Част четвърта: насилието като отказ от диалог
Изтегляне 1.88 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Р.Узунова
- Малина Петрова
- Д. Кюранов
- Клуба за подкрепа на гласността и преустройството
- Стефан Продев
- Проф. Иван Джаджев
Петър Слабаков: (Ръкопляскания) За момент само… Искам да кажа, всичко протече толкова добре и е странно последните … 15 - 20 минути… Ние просто… Това изказване ние го определяме по пет минути, защото наистина няма време. Имаме още един ден на 27и, имаме на 31и, където сигурно изказванията ще са по-обширни. Но тука ... , както казваме…, ние нямаме опит, но поне по пет минути, накратко, защото имаме 15 - 20 минути. Ако един излезе … от тези, които искат да говорят, то ще ни отиде времето. Така, както и аз ви отнемам сега от времето! Всякакви такива сблъсквания, така, на мнения, ще отнеме времето. Така че да дадем по пет минути, следващия път, на 27и, ще имате възможност,… специално ще ви поканим, защото ние искаме да имаме опоненти, не да се затворим в един кръг и да си казваме колко сме хубави и красиви! Разбирате ли? (Недоволства в залата, а после ръкопляскания) Р.Узунова: Първият участник в дискусията беше Любомир Иванов. Любомир Иванов: Искам накратко да кажа някои съображения за екологичната ситуация в България. Всеки от нас се сблъсква с екологични проблеми, най-напред на мястото, в което живее. Следователно като най-заинтересован гражданинът - в истинския смисъл на думата гражданин, трябва активно да поставя своите локални екологични проблеми, за да може обществеността да получи една пълна и точна картина на екоситуацията във всички отделни региони на страната, а не само една обща картина. Това е първо. Второ, вече очертаните проблеми е необходимо да се подредят по приоритет, в зависимост от това къде са най-големите източници на замърсяване, кои източници на замърсяване са особено опасни за човешкото здраве, в кои места са засегнати най-много хора и т. н. И вече на трето място проблемите следва да се решават по реда на техния приоритет, съобразно разбирането, с нашите ограничени реални възможности на нашата страна. Само по такъв начин може да се получи максимален ефект от вложените средства, и ресурси, и усилия. В противен случай публикуваната напоследък Програма, амбициозна програма за прочистване на въздуха, водите и почвите до 2000 година без друго ще свърши както предишни екологични програми, които съвсем не са довели до ограничаването на негативните тенденции, а още по-малко до тяхното преодоляване. Непосредствените причини за това са добре известни: една неадекватна политика и ръководство, неспособност да се определят верните приоритети, слаба обществена активност, недостатъчни материални и финансови ресурси, особено валута, преобладаващи остарели технологии, които използват свръх мяра природни ресурси и енергия, и същевременно произвеждат огромни количества отпадни продукти и замърсители, които иначе могат изгодно да бъдат оползотворени. Зад непосредствените причини обаче се крие една фундаментална причина, която несъмнено ще спъва и реализацията на новата Програма, а именно сегашната централизирано управлявана и базирана на държавна собственост икономика, обричане на неефективност на екологичните нормативни актове и стимулиране на огромно технологическо развитие, стигащо до хищническо отношение към природата и природните ресурси. От сега нататък по света и у нас се приема, че който замърсява, плаща. Но дали този, който замърсява, е в състояние да плати?! За да се търси отговорност, трябва да има и права. Това означава, че печалбата трябва да остава в предприятията, за да могат да имат собствена политика на развитие, да натрупват средства за реконструкции, вкл. за преминаването към безотпадни и малко отпадни технологии. Едва тогава функционирането на замърсителите може да стане ефективен елемент на една екологична политика. За определен преходен период поне, докато постигнем някакво обуздаване на отрицателните тенденции в замърсяването на околната среда, има смисъл не толкова да се санкционира, а да се стимулират усилията на отделните предприятия за екологизиране на техните производства. Например като от общото им данъчно облагане се изключат средствата в левове и във валута, заделени за изграждане на чисти технологии. И разбира се, ние не можем да отбегнем от факта, че България не е разположена на някакъв остров, да речем, от съседните страни. Редно е да се съобразяваме с интересите и загрижеността на нашите съседи, както и те с нашите. Ето, възмущаваме се от румънските химически заводи, които тровеха въздуха на Русе, а същевременно строим АЕЦ "Белене", който е близо до румънските територии, без оглед на техните възражения. Същото е с хидропроектите "Рила" и "Места", за които стана дума - освен екологичната им и икономична несъстоятелност, те засягат непосредствено интересите на населението в Северна Гърция, тъй като ще изземат значително количество вода от течението на Струма и Места, които текат и в Гърция. За постигане на прогрес, за подобряване на екологичната ситуация у нас, според мен, са съществени няколко специфични изисквания: Успешно да създадем планираната национална система за екологичен мониторинг и информация, гарантиран достъп на обществеността до екологичната информация, ежегодно публикуване на доклади за прогреса при реализирането на всяка конкретна програма, сътрудничество на правителството и на местните власти с независимите екологични групи и организации, прагматизъм и деполитизация на мненията в екологичната област, около националния опит на екологично напреднали страни. Освен това, трансграничният характер на екологичните проблеми показва готовността за подкрепа от страна на развитите страни за българските усилия по опазване на природата в настоящия критичен период. В частност, имам предвид опита от сегашната екологична конференция в София. Би било твърде полезно примерът на Унгария, да се ориентираме спрямо екологичните стандарти на европейската общност, т.е. общия стандарт; целесъобразно е също нашата страна да се присъедини към бъдещата обща Агенция на европейската общност, наречена Европейска агенция за опазване на околната среда, която ще бъде открита за присъединяване на европейски страни, които не са от общността. От казаното до тука е ясно, че прогресът в опазването на околната среда зависи твърде силно от социално-икономическите реформи в страната. Нещата стоят по-различно, що се отнася до същинското опазване на природното наследство, поради което считам за необходимо да се осъществи една Национална програма в духа на предложената „Харта `89 за опазването на българското национално наследство”, програмен документ на "Екогласност". Най-общо казано, в тази Харта са очертани насоките за развитие на национална система за защитените територии с различен режим: резервати, национални и регионални паркове, защитени участъци и местности. Част от този фонд е предвидено да достигне в перспектива към 2015 г. до една четвърт част от цялата територия на страната. От тях само 3 – 4 % ще бъдат територии с по-значително ограничаване на човешката дейност: резервати и национални паркове. Искам да подчертая, че реализирането на такава програма не означава отнемането на тези територии от хората и правенето на жертви в името на някаква абстрактна цел. Всъщност става дума за по-изгодно използване на сравнително запазените природни области в България, като от тях с приоритет извлича полза нашето население. Надявам се, че затова може да стане дума в някои от следващите заседания по-подробно. Искам да завърша изказването си с една кенийска поговорка. Ние често говорим, че трябва да опазваме оставената от нашите предшественици природа, за да има и за бъдещото поколение, но кенийците казват малко по-иначе: че „Ние не сме получили природата като наследство от родителите си, а сме я взели назаем от нашите деца.” Благодаря ви. (Ръкопляскания) Р.Узунова: От студиото на радио "Свободна Европа" слушате запис на събранието, което независимото екологическо сдружение "Екогласност" проведе на 20.10. тази година в София в салона на кино "Петър Берон". (Ръкопляскания) Д. Кюранов: Ще прочета първите шестима записали се: Димана Делитонева, Бойко Боев, Малина Петрова, Петко Петков, Димитрина Петрова. За останалите не знам дали ще имаме време тази вечер. Следващият път, когато се събираме тук, изрично ще помолим организаторите, а именно читалище…, домакините - читалище "Петър Берон" да не слагат някакво мероприятие непосредствено след нашето събрание. (Шум в залата) Малина Петрова: Драги съграждани, в момента аз заставам пред вас именно като българска гражданка и се обръщам първо към моите български съграждани, и след това към гостите на това събиране. Искам да заявя, че аз не съм член на " Екогласност", на дружеството… просто така... съвсем случайно… сдружение, не знам как се казва, случайно попаднах тука. Няма да ви отнемам времето със изказването по този болен въпрос за всички. Възползвам се от случая, че съм тука, за да задам един въпрос пред "Екогласност", не знам точно към кого. Може би всички ще кажат, че… не знам точно към кого... Защо книгата на Федерико Майор „Сарагоса”, която миналата година юли месец излезе във връзка с неговото пристигане в София, излезе само в София и бе пусната само в четири, пет книжарници, доколкото аз имам информация, проверявах лично, в стотина - сто и петдесет екземпляра. Аз съм от Варна, проверих в Русе и в Пловдив - тази книга не стигна там. На кого тя не беше удобна? Просто искам да кажа, че тя третира именно тия въпроси, които сега разискваме и ги третира по един толкова добър начин … много им е неудобен, за тия които забраняват тия събирания, но искам да ги запитаме тия хора, да излязат тука и да ми кажат: в какъв тираж книгата излезе, защото тука не е писано в какъв тираж (Ръкопляскания, за да се прекъсне изказването й) и кога тя ще стигне до своите читатели? Искам също да ви кажа, че тази книга на мене ми направи впечатление, защото тя стана мото за една моя книга „Ще оцелее ли човечеството?” ..., която аз направих дарение на Международната фондация за оцеляване и развитие на човечеството в Москва. С юридически документи. Не знам дали моята книга ще стигне някога до българския читател, защото мисля, че тя задава въпроси, все още неудобни за нашето време и за нашето правителство. Дай боже някога да я прочетете. (Ръкопляскания) Д. Кюранов: Бойко Боев… Бойко Боев: Казвам се Бойко Боев, работник дефектоскопист в държавна фирма КЗУ - означава Контролно-заваръчни устройства. Работих две години в Козлодуй. Ще се опитам да представя въпроса: Колко струва атомната енергетика? На пръв поглед подобен въпрос е…, стои в сферата на икономиката и е встрани от останалата тема, за която се говори тук, но само на пръв поглед. Няма нужда от доказателства, че екологичното състояние на един район или страна е пряко свързано с икономическото. Дотолкова, до колкото няма публикувани у нас данни за цената на строежа и експлоатацията на АЕЦ, за това какви средства и последици заплащаме и ще доплащаме в бъдеще, ще цитирам някои данни и материали от чуждия печат. Не е далеч от нас времето, когато средствата за масова информация ни заливаха с благоуханния поток от сведения за екологичната чистота и безопасността на ядрената енергетика. Всъщност това време продължава. За справка вижте в. "Поглед" бр. 28, Никола Тодориев: „Вода, въглища или уран?” ... или по-пресен случай, преди два броя на в. " Поглед": „Малка реплика за радиацията”. Строежът и експлоатацията на АЕЦ у нас са пряко свързани с развитието на ядрената енергетика на Съветския съюз. Две години след аварията в Чернобил равносметката показва, че ликвидирането на последствията струват на съветския народ, по най-скромни сметки, около пет милиарда рубли, а от началото на съществуването им досега съветските ядрени енергетични мощности са произвели печалба от два и половина милиарда рубли. Сведенията са на „Курки(?)”, специално издание на "Сила", декември `88а. Но Чернобил е най-тежката, най-критичната и най-тъмна част от обратната страна на медала. А и сравнението, сравнението за стойността на атомните централи и експлоатацията им у нас и в Съветския съюз са неуместни до толкова, до колкото оборудването за АЕЦ се произвежда в Съветския съюз, а за нас то е вносно. За по-голяма яснота ще разгледам по етапно какво значи използването на атомна централа за България. Цикълът, включващ първо - построяване на атомна централа, второ - осигуряване на гориво, трето - извличане на енергия от горивото, четвърто - погребване на остатъчното гориво и пето - погребване на централата. Построяването на атомна централа е едно скъпо струващо и продължително по време дело. И за всички условия, детайли и съоръжения ние плащаме на производителя. Колко струва това оборудване на българския народ асоциация "Енергетика" не съобщава. Малка, но не маловажна и скъпа част от това оборудване е внос по второ направление. Строежът като минимум време е десет години, което съставлява една трета от общото време за експлоатация до момента на преустановяване на работата на централата. Различни автори сочат, че строежът поглъща от двадесет до тридесет процента от стойността на енергията, която централата ще произведе. Не малко разходи изисква осигуряването на подходящи условия за живот на хората, заети в построяването и експлоатацията на централата. При построяването нашата страна ползва труда на не малко чужди специалисти, естествено срещу високо заплащане, част от което е в конвертируема валута. Атомната централа и целият осигуряващ я комплекс обхваща голяма територия, от по принцип скъпо струваща и плодородна почва, а има и нещо, което е в страни и не съм засичал: Елате в Козлодуй, ще видите при какви условия живеят хората, отговарящи за нашия живот и нашето здраве. Относно горивото – толкова, доколкото у нас няма конкретни данни за добиването на уран, въпросът за екологическо замърсяване не може да бъде разглеждан /екологическо замърсяване при добив на уран/. Стойността на горивото, сравнима със стойността на енергоносител като въглищата, е по-висока за киловат час произвеждана електроенергия. Основен разход е и транспортирането на горивото до централата. Обезпечаването, обезопасяването при транспортирането на горивото изисква капиталовложения в скъпо струващи транспортни средства и съоръжения, които относително бездействат по време на работния цикъл на централата. Немаловажен е въпросът с последствията от една авария по време на транспортиране. Имайки предвид, че за нас транспортният път се явява Черно море и р. Дунав... Добре, с няколко думи искам само да довърша. Следва един по-продължителен, много по-скъпо струващ период. Това е демонтажа на централата. Някой данни сочат, че той струва толкова, колкото построяването, но най-големият проблем, който чака България според мен, това е какво ще прави България с остатъчното гориво, което никак не е по-малко радиоактивно: един блок-хилядник на една презарядка се зарежда със сто и осемдесет тона ядрено гориво, тия сто и осемдесет тона след края на експлоатационния цикъл отново са сто и осемдесет. За година са триста тона. Общо триста тона се явяват като остатък след всички ремонти, които се извършват – дали са предвидени или непредвидени, няма значение. Значи България след едно известно време ще бъде изправена пред проблема, понеже Съветския съюз вече отказва да приеме отработеното гориво. Докато се правиха бомби, те го взимаха. Даже имахме тридесет годишен договор. Вече бомби ядрени няма да се правят и ние ще си го пазим тук. Предлагат ни да ни го взимат, но срещу заплащане, т.е. отново плащаме. Ще плащаме и за това да унищожим централите, да ги погребем, къде – не знам. Нали живеем на една шепа земя. Защото няма да плащаме ние и това е най-трагичното, може би ще плащат нашите деца. (Ръкопляскания) Р.Узунова: Съжалявам, драги слушатели, но не ни стигна времето, за да излъчим и последните три изказвания, които ще включим в друго предаване през седмицата. Чухте магнетофонен запис на събранието, което независимото екологично сдружение "Екогласност" проведе на 20и октомври тази година в София в салона на кино "Петър Берон". В студиото на радио "Свободна Европа" беше Румяна Узунова. (Звуков сигнал на радио „Свободна Европа”) (В архива липсва записът на последните три изказвания. 20.10.1989 г., ролка № 75) Първо разрешено и юбилейно събрание на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, 2.11.1989 г. Румяна Узунова: Драги слушатели и слушателки, в студиото на Радио „Свободна Европа” е Румяна Узунова. По време на триседмичното ми посещение в България присъствах освен на редица работни заседания на Екофорума и на много паралелни прояви - събрания, пресконференции, кръгли маси. Някои от тези събития записах на магнетофон. И ето че сега имаме възможността да ви предложим пълния запис на събранието, което проведе на 2и ноември тази година в кино "Петър Берон" независимият Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България. Събранието продължи 2 часа и бе председателствано от видния български публицист Стефан Продев. Чуйте запис на събранието. Стефан Продев: Другарки и другари, от учредяването на Клуба в подкрепа на преустройството и гласността до днешното събиране измина близо година. Това е достатъчно дълъг срок, за да се убедим, че желанието на обществото да обсъжда свободно и открито важните проблеми на страната и на деня е непреодолимо. Събранието, което започва в момента, е знак на това желание. То показва, че силите на новото мислене са по-живи от силите на застоя и на бюрокрацията. С това дълбоко убеждение откривам разговора на Клуба, посветен на проблемите на екологията и демокрацията. Предлагам следния дневен ред: 1. Информация на председателя на Кооперативното бюро проф. Иван Джаджев за едногодишното съществуване на Клуба; 2. Приемане на Харта за опазване на българското природно наследство; 3. Експозе от Петко Симеонов на тема „Екология и демокрация”. Но преди да започнем нашата работа искам да ви приканя да станем на крака и с едноминутно мълчание да почетем паметта на един от основателите на Клуба, известният наш писател и публицист Васил Акьов… Благодаря Ви. Преди да дам думата на др. Джаджев, искам да предупредя, че това е събиране на членовете на Клуба. Затова онези, които не са членове и имат нещо против дневния ред или някои от изказванията, ще моля да запазят приличие. Има думата другарят Иван Джаджев. Проф. Иван Джаджев: Уважаеми членове на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България, драги гости, дами и господа. Аз нямам намерение да правя отчет за едногодишната дейност на Клуба, с оглед характера на настоящето събрание това би било неподходящо, пък и не е необходимо. За броените минути, които са ми предоставени, ще се опитам да направя една пределно обща характеристика на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България, което се налага по две основни причини: първата - макар че вече изтича една цяла година от учредяването на Клуба /утре, 3и ноември, е рожденият му ден/, това е нашето първо общо събрание. Така че то е и юбилейно, та си заслужава да се направи макар и максимално обща равносметка. Второ - повечето от тук присъстващите не са членове на Клуба, а негови гости, които не са пряко запознати с дейността му. Те имат правото да знаят какво представлява организацията, която ги е поканила на своето събрание. Това се налага още повече от обстоятелството, че тук присъстват чуждестранни гости, журналисти и участници в Екофорум София `89. И така, за целите, които си поставя Клубът, за характера на неговата дейност. Клубът за подкрепа на гласността и преустройството във България е сдружение на български интелектуалци и има идеална цел – публично, в условията на пълна откритост и свобода на мненията да обсъждат най-актуалните проблеми на нашето общество, които пряко или косвено засягат съдбата на народа ни, неговото минало, настояще и бъдеще. Предмет на тази дейност са всички – без изключение - проблеми на нашето развитие: икономическото състояние на страната и жизненото равнище на населението, човешките права и гражданските свободи, действителното равнище на гласността, сложните и все по-утежняващи се демографски процеси и проблеми, проверка на екологията, състоянието и развитието на българската култура, проблемите на българската история, темповете и насоките на извършващите се преобразования. Предметът на дейност обуславя и формите, и средствата за нейното осъществяване: организиране на дискусии, провеждане на събрания, на срещи с компетентни специалисти, вкл. и отговорни лица от държавния и партийния апарат, ангажирани с решаването на интересуващите ни проблеми, осъществяване на проблемни разработки, излизане пред обществеността със свои виждания по актуалните процеси и събития. По една страна,… по въпроса за характера на Клуба: Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България не е политическа организация в смисъл, че 1. Не се стреми за участие в политическата власт; 2. Не си поставя за цел да решава практически проблемите на общественото ни развитие, а чрез обсъждането им и чрез изразяването отношения по тях допринася за решаването на съответните държавни органи; 3. Клубът няма своя твърда организационна структура и строга регламентация относно правата и задълженията на отделните членове в смисъла на партийна дисциплина. Ето защо абсолютно неоснователни са правените изявления, че Клубът е опозиционна политическа организация, която дублира официалните партийни и държавни функции и структури. Политическата партизанщина е противопоказана на самата същност на Клуба. Въпреки това той има подчертан политически характер, изразяващ се в три основни насоки – 1. Предмет на обсъждане и дискутиране са и политическите проблеми на общественото ни развитие; 2. Нашето общество, в което във всички сфери на живота тегне политическата надстройка, и политическите средства заемат призово място в ранглистата на обществените механизми, по принцип всеки проблем - икономически, социален, демографски, културен, правен и т. н. има по необходимост политически аспект; 3. Поради вече посоченото всяка дейност на Клуба има и не може да няма и подчертан политически ефект. Той е колкото желан, толкова и неизбежен. И така Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България не е политическа организация в тесния смисъл на думата, а е сдружение на български интелектуалци с ясно изявен политически характер. За членството и членския състав на Клуба. Член на Клуба по принцип може да бъде всеки български интелектуалец, който осъзнава своята отговорност за съдбата на страната; приема програмната декларация на Клуба и писмено е заявил доброволното си желание да бъде негов член. Какво е движението на членския състав през едногодишното съществуване на Клуба? До учредителното събрание бяха изразили съгласието си да бъдат членове на Клуба около 60 интелектуалци. Още на него техния брой нарасна на над 80. В настоящия момент членовете на Клуба са около 250, като тук не се включват получените молби, чието разглеждане в Управителния съвет предстои. С други думи, около 70 % от членовете на Клуба са постъпили след учредяването му, въпреки репресиите, за които ще стане дума по-нататък. С какво се характеризира членският състав към настоящия момент? Преди всичко трябва да се отбележи, че не могат да се посочат точни данни по този показател, защото не сме се събирали, но знаем, че една голяма част от членовете на Клуба са комунисти, а доста от тях са активни участници в антифашистката борба: хора със смъртни присъди, политзатворници, концлагеристи, партизани. Всички членове са специалисти с висше образование главно в хуманитарната област. Около 100 от тях са представители на художествено-творческата интелигенция, най-добре застъпена от кинотворците, писателите и журналистите, а най-слабо от работещите в областта на музиката. Също така около 100 са представителите на науката: трима академици, двайсет професори и старши научни сътрудници първа степен, 22 доценти и старши научни сътрудници втора степен, над 50 асистенти и научни сътрудници. Останалите са специалисти в другите области на науката и на обществената дейност. 15 члена от Клуба са от провинцията, останалите са от София. Като се има предвид предметът на дейност, образователният ценз и характерът на професионалната и творческа реализация на членовете считаме, че високата средна възраст на клубните членове е обяснима и естествена. Каква дейност е осъществявал Клубът през едногодишното си съществуване? Няма да правя отчетен доклад, повтарям, нито пък пълен опис на извършеното. Ще отбележа най-главното - като основа на обобщена оценка и изводи. Мащабите и характерът на досегашната дейност на Клуба се обуславяха и вероятно ще продължават да се обуславят от три основни фактора: Първия - от приетата програмна декларация, която очертава насоките, предмета и средствата на тази дейност; второ - от способността на ръководството на Клуба практически да организира тази дейност; трето - от реалните възможности за клубна дейност в условията на недоверие, враждебност и репресии от страна на партийните и държавните органи. При едновременното влияние на тези фактори, особено на третия, Клубът не можа да разгърне дейност в основното си направление: провеждане на обсъждания и дискусии по актуалните проблеми на общественото ни развитие. Въпреки че бяха набелязани няколко теми за дискутиране и определени докладчици по тях, поради липса на елементарни условия включително и зала където да дискутираме, намеренията си останаха неосъществени. Направен беше опит и за провеждане на писмена дискусия, но се получиха само три материала и този опит остана само опит. Ето защо работата в Клуба протече в друго направление: оперативен отклик на актуални процеси и събития, реализиран главно във формата на декларации. Няма да чета списък от тези документи, само от порядъка на илюстрация ще спомена някои от тях: Декларацията за отношението на Клуба към другите неформални сдружения, протестна Декларация против незаконните репресии над неформалните сдружения и техните членове и в частност по повод осъждането на Николай Колев и прострелването на Симон Варсано, Декларация по повод събитията, свързани с българските граждани с турско самосъзнание, Декларация на Клуба по повод провеждането на Екофорум София `89, протестна Декларация на Клуба по повод бруталната разправа на органите на властта с активисти на сдружение „Екогласност” и т. н. Членовете на Клуба масово слагаха подписите си и под декларации - и протестни, и други документи, подготвени от други неформални сдружения или пък група граждани. През годината ръководството на Клуба беше принудено да изпрати цяла поредица от протестни писма и жалби до Председателя на Народното събрание, до Главния прокурор на републиката, до Централния комитет на Партията, до Министерския съвет, до министъра на Външните работи и до други държавни и партийни инстанции по повод репресиите срещу Клуба и срещу негови членове. За отбелязване е, че досега не сме получили нито един отговор на тях. Всичките тези документи на Клуба или пък на ръководството на Клуба са изпращани и до средствата за масова информация. Те бяха излъчени само от чуждите информационни средства - българските запазиха абсолютно мълчание. Като говорим за дейност на Клуба трябва да споменем, че половината от българските интелектуалци, поканени на срещата с президента Митеран, бяха членове на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България. Активистите на Клуба Блага Димитрова, Копринка Червенкова и Петко Симеонов участваха в Международния колоквиум за свободата на духа и човешкото съществуване, проведен в Париж в началото на юни. За участие в работата на този Колоквиум бяха поканени и други членове на Клуба, но нашите власти възпрепятстваха отиването им. Независимо, че в неимоверно тежки условия Клубът е осъществил активна и важна дейност, необходимо е все пак да подчертая, че основните ни усилия трябва да бъдат насочени към организирането и провеждането на дискусии както с целия Клуб, така и по секции. Необходимо е заедно с това да се положат усилия в клубната дейност активно да се включват всички членове на Клуба. За отношението на Клуба към властите и обратното. Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България, както и личи и от наименованието му, е създаден за да подпомогне позитивните процеси на гласност и преустройство - една политика, официално прокламирана на Юлския пленум на ЦК на БКП `87а година. Това изрично е отбелязано и в програмната декларация. Пак там се подчертава, че той ще търси сътрудничество със средствата за масова информация в подкрепа на обществени организации и други партийни и държавни институции. Обаче изминалата една година от учредяването му недвусмислено показва, че органите на властта в отношението си към нас напълно изключват диалога, тъй като той предполага равноправие и използване на фактически и логически аргументи в дискусиите, предполага почтеност. Властите предпочитат конфронтацията и репресиите, тъй като те, властите, притежават абсолютен монопол върху средствата за насилие. Ето защо срещу мисълта и словото, поне през тази година - през изтеклата година, се изправи тоягата като най-твърд аргумент. Това негативно, меко казано, отношение досега се е материализирало в богата гама на форми на проявление. Първо: лишаване от реална възможност за каквато и да е клубна дейност - въпреки категоричността на чл. 54 от Конституцията, че гражданите имат – цитирам: "Гражданите имат свобода на словото, печата, събранията, митингите и манифестациите." и че, пак цитирам: "Тези свободи се осигуряват, като на гражданите се предоставят необходимите материални условия за това". Въпреки многократните наши искания, на нас не само че не ни се предоставят никакви зали за провеждане на събрания и дискусии, изключение прави настоящия случай, за което благодарим на ръководството на Народно читалище "Д-р Петър Берон". Въпреки тези усилия, не само че не ни се предоставят, но и изрично ни се забранява да ги провеждаме на открито. Второ: Затруднен, а за много членове на Клуба анулиран е достъпът до средствата за информация. Те не са в състояние да публикуват онова, което са създали. Това нещо ограничава професионалната и социалната им реализация. Трето: подслушват се и се прекъсват телефонните връзки. Четвърто: активисти на Клуба са подложени на организирано - скрито или открито - наблюдение и следене. Пето: в поредица строго поверителни партийни документи, разпространявани от избрани партийни органи и организации, по адрес на Клуба се отправят неоснователни упреци и обвинения, съчетани с идеологически, политически и нравствени клевети и инсинуации. Шесто: беше проведена цяла кампания за партийни наказания, включително и изключване. За отбелязване е, че висшите партийни органи нямат доверие в първичните партийни организации - всички партийни наказания са наложени от бюрата на общинските партийни комитети и правилността на тази тактика се потвърди от обстоятелството, че всички първични партийни организации изразиха несъгласие с тези наказателни мерки. Нещо повече: журналистът Николай Генов от сп. "Отечество" и главният асистент от МЕИ Панайот Панайотов, който при това не е член на Клуба, са напуснали БКП заради репресиите срещу клубните членове.(Ръкопляскания) Седмо: по адрес на Клуба и на неговите членове бяха отправени публични клевети и обвинения включително и в родоотстъпничество, тиражирани чрез телевизията, радиото и печата - същите средства за масова информация, които мълчат във връзка с изпратените от нас материали. Особено безотговорни бяха клеветите, които отправи по наш адрес председателя на градския комитет на Отечествения фронт Стефан Стамболиев, (Шум в залата), ако е тук да стане, да, много го моля, (В залата викат У-у-у) прощавайте: Лазар Стамболиев, Лазар,… моля за тишина, другари, моля за тишина в залата,… на митинга пред НДК на 31 май, а първият заместник министър на Народната отбрана, ген. Добрев, в словото си на митинга-заря по случай 2 юни не се посвени с гнусните си клевети от същия род и с обидите да опорочи свещения ден на Ботев. Осмо: през краткия едногодишен период от органите на МВР се извършиха повече от 30 обиски, арести и разпити, придружени със заплахи за по-сериозни разправи. Девето: прибягна се и до скалъпването на съдебни процеси, какъвто е случая с проф. Иван Николов, неговата съпруга и син. Десето: обикнати похвати от страна на властите станаха скоростното пенсиониране и особено уволненията. И до ден днешен са без работа 6 члена на Клуба - журналистката Коприна Червенкова, журналистът Георги Спасов, старши научен сътрудник доктор на философските науки Желю Желев, научния сътрудник кандидат на филосовските науки Росица Аркова, научния сътрудник кандидат на философските науки Евелина Първанова и научния сътрудник Радка Куликова. (Блага Димитрова подсказва): без работа, да, от вчера е и Левчев (Владимир). Без работа и препитание са оставени не само членовете на Клуба, но и негови симпатизанти. Като засягам този въпрос, съм упълномощен от ръководството да изкажа нашата благодарност на онези граждани, членове и не членове на Клуба, които направиха и продължават да правят доброволно самопожертвувания, за да окажат финансова помощ на оставени без работа и средства за препитание. (Ръкопляскания) Това е израз не само на алтруизъм, но и на високо гражданско съзнание в една страна, чието законодателство изобщо не е предвидило отпускането на социална помощ за безработните. (Ръкопляскания) Какво искаме ние? Ще дам най-обобщен отговор на този въпрос: ние не искаме нищо особено: ние искаме да се уважават нашите човешки, граждански, законни, конституционни права и свободи; ние искаме да не ни се пречи да вършим своята обществено полезна дейност; ние искаме и властите да спазват законите на страната и нейната Конституция. (Ръкопляскания). Ние искаме диалог с властите, но диалог на равноправни начала, диалог между свободни и културни хора. Тогава и само тогава той може да бъде конструктивен. Заключение: на всички нас, и на нашите противници, и на наблюдаващите от страни им е ясно, че възникването и съществуването на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България не е приумица на отегчени от безделие хора. Той е закономерна необходима рожба на времето. То е израз на осъзнатата отговорност на българската интелигенция пред сегашните и бъдещите поколения, отговорност за съдбата на народа и страната ни. Тази отговорност е наша. Никой не може да я снеме от плещите ни и ние сме длъжни да я поемем върху себе си. Ние я поехме и ще я носим. Благодаря. (Ръкопляскания) Каталог: public -> arhiv -> rumyana uzunova rumyana uzunova -> Част пета: началото на края – след 10 ноември Глава Митингите Николай Колев – Босия rumyana uzunova -> Съкращения и означения rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите rumyana uzunova -> Част І: Паралелни светове rumyana uzunova -> Част шеста: човекът срещу системата – политическите жестове на Марлена Ливиу rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите Глава ІІІ. Насилието Бюрокрацията като инструмент за насилие rumyana uzunova -> За архива на Румяна Узунова и за ‘89а година „Бъди този, който отваря врати за други!” rumyana uzunova -> Іv. Отпорът на гражданите Индивидуалните протестни актове rumyana uzunova -> Румяна Узунова (18 1936 – 16 1995) Биoграфична справка Изтегляне 1.88 Mb. Сподели с приятели:
|