Дипломна работа на тема: " Специфични особености на хотелиерския мениджмънт" Съдържание: Увод ст
Изтегляне 0.69 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Диверсификационна стратегия
Съществено значение придобива способността на фирмата да се приспособи към условията на средата, като реагира адекватно на измененията и дори ги предвижда. Очакваната бързина на въздействие на взетите стратегически решения определя четири реакции на фирмата:-предприемчива дългосрочна-стратегическа; -предприемчива краткосрочна-тактическа; -адаптивна дългосрочна-планиране; -адаптивна краткосрочна - гасене на “пожар”. В системата на туризма често възникват “пожари”, които затормозяват пазарната позиция на отделните фирми. Затова за нея е от съществено значение да предвиди навреме “шоковете” на външната среда. Това може да бъде политика на съседна страна в областта на цените, граничните формалности и др. През последните години в това направление е силна конкуренцията на туристическите комплекси на съседна Турция. Влияние може да оказва и вътрешното положение на съседни страни: война, случаи на тероризъм и др. Следователно трябва много добре да се познава вътрешната среда: икономическа, политическа, технологична, социална. На тази основа може да се формират две основни направления на стратегическия мениджмънт: предприемчива и адаптивна стратегия. Схематично те могат да бъдат представени по следния начин: Съчетаването на колективни принципи на ръководството с даване приоритет на производството на хотелиерски продукт формира направлението стратегия на човешките ресурси. Друго важно направление на стратегическия мениджмънт е формиране мисията на хотелиерската фирма. Чрез мисията се определя генералната цел в хотелиерството. Сега при прехода към пазарна икономика трябва да се създава нова мисия, и то насочена към издигане имиджа на нашето хотелиерство. Ако не се обсъжда и стратегически на се предвижда социалната мисия, настъпват неблагоприятни последици. В детайли това означава: клиентела, обхват и структура на хотелиерския продукт, технологии, персонал, самооценка, имидж. Характерно за големите хотелиерски вериги е формиране на социална мисия, тясно свързана с техния имидж. Като пример може да се посочи мисията на гиганта “Акор” – Франция: “С нас към бъдещето!”. Обикновено формулирането на мисията е плод на спонтанно възникнала идея. Често тя е резултат на интуицията на даден експерт. Формулираната мисия и стратегията за нейното прилагане се детайлизират във времето и пространството. За хотелиерството могат да помогнат туристическите агенции. Чрез посредническата си дейност те трябва да поддържат формулираната мисия и да съдействат за нейното утвърждаване. Стратегията може да бъде резултат от разработка на консултантска фирма.
Хотелиерските фирми при своето стратегическо развитие преминават през четири основни етапа: Хоризонтална експанзия. Характерна е за началния етап в развитието на хотелиерството в дадена страна. Изграждат се нови хотели, за да се увеличи обхвата на туристите, които пристигат. Консолидация. При нея се пристъпва към изграждане на туристически комплекси, които се състоят от много и различни по типизация средства за подслон. Такива у нас са Златни пясъци, Слънчев бряг, Албена, Пампорово, Боровец и др., които са утвърдени на туристическия пазар и представляват нашата туристическа индустрия по света. Постигането на консолидация съдейства за издигане на имиджа на хотелиерството. Квазиинтеграция. Тя е характерна за крупните хотелиерски вериги, които в повечето случаи имат характер оперативен холдинг. Производството и предлагането на хотелиерския продукт се извършват в различни по продуктова специализация дъщерни фирми под ръководството на икономическата групировка – компанията “майка”. Класически пример в това отношение представлява френският гигант “Акор”, който чрез дъщерните си фирми интегрира всички възможни позиции на френското хотелиерство: от луксозните хотели на “Пулман” до икономичните “Формула-1” и “Етап”. Чрез диверсификацията хотелиерството си поставя задачата да разнообразява и обновява своя продукт и да излиза на нови пазари. В зависимост от пазарните позиции на хотелиерските фирми може да се избира различна диверсификационна стратегия: -Инвестиционна. Тя е за препоръчване при фирми с много добри пазарни позиции. Важно значение има и финансовото положение, което определя възможностите за инвестиции. Ако хотелиерската фирма разполага със значителни финансови ресурси, тя може да се ориентира към изграждане на материалната база за нов вид хотелиерски продукт. Такава стратегия има “TBS Хотели”АД, която се насочва към разнообразяване на продукта си чрез изграждане на бизнес-хотел (функциониращият вече хотел “Амбасадор” – София), но възнамерява за изгради ваканционно селище за екотуризъм край с.Добринище (теренът е вече закупен). При по-слаби финансови възможности фирмата може да се ориентира към реконструкция и модернизация на съществуващи хотели с цел обновление на техния продукт. Такава е стратегията на частни фирми, които участват в приватизационните търгове в Слънчев бряг, Златни пясъци и други съществуващи комплекси. -Разклоняване или създаване на поделения. Тази стратегия е характерна за хотелиерски фирми, които достигат своята зрелост. Класически пример е стратегията на крупните хотелиерски вериги, които като развиват традиционна хотелиерска дейност, осъзнават, че трябва да се търси нещо ново в продукта. Това ги кара например да се ориентират към създаване на поделение за специализиран хотелиерски продукт както при поделения (дъщерни фирми) за апартамент – хотели, така и за икономично хотелиерство. Много важен момент е да се постигне приемственост между старата (традиционната) дейност и новата. -Поддържаща стратегия. Основната цел е да се поддържа производството на съществуващия хотелиерски продукт. Обикновено това са хотелиерските фирми със средна конкурентно способност. Това не изключва да се правят частични подобрения за разширяване на съществуващата конкурентно способност, но не и за нейното задълбочаване. -Диверсификация на оцеляване. Това се отнася за фирми, които имат лоша конкурентна позиция и основната им цел е да оцелеят. Поради лошото им финансово състояние те не могат да отделят необходими средства за обновяване на продукта си. Ако правят известни нововъведения, те се стремят към бърза възвращаемост на инвестициите, а не към значителен ръст на стопанската им дейност. Диверсификационната стратегия в хотелиерството трябва добре да се обмисли поради съществуващия риск: може да се постигне разнообразяване и обновяване на хотелиерския продукт и насочване на значителни инвестиции, но няма гаранция, че той е бъде приет на туристическия пазар. Понякога може да се окаже по-добра стратегията за обединяване с конкурента. Не бива да се забравя, че диверсификациионната стратегия трябва да държи сметка за атмосферата във фирмата, от необходимостта за усвояване на нови технологии, обучение на персонала и др., които често имат рисков характер.
|