Дипломна работа на тема: " Специфични особености на хотелиерския мениджмънт" Съдържание: Увод ст

Иновационния мениджмънт е неразделна част от фирмената туристическа политика. Най-общо той може да се определи като съвкупност от принципи, методи, средства и въздействия, насочени към системното обновяване на отделните характеристики или резултати на туристическата дейност (технологии, веществени и личностни фактор на труда, продукти). Конкретен неин израз са фирмените нововъдения, които материализират различни идеи в нови или модернизирани туристически продукти, организационни и обслужващи технологии, както и в неизползвани до момента методи за управление. Основната цел на иновационният мениджмънт е запазването и издигането на конкурентноспособността на фирмата и осигуряването на нейното нормално развитие в условията на пазара.

Тя може да се конкретизира в няколко подцели:

• 
  Запазване и разширяване на пазарния дял
  
• 
  Усъвършенстване на организацията и управлението
  
• 
  Повишаване качеството и средната цена на продукта
  
• 
  Рационализиране на производствените и обслужващите технологии
  
• 
  Относително снижаване на разходите и увеличаване на обема на печалбата
  

Характерът, видът и обхватът на иновациите зависят от големината и от предмета на дейност на туристическото предприятие. Ако не се вземе предвид влиянието на тези фактори, можем да представим пълния иновационен цикъл в следната последователност на провеждане на отделните иновации: творческа и изследователска дейност (раждане и осмисляне на идеята); развойна дейност; подготовка на усилията за “производство”; въвеждане на новия продукт на пазара. Тази естествена и логична последователност не бива да се пренебрегва или пък изкуствено да се усложнява и бюрократизира.

Във фазата на проучването се събира и систематизира информация за състоянието на проблема, проучва се собственият и чуждият опит (идея). Така се формира концепцията (хипотезата) за начина на реализацията на идеята. Осъществяват се патентни проучвания, извършва се анализ и оценка на икономическите аспекти на иновацията – разходи, обем производство и реализация, печалба и ефективност.

Във фазата на подготовка се осъществяват необходимите организационни и технологични изменения в отделните характеристики на производствените фактори (специализира-на материална база, транспортно обслужване, нови ресурси или машини и съоръжения), както и в отношенията с контрагентите (съществуващи и потенциални). Осъществяват се експедиционни пътувания (при туроператорите), създават се пробни образци (при кулинарното производство или създаването на нови съоръжения за спорт и атракция, транспортни съоръжения и пр.), провежда се обучение и преквалификация на персонала.

Особено отговорна е фазата на въвеждане на новия продукт на пазара. Тя обхваща всички дейности на фирмата, свързани с проучванията на туристическия пазар, маркетинга и рекламата. Особено значение имат и обществените връзки (publiс relation) и промоцията на продукта, които целят популяризирането на новото пътуване, стока или услуга и да му осигурят положителен имидж и обществена нагласа за потребление. В тази фаза се преоценяват и отношенията с традиционните контрагенти и се установяват нови.

Един от най-съществените проблеми при реализацията на фирмената иновационна политика в туризма е свързан с начините на доставка на нови знания и идеи, управленски опит и пр. В теорията и практиката се използват предимно две възможности в това направление: чрез организиране на собствена изследователска и проучвателна дейност и чрез трансфер на технологии, ноу-хау, коопериране (джойнт венчър), лицензионен обмен и др. Първата се използва основно от големите туристически предприятия (туроператори, хотелиерски вериги, авиокомпании), които играят ролята на своеобразни генератори на иновации. Втората е характерна за малките фирми и обособени обекти (хотели, ресторанти, плажове), които не разполагат с необходимите финансови средства за разгръщане на собствена изследователска дейност. Трансферът на технологии и професионален опит е особено подходящ и за туристическите фирми у нас, както и за други страни с по-ниска степен на икономическо развитие.

Иновационният мениджмънт обикновено няма самостоятелно място в системата на фирмената туристическа политика. Организацията на дейността по нововъведенията не се възлага обикновено на специализирано звено или отдел, а се осъществява съвместно с маркетинга, проучването на пазара и конкуренцията. В малките и средни туристически предприятия субект на фирмената иновационна политика са самият ръководител или някой от заместниците му.

Пряко или косвено отношение към иновационният мениджмънт на туристическата фирма имат финансовите отдели и специалисти, както и тези, осъществяващи дейността по осигуряването и развитието на човешките ресурси. Първите управляват инвестиционните процеси и финансирането на иновациите, а вторите се занимават с набора, подбора, обучението и повишаването на квалификацията на персонала в туристическата фирма.

Сега за туристическите фирми у нас иновациите се превръщат в съществен фактор за оцеляване в условията на обща криза, изостряща се конкурентна борба и лабилни пазарни структури. Съществуват обаче и обективни бариери пред иновационната дейност на голяма част от туристическите предприятия. Те са следствие от трудностите при приватизацията, демотивацията на персонала във все още съществуващите държавни структури, липса на финансови средства и пр. Особено тежко е положението на дребните частни хотелиери, ресторантьори и туристически агенции. Те изпитват потребност от време и от подходящи условия за натрупване на свободни парични средства за осъществяване на своя иновационен мениджмънт. Налице са обаче и първите резултати от съживяване на частния туристически сектор у нас, което показва потенциалните му възможности и в областта на иновационната фирмена политика в областта на туризма.