Доклад на Република България по стратегиите за социална закрила и социално включване
Приоритетни политики, свързани със стабилността и финансовата устойчивост на здравната грижа
Изтегляне 1.39 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.3 Дългосрочна грижа
- 4.3.2 Приоритетни политики, свързани с достъпа до адекватна дългосрочна грижа
- 4.3.3 Приоритетни политики, свързани с качеството на дългосрочната грижа
- 4.3.4 Приоритетни политики, свързани със стабилността и финансовата устойчивост на дългосрочната грижа
4.2.4 Приоритетни политики, свързани със стабилността и финансовата устойчивост на здравната грижа С цел осигуряване на финансова устойчивост на националната система за здравеопазване се предвижда поетапно увеличаване на публичните средства за здравеопазване от БВП и гарантиране на финансова устойчивост на националните програми за подобряване на здравето на нацията, финансирани със средства от държавния бюджет. Осигуряването на допълнителни финансови приходи и намиране на варианти за привличане на повече ресурси ще се осъществява чрез успешно решаване на проблемите по събиране на здравноосигурителните вноски в необходимите срокове; максимално използване възможностите на структурните фондове на ЕС; стимулиране и развитие на доброволното здравно осигуряване; разширяване на възможностите за по-резултатно участие на НПО в дейностите по финансиране на здравеопазването. Ще се премине към разработване на единна методика за остойностяване на медицинските услуги като основа за ценообразуване, разработване на финансови разчети и планове и усъвършенстване на механизмите на заплащане на изпълнителите на медицинска помощ. Публично-частното партньорство ще се използва във финансирането на здравната система на основата на социални проекти, при които водещ критерий е общественият интерес. Чрез постигане и гарантиране на финансовата устойчивост на системата за здравеопазване ще се запази равния достъп до здравни услуги, включително високотехнологични, на всички здравноосигурени граждани, независимо от социалния им статус, с повишено качество и обем на медицинското обслужване. Предвижда се запазване на модела на задължителното здравно осигуряване на принципа на солидарността с усъвършенстване на механизмите на договаряне на медицинските дейности. Ще се осигурят възможности за включване на всички лица в системата на задължителното здравно осигуряване чрез идентифициране на проблемите по събирането на здравноосигурителните вноски и тяхната ритмичност. Поетапно ще се увеличава размерът на задължителната здравноосигурителна вноска, без да се увеличава данъчно-осигурителната тежест за населението. Това ще доведе до промяна в посока увеличение на дела на ресурсите, отделяни за заплащане на дългосрочните грижи. Предстои разработване на законодателни промени за въвеждане на задължително допълнително здравно осигуряване, осъществявано от здравноосигурителни дружества, отговарящи на определени условия. Едновременно с това ще се създават условия за развитие на доброволното здравно осигуряване, осигуряващо покриване на разходите за медицински услуги, които не се изплащат от НЗОК, като: навременно получаване на извънболнична специализирана медицинска помощ без направление; стоматологични услуги; заплащане на лекарства и медицински консумативи по отделни клинични пътеки; заплащане за избор на лекуващ екип; заплащане на потребителски такси; покриване на част от разходите за лекарствени продукти за домашно лечение. Повишаване на относителния дял на доброволното здравно осигуряване във финансирането на здравната система ще се осъществи чрез повишаване информираността на населението за възможностите, които предлага доброволното здравно осигуряване, разширяване на данъчните облекчения върху вноските за доброволно здравно осигуряване за физическите и юридическите лица, осъществяване на законодателни промени, насочени към преустановяване на нелицензирана здравноосигурителна дейност от страна на лечебни заведения (абонаментно обслужване) и дублираща дейност на застрахователни компании. Отчитайки наличието на ограничени ресурси в областта на здравеопазването и икономическите възможности на страната, се подчертава необходимостта от извършването на икономическа оценка, в резултат на която изборът на здравна интервенция и/или програма да се основава на доказателство за нейната ефективност. Счита се, че колкото е по-добро качеството на управление, толкова е по-силна връзката между здравните разходи и здравните резултати. Партньорството и междусекторното сътрудничество са от изключително значение при извършването на дейности, свързани с положителното повлияване на здравните детерминанти. МЗ си взаимодейства с МТСП, както и с всички други министерства, имащи пряко или косвено отношение към здравето на обществото, най-вече при разработването и изпълнението на редица стратегии и програми от национално и международно значение. Междусекторното сътрудничество се реализира в практиката чрез създадени ефективни механизми за взаимодействие. 4.3 Дългосрочна грижа 4.3.1 Напредък по отношение на Националния стратегически доклад за 2006-2008 г. и предизвикателствата, идентифицирани в Съвместния доклад по социална закрила и социално включване за 2007 г. Наред с общите предизвикателства за всички държави-членки на ЕС в Съвместния доклад по социална закрила и социално включване за 2007 г. беше идентифицирана конкретно за България необходимостта от: „Ускоряване на прилагането на реформата на услугите за предоставяне на дългосрочни грижи посредством по-голямо предлагане на социални услуги, по-нататъшна деинституционализация и разширяване на адекватните услуги, предоставяни в общността, без да се пренебрегва необходимостта от подобряване на качеството в съществуващите институции.” Това е в унисон и с набелязаните от България в Стратегическия доклад за 2006-2008 г. приоритетни направления за развитието на дългосрочната грижа за периода. Най-общо постигнатият прогрес в провежданата реформа в областта на услугите може да бъде описан чрез следните основни направления: 1. Финансиране Постигна се значително увеличение на финансовите средства, предоставяни от държавния бюджет, за финансиране на услугите, както в общността, така и в институциите (над 2 пъти повече средства в сравнение с 2005 г.). За гарантиране на ефективното разходване на средствата и подобряване на качеството на предлаганите услуги през 2008 г. се въведоха единни стандарти за финансирането на социалните услуги. Това допълнително подсили ефекта от предприетите действия за гарантиране на определен минимум от услуги за хората с увреждания и старите хора. Този минимум включва ключовите услуги, за които има търсене в България като услугите дневен център, дом за стари хора, център за социална рехабилитация и интеграция, защитено жилище, услугите в домашна среда – личен и социален асистент и други. Тези услуги са отговорност на държавата и тя финансира тяхното предлагане, като така гарантира нуждите в страната. Независимо, че притокът и на частно финансиране не е ограничен и продължава тенденцията на увеличение на частните доставчици на социални услуги, не се наблюдава нарастване на частните инвестиции в сектора на социалните услуги за хора с увреждания и стари хора. Общините обаче показват устойчивост във финансирането на определен тип услуги като най-успешните примери за това са услугите домашен социален патронаж и обществена трапезария. Почти няма община в България, която да не предлага и финансира услугата домашен социален патронаж. Около 9 % е нарастването на обслужваните потребители за периода 2005-2007 г. 2. Деинституционализация и развитие на социални услуги в общността Преходът от традиционната за България институционална грижа към услуги, предлагани в общността и семейството, се реализира главно чрез разширяване на кръга на услуги като дневни центрове, центрове за социална рехабилитация и интеграция, защитени жилища, развитие на модела за предлагане на услуги в домашна среда (личен асистент, социален асистент, домашен помощник, домашен социален патронаж). Това са успешни модели на услуги в България, които от една страна подпомагат самите лица, които имат нужда от ежедневна подкрепа и грижа и/или реинтеграция в общността. От друга страна – те отчитат нуждата от подкрепа на тези членове на семейството, които се грижат за нуждаещите се, да получават възнаграждение за това или съответно при грижа от трето лице, да се включат в пазара на труда. Тенденциите са за постоянно нарастване на броя на предлаганите услуги от този тип. Само за периода 2006-2007 г. са разкрити 30 нови защитени жилища. Друг пример са дневните центрове за стари хора, които към месец юни 2008 г. са 21, а до края на годината следва да се открият още 12 нови центрове. Що се отнася за услугите в домашна среда тяхното устойчиво предлагане се гарантира допълнително и чрез дейностите по Схема BG051POO1/07/5.2-01 Грижа в семейна среда за независимост и достоен живот на хора с различни видове увреждания и самотноживеещи хора - дейности „Социален асистент” и „Домашен помощник”, финансирана по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013 г. 3. Подобряване на институционалната грижа Грижата в домашна среда и в общността е приоритет в нашата политика. Факт е обаче, че в България все още има търсене на институционалната грижа, най-вече за стари хора. Това е единственият тип институционална грижа, който показва нарастване в търсенето и съответно в ползвателите. Поради това през 2006-2007 г. бяха разкрити и нови 9 домове за стари хора. Тези институции предлагат качествени грижи и са едни от добрите примери за институционална грижа, предлагана в България. Новите домове отговарят на новите изисквания за изграждане на домове за предоставяне на социални услуги. От друга страна, се модернизира инфраструктурата на съществуващи институции и се създават услуги от нов тип за възрастни хора и хора с увреждания, като например микродомове и защитени жилища. От една страна се подобрява качеството на живот в съществуващите услуги, а от друга се отварят повече възможности за избор пред потребителите. 4. Подобряване на качеството на грижата Тук дейността обхваща няколко направления: подобряване на материалната база, подобряване на структурата и професионалния капацитет на персонала, контрол относно спазването на критериите и стандартите за предоставяне на социални услуги. Подобряването на материалната база се осъществява освен с инвестиции в създаването на нови услуги и с дейности по реконструкция и подобряване на базата в съществуващи услуги, главно в институциите. Във връзка с подобряването на структурата и капацитета на персонала беше утвърдена Методика за определяне на числеността на персонала в специализираните институции и социални услуги в общността с цел оптимизиране на грижата, повишаване на качеството й, и кадровото обезпечаване на социалните услуги чрез осигуряване на мобилен и гъвкав управленски подход. По този начин бе определен минималния експертен състав, който е необходим за осигуряването на качествена грижа. Основното средство за подобряване на качеството на грижа остава обучението на персонала в нови методи на работа и прилагането на разработените методики за предоставянето на услугите. Такива обучения се провеждат, както за персонала в институциите, така и за персонала в услугите в общността. На лицата, които полагат грижи в домашна среда, също се предлагат обучения. Третото направление във връзка с повишаване на качеството на грижата е завишаването на контрола относно спазването на критериите и стандартите за предоставяне на социални услуги. Особено сериозни мерки бяха предприети по отношение на специализираните институции за хора с ментални увреждания. На базата на разработена методика за контролната дейност по предоставяне на социални услуги в специализираните институции беше извършен Трети национален мониторинг във всички специализирани институции за хора с ментални увреждания. Направен е анализ и са разработени оценки и планове за развитие на 29 институции за хора с увреждания. С цел подобряване на контролната дейност се проведоха обучителни семинари за инспектори в сферата на предоставянето на социални услуги в общността за възрастни хора с увреждания; семинари за представяне на Методиката за контролната дейност; работни срещи за запознаване с резултатите от Третия национален мониторинг на специализираните институции за хора с ментални увреждания. 5. Взаимодействие и координация между здравната и дългосрочната грижа В това направление са необходими допълнителни усилия за постигане на значими практически резултати. Законово е регламентирано в Закона за здравето осигуряването на ефективно взаимодействие на здравните и социалните услуги и повишаване на качеството на грижата. Законът за здравето нормативно регламентира възможността за създаването на здравни и дентални кабинети в специализираните институции за предоставяне на социални услуги (напр. домове за възрастни хора с увреждания, домове за стари хора), както и в приютите, социалните учебно-професионални центрове и центровете за временно настаняване. Предстои издаване на Наредба за устройството и дейността на здравните и денталните кабинети, която да гарантира по-доброто изпълнение на стандарта за здравна грижа, като в здравните кабинети на институциите, предоставящи социални услуги, се предвиждат широк кръг от дейности. Нуждата от по-добро взаимодействие и координация между здравната и дългосрочната грижа е особено належаща в грижата за хората с увреждания. В тази връзка между Министерство на здравеопазването и Министерство на труда и социалната политика беше подписан Рамков договор за осъществяване на координация между ангажираните институции за подобряване на положението на хората с ментални увреждания, настанени в специализирани институции. В него са разписани областите на сътрудничество между двете ведомства и конкретните ангажименти, които те имат за подобряване качеството на живот, качеството на предоставяните социални услуги, развиване на социални услуги в общността, деинституционализация на грижите и социално включване на хората с ментални увреждания. 6. Неформална грижа Един успешен пример за формализиране на грижата, полагана по отношение на зависими членове на семейството, в това число най-вече на хора с увреждания и болни хора, е програмата, в рамките на която се предоставя услугата личен асистент. Тя е насочена основно към близките на зависимите от грижа, като им осигурява заплащане на труда и съответното осигуряване. Средствата се предоставят от държавния бюджет. По програмата има и компонент, който обаче стимулира трети лица - извън близките и роднините на зависимите от грижа, да се включат в сектора на услугите като социални асистенти. През 2006 г. в Националната програма „Асистенти за хора с увреждания” се въведе нова приоритетна непосредствена цел: Извеждане на хора с трайни увреждания от специализирани институции чрез осигуряване на лични и социални асистенти в семейна среда. През 2007 г. се въведе нов подход при изпълнението на дейността „Социален асистент”, който обединява положителния опит от реализацията на Проект „Социални услуги в замяна на нови работни места” и Националната програма „Асистенти за хора с увреждания”. Целта на Програмата е постигане на социална адаптивност, намаляване броя на настанените в институционален тип заведения и разкриване на работни места в социални услуги. Социалният асистент се наема на пълен работен ден и обслужва средно две и повече нуждаещи се лица. Средствата се предоставят от държавния бюджет. По този начин се създадоха предпоставки за повишаване ефективността и качеството на обслужване на обгрижваните лица. За периода 2005-2007 г. услугите личен и социален асистент придобиха голяма популярност и устойчиво заеха място сред водещите услуги за възрастни хора и хора с увреждания. 4.3.2 Приоритетни политики, свързани с достъпа до адекватна дългосрочна грижа Не е възможно да говорим за достъп до услуги, ако не се гарантира тяхното разнообразие, както видово, така и количествено. Ето защо развитата мрежа от социални услуги в общността и в домашна среда е базовото условие за осигуряването на равен достъп до основни услуги за хората, нуждаещи се от дългосрочни грижи. Тъй като системата от тези услуги не е напълно изградена в цялата страна, нейното доразвиване е водещият ни приоритет във връзка с достъпа до услуги. Една от основните предпоставки за създаването на адекватна мрежа от услуги е добрата оценка на нуждите на общността. Ето защо на регионално ниво са приети Регионални стратегии за развитие и планиране на социалните услуги. Това е инструмент, чрез който на местно ниво може по-добре да се планира развитието на социалните услуги, като се отчитат местните потребности (вземайки в предвид определени показатели – население, възрастова структура, динамика на основните демографски показатели, налични услуги на ниво община и регион, брой самотно живеещи стари хора и т.н.). От гледна точка на видовото разнообразие основният критерий са потребностите на целевите групи. Българската практика до скоро не познаваше услуги като личен и социален асистент, които се предоставят в домашна среда и показват голяма степен на гъвкавост. Стартирането на тяхното предоставяне се основаваше именно на показаната нужда от подобни услуги. От друга страна, нарастването на броя на частните доставчици на социални услуги за подкрепа на възрастни хора и хора с увреждания води до разширяване на възможностите за достъп до различни социални услуги на повече потребители, както и по-добро адресиране на потребностите на целевите групи. Значение за равния достъп до услуги има и стойността на услугите, т.е. финансовата достъпност. Тъй като в настоящия момент повечето от услугите за възрастни хора и хора с увреждания се финансират от държавния бюджет, таксите, които се заплащат за тези услуги са нормативно определени и съобразени с факта, че голяма част от потребителите нямат доходи. По този начин е гарантирано безплатно предоставяне на услуги за най-уязвимите групи. За тези, които имат доходи, е предвидено да заплащат такси съобразно техния доход. При тази финансова уредба няма ограничения от финансова гледна точка за ползването на услугите, финансирани от държавния бюджет. Доказателство за това е и не намаляващия брой на желаещи да ползват тези услуги. Отново единственото ограничение е, че не може да се отговори на нуждите на всички желаещи поради липсата на достатъчно капацитет на съществуващите услуги. В тази връзка, наред с разкриването на нови услуги, се изпълняват и мерки за трансформиране на действащи специализирани институции с цел максимално използване на наличната база за предоставяне на услуги в общността. Въз основа на горното можем да обобщим следните приоритети във връзка с осигуряването на равен достъп до дългосрочна грижа:
4.3.3 Приоритетни политики, свързани с качеството на дългосрочната грижа По-сложен е процесът за гарантиране на по-високо качество на услугите, предлагани в съществуващите преди старта на реформата специализирани институции. При тях се налага не просто да се съблюдават стандартите за качество, а цялостни промени, които да приведат тези заведения към изискванията. В тази връзка се предприеха действия за закриване на част от институциите и преместване на потребителите в нови сгради, реформиране, преструктуриране и намаляване на капацитета на оставащите да функционират специализирани институции, прилагане на програми за повишаване квалификацията на персонала в специализираните институции с оглед спецификата на работата, най-вече с хората с увреждания. Друго средство е завишеният контрол. Проведените национални мониторинга в домовете се отразиха положително на този процес. Основните стандарти и критерии, за които се следи, са за: местоположение, материална база, хранене, здравни грижи, образователни услуги и информация, организация на свободното време и лични контакти, обслужващ персонал. Чрез проверките се осъществява постоянен контрол върху качеството на живот и предлаганите социални услуги на хората, настанени в специализирани институции. За подобряване качеството на живот на хората с ментални увреждания са разработени програми на национално и общинско ниво, организирани са посещения в специализирани институции с добри практики с цел популяризирането им. Социалните услуги се предоставят по избор на лицето. Налице е и изискване при желание за настаняване в специализирана институция първо да се предложат възможностите в общността. Това не цели ограничаване на личния избор на потребителите, а превенция на институционализирането. Независимо, че насочването към услугите в общността е винаги първата опция, повечето чакащи за услуги са за услугите в институциите за стари хора. Това говори и за още една положителна тенденция в развитието на институционалната грижа за стари хора – а именно нейното по-високо качество предполага и по-високо търсене. За предоставяне на социални услуги важно значение има индивидуалния план и социалната оценка на потребителя на социална услуга. За всеки потребител на социална услуга се изготвя индивидуален план на базата на оценка на нуждите и формулиране на целите, които следва да бъдат постигнати. В индивидуалния план на потребителя на услуги в специализирана институция се включват мерки за извеждане на лицето от нея, както и за социално включване. Доставчикът на социални услуги оценява изпълнението на плана на всеки 6 месеца и при необходимост го актуализира. Това показва отново, че основен приоритет на политиката е извеждането на хората от институциите. Поради това, процесите на превенция на институционализирането, които се ръководят главно чрез създаване на повече услуги в общността и семейството, са съпътствани и от процеси на реинтеграция на трайно институционализираните лица. В тази връзка се създадоха и междуведомствени комисии към всяка община, на чиято територия функционира специализирана институция за възрастни хора с увреждания. Целта на сформираните комисии е изготвянето на социална оценка на всички настанени в институциите лица относно обективното им състояние и в последствие съставяне на предложения и списъци на подходящи лица за приемане в защитените жилища и на лица, оценени за реинтеграция. Работата на сформираните комисии е с постоянен характер. Всяка година междуведомствените комисии отчитат общия брой на лицата, подходящи за извеждане от специализирани институции и лицата, подходящи за реинтеграция в семейна среда. Друго средство, както за регулиране на пазара на услугите, така и за по-добър контрол относно спазването на стандартите за качество, е задължителната регистрация на частните доставчици на социални услуги в Регистър към Агенцията за социално подпомагане. Важно средство в изпълнението на мерките за повишаване на качеството на услугите ще бъде партньорството между общините и частните доставчици, като основно усилията следва да се насочат към публично-частните партньорства в сферата на институционалната грижа. Методическата подкрепа, която се оказва на доставчиците на услуги, персонала и общините също подобрява качеството на услугите. От гореизложеното се открояват следните водещи политики за гарантиране на качествена дългосрочна грижа:
4.3.4 Приоритетни политики, свързани със стабилността и финансовата устойчивост на дългосрочната грижа Механизмите за финансиране на социалните услуги претърпяха много динамични промени. В изпълнение на програмата за финансова децентрализация се извърши разделение на дейностите, финансирани чрез общинските бюджети, на местни и делегирани от държавата и се определиха стандарти за численост на персонала и стандарти за издръжка на делегираните от държавата дейности, като специализираните институции и част от социалните услуги в общността се финансират от държавния бюджет. Като източници на финансиране на социалните услуги, предоставяни от общините и физическите и юридическите лица, регистрирани в АСП, са определени: държавния бюджет; общинските бюджети; Фонд „Социално подпомагане”, както и национални и международни програми. Финансирането на социалните услуги, които са делегирана от държавата дейност, се осъществява чрез трансфери от държавния бюджет към бюджетите на общините. То се извършва на базата на определени стандарти, които всяка година се преразглеждат и актуализират. Общините финансират социалните услуги, които са общинска отговорност (домашен социален патронаж, обществени трапезарии и др.). Най-важната промяна, която беше предприета, е въвеждането на единни разходни стандарти за издръжка на клиент в социалните услуги - делегирани от държавата дейности, чрез което се цели насърчаване на общините да договарят предоставянето на социални услуги с външни доставчици. Тенденцията е за непрекъснато увеличение на финансовите средства за социални услуги. Това, наред със стабилния и същевременно гъвкав механизъм за финансиране, изцяло гарантиран от държавата, осигурява устойчивост на системата и представлява основа за повишаване на качеството на предоставяните услуги, ефективно разходване на средствата за развитието им, базирайки се на мениджърския подход в тяхното управление и повишаване на заплащането на работещите в тази сфера. Потребителите на социални услуги заплащат такса за ползваните услуги, която се определя въз основа на веществената издръжка, личния доход на лицата и вида на предоставяната услуга. Таксите за социални услуги, финансирани от републиканския бюджет, се определят с Тарифа, утвърдена от Министерски съвет. Таксите за социалните услуги, финансирани от общинските бюджети, се заплащат по Закона за местните данъци и такси, а заплащането на социалните услуги, предоставени от физически лица, регистрирани по Търговския закон и от юридически лица се извършва по договаряне. Заплащаните такси най-вече за услугите, финансирани от държавния бюджет, имат важна роля за развитието на социалните услуги изобщо. Това произтича от факта, че една част от таксите постъпва в държавния бюджет, а друга част постъпва във Фонд „Социално подпомагане”, който финансира главно предоставянето на социални услуги. Въпреки това, ролята на таксите като инструмент за съ-финансиране на услугите не е достатъчно съществена. В условията на застаряване на населението и все по-нарастваща нужда от грижи, както за възрастните хора, така и за други зависими членове на семейството, сега действащата българска осигурителна система не притежава инструмент за отговор на тези предизвикателства. Поради това, ще се обърне внимание на въпроса по какъв начин да се гарантира ползването на услугите за дългосрочна грижа при нарастващ поток от потребители. Това ще е гаранция и за стабилността на системата, тъй като при запазването на настоящата ситуация, в която държавата е главният източник на финансирането на основния пакет услуги за дългосрочна грижа, ще се стигне до невъзможност от обхващане на всички нуждаещи се лица. Друг аспект за гарантиране на стабилността на системата е ясното разпределение на отговорностите и функциите между всички участници в процеса. В условията на децентрализация все повече се налага координация на дейностите на местно ниво. Поради това, инвестициите следва да се насочат към укрепване на този капацитет. Чрез услугите в общността значително се подпомагат семействата, които полагат грижи за зависими членове на семейството. Чрез част от услугите в домашна среда ролята на полагащите грижи се формализира и така те бяха включени в пазара на труда. За да може този процес да обхване всички лица, които полагат грижи за зависими членове на семейството, е необходимо да се разработи цялостна политика за тези лица. От горното се извеждат следните основни приоритети:
1 По-детайлна оценка по отделните сектори се съдържа в съответните раздели на настоящия доклад, посветени на социалното включване, пенсиите и здравната и дългосрочната грижа и прилежащите им анекси. Статистическите данни са представени в Анекс 1.1. 2 За допълнителна информация виж Анекс 2.1. 3 За по-подробна информация виж Раздел 2.7. 4 http://www.strategy.bg 5 Виж Раздел 2.7. 6 Виж: http://www.mlsp.government.bg/bg/docs/National%20Report%20SPSI%202006-2008_BG.Final.doc; http://ec.europa.eu/employment_social/spsi/docs/social_inclusion/2006/nap/bulgaria_en.pdf 7 Подробен доклад за изпълнението на Националния план за действие за социално включване за 2006-2008 г. се съдържа в Анекс 2.1. 8 Виж Анекс 1.3. 9 Виж подраздел 2.7.6. 10 Виж Анекс 1.1 и Анекс 2.1. 11 За бъдещите действия за подобряване на организационната форма на процеса за мониторинг виж подраздел 2.7.6. 12 Виж Анекс 2.4. 13 Виж в допълнение и подраздели 2.7.4 и 2.7.6. 14 Виж подраздел 2.7.6. 15 Виж Анекс 1.1. 16 Виж Анекс 1.1. 17 Виж Таблица 3 на Анекс 3.2. 18 Виж Таблица 4 на Анекс 3.2. 19 Виж Таблица 5 на Анекс 3.2. 20 Виж Таблица 6 на Анекс 3.2. 21 Очакваната средна продължителност на живота без затруднения за извършване на основни дейности от ежедневието (DFLE) през 2002 г. е 52.5 г. за мъжете и 66.8 г. – за жените. По този показател България се нарежда на 32-ро място сред мъжете и на 30-то – сред жените от 52 страни в Европа. 22 Последните данни за майчината смъртност са към 2006 г. - 12 на 100 000 живородени. 23 Според Националната програма за профилактика на наследствените болести, предразположения и вродените аномалии (2000-2005 г.) Каталог: ckfinder -> userfiles -> files -> politiki politiki -> Национална стратегия „визия за деинституционализацията на децата в република българия” Политически документ politiki -> Програма за обучение и заетост на продължително безработни лица предпоставки и необходимост от реализация на програмата politiki -> Споразумения между Министерството на труда и социалната политика и чуждестранни сродни министерства politiki -> Доклад Сравнителен анализ на разходите и ползите от системите за грижа за детето politiki -> Доклад юли 2012 Юни 2013 г. Резюме error: Reference source not found politiki -> Закон за социално подпомагане ксо кодекс за социално осигуряване politiki -> Списък на членовете на национален консултативен съвет по професионална квалификация на работната сила Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|