Диво сърце Джон Елдридж съдържание

ГЛАВА ДЕСЕТА

КРАСАВИЦА,

КОЯТО ДА ИЗБАВИМ

Фьодор Достоевски

Джордж Тарагуд.

„Отнасяй се с нея добре"

от Рой Хед и Джийн Къртс
Каубой, отведи ме надалеч, по-близо до небето и по-близо до теб.

Дикси Чикс,

„Каубой, отведи ме надалеч"

(1999 г., от Марти Сейдъл и Маркус Хамън)

Имало едно време (както започва приказката) една красива девойка, абсолютна чаровница. Тя може да е царска дъщеря или обикновена слугиня, но ние знаем, че има сърце на принцеса. Мла­достта й сякаш никога не може да повехне. Спускащи­те се надолу коси, дълбоките й очи, нейните сочни уст­ни, изваяната й фигура - тя кара розата да се изчерви от срам; слънцето бледнее пред нейната светлина. Сър­цето й е златно, любовта й е точна като стрела. Но та­зи прекрасна девойка е недостъпна, затворничка на зла сила, която я държи в плен в една мрачна кула. Само някой шампион би могъл да я спечели; само най-доблестният, дързък и храбър воин има шанс да я ос­вободи. Той идва, въпреки че никой не смята, че има надежда, ловко и неустрашимо той се приближава към кулата и към зловещия й владетел. Пролива се много кръв и от двете страни; три пъти рицарят е повалян на земята, но и трите пъти той се изправя отново. В край­на сметка магьосникът е победен; змеят пада, гигантът лежи на земята. Девойката е негова; чрез своята доб­лест той е спечелил сърцето й. Яхнали заедно коня, те отиват в неговата колиба край горския поток на усамотение, където страстта и романсът придобиват нов смисъл.

Защо тази история е врязана толкова дълбоко в съз­нанието ни? Всяко малко момиченце знае приказката, без някой да му я е разказвал. Тя мечтае един ден ней­ният принц да се появи. Момченцата репетират своята част с дървени мечове и картонени шлемове. И един ден момчето, вече млад мъж, осъзнава, че иска да бъде този, който спечелва красавицата. Приказките, ли­тературата, музиката и филмите взаимстват все от тази митична тема. Спящата красавица, Пепеляшка. Елена от Троя, Ромео и Жулиета, Антоний и Клеопатра, Ар­тур и Гуинивър, Тристан и Изолда. От древните басни до последните произведения на литературата, темата за силния мъж, който идва да избави една красива жена, е универсална за човешката природа. Тя е написана в сърцата ни, едно от най-съкровените желания на всеки мъж и на всяка жена.

Аз срещнах Стейси в гимназията, но нашият романс започна едва по-късно в колежа. До този момент бях­ме просто приятели. Когато единият от нас се приби­раше за уикенда, се обаждаше на другия, просто за да „се помотаем" - да гледаме някой филм, да отидем на парти. Но една лятна вечер нещо се промени. Отбих се да видя Стейси; тя се появи в коридора боса, облечена със сини дънки и бяла блуза с дантелки около якичка­та, а най-горните копчета бяха разкопчани. На слънце­то косата й изглеждаше по-светла, а кожата й по-тъм­на - чудна работа как до сега не бях разбрал, че тя е красивата девойка? Същата вечер се целунахме и ма­кар да бях целувал няколко момичета през живота си, никоя целувка не ми се беше услаждала толкова. Ня­ма нужда да споменавам, че с мен бе свършено. Наше­то приятелство се беше превърнало в любов, без да мога да кажа как или защо. Аз просто исках да прека­рам остатъка от живота си с тази жена. Що се отнася до Стейси, аз бях нейният рицар.

Защо десет години по-късно се чудех дали изобщо искам да останем женени? Разводът изглеждаше съв­сем нормално разрешение и за двама ни. Толкова мно­го двойки един ден се събуждат и откриват, че вече не се обичат. Защо повечето от нас се загубват някъде между „имало едно време" и „живели честито до дъл­бока старост"? Повечето страстни романси по прин-цип завършват с вечери пред телевизора. Защо мечтата изглежда толкова непостижима, губеща се от пог­леда ни, още преди да сме стигнали до нея? Нашата култура е станала цинична относно приказката. Дон Хемли казва; "Били сме отровени от тези приказки." На пазара има десетки книги, които отхвърлят мита - книги като Отвъд Пепеляшка и Смъртта на Пепеляш­ка.

Не, не сме отровени от приказките и те не са просто „митове". Да не бъде. Истината е, че не сме ги приема­ли достатъчно сериозно. Както казва Роланд Хейн: "Ми­товете са истории, които ни конфронтират с нещо въз­вишено и вечно." В случая с нашата красива девойка не сме обърнали внимание на два много съществени аспекта относно този мит. От една страна, никой от нас не е вярвал, че магьосникът е реален. Мислели сме си, че ще можем да имаме девойката без битка. Честно казано, повечето мъже са смятали, че най-голямата ни битка е била да я поканим на среща. И второ, не сме имали ясна представа за кулата и за връзката й с ней­ната рана; девойката е в беда. Ако мъжествеността е атакувана, то женствеността е опошлена. Ева е вене­цът на творението, спомняте ли си? Тя олицетворява изящната красота и екзотичната мистерия на Бога по начин, по който нищо друго в творението не би могло дори да доближи. И така. тя е специална мишена за нечестивия; той насочва най-злостната си ненавист към нея. Ако успее да я унищожи или да я държи в плен, той може да съсипе историята.

Малкото момиченце гледа към своя баща, за да раз­бере дали е красиво. Силата да осакати или да благос­лови е в действие спрямо нея точно толкова, колкото и към неговия син. Ако е необуздан човек, той може да я оскверни словесно или сексуално. Историите, които съм чувал от малтретирани жени, направо ще ви раз­бият сърцето. Джанет била сексуално малтретирана от своя баща, когато била на три; когато станала на око­ло седем, той показал на братята й как да го правят. Насилието продължило, докато тя не отишла да учи в колеж. Какво да мисли една насилвана жена за своята красота? Самотна ли съм? Посланието е: Не... омърсена си. Всичко привлекателно в теб е черно и зло. С годините насилието към нея продължава - чрез агре­сивни мъже и чрез пасивни мъже. Тя може да бъде мач­кана или пренебрегвана. И в двата случая сърцето й е съкрушено и посланието се врязва още по-надълбоко: ти не си желана, няма да бъдеш защитена; никой няма да се бие за теб. Кулата се гради тухла по тухла и кога­то момичето е вече жена, може вече да се е озовала в крепост.

Ако бащата е пасивен, малкото момиченце прежи­вява безгласно изоставяне. Стейси си спомня как е иг­рала на криеница в дома си, когато е била на пет или на шест. Намерила едно идеално място, където да про­пълзи, изпълнена с трепетно очакване за предстоящо­то преследване. Сгушена в един шкаф, тя чакала някой да я открие. Никой не си направил труда; дори след като я нямало цял час. Тази картина се превърнала в определящия образ за живота й. Никой не я забеляз­вал; никой не я търсел. Като най-малката в семейство­то, Стейси сякаш се губела сред вещите. Баща й пъту­вал много, а когато си бил у дома, прекарвал по-голя­мата част от времето пред телевизора. По-големият й брат и сестра й били много буйни тийнейджъри; към Стейси било отправено посланието: „Само не създа­вай проблеми; вече си имаме достатъчно." И така, тя започнала да се крие - криела желанията си, мечтите си, своето сърце. Понякога се правела на болна само и само да получи капчица внимание.

Подобно на много млади жени, лишавани от любов, Стейси искала да чуе от момчетата онова, което нико­га не била чувала от своя баща. Приятелят й от гимна­зията я предал във вечерта на бала - казал й, че я е използвал и че всъщност бил влюбен в друга. Мъжът, с когото се срещала в колежа, започнал да я малтретира словесно. Но когато една жена никога не е чувала, че е достойна някой да се бие за нея, тя започва да вярва, че си е заслужила подобно отношение. Това е изкривена форма на внимание; може би е по-добре, от­колкото нищо. Тогава ние се влюбихме в онази при­казна лятна нощ. Но Стейси се омъжи за един изпла­шен, препатил мъж, който имаше афера с работата си, понеже не би рискувал да се сближи с жена, за която чувства, че не е достатъчен. Аз не бях подъл; не бях зъл. Държах се мило. Но ще ви кажа нещо - последно­то, от което една жена се нуждае, е колеблив мъж. Тя има нужда от любовник и от воин, а не от някой Наис­тина Мил Мъж. Най-лошите й страхове се изпълниха - аз никога няма да бъда обичана истински, за мен ни­кой няма да воюва. И така, тя още повече се сви в себе си.

След години брак, всичко това изненадващо ме уда­ри. Къде е красавицата, която някога видях? Какво ста­на с жената, в която се влюбих? Не очаквах отговор на своя въпрос; това бе по-скоро гневен вик, отколкото отчаяна молба. Но Исус все пак ми отговори. Тя все още е тук, но е пленница. Готов ли си да й подадеш ръка? Осъзнах, че подобно на толкова много мъже се бях оженил, за да открия сигурност. Ожених се за же­на, която според мен никога нямаше да ме предизвика като мъж. Стейси ме обожаваше; какво повече бе нуж­но да направя? Исках да приличам на рицар, но не и да проливам кръв като такъв. Нямах никаква реална пред­става за ситуацията. Не знаех за кулата, за змея или за какво ми е силата. Проблем номер едно между мъжете и техните жени е, че когато се налага истински да се бием за тях, ние мъжете... ставаме колебливи. Все още се стремим да съхраним себе си; забравили сме дъл­бокото удоволствие от саможертвата.
ДА ПРЕДЛОЖИМ СВОЯТА СИЛА
Три неща има, които са непостижими за мене, дори четири, които не разбирам: пътя на орел във въздуха, пътя на змия върху канара, пътя на кораб сред морето и пътя на мъж при девица (Притчи 30:18-19).

Якеевият син Агур засяга нещо важно тук. Има не­що мистично в начина, по който мъжът е с жената. На­шата сексуалност предлага притча с изумителна дъл­бочина, що се отнася до изявяването на нашата мъ­жественост или женственост. Мъжът предлага своята сила, а жената го кани в себе си - акт, който изисква смелост, уязвимост и всеотдайност и от двете страни. Най-напред обърнете внимание, че ако мъжът не реа­гира на ситуацията, нищо няма да се случи. Той трябва да се раздвижи; силата му трябва да се надигне, преди да може да влезе в нея. Нито пък любовта ще бъде кон­сумирана, ако жената не отвори себе си с изумителна уязвимост. Когато и двамата живеят така, както е пред­видено, мъжът влиза в своята жена и й предлага силата си. Той излива себе си там, в нея, за нея. Тя го прив­лича, прегръща го, обръща го. Когато всичко приклю­чи, той се е изразходил; но, о, каква сладка смърт е това!

Така е устроен животът. Красотата на жената пре­дизвиква мъжа да бъде мъж; силата на мъжа, нежно предложена на жената, й позволява да бъде красива; вдъхва й живот. Това далеч, далеч надхвърля секса и оргазма. Става въпрос за реалност, която обхваща все­ки аспект от нашия живот. Когато мъжът стои настрана от жена си, той я оставя без живота, който само той може да й даде. Това особено важи за начина, по кой­то мъжът поднася - или не поднася - своите думи. Смърт и живот има в силата на езика, казва Притчи 18:21. Тя е създадена да чува думи от него и копнее за тях. Аз се качих на горния етаж, за да си взема чаша вода от кух­нята; Стейси беше там и печеше коледни сладки. В ста­ята цареше хаос; честно казано, тя също беше цялата покрита с брашно и носеше чифт стари чехли. Но в пог­леда й имаше нещо, нещо меко и нежно и аз й казах: „Много си хубава." Раменете й неволно се отпуснаха, нещо в духа й проблесна; тя въздъхна и се усмихна, ка­то каза почти срамежливо: „Благодаря ти."

Ако мъжът не си е на мястото, жената ще стане праз­на и безплодна. Необузданият мъж руши със своите ду­ми; мълчаливият мъж оставя жена си жадна за внима­ние. „Тя линее", призна пред мен един приятел за своя­та нова съпруга. „Ако линее, значи я лишаваш от нещо", отвърнах аз. Всъщност ставаше въпрос за няколко не­ща - неговите думи, неговото докосване и най-вече - не­говото възхищение. Това се среща в живота в толкова различни варианти. Мъж, който оставя съпругата си с децата и сметките в търсене на по-лесен живот, ги е лишил от силата си. Пожертвал е тях, вместо да пожер­тва собствената си сила за тях. Онова, което прави Максимус и Уилям Уолъс такива герои, е просто следното: Те са готови да умрат, за да освободят останалите.

Подобен героизъм виждаме в живота на Йосиф, съп­руга на Мария и пастрок на Исус Христос. Не мисля, че сме оценили достатъчно онова, което той е напра­вил за тях. Мария, сгодена жена, почти момиче, се оказ­ва бременна с едно доста налудничаво обяснение: "Но­ся Божието дете." Ситуацията е скандална. Какво ли си мисли Йосиф; как ли се чувства? Наранен, объркан, предаден, несъмнено. Но той е добър човек; няма да позволи Мария да бъде убита с камъни, но просто ще я напусне тайно (Матей 1:19).

Ангел му се явява в сън (което ви показва какво е нужно понякога, за да бъде накаран един добър човек да извърши правилното нещо), за да го убеди, че Ма­рия казва истината и че той не бива да отменя брака. Това ще му струва нещо. Знаете ли на какво ще бъде подложен, ако се ожени за жена, считана от цялата об­щност за прелюбодейка? Ще бъде отбягван от бизнес сътрудниците си и от повечето си клиенти; определено ще изгуби позицията си в обществото и навярно дори мястото си в синагогата. За да видите само каква бол­ка го очаква, обърнете внимание на обидата, която тъл­пите по-късно ще отправят към Исус. "Не е ли този си­нът на Йосиф и на Мария?" - казват те презрително с побутване и намигане. С други думи, знаем кой си - ко­пелето на тази мръсница и нейния глупав дърводелец. Йосиф ще плати скъпо за своето решение. Оттегля ли се той? Не, но предлага на Мария силата си; дръзко застава точно между нея и цялата тази каша. Дава всич­ко от себе си за нея.

Но понеже пове­чето мъже все още не са се спускали в битката, пове­чето жени все още са в кулата.

Юда беше четвъртият по ред син на Яков. Може би си спомняте, че точно той предложи да продадат брат му Йосиф в робство. Самият Юда има трима сина. Ко­гато най-големият става мъж. Юда му намира съпруга на име Тамар. По не съвсем понятни за нас причини, бракът им не просъществува дълго (Битие 38:7). Юда дава втория си син на Тамар, каквито са законите и обичаите по онова време. Онан е отговорен да издиг­не потомство в братовото си име; но той отказва да го направи. Той е горд и егоцентричен човек, който разгневява Господа, затова Господ уби и него (Битие 38:10). Нещата започват да се изясняват: егоистични мъже, онеправдана жена и Господ е гневен.

На Юда остава един син - Шела. Момчето е послед­ният плод на силата му и Юда няма намерение да се лиши от него заради Тамар. Той я излъгва, като й каз­ва да се прибере у дома, а когато Шела порасне доста­тъчно, той ще й го даде за съпруг. Но не го прави. Онова, което следва, е трудно за вярване, особено като се има предвид, че Тамар е праведна жена. Тя се преоб­лича като проститутка и сяда край пътя, по който Юда обикновено минава. Той прави секс с нея (използва я), не може да си плати. Като залог Тамар взема него­вия печат, ширита и тоягата му. По-късно тръгва слух, че Тамар е бременна; Юда е изпълнен, както смята той, с праведно негодувание. Настоява тя да бъде изгоре­на, при което Тамар свидетелства срещу него. „Поз­най, моля, чий са тези неща - печатът, ширитът и тога­та." Да, той е притиснат до стената. Разбира се, че ги познава - той осъзнава какво е правил през цялото време. Тя е по-права от мене, понеже не я дадох на сина си Шела (Битие 38:25-26).

Отрезвяваща история за онова, което се случва, щом мъжете егоистично откажат да изразходят силата си в полза на жената. Но същото се случва и под всякакви други форми. С красивите жени постоянно се злоупотребява по този начин. Те са преследвани, но не истински; желани са, но само повърхностно. Те се учат да предлагат телата си, но никога своите души. Повечето мъже, както виждате, се женят заради сигур­ността; те избират жена, която ще ги кара да се чувст­ват мъже, но всъщност никога няма да ги предизвика да бъдат такива. Един млад мъж, който ми е страшно симпатичен, се колебае между жената, с която се сре­ща, и друга, чието сърце не е могъл да спечели преди години. Рейчъл, жената, с която се среща в момента, изисква много от него; истината е, че му идва доста в повече. Джули, жената, която не е преследвал, изглеж­да по-идилична и в неговите представи тя би могла да бъде съвършеният партньор. Животът с Рейчъл е бу­рен; животът с Джули изглежда спокоен и безметежен. „Ти искаш Бахамите - казах му. - Рейчъл е Северният Атлантик. За къде се изисква истински мъж?" Бог блес­тящо преобръща нашите планове за сигурност, като изисква ние да влезем в ролята на мъжа.

Защо мъжете не предлагат онова, което имат, на же­ните си? Понеже дълбоко в себе си знаем, че няма да е достатъчно. След Падението в Ева е останала празно­та и независимо колко изливаш в нея, тя никога не се запълва. Това е препъни-камък за толкова много мъ­же. Те или отказват да дадат онова, което могат, или продължават да изливат и да изливат в нея, но посто­янно имат чувството, че се провалят, понеже тя все ис­ка още. „Три неща има, които са ненаситни - пре­дупреждава Агур, Якеевия син, - дори четири, които не казват: Стига! - шеол, неплодната утроба, зе­мята, която не се насища с вода, и огънят, който не казва: Стига!" Излишно е да се надяваш, че няко­га ще изпълниш безплодието на Ева. Тя се нуждае от Бог повече, отколкото се нуждае от теб, както и ти се нуждаеш от Него повече, отколкото от нея.

И така, какво да правиш? Предложи онова, което имаш. „Страхувам се, че нищо няма да се получи", ка­за ми един приятел, когато предложих да предприеме стъпка на сближаване към съпругата си. „Тя вече не очаква от мен да се боря за нея - сподели той, - това не е хубаво." „Не, не е - казах. - Това е ужасно." Той щеше да отива на някакво семейно събиране на изток и аз предложих да вземе със себе си и своята съпруга, да превърнат това във ваканция за двамата. „Трябва да направиш крачка към нея." „Ами ако не се получи?" - попита той. Толкова много мъже задават същия въп­рос. Защо да пилея усилия на вятъра? Да се почувст­вам мъж? Да възкреся сърцето й за един ден? Сега виждате ли как не можете да представите въпроса си пред Ева? Независимо колко добър мъж си, никога не можеш да бъдеш достатъчен. Ако тя е барометърът за твоята сила, в крайна сметка ще получиш двойка. Но ти не я обичаш, за да получиш добра оценка. Обичаш я, защото си създаден за това; защото истинските мъ­же го правят.