Една от съществените страни на стратегическия мениджмънт в хотелиерството е конкурентната стратегия. Главната трудност е, че хотелиерският продукт е сравнително консервативен по отношение на диверсификацията при трудно поддържане нивото на неговото качество. Ето защо е необходимо да се направи задълбочен анализ на факторите, които формират собствената конкурентно способност, а след това, и на външните конкуренти. Това не всякога се прави у нас. По метода на експертните оценки може да се ранжират конкурентните фактори между няколко сходни по продукт фирми. Като пример може да се посочи София с “Родина”, грандхотел “София” и паркхотел “Москва”. На тази основа да се определят конкурентните им позиции по отношение на предлагане на цени, съответстващи на качеството на хотелиерския продукт; обем и структура на допълнителните услуги; канали на реализация на продукта в %; възможности за иновация чрез реконструкция и модернизация на материалната база; процентен дял на реномираните туроператори, с които работят тези фирми; общият им имидж.
Понякога ефектът на качеството върху цените е незначителен, защото високото качество води до по-високи цени само тогава, когато туристите са го оценили (изпитали). В тази връзка ефектът от рекламата може да бъде противоречив. Рекламата може да се прави на строго оформен пазарен хотелиерски продукт.
В конкурентната стратегия важно измерение има времето. Това особено се отнася до фирми със сезонна дейност и използване на сезонни преферентни цени.
По принцип конкурентната стратегия трябва да изключва нелоялната конкуренция. У нас има Закон за защита на конкуренцията и създадена Комисия за защита на конкуренцията. Нелоялна конкуренция може да има когато се разпространяват слухове за хотелиерска фирма, която използва перилни препарати и използването на чаршафите в хотелите води до алергични заболявания. В други случаи чрез средствата за масова информация се разпространява твърдението, че в някои хотели има паразити (хлебарки) и т.н. Могат да се използват и дъмпингови цени, които да отстранят определени хотели от туристическия пазар. Това налага ползването на широк кръг информация. “Промишленият шпионаж” е важно средство при формиране на конкурентната стратегия.
Важно средство в конкурентната стратегия е разработването на “стратегически триъгълник”, който включва: хотелиерската фирма, туристите и конкурентните фирми. Правилното изграждане на този триъгълник предполага спазването на следните основни принципи:
Принцип на просъществуване. За да се задържи една хотелиерска фирма като печеливша на пазара, тя трябва да притежава поне едно утвърдено предимство.
Принцип на възприемане. Много е важно това предимство да бъде познато и обективно да се възприема от туристите. Така например възрастните туристи приемат предимството на някои малки хотели с ниска етажност в туристическите ни комплекси в сравнение с високите хотели с неизправни асансьори.
Принцип на шанса. Шансовете в конкурентната борба са толкова, колкото са най-важните предимства минус единица.
Принципите на концентрацията. Необходимо е да се концентрира вниманието върху няколко предимства и да се държи връзка с пазара(как туристите ги възприемат и оценяват).
Много съществен момент е положението на хотелиерската фирма в конкурентната борба. Особеното е, че то се проявява различно на различните туристически пазари. За целта трябва да се “профилира” конкуренцията на другите хотелиерски фирми. Своеобразна форма на конкурентна борба е създаването на стратегически съюзи. Те могат да бъдат: смесени предприятия, асоциации за съвместно излизане на пазари, браншови съюзи и др. Главната цел е да защитят своите интереси и да предприемат съгласувана политика в областта на качеството, цените, лицензиране на хотелиерската дейност и др. Подобни функции изпълняват Българската хотелска асоциация, БАТА, Съюзът на частните хотелиери и ресторантьори и др. Техният стремеж е да се изравнят икономическите условия за функциониране на държавния и частния бизнес.
Върху конкретната стратегия оказват влияние множество вътрешни и външни фактори. За България е много важно формиране на национална туристическа политика, стимулираща развитието на частния сектор в хотелиерството.
При разработване на конкретната стратегия на хотелиерската фирма трябва да се спазват следните принципи:
-избирайте своите конкуренти, а не оставяйте правото на избор на тях;
-старайте се да неутрализирате областите, в които конкурентите ви проявяват предимство;
-определете собствените си слаби места и осигурете тяхната защита;
-не забравяйте, че видимата страна на стратегията се проявява под формата на конкурентна борба на пазара, но по-важната част е скрита и точно тя е условие за победа в конкуренцията;
-помнете, че сътрудничеството е конкуренция под друга форма;
-подбирайте внимателно партньорите си и не забравяйте, че хармонията в отношенията не е най-важното за съвместния ви успех;
-сътрудничеството има свои граници, пазете се от компромиси в конкуренцията;
-да се учите от партньора си е съществен фактор за успешна конкурентна борба;
-избягвайте конкурентната борба навсякъде и винаги, където това е възможно.
2. Инвестиционен мениджмънт
При разработване стратегията на хотелиерската фирма често се оказва, че тя се нуждае от увеличаване на своя приемен капацитет. За целта е необходимо изграждане на нова база за подслон. Това от своя страна е свързано с правилното осъществяване на инвестиционната политика на фирмата, която е предмет на инвестиционният мениджмънт.
По своята същност инвестиционният мениджмънт е съвкупност от принципи, методи и средства за управление на инвестиционната дейност с цел превръщането на инвестициите в хотелиерско заведение, отговарящо на пазарните позиции на фирмата. Значението на инвестиционният мениджмънт се свързва със залагане на бъдещите параметри на ефективността на хотелиерския обект и печалбата от вложения капитал.
Инвестиционният мениджмънт в хотелиерството се характеризира с някои особености:
А) Той е в тясна връзка с провежданите маркетингови проучвания и разработване на бизнес плана на хотелиерската фирма, което му придава всеобхватност и едновременно с това го конкретизира до отделен обект.
Б) Има главно организационни и контролни функции в две направления:
-спазване на проектните решения и графиците на капиталното строителство съобразно сключените договори със строителните фирми;
-осигуряване на всички необходими условия за откриване на хотелиерския обект и неговото нормално функциониране.
В) Продължителен е по време, което се дължи на:
-продължителния технологичен цикъл на проектиране и строителство;
-необходимостта да се избягва строителна дейност през активните туристически сезони;
-възникване на промени в пазарните позиции, което води до изменение на проектни решения, обзавеждане и др.
Г) Строго определената продължителност в изграждане на хотелиерския обект е обвързана с предварителната му “продажба”. Така че обектът трябва да е готов спрямо конкретните дати в резервациите. В противен случай не могат да се настанят туристите и следва заплащане на неустойки.
Д) Отговорен е за скрити дефекти или липса на комплектност на хотелиерския обект по отношение на осигуреността и безопасността на пребиваващите в него туристи.
Този комплексен и специфичен характер на инвестиционният мениджмънт в хотелиерството изисква много добра организация и екип от специалисти.
3. Технологичен мениджмънт
Технологичният мениджмънт е свързан с оперативното управление на хотелиерската дейност. Той е съвкупност от принципи, методи и средства за управление на технологичният процес, чрез който се гарантира създаването на строго определен по вид и качество хотелиерски продукт. Важно значение при него имат координацията и контролът.
Характерните особености на технологичния мениджмънт се свеждат до следното:
1. Комплексен характер. Комплексният характер на технологичния процес в хотелиерството определя и комплексния характер на неговия мениджмънт. Това налага постигането на синхрон между технологичната схема на основните и допълнителните хотелиерски услуги и свързаните с тях инфраструктурни дейности на основните стадии на основните хотелиерски услуги.
2. Стриктно спазване на и постигане на съвременни графици на работното време; обвързване на основните, допълнителните и обслужващите операции по време и място.
3. Управлението на качеството е съставна част от цялостното управление на технологичния процес. Произведената лошокачествена хотелиерска услуга се консултира автоматично и дори да се възстановят щетите от нея, огорчението на туристите остава. Нещо повече, тя може да формира цялостната представа за качеството на хотелиерския продукт.
4.Изходно начало в технологичния мениджмънт са интересите на туристите. Функционирането на хотела е подчинено на техните желания. Клиентът не е пречка в работата на хотела, а нейна цел. Както посочва туристическата агенция “Куони” (Швейцария): “Ние не правим услуга на туриста, като го обслужваме, той ни прави услуга, като ни предоставя възможност да го обслужим”.
5.Динамичният характер на хотелиерското търсене изисква гъвкавост в управлението на предлагането. Често се налага бърза промяна на обслужването поради: закъснение на чартърен полет; промяна в броя на туристите в групата (налага бърза смяна на превозните средство), грешка при резервация (трябва да се реши въпросът с настаняване на турист) и пр.
6. Някои от технологичните операции в хотелиерството са се превърнали в протокол. Задача на мениджмънта е да контролира тяхното структурно спазване. Например обслужването на ВИП-гости.
7. Динамичният, а в някои случаи и вероятностен характер на хотелиерското търсене поставя проблема за подготовката. Мениджмънтът трябва да гарантира такава подготовка, която да осигури всички изненади в хотелиерската дейност.
8.Технологичният мениджмънт е свързан с потребност от значителна информация. Без нея се затруднява, а в редица случаи е невъзможно обслужването на туристите. Нейното обезпечаване налага използването на електронни информационни системи. Най-ярък пример е електронизацията (компютъризацията) на фронт-офиса. Това позволява автоматичен режим на работа и управление, което е гаранция за качество на хотелиерския продукт и разширяване на офертите.
Сподели с приятели: |