Част I : откровение и създаване I. Въведение в курса по еклесиология
Изтегляне 1.98 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4. Еклесиология на общението
3. Църквата като тайна (LG I)Глава I на Lumen Gentium представя Църквата като тайна, която произтича от тайната109 на Света Троица. Общото движение на еклесиологията е широко и днес обикновено всички я наричат „еклесиология на общение”. Тя е еклесиология на единството. Това движение има три важни момента:
Божествената инициатива има тази цел за единство, която се показва още от самото начало: същият тринитарен живот, който, бидейки комуникиран (съобщен), събира хората с Бог и между тях; предшествуващо единство в Бог, което е дарено. Не става въпрос за единство, което трябва да се направи, а за получаване, което в конституцията е показано именно чрез речника на изследване: Глава I на LG, за да изрази своята гледна точка за Бог, използва предимно речника на „комуникация”. Съществителното communicatio не се появява, но на негово място два пъти се използва глаголът съобщавам (comunicare) 110: в LG 1,1 и LG 8,3. И в двата случая терминът „comunicare” е използван с винителен падеж и означава „предавам нещо на някого”: в глава I става въпрос за предаване на Божия живот на хората. Други подобни термини показват същата идея, като например следните глаголи: произхожда - procedere111 (LG 3), съживява - vivificare112 (LG 4). Тук винаги става въпрос да се изрази това „реално” предаване, където това нещо наистина преминава (отива) от Бога към хората без да спира да живее напълно (изцяло) в Бог. Това, което се очаква от човека, е да отговори на този дар. За да се изрази антропологичната гледна точка, LG използва термина „участие” (partecipazione)113. Съществителното participatio липсва в глава I на LG, докато глаголът „участвам” (partеcipare)114 се среща три пъти: един път в LG 2 и два пъти в LG 7,2, от които един път в цитата на 1Кор 10,17115. Глаголът „участвам” (partеcipare) идва от „partem capere”, което литературно означава „вземам участие”; но може да означава също „споделям” (condividere)116; или пък „събирам се” (convergere)117 в една и съща реалност. От тук следва необходимото единство на участниците в една и съща споделена реалност. Последното изречение е смисълът, който ни интересува. С този речник LG изразява понятието, че Бог иска да comunicare [или communicare] (комуникира, общува, предаде) живота си; да го даде (offrire)118. Хората, които решат да приемат неговия живот, стават част от него. Следователно един единствен живот обединява Бог и човеците и хората между тях (LG 1). Цялата глава I на LG е построена около тази тема за единството: единството, което се дава (тринитарно), което е прието (от човека) и става общо (comune). Човек участва в това, което е Бог. Терминът communio се среща три пъти в глава I: LG 4, LG 7, LG 8 и смисълът, в който се използва, не е нещо ново: всъщност, в посочването на LG 4 се вижда, че Светият Дух по традиция е наречен „Духът на общение”, тъй като Той е тринитарното общение между Отца и Сина и това, което осъществява в рамките на Църквата. Тайнството на евхаристията (LG 7) е тайнството на това единство, както и актът, с който вярващите се съединяват с Господа по време на този акт. Този акт на съединение се нарича „общение” (comunione). Накрая, пастирите на Църквата (LG 8) трябва да бъдат обединени помежду си и с наследника на ап. Петър чрез връзката на милосърдието (caritas). Папа Лъв XIII твърди (енциклика-писмо „Satis Cognitum”), че Църквата е една в единството на вярата (unitas fidei), в единството на управлението (unitas regimini) и в единството на общението (unitas communionis) и точно това последното е разбито от схизмата, която е вредна за милосърдието. От тук става ясно, че използването на термина communio в глава I на LG е класическо, но все пак то има по-широк смисъл. 4. Еклесиология на общениетоПодчертаната артикулация в глава I на LG и речника, показват три отделни части на еклесиологията на единството, бидейки разделени индивидуално от три възможни смисъла на глагола comunicare (комуникира, общува, предава). Comunicare може да означава:
Би било погрешно да се смали еклесиологията на LG само до нивото на третия аспект: тази еклесиология не би могла да бъде разбрана без да се вземе предвид инициативата на Бог (1) и отговорът на човека (2). Въпреки това, окончателното единство е резултат от реалното и тайнствено общение на единството на Света Троица, така че реализираното единство може да бъде прието само чрез разбирането на това хомогенно120 общение (comunicazione121 “omogenea”) на Бога и на човека и следователно не е правилно да се мисли единството като нещо, което трябва да се постигне, а напротив като нещо, което вече е реализирано още от началото „между”Бог и човека. Това единство, преди да докосне човека, е реализирано във Въплътеното Слово: единството, в което хората участват, не е тринитарното sempliciter единство, а единството такова, каквото е реализирано в Христос, т.е. в божествено-човешкото единство. Въплътеното Слово не е само средство за комуникация на божественото единство, но е също цел122 (il termine), la res и за това тази тринитарна еклесиология е задължително христоцентрична и евхаристична, тъй като в тайнството на тялото и кръвта на Господа се намира дара на пълното и несравнимо единство. Следователно тази еклесиология е силно единна, дори и в смисъл, че не разделя единството в средствата за комуникация на божествения живот, единството в този божествен живот и единството на личните и общите прояви на този живот: Божието милосърдие оформя всичко. От друга страна имаме сътрудничеството на човека в това единство-спасение: в образа на Въплътеното Слово, в което човешката природа е действала в общение с Лицето на Словото123, всеки помилван човек участва във възстановяването на компрометираното от греха единство. Спасението също е плод на човешкото сътрудничество в Христос. Настояването върху всички тези аспекти, върху богословското единство, както и върху общия начин да го получим и живеем, съставя характерния аспект на това единство, което Съборъта нарича „еклесиология на общението” (ecclesiologia di comunione). Тя представлява коректив на дружествената (societaria), правната (giuridica) и авторитарната (autoriataria) еклесиология посредством насърчаването на аспектите за участие и съжителстване (= да бъдем и да действаме заедно) в Църквата124. Еклесиологията на общението не разполага само с този стойностен коректив, но показва по един позитивен начин факта, че тя е всичко за Църквата в общение, а не само една част, като по този начин преодолява еклесиологичния модел, изразен от бинома общeство-общение (società-comunione)! Еклесиологията на общението показва новозаветните значения на термина koinonia, които съвпадат с тези на глагола comunicare (комуникира, общува, предава), използван в глава I на LG: именно около тази библейска и тринитарна koinonia е образувана дискусията върху Църквата според LG, върху едно общение, т.е. което не е едно „неясно чувство” (cfr. la Nota praevia al cap. III della LG: «vago quodam affectu; NP, 2), а една реалност, която оформя всичко на Църквата. В заключение: (1) Еклесиологията на общението на LG е еклесиология на тайната: реалността на благодатта, предоставена от Бога, е по-ранна от отчетените средства на благодат; (2) Отца желае всички хора да бъдат спасени; Синът е слязъл от небето, за да обедини всички хора в Него; Светият Дух движи всички хора към Сина; (3) Бог предлага Себе Си на (по)знанието и любовта на всички хора в универсална перспектива: Църквата е общност на благодат, която обхваща в лоното си всички праведни ab Abel; (4) прилага се класическата тема за Църквата-Тяло на Христос, но тя не представлява сърцето на конституцията: в Христос и благодарение на Светия Дух се става член на Църквата: Христос е постоянната основа, присъстваща в Църквата (nn. 7-8); основният акцент е поставен върху трансцедентното действие на Бог в Сина чрез Светия Дух, върху живота на верните (вярващите) като израз на благодат, един „теандричен” (богочовечен) живот (una vita „teandrica”); (5) спекулативно, понятието, което най-добре изразява виждането за Църквата, е comunione (общение), което по различни начини и различни термини е въздесъщо125 (onnipresente) в глава I на LG и е обобщено с израза на св. Киприян, който се вижда в края на n. 4: „Така Вселенската църква изглежда като «единен народ в единството на Отца и Сина и Светия Дух»”126. Теологията на Мистичното Тяло, която е теология на единството, е изследвана задълбочено и изрично от единството като „общение”: „Участвайки реално в Тялото Господне в частицата от евхаристичния хляб, ние сме издигнати към общението с Него и помежду си” (LG 7,2); (6) Множеството членове, които образуват127 Тялото, е силно подчертано, обаче разнообразието на степените на присъединяване, състоянията на живот, служения, традиции и т.н. не е целта на глава I на LG. Всичко, което засяга живота на Църквата, е съсредоточено128 в развитието, което засяга Божия народ (гл. II на LG), а не в глава I на LG, посветена на съставните аспекти на Църквата, където е разгледано колко безвъзвратно е изпълнено от страна на Бог (това, което е начало на църковният живот: благодатта на Светия Дух, единението в Христос), и не са тематизирани аспектите на растеж на Тялото (реализациите на този църковен живот). Тази еклесиология е по-скоро презентация in facto esse (= в своя учредителен129 момент), отколкото in fieri: ако е вярно, че даденото единство показва вече есхатологичния аспект на изпълнението (n. 5 на LG, което е посветено на Божието царство пропуска130 да си припомни диалектиката между „вече” и „не още”), то глава I на LG настоява повече върху „вече”. Дори крайните заключения на n. 8 на LG върху наличието на грешници в Църквата основно подчертават благодатта на възкръсналия Христос, който позволява да се преодолеят както недостатъците на настоящото, така и възраженията на света. Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 1.98 Mb. Сподели с приятели:
|