Част четвърта: насилието като отказ от диалог
Изтегляне 1.88 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Водещият Деян Кюранов
- Комендантът на събранието (
- Глас от залата
- Комендантът на събранието (Здравко Николов)
Деян Кюранов: Има думата Красен Станчев да прочете нещо за нашето отношение към модернизацията и реконструкцията на планината Рила и река Места. Красен Станчев: Това е призива, който последните няколко дена се подписва от нашата общественост, за което ние благодарим както на тези, които присъстват тука, така и на тези, които са я подписали. ”Граждани, да спасим Рила и Места! Вече няколко години е в реализация дълго подготвяния план на НИХИ „Енергопроект”, целящ обръщането на река Места в горно-Тракийската низина и отвеждането на рилските притоци на река Струма в столицата. Чрез една скъпа и сложна система от водохващания, от тунели и канали, се цели да се прихващат на голяма височина -1500-1200 метра отточни планински води, за да се вкарат в циментови корита. Водата, която се предвижда да се улавя годишно, или да се изсипва в яз. "Искър", е около 160 милиона куб. метра - малко повече, отколкото му трябва вода на "Кремиковци" (126 милиона куб. метра). Излиза, че се строи едно пре-скъпо съоръжение, за да се осигури вода за "Кремиковци". Ще се напои "Кремиковци", а ще обезводним Рила. Всъщност тя вече се обезводнява. За яз. "Белмекен" са хванати в канали водите на Рила на височина 2100 метра. Екологичната експертиза, направена през 1977 година от 12 наши учени аргументирано отхвърля проекта за водноенергиен комплекс „Рила”. Сега се говори, че нямало екологична експертиза, а само оценка; но тогава, започвайки работа по един такъв проект, без да са известни екологичните последици, е вече престъпление. Изненадващо е и казаното от главния директор на "Енергопроект" във в. "Народна култура", бр. 39 от `89а година, цитат: "Защо да оставим водите на Рила да изтичат свободно в Бяло море?" (Смях) Категорично заявяваме, че природата е единна и неделима и "Енергопроект" не може да се разпорежда с нея по свое усмотрение. (Ръкопляскания) След екологичната експертиза от 1977 година, през 1978 година акад. Ангел Балевски в доклад до Председателя на Министерски съвет изразява становището на специалистите и експертите по този скъпо струващ и необоснован във всяко отношение проект. След окончателното становище на БАН и Държавния комитет за планиране проектът бе спрян. Хората, ангажирали се със защитата на природата, си отдъхнаха. Но се оказа, че проектантите и властимеющите са прибрали само временно папките. Четири години по-късно, октомври 1982 година, Висшия експертен технико-икономически съвет отново е трябвало да разгледа проекта "Рила". Датата на протокола, с който е приет проекта, е 12.02.1983 година, т.е. 5 месеца по-късно. Разпореждането на Бюрото на Министерския съвет № 43 от 1983 година дава ход на строителството. За кой ли път една малка група, явно имаща определени интереси, не зачете екологичната експертиза, становището на БАН и на редица специалисти и общественици и накара да замлъкнат българските информационни средства. Наглостта на главния директор /.../ Андрей Денчев стига до там, че той заявява, цитат: "Всяко друго твърдение, публикувано както у нас, така и в чужбина, засяга не само авторитета на "Енергопроект", но и спекулира с доверието и съзнанието на широката аудитория и в крайна сметка накърнява интересите на страната ни и злепоставя правилната политика на нашата Партия и правителство.", край на цитата. (Ръкопляскания) Докато у нас има овластени лица, които си въобразяват, че владеят абсолютната истина и размахват заплашително пръст, екологичните проблеми трудно ще се разрешават. Проектът Хидрокомплекс "Места", който предвижда прехвърлянето на води от средното течение на река Места към горно-Тракийската низина за напояване, напомня в миниатюрен план проектът за промяна на теченията на северните реки на Съветския Съюз, който бе осъден и отхвърлен. Абсурдността на проекта "Места" идва от факта, че тъкмо горно-Тракийската низина е най-богата у нас на подземни води. Тракия няма нужда от допълнителна вода, а от по-висока земеделска и гражданска култура. Пропилените средства няма да донесат блага, а само ще създадат граждански, екологически и политически проблеми. Проектите на "Енергопроект" не са гражданско достояние и Постановлението на Министерски съвет, с които се дава ход на строителството, също не се публикуват, а се раздават по списък. Тези скъпо струващи проекти - по около 1500 лева от всеки трудоспособен гражданин - трябва незабавно да бъдат спрени поради следните причини: 1. Липса на екологична експертиза, признато и от председателя на Комитета по опазване на природната среда Николай Дюлгеров, но без да се ангажира с конкретно становище; 2. Отрицателно становище от БАН; 3. Институтът "Енергопроект" никога не е бил свързан с почвознание, /.../биология, агроикономика и екология. Този факт е много тревожен и поставя под съмнение компетентността на онези, които са им възложили изготвянето на проекта; 4. Допуснат е ненаучен подход в разработването на проектите; 5. Има редица нерешени въпроси, за които са създадени работни групи за доработка и изясняване. Въз основа на изложеното Сдружението за екологична защита на населението „Екогласност" събира подписи за петиция до Народното събрание, в която настоява проектите на водноенергийния комплекс "Рила" и хидрокомплекс "Места" да се обсъдят публично и тяхната съдба да се реши чрез референдум”. Румяна Узунова: Сменянето на касетата, драги слушатели, е отрязало последното изречение от петицията на „Екогласност”, а то гласи следното: „Обръщаме се към всички, които са съгласни с нас да ни се обадят за включване на имената им в петицията. „Екогласност”. Както е известно, под тази петиция се подписаха единадесет хиляди и петстотин български граждани. Ще прекъснем за десет минути предаването, за да чуете осведомителен бюлетин. След това продължаваме с излъчване на записа на събранието на "Екогласност". (20.10.1989 г., ролка № 175) Румяна Узунова: Драги слушателки и слушатели, от студиото на радио "Свободна Европа" ще продължим сега излъчването на магнетофонния запис от първото събрание на независимото екологическо сдружение "Екогласност", проведено на 20.10. тази година в софийското кино "Петър Берон". Водещият Деян Кюранов: …Нашият секретар ще обясни какво сме направили, основавайки се на подробни проучвания. Александър Каракачанов: Както е известно – предполагам - на много от присъстващите, ние събираме подписка по този проблем, с което искаме да обърнем внимание на съответните институции, които са държавни, да поразмислят все пак още веднъж дали е необходимо това нещо. Подписката се събира от много време, но истинското, както казват, отприщване беше преди няколко дена, с началото на Екофорума, когато нашите активисти излязоха и почнаха да събират подписи. Искам да отбележа, колкото и това да е неприятен за мен случай, това е първата може би от тридесет години насам подписка на независимо сдружение. На открито. (Ръкопляскания) Нали се преустройваме, … това е нормално. До тука сме събрали над 4000 подписа и според темпото, с което върви, ако все пак Градският съвет не обяви, че все сме нарушавали някоя разпоредба, макар че такава до сега няма, тя почти ще стигне по всяка вероятност над 10000 до края на Екофорума. За това нашето решение, на "Екогласност" беше, тя да бъде внесена официално в Народното събрание. За това нещо - да се изпълни това наше решение, ние написахме две писма, които искам да ги оглася, за да се знае от нашата общественост. Първото е до Изпълнителния комитет на Столичния народен съвет: "Другари, Управителният съвет на "Екогласност" ви уведомява, че на 3 ноември `89 година, петък, предвижда да организира шествие за връчване на Петиция до Народното събрание на НРБ. Шествието ще започне в 17.00 часа от градината зад сградата на Централния дом на Народната армия, ще премине по алеята към храм-паметника "Александър Невски", и пресичайки улица "7 ноември", ще завърши в 17.10 минути пред главния вход на Народното събрание. Там петицията с подписите на гражданите ще бъде връчена на съответното официално лице, упълномощено от председателя на българския Парламент. Умоляваме Изпълнителния комитет да вземе необходимите мерки за обезопасяване на мероприятието.” Причината да се напише това писмо е не само да се вземат необходимите мерки, а просто да изкажем нашето уважение към Столичния народен съвет. Защо казвам само уважение? По простата причина, че наредба, която да регулира шествия, демонстрации и други, да се иска разрешение, у нас такава не съществува. Така че това е по-скоро точно по тази причина. Второто писмо е до Народното събрание: „До председателя на Народното събрание. Другарю председател, уведомяваме ви, че независимото сдружение "Екогласност" е взело решение да внесе събраната гражданска подписка за преразглеждане на проектите ХК „Места" и ХК „Рила" публично в Народното събрание. /Тука следва същият текст, който го казахме преди малко/: то ще почне в 17 часа на 3.11 89 година,… /като се добавя накрая на/: шествието, което ще започне в 17.00 от градинката на сградата на ЦДНА, ще бъдат поканени много граждани и представители на средствата за масова информация.” Това са двата текста. Надяваме се, че Народното събрание ще уважи подписите на над 10000 свои граждани. (Ръкопляскания) Деян Кюранов: Каня всички да видят документалния филм „Този свят е и мой” на режисьора-документалист Никола Ковачев, член на Русенския комитет, член на "Екогласност". (Ръкопляскания) Р. Узунова: По понятни съображения, драги слушателки и слушатели, няма да можем да ви запознаем с филма на Никола Ковачев „Този град е и мой". Един чудесен филм, в който се разказва за изсичането на дърветата в София. Но да продължим по-нататък. След филма "Този град е мой" водещият събранието Деян Кюранов даде думата на Стефан Гайтанджиев, който направи експозе за ролята на независимите сдружения под заглавие: „Екология, компетентност, политика.” Стефан Гайтанджиев: Ще бъда много кратък, за да дам време на повече хора … и съм озаглавил този текст „Екология, компетентност, политика”. Проблемът е, в това число и за качеството на околната среда, но за това ще стане дума на следващата среща на 27и. Мен ме интересува - това е адекватен изследователски интерес - въпросът за независимите обществени сдружения, в частност тези, които си поставят като своя цел защитата на околната среда. От няколко години те са факт в нашата действителност. Става въпрос за социалистическите страни - и тях имам предвид преди всичко. Преди да бъде заклеймяван или приветстван, този факт трябва да бъде изучен. Процесът на социална промяна в източна Европа разкрива многобройни форми на такива граждански инициативи, без които е невъзможно формиране на гражданското общество на демократичния социализъм. По редица особености тези организации напомнят на съществуващите в западна Европа и в северна Америка, но повече е онова, което ги различава. Ще се опитам да представя просто някои проблеми в това отношение. Преди всичко, появата им е в условия, в които знаете, че управлението е централистично и разчита повече на директивата. За разлика от моя колега Цветан Пенчев, който застъпва схващането, че при социализма всичко, което не е забранено, е разрешено, знаем, че при нас всъщност действителния принцип е „всичко, което не е изрично разпоредено, е забранено”. (Ръкопляскания) Преди няколко години група столичани се опитала да сформира група за защита на животните. Това предизвикало такава паническа реакция сред столичните власти, които с натиск, извикване на разговори и заплахи са успели да откажат ентусиастите. Тогавашните столични власти са били прави. Всяка инициатива е разрушителна за директивното общество. Въпросът е коя да бъде първата. Първата инициатива и проява на независимост на практика разрушава досегашните структури на сталинския социализъм. (Ръкопляскания) Когато индивидът придобие гражданско достойнство, той не може да бъде повече и единствено прост изпълнител. За това естествено се наблюдава - тука ще ползвам и някои изследвания, които са правени - първите стъпки на такива независими природозащитни сдружения да се сблъскват с враждебност и неразбиране. Въпреки това са формирани над 1000 такива сдружения, или както ги наричат, неформални групи. Вече са направени и някои изследвания над публикациите и може да се заключи, че в значителна степен ние повтаряме някои от техните проблеми. Ето например проблема с компетентността. Той е един от основните, с който се сблъсква човекът, който като гражданин застава пред инстанциите, за да защити определена конкретна теза, а и който иска просто да бъде гражданин. Казва му се обикновено: това е работа на специализирани ведомства, това е работа на специалисти, това не е за всеки. Изследвания такива, социологически, показват, че по конкретни поводи и на запад, и на изток, когато се взимала позиция по спиране на някакви природоразрушаващи проекти от типа на този, който обсъждахме преди малко, хората, които всъщност взимат първи алармена позиция (Отвън се чуват шум и викове!) ... Има доста хора отвънка!... тези хора, които взимат действително една положителна позиция „за” социална промяна, например „за” спирането на /…/ и „срещу” разрушаването на природата са действително хора, които са обикновено учени, писатели, журналисти – някъде около 46% - 47% са учените, 44 цяло и половина - това са писателите и журналисти, или с други думи - хуманитарна интелигенция. Или общо взето 90% от хората, които са вземали позиция, се оказват интелектуалци. Много по-малко са процентите на тези партийни, държавни служители, инженери, строители или пък народни представители - т.е. хората, които обикновено се обявяват „против” тези сдружения, съответно „против” някакви конкретно такива инициативи. Оказва се, че това са преди всичко… това са много малко по съотношение: по данни от публикациите някъде 83 спрямо 17 % са хората, които са „против” такива сдружения, са „против” техните инициативи, това са преди всичко, изброени: ръководители на ведомства, подчинени на тях проектни и други служби, научни работници, които обаче са към ведомствените институти, сиреч зависими и заинтересовани. Или с други думи, интелигенцията, която не е специалист конкретно, се оказа, че притежава много по-голяма независимост. Интересна е ролята на обществените организации в този случай. В общия случай те действително обикновено пазят мълчание, когато трябва да се защитава конкретен екологичен проблем. Ако са „за” това, са обикновено низови организации - и то пак са „движения” в това, което ние наричаме „духовна сфера”. В повечето случаи е така. Ето, да кажем, случаят с Русе. В крайна сметка тези, които подеха най-напред протеста „срещу” замърсяването на този град, това бяха Съюза на българските художници, Философския институт, Съюза на преводачите, СТФ „Екран”, Института за ядрени изследвания, Физическия факултет /…/, и така, социологическия институт... В движението и Комитета в Русе имаше и хора от предприятията, но това бяха пак предприятия, в които имаше значителна част интелигенция - …, озеленители и т. н. Научните организации, които обикновено заемат позиция по този въпрос, знаеха, че обикновено тяхната позиция е правилна. Но за съжаление, те рядко биват питани и допускани до това. Докато преките изпълнители, които се занимават с антизамърсителната дейност - това са началници и инженери-ръководители, които обикновено заемат позиция на равнодушие, бягане от отговорност; приоритет за тях имат главно понятия като плана, обема, парите, премиите, оправданието обикновено е „Горе!” Привеждам резултати от социологически изследвания. Или с други думи, оказва се, че по-компетентна е позицията на интелигента или пък изобщо на гражданина, който не е конкретно ведомствен специалист в замърсяването. Това има значение преди всичко, разбира се, за характера на проблемите. Екологичният проблем е комплексен проблем. Екологията е една такава строга наука, трябва да ви кажа, че това е един частен раздел от биологията и един такъв специалист едва ли може да реши тези проблеми. Тука имаше участие на социолози, на различни други специалисти. Знаете, че не природата създава замърсяването, а на практика обществото. И няколко думи, които вероятно ще бъдат подстъп към дискусията по проблема за отношението екология - политика. Първите стъпки на всички екологични сдружения от различни страни са белязани с определени идеологически и политически обвинения. Това е факт, многократно повтарян и е на база на опита в Полша, в Чехословакия, в Съветския съюз и в други страни, вкл. и у нас. Обикновените обвинения са, че тях ги движат някакви политически мотиви, цитирам повтарящото се в поне 30 публикации, които притежавам. Да кажем: те искат да станат Партия на Зелените, искат да вземат властта, това са демагози, екстремисти, неудачници, кариеристи, водени от нездрави амбиции, с нечисти цели, мръсна пяна, дори контрареволюционери. Това са най-често срещаните термини, с които се оценяват привържениците на такива движения. Съответно знаем, че властта по някой път реагира със забрана за събиране, с разгонване на такива митинги, с натиск върху административните ръководства за „взимане на мерки”, и така нататък, вкл. по някой път, в някои случаи - обобщавам действително за цялата социалистическа общност - и до уволнение. Като резултат тези изследвания стигат до следните изводи: 1. В резултат на този натиск върху тях първо расте вътрешното единство и сплотеност в тези групи, в тях възниква истинско другарство и истинско разбирателство. Това е много интересна особеност, която почти всички изследователи констатират. 2. В резултат на този натиск, който е политически, настъпва процес на радикализация, усилват се радикално-опозиционните тенденции в ущърб на настроенията, да кажем, за конструктивно сътрудничество, или с други думи трябва да се имат предвид и тези неща. (Шум в залата) Така… 3. Като резултат често пъти тези действия героизират представителите на тези независими движения в очите на обществеността, те се превръщат в мъченици, страдащи за своята дейност. И 4. Компрометират се чрез този политически натиск правоопазващите и държавно политически органи пред очите на обществото. Както при всички други такива самодейни независими сдружения, политизацията на тези екологични сдружения минава през три фази: първа – подчертаване на неполитичността. Обикновено всички казват: Ние не сме политическо сдружение, ние нямаме политически цели, ние искаме само да помогнем за опазване на околната среда и т. н. Въпреки, че повечето изследователи смятат, че в много значителна степен част от участниците имат…, че се движат от определени политически мотиви, независимо от техния характер. Вторият етап - това обикновено е етапът на радикализация и политизация. Това е обаче само при определени условия, когато се запушат всички легални канали за изяви. Когато едно такова сдружение няма възможност да изяви своите претенции и своята грижа, обикновено тогава вътре настъпват определена радикализация и политизация. И третия етап, който настъпва също при определени условия, това е вече етапът на разкол и диференциация. Какво имам предвид? При положение, че има вече форми на политическа дейност, при която хората в крайна сметка от тези екологични движения могат да се насочат и ако на техните интереси отговаря повече чистата политическа дейност, обикновено те отиват там и тогава вече движенията се занимават с политиката в нейния естествен, с естественото й взаимоотношение с екологията. Или с други думи, там, където трябва да се взимат такива чисто управленчески решения. И бих обобщил накрая: Екологията и политиката, те са сблъскани в едно общество от нашия тип, с един Сталинов модел на социализма, при което всяка дейност се обявява за политическа и тя действително е политическа, тъй като директивния характер на това управление по неизбежен начин просто налага това. В независимите сдружения обаче – това, което отбелязват също всички изследователи на този въпрос /става въпрос за социалистическите страни/ - изключително бръз е темпът на нарастване на политическите умения и култура. Това, което липсва за останалата част от обществото. Получава се така, че организациите, които би трябвало действително да притежават така политическа култура и организация, на практика я нямат. Всички знаем, че много от нашите политически обществени организации на практика са деполитизирани и са свалени до нивото на административни изпълнители на определени нареждания. Докато, поставяйки се в такава ситуация, представителите на независимите сдружения стават истинските, така да се каже, представители на политическата култура. Като техен опонент, може би в известен период - това е почти колкото да кажем /…/ са органите на сигурността, които струва ми се, са също така в такова отношение /…/ съумяват да намират по някой път и политически подход. Или с други думи, в общество, в което няма нормални канали за изява на гражданската инициативност, по някой път може да се получи и преплитане на политическата и една чисто гражданска неполитическа дейност като опазването на околната среда. Следователно в това виждаме, че се проявява една определена закономерност, която трябва да бъде разбирана от нашето общество - в никакъв случай не трябва да употребяваме тези квалификации или пък тенденциозно да се отнасяме към представителите на такива независими сдружения, а напротив, тяхните усилия трябва да бъдат категорично подкрепяни, тъй като на практика именно те се явяват в крайна сметка бъдещият модел на нашето социално устройство. Именно тези независими сдружения, те са бъдещето на нашето общество. Те съумяват, в крайна сметка, дори и това: да научат, да обучат и управленческия апарат да се приучи към определени политически и социални технологии. Нещо, което иначе, в условията на застой, е невъзможно. По такъв начин ще трябва да преоткрием … (Ръкопляскания) Румяна Узунова: Ще ви напомня, драги слушатели и слушателки, че от студиото на радио "Свободна Европа" слушате запис на събранието, което независимото екологическо сдружение "Екогласност" проведе на 20 октомври тази година в София, в салона на кино "Петър Берон". (20.10.1989 г., ролка № 71) Деян Кюранов: Преди да открия дискусията, едно съобщение. А, между другото, секретарят на "Екогласност" Сашо Каракачанов излезе навън да види и ще дойде да ни каже какво става... Комендантът на събранието (вероятно Здравко Николов): Момент, прощавайте, аз проверих. Това, което става вън, не е свързано с нашата дейност, няма пряко отношение към нея. Деян Кюранов: Благодаря ви. Съобщението, което получих от залата е - и мисля че имам всички основания да го оглася пред вас, е че утре, събота, от 17 часа в кв. "Хаджи Димитър" в църквата "Свети Димитър" ще има панихида за жертвите на екологичните катастрофи. Поканвате се да отидете. Утре, в квартал" Хаджи Димитър", църквата "Свети Димитър", от 17 часа. Сега, мисля, че началният регламент, т.е. ограничението за говорене, защото регламент е нещо по-общо, ограничението за говорене ще бъде пет минути. Досега имам трима души, които са се записали за изказвания. Давам думата на първия за изказване – това е Любомир Иванов. Мисля, че има недоразумение, което е естествено за първа среща от тоя род. Явно някой не е слушал: ще повторя това, което казах в началото. (Шум в залата) Глас от залата: Много добре ви чухме. Нека да не се обиждаме! Д. Кюранов: Първо, моля ви, моля залата да запази спокойствие и да остави ръководството на събранието да се занимава с тези проблеми. (Шумът в залата продължава) Моля ви … Беше съобщено, че първата част от тази среща се дава на представители на "Екогласност", за да изложат позицията на "Екогласност" по ред важни според тях проблеми. Втората част, която започваме сега, е именно дискусионната. Регламентът определям аз в качеството си на председател на такова събрание. (Недоволство в залата) Ние не можем да приемем… Комендантът на събранието (Здравко Николов): Това са провокативни изказвания. Запазете тишина! Д. Кюранов: Ние не можем да приемем свободно гласуване, защото това е събрание на "Екогласност". Всички, които не са членове на "Екогласност", тази вечер са наши гости. А домакините имат всички основания да определят как ще протече тази вечер. (Продължителни ръкопляскания) Благодаря ви. Давам думата на Любомир Иванов. (Внезапно вълнение в залата и викове: У-у-у!) Р.Узунова: Тук имаше вълнение в залата, драги слушатели. Явно имаше граждани, дошли с провокаторски намерения. За това се наложи Петър Слабаков, председател на "Екогласност", да вземе думата. Каталог: public -> arhiv -> rumyana uzunova rumyana uzunova -> Част пета: началото на края – след 10 ноември Глава Митингите Николай Колев – Босия rumyana uzunova -> Съкращения и означения rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите rumyana uzunova -> Част І: Паралелни светове rumyana uzunova -> Част шеста: човекът срещу системата – политическите жестове на Марлена Ливиу rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите Глава ІІІ. Насилието Бюрокрацията като инструмент за насилие rumyana uzunova -> За архива на Румяна Узунова и за ‘89а година „Бъди този, който отваря врати за други!” rumyana uzunova -> Іv. Отпорът на гражданите Индивидуалните протестни актове rumyana uzunova -> Румяна Узунова (18 1936 – 16 1995) Биoграфична справка Изтегляне 1.88 Mb. Сподели с приятели:
|