Джеймс Редфийлд Следващата стъпка в еволюцията на личността

Когато излиза от съдебната зала след процеса срещу не­го заради твърдението му, че Земята се върти около Слън­цето, Галилей прошепва едни от най-прочутите думи в ис­торията: „"Eppur si muove - „И все пак тя се върти". Той има предвид дръзкото си твърдение за движението на пла­нетите, но думите му са символ и на човешкия интерес към феномена движение като цяло. Движим се, значи съществу­ваме.

Важното място, което заема то в историята на човешкия опит, личи от множеството изключителни постижения в та­зи област, независимо дали се отнася до спорта, всекидне­вието, шаманизма, бойните изкуства или религиозните тра­диции. Например японският майстор на фехтоването със са­бя Ягиу твърди, че фехтовката може да бъде дейност, при която по-висшето аз на човека или неговото Първично Съз­нание може „да хваща с човешки ръце, да ходи с човешки крака и да вижда с човешки очи". По подобен начин повли­яните от шаманите традиции в някои американски племена почитат по-висшите сили, които помагат на посветените да бягат по начин, който надхвърля нормалните човешки спо­собности. А тибетският будизъм твърди, че т.нар. упражне­ния „лунг-гом" помагат за превръщането на обикновеното движение в нещо свръхчовешко. Лама Говинда - европейс­ки последовател на тибетския йогизъм, пише, че с подобни упражнения:

„... е възможно да се влияе пряко върху телесните функ­ции и съответните органи, при което се установява психо-физическо сътрудничество, паралелност между мисъл и движение и се установява ритъм, който подчинява на себе си всички налични сили. Ако човек достигне до такова ни­во, при което става възможно една сила или състояние на материята да се трансформира в друга, той може да постига различни ефекти, които приличат на чудеса. Например да трансформира физическата енергия в движение на тялото (чудо, което ние вършим в по-малка степен всеки миг, без да го съзнаваме) или пък да трансформира материя в енер­гия в активно състояние, като същевременно намалява те­лесното тегло и премахва или намалява силата на гравита­цията."

Една от първите последователки на тибетския мистици­зъм, Александра Дейвид-Нийл, твърди, че видяла йога в се­верната равнина на Тибет, който вървял с необикновена по­ходка и с поглед, отправен някъде към далечния хоризонт. „Той не бягаше, а като че ли се повдигаше от земята с елас­тичност, подобна на топка, пише тя. Стъпките му следваха ритъм, подобен на този на махалото." Тибетците, придру­жаващи Дейвид-Нийл, веднага разпознали в човека лама Лонг-гомпа, монах, надарен със свърхестествени сили, и му се поклонили почтително. Четири дни по-късно, когато ед­ни овчари казали на групата, че видели ламата, Дейвид-Нийл пресметнала скоростта, с която той е вървял. За да стигне до овчарите за това време, той се е движил с неверо­ятна скорост в продължение на два дни без да спре.

На едно събрание на членове на Църквата на местните американци в планините на Северно Мексико в началото на 90-те години на миналия век шестима индианци тараумара пристигнали там, след като пробягали разстояние от двеста и петдесет мили, по петдесет мили на ден, в продължение на пет дни, поддържайки се само с таблетки сол. Когато пристигнали, те казали на събралите се, че по време на дъл­гото им бягане нямало нужда да ядат и да пият, защото „бо­говете били в тях" и защото „се молели през целия път".

В стремежа си да овладеят способността да се движат с такава неизтощима енергия и лекота будистите предлагат т.нар. „не-правене в действие". Този ефект се получава, ко­гато едно действие се извършва без усилие и никаква при­нуда. Трябва само да се следва естественият ход на нещата като в японския израз: „Пролетта идва; тревата си расте от само себе си."

На „извънтелесното" или „пътуващото ясновидство" мо­же да се гледа като на друг вид способност за необикновено движение. За това, че нашето духовно тяло може да пътува извън физическото тяло, към което обикновено е прикрепе­но, има сведения буквално във всяка култура и това явление е проучвано от авторитетни съвременни изследователи. Д-р Брайън Вайс споделя следната история, разказана му от един хирург. Когато посетил пациент след операция, паци­ентът го попитал дали е намерил ценната писалка, изпадна­ла от джоба му по време на операцията. След това пациен­тът му казал къде точно да намери липсващата писалка. За­бележителното в случая било, че по време на цялата проце­дура човекът бил под пълна упойка и в безсъзнание. Още по-удивително било това, че той бил напълно сляп и не би могъл да види писалката да пада.

Подобни истории са добре документирани още от девет­надесети век. В своята монументална книга „Човешката личност и нейното оцеляване от телесната смърт" Фредерик Майерс, един от основателите на съвременните психични изследвания, разказва следната история за „извънтелесно" движение:

„На 3 октомври 1863 година (писа господин Уилмот) от­плавах от Ливърпул за Ню Йорк с парахода „Град Лаймрик" на компанията „Инмен" под командата на капитан Джоунс. Вечерта на втория ден в открито море, след като оставихме зад гърба си нос Кинсейл, започна жестока буря, която продължи девет дни. През това време не видяхме ни­то слънце, нито звезди, нито друг кораб. Фалшбортовете на носа бяха отнесени, една от котвите се откачи от въжетата, с които беше привързана, и причини значителни щети, пре­ди да бъде закрепена отново, няколко здрави платна, специ­ално пригодени да издържат на бурите, бяха отнесени, въп­реки че бяха плътно навити, а тиковете бяха изпотрошени.

През нощта след осмия ден от бушуването на бурята тя малко постихна и за първи път, откакто бяхме напуснали пристанището, можах да се наспя. На разсъмване сънувах, че виждам жена си, която бях оставил в Съединените щати, да идва до вратата на моята каюта, облечена в нощницата си. Изглежда, на вратата тя откри, че не съм сам в каютата, поколеба се за миг, а после пристъпи напред откъм моята страна, наведе се, целуна ме и след като нежно ме погали в продължение на няколко секунди, безшумно излезе.

Когато се събудих, с изненада погледнах към моя спът­ник... подпрял се на лакът, той ме гледаше втренчено. „Ти си голяма работа, каза накрая той, щом като една дама ти прави такива посещения." Настоях да ми каже какво има предвид, което отначало той отказа да направи, но после ми разказа какво е видял, докато бил напълно буден и си лежал в койката. Разказът му съответстваше напълно на съня ми.

Този джентълмен се казваше Уилям Дж. Тейт, с когото бяхме в една каюта при пътуването на връщане през юли на парахода на компанията „Кунард" „Олимп". Той беше анг­личанин и син на свещеник от Протестантската църква. Бе­ше живял няколко години в Кливланд, щата Охайо, където беше работил като библиотекар в щатската библиотека. По онова време трябва да е бил на около петдесет години и ка­тегорично не беше от хората, които обичат да си правят не­лепи шеги. Беше уравновесен и много религиозен човек, чиито показания по даден въпрос можеха да се приемат без колебание.

Инцидентът ми се стори толкова странен, че три пъти го разпитвах за него, последния път малко преди да влезем в пристанището. Господин Тейт повтори пред мен същите не­ща, на които беше станал свидетел. Когато пристигнахме в Ню Йорк, се разделихме и след това повече никога не го срещнах.

В деня на пристигането заминах с влак за Уотъртаун, щата Кънетикът, където жена ми и децата бяха на гости при родителите й. Нейният първи въпрос, когато останахме са­ми, беше: „Спомняш ли си да съм те посещавала миналия вторник?" „Да си ме посещавала? - попитах аз. - Та ние бяхме в открито море на хиляда мили оттук." „Знам, отвър­на тя, но ми се стори, че те посетих."

Жена ми ми разказа, че заради лошото време и съобще­нието за загубата на парахода „Африка", който беше отпла­вал за Бостън в същия ден, в който ние напуснахме Ливър­пул на път за Ню Йорк, и беше заседнал край нос Рейс, тя много се разтревожила за мен. Предишната нощ, същата, за която вече споменах, бурята тъкмо била започнала да стихва и тя дълго лежала будна и си мислила за мен. Към четири сутринта й се сторило, че излязла навън да ме търси. Преко­сила ширналото се, бурно море и стигнала до един нисък, боядисан в черно параход, през чийто борд се прехвърлила. После слязла във втора класа, преминала през нея до кърма­та и стигнала до моята каюта. „Кажи ми, рече тя, там имаше ли каюти като онази, която видях, където горното легло е по-навътре от долното? На горното имаше човек, който гле­даше право в мен и за момент се поколебах дали да вляза, но после все пак влязох и се приближих откъм твоето легло, на­ведох се, целунах те и те прегърнах, а после си отидох."

Описанието на парахода, което направи жена ми, беше точно до най-малките подробности, въпреки че тя никога не го беше виждала. От дневника на сестра ми установих, че бяхме отплавали на 4 октомври, а пристигнахме в Ню Йорк на 22 и на 23 си бях у дома."

Подобни преживявания с така наречената „билокация", т.е. да бъдеш едновременно на повече от едно място, са описани подробно в католическата традиция. В „Нова като­лическа енциклопедия" то е посочено наред с другите ос­новни феномени, свързани с християнската вяра. При ин­дийските йоги е известно като развиване на „акаша" и „мокша сидхи", описано е също в традициите на даоизма, тибетския будизъм и суфизма. Обаче подобни неща се случват не само на посветили се на тези религии хора. Често пъти те стават спонтанно по време на еротични или дру­ги състояния на екстаз, болест, смъртна опасност, ярки съ­нища, кризи и други силни преживявания. Например един алпинист разказва следното:

„.., на 4-5 метра от земята се подхлъзнах и паднах. Дока­то падах, ми се стори, че съм на около метър и половина встрани от самия себе си и наблюдавам падането на тялото си. Смътно си спомням, че минах от другата страна на тяло­то ми, за да го наблюдавам. Веднага след като стигнах земя­та, вниманието ми моментално беше ангажирано от болката и отново влязох в тялото си."

Подобно на други свръхестествени способности, описва­ни в тази книга, извънтелесното изживяване убедително по­казва, че ние не сме приковани плътно към света, който ни показват нашите обикновени сензорно-моторни способнос­ти. Ние не само можем да виждаме измерения, които са из­вън нашите нормални слухови и зрителни възприятия, но изглежда, че понякога можем всъщност да преминаваме през тях с някакъв вид духовно тяло.

Може да сте забелязали подобни неща да са ставали и с вас. Може би ви се е случвало да бягате и да сте били обзет от така наречената „върхова" форма на бегача, когато ендорфинът започва да изпълва тялото ви и вие изпадате в не­що подобно на екстаз. А може да ви се е случило да забеле­жите, когато сте карали водно колело заедно с детето ви и вашите крака са се движили в синхрон с неговите, колко чу­десно е усещането за връзката между наблягащите на педа­лите крака и движението на колелото. Или докато сте вър­вели през гората, изведнъж ви е дошло наум, че по време на често обхващащата ви еуфория при такива разходки сте би­ли осенен от най-добрите ви идеи.

Имайки това предвид, ние ви препоръчваме да запомня­те моментите, когато сте се движили по необикновен начин, и да се осланяте съзнателно на тях при овладяването на но-возараждащите се способности, описани подробно в глава шестнадесета. Всяка трансформативна промяна започва с осъзнаване и твърда решимост.

С развитието на различните култури човешката способ­ност за комуникация се развива от първите жестове и звуци на племената през палеолита до чудесата на съвременния език. Нашата способност да общуваме се е развила не само благодарение на нарастващото богатство и точност на реч­та, но и с усъвършенстването на жестовете и мимиките на лицето. В допълнение към тези начини за комуникиране, задълбочено проучени от антрополози и психолози, поняко­га ние се свързваме помежду си по едни по-загадъчни начи­ни. Както ни учат религиозните традиции и както твърдят такива съвременни изследователи като Уилям Джеймс, ние можем да се свързваме с други хора по телепатичен път. Най-важното за представата за човешките способности, ко­ито разглеждаме тук, е, че тази комуникативна способност може да се култивира и обогатява.

Повечето от нас са изпитвали чувството за досег или „среща" с някого по начини, които надхвърлят нашите фи­зически сетива. Въпреки това, когато ни се е случвало да имаме такива контакти, те ни се струват като естествена част от полето на нашите възприятия. Според нас това е та­ка, защото такива преживявания са част от културната со­циализация, на която всеки от нас е подложен още от детст­вото си. Зигмунд Фройд, Карл Юнг и други видни психиат­ри, както и някои съвременни психолози са ни дали убеди­телни доказателства, че през целия си живот ние комуники­раме както по сензорен, така и по извънсензорен път.

От деня на раждането си забелязваме и след това повта­ряме думи, жестове, пози и мимики. Нашите способности да взаимодействаме с другите непрекъснато се оформят за добро или за лошо от семейството, приятелите и учителите, както и от краткотрайни познанства и от хора, за които нау­чаваме от поеми, филми или книги. Научаваме се как да об­разуваме нови думи и фрази, да променяме нашите отговори и да разширяваме диапазона на нашите експресивни дви­жения, за да предадем чувства, намерения и мисли.

Това, което според нас ще бъде нова стъпка в социализа­цията и еволюционния процес, ще представлява съзнател­ното насочване на съвременните хора към онова ниво на ко­муникация, показано ни от някои мистици и светци. Според приятелите му свети Франциск от Асизи разговарял с жи­вотните в гората. Твърди се, че йогите влияят на околните със заразителния си душевен мир. Според прочутата исто­рия за отците на пустинята „История Моначорум" христи­янските съзерцатели успявали по извънсензорен път да ко­муникират помежду си.

Освен това има доказателства, че някои йоги и светци могат да предават екстатични състояния, като оказват влия­ние по извънсензорен път. В индуизма подобно предаване, или „дикша", може да се постига чрез поглед, взиране, до­косване, дума, прегръдка или друг жест. И то може да бъде осъществено, когато реципиентът е физически отдалечен и не знае, че то се случва. В Светото писание, т.е. Библията, се казва, че Исус е можел да лекува само с едно докосване.

През последните десетилетия науката насочва внимание­то си към телепатичната или „нелокална" комуникация. Повратен момент в тази насока са експериментите, извър­шени от психолога Уилям Брауд и антрополога Марлин Шлиц от Фондацията за психически изследвания в Сан Ан­тонио, Тексас. Брауд и Шлиц извършват тринадесет изслед­вания, в които участват шестдесет и двама „влияещи", двес­та седемдесет и един обекти и четирима експериментатори. При изследванията един човек влияе върху чувствителност­та на кожата на друг човек, въпреки че се намират в отдел­ни стаи. Влиянието се осъществява с помощта на визуални представи и обратна биовръзка от техните обекти. При екс­периментите „влияещите" получават с помощта на полиграф данни за електродермалната активност на отдалечените от тях обекти, която те се опитват или да успокоят, или да засилят, като прилагат една или повече от следните страте­гии:

- Използват техники за саморегулиране и визуални представи, за да предизвикат желаното състояние (релакса­ция или раздразнение) върху себе си, като си представят и насочват желаната промяна към съответния отдалечен от тях обект.

• 
  Представят си как електродермалната активност при другия човек се успокоява или засилва.
  
• 
  Представят си желания резултат чрез следата, която оставя перото на полиграфа - в периодите на релаксация то бележи малки и не много чести отклонения, които в перио­ди на активност стават по-чести и по-големи.
  

Обаче тези експерименти имат не само психологически ефект. Обектите в тях често съобщават за емоционални и мисловни реакции, които съответстват на тези на влияещи­те. Например един обект съобщил, че определено имал чув­ството, че влияещият влиза в неговата стая, застава зад него и силно клати стола му. Това чувство било толкова силно, че му било трудно да повярва, че такова нещо не се е случ­вало. Но по време на този сеанс влияещият наистина си е представял такова нещо!

По време на друг сеанс един от експериментаторите ка­зал на влияния, че данните за електродермална активност на дадения обект, които се виждали на полиграфа, му напомняли на германската група за изпълнение на техно попмузика „Крафтверк" и когато експериментаторът отишъл в стаята на обекта, първото нещо, което казал последният, било, че в началото на сеанса, по необяснима причина, си помислил за групата „Крафтверк". Той не би могъл да чуе какво е казал преди това експериментаторът на влияещия.

Резултатите от опитите подкрепят твърденията за вне­запно появяваща се екстрасензорна хармония, за която от­давна говорят членове на спортни колективи, оркестри и джаз групи; участници в масови сеанси за лечение в свети места или събрания на религиозни секти, както и наблюда­ващи хипнотизаторски експерименти, по време на които повечето от обектите се радвали на особен успех. Може, разбира се, да се твърди, че заразителните аспекти на групо­вото поведение се дължат изцяло на сензорни причини, но опитите, посочени тук, ни дават нови доказателства, че есктрасензорното влияние също помага за предаване на наст­роения и намерения.

Изглежда, че всеки ден ставаме свидетели или чуваме за някакъв вид необикновена комуникация. Може да ви се е случвало да предусетите, че някой се кани да ви се обади по телефона малко преди той да звънне и че интуитивно сте разбрали какво се кани да ви каже обаждащият се. Или по някакъв необясним начин сте усетили, че ваш приятел иска да се свърже с вас, а когато му се обадите, той ви казва: „Искаше ми се да поговоря с теб!"

Внимание! Всекидневният опит, а и религиозните тради­ции ни учат, че необикновените способности за комуника­ция могат да бъдат използвани и за деструктивни цели. Те­зи отдавнашни наблюдения са потвърдени от психотерапевти и изследователи психолози. Зигмунд Фройд, Вилхелм Стекел, Джули Айзенбъд, Ян Еренвадд и други психоанали­тици например твърдят благодарение на собствения си те­рапевтичен опит, че телепатичното взаимодействие, както и другите човешки способности, трябва да се развива и използва със същата етичност, която се изисква при нормал­ните комуникации.

Отново ви напомняме, че някои практически упражне­ния са предназначени да култивират способността за по-висша форма на комуникация. Препоръчителни упражне­ния за усвояване на тази способност са включени в глава шестнадесета.

6. ОТВАРЯНЕ КЪМ ЕДНА ПО-ВИСША ЕНЕРГИЯ

Още в първите съхранени исторически сведения шама­ни, светци и мистици говорят за някаква по-необикновена енергия. Тази забележителна жизнена сила, която често се свързва със засилена способност за възприемане на света, както и със способността за по-свободно физическо движе­ние и нови възможности за комуникация, се поражда от са­мото ядро на трансцендентното начало. Нейната поява при­дава по-голяма жизненост на ума, тялото и душата и пови­шава нашите способности и възприятия.

Балерината и хореограф Марта Греъм го казва по след­ния начин:

„Има една жизнена сила, ускорение, което преминавайки през вас, се превръща в действие и тъй като през цялото време сте единствено вие, този експеримент е уникален. Обаче ако я блокирате, тя никога повече няма да може да съществува чрез друг медиум и ще бъде загубена... Ваша работа е да я запазите, за да може тя да идва при вас директ­но, да държите канала отворен."

Хората търсят тази жизнена сила от незапомнени време­на, независимо дали това е свързано с физическа активност, еротична любов, религиозен ритуал, лечителство, молитва, медитация или йогизъм. Веднага познаваме тези, които я притежават. Казваме, че те имат „харизма" или че са „силно заредени", или че имат в себе си някаква загадъчна целеустременост или чувство за предопределеност от съдбата. „И така, какво е това?, пита легендарната френска учителка по танци Надя Буланже. Каква е тази сила, която прави хората светци, герои, гении, която кара мъжете да следват съдбата си докрай? Струва ми се, че... това е един вид визия, каква­то са имали великите мистици в дни на особено дълбока концентрация."

Историята е пълна с безброй примери за тази изключи­телна енергия. Ето някои от тях:

• 
  Способността на някои шамани да издържат на големи крайности в окръжаващата ги среда.
  
• 
  Инсендиум аморис, или „любовният пожар", който бу­шува у някои католически мистици като Филип Нери.
  
• 
  „Кипящият n/um" - изключителната телесна топлина и виталност на бушмените от пустинята Калахари¹⁴.
  
• 
  Издръжливостта на студ, или „тумо", на която са спо­собни тибетските йоги.
  
• 
  Така нареченият ефект „кундалини", който се постига с някои форми на индуисткия и будисткия йогизъм.
  

Например издръжливостта на тибетските йоги на студ отчасти се дължи на вазодилация¹⁵. Телесната топлина на бушмените от Калахари се дължи до известна степен на енергията, изразходвана при техните танци. Обаче непос­редствените наблюдатели на подобни експерименти съзи­рат в тях и нещо друго. Като се има предвид фактът, че тези необичайни явления обикновено се свързват със състояния на религиозен екстаз и мистично прозрение, възможно е те да са подхранвани от енергии извън обсега на познатите на съвременната наука, а тъкмо това твърдят шамани, йоги, ка­толически светци и дори спортисти.

„Духовното съзнание на човека не може да бъде събуде­но, ако не се надигне кундалини", казва Шри Рамакришна. Бушмените кунг разказвали на антрополога Ричард Кац, че „кипящият n/um" им бил даден от боговете. За много като­лически светци инсендиум аморис е дар от Светия Дух. Много атлети твърдят, че техните най-големи рекорди са били отбелязвани „при връзка с енергии извън тях".

Според многобройни свидетели католическият светец Филип Нери често изпитвал изгаряща любов към Бога, коя­то загрявала цялото му тяло. Католическият теолог Хърбърт Търстън пише:

„Понякога тя се разпростирала по цялото му тяло и въпре­ки възрастта, телесната слабост и оскъдно хранене в най-сту­дените дни на зимата се налагало дори посред нощ да се отва­рят прозорците, да се проветрява леглото му, да му се маха с ветрило, докато спи, и по най-различни начини да се намалява голямата горещина. Понякога тя направо изгаряла гърлото и във всичките му лекарства се слагало нещо разхладително, за да му се помогне. Кардинал Кресченци казва, че понякога, ко­гато докосвал ръката му, тя горяла така, сякаш светецът стра­дал от силна треска... Дори през зимата той почти винаги хо­дел разгърден, а понякога, когато го карали да си закопчае дрехите, за да не си навреди, той отговарял, че не може да го направи заради голямата горещина, която усещал. Един ден в Рим, когато паднал голям сняг, той вървял по улиците с раз­копчано расо и докато някои разкаяни се грешници, които би­ли с него, едва издържали на студа, той им се присмивал и казвал, че е срамно за такива млади мъже да чувстват студ, след като старците не усещат подобно нещо."

Кипящият п/ит на бушмените от Калахари наподобява в много отношения на католическия инсендиум аморис. „Вие танцувате, танцувате, танцувате", казал един лечител кунг на антрополога Ричард Кац. „След това п/ит започва да се промъква в корема, после по гърба и започвате да треперите. Той ви кара да треперите, той е горещ. N/um влиза във всяка част на тялото, чак до върховете на пръстите и косми­те на главата."

Подобни явления се споменават в историята на много култури. Става дума за прекалено зареждане с енергия, пре­комерна възбудимост или способност за прозрение, които не могат да бъдат постигнати в резултат от упражнения, вазодилация или социални предпоставки. Тук имаме автоном­на и лесно разпространяваща се енергия, безмилостна и зав­ладяваща сила, която променя тялото, предизвиква екстаз и придава необикновени способности. За изпитващите ги върху себе си хора тези явления се различават рязко от обикновените душевни и соматични състояния и в съответ­ните религии се обясняват със свръхестествени сили.

Вие също може в дадени моменти да сте били подложе­ни на влиянието на тази живителна сила. Човек може да я усети, когато замахва с ракета за тенис, когато произнася реч, когато танцува, прави любов, работи в лаборатория, пише поема или полага физически труд. Можем да я забеле­жим в атлета, който като че ли е понесен от някакъв допъл­нителен вихър, когато неговият или нейният отбор е подло­жен на натиск, в оратора, който е в състояние да изправи на крака цялата аудитория, в майката, която се буди посред нощ, за да се погрижи за болното си дете в продължение на дни, седмици, месеци или години.

Днес има много начини, чрез които можем да увеличим нашата енергия за засилване на духовната и физическата активност. Изследванията в областта на соматичното обуче­ние показаха как да се освободим от пречещи ни ограниче­ния, налагани от нашето тяло. Изследванията на човешките възможности показват, че ние можем да повишим нивото на достигащата до нас енергия чрез системни и целенасоче­ни упражнения. Различните видове психотерапия могат да разрешат вътрешните ни конфликти, като отстраняват за­щитни реакции, предизвикани от минали травми, намаляват хроничното мускулно напрежение и по такъв начин могат да ни открият нови, непознати нива на виталност.

Както вече споменахме, упражненията за укрепване на духа могат да ни помогнат да се приближим към едно трансцендентално осъзнаване, в което участва онази свръхестес­твена сила, която току-що описахме. Подобно на останали­те нови, необикновени способности, и тя може да стане част от цялото ни същество.