Част I : откровение и създаване I. Въведение в курса по еклесиология
Искания за подновяване на еклесиологията преди Втория Ватикански събор
Изтегляне 1.98 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 7.2. John Henri Newman (1801-1890)
- 7.3. Matthias Josef Scheeben (1835-1888)
- 7.4. Модернизмът и анти-модернизмът
7. Искания за подновяване на еклесиологията преди Втория Ватикански събор7.1. Johann Adam Möhler (1796-1838)Йохан Адам Мьолер (1796-1838), представител на школата на Тюбинген, представя идеите си в книгата L’unità della Chiesa (1825)59, в която проследява пътя на Отците и показва техните индикации. Уморен от метода на противопоставянето (metodo controversistico), Йохан предлага път, който не се основава на видимите измерения на Църквата, а от вътре. В този смисъл неговата еклесиология е силно пневматологична. Светият Дух определя идентичността на Църквата като Народ в света. Единството е съставният елемент, който не обръща внимание на човешките фактори, а се основава на единствения Дух, Който развива единството между пастири и народ, подчинение на Магистериумът60 (Поучителната власт на Църквата = Папата заедно с Епископите). Това е вътрешният принцип, който дава на Църквата единство в нейните действия. Йохан показва също така и голям интерес за премисляне (разсъждение)61 на Църквата в историята. Чрез своето единство Църквата е продължение на ранната Църква, анимирана62 от същия Свети Дух. Тук се въвежда понятието Традиция (Преданието)63, което има голямо значение в школата на Тюбинген. Според Йохан. Традицията вече не е „depositum fidei” (съхранение на вярата), което Магистериумът интерпретира и доставя на Църквата. Традицията е живото предаване на Божието Слово, както виждаме от думите на св. ап. Павел: „Аз приех от Господа това, що ви и предадох…” (1Кор 11,23) и още „Аз ви предадох най-напред онова, което бях и приел…” (1Кор 15,3). В своя трактат Simbolica (1832)64, Йохан представя контраста между католиците и протестантите въз основа на техните първоначални писания, Тридентинския събор (1545-1563) и Confessio augustana65 с част от позициите на Реформаторите. И тук Йохан разглежда темата като върви отвътре навън. Началната причина за разногласие се състои в доктрината66 на оправдание. Протестантската идея вижда човека като stimul iustus et peccator. Вярващият е обявен за праведен, дори да е грешен. Обратно на протестантската идея, католическата идея е, че човек е направен наистина праведен и способен да изпълни Божиите дела. Ако за протестанта спасението е невидимо, то за католика може да бъде проверено. Както виждаме, има разлика в учението на Тайнствата. В заключението на Йохан виждаме, че всичко се движи около контраста (различието) видимо/невидимо, но с различен метод от този на противопоставянето (metodo controversistico). Йохан не следва реда на ръководствата, следващи точно определени предписания (manuali), нито пък тръгва от проблема на източниците. Йохан тръгва от центъра (от доктрината на оправдание), който въздейства на идеята за Църква. Тук интерпретацията е христологична, докато в първата книга тя е пневматологична. Прославеният Христос моделира67 делата на Своя народ. На една видима асоциация (сдружение, събрание, обединение) е поверено спасението на човеците. Видимостта на Църквата се дължи на Въплъщението на Словото (срв. Йн 1,14). Ако Словото беше слязло само в сърцата на хората, То щеше да образува една вътрешна Църква68. И тъй като „Словото стана плът”, и говори на хората като човек с човек, този факт е направил така, че Неговото дело да трябва да бъде продължено от едно видимо посредничество. Видимата Църквата е начинът, по който Христос постоянно се появява в света. Църквата е Тялото Христово. Както в Христос се различават божественото и човешкото, така и Църквата е божествена и човешка, по един неразделим начин. Йохан прилага за Църквата също и la communication idiomatum. LG 8 приема аналогично69 съответствие (сходство) между Христос и Църквата на база на христологичната догма на Халкидон. Вторият Ватикански събор (Ватикан II) говори за „една силна аналогия”. Близостта с езика на Йохан е очевидна. Въпреки това, докато Йохан прилага Халкидон към Църквата по един твърд начин, така че да не съществува повече прославеният исторически Христос, Който се идентифицира с Църквата, виждаме, че Ватикан II говори за аналогия, но не и за идентичност. Докато Йохан обяснява Църквата в рамките на христологичната догма, то Ватикан II я обяснява в светлината на нея. Социалната структура на Църквата е в служба на Божието слово по подобен начин на човечеството на Христос. Обаче в Църквата не съществува ипостатично единство. Църквата е „Мистично тяло”. Йохан Адам Мьолер има съществен принос, макар и да е бил повлиян от романтизма. Вторият Ватикански събор преформулира70 намерението си по един по-правилен начин (следвайки Yves-Marie-Josef Gongar71). 7.2. John Henri Newman (1801-1890)Джон Хенри Нюман72 (21.02.1801 - 11.08.1890) дава важни импулси на еклесиологията, приети от Nouvelle Théologie (Нова Теология) и от Втория Ватикански събор. В книгата си Gli ariani del IV secolo (1833)73 Нюман представя една привидно преувеличена теза74 от историята, посочвайки, че очевидно общността на вярващите е останала по-вярна на католическата вяра отколкото епископите, които винаги се изкушават от арианството. Разглеждането на този феномен води до премисляне (разсъждение) на Църквата и Магистериума. Ако водачите са били невярващи, тогава как е възможно вярващите да са останали верни? В тази насока е и публикуваното от Нюман в The Rambler, през 1859 г. във връзка със схоластичния въпрос. Йерархията възпрепятства сътрудничеството на миряните по отношение на схоластичната материя. Нюман въвежда основния мотив, по който е била определена догмата за Непорочното зачатие: il sensus omnium fidelium. Верността към Евангелието не е дадена само от Ecclesia docens (Църквата като Учителка, която е взискателна), но също и от Ecclesia discens (Църквата като Майка, която е снизходителна). В книгата La via media Нюман представя две форми на традицията (предание): йерархична и пророческа. И двете са с апостолски произход. Разграничението води до премахването на пирамидалната и йерархическа визия, типична за визията на противопоставянето. 7.3. Matthias Josef Scheeben (1835-1888)Матиас Жозеф Шиибен75 предлага тайната на Църквата да се разглежда от богословска гледна точка. Представя една динамична идея за Църквата като Тяло Христово, която не намира място в идеята за Църквата като съвършено общество76. 7.4. Модернизмът и анти-модернизмътВ началото на XX век се наблюдава една неотстъпчивост77 на Църквата и в същото време движения на реформи78. Модернизмът е било едно сложно (съставно) явление (феномен), което се опитва да спои79 вяра и наука, вяра и прогрес. Едно явление, което премества акцента върху разума и по този начин рискува да сведе християнството до една умалена историческа реалност и в крайна сметка лишена от съдържание80. Дори и да не е съществувала една истинска модернистична система (sistema modernista), Църквата я изгражда, като признава в основата й идеята за разума като сантимент81, което намалява куполите82 в мнения. Енцикликата Pascendi Dominici gregis – Грешки на модернизма (1907 г.)83 на папа Пий X и giuramento antimodernista84 - анти-модернистичната клетва (1910 г.) ни помагат да разберем невъзможността от утвърждаването на новите идеи. За модернистите Църквата е плод на колективно съзнание. Именно защото всичко се променя, имаме еволюция на догмите, на Църквата, на свещените книги. Декретът на Светата Инквизиция Lamentabili (1907) осъжда идеята, че Христос не е искал да учреди Църквата, а е искал да провъзгласи есхатологично Царството. С анти-модернистичната клетвата (1910 г.) този въпрос приключва, но тази клетва все още била в сила през 1980 г. И все пак през 1922 г. Романо Гуардини (1885-1968)85 успява да каже, че е започнало „пробуждането на Църквата в душите”. В началото на XX век се развива Новата Теология с представители като Marie-Dominiche Chenu (1895-1990), Yves Congar (1904-1995), Henri De Lubac (1896-1991). Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 1.98 Mb. Сподели с приятели:
|