Джеймс Редфийлд Следващата стъпка в еволюцията на личността

В случая използваният от нас термин „ментална образ­ност" се отнася за псевдосетивно преживяване, което се случва при отсъствие на физически стимули. Например в студена зимна нощ, докато си представяте летен ден на пла­жа, можете да видите вътрешни образи на разпенено море, придружени от усещането за топлина върху кожата, да чуете шума на плавно търкалящите се една след друга вълни, да доловите мириса на море, вкуса на бира или лимонада. Вие можете да правите това, тъй като чрез менталната образност се постига ефект, който наподобява нормалните възприятия за слух, вкус, мирис и докосване. Много научни изследвания са показали, че всички хора имат в различна степен подобна способност и че всички имаме непрекъснат достъп до нея, до който можем да прибягваме или да не прибягваме. За добро или за лошо, образността съпътства нашите блянове, мечти и мисловната ни дейност. Тя оказва постоянно влия­ние върху тялото, емоциите, намеренията и разсъжденията ни. „Човек е такъв, за какъвто се мисли", казва Исус.

Ние комуникираме непрекъснато с ментални образи, ко­ето е и причината понякога да ни посъветват „да се събу­дим", „да слезем на земята" или „да прогледнем". Призна­нието на силата на образното мислене е намерило отраже­ние и в езика ни. Знаейки това, шамани, йоги, учители по зен будизъм, християнски духовни водачи, съветници, треньори и други възпитатели отдавна го използват в рабо­тата си. Те правят това, защото подобно на други елементи на практиката, издържали изпитанието на времето, образно­то мислене е в състояние изведнъж да промени много ас­пекти на човешката природа. То може да увеличи силата на волята, да обогати емоциите, да помогне за подобряване на сензорно-моторните умения, да осигури достъп до по-вис-ши състояния на духа чрез включване изведнъж на безброй психологически и физически процеси, дори когато повечето такива процеси протичат извън нормалното съзнание. По­добно на другите основни елементи на трансформативната практика, които посочихме, то може да бъде много ефикас­но, което е и причината да го използват атлети и актьори за подобряване на изпълнението си, лекуващи се пациенти да прибягват до него, за да си представят желани състояния, а много съзерцатели да си представят едно по-висше присъс­твие или сила, с което искат да се съединят.

Трансформативни упражнения

Упражненията, описани по-долу, съответстват на зараж­дащите се способности, разгледани в глава втора, обаче там те не бяха стриктно систематизирани. Тъй като вярваме, че развитието на всеки човек е уникално, тук не предлагаме една последователна програма. Вслушвайте се в мнението на приятелите си, които споделят интереса ви към подобна практика, както и учителите, които уважавате, но следвайте и собствената си интуиция. Постоянството е нужно за успе­ха на всяко начинание, обаче важна е и импровизацията. Проявявайте творчество. Върху предложенията, които пра­вим в следващите страници, може да се работи по много на­чини.

Но първо трябва да отбележим, че при някои хора това е свързано с нещо, което прилича на парадокс. Това осъзнава­не, за което говорим, е както непосредствено съществуващо - без него не можем да бъдем в съзнание, така и същевре­менно способно на нещо, което може да се определи като внезапно разцъфтяване. Сега то е тук като условие за про­читането на тази книга, но същевременно притежава неиз­мерими дълбочини, които могат да бъдат разкрити чрез дълга практика..Както много учители твърдят то е „по-близо до нас от собствената ни кожа", но същевременно „по-го­лямо от света". Ако подобни твърдения ви се видят пара­доксални и объркващи, трябва да ви уверим, че с този вид медитация след време те ще придобият за вас повече сми­съл.

„ Свидетелска " медитация

В някое спокойно място, където няма да бъдете обезпо­коявани, седнете върху възглавница или стол и просто наб­людавайте вашите чувства, импулси, усещания и мисли. Можете да го правите със затворени очи или да ги фокуси­рате в една точна пред вас, без обаче в погледа ви да се усе­ща напрежение. Променете положението, ако се чувствате неудобно, но стойте изправен, за да не заспите или да зад­ремете. Ако сте седнал върху възглавница, трябва да кръс­тосате краката си като йога или както правят будистките монаси, обаче независимо дали седите на възглавница или на стол, дръжте гръбнака си изправен. Ако сте отпуснат, може да не успеете да се концентрирате.

Не се притеснявайте, ако мислите ви идват и си отиват. Задачата ви е просто да ги наблюдавате. Ако се появят емо­ции, оставете ги да отминат или да се колебаят. Те също се движат с потока на съзнанието. Ако се намесят някакви зву­ци, гледайте на тях като на прелитащи птички през небос­вода на вашата по-голяма същност. Ако ви безпокои някак­во усещане, ако усетите гъдел или сърбеж по ръцете, оста­вете това чувство да отмине. В края на краищата такива усещания идват и отминават през целия ден.

А ако внезапно усетите, че сте в плен на някакъв блян или на поредица от обичайни мисли, върнете се отново към положението на свидетел. Можете винаги да го направите, независимо колко далеч са се зареяли мислите ви или каква вътрешна буря е отминала. Винаги можете да се върнете обратно към това основно осъзнаване.

Помнете, че не бива да бъдете роб на чувствата или на мислите си. Те не трябва да бъдат ваш господар. Просто ги наблюдавайте и постоянствайте. Ако се появи скъп за вас образ или прозрение, оставете го да си отиде. Ако той наис­тина е ценен, ще се върне след приключването на експери­мента. След време може да забележите, че чувствате облек­чение с отминаването на някакъв образ или на някакво чув­ство, а също и облекчение, че сте оставил да отмине някак­ва конкретна мисъл. Това е един нов вид свобода, едно неп­рекъснато обновяващо се чувство за освобождение.

Правете упражнението в продължение на петнадесет ми­нути. След време може да го удължите. Ако отначало ви е трудно да започнете да медитирате, след време ще ви стане трудно да спрете. Както казва учителят на зен будизма Доген, медитацията сама по себе си е една награда. Тя е първа форма на просветление и сама по себе си е едно блаженство.

Обаче упражнението още не е свършило.

Когато приключите с медитацията, можете да продължи­те да се самонаблюдавате. Свободата, до която сте се докос­нали за кратко, това усещане за освобождаване от ненужни чувства и мисли може да ви съпътства през целия ден. То може да даде по-голям простор на отношенията ви с окол­ните и да ви достави ново удоволствие, докато почивате или работите. И може да ви връща отново и отново до най-големите дълбини на вашето същество. В даоизма и зен будизма се твърди, че „медитацията в действие е сто, не, хиля­да, не, един милион пъти по-чудесна, отколкото медитация­та в покой". Това е така, защото радостта, силата и знание­то, които тя разкрива, не бива да се ограничават до тези ня­колко часа или минути, през които я практикуваме.

В спокойно място на открито - в градина, парк, на поле­то или в гората - седнете или останете прав за миг в меди­тация, като наблюдавате мислите и емоциите си, както вече ви предложихме, докато почувствате нарастващо равнове­сие и яснота. След това насочете вниманието си към нещата около вас и към качеството на възприятието ви. Дайте си сметка как виждате сега цветовете и формите, как чувате звуците и усещате миризмите и тялото си. Забележете как усещате температурата и докосването на лекия вятър. А се­га поискайте чрез молитва помощ, за да възприемате неща­та по-дълбоко и по-ясно. Колко много красота започва да разцъфва пред вас? Можете ли да виждате повече неща, от­колкото преди?

Сега обърнете внимание на по-голямата наситеност и яр­кост на цветовете, на неповторимостта на формите. Вижте как всяко дърво е разперило клони, всяко цвете, всяко стръкче трева е уникално само по себе си. Забележете отте­нъците върху скалите, светлината, която излъчват, и обая­нието, което изпълва това място. Наложете си да преминете отвъд границите на слуховите ви възможности, за да чуете звуци, които не сте чували преди. Направете същото и с ми­ризмите и с чувствителността на кожата ви. Открийте нещо, което не сте забелязвали преди.

Сега се огледайте за моментни светлинки. Можете ли да видите аури или малки светли точици? Задръжте тези се­тивни възприятия колкото е възможно по-дълго, докато сто­ите в позата на свидетел. След това отнесете това чувство за разширена възприемчивост, придвижвайки се на друго мяс­то.

Накарайте някой свой приятел да отиде до място, което ви е непознато, във време, което двамата сте уговорили, и да действа като обект на експеримент за ясновидство или „виждане от разстояние". Той трябва да остане там за десет-петнадесет минути, като внимателно огледа всички особе­ности на мястото и си ги запише, за да ги използва по-къс­но. Докато приятелят ви прави това, идете в някое тихо уса­мотено място, затворете очи, отпуснете се и започнете да медитирате. Заемете позата на наблюдател и бъдете готов за предстоящия експеримент. Когато мисловната ви дей­ност се успокои и стане по-ясно фокусирана, насочете ва­шето възприятие към приятеля ви с ясното намерение да видите къде се намира той и какво вижда. Останете в позата на наблюдател, докато следите възприятията, които спон­танно достигат до вашия мозък. Оставете впечатленията ви да се формират така, както достигат при вас, без да се опит­вате да се намесвате, освен ако са възпрепятствани от някоя натрапчива мисъл или образ. Оставете това, което започне­те да виждате, да добие по-ясни очертания, без да избързвате със заключенията какво представлява то. Опитайте се пак да откриете приятеля си, като оставите вашите новозараждащи се впечатления да продължат да се трупат, докато оформят една по-цялостна картина. Не се опитвайте да участвате и вие в този процес, а запазете позата на наблю­дател. Дори и да не виждате конкретно място, пак може да възприемете някои от неговите черти. Правете това в про­дължение на петнадесет минути или повече, като си водите бележки за нещата, които възприемате, и за спонтанните асоциации, които те предизвикват у вас. После сравнете ва­шите наблюдения със списъка, в който са изредени особе­ностите на мястото и другите наблюдения, свързани с екс­перимента, които е направил вашият приятел.

При много бойни изкуства и различни видове танци дви­жението се контролира от един център, точка на няколко сантиметра под пъпа. Тази практика осигурява по-голяма грациозност на движението, по-добра координация и по-добро равновесие отчасти поради това, че контролира цяло­то тяло, а не само отделни мускули или движения. Започне­те това упражнение, като си изберете танцова стъпка, спор­тен похват или някакво друго познато движение. Съсредо­точете вниманието си върху една точка под пъпа и си пред­ставете, че всички ваши движения започват от нея. Сега опитайте самото движение, като продължавате да фокуси­рате вниманието си върху вашия център, докато се движи­те. Използвайте силата на мисълта, за да помогнете на тяло­то си да се движи по-свободно, като движението се коорди­нира от този център. Докато се упражнявате, проверете да­ли усещате някаква нова лекота и свобода в движението. Когато свършите, обещайте си да прилагате тази техника във всичките ви движения.

Повтарянето на една дума или звук в определен ритъм също може да допринесе за по-голяма свобода на движени­ето, докато се упражнявате. За това може да бъде използва­на всякаква дума или звук, щом като осигуряват спокойст­вие, добър ритъм и концентрация. Като начало може да опитате с такива думи като „един", „поток", „плавен". Това прилича на повтарянето на религиозна фраза, която ви пос­тавя в по-дълбок енергиен център.

Докато се движите и повтаряте вашата мантра, провере­те дали настъпва някаква промяна във вашето съзнание, ко­ято надхвърля нормалните граници на физическите ви въз­можности. Това може да стане постепенно или твърде неу­сетно, за да го забележите още от самото начало. Обаче из­чакайте, за да видите дали ще се случи. В даоизма се казва, че отдаването на Дао поражда „дух-дете", който е съставен от дух-материя. Може би новият център, който ще открие­те, докато се движите в ритъма на повтаряната дума, ще ви подскаже наличието на промяна в съзнанието ви.

Визуализация на движение

Изберете си едно познато, но трудно движение от спор­та, танците или някаква друга дейност, което бихте искали да подобрите. След като успокоите мисълта си, представете си го в най-големи подробности, като отначало го гледате с окото на мозъка си, т.е. с вътрешното си око, а след това го усещате с цялото си тяло. Сега се опитайте да извършите движението точно както го виждате и чувствате. Повторете процедурата няколко пъти, като следите дали вашето дви­жение отговаря на представата ви за него. Докато продъл­жавате да се упражнявате, прибавяйте цвят и по-голяма прецизност на визуализацията. Направете я по-жива и по-непосредствена. След това наблюдавайте как тя се отразява на движението, което искате да овладеете.

Развитието на способността за комуникация ни прави по-съпричастни, с по-голямо самосъзнание и по-освободени от желанието да сме непрекъснато готови да се отбранява­ме, да се конкурираме с някого, да се държим пасивно или агресивно и от други деструктивни характеристики. В това отношение много от нас си помагат чрез лични съвети и те­рапия, която изследва непроучени наклонности, които пре­чат да установяваме по-творчески контакт с останалите.

Преди да се включите в следващото групово взаимо­действие, независимо дали става дума за семейно събиране, работна среща или неофициална сбирка, първо упражнете силата на намерението, за да видите предстоящите взаимо­действия от положението на наблюдател. Помнете, че в ед­но здравословно групово взаимодействие дискусията ще се води свободно от един участник към друг, без някой да монополизира разговора със скрита цел. По време на събира­нето наблюдавайте по този начин както себе си, така и оста­налите участници, но не забравяйте да наблюдавате и да слушате като безпристрастен наблюдател, без да давате оценки или присъди. Този вид наблюдение може да ни по­могне да изострим чувствителността си към много психоло­гически проблеми, възникващи между хората, както и да ни сигнализира за някои наши характерни особености, за кои­то не си даваме сметка, но които възпрепятстват отношени­ята ни с другите.

Понякога в комуникацията, изглежда, участва и телепа­тия. За да развиете подобна чувствителност, можете да за­почнете да се упражнявате, като се опитвате да отгатнете кой се обажда, когато телефонът звъни. При първото позвъ­няване изчакайте няколко секунди, за да заемете положени­ето на наблюдател, фокусирайки вниманието си върху чове­ка, който се обажда. Какво е внушението, което усещате? Можете ли да познаете кой е? Правете това в продължение на един ден, като държите сметка колко често сте познали. Старайте се да подобрите точността си, а после сравнете опитите си от първия ден с тези от следващите дни.

Изберете някое спокойно място навън, седнете, затворе­те очи и се отпуснете мисловно и физически. След това от­ворете очи и се огледайте наоколо. Постарайте се да видите повече красота и светлина във формите около вас. После отново затворете очи и се постарайте да погледнете всичко в неговата квантова реалност, т.е. като танцуващи частици енергия, всяка пораждаща се от един и същ енергиен източ­ник. Заявете, че сте дълбоко свързан с тази енергия, като че ли цялата Вселена е част от вас и гледа през вашите очи. Поемете този по-висш източник на енергия физически и мисловно.

Сега станете от вашия център, като се опитвате да по­чувствате тази постоянна и непрекъснато подновяваща се сила. Вижте се изпълнен с нея и понасящ се нагоре. Напра­вете движение, като че ли се издигате от вашия център, уве­рен, че притежавате неограничен източник на енергия, по­раждащ се от сърцевината на вашето същество. Запазете то­ва чувство през остатъка от деня.

Повдигане енергията на другите

Когато сте в група, опитайте следното упражнение, кое­то демонстрира и разчита на по-висшата връзка, която съ­ществува между всички ни. Докато всеки от групата се из­казва, представете си поток от енергия, протичащ от трансцендентното през вас към този, който говори, като така ги издигате до по-голяма хармония с техния по-висш потен­циал и източник. Отбележете настъпването на някаква раз­лика в това, което казва говорещият, или в общото му пове­дение.

Подобен опит може да се направи и когато цялата група се старае да изпълни това упражнение. Докато даден човек говори по някакъв въпрос, който е важен за всички, другите си представят как неговото или нейното същество се изпъл­ва с енергия и достига до по-висша степен на мъдрост и познание. След като всички от групата се изредят, обсъдете резултатите от експеримента.

Мълчалива намеса

Възможно е също да помогнете по телепатичен път на напълно непознати или на бегли познати. Например можете да направите това в ресторант или в магазин, където някой, който е седнал или е застанал наблизо, или ви обслужва, из­глежда потиснат или разстроен. Както и при описаното по-горе упражнение повдигнете енергийното ниво на човека във въображението си, докарвайки до него енергия от по-висш източник, преминаваща през вас. Наблюдавайте дали настроението или поведението му ще се промени. Резулта­тите могат да ви изненадат.

Изберете един по-спокоен момент и се постарайте да за­бележите някои по-неуловими удоволствия от живота. Като начало забавете дишането си и усетете удоволствието, кое­то ви доставя нахлуването на кислорода. Изправете се на пръсти и протегнете нагоре и двете си ръце. Останете в това положение по-дълго. После седнете и съсредоточете внима­нието си върху удоволствието, което ви доставя релаксаци­ята. Почувствайте това удоволствие с цялото си тяло. Нас­ладете се дълбоко. Помислете за други малки удоволствия и се постарайте да им се насладите по същия начин.

Изберете момент, когато сте на път да завършите дадена работа. Тя може да бъде творческа, която да ви вдъхновява, или нещо по-обикновено, например почистване на кухнята. Когато свършите, за момент помислете върху това, което сте свършили. Дайте си сметка за чувството, което изпитва­те, като се постараете да усетите удоволствието, което ви е доставило завършването на работата. Съзнателно вземете решение да забелязвате подобно удоволствие при всяка ра­бота, която завършвате през остатъка от деня, колкото и малка да е тя. Когато денят свърши, обещайте си да превър­нете подобно усещане в постоянна част от вашето същест­вуване.

Някой път, когато не сте в настроение, идете на място, където не можете да бъдете видян или чут. Тогава си нало­жете да се усмихнете, като си представите, че настроението ви е по-добро. Посмейте се на глас в продължение на ня­колко секунди, като се постараете да си припомните чувст­вото, когато сте истински радостен. Сега започнете да се смеете по-живо в продължение на минута и повече. Опи­тайте се да запомните това ново настроение от преднамере­но щастие. Запазете чувството за остатъка от деня.

Идете в някое тихо място, затворете очи и се отпуснете. Повторете любима фраза, лирично стихотворение, стих или цитат, за да се отворите за по-висши чувства и спомени. После си спомнете какво е било чувството, когато сте из­питвали любов в даден период от живота ви. Това може да е било любов към човек, когото сте познавал в детството си, или любов към любимо домашно животно, към приятел или към брачния партньор. Щом като си го припомните, прене­сете го в настоящия момент, без да го свързвате с някаква личност или повод. Просто почувствайте любовта като пър­вично състояние. След това си обещайте да запазите това чувство през остатъка от деня.

Изберете момент, когато сте емоционално разстроен, не­зависимо дали от гняв, неудовлетвореност, разочарование или общо раздразнение. След това седнете и си припомнете някой конкретен случай, когато сте изпитвали любов. Мис­лено си представете в настоящия момент какво сте чувства­ли тогава, като се стараете да го усетите по-дълбоко. Зад­ръжте това чувство като по-присъщо на истинското ви аз, отколкото чувството, което ви безпокои. После освободете тялото си от негативното чувство, което като че ли се е раз­творило в любовта. Запазете това състояние през целия ден.

След като сте медитирали така, както предложихме в първото упражнение, постарайте се да наблюдавате безп­ристрастно всичко случващо се. През остатъка от деня про­дължавайте да следите чувствата и мислите си. Наблюда­вайте така наречените аналитични мисли, тези, които съзна­телно насочвате, за да анализирате даден проблем. Същев­ременно обърнете внимание и на тези, които като че ли идват от никъде - внезапна мисъл за приятел или колега, ня­каква идея да купите нещо, което сте искали, или блян по нещо непознато. Запитайте се защо тази мисъл ви спохожда тъкмо сега. С какво е свързана тя? Съдържа ли наченките на някаква интуиция, свързана с проблема, който се опитва­те да решите? Възможно е тя да се е появила, за да ви насо­чи към решението, което търсите.

Започнете, като затворите очи, отпуснете се и направете преглед на живота си. Започнете от началото, с вашето се­мейство, а по-нататък си представете мислено живота си ка­то протичащ на кинолента пред очите ви. Отбележете съби­тията, които изникват в паметта ви, но запазете позата на страничен наблюдател. Потърсете връзки между тях и ня­какво по-висше значение, за което говорят. Какво сте нау­чили от живота в семейството ви, което е дало отражение върху най-съкровените ви цели? Какви междуличностни стилове на поведение и проблеми видяхте? Как реагирахте?

Сега продължете по-нататък и насочете спомените си върху годините на образованието. Какви учители харесвах­те или не харесвахте? И защо? Защо се сприятелихте с най-близките ви приятели? Какво научихте? Вгледайте се за ключови съвпадения от тези години и до какви изживява­ния ви доведоха. Каква е била първата работа, към която сте се насочили? Как успяхте да я получите?

Вгледайте се в кариерата си и в романтичните избори, които сте правили до настоящия момент. Какво сте научи­ли? Какво сте пропуснали? Каква е основната тема във ва­шия личен филм? Запитайте се какво от всичкия си досега­шен житейски опит бихте искали да споделите с другите, ако трябва да ги посъветвате как да живеят по-пълноценно?

И накрая, сравнете тази оценка с най-съкровената и иск­рена мечта за това какво искате да постигнете в живота. Свържете я с основното нещо, което искате да правите, с най-големия подарък, който искате да направите на света изобщо. Как обстоятелствата, при които е протекъл животът ви, се свързват с това основно чувство за мисия? Те по­магали ли са ви, или са ви пречили? Какво ви хрумва, че трябва да направите отсега нататък?

Воля извън егото

Припомняме на характерни моменти

Припомнете си моменти от живота, в които решаващи действия са били извършвани сякаш спонтанно, като бликащи от някое по-дълбоко място - може би по време на спорт­ни занимания, докато сте произнасяли реч или сте правили нещо друго. Спомнете си как действията и думите са ви ид­вали внезапно, сякаш от по-голяма същност, по-велико съ­щество и капацитет. Сега продължете по-нататък живота си с намерението да се приближите повече до това ниво на действие.

Седнете на някое любимо място и се отпуснете, заемай­ки позата на наблюдател. Визуализирайте Вселената като произтичаща от един божествен източник, създал вашето по-висше тяло, който гледа през вашите очи към себе си. Усетете този източник като енергия, която се надига във вас и прелива във всичко, което виждате. Същевременно оста­вете този източник, протичащ през вас, да ви разкрие ваша­та основна същност и пътя, по който най-добре можете да обогатите света. След тази визуализация се вгледайте вни­мателно в мислите си за напътствие от вашата най-дълбока същност и насоки за непосредствени действия, които да служат на основната ви мисия.

В състояние на спокойна медитация просто наблюдавай­те как времето минава, погледнете живота си от една перс­пектива над вашите усещания, чувства и мисли. След това продължете живота си - идете на работа, излезте на вечеря или каквото обикновено вършите, но продължете да следите внимателно събитията и мислите си. Разграничете оби­чайните мисли от тези, които сякаш идват от по-дълбоко и по-вдъхновено място, като че ли ви приканват към спонтан­ни и съдържащи творчески потенциал действия. Последвай­те ги като изследовател. Ако например ви хрумне да отиде­те неочаквано някъде и не е особено трудно да го направи­те, подчинете се на това интуитивно желание. Случи ли се нещо магично? Когато го правите, обърнете голямо внима­ние на това какво ще стане по-нататък. Дали в събитията, които следват, има някакъв особен смисъл, те синхронно ли протичат? Запитайте се защо стават тъкмо сега? Имат ли нещо общо с по-големите цели на живота ви? Обаче внима­вайте да не правите прибързани заключения и поддържайте баланс между готовността ви и здравословната предпазли­вост. Опитът ни учи, че често пъти трябва да изчакаме ис­тинското значение на събитията да се изясни. Винаги търсе­те положителната страна на всяко нещо, което се случва. Разберете дали това, което току-що сте направили, стиму­лира друга спонтанна интуиция. Постарайте се този поток да не прекъсва колкото е възможно по-дълго.

За нас е отворена една врата. Съдбата ни е да преминем през нея.