Conf bg 43/01 междуправителствена конференция за присъединяването на република българия към европейския съюз



страница20/24
Дата08.05.2018
Размер3.09 Mb.
#68446
ТипРегламент
1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   24

Гори


Горите и земите в горския фонд на Република България възлизат на 3.87 млн. ха и заемат 34% от територията на страната. Общо залесената площ е 3.35 млн ха или над 80% от общата горска площ. Залесеността на страната е около 30%. Иглолистните гори заемат площ от 1.07 млн ха, а широколистните - 2.28 млн ха.

Национално управление по горите контролира всички гори и земи от горския фонд.


Предпазване на горите на Общността от атмосферно замърсяване – Регламенти 3528/86, 526/87, 1696/87, 1697/87, 2157/92, 1091/94, 307/97, 1390/97, 2995/89, 836/94, 690/95, 1390/97.


Министерството на околната среда и водите оценява вредното влияние на атмосферните замърсявания в страната и мерките за намаляването му. Страната е включена в Международната програма за интензивен мониторинг и провежда наблюдения в 280 агроточки на почвите и листата по възприетата методика. Анализите се изпращат за обобщаване от работната група. Годишната финансова издръжка се поема по 50 % от МОСВ и НУГ към МЗГ.

Европейска система за горска информация и комуникация (European Forestry Information and Communication System) въведена с основен Регламент 1615/89 и допълващите го Регламенти 400/94 и 1100/98.


Със Закона за горите и правилника за приложението му е въведена единна информационна система за горите и е създадено информационно звено към МЗГ. След присъединяването България ще прилага законодателството на ЕС и ще предоставя информацията на ЕК.

Опазване на горите на общността от пожари – Регламент 2158/92


До края на 2001 с Наредба за предпазване на горите от пожари бъдат въведен основния регламент на ЕС по отношение на опазването на горите от пожари.

Република България би желала към районите с висока пожарна опасност, определени за ЕС, да бъдат включени следните територии от България: Югозападна, Южна и Югоизточна.

Маркетинг и търговия с горски репродуктивни материали – директива 99/105


Изискванията, свързани с категоризацията на горските репродуктивни материали, критериите за определяне на източниците за добив на репродуктивни материали, сертификация и етикетиране, са въведени с Наредба за горска селекция и семепроизводство.

Република България желае към списъка на дървесните видове (Приложение 1 на Директива 105/1999 ЕС) допълнително да бъдат включени и видове, характерни за страната и използвани за залесяване:

  • Pinus peuce Griseb.

  • Fagus orientalis Lipsky

  • Quercus frainetto Ten.

  • Tilia tomentosa Moench

Фитосанитарни мерки в горите – регламент 77/93.


Изискванията на регламента вече са въведени в българското законодателство с Наредба №1 за фитосанитарен контрол (ДВ бр. 82/17.07.1998).

Търговия със сурова необработена дървесина в общността - Директива 89/68.


До приемане на страната в ЕС, директивата ще бъде въведена и ще се прилага при търговията на сурова необработена дървесина.

Аргументация на исканията


Република България желае към определените в Регламент 2158/92 райони с висока опасност от пожари, определени за ЕС, да бъдат включени следните територии от България: Югозападна, Южна и Югоизточна.

Тези територии са близки по климатични условия със страните от средиземноморския район. Поради това в тези територии обективно съществува цикличен риск от пожари в горите който представлява сериозна заплаха за екологичния баланс и сигурността на населението и имуществото в тези територии. Ето защо тези райони отговарят на критериите за признаването им като територии с висок риск от горски пожари уредени в Регламент 2158/92.



Република България желае към списъка на дървесните видове (Приложение 1 на Директива 99/105) допълнително да бъдат включени и видове, характерни за страната и използвани за залесяване:

  • Pinus peuce Griseb;

  • Fagus orientalis Lipsky;

  • Quercus frainetto Ten;

  • Tilia tomentosa Moench;

В Република България за възпроизводството на горите имат голямо значение определени дървесни видове, които не са включени в списъка на дървесните видове от Приложение 1 на Директива 99/105. Включването им в този списък ще позволи спрямо тези видове да се прилагат мерките за маркетинг и търговия с горски репродуктивни материали предвидени в Директива 99/105.

Ветеринарни и Фитосанитарни въпроси

Ветеринарни въпроси


Законът за ветеринарномедицинската дейност-ЗВМД /ДВ, бр.42 от 05.05.1999г./ създава правната рамка в сектор ветеринарно-медицинска дейност. Законът регламентира всички дейности, насочени към осъществяването на ветеринарномедицинската дейност по опазване на здравето и продуктивността на животните, гарантиране на качеството и безвредността на продуктите от животински произход, както и опазването на околната среда при извършване на дейностите - обект на ветеринарномедицински контрол.``````

На 18.07.2000г. влезе в сила Правилник за прилагане на ЗВМД (ДВ 55/07.07.2000).

Законът дава правното основание за въвеждане чрез наредби на цялото европейско ветеринарно законодателство. Съгласно националната програма, пълната хармонизация ще бъде постигната до края на 2003г.

Съгласно ЗВМД, министъра на земеделието и горите организира, контролира и ръководи ветеринарно-медицинската дейност в страната.

Във ветеринарно-медицинската дейност участват следните институции:


  • Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС);

  • научноизследователски и диагностични ветеринарномедицински институти, станции и лаборатории,

  • висши и средни ветеринарно медицински учебни заведения;

  • институти и лаборатории за контрол върху производството на ветеринарномедицински препарати;

  • ветеринарномедицински клиники (лечебници), амбулатории и лаборатории;

  • ветеринарномедицински аптеки и складове за търговия на едро с ветеринарни препарати;

  • екарисажи и предприятия за преработка на хранителни отпадъци;

  • ветеринарномедицински служби в състава на Въоръжените сили на Република България към Министерство на вътрешните работи и Министерство на транспорта и съобщенията.

НВМС е специализиран орган на Министерство на земеделието и горите за ръководство, контрол, организиране и координиране на ветеринарномедицинската дейност. НВМС се ръководи и представлява от генерален директор. Администрацията на НВМС е организирана в Главно управление (ГУ) и 48 поделения. Специализираната администрация на НВМС включва Главна дирекция “Контрол върху ветеринарномедицинската дейност в регионални ветеринарномедицински служби” с 28 регионални ветеринарномедицински служби в страната (РВМС), Главна дирекция “Контрол на развъдната дейност в животновъдството” с 8 регионални дирекции по контрол на развъдната дейност в животновъдството, дирекция “Епизоотичен контрол, хуманно отношение към животните и идентификация”, дирекция “Контрол на ветеринарномедицинските препарати, лечебно-профилактична и научно-диагностична дейност и квалификация на кадрите”, дирекция “Държавен ветеринарно-санитарен и граничен контрол”, дирекция “Международно сътрудничество, евроинтеграция и сертификация”, Столична инспекция ”Държавен ветеринарно-санитарен контрол”, Централна лаборатория за ветеринарно-санитарна експертиза и екология, Институт за контрол на ветеринарномедицинските препарати, Централен научноизследователски ветеринарномедицински институт, Районен ветеринарномедицински институт–гр. Велико Търново, Районен ветеринарномедицински институт–гр. Стара Загора и 6 районни ветеринарномедицински станции.

Разработена е стратегия за развитие на НВМС за периода 2001- 2006 година, която е съобразена с действащото законодателство на ЕС и с Решение на Съвета 1999/857, определящо краткосрочните и средносрочните принципи, приоритети и условията съдържащи се в Партньорство за присъединяване с Република България.


Контролни системи на вътрешния пазар: контрол при внос от трети страни, система шифт, идентификация на животните, финансиране на ветеринарния контрол, сертификация


Основно европейско законодателство - Директиви 90/425, 89/662, 96/93, 91/496, 89/608, 96/43, 92/102, Решение 92/438 и Регламенти 1760/2000 и 820/97.

Придвижването на животни до пазари, кланици, изложби, състезания и други животновъдни обекти и населени места се извършва с ветеринарномедицинско свидетелство, а за едрите преживни и еднокопитни животни - и свидетелство за собственост и здравен ветеринарномедицински паспорт.

В страната съществува система за контрол, която позволява спиране придвижването на стоки, предмет на ветеринарен контрол от някои региони. До края на 2003г. ще бъде приета Наредба за вътрешните ветеринарни проверки при придвижване на животни, въвеждаща изискванията на Директива 90/425. До края 2002г. ще бъде приета Наредба за вътрешните ветеринарни проверки при търговия с животински продукти, въвеждаща изискванията на Директива 89/662.

Животни и продукти, внесени от трети страни


Правната рамка, регулираща движението на животни и продукти, внесени от други страни е определена в Закона за ветеринарномедицинската дейност и Правилника за прилагането му. Живите животни се подлагат на задължителна карантина в карантинни бази на граничните ветеринарни пунктове или в карантинни бази във вътрешността на страната под контрола на органите на НВМС. Извършват се задължителни диагностични изследвания за контрол на здравословното състояние на внесените животни. Внесените говеда се маркират с две допълнителни ушни марки, съгласно изискванията на Наредба No 4 за идентификация на едрите преживни животни, която въвежда изискванията на Директива 92/102. Ушната марка, поставена в страната на произход се запазва.

Съгласно Правилника за прилагане на Закона за ветеринарномедицинската дейност, след осъществяването на граничният контрол на ГКПП продуктите и суровините от животински произход се възбраняват в одобрени от НВМС складове. Взимат се проби от съответните продукти, които се изследват в лаборатории на ДВСК. След получаване на отрицателни резултати, стоките и суровините се освобождават за реализация на територията на страната като всяка пратка се съпровожда от сертификат за придвижване, издаден от държавен ветеринарен лекар.

До 2006 ще бъде въведено правото на ЕС по отношение на ветеринарните проверки при внос на животни и продукти от трети страни и ще бъдат създадени предпоставки за неговото ефективно прилагане. Това включва:


  • Директива 91/496, въведена в Наредба №29 за общите изисквания за ветеринарните проверки при внос и транзит на животни (ДВ 99/05.12.2000), и Директива 97/78, която до края на 2001 година ще бъде въведена в Наредба за граничен ветеринарен контрол при внос на животински продукти. Пълното прилагане на Наредбите ще започне от 01.01.2006 г.

  • Преоборудване на дългосрочните ГКПП съгласно изискванията на Директива 91/496, което ще завърши до края на 2005г.

  • Обучение на персонала на ГИВКК за работа съгласно изискванията на Директиви 91/496 и 97/78 до края на 2005г.

Система ШИФТ


Република България ще въведе системата ШИФТ, съгласно Решение 92/438, от датата на присъединяване.

Идентификация на животните


Идентификацията на животните се регламентира от следните нормативни актове :

  • Закон за ветеринарномедицинската дейност;

  • Постановление № 67 на Министерски съвет от 25.03.1998г. за идентификация на селскостопанските животни и регистрация на животновъдните обекти в страната (ДВ 37/01.04.1998);

  • Наредба No 4 за идентификация на едрите преживни животни (ДВ 7/2001). С Наредбата са въведени изискванията на Директива 92/102.

До края на 2001 г. ще влезе в сила Наредба за идентификация на дребните преживни животни, а до края на 2002г. ще се приеме Наредба за идентификация на разплодните свине и регстрация на свиневъдните обекти. Тези наредби ще въведат Директива 92/102.

Регламент 820/97 и Регламент 1760/2000 ще бъдат въведени до края на 2003 година, с което ще бъде постигнато пълно съответствие със законодателството в областта на идентификацията на животните.

Идентификацията на едрите преживни животни и регистрацията на животновъдните обекти е завършена. В 17 региона на страната говедата са маркирани с една метална ушна марка, съгласно Директива 92/102, а в останалите 11 региона – с две пластмасови ушни марки, съгласно Регламент 1760/2000. Пилотният проект за въвеждане на информационната система за едрите преживни животни започна в началото на 2001г. Системата ще функционира напълно през 2002 година.

Маркирането на разплодните дребни преживни животни ще започне през м.септември 2001 г. и ще завърши през 2002 г. Данните ще бъдат въведени в компютърна база данни през 2003г..

Маркирането на разплодните свине ще завърши през 2003 година, а с базата данни ще се работи до края на 2004г..

През 2002 ще бъде въведена системата “ЕВРОВЕТ”. Тази система е съвместима със системата АНИМО и дава възможност за контрол върху идентификацията на животните (включително овце, кози и свине). В системата се регистрират произхода на животните, животновъдните обекти, придвижването на животните и мерките за епизоотичен контрол на заразните болести. Системата ще бъде една от предпоставките за въвеждане на основния принцип по отношение безопасността на храните - контрол от “обора до масата”.

До края на 2001 година с наредба ще се въведе системата АНИМО съгласно Решение 91/398.

СЕРТИФИКАЦИЯ


До края на 2002 година ще бъде приета Наредба за ветеринарна сертификация, въвеждаща изискванията на Директива 96/93.

Разходи във ветеринарната област


Основно европейско законодателство – Директива 85/73 и Решение 90/424.

Правилата за разходите във ветеринарната област по отношение на специфичните ветеринарни мерки (мерки при съмнение или при доказване на някои заразни и паразитни болести, проверки на място и програми за ликвидиране и мониторинг на заразни болести) са определени в ЗВМД и отговарят на изискванията на Решение 90/424. Държавният бюджет гарантира финансирането на ежегодна държавна профилактична програма срещу някои заразни болести, срещу които НВМС провежда задължителни профилактични и противоепизоотични мерки.

Средствата за обезщетяване на собствениците на животни за нанесени щети при убиване на животни с диагностична и профилактична цел и унищожаване на животни, животински продукти и фуражи с цел ликвидиране на особено опасни заразни болести, се осигуряват от държавния бюджет. Процедурите за обезщетяване на собствениците са регламентирани в Правилника за прилагане на ЗВМД.

В момента на присъединяването ще се гарантира 50% национално финансиране за обезщетяването на собствениците на унищожени животни, с цел ликвидиране на заразни болести, включени в Анекс 1 на Директива 82/894.

Предвижда се изменение и допълнение на ЗВМД, по силата на което ще бъде създаден специализиран фонд ”Зоопрофилактика”. По този начин, Решение 90/424 ще бъде напълно въведено. Фондът ще започне да функционира през 2006 година.

До края на 2003 г. ще бъде приета Наредба относно финансирането на ветеринарно-санитарните проверки и контрол в съответствие с Директива 85/73.


Контролни мерки - обявяване на болестите


Основно европейско законодателство – Директиви 82/894, 85/511, 80/217, 92/35, 92/40, 92/66, 93/53, 95/70, 92/119.

В сила е Наредба № 1 от 7.01.1998г. за обявяване възникването и ликвидирането на заразните болести по животните (ДВ бр.7 от 20.01.1998г.), напълно хармонизирана с Директива 82/894.

В националното законодателство напълно са въведени изискванията на Общността относно мерките за контрол на: болестта шап - Директива 85/511, везикулозната болест по свинете - Директива 73/53, класическата чума по свинете - Директива 80/21, африканската чума по конете - Директива 92/35, инфлуенцата по птиците - Директива 92/40, синият език - Директива 2000/75 и някои екзотични болести като чумата по говедата, чумата по дребните преживни, треската на долината Рифт, епизоотичната хеморагична треска по елените, везикулозния стоматит, болестта на Тешен и заразния нодуларен дерматит - Директива 92/119.

До края на 2001 година с наредба ще се въведат изискванията на Директива 92/66 относно Нюкясълската болест по птиците.

До края на 2001 година ще бъде приета Наредба за профилактика и борба с някои болести по мидите, съгласно Директива 95/70.

В сила е Наредба № 9 за профилактика и борба с някои заразни болести по рибите (ДВ 30/28.03.2001), хармонизирана с Директива 93/53 относно минималните мерки на Общността за контрол на някои болести по рибите, включваща мерки и за хеморагичната септицемия по пъстървата.

С изброените Наредби се установява задължението за изготвяне на контингенс планове за действие при съмнение или при доказване на едно от тези заболявания.

До края на 2001 година ще бъде въведена системата ADNS за обявяване на болестите, съгласно Директива 82/894.

Лабораторно-диагностичните изследвания на болестите от списък А на Международното бюро по епизоотии се извършват в Националнота референтна лаборатория за екзотични болести на Централния научноизследователски ветеринарномедицински институт в София. Лабораторията е цялостно реконструирана и оборудвана по проект на ФАР и отговаря напълно на европейските изисквания. Специалистите в тази лаборатория са обучени в Световната референтна лаборатория за диагностика на екзотичните заболявания в гр. Пърбрайт, Великобритания.

От 2003 година ще започне спиране на ваксинацията срещу класическа чума по свинете (КЧС), като тази имунопрофилактична мярка ще бъде окончателно забранена през 2006 година. Изпълнява се Програма за епизоотичен контрол на КЧС по дивите и източнобалканските свине.

Съвместно с Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, се разработва проект за създаване на лаборатория за контрол на заболяванията по рибите.

В трите региони /Бургас, Ямбол, Хасково/, граничещи с Турция, са назначени допълнителни специалисти за осъществяването на епизоотологичен надзор над екзотичните болести. Освен това са назначени 20 санитари по гранична зоопрофилактика разположени в 6 граничещи с Турция и Гърция региони, които изпълняват контролни дейности непосредствено на граничната бразда.

Анализът на епизоотичната обстановка в посочените три региона показва, че те са изложени на постоянен риск от трансгранично проникване на екзотични болести от Турция. През 1991, 1993 и 1996 година бяха ликвидирани 3 епизоотични огнища на шап, съответно в с. Ст. Караджово /Ямболски регион/, гр. Симеоновград /Хасковски регион/ и с. Малко Шарково /Ямболски регион/, причинени от вирус субтип О1, близък до щамовете циркулиращи в азиатската част на Турция. През 1995 и 1996 година бяха регистрирани 9 епизоотични огнища на шарка по овцете и козите, 7 от които са на територията на същите региони. През 1999 година, отново на територията на трите региона се регистрира за първи път у нас заболяването син език по преживните животни. За периода 1991-2001г. посочените три заболявания бяха констатирани в Р. Гърция.

С оглед на високия специфичен риск от разпространение на болести по границата с Турция и необходимостта от по-строг и засилен надзор в тези региони, България счита за необходимо в бъдеще да се предвиди по висока концентрация на техническа и финансова помощ съвместно с ЕС. Република България предлага на районите в България и Гърция, граничещи с Турция, да се отдели специално внимание и специален статут, като се отпуснат средства от ЕС.

Прилагат се програми за мониторинг на следните болести: шап, класическа чума по дивите и източнобалканските свине, отглеждани при пасищни условия, син език, спонгиформна енцефалопатия по говедата, инфлуенца по птиците, нюкасълска болест и някои болести по рибите.

Здравеопазване на животните - търговия с живи животни и животински продукти


Основно европейско законодателство – Директиви 64/432, 91/68, 90/426, 90/539, 91/67, 88/407, 90/429, 92/65, 72/461, 91/494, 91/495, 92/45, 80/215, 92/46, 92/118.

Законът за ветеринарномедицинската дейност определя правната рамка на здравеопазването на животните и търговията с живи животни и животински продукти.

Наредба No 27 за профилактика и борба с бруцелозата по говедата (ДВ бр.99/05.12.2000г), въвежда Директива 64/432 в частта й за бруцелозата по говедата.

Наредба No 28 за профилактика и борба с бруцелозата по овцете и козите (ДВ бр. 99/05.12.2000г.), въвежда Директива 91/68 в частта й за бруцелозата по овцете и козите.

Наредба No 22 за здравните изисквания към аквакултурите и продуктите от тях при пласирането им на пазара (ДВ, бр. 86/20.10.2000г.), въвежда Директива 91/67 за условията и ветеринарно-санитарния контрол при търговията с водни животни и продукти от тях.

С цел постигане на пълна хармонизация по отношение на здравеопазването на животните и търговията с живи животни и животински продукти предстоят следните мерки:



  • През 2001 година в Наредби ще бъдат въведени изискванията на Директиви 64/432, 64/433, 77/391 по отношение на туберкулозата по говедата, ензоотичната левкоза по говедата, скрейпи по овцете, меди-висна по овцете;

  • През 2002 г. ще бъдат приети Наредба за ветеринарно-хигиенните изисквания при добив на месо от дивеч и зайци, отглеждани във ферми и Наредба за здравните изисквания към отстреляния дивеч и ветеринарно-хигиенните изисквания при добив на дивечово месо, въвеждащи съответно Директива 91/495 и Директива 92/45.

  • До края на 2003 година с Наредби ще бъдат въведени всички изисквания на Директиви 64/432 (говеда и свине), 91/68 (овце и кози), 90/539 (птици за разплод и яйца за люпене), 90/426 (еднокопитни животни), 92/65 (балай-животни).

За осъществяване на епизоотичен контрол НВМС извършва идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти. Проектирането и въвеждането в експлоатация на животновъдни обекти и други обекти с епизоотично значение се извършва след съгласуване с НВМС.

НВМС ежегодно изготвя държавна профилактична програма и списък на заразните и паразитни болести, срещу които ветеринарномедицинските органи провеждат мерки, задължителни за всички физически и юридически лица. Програмата се утвърждава от министъра на земеделието и горите и съдържа вида и схемите на прилагане на мерките за епизоотичен контрол. Министерският съвет утвърждава списъка на болестите от държавната профилактична програма. Мерките срещу нея се финансират от държавния бюджет.

Дейностите по здравеопазване на животните на национално ниво се извършват в отделите “Заразни и паразитни болести”, “Диагностика” и “Контрол на здравеопазването на животните” на Главна дирекция “Контрол на ветеринарномедицинската дейност в РВМС” на НВМС, а на регионално ниво от 28 регионални ветеринарномедицински служби. Общо в структурите по здравеопазване работят 1027 служители, от които 479 ветеринарни лекари. Във всеки регион тази дейност се ръководи от регионален епизоотолог, който се подпомага от главния лекар на регионалната ветеринарна лечебница. Всеки регион се разделя на няколко района, в които функционират районни ветеринарни лечебници (145 за страната). Те се ръководят от главни лекари, които организират и контролират изпълнението на задължителната профилактична програма на територията на ветеринарната лечебница. Всеки район е разделен на ветеринарни участъци, в които работят лицензирани частно-практикуващи ветеринарни лекари. По договор с НВМС те изпълняват задължителните мероприятия включени в профилактичната програма. Контролът за спазването на изискванията, предвидени в наредбите за хуманно отношение към животните (телета, свине и кокошки носачки в клетки) ще се извършва от специалисти в структурата на здравеопазването на животните.

Ежегодно в България се регистрират от 10 до 30 случая на бяс по домашните животни, главно в северната част на страната. Природният резервоар на това заболяване е лисицата. Опитът на страните от ЕС и Швейцария през последните 20 години показа, че тази зооноза може да бъде ликвидирана единствено чрез орална ваксинация на лисиците. До края на 2001 г ще бъде изготвен проект за извършване на такава ваксинация, съгласно Решение 90/638.


Обществено здравеопазване - търговия с продукти от животински произход


Основно европейско законодателство – Директиви 64/433, 71/118, 77/99, 77/96, 94/65, 89/437, 91/492, 91/493, 92/46, 91/495, 92/45, 92/118.

Законът за ветеринарномедицинската дейност определя правната рамка на търговията с продукти от животински произход. В националното законодателство изискванията на ЕС по отношение на общественото здравеопазване (хигиената) при добива, преработката, съхранението и предлагането на пазара на прясно месо, месни продукти, птиче месо, сурово мляко, риба и рибни продукти и топлинно обработени млечни продукти са въведени със следните подзаконови актове:



  • Наредба № 10 за ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при производството и продажбата на рибни продукти (ДВ, бр. 42 от 23.05.2000г.), въвеждаща Директива 91/493.

  • Наредба №11 относно минималните хигиенни изисквания към рибните продукти, обработвани и съхранявани на борда на риболовни кораби (ДВ, бр. 42 от 23.05.2000г.), въвеждаща Директива 92/48.

  • Наредба № 30 за ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при добива на сурово мляко, изграждане и експлоатация на млекопреработвателни предприятия, производството и търговията с топлинно обработено мляко и млечни продукти (ДВ 1/02.01.2001г.), въвеждаща Директива 92/46.

  • Наредба №22 за ветеринарно-санитарните и хигиенни изисквания при изграждането и експлоатацията на кланици, производство и продажба на пресни меса (ДВ, бр. 97/19.08.1998г.), въвеждаща Директива 64/433.

  • Наредба №9 за ветеринарна и санитарна инспекция и контрол на животните, предназначени за клане (ДВ, бр. 42/14.04.1998г.), въвеждаща Директива 64/433.

  • Наредба №5 за ветеринарно-санитарните изисквания при изграждането и експлоатацията на птицекланиците, производството и продажбата на прясно птиче месо (ДВ, бр. 24/16.03.1999г.), въвеждаща Директива 71/118.

  • Наредба №28 относно ветеринарно-санитарните и хигиенни изисквания при изграждане, експлоатация на месопреработвателни предприятия, производство и продажба на месни продукти (ДВ, бр. 142/02.12.1998г.), въвеждаща Директива на Съвета 77/99.

С цел постигане на пълна хармонизация по отношение на търговия с продукти от животински произход до края на 2002 г. в наредби ще бъдат въведени останалите Директиви 89/437, 91/492/ЕЕС, 91/495, 92/45, а до края на 2003 година – Директива 92/118 (балай продукти). Продажба на птиче месо във фермите съгласно Директива 71/118 ще се въведе в националното законодателство до присъединяването.

Ветеринарният контрол в структурата на общественото здравеопазване се изпълнява на национално ниво от Дирекция “Държавен ветеринарно-санитарен контрол и граничен ветеринарномедицински контрол” на НВМС, която организира, координира и контролира дейностите на специализираните органи на ДВСК в страната. На регионално ниво функционират 27 регионални инспекции на ДВСК към съответните РВМС и една Столична инспекция на ДВСК, които извършват превантивен, периодичен и постоянен държавен ветеринарно-санитарен контрол. В тях работят 1164 служители, от които 703 са ветеринарни инспектори. Те упражняват държавен ветеринарно-санитарен контрол съгласно чл. 53(1) от ЗВМД. Ветеринарните лекари в кланиците контролират изискванията за намаляване до минимум страданията на животните по време на клане, съгласно Директива 93/119.

Предвижда се до края на 2005 г. в кланиците за червени меса да се направят необходимите подобрения и специално по отношение на конструкциите, повърхностите и качество на водата, както и въвеждането на добра производствена практика, с цел да се постигне пълно прилагане на Директива 64/433. До момента има 4 кланици за червено месо, одобрени за експорт за ЕС.

48 от 88 предприятия с голям капацитет и 90 от 120 предприятия с малък капацитет, ще бъдат в съответствие с изискванията на европейското законодателство до 01.01.2005 година. Предвижда се 40 предприятия с голям капацитет и 30 от предприятията с малък капацитет да бъдат затворени преди присъединяване.

За останалите предприятия преработващи червено месо – като транжорни, хладилници и месопреработвателни предприятия се въвежда същата схема. Около 25% от 944 предприятия ще бъдат затворени преди присъединяване.

От 23 птицекланици с индустриален капацитет и 6 с малък, 6 птицекланици отговарят на изискванията на ЕС, а на останалите 23 се дават предписания и се очаква до края на 2005 година да отговарят напълно на европейските изисквания.

От 470 млекопреработвателни предприятия 4 са одобрени за експорт за ЕС. Съгласно националната програма други 390 предприятия ще отговарят на изискванията на ЕС до присъединяване.

Република България би желала да се възползва от дерогацията предвидена в чл. 8, т.1, б.”а” на Директива 92/46 отнасяща се до характеристиките на суровите млека за изкупуване, от които се произвежда сирене с период на зреене не по-къс от 60 дни.

Република България би желала да се възползва от дерогацията предвидена в чл. 8, т.2 на Директива 92/46 относно характеристиките на суровите млека за изкупуване, от които се произвеждат продукти с традиционни характеристики.

Република България би желала да се възползва от дерогацията предвидена в чл. 11 на Директива 92/46 относно млекопреработвателните предприятия с ограничен капацитет.



Искания за преходен период до 31.12.2009:

Предприятията, преработващи сурово мляко, което не отговаря на изискванията на Анекс А на Директива 92/46 да реализират продукцията си на националния пазар.

Аргументация:

Изискванията на Директива 92/46 са въведени в националното законодателство с Наредба № 30 (ДВ, бр.1/2001) за ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при добива на сурово мляко, изграждане и експлоатация на млекопреработвателни предприятия, производството и търговията с топлинно обработено мляко и млечни продукти. В нея се предвижда гратисен период от 3 години (до началото на 2004 г.) относно прилагането на хигиенните изисквания по отношение на суровото мляко, доставено в млекопреработвателните предприятия. След предвидения краен срок, суровото мляко, което не отговаря на европейските изисквания, няма да се изкупува за преработка и да се реализира на пазара. България счита, че стопанствата, в които се отглеждат от 1 до 5 крави трябва да бъдат изключени от разпоредбите на наредбата до 31.12.2009г. Това се налага поради факта, че в България стопанствата с говеда са около 200 000, от които 85% са стопанства от 1 до 5 крави. Това създава сериозни затруднения по отношение на хигиенните изисквания при млекодобива и първичната обработка на млякото (охлаждане и съхранение). В някои случаи млякото не отговаря на изискванията на Директива 92/46 по отношение на брой микроорганизми и соматични клетки на 1 милилитър. НВМС съвместно с Националната млечна асоциация разработват план–график за намаляване на броя на соматичните клетки и микроорганизми като до края на 2009 година да се достигнат стойностите, заложени в Директива 92/46.

По-голямата част от дребните производители на мляко срещат трудности при осигуряване на средства за инвестиции и не могат да отговорят на европейските изисквания по отношение на хигиената в кратък срок. Бързото въвеждане на изискванията на Директива 92/46 по отношение на малките фермери ще доведе до нежелателни социални и икономически последици.

Общи мерки – вещества с хормонално и тиреостатично действие, bst, контрол на остатъците, контрол на зоонозите, медикаментозни фуражи, отпадъци с животински произход


Основно европейско законодателство – Директиви 96/22, 96/23, 92/117, 90/167 и 90/667.

Законът за ветеринарномедицинската дейност определя правната рамка на контрола на субстанции с хормонално и тиреостатично действие. Предвидени са санкции при злоупотреба с хормони, тиреостатици, бета агонисти и говежди соматотропин.

В Наредба No 31 за общите ветеринарномедицински мерки за профилактика и борба със зоонозите (ДВ 108/10.12.1999) са въведени изискванията на Директива 92/117 за зоонозите.

Наредба № 14 за екарисажната дейност (ДВ, бр. 82 от 07.10.1994г.) е частично хармонизирана с Директива 90/667.

В Наредба No 13 за контрол на субстанции с тиреостатично, хормонално действие и бета-агонисти (ДВ 53/12.06.2001) са въведени изискванията на Директива 96/22.

С цел постигане на пълна хармонизация по отношение на Общи мерки - BST, контрол на остатъците, контрол на зоонозите, медикаментозни фуражи, отпадъци с животински произход, Република България ще приеме до края на 2002 следните наредби:



  • Наредба за мерките при контрол на остатъчни количества техногенни замърсители в живи животни и продукти от животински произход, съгласно Директива 96/23.

  • Наредба за условията на приготвяне, търговия, употреба и контрол на медикаментозните фуражи, въвеждаща изискванията на Директива 90/167.

  • Наредба за профилактика и борба със салмонелозата по птиците, въвеждаща Директива 92/117.

  • Изменение и допълнение на Наредбата № 14 за екарисажната дейност (ДВ, бр. 82 от 07.10.1994г.) в съответствие с Приложение 2, глава 2, параграф 6 от Директива 90/667.

По силата на ЗВМД, НВМС разработва и изпълнява мониторингови програми по смисъла на Директива 96/23 за наличие на техногенни замърсители в червено месо, бяло месо, дивечово месо, мляко и млечни продукти и мед. Референтна лаборатория за тези програми е Централната лаборатория по ветеринарно санитарна експертиза и екология с два филиала в страната.

Структурата, контролираща производството, търговията и употребата на ветеринарномедицински препарати в страната включва:



  • На национално ниво – Дирекция “Контрол на ветеринарномедицинските препарати, лечебно-профилактична и научно-диагностична дейност” и Института за контрол на ветеринарномедицинските препарати;

  • На регионално ниво - главният ветеринарен лекар на регионалната ветеринарна лечебница и чрез него главните лекари на районните ветеринарни лечебници.

Хуманно отношение към животните


Основно европейско законодателство – Директиви 91/628, 93/119, 78/923, 88/166 (1999/74), 91/629, 91/630.

Законът за ветеринарномедицинската дейност определя правната рамка на хуманно отношение към животните. Законодателството на ЕС по отношение на хуманното отношение към животните е въведено в българското законодателство от:



  • Наредба № 4 за ветеринарномедицинските изисквания за хуманно отношение към животните по време на транспорт (ДВ 16/25.02.2000г.), въвеждаща Директива 91/628, Регламент 411/98 и Регламент 1255/97;

  • Наредба № 30 за минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на телета (ДВ 108/10.12.1999г.), въвеждаща Директива 91/629;

  • Наредба № 26 за минималните изисквания за хуманно отношение при отглеждане на свине (ДВ 99/16.11.1999), въвеждаща Директива 91/630;

  • Наредба № 27 за намаляване до минимум страданията на животните по време на клане (ДВ, 99/16.11.1999), въвеждаща Директива 93/119;

  • Наредба № 14 за изискванията за защита и хуманно отношение към животните, отглеждани в стопанства чрез интензивни технологии (ДВ 62/28.07.2000), хармонизирана с Решение 98/58;

  • Наредба № 13 за минималните изисквания за хуманно отношение при отглеждане на кокошки носачки в клетки (ДВ 64/16.07.1999), въвеждаща Директива 88/166. Наредбата влиза в сила от 1 януари 2002 година. Изискванията на Директива 1999/74 за кокошки носачки отглеждани в клетки ще се въведат до присъединяването.

С цел постигане на пълна хармонизация по отношение на хуманно отношение към животните, до края на 2002 година с Наредба за защита на животните, използвани за експериментални и лабораторни цели ще бъде въведена Директива 86/609.

България е член на Съвета на Европа, но все още не е подписала Конвенциите по хуманно отношение към животните по време на транспорт.

Република България ще подпише тази конвенция, както и Европейската конвенция за защита на животните отглеждани за стопански цели, Европейската конвенция за защита на животните по време на клане, Европейската конвенция за защита на животните използвани за експериментални и научни цели и Европейската конвенция за защита на животните компаньони.

Изискването на Директива 91/628, Регламент 411/98 и Регламент 1255/97 за изготвяне на маршрутни планове за транспорт на животни е изпълнено. Всички маршрути за живи животни, транспортирани транзит през България се изминават за не повече от 6 часа. На всеки граничен контролно-пропускателен пункт НВМС е определила места за почивка на животните, пристигащи от страните-членки на ЕС и от асоциираните страни.


Зоотехнически въпроси


Законът за животновъдството (ДВ 65/08.08.2000) въвежда Директиви 77/504, 91/174, 88/661, 89/361, 90/118 и 90/119 и определя правната рамка на сектор зоотехника. Има и други закони, които съдържат разпоредби, свързани със сектора. Законът за ветеринарномедицинската дейност урежда идентификацията на разплодните животни, Законът за защита на сортовете растения и породите животни урежда защитата на породите животни, Законът за юридическите лица с нестопанска цел регулира регистрацията на развъдни асоциации и Законът за подпомагане на земеделските производители регламентира държавната помощ за поддържане на генофонда.

Законът за животновъдството въвежда правото на ЕС относно:



  • признаването на развъдните асоциации;

  • воденето на селекционна работа;

  • воденето на родословни книги;

  • търговията с разплодни животни и биологични продукти;

  • одобряване на центрове за изкуствено осеменяване и ембрионален трансфер.

За да бъде постигната пълна хармонизация в сектора, въз основа на Закона за животновъдството ще бъдат приети наредби, регламентиращи специфичните правила при отделните видове животни.

Всички необходими структури за ефективно прилагане на европейското законодателство в областта на зоотехниката са в процес на изграждане.

Главна дирекция “Контрол на развъдната дейност в животновъдството” към Националната ветеринарномедицинска служба е административната структура, която осъществява цялостен контрол и координация на селекционната работа и на репродуктивния процес в животновъдството. Дирекцията включва централно управление и осем регионални дирекции. Към регионалните дирекции съществуват териториални селекционни звена, базирани в областните центрове. ГДКРДЖ разполага с:


  • Два центъра за изкуствено осеменяване;

  • Три лаборатории за качествен анализ на млякото;

  • Лаборатория за качествен и количествен анализ на вълната;

  • Лаборатория за кръвен тест;

  • Две станции за контролно угояване на свине.

По силата на Закона за животновъдството центровете за изкуствено осеменяване ще бъдат предоставени на развъдните асоциации до края на 2002г.

Дейността по селекция се осъществява от развъдни асоциации по одобрени селекционни програми по породи животни. Учредени и съдебно регистрирани по Закона за лицата и семейството са следните асоциации:



  • Развъдна Асоциация по свиневъдство;

  • Развъдна Асоциация по птицевъдство;

  • Развъдна Асоциация по биволовъдство;

  • Национална Асоциация по коневъдство;

  • Асоциация за развъждане на черношареното говедо;

  • Асоциация за развъждане на кафявото говедо;

  • Асоциация за развъждане на сименталското говедо;

  • Асоциация за развъждане на родопското говедо;

  • Асоциация за развъждане на породи овце;

  • Асоциация за развъждане на породи кози.

Разрешения за извършване на дейностите на развъдните асоциации.


Изискванията относно признаването на развъдните асоциации, които водят или установяват родословни книги за извършване на дейност (Решения 84/247, 92/353, 89/501, 89/504 и 90/254) са въведени в Закона за животновъдството. Министърът на земеделието и горите е органа, който дава разрешения за извършване на дейностите на развъдните асоциации. За получаване на разрешение развъдната асоциация подава заявление, придружено от селекционната програма и документи, доказващи изпълнението на изискванията упоменати в закона.

Селекционната работа и репродуктивния процес в животновъдството се организират и провеждат от Главна дирекция ”Контрол на развъдната дейност в животновъдството” (ГДКРДЖ) в Националната ветеринарно-медицинска служба към Министерство на земеделието и горите.

В периода 1999 - 2000 година бяха учредени и съдебно регистрирани развъдни асоциации по породи в говедовъдството и овцевъдството и по видове при биволи, коне, свине и птици. Законът за животновъдството регламентира в срок от шест месеца от влизането му в сила заварените развъдни асоциации да приведат дейността си в съответствие със залегналите в него изисквания. В тази връзка специализирана държавна комисия одобри селекционните програми на развъдните асоциации. След приемането на програмите и изпълнението на критериите залегнали в Закона за животновъдството, всяка асоциация се вписва в регистър на МЗГ, с което добива право да провежда селекционна работа с дадена порода или вид животни за период от 10 години.

Съществуващите развъдни асоциации са учредени и съдебно регистрирани като юридически лица със Закона за лицата и семейството и предстои тяхната пререгистрация по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Тяхната структура, предмет на дейност, организация и ръководство се определят с устав. Законът за животновъдство регламентира освен условията за разрешаването им, също така и правата и задълженията свързани с дейността им.


Водене на родословни книги.


Изискванията на ЕС относно критериите за вписване в родословните книги на чистопородните разплодни животни са напълно хармонизирани със Закона за животновъдството (Решения 96/78, 84/419, 89/502, 89/505, 90/255) и Наредба No 6 за родословната книга и зоотехническия сертификат (Решения 89/506, 89/503, 88/124, 96/80, 86/404, 90/258, 96/79, 90/255, 96/78, 84/419 и 89/502).

Наредба № 6 за родословната книга и зоотехническия сертификат (Д.В. бр.16/20.02.2001г.) хармонизира:



  • реда и условията за водене на родословна книга от развъдните асоциации в животновъдството;

  • данните, съдържащи се в зоотехническия сертификат на чистопородните животни за разплод;

  • данните, съдържащи се в зоотехническия сертификат на спермата, яйцеклетките и ембрионите, получени от чистопородни животни за разплод.

Родословните книги на този етап се водят от ГДКРДЖ в НВМС.

На развъдните асоциации се дава едногодишен гратисен период да приведат дейността си в съответствие с изискванията на наредбата, след изтичането на които те ще са отговорни за воденето на родословните книги.


Търговия с чистопородни животни за развъждане и биологични продукти


Законът за животновъдството въвежда Директива 94/28.

До края на 2001г. ще бъде приета Наредба за контрол на продуктивните качества и определяне на развъдната стойност на чистопородните говеда и биволи, която урежда реда и условията относно:



  • допускането на чистопородните животни за развъждане;

  • контрола на продуктивните качества на чистопородните животни;

  • оценката на развъдната стойност на чистопородните животни.

Наредбата е хармонизирана с Директиви 77/504, 87/328 и Решение 86/130.

До края на 2002г. ще бъдат приети наредбите за контрол на продуктивните качества и определяне на развъдната стойност при свине, овце, кози и коне. Развъдните асоциации по всички въдства ще приведат дейността си в съответствие с изискванията на наредбите в срок 2 години от влизането им в сила.

Сега използваните и предвижданите в наредбите методи за контрол на преценките по произход, собствена продуктивност и по качества на потомството, както и за определяне на развъдната стойност са приведени в съответствие с правилата на Международния комитет за контрол на продуктивните качества на животните (ICAR), на който Република България е член.

Развъдните асоциации по говедовъдство ще приведат дейността си в съответствие с изискванията на наредбата в срок 2 години от влизането на наредбата в сила.


Внос на животни и продукти от животински произход от трети страни


Основно Европейско законодателство – Директиви 72/462, 90/426, 90/539, 89/556, 88/407, 90/429, 92/65, 71/118, 91/493, 91/492, 92/46, 92/118, 77/96, 97/78 и 95/408.

Законът за ветеринарномедицинската дейност определя правната рамка на вноса на животни и продукти от животински произход от трети страни.

В сила е Наредба No 35 за ветеринарномедицинските изисквания и контрола на мъжки животни за разплод и семенния им материал (ДВ 111/22.12.1995), която въвежда Директива 89/556.

Публикувана е Наредба № 29 за общите изисквания за ветеринарните проверки при внос и транзит на животни (ДВ бр.99/2000г.), която въвежда изискванията на Директива 91/496.

До края на 2001 г. ще бъде приета Наредба за граничен ветеринарен контрол при внос на хранителни продукти от животински произход, която въвежда Директива 97/78.

Пълното прилагане на Наредбите ще бъде постигнато до 2006г.

Граничният ветеринарен контрол се осъществява от гранични инспекционни ветеринарни пунктове (ГИВП), разположени на гранични контролно-пропускателни пунктове (ГКПП). ГИВП влизат в състава на граничните инспекции за ветеринарномедицински контрол и карантина (ГИВКК) при съответната регионална ветеринарномедицинска служба.

Статутът на ГИВП е уреден със заповед на Министъра на земеделието и горите от 27.01.1999г. Със заповедта се определят:



  • 10 дългосрочни ГИВП, разположени на външната граница на Европейския съюз след присъединяването на Р. България към Общността.

  • 12 средносрочни ГИВП, разположени на границите между Р. България като асоцииран член към ЕС и други асоциирани страни. Ветеринарният контрол при внос, износ и транзит обхваща проверка на документацията и проверка за идентичност. Пунктовете ще преустановят своята дейност след приемането на асоциираните членки за страни - членки на ЕС.

  • 15 краткосрочни ГИВП, разположени на летище Пловдив, летище Г. Оряховица и на границата между Р. България и страни-членки. Ветеринарният контрол при внос, износ и транзит обхваща проверка на документацията и проверка за идентичност. Пунктовете ще преустановят своята дейност след приемането на Р. България за страна-членка на ЕС.

  • 7 други ГИВП, разположени на границите на Р. България с Турция, Македония и СР Югославия. До приемането на Р. България за страна-членка на ЕС ветеринарният контрол при внос, износ и транзит обхваща проверка на документацията и проверка за идентичност. След приемането на Р. България за член на ЕС през тези пунктове няма да се допуска внос и транзит, но ще се поддържа превантивен ветеринарен контрол.

Контролът се осъществява при вноса, износа и транзита на животни, суровини и продукти от животински произход, фуражи, фуражни добавки и ветеринарномедицински препарати, както и върху транспортните средства, които ги превозват.

Граничният ветеринарномедицински контрол обхваща проверки на документацията, проверка за идентичност, физическа проверка, преглед на животните, лабораторни изследвания, провеждане на карантина и извършване на дезинфекция. Условията и редът на провеждане на ветеринарномедицинския контрол се уреждат с наредби на министъра на земеделието и горите. Вносът се допуска след получаване на разрешително от НВМС, при условие, че пратката е придружена от ветеринарен сертификат и отговаря на ветеринарномедицинските изисквания.

Когато съществува опасност за здравето на хората и животните, съгласно ЗВМД, министърът на земеделието и горите по предложение на НВМС има право да забрани вноса, износа и транзита на животни, суровини и продукти от животински произход, адитиви, фуражи и фуражни добавки, ветеринарномедицински препарати и на транспортни средства.

В съответствие със стратегията за развитие на НВМС, до 2006г. всички гранични инспекционни ветеринарни пунктове ще бъдат приведени в съответствие с изискванията на гореспоменатите наредби.


Международни споразумения


България е сключила двустранни споразумения за сътрудничество във ветеринарната област (конвенции) между правителствата на 71. НВМС е сключила споразумения за сътрудничество (меморандуми за разбирателство) с ветеринарните служби на Австралия, Франция, Италия, Македония и Мексико.


Каталог: stranici -> Evropa
Evropa -> To the european union bulgaria
Evropa -> Конференция по присъединяване към ес – българия –– Брюксел, 25-ти ноември 2002
Evropa -> ПРиложение I национална система за екологичен мониторинг
Evropa -> Конференция по присъединяване към европейския съюз българия
Evropa -> Агенция митници reference: bg9806-02-01
Evropa -> Програма за спонгиформната енцефалопатия по говедата (сег)
Evropa -> Дейност на Република България за противодействие на тероризма в изпълнение на Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност на ООН за мерки, които държавите-членки на ООН следва да предприемат в борбата с тероризма
Evropa -> Програма Курс по Управление на публичните разходи (упр)


Сподели с приятели:
1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   24




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница