Джеймс Редфийлд Следващата стъпка в еволюцията на личността

В глава четвърта определихме напускането на тялото ка­то един вид свръхестествено движение. Както вече видях­ме, то се случва в спорта, при изпадане в транс по време на съзерцание, при кризи и други обстоятелства, когато енер­гията на даден човек и силата на волята му се обединят в едно изключително усилие и това като че ли се случва в ня­какво духовно тяло. Подобно преживяване е имал и Чарлз Линдберг. Той казал на един интервюиращ го журналист, че по време на прочутия му трансатлантически полет през 1927 година бил воден от нещо, надхвърлящо предела на обикновените му възможности:

„... Почувствах, че напускам тялото си, както, предста­вям си, духът би се отделил, понесох се в кабината, преми­нах през фюзелажа, като че ли там вече нямаше никакви плътни стени, придвижих се нагоре и напред, докато се осъзнах като нещо, отдалечило се много от човешкото ми тяло, което бях оставил в летящия над океана самолет. Но останах свързан с него чрез дълга нишка, която беше толко­ва тънка, че можеше да се скъса от една въздишка..."

Когато се сражавал на италианския фронт през Първата световна война, младият Ърнест Хемингуей бил ранен от шрапнел и си помислил, че ще умре. По-късно споделил пред един приятел как си помислил, че душата му е напус­нала тялото. Много хора близо до смъртта са изпитвали по­добно чувство. Например един човек, който се борил отчая­но да се измъкне от силно подводно течение, внезапно се почувствал толкова уморен, че му станало безразлично. Об­зело го спокойствие и след това като че ли:

„... настъпи някаква чудна промяна. Озовах се високо над водата и гледах надолу. Небето, което беше толкова си­во, стана лазурно и неописуемо красиво. Имаше музика, ко­ято по-скоро усещах, отколкото чувах. До мен на вълни достигаха омайващи нежни ухания, които ме накараха да почувствам невероятен покой.

Забелязах във водата под мен лодка, в която имаше два­ма мъже и едно момиче. След това видях във водата петно. Една вълна го повдигна и го преобърна. Усетих, че гледам собственото си разкривено лице. Какво облекчение, помис­лих си аз, че повече нямам нужда от това грозно нещо. Пос­ле мъжете прехвърлиха тялото в лодката и видението ми из­бледня. Когато дойдох в съзнание, беше тъмно и лежах на брега. Беше ми студено, чувствах се зле и тялото ме боле­ше. Мъжете се суетяха около мен. По-късно ми казаха, че са ме съживявали повече от два часа."

Описания на подобни случки са събрани от Силван Мулдун, Оливър Фокс, Робърт Крукол, Робърт Монро и други, които са изучавали случаи на излизане от тялото. Техните изследвания показват, че пътуващият субект обикновено чувства като че ли тя или той се намират в някакво духовно тяло, което може да се ориентира и движи във физическия свят. Като доказателство за съществуването на такова тяло може да се приведе фактът, че почти във всяка религия то има название. Древните египтяни го наричат „ка", гърците - „очема", индуистите - „коша", „деха" или „сарира".

Датският философ Дж. Дж. Портман е събрал редица възгледи и разкази от първо лице за духовното тяло в своя монументален четиритомен труд „Преносители на съзнани­ето". В него са посочени голям брой свидетелства, които могат да се намерят във ведическите химни и други свеще­ни книги на индуизма, в Стария и в Новия завет и при фи­лософи като Платон, Аристотел, Плотин, св. Павел, св. То­ма Аквински, Сведенборг и някои съвременни писатели, учени и философи. Повечето хора, прочели книгата на Пор­тман, ще бъдат много впечатлени от големите подробности и красотата на описанията на духовното тяло, както и от твърденията за неговото съществуване от страна на велики светци и мистици още от древността. Подобни описания са още едно доказателство, че нашето съзнание обитава едно духовно тяло и в този живот, когато напуска физическото тяло, и в съществуването след смъртта.

След публикуването на книгата на Реймънд Мууди „Жи­вот след живота" през 1975 няколко хиляди случая на изжи­вявания близо до смъртта са били проучени от лекари, нев-ропсихолози, психолози, психиатри и парапсихолози. В продължение на няколко години списанието за изследване на изживявания близо до смъртта предоставя форум за про­учванията на това явление. На същата тема са и книгите, на­писани от Кенет Ринг, Стивън Сабон и други изследовате­ли. Тези изследвания са подпомогнати от новата техника за реанимация, чрез която много хора биват връщани към жи­вота след сърдечен удар, пътни катастрофи и други съби­тия, довели ги до прага на смъртта. Днес все повече хора оживяват от тежки медицински случаи, от каквито преди не биха могли да бъдат спасени. Когато са идвали отново в съзнание, много от тях описват изживяванията си извън тя­лото. Те разказват как са преминали в друг свят, как с радост се срещнали с напуснали ги любими хора, как виждали ангели, как са се разтворили в някаква по-висша светлина. Описват и други преживявания, които са ги убедили, че са имали възможност да надзърнат за кратко в следващия жи­вот. Огромният брой подобни описания, множеството безс­порни сходства помежду им и убедителността, с която би­ват разказвани, правят дълбоко впечатление на изучаващи­те ги.

Съвременните изследвания с умиращи хора допълват ли­тературата, посветена на изживяванията, близки до смърт­та. Например едно твърде подробно изследване на психоло­зите Карлис Озис и Ерландър Харолдсън разкрива няколко поразителни сходства между хора в клинична смърт от раз­лични общества, в които се говори за други светове и за срещи с отдавна починали хора, за жизнерадостно чувство на избавление, по-висша светлина и радост, обещаваща по-привлекателен живот. Резултатите от техните изследвания могат да се намерят в книгата „В часа на смъртта".

Подобни изследвания показват, че мъже и жени, млади и стари, с различни религиозни вярвания са имали възмож­ност да надзърнат в царствата на ангелите и в едно сияйно съществуване след смъртта. Безспорно е, че има голямо сходство между такива преживявания и представите за зад­гробния живот, за които говорят не само ясновидци, но и хора от различни обществени слоеве още от зората на чове­чеството. Факт е, че безброй хора са имали такива преживя­вания, като много от тях преди не са вярвали в съществува­нето на задгробен живот. Тези непрекъснато натрупвали се през вековете свидетелства са намерили трайно отражение в литературата, философията и религията. А това ни убеж­дава още повече в тяхната достоверност. Според нас хората могат да надзърнат в световете отвъд гроба, защото имат латентни сили да го направят и защото задгробният живот, който те виждат, им напомня за стаената у тях по-висша същност.

В изследването си на умиращи Озис и Харолдсън уста­новяват, че много хора, когато са близо до смъртта, виждат починали приятели, роднини или религиозни фигури, дош­ли ,да отведат пациента", да му помогнат да премине към друга форма на съществуване. Двамата психолози, подобно на различни изследователи на човешката психика през пос­ледните 120 години, са се опитали да разграничат халюци­нации, предизвикани от лекарства, висока температура или разтърсващи емоционални преживявания, от виденията, спохождащи хора в напълно ясно съзнание. Според тях ана­лизите „ясно показват, че мнозинството от виденията не могат да се обяснят лесно с такива медицински фактори като ви­сока температура, предизвикващи халюцинации болести, приемането на лекарства, които могат да доведат до халю­цинации (като морфин и димерол), или от халюциногенни фактори в анамнезата на пациента. Явлението да се виждат видения малко преди смъртта заличава различията във въз­раст, секс, образование и религия. Но независимо от това как се наричат, изглежда, че религията в известна степен улеснява подобни преживявания."

Препоръчваме труда на Озис и Харолдсън на читатели, които се интересуват от необикновени явления, свързани с умиращи хора.

В продължение на много години благодарение на търпе­лива и систематична работа двамата стигат до заключение­то, че наближаването на смъртта предизвиква много нео­бикновени преживявания, които напомнят на описаните в тази книга. Тяхното изследване потвърждава предположе­нието ни, че и след смъртта на физическото тяло душата продължава еволюционното си пътуване.

Но не само умиращи виждат духове на мъртъвци. Много наблюдения на анкетьори, психолози и психоаналитици по­казват, че ги виждат и здрави хора, като понякога дават по­лезна информация на онези, на които се явяват, действат окуражаващо или успокояващо, предизвикват нови прозре­ния за по-възвишени неща в следващия живот. Сред много­то описания на подобни изследвания препоръчваме книгата „Видения" на Г. Н. М. Тирел. Тя включва: описание на пър­вата „статистика на халюцинациите", извършена от Британ­ското общество за психически изследвания в края на XIX век, теориите, предложени от Едмънд Гърни и Фредерик Майерс, с които се обяснява явлението „духове", изброява­не на характерните особености на това явление и различни предположения за ролята на виденията в живота на човека. Наблюдения като тези на Тирел и изследвания като това на Озис-Харолдсън, както и литературата и свещени писания, каквито има още от древността, показват, че хората са има­ли такива видения още от далечни времена. Някои духове са приятелски настроени, а други не. Някои са души на по­чинали, а някои - същества от други светове. В основните свещени писания на индуизма, в произведенията на Омир, Платон, в Стария и Новия завет, в Корана, Шекспир, Блейк, Колридж и безброй свидетелства в по-ново време открива­ме сведения за призрачни фигури, които заплашват, вдъх­новяват, напътстват или подкрепят тези, които ги виждат. Виденията от дълго време са напомняли на човека, че в жи­вота има повече неща, отколкото възприемат нашите сети­ва, нещо повече от това, към което ни водят непосредстве­ните ни желания, повече от това, което възприема нашето обикновено аз.

Прераждане

Индийците и други азиатски народи, както и видни за­падни философи като Платон, Питагор, Ориген и Плотин са приемали прераждането за факт. Макар да не е широко из­вестно, много прочути артисти и писатели в по-ново време също вярват в прераждането. Сред тях са френските писате­ли Виктор Юго и Оноре дьо Балзак, германските поети Хайне и Рилке, английските поети Уърдсуърт и Шели и американският писател Джек Лондон. В книгата си „Човеш­ката личност и оцеляването й от физическата смърт" Фреде-рик Майерс пише: „Простият факт, че в прераждането са вярвали както Платон, така и Виргилий, показва, че в него няма нищо необичайно за разума и за най-висшите човешки инстинкти. Човек чувства, че трябва да има някаква прием­ственост, някаква форма на духовно Минало..."

Д-р Йън Стивънсън, психиатър от Медицинския факул­тет на университета във Вирджиния, и няколко негови ко­леги са изследвали над 2700 души, повечето от тях деца, ко­ито са твърдели, че помнят какви са били в минал живот. Стивънсън започва изследването си в средата на 60-те годи­ни на миналия век. Негови колеги продължават да го водят и днес в Индия, Турция, Ливан, Югоизточна Азия, Западна Европа, Северна и Южна Америка. Неговият метод, накрат­ко, е да се намери доказателство, че даден живот наистина е бил изживян според спомените на конкретен човек. Той и колегите му са събрали добре документирани свидетелства за раждане, фотографии и описания от първа ръка на хора, които приличат на тези, за които си спомнят техните обек­ти. Започвайки от 1965 година, групата на Стивънсън е съб­рала голямо количество конкретни сведения, които убеди­телно показват, че прераждането е факт.

Много от техните обекти имат деформации или белези, получени по рождение, които съответстват по някакъв на­чин на събитие от запомнения живот или на някаква черта от човека, който се помни. Например турско момче с някол­ко белега по рождение си спомня, че е починало от огнест­релни рани и наистина един човек е бил убит приблизител­но по същото време и на същото място, което момчето е по­сочило. Снимките също са показали, че той е бил ранен от куршуми на местата, близки до белезите по тялото на въп­росното момче. Монументалният двутомен труд на Стивън­сън „Прераждане и биология" съдържа много подобни описания, подкрепени с внушителен брой снимки, показващи сходства между белези и деформации по телата на изслед­ваните обекти с рани и други характерни белези на запом­нените хора.

Този труд може да се окаже епохално научно откритие, свързано с живота след смъртта. Брус Грейсън, Емили Ке-ли, Антония Милс и други колеги продължават да събират сведения за спомени от минал живот и да прибавят нови статистически данни и нови методи за намиране на доказа­телства, както и нови обекти. Въпреки че тяхната работа е все още малко известна, тя може да се окаже с историческо значение и Йън Стивънсън може да бъде запомнен като Чарлз Дарвин на прераждането.

Царства на ангели

Срещите с безплътни същества са често явление, свърза­но със смъртния одър и изживяванията, близки до смъртта. Някои от тях са починали преди това любими хора, други са същества, подобни на ангели или на духове пазители, ко­ито помагат на умиращия да премине в следващия живот. Подобни същества се появяват и при други обстоятелства, например на моряци в морето и при други хора, изпаднали в екстремни ситуации. В книгата си „Да плаваш сам около света" Джошуа Слокъм - първият човек, обиколил сам зем­ното кълбо, описва срещата си с моряк призрак. Той разказ­ва как сънувал, а на другия ден видял „висок моряк", който твърдял, че му помогнал да преведе кораба си през опасна буря, докато бил болен. Чарлз Линдберг също виждал приз­рачни фигури по време на полета си над Атлантика. В кни­гата си „Духът на Сейнт Луис" той пише:

„Взирах се безкрайно дълго в приборите, едновременно съзнавайки и спейки. Фюзелажът зад мен се изпълни с призрачни присъствия, някакви смътно очертани форми, прозрачни, движещи се, носещи се безтегловно заедно с мен в самолета. Не се изненадах от появата им... Без да извръщам глава, аз ги виждах ясно като с нормалното си зре­ние. За него нямаше никакви прегради. Черепът ми беше едно голямо око, което виждаше едновременно навсякъде.

Тези фантоми говореха с човешки гласове. Бяха прия­телски настроени, газообразни форми без плът, които изчез­ваха и се появяваха, когато си поискат, влизаха и излизаха през стените на фюзелажа, сякаш те не съществуваха. В един момент много от тях се струпваха зад мен, в следва­щия оставаха само няколко. Първо един, а след това друг се приближаваше до рамото ми, за да ми говори, надвиквайки шума на мотора, след което се оттегляше при групата отзад. Понякога гласовете като че ли идваха от самия въздух - яс­ни и същевременно далечни, пътуващи през разстояния, ко­ито не могат да се измерят с мили; познати гласове, които говореха и ми даваха съвети за полета, обсъждаха проблеми с навигацията, окуражаваха ме и ми даваха важни сведения, каквито не можеха да се получат в обикновения живот.

Намирах се на границата между живота и едно по-голя­мо отвъдно царство, като че ли хванат в гравитационното поле между две планети и задвижван от сили, върху които нямах никакъв контрол, сили, твърде слаби да бъдат изме­рени със средствата, с които разполагах, и същевременно несравнимо по-силни от всичко, което ми беше познато."

Линдберг и Слокъм, както и други приключенци, които разказват, че са виждали безплътни същества, са били на ръба на силите си, преди да имат странните си срещи и ма­кар да са били изтощени, те са се мъчили да останат в съз­нание. Очевидно изострената им чувствителност, причине­на от стреса, е засилвала до краен предел техните възприя­тия, като същевременно умората е снижила обикновените бариери пред тях и те са станали отворени за психични по­сещения. Някои от описваните същества, за които приключенците разказват, са били враждебно настроени, а други приятелски. Понякога подобно на „високия моряк", за който разказва Слокъм, те дават напътствия и вдъхват кураж. При някои хора тези загадъчни присъствия предизвикват предразсъдъците им, носят радост и сила, подсказват, че животът има измерения извън границите на нашите обикно­вени възприятия. Често пъти те приличат на пратеници, со­чещи към по-висшия живот, за който сме предопределени. И наистина думата „ангел" произлиза от древната гръцка дума „пратеник". В християнството, юдаизма и исляма по­добни същества са посредници между по-висшия и по-низ-шия свят, техните крила символизират свободата, а свет­лият ореол - светлината, която носят от Бога. От древни времена те са предизвиквали благоговение и любов, като са летели нагоре-надолу между небето и земята, носейки пос­лания от едното царство в другото. Ангелите и техните цар­ства са почитани във всички религии. В индуизма апсарите са небесни носители на любов и възторг, които обгръщат мъртвеца със сладострастните си гърди и го отвеждат в рая. В Корана е казано, че от сълзите на Архангел Михаил, кои­то били пролети заради прегрешенията на вярващите, са произлезли херувимите. Още в ранните писания на иврит се е смятало, че ангелите се явяват наново всеки ден под фор­мата на утринната роса. В Талмуда се твърди, че на всеки евреин са дадени по 11 000 от тях.

Но ангелите носят нещо повече от любов и светлина. Те могат да бъдат воини за каузата на доброто и да влизат в духовни битки. Яков се е борил с един ангел и след това бил наречен Израил. Херувими са пазели арката на обетова­ната земя. Свети Георги и Архангел Михаил са представени като герои с крила, които убиват дракони. Наистина предс­тавянето на ангелите може да бъде извънредно сложно. Мистикът от V век, известен като „Псевдодионисий", под­режда ангелите в три триади, състоящи се от серафими, хе­рувими и трони, т.е. тези, които са най-близо до трона на Бога, преминавайки през доминионите, добродетелите и си­лите на втория небесен кръг, за да стигне до принсипалите¹⁸, архангелите и ангелите от третия кръг. Оттогава тази представа за ангелските владения е поддържана от много християни.

Часовете на деня, дните на седмицата, месеците на годи­ната, зодиакалните знаци и всяка от планетите са предста­вени от ангели. Твърди се, че през четиринадесети век 301 655 722 ангели са кръжали по границите на нашата вре­менна вселена, като 133 306 668 от тях са спуснати от Бога. Подобна сложна подредба може да се види в индуистките представи за духовната йерархия, в будистките вярвания за „средните царства" и в изобилието от духовни светове, ха­рактерни за даоизма.

Като посочваме тези факти, ние нямаме за цел да агити­раме в полза на дадена конкретна ангелска йерархия. За нас важността на тези сложни символи се състои в това, че те са свидетелства за древното човешко усещане за наличието на същества отвъд физическия свят, с които ние понякога вза­имодействаме. В по-модерните времена ангелите също не са забравени, за което свидетелстват многото книги, пиеси и филми, посветени на тях. Фактът, че днес най-различни хора, сред които има много, отхвърлящи религиозните предразсъдъци, имат срещи с безплътни същества, ни на­помня, че това е нещо трайно за човешката природа и не е могло да бъде премахнато от съвременната наука. Като имаме предвид този факт, както и това, че подобни прежи­вявания са от основно значение за много хора в тяхното от­варяне към една по-висша форма на живот, според нас зас­лужава да им се обръща внимание. Днес, както и във всеки период от човешката история, хората са напътствани, уте­шавани и окуражавани от едно присъствие, което като че ли идва от други измерения на съществуване.

Тези от нас, които се стремят към по-пълно осъзнаване на по-висшите човешки възможности, трябва най-малкото да не пренебрегват напътстващата роля на духовете закрилници или ангели. Важно е да не се забравя, че всеки напре­дък в областта на познанието, бил той във висшата наука или в практическите дела, е бил постиган поне отчасти бла­годарение на приемането на неща, които някога са ни се стрували странни или невероятни. В края на краищата све­товете отвъд нашия не са по-странни от някои необичайни черти на много земни същества, от странни обрати в човеш­ката психика или от чудатото поведение на кварките и дру­гите елементарни частици, по-малки от атома. Същества, които обитават извънфизически светове, може наистина да взаимодействат с нас по начини, които ние не разбираме, може би понякога в наша вреда, но и за наше по-голямо добро.

Трансформативните дисциплини вече насочват все пове­че хора към светове, които те отъждествяват с по-висшата форма на живот, която предстои да настъпи. Просветленото знание и идентичност, способността за неописуема радост и издигаща се над егото им любов, правят все по-тънко було­то между тях и отвъдните светове. Ако чрез интеграция на нашите по-висши възможности ние наистина спомагаме за напредъка на еволюцията, в такъв случай трябва да имаме предвид, че този процес може да ни отведе като физически същества към още по-голяма хармония с по-висшите сфери на съществуване. Ако, както видяхме, еволюцията ни е до­вела от неорганичната материя до живота и после тяло, на­дарено със съзнание, в такъв случай в следващите си етапи тя може да ни отведе още по-далеч - може би до състояние, в което нашият свят ще се обедини с отвъдните светове, в които тялото ни ще може все повече да изразява тържество­то на духа.

15. СВЕТЛИННО ТЯЛО

Разгледахме тайнствената траектория на еволюцията от огнените пещи на древните звезди до появата на прародите­лите на човека и преминахме по-нататък през големия брой човешки способности, които говорят за един изключителен живот на Земята. Предложихме начини, чрез които нашите новозараждащи се възможности могат да бъдат интегрирани чрез постоянство и редовни упражнения в трансцендентния синхронен поток - състояние на тялото, разума и душа­та, което може да спомогне за обогатяването на институции и култури и да допринесе за още по-голямо хармонизиране с по-висшите измерения на съществуване.

Заедно с това ние разгледахме дългата история на ево­люцията като реализация на съдържащия се в света потен­циал. Зрънцето, от което е възникнала нашата Вселена, е съдържало в себе си потенциала да създаде милиарди галак­тики. Предпоставките за възникването на живота са същест­вували още в първичния океан на охлаждащата се Земя, а потенциалът за съзнателен живот се е съдържал още в пър­вите организми, появили се на нашата планета. Нашите най-ранни човешки прародители са носели в себе си семе­ната на възможностите за себенадминаване, описани в тази книга. Тук искаме да ви запознаем с още един потенциал, който ако бъде актуализиран, ще продължи по-нататък изу­мителното еволюционно развитие. Ние вече надзърнахме накратко в него. Той се съдържа в тайнствените отношения между душа, разум и тяло.

Накратко казано, ние предполагаме, че с появата на на­шите новозараждащи се способности, които до определена степен ще променят физическите ни функции, постепенно ще се роди едно ново, светлинно тяло. Знаем, че тази идея е твърде радикална. Даваме си сметка, че на много хора тя ще се стори съвсем недостижима. Обаче предусещането за него отдавна е налице, както и доказателствата, че то е започна­ла да се проявява у някои хора.

Новите способности на нашите животински предци са ставали възможни благодарение на изменения - по-малки или по-големи - в техните телесни структури и процеси. Можем да предположим, че аналогични промени в нас, пос­тигани по-скоро чрез практически упражнения, отколкото чрез естествен подбор, ще съпътстват и ще подкрепят трай­ната реализация на нашите новозараждащи се възможности. Това предположение се подкрепя от някои съвременни на­учни открития и от познанията в областта на съзерцанието, отнасящи се до телесните промени, участващи в разширява­нето на съзнанието. Като се позоваваме както на съвремен­ните открития, така и на ученията в областта на съзерцание­то, можем да започнем да си представяме телесните измене­ния, които биха съпътствали по-нататъшното развитие на нашите по-висши способности, като имаме предвид, първо, че езотеричните сведения за телесна трансформация, макар често пъти да изглеждат твърде чудновати, всъщност отра­зяват действителни промени на физическите структури, все още непознати на науката; второ, че свръхестествените спо­собности, подобно на техните нормални съответствия, изис­кват определени типове структури и процеси; и, трето, че ние можем да екстраполираме вече установените чрез съв­ременни научни изследвания физиологически промени към предполагаемите телесни изменения, които би изисквала една промяна от по-висока степен. Съвременната медита­ция, хипнозата, изследванията в областта на обратната биовръзка например са разкрили голям брой соматични про­мени, които улесняват обогатяването на поведението и съз­нанието, а съвременните изследвания показват, че неврогенезата, т.е. създаването на нови мозъчни клетки у възраст­ните, наистина се извършва, било то за да улесни новите ви­дове функциониране, или да подпомогне възстановяването на стари способности, загубени поради нараняване или бо­лест.

Изключителната гъвкавост, която демонстрират някои йоги, атлети и светци, както и изумителната подвижност на някои танцьори и шамани показват, че мускулите, сухожи­лията и тъканите при определени условия имат изключи­телна сила и еластичност. Могат ли такива способности да достигнат още по-съвършени нива?

Т. нар. състояние кундалини, известно в индуистката и будистката религиозна традиция, incendium amoris при ка­толическите светци и тумо при тибетските йоги, както и многото енергийни мутации, които описахме в глава втора, могат всъщност да освобождават телесни сили, които нау­ката все още не може да обясни. Очевидно при подобни случаи имаме енергии, които възникват от промяна в най-основните телесни елементи. Това свръхестествено прест­руктуриране в тялото може да повлече промени в атомите и молекулите, които да изменят неговия облик, чувствител­ността и капацитета на тъканите и клетките. Ако това наис­тина се окаже така, невъзможно е да се предвиди какви те­лесни промени може да предизвика трансформативната практика. Прогнозите за възможността за подобни мутации съществуват отдавна в легенди, митове и религиозни докт­рини, като например вярата на Римокатолическата църква в триумфа на тялото.