Диво сърце Джон Елдридж съдържание

За да накара човека да се върне към раната си, така че той да може да я изцели и да започне да освобож­дава истинското аз, Бог разобличава фалшивото аз. Той ще отнеме всичко, на което сте се облягали, за да вдъхне във вас живот. Във филма Геният Робърт Редфорд е бейзболен играч на име Рой Хобс. навярно най-надареният бейзболен играч, който можете да си пред­ставите. Той е момчето чудо в гимназията, самороден талант, който пробива в големите лиги. Но мечтите му за професионална кариера са провалени, когато Хобс е несправедливо хвърлен в затвора за убийство. Годи­ни по-късно, вече като по-възрастен, Хобс получава втори шанс. Той е приет в Ню Йоркските Рицари - най-лошия отбор в лигата. Но благодарение на невероят­ната си дарба, запазила се през годините, Хобс извеж­да Рицарите от опашката до финалния мач за Нацио­налната лига. Той сплотява отбора, става центъра на техните надежди и мечти.

Кулминацията във филма е играта за шампионата. Резултатът е Питсбург 2, Рицарите 0. Рицарите имат 2 аута; има човек на първа и на трета позиция, когато Хобс пристъпва към мястото на батсмана. Той е единс­твеният им шанс; това е неговият момент. Има нещо, което трябва да знаете, нещо от изключителна важност за историята. Още от ученическите си години Хобс играе с бухалка, която си е изработил сам от сърцевина­та на едно дърво, повалено от светкавица в предния му двор. На бухалката е врязана светкавица и думите "дете чудо". Тази бухалка е символът на неговото ве­личие, на неговата надареност. Той никога не е играл с друга. Стискайки здраво „дете чудо" Хобс тръгва към мястото на батсмана. Той пропуска първия удар; вто­рият удар е несполучлив и топката отива твърде наго­ре и назад. Неговият трети удар е стабилен, по първата базова линия; прилича на хоум ран, но също се оказва неуспешен. Когато се връща на изходната си позиция, той вижда бухалката си лежаща на земята... на парчета. Строшила се е при този последен удар.

Това е критичният момент в живота на един мъж, ко­гато всичко, на което е разчитал започва да се разпа­да, когато златната му бухалка се стане на парчета. За­губва инвестициите си; вече е излишен за компанията си; църквата го пропъжда; повален е от болест; съпру­гата му си тръгва; открива, че дъщеря му е бременна. Как ще постъпи? Дали ще остане в играта? Или ще се скрие в землянката? Дали, както повечето мъже, ще прави отчаяни опити да поправи нещата? Истинският изпит за един мъж, началото на неговото изкупване, всъщност започва, когато той вече не може да разчи­та на онова, което е използвал през целия си живот. Истинското пътешествие започва, когато фалшивото аз се провали. Сякаш минава цяла вечност докато Хобс стои там и държи счупените парчета, преценявай-ки загубата. Бухалката не може да се поправи. Тогава казва на момчето, отговарящо за бухалките: "Избери ми един победител, Боби." Той остава в играта и прави печеливш хоум ран.

Бог ще отнеме и нашата „бухалка". Той ще направи нещо, за да разобличи фалшивото аз. Стюарт „спаси" себе си, като остана без емоции. Миналата година же­на му го напусна. Беше й писнало от тяхното двуизмер-но съществуване; коя жена иска да бъде омъжена за Спок? Наскоро Алекс преживя поредица от пристъпи на паника, които го направиха почти неспособен да из­лиза от дома си. Цялата мъжкарска структура се раз­падна. В началото никой не можеше да повярва; Алекс не можеше да повярва. Той беше непобедим, най-силният мъж, който някога сте срещали. Но всичко това бе защитна стена срещу раната. Не е задължително на­шата загуба да бъде нещо толкова драматично. Една прекрасна сутрин мъжът може просто да се събуди и да открие, че е изгубен, изгубен така. както Данте опис­ва себе си: "В средата на моя житейски път аз се събу­дих в една мрачна гора, където истинският път беше напълно изгубен." Това беше повратният момент в моя живот.

Като млад мъж, отидох във Вашингтон, окръг Колум­бия, за да се опитам да постигна нещо, да докажа не­що, да постигна стабилност. Страшното беше, че ус­пях. Изявявайки се, моята надареност се обърна сре­щу мен. Бях признат и възнаграден. Но цялото прежи­вяване наподобяваше по-скоро борба за оцеляване - не произтичаше от някакъв дълбок център, но беше не­що, което трябваше да доказвам да преодолявам, да догонвам. Както Манинг казва за своя измамник: "Учех здраво, получавах отлични бележки, спечелих стипен­дия в гимназията, но всеки миг бях преследван от ужа­са на изоставянето и на усещането, че никой не го е грижа за мен." След като изминаха две години, една сутрин се събудих и разбрах, че мразя живота си.

Колко много помощи предлагаш на онези,

които биха се научили!

На някои горчива болка, на други - сърце съкрушено

На други - немощ по-лоша от всеки тежък удар; На някои - мисли натрапчиви, страхове и терзания;

Лудост на някои; на други стрела устремена

на смърт ужасна все още дебнеща щом обърнат се,

На някои глад, който все по-ненаситен е.

На някои даваш безпокойство дълбоко - презрение

към всичко, което са или виждат на тази земя;

Поглед вторачен в тъмната нощ и светлото утро,

като в земя на празнота и нищета;

На някои - скръб горчива; на други - жилото

на любов несподелена - на изоставяне мъчително;

На някои - сърце безчувствено,

о, най-лошото от всичко!

Пратениците на Сатана желаят да рушат,

но те довеждат - тласкайки душата

от фалша към предаността -

до помирителя, до истинския,

в когото само съчетават се би било и е.

(Джордж МакДоналд, Дневникът на една стара душа)

Това е много опасен момент, когато Бог сякаш е сре­щу всичко, което е означавало живот за нас. Сатана чака сгоден случай и бърза да обвинява Бог в сърцата ни. Виждаш ли, казва той, Бог ти е сърдит. Той те ра­зочарова. Ако те обичаше, щеше да направи нещата по-лесни. Той не ти мисли доброто, знаеш го. Врагът винаги ни изкушава да вземем нещата в свои ръце, да си възвърнем и да изградим отново фалшивото аз. Не бива да забравяме, че Бог е мотивиран от любов, кога­то разобличава нашия измамник. Както ни напомня Ев­реи, Бог дисциплинира синовете и затова не бива да се обезсърчаваме (12:5-6).

Бог осуетява нашите планове, за да ни спаси. Смя­таме, че това ще ни унищожи, но става точно обратно­то - ние трябва да бъдем спасени от онова, което ис­тински може да ни унищожи. Ако искаме да тръгнем с него на нашето пътешествие за посвещаване в мъжес­твеност, трябва да се отдалечим от фалшивото аз - да го отхвърлим, да се откажем от него доброволно. Изг­лежда ти налудничаво; чувстваш се безкрайно уязвим - Брад престана да си търси група. Стюарт започна да отваря сърцето си за емоции, за взаимоотношения, за всичко, което е бил заровил толкова отдавна. Алекс престана „да яде стъкло", отказа се от мъжкарските истории, за да се изправи пред онова, пред което ни­кога не се бе изправял вътре в себе си. Аз загърбих перфекционизма, напуснах Вашингтон и тръгнах да тър­ся сърцето си. Ние просто приемаме поканата да оста­вим всичко, на което сме разчитали и дръзваме да пос­ледваме Бога. Можем да изберем да го направим сами или да изчакаме Бог да го предизвика.

Ако нямате представа какво може да е вашето фал­шиво аз, то добре ще е като начало да попитате онези, с които живеете и с които работите: "Как ти въздейст­вам? Какво е да живееш (или да работиш) с човек като мен? Какво не се чувстваш свободен да споделиш с мен?" Ако никога, никога не си смеел да кажеш нещо по време на събирания, понеже си се страхувал да не се изложиш, значи е време да си отвориш устата. Ако винаги си бил доминираща личност на събиранията, по­неже водещата позиция определя твоето самочувст­вие, по-добре да млъкнеш за известно време. Ако си се отдавал на спортуване, понеже си се чувствал най-пълноценен там, навярно е време да си дадеш почивка и да останеш в къщи със семейството си. Ако никога не си спортувал с другите мъже, то значи е време да отидеш в гимнастическия салон и да вкарваш малко кошове. С други думи, трябва да се изправиш лице в лице със страховете си. Да махнеш смокиновото лис­то, да престанеш да се криеш. Колко дълго? По-дълго, отколкото ти се иска; достатъчно дълго, за да изкрис­тализират дълбоките неща и раната да излезе на по­върхността.

Загубата на фалшивото аз е болезнена; въпреки че е маска, ние сме я носили години наред и когато я сва­лим се чувстваме така, сякаш сме загубили близък при­ятел. Под маската са цялата болка и страх, от които сме бягали и от които сме се криели. Излизането на всичко това на повърхността може да ни раздруса като земетресение. Брад имаше чувството, че ще умре; възможно е вие да преживеете същото. Или може да се почувствате като Анди Галахорн, който е написал песента „Железни решетки" от Old Hat (с 1997 от Анди Галахорн):

Но аз съм съветвал много млади мъже да скъсат с жената, с която се срещат, защото са я превърнали в свой живот. Тя е била слънцето в неговата вселена, око­ло което той се е въртял. Един мъже се нуждае от ор­бита много по-голяма от жената. Той има нужда от ми­сия, от цел в живота, има нужда да знае своето име. Едва тогава е готов за жената, защото едва тогава има нещо, в което да я въведе. Мой приятел ми каза, че в африканското племе Масаи един мъж не може да ухаж­ва една жена, преди да е убил лъв. Такива са техните изразни средства, докато не бъдат посветени. Виждал съм твърде много млади мъже да проявяват емоцио­нална безотговорност към младите момичета. Той е преследва не за да й предложи силата си, но за да пие от нейната красота, да бъде подкрепян от нея и да се чувства като мъж. Те водят дълбоки, интимни разгово­ри. Но той не се обвързва; не е в състояние да се об­върже. Това е много нечестно спрямо младата дама. След година на подобни взаимоотношения една моя скъпа приятелка ми каза: "Никога не се чувствах си­гурна какво означавам за него."

Когато усетим привличането към златокосата жена, трябва да сме сигурни, че става нещо по-дълбоко. Как­то казва Блай:

Какво значи някой мъж да се влюби в някое сияещо лице в другия край на стаята? Може да означава, че му предстои душевна работа. Въпросът е в неговата душа. Вместо да преследва жената и да се опитва да бъде насаме с нея.. самият той има нужда да се усамоти навярно в някоя планинска хижа, в продължение натри месеца, да пише поезия, да кара кану надолу по реката и да мечтае. Това би спестило на някои жени доста неприятности. (Железният Джон)

Отново ще повторя, че това не е позволение за раз­вод. Един мъж, който се е оженил за някоя жена, е дал тържествен обет; той никога не може да изцели своята рана, като нанесе друга на съществото, което е обе­щал да обича. Понякога тя го напуска; това е съвсем друга история. Твърде много мъже се втурват след нея, умолявайки я да не си тръгва. Ако се налага тя да си тръгне, вероятно от вас се изисква определена работа върху душата. Онова, което искам да кажа е, че мъж­кото пътешествие винаги отвежда мъжа надалеч от же­ната, за да може той да се завърне при нея вече отк­рил отговора на своя въпрос. Мъжът не отива при же­ната, за да намери сила; той отива при нея, за да й предложи сила. Не ти е нужна жена, за да станеш велик мъж и като велик мъж, ти не се нуждаеш от жена. Както е казал Августин: "Нека душата ми да те възхвалява за всички тези красоти, но нека да не се привързва към тях чрез уловката на любовта", уловката на пристрас­тяването, защото сме отвеждали душата си пред нея за утвърждаване.

Но съществува нещо още по-дълбоко от нашия въп­рос. Какво още търсим от Жената със Златната коса? Каква болка се опитваме да уталожим с нея? Милост, утеха, красота, екстаз - с една дума, Бог. Говоря сери­озно. Онова, което търсим е Бог.

Имаше време, когато Адам пиеше дълбоко от източ­ника на всяка Любов. Той - нашият пръв баща и първо­образ - живееше в непрекъснато общение с най-пле­нителният, красив и опияняващ Източник на живот във вселената. Адам и Бог. Действително за мъжа не беше добре да бъде сам и Бог, в своето смирение, ни даде Ева и ни позволи да се нуждаем и от нея. Но нещо се случи при грехопадението; нещо се промени. Ева зае мястото на Бога в живота на мъжа. Нека да обясня.

Адам не беше измамен от змията. Знаехте ли го? Па­вел го пояснява в 1 Тимотей 2:14 - Адам не се провали, защото беше измамен. Неговият грях беше по-разли­чен; в известен смисъл той беше по-сериозен, понеже Адам го извърши с отворени очи. Не знаем колко дъл­го е продължил, но в Едем имаше момент, в който Ева бе паднала, но не и Адам; тя беше яла, но той все още имаше избор. Вярвам, че в сърцето му се е случило нещо такова; Изгубих своята езер кенегдо, моята ду­шевна спътница, най-важният другар, който някога съм познавал. Не знам какъв ще бъде животът, но не мога да живея без нея.

Адам избра Ева пред Бога.

Ако смятате, че преувеличавам, само се огледайте. Вгледайте се в изкуството, поезията, музиката, драма­та - посветени все на красивата жена. Вслушайте се в езика, който мъжете използват, за да я опишат. Обър­нете внимание на мощното обсебване. Как другояче да наречем това, освен поклонение? Мъжете идват на све­та без Бог, който беше нашата най-дълбока радост, на­шият екстаз. Скърбящи, без да знаем за какво, ние сре­щаме Евините дъщери и нас е свършено. Тя е най-близ­кото същество, което сме познавали, върхът на творе­нието, самото олицетворение на Божията красота, мис­терия, нежност и привлекателност. И онова, което ни тегли към нея е не само нашият копнеж по Ева, но и копнежът ни по Бога. Мъж без своята истинска любов, своя живот, своя Бог, ще намери нещо друго. Какъв по-добър заместител от Евините дъщери? Нищо друго в творението не ни е толкова близко.

На един младеж, който след осми клас постоянно е имал приятелки, аз дадох съвет да поспре за малко, да отмени всичките си срещи за една година. Ако бяхте видели изражението на лицето му, бихте си помислили, че съм му казал да си отреже ръката... или нещо по-лошо. Виждате ли за какво става въпрос? Обърнете внимание, че борбата с порнографията или мастурбацията е най-трудна, когато си самотен, сломен или коп­нееш за утеха по някакъв друг начин. Колкото повече се доближаваш до раната, това става по-интензивно Копнежът болката да си отиде и притегателнта сила на други средства за успокоение може да изглеждат неп­реодолими. Наблюдавал съм го при много мъже. Знам и по себе си. Но ако това е водата, за която наистина жадуваш, защо тогава оставаш жаден, след като си пил от нея? Това е погрешният кладенец. Трябва да обърнем в обратна посока Адамовия из­бор; трябва да изберем Бог пред Ева. Трябва да оти­дем с болката си при него. Защото само в Бог ще на­мерим изцеление за раната си.

ГЛАВА СЕДМА

ИЗЦЕЛЯВАНЕ НА РАНАТА

Орлите, „Десперадо"

(1973 г, от Глен Фрай и Дон Хенли)
Задачата на изцелението е да уважаваш себе си ка­то човешко същество, нищо повече, нито по-малко.

Уендел Бери

Бренан Манинг

Мисля, че съм оставил погрешно впечатление за живота си с моите синове. Катеренето по ска­ли, карането на кану, борбата, нашият стремеж към опасности и разрушение - бихте останали с впе­чатлението, че сме някаква военна академия, свърза­на с тайните части. Затова ми позволете да ви кажа кое е любимото ми събитие за деня. То се случва късно вечер, когато дойде време за лягане, след като мом­четата са си измили зъбите и сме си казали семейните молитви. Докато ги завивам, някое от тях все ще запи та: "Татко, може ли да се гушкаме тази вечер?" Време то за гушкане е, когато аз се мушвам до тях на легло което действително е твърде тясно за двама ни - и точ но това е целта, да бъдем съвсем близо - и там, в тъм­ното, просто си говорим. Обикновено започваме да се смеем, а после трябва да шепнем, понеже останалите ни молят „да намалим звука". Понякога ни избива на гъделичкане, а друг път те се отпускат да задават сери­озни въпроси за живота. Но каквото и да се случва, най-важното е онова, което става под повърхността: интимност, близост, връзка.

Да, моите момчета искат да ги повеждам към приключения и обичат да мерят силите си с мен. Но всичко това се случва в контекста на една интимна връзка на любов, която никакви думи не биха могли да изразят Онова, което те искат повече от всичко, онова, което аз обичам да им предлагам повече от всичко, е близко душевно единство. Както е казал Том Уолф:

Ето къде нашият грях и нашата култура са се съюзи­ли, за да ни държат в плен и съкрушеност, за да пречат на изцелението на раната ни. Нашият грях е онова упо­рито нещо вътре в нас, което иска, повече от всичко друго, да бъдем независими. Част от нас здраво се е вкопчила в начин на живот, при който не се налага да зависим от никого - особено от Бога. Тогава се намес­ва културата с герои като Джон Уейн и Джеймс Бонд и всички останали „истински мъже", приличащи си единствено по това, че са самотници и не се нуждаят от ни­кого. Дълбоко в сърцата си започваме да вярваме, че да се нуждаеш от някого за каквото и да било е един вид слабост. Ето защо един мъж за нищо на света не би спрял, за да потърси упътване. За мен се носи такава слава. Знам как да стигна до там; сам ще се оправя благодаря. Само когато съм напълно, окончателно и изцяло изгубен, правя отбивка и търся помощ, при ко­ето се чувствам страшно неловко.

За Исус това е съвсем чуждо. Мъжът, който без ко­лебание засичаше лицемерите и им казваше всичко в лицето, Този, който прогони „стотина мъже, размах­вайки камшик от върви", Господарят на вятъра и на мо­рето, живееше в крайна зависимост от Своя Отец. Уве­рявам ви, Синът не може да върши нищо от Себе Си. Върши само онова, което вижда Отец да пра­ви; Аз живея чрез силата на живия Отец, Който Ме изпрати. Думите, които говоря, не са Мои, но Моят Отец, Който живее в Мен, извършва делото Си чрез Мен." За Христос това не е източник на обър­кване; точно обратното. Той се хвали за връзката Си с Отец. С радост казва на всеки, който би послушал: „Отец и Аз сме едно" (Йоан 5:19; 6:57; 14:10; 10:30, Живата Библия).

Защо това е важно? Защото познавам толкова мно­го мъже, които живеят в дълбоко неразбиране относ­но християнството. Те гледат на него като на „втори шанс" да сложат в ред делата си. Било им е простено, сега те считат, че най-важната им работа е да се зало­вят с програмата си. Опитват се да завършат маратона със счупен крак. Но само помислете: Ще си спомните, че мъжествеността е нещо съществено, което се пре­дава от бащата на сина. Това е картина, както толкова много неща в живота, на една по-дълбока реалност. Истинската същина на силата се предава към нас от Бог чрез нашето единение с Него. Обърнете внимание как­ва дълбока и жизнено важна част от живота на цар Да­вид е това. Имайки предвид, че Давид е истински мъж. и несъмнено - воин, чуйте как той описва взаимоотно­шенията си с Бога в Псалми: