Conf bg 43/01 междуправителствена конференция за присъединяването на република българия към европейския съюз



страница10/24
Дата08.05.2018
Размер3.09 Mb.
#68446
ТипРегламент
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   24

Институционален капацитет


Контролът по спазването на изискванията на Закона за виното и спиртните напитки по отношение на лозовите насаждения, гроздето, предназначено за производство на вино, гроздова мъст, продуктите от грозде и вино и вината се осъществява от Изпълнителна агенция по лозата и виното към министъра на земеделието и горите. Изпълнителната агенция по лозата и виното е юридическо лице със седалище гр. София и 9 регионални структури, със следните основни функции:

  • класифициране на лозарските терени по категории и тяхното кадастрално очертаване;

  • изгражда и поддържа лозарския кадастър;

  • контрол по засаждане, презасаждане, присаждане и изкореняване на лозовите насаждения;

  • контрол върху отглеждането на винените сортове лози, класифицирани като : препоръчани, разрешени и временно разрешени;

  • контрол върху спазване изискванията за наименование за произход;

  • обработва декларациите за реколтата от винено грозде и поддържа база данни;

  • осъществява контрол върху преработката на гроздето, извършените енологични практики и обработки и производството на качествени вина от определен район;

  • контрол върху производство на различните видове вина, движението им извън избите и продажбите им на пазара, вноса на грозде и вина.

Централната арбитражна дегустационна комисия към МЗГ (ЦАДК) извършва органолептичен анализ на вино, продукти от грозде и вино и спиртни напитки по заявление на ИАЛВ по реда на Правилника за устройство и дейността на дегустационните комисии /ДВ 5/2001/.

Регионалните дегустационни комисии към РЛВК извършват задължителен органолептичен анализ на качествени вина от определен район, на трапезни вина, на гроздова ракия и винено бренди. Регионалните дегустационни комисии извършват органолептичен анализ на спиртни напитки с географско указание при утвърждаването им

Министърът на икономиката издава лицензии за производство на спирт, дестилати и спиртни напитки. Структурно звено “Регистриране, лицензиране и контрол” на МИ изпълнява следните функции:


  • създава и поддържа регистър на лицензираните производители и на издадените лицензии,

  • осъществява контрол върху производството на спирт, дестилати и спиртни напитки,

  • утвърждава, контролира и поддържа регистър на спиртни напитки с географско указание.

Националната лозаро-винарска камара (НЛВК) е учредена съгласно ЗВСН и регистрирана в Софийски градски съд на 01.08.2000 г. Тя е междупрофесионална организация на производителите, преработвателите, търговците на грозде, вино и продукти от грозде и вино и има за цел подпомагане и защита на общите интереси на своите членове, защита и контрол на произхода, качеството и автентичността на произвежданите и търгуваните продукти и развитие на лозарството и винопроизводството. НЛВК осъществява дейността си чрез регионални структури.

По решение на Общото събрание на НЛВК се създават 5 регионални лозаро-винарски камари /РЛВК/ със следния териториален обхват и седалища:



  • Северен лозаро- винарски район “Мизия” : Седалище - Плевен

  • Източен лозаро- винарски район “Черноморски” : Седалище - Варна

  • Югоизточен Тракийски лозаро-винарски район “Сакар” : Седалище - Хасково

  • Югозападен Тракийски лозаро-винарски район “Тракийски” : Седалище - Пловдив

  • Югозападен лозаро- винарски район “Долината на Струма” : Седалище – Благоевград.

Съгласно изискванията, определени с Наредба за условията и реда за регистриране, лицензиране, заличаване от регистъра и отнемане на лицензиите, данните, подлежащи на вписване, начина на водене на дневниците, съдържанието и формата на декларациите на реколтата и стоковата наличност и контрола върху лицензираните лица и дейността им, Националната лозаро-винарска камара /НЛВК регистрира производителите на винено грозде, вино и други продукти от грозде и вино.

Съгласно разпоредбите на чл.58 т.6 от Закона за виното и спиртните напитки и чл.6 на Правилника за устройството и дейността на дегустационните комисии, Регионалните лозаро-винарски камари издават сертификат за произход на грозде на производителите на грозде и сертификат за произход на качествени вина с наименование за произход на производителите на вино и сертификат за автентичност на производителите на гроздова ракия и винено бренди.

Научно-приложната и развойна дейност в областта на лозарството, винарството и производството на спиртни напитки се извършва от:


  • Национален институт за изследване и контрол на вината – София

  • Институт по лозарство и винарство – Плевен

  • Лаборатории за извършване на физико-химичен лабораторен и микробиологичен анализ за изпитване на вина.

Пазарните механизми, предвидени в Регламент 1493/1999 ще се прилагат от Интервенционна агенция (Виж Административни структури за прилагане на ООП).

Административния капацитет на изброените структури е достатъчен за пълното прилагане на правото на ЕС в областта на виното и спиртните напитки от датата на присъединяването към ЕС.


Аргументация на исканията


България предявява искане да бъде включена в лозарска зона С1а/ и да бъде включена в т.3 на Анекс ІІІ на Регламент 1493/1999.

Климатичните условия в лозарските райони на територията на Република България позволяват категоризирането на цялата страна в зона С1а/, съгласно законодателството на ЕС. На тази основа бе приет и се прилага Закона за виното и спиртните напитки и свързаните с него подзаконови актове.

Приложението съдържа: пълни данни за: географско местоположение на България, средногодишни температури, биоклиматични показатели, почвена характеристика.

България предявява искане за частична дерогация на чл.27, алинея 3 от Регламент 1493/99 във връзка с алинея 1 на същия член относно задължителното предоставяне в дестилерии на гроздови джибри, винена кал и други вторични продукти, резултат от винификация.

България е традиционен производител на специфични спиртни напитки, за чието производство се използват вторични продукти от винификационния процес. Съчетаването на двата технологични процеса – винификация и дестилация – се основава на дългогодишни традиции и се извършва в едни и същи предприятия, т.е. на една и съща площадка. Задължителното предоставяне на гроздовите вторични продукти в специализирани дестилерии, съгласно изискванията на европейското законодателство, ще наложи структурна промяна на изградените производствени мощност, което би дестабилизирало икономически редица български производители. На практика този процес би означавал преоборудване, преструктуриране и ликвидация на налични производствени мощности. От друга страна това би нарушило установени традиционни производствени практики в производството на ракии и винено бренди.



България предявява искане да й бъдат предоставени права по чл.3 ал.2 от Регламент 1493/99 за срок от 3 години след присъединяване.

България има значителен потенциал за производство на качествени и регионални вина, квалифицирани като такива по смисъла на европейското законодателство. Българското искане е с оглед възстановяване на лозарския потенциал на България от 190000 ха.

Вследствие проведената през 80-те години антиалкохолна кампания в един основен за България пазар на вина – страните от ОНД, последвалото изкореняване на лозята доведе до промяна в лозарския потенциал на страната. В настоящия момент голяма част от лозовите насаждения са разположени в равнинни терени, т.е. не се намират на естествените си и най-благоприятни месторастения с оглед почвено-климатичните условия в страната. В България се провежда класифициране на лозарските терени по категории и тяхното кадастрално очертаване, което води до изкореняване на част от лозята, отглеждани на неподходящи места и засаждането им на подходящите места. Протеклите процеси на реституция на земята и раздробяването на собствеността на земеделските земи затрудняват този процес.

Към момента на присъединяване България ще разполага с регистър на лозарския потенциал, който ще послужи като основа за извършване на необходимите проучвания и оценка, предвидени в чл.3, ал.9 от Регламент 1227/2000 г.



България предявява искане за възможност за транскрибиране на географските наименования и превод на традиционните и специфичните традиционни наименования на друг от официалните езици на Европейската общност за продукти с произход България. България предявява искане за включване в Анекс 7 на Регламент 1493/99 на текст, подобен на текста относно Гърция и ползването на езици в Общността.

Официалният език в България е българският език, който се изписва с кирилица, което създава трудности при разчитане информацията на етикетите на българските вина и спиртни напитки от консуматорите в ЕС. Транскрибирането на името на напитката и превода на традиционните и специфичните традиционни наименования на етикета на друг или други официални езици на Общността ще информира европейския консуматор относно характеристиките на продукта, като по този начин ще се избегне и възможността за заблуда на консуматора.

България предявява искане за вписване в Анекс VІІ – Д на Регламент 1493/99 на следния текст, аналогичен на текста, вписан за Гърция, регламентиращ ползуването на езици на Общността за етикетиране:

“За продуктите с произход България, обозначенията съгласно алинея ІІ могат да бъдат повторени на един или няколко езика на Общността.”



България предявява искане да бъдат включени в Регламент 3201/90 географските наименования на вина, специфични традиционни наименования и допълнителни специфични традиционни наименования, включени в Споразуменията за взаимно признаване и защита на наименованията на вината (Таблици 32, 33, 34, 35, 36 и 36А).

България предявява искане наименованието “Розенталер” да бъде признато за допълнително специфично традиционно наименование /съгласно Приложение 4/ и да бъде включено в Регламент 3201/90 като същевременно се запази и географското наименование “Розова долина” (съгласно Таблица 35).

С традиционното наименование “Розенталер” се означават вина, произведени от лозя на територията на цялата страна по специална технология и носещи определени характеристики, а с географското наименование “Розова долина” може да се означават само вина, произведени от лозя, намиращи се само в този лозаро-винарски район. Наименованието е признато от българското право и неговата употреба е уредена в Наредбата за означаване и търговско представяне на вината, спиртните напитки и продуктите от грозде и вино – чл. 30, ал.7.

В България съществува дългогодишна практика на производство и търговия на вино, което се означава с традиционното наименование “Розенталер”. То се произвежда в страната от края на 50те години до сега и първите негови производители са избите в Свищов, Видин, Лясковец и Сухиндол, които географски се намират извън район Розова долина.

Виното “Розенталер” е добре познато и прието под това наименование на международните пазари. Наименованието “Розенталер” не се превежда. Под това наименование се изнасят вина не само за пазарите на страните от ЕС, но и за Балтийските страни и Япония.

В ЕС има прецедент – паралелно съществуват наименованията Мозелталер и Мозел Саар Рювер.

Дългогодишната практика, добросъвестното използване на наименованието Розенталер от българските производители и придобитите права са юридически факти, които следва да се имат предвид при решаването на проблема в контекста на най-новите изисквания на международното право и в частност разпоредбите на най-новото международно споразумение от най-висок ранг – ТРИПС..



България предявява искане за включване на вино “Пелин” към разновидностите ароматични вина по чл.2 на Регламент 1601/91.

Съгласно чл.17 т.3 от Закона за виното и спиртните напитки ароматизирано вино може да бъде означено с наименованието “Пелин”, ако е произведено в България по специална технология. В билковата смес, използвана при производството на “пелин”, делът на билките от рода “Пелин” е не по-малък от 20 процента тегловно. Действителното алкохолно съдържание на вино с наименование “пелин” може да бъде по-ниско от 14,5 обемни процента.



България предявява искане за признаване като традиционни наименования, наименованията на напитките “ракия” и “мастика” и вписване в Приложение ІІ към чл.5, пар.3 на Регламент № 1576/1989 на традиционните спиртни напитки с географска индикация, произвеждани в България, (Таблица 31).

Изброените в приложението спиртни напитки са традиционни за българското производство на алкохолни продукти. Поставени са под особен режим на закрила с цел да се гарантира автентичността на суровините, вложени в производството им, както и традиционните и автентични технологии, използувани при ферментацията, дестилацията на суровината и при придобиването на специфичните или окончателните органолептични характеристики на готовия продукт. Технологията на производството на винени, гроздови и плодови ракии, на винено и плодово бренди, на мастика и ликьори се регламентира законодателно с Наредба за определяне на видовете спиртни напитки и правилата за тяхното производство, разрешените добавки и условията за използването им.



Каталог: stranici -> Evropa
Evropa -> To the european union bulgaria
Evropa -> Конференция по присъединяване към ес – българия –– Брюксел, 25-ти ноември 2002
Evropa -> ПРиложение I национална система за екологичен мониторинг
Evropa -> Конференция по присъединяване към европейския съюз българия
Evropa -> Агенция митници reference: bg9806-02-01
Evropa -> Програма за спонгиформната енцефалопатия по говедата (сег)
Evropa -> Дейност на Република България за противодействие на тероризма в изпълнение на Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност на ООН за мерки, които държавите-членки на ООН следва да предприемат в борбата с тероризма
Evropa -> Програма Курс по Управление на публичните разходи (упр)


Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   24




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница