А когато филистимците чуха, че помазали Давид за цар над Израил, всички филистимци дойдоха да търсят Давид; а Давид, като чу за това, слезе в крепостта. И тъй, филистимците дойдоха и се разположиха в долината Рафаим. Тогава Давид се допита до Господа: Да изляза ли срещу филистимците? Ще ги предадеш ли в ръката ми? И Господ каза на Давид: Отиди, защото непременно ще предам филистимците в ръката ти. И тъй, Давид дойде в Баал-Ферасим; и там ги порази, като рече: Господ се отприщи пред мене и отнесе враговете ми, както водите се отприщват. Затова онова място се нарече Баал-фесарим (място на проломите)... И филистимците пак дойдоха, и се разположиха в долината Рафаим. А когато Давид се допита до Господа, Той каза: Не отивай; обиколи изотзад и ги нападни срещу черниците. И когато чуеш шум като от маршируване по върховете на черниците, тогава да се придвижиш, защото тогава Господ ще излезе пред тебе да порази филистимското множество. И Давид стори, както му заповяда Господ, и порази филистимците от Гава до Гезер (2 Царе 5:17-20, 22-25).
Тук отново няма точно определена формула за Давид; тя се променя с всяка следваща стъпка и той трябва да търси съвет от Господа. Така живее всеки приятел и близък спътник на Бога. Исус каза: Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае какво върши господарят му; а вас наричам приятели, защото ви явявам всичко, което съм чул от Отца Си (Йоан 15:15). Бог те нарича Свой приятел. Иска да ти говори - лично, редовно. Далас Уилард пише: "Идеалът за божествено водителство е... взаимоотношения, основаващи се на разговор с Бога; взаимоотношения, характерни за приятели, които са зрели личности в едно общо начинание." Цялото ни пътуване към истинско мъжество се върти около тези разговори с Бога в хладината на деня. Прости въпроси обръщат караниците в приключения; събитията в нашия живот стават възможности за посвещаване. „Какво искаш да ме научиш с това, Господи? Какво искаш да направя... или от какво да се откажа? На какво в моето сърце говориш?"
ПО-НАГОРЕ И ПО-НАВЪТРЕ
От години аз желая да се изкача на един от великите върхове - навярно Денали и след това може би дори на Еверест. Нещо в сърцето ми потрепва всеки път, щом видя снимка или прочета за нечий чужд опит. Примамката на дивите места, които сме напуснали, ме преследва, но има и желание за предизвикателство, изискващо всичко, което имам. Да, дори опасност; може би особено опасност. Някои хора ме мислят за луд и аз знам, че тази мечта може никога да не се изпълни докато съм жив, но това не ме обезсърчава; в желанието има нещо символично и аз не мога да се откажа от него. Изключително важно е да го разберем. В сърцата ни има желания, които са свързани с това кои сме и какви сме; те са почти митични по значението си, като разбуждат в нас нещо по-висше и вечно. Но може да грешим относно начина на тяхното изпълнение. Начинът, по който Бог изпълнява дадено желание, може да се различава от онова, което най-напред ни е пробудило.
През изтеклата година аз взех редица решения, които нямат никакъв смисъл, ако няма Бог и аз не съм Негов приятел. Напуснах обществената си работа и направих самостоятелна крачка, следвайки мечта, от която дълго време съм се страхувал. Взех разпилените парченца на едно видение, което бях загубил, когато най-добрият ми приятел и партньор Брент почина в един инцидент при изкачване. Онова, което изглежда най-ненормално, е, че аз отново отворих себе си за приятелство и за нов партньор и ние продължаваме оттам, откъдето бяхме спрели с Брент. Битката е напрегната; стръмно изкачване, което изисква да дам всичко от себе си. Залогът е огромен - във финансово отношение, разбира се, но още повече в духовно, във връзка с взаимоотношенията. Изисква се концентрация на тялото, душата и духа, каквато никога преди не съм успявал да постигна. Навярно най-трудната част е неразбирането, което срещам у околните всеки ден. Понякога ветровете бушуват около мен; друг път се боя да не падна. Онзи ден се чувствах съвсем в края на въжето, проправяйки си път в лицето на абсолютен риск. В сърцето ми се надигна въпрос: Какво правим, Господи?
Изкачваме се на Еверест.
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
НАПИСВАНЕ
НА СЛЕДВАЩАТА ГЛАВА
Понякога почти се ужасявам от степента на изискванията спрямо мен; от съвършената всеотдайност, която се очаква от мен, и все пак извън подобен абсолютизъм не може да има спасение.
Джордж МакДоналд
Свободата е безполезна, ако не я използваме като личности, вземащи решения... Свободни сме да променим историите, чрез които живеем. Понеже сме отделни индивидуалности, а не просто марионетки, можем да изберем водещата фабула в живота си. Ние сме съавтори, както и участници. Едва ли има нещо по-насърчаващо от това да осъзнаем, че нещата могат да бъдат по-различни и че ние имаме дял в това.
Даниел Тейлър
Покорявай се на Бога в онова, които ти показва, и незабавно ще се отключи следващото нещо. Бог никога няма да разкрие нова истина за Себе Си, докато не си се подчинил на онова, което вече знаеш. ... Тази глава говори за насладата от истинското приятелство с Бога.
Осуалд Чембърс
И те веднага оставиха мрежите, и отидоха след Него.
(Матей 4:20)
Сега, читателю, е твой ред да пишеш - да се осмелиш да тръгнеш напред с Бог. Не забравяй, не си задавай въпроса от какво се нуждае светът...
БЕЛЕЖКИ
Сподели с приятели: |