Conf bg 43/01 междуправителствена конференция за присъединяването на република българия към европейския съюз
Изтегляне 3.09 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Аргументация на исканията
- Площи, производство и среден добив на тютюн за периода 1980-1999 година
- Брой тютюнопроизводители за периода 1996-2000г.
- Тютюневи сортове в Националната сортова листа, които България желае да бъдат разгледани на Управителен комитет
- Признати области и региони на производство
Специализирани културиТютюнВ периода 1980-1989 година производството на тютюн в страната се движи в границите 78-145 х.т. След 1990 година се наблюдава значително намаление в производството на тютюн, свързани с преструктурирането на икономиката, процеса на връщане на земеделските земи, промените в националните механизми за вътрешна подкрепа и пазарно регулиране. Площите, засети с тютюн, са намалели със 74% през 1999 г. спрямо средния размер на площите в периода 1980-1989 (данните за производството, площите и средните добиви са в Приложение I). Производството за същия период е намаляло със 72%. България е нетен вносител на тютюни Вирджиния и Бърлей и нетен износител на Ориенталски тютюн. България изнася главно за САЩ, ЕС, Русия, Египет, а внася от Зимбабве, Бразилия, Индия, Гърция и Италия. Годишният капацитет на преработвателните предприятия в България е 120 000 тона суров тютюн годишно. Съществуват 31 тютюнопреработвателни предприятия, а за производството на тютюневи изделия - 10. Българското законодателство в сектора в много свои характеристики (система на квоти, премиране, окачествяване) се доближава до законодателството на ЕС. Основен нормативен акт в сектора е Законът за тютюна и тютюневите изделия (обнародван в ДВ бр.101 от 30.11.1993 год., с последни изменения от Закона за изменение и допълнение на ЗТТИ в ДВ бр.33 от 21.04.2000 г.). Законът урежда производството, окачествяването, изкупуването, промишлената обработка и търговията с тютюн, производството и търговията с тютюневи изделия. С промените в ЗТТИ от 2000 г. се въвеждат следните изменения, целящи:
До края на 2001 ще бъде приета Наредба за създаване и признаване на Групи тютюнопроизводители. Тя ще въведе Част II от Регламент 2848/98. До края на 2004 г. ще бъде приет нов Закон за тютюна и тютюневите изделия, който напълно ще въведе Общата организация на пазара на суров тютюн, определена в Регламенти 2075/92, 2848/98, 1636/98 г. Република България желае гарантиран праг (квотата за производство) за суров тютюн да бъде определена на равнище 70 000 тона съгласно изискванията на член 9(2) от Регламент 2075/92. Република България желае включване на българските тютюневи сортове към Анекса на Регламент 2075/92 и включване на признатите български области на производство към Регламент 2848/98 (таблица 39). Република България иска прага за признаване на "група производител" за България да бъде определен на 0.4% от националната квота за страната (Анекс І на Регламент 2848/98) Държавното управление и контролът в областта на тютюна и тютюневите изделия се осъществяват от Министерския съвет. Основната институционална структура е Фонд “Тютюн” към Министерство на земеделието и горите. Той е създаден в съответствие със Закона за тютюна и тютюневите изделия и е отговорен за регулиране на производството, изкупуването и търговията с тютюн. Фондът има седалище в София и десет филиала в тютюнопроизводителните райони на страната. Във фонда се води регистър на тютюнопроизводителите и на областите за тютюнопроизводство, като за целта е разработена специална информационна система. В него се съдържа необходимата информация за квотите за производство, фактическото производство, необходими данни за откриване на сметки на производителите и за изплащане на премии чрез банки. Тази информация ще бъде база за разпределяне на националната квота според изискванията на регламент 2075/92. С новия Закон за тютюна и тютюневите изделия, който се предвижда да бъде приет до края на 2004 г., ще се регламентира преобразуването на Фонд “Тютюн” с цел прилагане на Общата организация на пазара на суров тютюн в България. Предвижда се Фонд “Тютюн” да премине към Разплащателната и интервенционна агенция към Фонд “Земеделие” (Виж Общите структури за прилагане на ООП). В страната функционират два регионални центъра за научно-приложно обслужване на тютюнопроизводството, две опитни станции по тютюнопроизводство и Институтът по тютюна и тютюневите изделия.
България е добре известна на международните пазари като производител на висококачествени ориенталски тютюни. Освен ориенталски тютюн в България се произвеждат и Вирджиния и Бърлей. Страната разполага с благоприятни природни и климатични условия и има национална традиция при отглеждането на тютюн. То се осъществява в райони на страната със слабо продуктивни почви, на които не е възможно отглеждането на други култури и има положителен ефект върху околната среда и почвата. Тютюнопроизводството е изключително важен сектор за България, поради голямата му икономическа, социална и демографска значимост. Съсредоточено е в планински и полупланински региони със смесено етническо население, където няма друг поминък и условия за алтернативна заетост. В Националния план за развитие на земеделието и селските райони 2000-2006, изготвен във връзка със Специалната предприсъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони (САПАРД) в България има 34 изостанали селски райони, които включват 77 общини. Производството на тютюн е съсредоточено в общини от тези райони. Процентът на безработица в тютюнопроизводителните общини е над средния за страната(13,7%), като достига до 46.8%. Република България желае определянето на националната квота според чл. 9(2) на Регламент 2075/92 да бъде на база периода 1980-1989г (за този период производството варира от 78х.т до 145х.т.). Производството на тютюн намаля след 1990г. в резултат на прехода към пазарна икономика и преструктурирането на земеделието и промишлеността, следователно този период не е представителен за потенциала и икономическата значимост на сектора. За последните години причините за намаление на обема на производството са и:
Република България желае включване на българските сортове към Анекса на Регламент 2075/92 и включване на признатите български области на производство към Анекс II на Регламент 2848/98 България има 37 сорта от 13 произхода тютюн, включени в официалната сортова листа, които са съобразени с националните климатични и почвени условия и са специфични за отделните райони. Българските сортове са добре известни и търсени на международния пазар поради високото качество и ароматичност на произвежданите от тях тютюни. Списъкът на сортовете, включени в официалната сортова листа, които да бъдат разгледани при процедура на Управителния съвет по тютюна е даден в Приложението, таблица 39. В България съществуват шест признати области на производство. В Приложението са дадени областите на производство.
Тютюнопроизводството е съсредоточено в слаборазвити земеделски райони на страната (планински и полупланински). Площите са разпокъсани и малки по размери, отдалечени от транспортната инфраструктура. Производството е организирано в рамките на семейството (един член се регистрира по ЗТТИ и получава квота, но цялото семейство е включено в изпълнението й). Признаването на групи производители при праг над 0.4% ще попречи на създаването и функционирането на групи производители в България. Приложение Площи, производство и среден добив на тютюн за периода 1980-1999 годинаТаблица 37
Данни на НСИ Брой тютюнопроизводители за периода 1996-2000г.Таблица 38
Тютюневи сортове в Националната сортова листа, които България желае да бъдат разгледани на Управителен комитетТаблица 39
Признати области и региони на производство
ХмелВ България се отглеждат изключително сортове хмел, произхождащи от Германия и САЩ. Република България ще прилага Европейското законодателство в сектора и ще изгради необходимия административен капацитет според Регламенти 1696/71, 1517/77, 1784/77 до датата на присъединяването. В момента не съществува специфично българска законодателство в сектор “Хмел”. В процедура е лицензирането на лаборатория от Държавната агенция по стандартизация и метрология (ДАСМ) в съответствие с изискванията на Регламент 1696/71. В Съюза на пивоварите членуват всички фирми- производителки на малц и пиво в страната, част от фирмите занимаващи се с производство и търговия на хмел, фирми доставчици на основни материали, консумативи и оборудване, научно-изследователски звена. Цветя и живи растенияВсички оранжерии за производство на цветя в Република България са приватизирани. Произвежда се основно рязан цвят в оранжерии от видове цветя: гербера, карамфил, хризантема, гладиол, фрезия, лилиум, рози, както и декоративни храсти и растения. Създадено е Сдружение на цветопроизводителите. Това е предпоставка за формиране на групи, представителни за сектора по смисъла на Регламент 2275/96. Отделни нормативни актове уреждат производството и търговията на посадъчен материал, качеството на посадъчния материал и свежия рязан цвят. Законът за посевния и посадъчен материал (ДВ 86/20.10.2000) урежда задължителната регистрация на производителите и търговците на посадъчен материал от, задължителността на стандартите за качество и системата за контрол. Произведеният посадъчен материал може да бъде разпространяван само когато се придружава от сертификат за автентичност, сортова чистота, технологични характеристики за качество и здравно състояние. Изискванията към качеството на посадъчния материал от цветя и рязан цвят и декоративна зеленина се уреждат в съответните български стандарти. Действащите в момента стандарти ще бъдат изцяло хармонизирани с изискванията на Регламенти 315/68 и 316/68 до края на 2006 г. Контролът върху производството и предлагането на посадъчен материал се упражнява от Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол. САПИ ще извършва наблюдение на производствените цени и цените на представителните пазари в страната в съответствие с разпоредбите на Регламенти 4088/87и 700/88 (Виж Общи структури за прилагане на ООП).
СеменаРепублика България желае да се възползва от помощите предоставяни по чл.3 на Регламент 2358/71 за производство на базисни и сертифицирани семена от видовете изброени в Приложението към този Регламент. ЗехтинПоради природо-климатични условия в България не се отглеждат маслини и няма производство на зехтин. Каталог: stranici -> Evropa Evropa -> To the european union bulgaria Evropa -> Конференция по присъединяване към ес – българия –– Брюксел, 25-ти ноември 2002 Evropa -> ПРиложение I национална система за екологичен мониторинг Evropa -> Конференция по присъединяване към европейския съюз българия Evropa -> Агенция митници reference: bg9806-02-01 Evropa -> Програма за спонгиформната енцефалопатия по говедата (сег) Evropa -> Дейност на Република България за противодействие на тероризма в изпълнение на Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност на ООН за мерки, които държавите-членки на ООН следва да предприемат в борбата с тероризма Evropa -> Програма Курс по Управление на публичните разходи (упр) Изтегляне 3.09 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||