Conf bg 43/01 междуправителствена конференция за присъединяването на република българия към европейския съюз

Аргументация на исканията

Климатичните условия в лозарските райони на територията на Република България позволяват категоризирането на цялата страна в зона С1а/, съгласно законодателството на ЕС. На тази основа бе приет и се прилага Закона за виното и спиртните напитки и свързаните с него подзаконови актове.

Приложението съдържа: пълни данни за: географско местоположение на България, средногодишни температури, биоклиматични показатели, почвена характеристика.

България предявява искане за частична дерогация на чл.27, алинея 3 от Регламент 1493/99 във връзка с алинея 1 на същия член относно задължителното предоставяне в дестилерии на гроздови джибри, винена кал и други вторични продукти, резултат от винификация.

България е традиционен производител на специфични спиртни напитки, за чието производство се използват вторични продукти от винификационния процес. Съчетаването на двата технологични процеса – винификация и дестилация – се основава на дългогодишни традиции и се извършва в едни и същи предприятия, т.е. на една и съща площадка. Задължителното предоставяне на гроздовите вторични продукти в специализирани дестилерии, съгласно изискванията на европейското законодателство, ще наложи структурна промяна на изградените производствени мощност, което би дестабилизирало икономически редица български производители. На практика този процес би означавал преоборудване, преструктуриране и ликвидация на налични производствени мощности. От друга страна това би нарушило установени традиционни производствени практики в производството на ракии и винено бренди.

България има значителен потенциал за производство на качествени и регионални вина, квалифицирани като такива по смисъла на европейското законодателство. Българското искане е с оглед възстановяване на лозарския потенциал на България от 190000 ха.

Вследствие проведената през 80-те години антиалкохолна кампания в един основен за България пазар на вина – страните от ОНД, последвалото изкореняване на лозята доведе до промяна в лозарския потенциал на страната. В настоящия момент голяма част от лозовите насаждения са разположени в равнинни терени, т.е. не се намират на естествените си и най-благоприятни месторастения с оглед почвено-климатичните условия в страната. В България се провежда класифициране на лозарските терени по категории и тяхното кадастрално очертаване, което води до изкореняване на част от лозята, отглеждани на неподходящи места и засаждането им на подходящите места. Протеклите процеси на реституция на земята и раздробяването на собствеността на земеделските земи затрудняват този процес.

Към момента на присъединяване България ще разполага с регистър на лозарския потенциал, който ще послужи като основа за извършване на необходимите проучвания и оценка, предвидени в чл.3, ал.9 от Регламент 1227/2000 г.

Официалният език в България е българският език, който се изписва с кирилица, което създава трудности при разчитане информацията на етикетите на българските вина и спиртни напитки от консуматорите в ЕС. Транскрибирането на името на напитката и превода на традиционните и специфичните традиционни наименования на етикета на друг или други официални езици на Общността ще информира европейския консуматор относно характеристиките на продукта, като по този начин ще се избегне и възможността за заблуда на консуматора.

България предявява искане за вписване в Анекс VІІ – Д на Регламент 1493/99 на следния текст, аналогичен на текста, вписан за Гърция, регламентиращ ползуването на езици на Общността за етикетиране:

“За продуктите с произход България, обозначенията съгласно алинея ІІ могат да бъдат повторени на един или няколко езика на Общността.”

С традиционното наименование “Розенталер” се означават вина, произведени от лозя на територията на цялата страна по специална технология и носещи определени характеристики, а с географското наименование “Розова долина” може да се означават само вина, произведени от лозя, намиращи се само в този лозаро-винарски район. Наименованието е признато от българското право и неговата употреба е уредена в Наредбата за означаване и търговско представяне на вината, спиртните напитки и продуктите от грозде и вино – чл. 30, ал.7.

В България съществува дългогодишна практика на производство и търговия на вино, което се означава с традиционното наименование “Розенталер”. То се произвежда в страната от края на 50^те години до сега и първите негови производители са избите в Свищов, Видин, Лясковец и Сухиндол, които географски се намират извън район Розова долина.

Виното “Розенталер” е добре познато и прието под това наименование на международните пазари. Наименованието “Розенталер” не се превежда. Под това наименование се изнасят вина не само за пазарите на страните от ЕС, но и за Балтийските страни и Япония.

В ЕС има прецедент – паралелно съществуват наименованията Мозелталер и Мозел Саар Рювер.

Дългогодишната практика, добросъвестното използване на наименованието Розенталер от българските производители и придобитите права са юридически факти, които следва да се имат предвид при решаването на проблема в контекста на най-новите изисквания на международното право и в частност разпоредбите на най-новото международно споразумение от най-висок ранг – ТРИПС..

Съгласно чл.17 т.3 от Закона за виното и спиртните напитки ароматизирано вино може да бъде означено с наименованието “Пелин”, ако е произведено в България по специална технология. В билковата смес, използвана при производството на “пелин”, делът на билките от рода “Пелин” е не по-малък от 20 процента тегловно. Действителното алкохолно съдържание на вино с наименование “пелин” може да бъде по-ниско от 14,5 обемни процента.

Изброените в приложението спиртни напитки са традиционни за българското производство на алкохолни продукти. Поставени са под особен режим на закрила с цел да се гарантира автентичността на суровините, вложени в производството им, както и традиционните и автентични технологии, използувани при ферментацията, дестилацията на суровината и при придобиването на специфичните или окончателните органолептични характеристики на готовия продукт. Технологията на производството на винени, гроздови и плодови ракии, на винено и плодово бренди, на мастика и ликьори се регламентира законодателно с Наредба за определяне на видовете спиртни напитки и правилата за тяхното производство, разрешените добавки и условията за използването им.