Дали животът ще смаже един човек или ще го шлифова, зависи от това, от какво е направен той. Един диамант не може да бъде шлифован без търкане. Нито един човек не може да бъде усъвършенстван без изпитания

ПРОЧЕТИ УПЪТВАНЕТО

Това ще бъде една друга от онези добри и искрени беседи, малко от онзи добър, старомоден царевичен хляб от Мисури. Но вместо да говорим за царевичен хляб, ще говорим за леден чай.

Сега това може да ти се стори странно, но ще ти призная нещо. Когато бях хлапе, бях сигурна, че най-прекрасното нещо на света е леденият чай. Ние нямахме кока кола, или пепси, или безалкохолните напитки, които познаваме днес, и аз си спомням кога за първи път опитах леден чай. Беше в къщата на леля Бел. Леля Бел беше винаги в крак с модата! Всичко, което първо идваше в Канзас, тя правеше така, че веднага да го има в онзи малък, провинциален град Алма, Мисури, където живееше. Преди ние да имаме леден чай в къщата на Джоу Кулман в Конкордия, леля Бел го имаше в Алма, но можеш да бъдеш 100% сигурен, че и Елма Кулман го имаше на следващата сутрин, след като сестра й Бел го сервира на големия обяд в неделя.

Винаги беше велик ден, когато мама правеше леден чай. Наблюдавах я внимателно. И сега виждам онази кутия „Липтон”. Спомням си как мама вадеше малко чай от кутията и го слагаше в глинения съд. Наблюдавах я как го прави. След това тя изливаше горещата вода върху чая и слагаше една чиния върху глинения съд. И така, един ден мама не си беше вкъщи. Реших, че точно този е денят, в който мога да пия леден чай колкото си искам. Спомням си моето очакване и вълнение, като си мислех: „Ако малко от този чай е толкова хубав, помисли си колко по-хубав ще бъде много от него!” Взех кутията с чая и я изпразних цялата в глинения съд. Сварих водата точно, както мама правеше и след това я излях върху чая. Взех същата чиния, която мама използваше и я сложих върху съда, за да се запари. Чаках и чаках, и чаках. След малко вдигнах чинията, но за моя изненада чаят не изглеждаше така, както очаквах да изглежда. Мислех, че съм направила това, което мама правеше, но той беше толкова черен. Добавих вода и след това още вода, и продължих да прибавям вода, докато не напълних всички съдове, които мама имаше в кухнята, с леден чай. Имах толкова много леден чай, че не знаех какво да правя с него. Не посмях да го изхвърля в канала. Но изведнъж ми хрумна една идея - можех да дам малко на съседката, която живееше до нас, и на всички съседи, които живееха наблизо. Ще си призная, че се забърках в най-голямата кажа, която някога си виждал. Знаеш ли защо? Защото не бях прочела упътването.

Бях твърде малка да чета и не знаех, че е необходимо да се следва упътването. Затова направих бъркотия от нещо, което можеше да бъде прекрасно, ако бях прочела упътването и бях действала според него. Като християни ние се нуждаем да спрем и да прочетем упътването! Здравият разум и Законът на Словото трябва винаги да бъдат нашият пътеводител за изпълнен с Духа живот. Ще повторя това, защото е толкова жизненоважно. Здравият разум и Закона на Словото - Словото на Бог - трябва винаги да бъдат наш пътеводител за изпълнен с Духа живот.

Има хиляди деца на Бог, в чиято искреност не се съмнявам. Не се осмелявай и ти да се съмняваш в тяхната искреност, но за нещастие много от тях не са спрели, за да прочетат упътването. Те не са спрели достатъчно време, за да научат Закона на Словото! Понеже не четат упътването и понеже не следват Закона на Словото, те похабяват нещо, което е прекрасно, нещо, което е много ценно и скъпо. Преди да продължа, чувствам, че трябва да спра, за да ти напомня, че няма друг човек, който да живее в този час, който да е повече предаден на личността на Святия Дух, от мен. Няма друг човек, който да вярва повече от мен в това чудесно петдесятно преживяване да бъдеш изпълнен с Духа. Аз вярвам в преживяването на горницата, в Кръщението със Святия Дух с всеки атом от моето същество. Но аз все още твърдя, че ние се нуждаем да следваме Закона на Словото. Има два въпроса, които трябва да си зададем във връзка с това славно преживяване - да бъдеш изпълнен със Святия Дух:

• 
  Какво е това, което правя с това чудесно преживяване за назиданието на Църквата?
  
• 
  Използвам ли това преживяване за спасяване на души?
  

Виждала съм хора, изпълнени с Духа, които здрависват и поздравяват, и първото нещо, което казват, е: „Бог да те благослови! Говориш ли на езици?” Срещала съм изпълнени с Духа жени, чиято най-голяма грижа е въпроса за „говоренето на езици”. Аз вярвам в езиците. Трябва да правя така, защото Библията учи това, но ще бъде един велик ден за петдесятното движение и за всички наши братя и сестри в Господ, когато основното желание бъде печелене на души за Господ Исус Христос. Като изпълнени с Духа хора, ние в своята любов трябва да стиснем ръката на човека до нас и да кажем: „Бог да те благослови! Колко души спечели днес? Кого доведе при Исус тази седмица?” Понякога си мисля, че има хиляди скъпи мъже и жени на Бог, изпълнени с Духа, които никога няма да напуснат горницата. Спри и помисли!

Ако сто и двайсетте човека не бяха напуснали горницата, Ерусалим никога нямаше да бъде разтърсен от силата на Бог! Ако сто и двайсетте бяха останали в горницата, никога нямаше да ги има трите хиляди доведени до спасителното познаване на Исус Христос под помазанието на Святия Дух, когато Той използва езика на Петър за Своята слава. Ако сто и двайсетте бяха останали в горницата, петте хиляди никога нямаше да бъдат прибавени към църквата за един ден.

Разбираш ли за какво говоря? Ти никога ли не си излизал от горницата? О, признавам, че там е славно! Един ден Петър и Йоан ще ни разкажат точно какво се е случило в тази Горница. Може би на тях им се е искало да останат там до края на живота си, но имаше нещо, което те трябваше да направят. Бог им даде преживяването в горницата с някаква цел. Те не трябваше да продължават в този духовен пикник и да останат в горницата. Те бяха изпълнени, те бяха екипирани със сила за една цел и ти виждаш изпълнението на тази цел, когато те напуснаха горницата и излязоха да свидетелстват за Господ Исус Христос под помазанието на Святия Дух.

Много рано на другата сутрин си мислех за преживяването, което Петър, Яков и Йоан имаха на планината на преображението. Помисли си за вълнуващото преживяване - изведнъж да видиш Исус преобразен пред очите ти. Представи си вълнението им, когато стояха и гледаха Мойсей и Илия, които се появиха пред тях като духовни същества. Те бяха там. Те разпознаха Мойсей. Те разпознаха Илия. Те веднага ги разпознаха. „И ето, явиха им се Мойсей и Илия, които се разговаряха с Него” (Матей 17:3). В своето вълнение и трепет Петър се увлече. Той искаше да остане там завинаги и се чудеше как може да ги задържи. Той се обърна към Исус и каза: „Господи, добре е да сме тука. Ако искаш, аз ще направя три скинии - за Тебе една, за Мойсей една и една за Илия” (4-ти ст.). Петър чувстваше, че ако могат да построят тези три скинии, тогава те можеха да имат планината на преображението завинаги. Той беше така очарован и радостен от това благословение и от славата, която виждаше, че не искаше никога да напусне това място. Но не спирай до тук! Прочети малко по-нататък в същата глава и ще видиш, че Исус извежда тримата ученици от планината. Вие ще Го видите да ги води долу при множествата, при гладните, нуждаещите се, измъчваните от греха души в долината. И първия човек, когото учениците срещнаха, бе мъжът, чийто син бе епилептик. Да, те са там, долу, възлюбени. Те са там, долу в долината, гладни за Словото на Вечния Живот. Благодаря на Бог за планината на Преображението, но Петър, Яков и Йоан не трябваше да остават там. Те трябваше да слязат долу, в долината, където можеха да помогнат на мъжете и жените.

Благодаря на Бог за преживяването на горницата. Благодаря на Бог за кръщението със Святия Дух. Ако него го нямаше, човек щеше да бъде изпращан напред като войник без меч, лампа без масло, лампа без пламък. Благодаря на моя Бог за силата на Святия Дух, за това славно преживяване, когато човек бива екипиран със сила за служение. Все пак след като Петър, Яков и Йоан не трябваше да остават на планината на преобразяването, но бяха отведени от Спасителя долу, в долината, за да дадат на другите хляба на вечния живот, то със сигурност и ние трябва да излезем от горницата и да дадем на другите това, което вече сме преживели. Когато продължаваме да стоим в горницата, ние не съобщаваме Словото на никой друг.

Днес, приятелю, помни, че преживяването в горницата е, за да те екипира със сила за служение, а няма по-велико служение от това, да водиш мъже и жени при Господ Исус Христос. Братко и сестро, като се здрависвам с вас, позволете ми да ви попитам: „Колко души спечелихте за Господ след своето преживяване в горницата?”