Част I : откровение и създаване I. Въведение в курса по еклесиология
Част II: ЦЪРКВАТА, ТАЙНА НА ОБЩЕНИЕТО - LUMEN GENTIUM
Изтегляне 1.98 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1. Кратък анализ на текстовете на Втория Ватикански икуменичен събор
Част II: ЦЪРКВАТА, ТАЙНА НА ОБЩЕНИЕТО - LUMEN GENTIUMI. Учението на догматичната конституция за Църквата (Lumen Gentium) и свързаните с нея текстове1. Кратък анализ на текстовете на Втория Ватикански икуменичен съборВ цитата на Henri De Lubac (1896-1991) в Cattolicismo (1938) намираме патристични термини, които откриваме и в текстовете на Втория Ватикански икуменичен събор (Ватикан II). Разбира се това е било подготвено от големите библейски, патристични, литургични, икуменични и мирски движения, възникнали преди и след Първия Ватикански събор. Първоначално Втория Ватикански икуменичен събор се утвърждава като потвърждение на теологията, следваща определено ръководство (teologia manualistica). В началото схемите за подготовка на Събора, De fontibus Revelationis и De Ecclesia са следвали традицията, но впоследствие нещата се променили. В четирите конституции на Събора виждаме как Църквата говори за себе си. Това се вижда най-вече в догматичната конституция за Църквата Lumen Gentium (LG), а след това и в останалите документи свързани с нея. Конституцията за Светата литургия Sacrosanctum Concilium (SC) започва с изясняване делото на спасението в литургията. Конституцията за Светата литургия променя начина на „разказване” на доктрината. Тук lex orandi е lex credenti. SC (7) улавя дълбоката реалност на честванията: сакраменталната перспектива на Църквата. Идентичността на Църквата се определя като цялостно публично преклонение86 на Тялото Христово. SC е най-доброто постижение на литургичното движение (movimento liturgico). Другите документи са плод на самия Икуменичен Събор. По-специално това са догматичната конституция за Църквата Lumen Gentium (LG) и догматичната конституция за Божественото откровение Dei Verbum (DV). Пастирската конституция за Църквата в съвременния свят Gaudium et spes (GS), пожелана от кардинал Суененс (Suenens), изместена от събитията през 1968 г., всъщност започва със значителна перспектива: откриването на Църквата в света. В тази перспектива възникват и следните документи: Декрет за икуменизма Unitatis Redintegrazio (UR) и декларация за религиозната свобода Dignitatis humanae (DH). В Lumen Gentium (LG) има осем глави, които синтезират учението за Църквата. Глава I: „Тайната на Църквата” образува една единица с глава II: „Божият народ”. Глава III: „Йерархично учредяване на Църквата и на епископството в частност” разглежда йерархията, а глава IV - „Миряните”. Глава V разглежда „Всеобщото призвание за святост в Църквата”, а глава VI се спира върху „Монашеството”. Глава VII разглежда „Есхатологичния характер на странстващата Църква и нейното единение с небесната Църква”. Накрая с глава VIII догматичната конституцията спира вниманието си върху „Преблажената Дева Мария, Божията майка в тайната на Христос и Църквата”. Върху глава I на LG се настанява DV: където виждаме как Църквата в своята тайна получава мандат (задачата) да предава87 спасението. В глава II на LG се свързват (включват) следните документи: Декрет за икуменизма Unitatis Redintegrazio (UR), декларация за отношения на Църквата с нехристиянските религии Nostra Aetate (NA) и декларацията за религиозната свобода Dignitatis humanae (DH). В глава III на LG се свързват следните документи: Декрет за пастирската служба на епископите Christus Dominus (CD) и Декрет за служението и живота на презвитерите Presbyterorum Оrdinis (PO). Допълнителни разяснения на LG са следните документи: Декрет за апостолството на миряните Apostolicam actuositatem (AA), Декрет за обновлението на монашеския живот Perfectae caritatis (PC) и Декрет за подготовка на свещениците Optatam totius (OT). Глава I на LG може лесно да се обедини (комбинира) с глава VIII, защото Дева Мария е икона на Църквата. Връзка има също и между главите II и VII, която се базира върху термина Божи народ, вървящ към есхатологията. Тук намираме връзката между Църква и Царство, вече и не още (già e non ancora). Между тези две глави се намират главите II, III, IV и V. Тук веднага изниква един много важен въпрос: каква послание има глава V, разглеждаща: „Всеобщото призвание за святост в Църквата”? На първо място се казва, че светостта е едно универсално звание: Тук се надхвърля канона на Грациан (Graziano), който различава духовенството (призвани към светостта) от миряните (могат най-много само да спасят душата си). Следователно глава V се вписва в дискусията за Божия народ, която свързва глави II и VII. На ниво доктрина (учение), LG предлага няколко (малко) нови неща. Новото се състои в начина на представяне на Църквата. Не е в противоречие с традицията на Второто хилядолетие, но предлага отново традиционната доктрина според съвременните категории. Съборът казва, че Църквата наистина е необходима за спасението, за среща между Бог и човеците. Задачата на Църквата е една и съща, но се прилага по различен начин в цялата история. Трябва да отбележим, че историческо-културният аспект не е от второстепенно значение, а напротив. Заслугата на Ватикан II се състои в това, че е показал винаги действащите категории, дори и те да не са винаги ясни, които биват разбирани в регистъра на сакраменталността. Тайнствата88 винаги са били действащи (operanti): видими знаци на невидимата реалност. Има една приемственост от Отците на Църквата чак до Ватикан II. Реалността на общението (comunione) днес пише отново една форма, която е приела различни фигури (образи) в различните епохи. Днешната ситуация е различна от средновековната и патристичната. Не можем да обясним Ватикан II като отхвърляне на точното определено ръководство (la manualistica) и възстановяване на патристиката. Църквата предлага нови приложения на собствената си тайна, черпейки от своя депозит. LG не казва нищо ново в сравнение с 20-те века учение за Църквата. Значителни са преместванията и подчертаванията89. Една силно подчертаване, например е: глава (V), която разглежда светостта, е разделена от тази, която разглежда монасите (VI), защото светостта в Църквата се отнася до всички. Първоначалната схема представяше първо тайната на Църквата и след това нивата на живот според йерархическия ред. Имаше едно противопоставяне между миряни и йерархия, докато монасите участваха и в двете групи (аномална категория). Обаче глава IV „Миряните” включва всички кръстени. По този начин главата се е разделила и е излязла наяве глава II - „Божият народ” предшества главите, разглеждащи нивата на живот, и засяга всички кръстени. Промяната на местоположението изтъква революцията на Коперник. Изтъква се първоначалното равенство, предшестващо функциите. По този начин глава I и глава II стават фундаментални за учението на Църквата като Тяло Христово и Божи народ. Имаме разлика на ниво богословско предложение. Еклесиологията на второто хилядолетие е поставена в апологетична перспектива, започвайки с каноничното право. Тази перспективата бе ограничена. В предисловието на LG (I,1) откриваме Църквата като тайнство на спасение, знак и средство за единение с Бог и за единството на целия човешки род. В n. 2-4 се говори за тринитарното измерение на Църквата. Перспективата е библейска и патристична, основана върху концепцията за историята на спасението. N. 5 ни посочва дестинацията на пътя на Църквата: Божието Царство. Номера 6-7 представят образите на Църквата в по-широка перспектива: кошара, нива, семейство, храм, Йерусалим, и най-вече Съпруга – Тяло Христово (n. 7). Образът Тяло/Съпруга (Жена), заедно с това на Божия народ са едни от основните сравнения. В n. 8 се обяснява какво точно е Църквата, тайнство на Христос, дори без въобще да се използва термина „Църква”. Намираме аналогия с тайната на Въплъщението. Глава II на LG говори за месианския народ на активно ниво. От n. 9 този народ не е разглеждан повече в социологичен смисъл (т.е. Църквата, която претендира да обхване всички и който стои извън Църквата се приема като еретик…). Сега Църквата е видяна като малко стадо, християнството като възможност за избор и обръщане (конверсия), която изпълнява важна роля в делото на спасението. В n. 10 се разглеждат църковните отношения: преоткрито от общото свещенство. Това библейско понятие се връща в езика на католиците с цел да се отговори на протестантските нападки, които отричат йерархията в Църквата. Ватикан II интегрира йерархията в една по-широка категория. Целият документ LG се движи в рамките да обясни, че всички кръстени участват в тройната функция: на свещеници, царе и пророци. Еклесиологията на общението държи да подчертае именно това оригинално равенство между всички кръстени в името на Отца и Сина и Светия Дух. Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 1.98 Mb. Сподели с приятели:
|