалог

Изтегляне 1.88 Mb.

страница	8/10
Дата	01.01.2018
Размер	1.88 Mb.
	#39554

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

Стефан Продев: Времето е малко, затова по-кратки да бъдат ръкоплесканията… Давам думата на Александър Миланов да прочете Харта за опазване на българското природно наследство. Хартата ще бъде гласувана от всички.

Александър Миланов: Харта - `89 за опазване на българското природно наследство. Предлага се настоящата Харта да се приеме като програмен документ на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България, ако се одобри от Общото ни събрание. Към нея могат да се присъединят и всички независими природозащитници.

Изграждане на национална мрежа от защитени природни територии. За опазване на представителните екосистеми и /…/стични комплекси, както и до защитата на застрашените видове и характерни пейзажи трябва да се осигури надеждна мрежа от защитени природни територии във всички географски райони на България и акваторията ни на Черно море, да се създадат нови резервати и национални паркове и да се разширят съществуващите. По програма на Българската академия на науките до 1993 година да се доизгради ускорено системата на националните паркове, а до 1996 година - и резерватната мрежа на страната …

(ролка № 189)

… - Създаването на предлагания Национален парк "Централен Балкан"; - Създаването на Национален парк и значителното разширяване на неадекватната понастоящем резерватна мрежа в западните Родопи; - Създаването на биосферен резерват на Витоша; - Разширяването на резерватните мрежи в Рила и Пирин; - Обединяването на резерватите в Народния парк Ропотамо.

Защитените природни територии като отворена система. Защитените природни територии съставляват неразделна част от съответните региони и функционирането им трябва да става в рамките на локални програми за развитие, при което местното население да извлича непосредствена полза от тях. Защитените природни територии са обект на пренасяно отвън замърсяване на въздуха, водите и почвата, както и на антропогенни изменения на микроклимата. Следователно борбата за опазване на природното наследство е неделима от борбата срещу замърсяване на околната среда - за чист въздух, чисти води, чиста земя. Горещи точки: - Да се вземат под пълна защита все още незастроените участъци от българското Черноморие; - Да се забрани строителството в стометровата крайбрежна ивица; - Да се преустанови изграждането на инфраструктура и се демонтират всички постройки и съоръжения на територията или в естествените буферни зони на крайбрежните резервати и народни паркове - Балтата, Златни пясъци, Камчия, Ропотамо; - Да се ликвидират тъй наречените Държавни ловни стопанства (Ръкопляскания); - Да се прекратят работите по хващане на Рилските води. (По-слаби ръкопляскания) Този проект, заедно с екологично несъобразното водохващане на каскадата Белмекен - Сестримо е убийствен за Рилската екосистема и до голяма степен обезценява планирания нов национален парк Рила; - Да се спрат всякакви работи по проекта за прехвърляне на води от басейна на Места в горно-Тракийската низина; - Да се демонтират новите съоръжения и инфраструктура в Националния парк „Пирин”, несъвместими с неговия статут на обект от световно природно значение (Ръкопляскания); - Да се демонтират всички съоръжения на територията на витошкия биосферен резерват Бистришко бранище, включително ски-пистата Витошко лале, лифта и постройките около нея. (Ръкопляскания); - Да се приведе в съответствие с изискванията за национален парк Народният парк „Витоша” - доайен на Балканите; - Да се преустановят всякакви реконструкции и модернизации - като съществуващите несъобразни обекти, като хотелите и множеството ведомствени станции да се оставят на доизживяване; - Да се анулира генералният план на Витоша, предвиждащ широкомащабно ново строителство – шосета, лифтове, легова база и т. н.; - Да се преустанови практикуваното напоследък патешко животновъдство в северна Витоша; - Да се предприемат мерки за опазване на аборигенната домашна фауна. Високите български планини: Проблемът за опазване природата на Рила, Пирин и Витоша е твърде важен и актуален по две причини: от една страна, заедно със западните Родопи и отделни дялове на Стара планина, това са последните обширни сравнително добре запазени просторни територии в България, с уникално за континента разнообразие на биологичните видове. Същевременно, тези региони се намират в критичен период. През близките пет, десет години съдбата им ще се реши необратимо в неблагоприятен смисъл, ако не се предприемат решителни мерки. Влажните зони: Особено значение за съхраняването на естествения генетичен фонд на страната имат влажните зони. В резултат на активната човешка дейност обаче тяхната площ през последното столетие е намаляла близо двадесет пъти. За спиране на тази неблагоприятна тенденция е необходимо спешно да се разработи Национална програма за опазване на съществуващите и частично възстановяване на унищожените влажни зони. В частност: - Да бъдат спасени застрашените от антропогенния фактор уникални лонгозни гори в поречията на Батова река, Камчия, Ропотамо и Велинград; - Всички острови по Дунав, Марица и останалите големи реки да получат подходящ статут на защитени природни територии; - Да се поставят под закрила езера и други изкуствени водни площи представляващи генетични банки за редки представители на водната флора и фауна.

Фактори за опазване на българското природно наследство: - Ефективна и далновидна държавна политика изградена на научна основа, оползотворяваща опита на екологично напредналите страни и поставена под обществен контрол; - Разширяване компетенциите и самостоятелността на Комитета за опазване на природната среда, като същия премине в непосредствено подчинение на Народното събрание (Ръкопляскания); - Развитие на системата от независими природозащитни групи и организации, както и активно ангажиране на останалите обществени организации в природозащитна дейност (Ръкопляскания); - Ангажиране на конкретни проекти у нас, съвместно със Световния природен фонд, Международния съюз за опазване на природата и други международни и национални организации; - Осъществяване на съвместни балкански проекти за опазване на природното наследство в граничните райони; - Активно сътрудничество в опазване на природното наследство в другите страни, световния океан и Антарктида.

Стефан Продев: Другари, имате ли предложения за допълнения на Хартата? Смятате ли, че някои пасажи трябва да отпаднат? (Глас от залата предлага нещо за Централните Родопи) Въпросът за централните Родопи да се постави в Хартата. Добре, който е съгласен с така прочетената…

Изказване от залата: Към така добре разработените мероприятия за опазване на Витоша, която е справедливо наречена доайен на Балканите, мисля, че трябва да включим един пункт: Предотвратяване възобновяването на предложенията за провеждане на Олимпийски игри в България. (Ръкопляскания) Ако такова нещо се прокара, всичко останало ще бъде обезсмислено …, точно огромното строителство на Витоша, което няма да бъде в полза на Хартата.

Стефан Продев: Да, разбира се. Но аз смятам, че такава опасност почти няма (Смях) Не е по наша вина. Искате думата, да?! (Има 3 изказвания – там, където се чува, става дума за Перник и Горна Баня.)

Стефан Продев: Вижте, другари, да не изпадаме в такива по-обикновени неща. Все пак това е Харта - тука са поставени генералните проблеми на страната. Добре, който е съгласен, моля ви се защото губим ценно време, Да, кажете. (3 изказвания, които не се чуват, тъй като не са направени пред микрофон. След второто и третото – ръкопляскания) Добре, другари, предлагам да гласуваме Хартата. Който е съгласен, да вдигне ръка. Хартата ще бъде допълнена с всичко онова, което вие казахте. Благодаря ви. (От залата му правят забележка, че не е попитал зали има гласуващи „против”.) „Против” има ли? Няма. Извинявайте, не съм се научил на демокрация. (Шум, ропот и накрая – ръкопляскания) Предлагам да чуем експозе на другаря Петко Симеонов на тема "Екология и демокрация".

(ролка № 344)
Петко Симеонов: Екологичните движения, вкл. и нашият Клуб, и нашата „Екогласност”, се стремят към разумна и пресметлива намеса в природата, т.е. да бъдем толерантни към нея. Но можем ли да бъдем толерантни към един безполезен баир с неговите мълчаливи дървета? Можем ли да бъдем толерантни към някоя си река, която, без никого да пита, тече на юг? Можем ли да бъдем толерантни към някакви си буболечки, които нито план изпълняват, нито пък създават износ по второ направление? Можем ли да бъдем толерантни, питаме ние, към всичко това, ако не сме внимателни и толерантни към човека? Любовта и грижите към природата са неделими от любовта и грижите към човека, към същия този човек, който нито е „човешки фактор”, нито е „трудов ресурс”, нито е „обект на възпитателно въздействие”, а е суверенна, съвременна личност, чийто международно признати права са нейна неотстранима потребност. И нещо повече - цялото биологическо съ-общество: от червея до орела, от тревичката до секвоята, имат един говорител на този свят – човека. Ето защо правата на човека са права на природата да защитава себе си. Командно-административната система, създадена от Сталин и непрекъснато видоизменяна от явните му и тайни последователи, се основава, наред с другото, и на три принципа, които, според нас, имат отношение към екологията и демокрацията. Първият от тях е, че всичко, каквото сме си наумили, можем да го направим, стига да употребим достатъчно сила. Вторият е, че ще покорим природата. И третият: че изграждането на тежката индустрия е водещото в строителството на социализма. Тези три принципа са три насилия върху екосистемите, биосферата, човека и човешките общности. Димящите комини на Кремиковци не само увреждат въздуха, който дишаме; не само съсипват софийското зеле. За Кремиковци се привличат работници от цялата страна, като се пренебрегва наредбата за жителството. Така антидемократичният, феодален по своята същност закон за жителството застава в услуга на едно мръсно, вредно и нерентабилно производство. Законът създава привилегията, която прави по-поносим риска да се работи при такива условия. Екологично вредни предприятия се строят поради липса на гласност поради техния характер, компетентност и бедност. После - в тях работят затворници, освободени от военна служба, хора, които поради нужда или невежество продават здравето си за пари, ранно пенсиониране, жителство, жилище. Така ограничението на свободата, невежеството и ширещата се бедност раждат едновременно и вредното производство, и трудовите ресурси за него. От `17а година насам изпробвахме всички видове насилия, за да се измъкнем от масовата бедност и стопанската изостаналост. Убийства, лагери, изселвания, принудителна работа, изземване на деца, ликвидиране на трудова собственост, смяна на имена, унищожаване на книги, цели науки, художествени направления, заглушаване на радиостанции, ликвидиране на свободата на словото, печата, сдруженията, стачките, ограничаване правото на пътуване, плътно затваряне на границите, принудителна политическа и идеологическа папагалщина и пр. Всичко това бе вършено в името на доброто - и ако с насилие то можеше да се постигне, отдавна да сме в комунизма. Резултатът, меко казано, не е особено насърчителен. Оказа се, че от бракосъчетанието между бедността и насилието се раждат вредни производства, некачествена и недостатъчна продукция, нисък икономически растеж, нежелание за труд и гражданска апатия. Затова днес сме се устремили към демокрацията. Екологията стимулира нейното развитие. Правото на човека за екологична инициатива е правото за демократично участие в обществения процес, право да се защитава здравето, живота, природния комфорт на ближния, на всяко живо същество – живо днес или още неродено. От десетилетия насам в цивилизованите страни хиляди хора поемат лични инициативи за преразглеждане на един или друг проект, за спиране на производство или за изграждане на пречиствателни съоръжения. Така тези хора излизат на обществената сцена. Някои от тях имат и достатъчна известност. Намерили благородна и значима цел: да се борят с мирни средства за чиста природа. Екологията предложи на съвременния човек нова поле за изява , разшири пространството за демокрация. Увреждането на природната среда наистина застрашава човечеството, но то е и едно ново предизвикателство за демократични обществени отношения. Защото нещата са толкова сериозни, че глупавите идеологизми се разсейват като мъгла. Участието на народа чрез демократични избори, средства за масова информация, петиции, различни видове демонстрации, плебисцити и прочие демократични процедури е сигурна гаранция, че природата ще бъде защитена. Експертите не могат да решат въпросите; те са само консултантите и на чиновниците, и на населението; експертът може само да каже колко ще струва даден проект и как той трябва да се реализира, но само населението, което ще плаща, ще диша въздуха, пие водата, понася радиацията, няма да спи от шума или няма да може да си простира прането поради праха - само то може да каже да се строи ли определен завод на определено място, то е меродавното да разреши или не такива гиганти като Кремиковци, Радомир, Козлодуй, сега край Бургас, новият завод в Русе и пр. Разбира се, много невежество имаше и има у нас. Да си спомним, че димящите комини бяха романтична мечта. Някои градове от 9 кладенци вода носеха, за да си издействат циментов завод. Кой друг ще се пребори с незнанието и безразличието, ако не спонтанните граждански организации, които са далеч от ведомствени и местнически интереси и които могат да разяснят на населението какво го очаква, а пък то нека си решава. В този смисъл съществуването на екологични неформални сдружения и други организации, които си поставят екозащитни задачи, какъвто е и нашият Клуб, е основно условие за опазването на природата. Да си спомним, че Клубът за екологична защита на Русе, макар и грубо смазан от властите, изигра роля за русенския въздух. А това ще рече, че разгръщането на политическия плурализъм в идеен и организационен план е по характера си природозащитно дело. Това показва опитът на развитите демократични страни. Демокрацията навсякъде по света се оказа най-мощното пречиствателно съоръжение. Затова всемирна е борбата обществеността, в лицето на официалните, неформалните и индивидуалните си представители да има право да се противопоставя по законни и ефикасни начини на всички институции, колкото и могъщи да са те, на проектите, водещи до увреждането на природата. Според едно разбиране, прогресът на човечеството не се състои толкова в повишаването на жизненото равнище, което никак не подценяваме, а в колективната удовлетвореност от заобикалящата среда – социална и физическа. Борбата за чист въздух и за чиста вода е неделима от борбата против замърсяването и деформациите в социалната среда. Известно е какво поражение върху обществото нанесе тоталитарната система; ще изброя само някои нейни замърсявания: Първо замърсяване на социалната среда: В нашето общество господстват властните отношения за сметка на трудово-стоковите, с безкрайна каскада от последствия. Второ социално замърсяване: създаване на паразитни прослойки - у нас например номенклатурната класа. Общество без управленци не може; много от тези хора вършат полезна работа. Но в 1986 г. в България с управленска дейност, независимо къде, са се занимавали 11,8 на сто от всички работещи. Това са около 500 000 души. За последните 18 години броят на заетите в управленските звена се е увеличил почти два пъти! За сравнение - в селското стопанство, нашето изостанало селско стопанство, работят 11,9 на сто. Само в промишлеността са повече: 32 на сто. Номенклатурната класа, която е вътрешно силно разслоена, се оглавява от хора, които нямат непосредствен личен интерес от реализацията на скъпите екологични проекти. Те разполагат със система за специализирано снабдяване с екологически чисти продукти, така че приказките за нитратите в марулите на простосмъртните им звучат като съобщения за марсиански урагани. Трето социално замърсяване: в десетилетията на тоталитаризма беше извършена селекция на нраствените качества, като получиха поощрение двуличието, политическото лицемерие, нетърпимостта към чуждите възгледи, враждебността към ближния, липсата на достойнство, доносничеството, нагаждачеството, подмазвачеството, мързела, лъжата, насилието и пр. Четвърто социално замърсяване: създаде се стил на разхищение на индивидуалните физически, психически и времеви и финансови ресурси: стоенето по опашки, чакане с години за апартамент, кола, губене на време по унизителни бюрократични процедури, унизителни поучавания от високото началство какво, кога и как да се прави. Пето социално замърсяване: извършване на задължителни, лично не желани и социално безполезни дейности. Бих посочил такива изобретения на бюрокрацията като политическата учебна година, задължителните манифестации, спонтанните в кавички митинги, събранията за всенародни подкрепи, съботниците, бригадите и пр. Борбата за чисто общество и съхранена природа е неделима и тя означава да няма неразумни, насилни промени на естествено създаденото нито в природата, нито в обществото. Не можем да очакваме добро, когато съсипваме почвата си със съмнителни торове. Не можем да очакваме добро, когато насилственически разрушихме трудовата частна собственост и пазарното стопанство. Едно е да не се позволява експлоатация, друго е да се рушат хилядолетни мотиви за труд. Не можем да очакваме добро, когато безкрай върви грабежът на природните ресурси, а заедно с това слагаме край на вековния прогрес на индивидуалните свободи. Очистването на социалната среда може да стане, когато: 1. Създадем пазарно стопанство и обявим трудово придобитата собственост за неприкосновена; 2. На дело гарантираме свободата на словото, печата и сдруженията; 3. Приведем докрай българските закони в съответствие с Хартата за правата на човека и споразуменията, свързани с Хелзинския процес; 4. Разделим съдебната, изпълнителната и законодателната власт; 5. Проведем свободни парламентарни избори, в които може да се кандидатира всеки правоспособен български гражданин. Екология без демокрация не може да има. А демокрацията означава да се отнасяме, така да се каже, екологично към обществената система. Колкото по-внимателно обществото се намесва в природата, колкото по-малко обществото ограничава свободата на човека, толкова е по-сигурно, че ще се измъкнем от екологичната и социалната катастрофа, пред които сме изправени. Благодаря ви.

(ролка № 284)
Стефан Продев: Има другари, които са поискали предварително думата, и аз предлагам да им я дадем. Давам думата на известния, на големия наш национален поет, другарят Христо Радевски. (Аплодисменти)

Христо Радевски: Уважаеми другарки и другари, уважаеми гости, аз не мисля да държа реч, дори не мислех да се изказвам, и ми се струва, че след всичко това, което тук се каза, нищо повече не бих могъл да кажа. Обаче се чувствам много удовлетворен, удовлетворен като гражданин и патриот, че най-после някои хора, макар и поради натиска обществения, поразумяха, че не може вечно да се забранява на хората да мислят публично и да говорят. (Аплодисменти) И много се радвам, че е позволено това събрание. И още повече съм удовлетворен от това, че не се съмнявам, че тука има представители на органи на реда. Нека тези другари да видят, че тука стоят тяхни братя, патриоти като тях, които също така желаят щастлива и модерна, както се казва, България. Че ние сме хората,… (Глас от публиката: “/.../ като тях!”, последван от смехове и ръкопляскания). Никой от нас не мисли нито да взима властта, нито да прави смутове по улиците. (Смехове) Надявам се, че след това прекрасно събрание, което, разбира се, няма да е качествено ново (Смехове), но надявам се, че по-нататък ще ни предоставят по-големи салони, ... зала “България”, ще ни дадат да се изказваме свободно, нецензурирано по телевизията и радиото (Ръкопляскания), ще ни дадат пълна възможност да кажем своето мнение из вестниците, без разни инструктирани редактори да осакатяват или да не допускат до публиката нашите статии (Ръкопляскания, “Браво”). Аз си спомням два факта, само две събития от нашата след-деветосептемврийска история. След като се реши да се кооперира земята - вие знаете какви насилия се вършеха някъде над селяните, където нито има условия за коопериране, нито селяните искат да се кооперират. Това прекрасно е обрисувано в хубавата книга на Ивайло Петров, “Хайка за вълци”, макар че това е една част само, една много малка част от печалната и трагична история на нашия народ от това време. - И си мисля: ако през това време имаше гласност, имаше разбиране в ръководните хора за понятието демокрация, трябваше да питат народа, къде хората, къде селяните искат да се кооперират, къде не искат; и там, където има условия за коопериране, като има възможност, да се помогне с техника - и те ще станат образцови стопанства и другите селяни после ще се помамят, както се казва, по това; и където има условия, ще се създадат кооперативни стопанства. А ние какво направихме? Аз не съм икономист, от стопански въпроси не разбирам, макар че съм се борил дълго време на младини със земята, обаче ние опустошихме селата, маса села сега са празни, като че ли чума е минала през тях, осиротихме земята и това и до ден днешен се чувства на нашия пазар. Ако имаше гласност, ако имаше тогава пълна демократичност на изказването, това нещо можеше и да не се случи. Второ, искам това да напомня, през 1958 година аз бях делегат в една парламентарна делегация, която посети Китай. Тогава там беше издигнат от Мао Дзе Дун “Големият скок”. Правеха по един примитивен начин стоманата – да не ви разправям това; но повика ни покойният генерал Панчевски, който беше посланик в Пекин - аз бях тогава член на ЦК - повика ни в посолството и ни каза, че в България е обявен, по подобие на Китай, икономически скок. (Смях) Върнахме се ние тука и в Народното събрание се състоя един голям пленум от членове на Централния комитет, народни представители, Отечествения фронт и прочие и там много патетично се говори за скока: че в година, година и половина ние ще увеличим двойно и тройно селското стопанство и другите производства. Аз, който не разбирам, както казах, нищо от икономика, ме усъмни това нещо: щото зная в село как се работи, зная каква техника изостанала имахме ние… И питам много от окръжните секретари на страната, които врат и кипят в тая работа: „А бе, как си я представлявате вие тая работа?” „Бе, казват, от това абсолютно нищо не може да излезе, това са фантазии!” Викам: „Защо не излезете да го кажете?” „А-а, ще излезеш, казва, ще те пратят по дяволите после?”

И никой посмя дума да каже. Само един, Борис Тасков, покойният, се осмели да каже и го пратиха наистина по дяволите! (Смях, ръкопляскания) Ако в това Народно събрание и в тоя Пленум имаше атмосфера на сигурност, че няма да те накажат за мнение, няма да те свалят от службата и няма да те накажат за мнение, хората щяха да станат да кажат, че това не може да бъде, тоя стопански скок. Разбира се, след това 2-3 месеца тоя стопански скок стана “постепенно развитие”. Тия, които го бяха „издигнали”, много бързо го свалиха на „постепенно развитие”. И така, аз не знам България колко е задлъжняла, колко е направила дългове с чужбина, какви стоки са докарани, които не можем да произведем… С това искам да кажа, когато не е дадена свобода на хората, до какви авантюри може да се стига. В медицината има едно правило - тука сигурно има лекари, които знаят по-добре това от мене, но аз съм го слушал - една болест, ако искаш да я излекуваш, трябва не да я подтискаш в организма, а трябва да я изгонваш навън, дет се казва, или по оперативен начин, да я извадиш извън организма. И нашата гласност, за която ние сега ратуваме, свободата на мнението, пълната демократичност тъкмо тая цел преследва - да се извадят на показ всички ония горчивини, всички ония рани, които разяждат нашия организъм. А нашият национален организъм боледува и това докато не се разбере с цялата дълбочина от тия, които ръководят страната, ние няма да видим добро. (Ръкопляскания) Пример за това е Съветският съюз. И аз мисля, че ние от две години почнахме да говорим за преустройство - по-рано такава дума не се чуваше у нас, по подобие на Съветския съюз, за да не би да…, щото формално правим приятелство със Съветския съюз… У нас, в нашия печат тая гласност не съществува, макар че се говори постоянно за пълна гласност в обществото днес, и даже и журналисти, писатели най-вече, за съжаление, ще кажат, че има гласност. Гласност у нас е обявена и има, но само за съгласните. Трябва да се даде гласност на всичките букви в нашата азбука. (Ръкопляскания) Дет се казва по телевизията – благодаря за вниманието. (Ръкопляскания)

Изтегляне 1.88 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10