Преки чуждестранни инвестиции

2.1.Пазар на труда

Прогнозираната втора вълна на световната криза е възможно да окаже нови негативни ефекти върху пазара на труда в България. Необходимо е превантивно да се търсят подходящите краткосрочни (неотложни) и дългосрочни (до 2020 г.) решения, за да се минимизира това въздействие. Българската икономика е малка и отворена, действа в условия на парична рестрикция в рамките на възприетия през 1997г. Паричен съвет.

Трудовият пазар е силно инерционен, стагнира или се възстановява със значителен времеви лаг след проявите на финансовите и икономически фактори.

Влошава се съотношението между активното население и броя на пенсионерите в страната от 1.545 през третото тримесечие на 2010 г. до 1.484 през второто тримесечие на 2011 г., като все по-малко хора на активна възраст се падат на един пенсионер. Наблюдава се и влошаване на зависимостта между заетите и пенсионерите в икономиката от 1.340 на 1.316. В следствие от проблемите на пазара на труда се изострят проблемите за финансиране на пенсионната система.

Налице са две тревожни тенденции за пазара на труда – спад в броя на активното население и, едновременно с това – увеличение на безработните лица, лицата извън работната сила и, в частност обезкуражените лица.

Наблюдава се значителен спад на заетостта след 2008 г. –особено спрямо средното равнище в ЕС, сравним с този при страните с дългови проблеми (Гърция, Ирландия, Испания). Коефициентът на заетост намалява с 2 пункта през второто тримесечие на 2011 г. спрямо второто тримесечие на 2010 г. като за първи път в последните пет години е под нивото от 60%, достигайки 58.2% при приета цел в Лисабонската стратегия от 70 на сто.

На ниво 3 вариациите по този показател са в по-големи граници.

На база на този показател България не изостава много от средното за ЕС 27 68,6%. На ниво NUTS 2, на база на този показател на-добра е ситуацията в Югозападен район – 72,8%, а най-много изостава Северозападния с 60,1%.

Негативен момент е нарастващия брой предприятия без наети лица (150 хил. предприятия), или 46% от всички активни предприятия.

Силно тревожно е намаляването на заетостта на младежите в групата 15-­24 г. до 19.8% през второто тримесечие на 2011 г, които са почти двойно по-ниски от средните стойности за ЕС (35.2% през 2009 г.)

Обезпокояващо ниско е и равнище на общата и секторна производителност на труда. Производителността на труда на едно заето лице при сравнение с ЕС-27 = 100 през 2010 г. е 41.5, като България трайно заема последното място сред страните-членки през изминалите шест години.

Негативна е и регионална дисбалансираност на трудовия ресурс по възрастов и квалификационен признак. Над 75% от населението в трудоспособна възраст (47% от общото население) живее в градовете. 18% от населението с висше образование живее в градовете, а само 2% -в селата. Аналогична е картината и при населението със средно (34% към 10%) и основно образование (13% към 10%).

Постоянно нараства контингентът от безработни (370 хил. души) и обезкуражени лица (231 хил. души)4. Той се увеличава със 71% (спрямо 2008 г.) и е потенциален източник за заетост в „сивия сектор” на икономиката. Второто тримесечие на 2011 г. спрямо 2008 г. регистрираните безработни нарастват с 85.1 %, а обезкуражените – с 53.1%. Голяма част от тези лица са с ниско образование и квалификация.