Доклад на Република България по стратегиите за социална закрила и социално включване
Ч А С Т 2 Н А Ц И О Н А Л Е Н П Л А Н З А
Изтегляне 1.39 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- равния достъп до услуги
- 2.2 Ключови предизвикателства, приоритети и цели
- 2.2.1 Ключови предизвикателства
Ч А С Т 2 Н А Ц И О Н А Л Е Н П Л А Н З А Д Е Й С Т В И Е З А С О Ц И А Л Н О В К Л Ю Ч В А Н Е 2 0 0 8 – 2 0 1 0 2.1 Напредък по изпълнението на Националния план за действие за социално включване за 2006-2008 г. Наред с четирите основни политически цели, които България си постави в първия й Национален план за действие за социално включване, бяха заложени и 12 количествено измерими цели6. Постигнатият прогрес в тяхното изпълнение е неравномерен по отношение на отделните показатели. Най-общо уроците от изпълнението на Националния план за действие за социално включване за 2006-2008 г., които са взети предвид в подготовката на новия план, могат да се обобщят в следното:
От гледна точка на количественото измерване на постигнатия напредък резултатите по 12-те цели към 2007 г. са:
От гледна точка на политическите мерки, изпълнявани в рамките на Националния план за действие за социално включване, следва да се отбележи, че почти всички оказваха едновременно влияние върху всяка една от политическите цели, както и поставените пред страната ни предизвикателства в Съвместния доклад по социална закрила и социално включване за 2007 г. (профила за България). Следва да се отчете и тяхната разнообразност и всеобхватност7. През 2007 г. и 2008 г. изпълнението (качествено и количествено) беше оценено. Оценките показаха най-проблемните области, в които се налагат по-сериозни усилия и през 2008-2010 г. Макар, че се доказа дългосрочния характер на четирите основни политически цели в плана за 2006-2008 г., се откроиха и по-сериозни средно-срочни предизвикателства, без адресирането на които не е възможен сериозен и траен напредък. Политиките за включващ пазар на труда показват едни от най-сериозните положителни резултати. В хода на изпълнението на плана се наложи да се наблегне не толкова на постигането на временен ефект, а на устойчивостта и трайния ефект на мерките и резултатите. Голямото разнообразие от програми и мерки успя да обхване всички рискови групи на пазара на труда. Въпреки това, като проблем се очерта недобре структурираната политика за обезкуражените лица. В тази връзка се предприеха допълнителни мерки за разработване на цялостна програма. Във връзка с повишаването на професионалната квалификация се наложиха допълнителни мерки с оглед качеството на обученията и обръщане на специално внимание на ранно отпадналите от образователната система. Макар, че се предприеха допълнителни мерки и за справяне с младежката безработица, те не са добре обвързани с допълващи политики, като например в областта на образованието и социалните услуги. Въпреки реализираните мерки, хората с увреждания са друга уязвима група на пазара на труда, която запазва постоянни нива на безработица. Активната политика на пазара на труда допринесе и за намаляване на броя на подпомаганите със социални помощи лица в трудоспособна възраст. Това от своя страна доведе до по-добро прилагане на индивидуалния и диференциран подход в социалното подпомагане. Постигна се по-добра целенасоченост на социалните помощи, като се предоставят и повече целеви помощи, например в подкрепа на самотни родители, осиновители, хора с увреждания и т.н. За лицата в трудоспособна възраст приоритетът е участие на пазара на труда, но това налага и създаването на подпомагащи програми за социална реализация на тези лица, които да съпътстват програмите в сферата на заетостта. Като обща оценка следва да се отчете, че концепцията за активно включване не се прилага в еднаква степен по отношение на всички рискови групи на пазара на труда. Резултатите в рамките на равния достъп до услуги показват най-голяма неравномерност. Много сериозно се отчита нуждата от подобрена координация и съвместна дейност между различни участници в процеса. Най-важното, което може да обобщим във връзка със сектора на услугите е, че всяка една област показва напредък, но са нужни много усилия и финансови ресурси за постигане на по-съществени резултати. Тук ролята на структурните фондове на Европейския съюз се оценява изключително високо. Има области на действие, които независимо, че търпят положително развитие, изискват още по-сериозни мерки в бъдеще. Една от тях е осигуряването на достъпна среда. Макар, че се отчита по-голяма активност, все още много следва да бъде направено. Нуждата от последователна практическа реализация на законодателството и стратегическите документи е сериозна. Същото се отнася и за подобряване на жилищните условия за по-уязвимите групи, най-вече за ромите. Някои от допълнителните дейности, които бяха предприети, са свързани с разработването на План за действие за осигуряване на свободен достъп за хората с увреждания до сградите на държавната администрация, популяризиране на целите на жилищната стратегия, промени в законодателството и други. Друг сектор, който поради бързото си развитие и нуждата от адекватен отговор на потребностите на различни групи уязвими лица непрекъснато поставя нови предизвикателства, е сектора на социалните услуги. Един от най-сериозните проблеми в този сектор се оказа финансирането. Поради това, една от мерките беше въвеждането на система от единни стандарти за финансиране на всички видове социални услуги, които са делегирана държавна дейност – в институциите и в общността. Това е съпътствано и със съществено увеличение на финансовите средства за социални услуги. Друго предизвикателство е нуждата от специфични услуги, непознати на българското законодателство и практика, което наложи законодателни промени. Положителните тенденции в нарастването на услугите в общността, на доставчиците им и на самите бенефициенти се отрази на капацитета на системата за по-ефективен и всеобхватен контрол. Това наложи допълнителни методики за контролна дейност и за предоставяне на услуги. От години подобряването на качеството на живот в специализираните институции е сериозно предизвикателство в политиката на България. Модернизирането на тези специализирани институции както за деца, така и за дългосрочна грижа, не е свързано само с чисто материални и финансови аспекти. Такива инвестиции се правят в институциите. По-спешната задача е модернизирането на самата грижа чрез въвеждане на нови методи за индивидуална работа с потребителите, обучения на персонала и т.н. Привличането на неправителствения сектор като водещ партньор в този процес е предизвикателство, по което в рамките на плана за социално включване за 2006-2008 г. не успяхме да постигнем сериозен напредък. Макар, че броят на частните доставчици на услуги нараства, готовността им за партньорство по отношение на институционалната грижа е по-слаба, отколкото за такова в сектора на услугите в общността. Доказателство за това е нарастващият брой публично-частни партньорства, които се развиват главно в сектора на социалните услуги в общността. Промяната на обществените нагласи е дейност, в която също се разчита на сериозното партньорство с неправителствения сектор. Едни от най-сериозните предизвикателства пред политиката по социално включване постави осигуряването на равен достъп до образование за всички деца. Качественото образование е една от основните предпоставки за социално включване и за превенция на изпадането в бедност на децата и младежите. Налице е сериозно нарастване, както в броя на интегрираните деца и ученици със специални образователни потребности, така и на ресурсните учители и специалисти, които подпомагат интегрираното обучение. Създаването на подкрепяща среда за интегрирано обучение зае ключово място в рамките на политиката за включващо образование. Въпреки това, достъпността на физическата среда и подготвеността на педагогическия и учителския състав остават едни от най-сериозните предизвикателства. Слабата работа с родителите на деца с и без увреждания, както и със самите деца с цел разбирането на по-различните възможности на децата с увреждания също изисква допълнителни мерки. Нуждата от по-добре координиран и всеобхватен подход съпътстваше реализацията на дейностите във връзка с образователната интеграция на уязвими етнически групи и намаляване броя на учениците от ромски произход, които учат в сегрегирани училища. Резултатите показват, че сегрегираните училища намаляват, но десеграгацията на образованието на ромските деца изисква още по-целенасочени мерки. Стартираха специални процедури за проекти за включващо образование на децата от етническите групи. Реализираха се множество дейности и в рамките на инициативата „Десетилетие на ромското включване 2005-2015 г.”. Въпреки това, не са налице сериозни успехи с решаването на проблема с отпадането от училище, като се има предвид, че основната група деца, които напускат училище, са от ромски произход. Броят на напусналите образователната система деца и ученици като цяло не намалява в рамките на 2006-2008 г., което изисква сериозно преосмисляне на част от провежданите политики в тази връзка. Не по-малко предизвикателства постави и друг ключов сектор в сферата на услугите, а именно – здравната грижа. От гледна точка на политиките по социално включване основните усилия бяха фокусирани върху достъпа до качествено здравеопазване и грижа. Най-уязвима група в това отношение продължава да бъде ромската общност. Това наложи приоритетно насочване на усилията в тази насока. Редица мерки бяха изпълнени, но едни от най-успешните са обучението и наемането на здравни медиатори, като тази дейност в рамките на 2007 г. се разшири, изключително ефективната работа на екипи от над 100 здравно-социално сътрудници от ромската общност, които от 5 години работят по Националната програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН” и Програма „Подобряване на контрола на туберкулозата в България”. Дейностите за повишаване на здравната култура сред уязвимите групи, и в частност сред ромското население, показаха важната роля на участието на неправителствения сектор. В тази връзка са необходими усилия за по-активното им включване, тъй като практиката показа, че това е най-добрият начин за достигане до тези групи. От всичко казано дотук е видно, че няма сектор в българската политика, който да не допринася за намаляване на бедността и социалното изключване сред най-уязвимите етнически групи в България, и в частност сред ромската общност. Предизвикателствата в тази връзка остават също така многостранни. Много сериозен принос към постигане на целите на политиката по социално включване през 2006-2008 г. имаше участието на България в международната инициатива „Десетилетие на ромското включване 2005-2015 г.”. Сериозни усилия се положиха и за изграждане на административен капацитет, за координация между отговорните институции и активното участие на гражданското общество. Пълната интеграция на ромите в българското общество обаче не е факт. Тя ще изисква и за в бъдеще целенасочени мерки в сферата на заетостта, образованието, здравната грижа, социалните услуги, семейното и социалното подпомагане, жилищата, грижата за деца, антидискриминацията и други области. Многостранният подход по принцип е неизменна част от всички мерки и политики в рамките на социалното включване. Пример за това е и политиката за интеграция на хората с увреждания. Оценката от нейното реализиране показа, че най-сериозният проблем, който не е адекватно решен, е свързан с достъпността на средата, а най-положителните тенденции са в сферата на социалните услуги за хора с увреждания. Налице е и сериозна промяна в обществените нагласи спрямо хората с увреждания като хора с различни възможности. Неправителственият сектор е също изключително активен. Въпреки някои съществени успехи по отношение на равните възможности за хората с увреждания, резултатите в областта най-вече на заетостта, повишаване на доходите и подобряване на качеството на живот на хората с ментални увреждания в институции не са на очакваното равнище. Децата също са идентифицирани в плана за социално включване за 2006-2008 г. като една от най-застрашените от риск от бедност и социално изключване групи в България. Изпълняваните мерки са от подкрепа на семействата до деинституционализация и подобряване на качеството на живот в институциите и подобряване на мерките за закрила на детето. Един от най-проблемните сектори се оказа мотивирането на родителите от определени рискови групи семейства да се грижат добре за техните деца и свързаното с това прекъсване на предаването на бедността от родителите на децата и впоследствие на техните деца. В тази връзка се предприеха допълнителни законодателни и практически мерки за насърчаване на отговорното родителство. Подобни мерки се предприеха и за подобряване на системата за закрила на детето и мрежата от социални услуги за деца и семейства. Може би най-сериозната стъпка от гледна точка на стратегическото планиране по отношение на детското благосъстояние е приемането на Национална стратегия за детето 2008-2018 г. от Народното събрание. Това наистина постави политиките за детето на по-широка обществена и политическа основа, а планирането на дългосрочна и многостранна основа. Консолидирането на общественото мнение в посока довеждане докрай на реформата в грижата за децата е допълнителен положителен фактор за справянето с проблемите, които поставят нарастващото ниво на бедност сред децата и многостранните форми на риска от социално изключване, които ги засягат. Другата социална група, която е идентифицирана в плана за 2006-2008 г. като една от най-застрашените от изпадане в бедност, е тази на възрастните хора в над пенсионна възраст. Най-съществените действия, които следваше да се предприемат в периода 2006-2008 г., са свързани с приспособяване на доходите на пенсионерите към икономическите условия, така че да се гарантира осигуряването на достоен живот за тези лица. Другото направление, което показа нужда от спешни мерки, е нарастването в търсенето на институционална грижа от възрастните хора – това доведе, както до промени в законодателството, така и до спешното разкриване на нови домове за възрастни хора, наред с разкриването и на нови дневни центрове. Положителен ефект за постигане на целите на социалното включване, равните възможности и антидискриминацията, заложени и в Националния план за действие за 2006-2008 г., имаше и реализацията в България на Европейската година за равни възможности за всички - 2007 г. Бяха изпълнени редица дейности и набелязани бъдещите предизвикателства. Наред с равните възможности за ромите, младежите, хората с увреждания и други уязвими групи, особено внимание се отдели и на въпросите за равенството на мъжете и жените. В тази връзка Годината даде допълнителен тласък на провежданите политики, част от основните направления на които са: елиминиране на неравенствата на пазара на труда, насърчаване на баланса между семейните и професионалните задължения, преодоляване сегментацията на пазара на труда, в т.ч. и редуциране различията в заплащането, подкрепа на предприемачеството сред жените и други. Сериозни предизвикателства продължават да поставят високите равнища на бедност сред възрастните жени, положението на жените и момичетата от някои етнически общности, жените в земеделските райони и други. Предотвратяването и намаляването на бедността и социалното изключване е най-генералната цел на първия български Национален план за действие за социално включване. Поради това, всички изпълнявани мерки целяха повишаване на жизнения стандарт на българските граждани, като специалният фокус беше върху по-уязвимите групи. Данните за периода 2005-2007 г. показват нарастване на доходите на българските граждани и постоянно ниво на бедност за страната (14.1 % за 2007 г.). Въпреки това, за някои уязвими групи нивата на бедност се покачват. Сред тях са децата, пенсионерите, най-вече жените, безработните. Това показва нужда от сериозни мерки за промяна на положението, в което се наблюдава нарастване на риска от бедност за групите извън пазара на труда, докато общият жизнен стандарт в страната се повишава. В допълнение към това, като силно уязвима група се открояват домакинствата с три и повече деца, като при тях е най-сериозното покачване на риска от бедност (с 25 п.п. за периода 2005-2007 г.). Негативни са тенденциите, макар и в по-ограничена степен, и за едночленните домакинства и за домакинствата с двама родители и едно дете, за разлика от тенденциите при домакинствата с две деца, при които рискът намалява. За периода се наблюдава и увеличение в разликата между нивата на бедност между жените и мъжете, като равнището на бедност за жените запазва по-високото си ниво. В сравнение с 2005 г. слабо е и увеличението на въздействието през 2007 г. на социалните трансфери върху намаляването на риска от бедност, като водещата роля сред тях продължават да имат пенсиите. Казаното до тук много ясно показва необходимостта от добре балансирани мерки за повишаване на доходите и намаляване на бедността. В тази връзка значението и обвързването с допълнителни ключови политики за социална защита на определената за първи път за 2007 г. и ежегодно актуализирана официална линия на бедност за страната предстои да нараства. 2.2 Ключови предизвикателства, приоритети и цели От анализа и оценката на постигнатия към момента напредък по изпълнението на основните политики за социално включване е видно, че дългосрочните приоритети на България в борбата с бедността и социалното изключване остават непроменени. Те са:
2.2.1 Ключови предизвикателства България е страна с редица предизвикателства в областта на социалното включване и бедността. Няма сектор от политиката, в който да не се налага да се предприемат допълнителни мерки. Оценката и анализът на постигнатия напредък показаха също, че е необходим по-специален фокус върху определени целеви групи. Поради това, планът за 2008-2010 г. е ориентиран именно към определени групи от обществото, които изискват много по-сериозно внимание и много по-голяма концентрация на ресурси. Това ще се отрази положително на цялостния ефект от политиките за борба с бедността и социалното изключване. Положителен ще бъде и ефектът от разработването и прилагането на интегрирана стратегия за борба с бедността и социалното изключване в България, която да не е със средно-срочен характер, а да е в хоризонт от поне 8-10 години. Подобна стратегия липсва в България, независимо, че има редица стратегии и планове, насочени към всяка една от уязвимите групи в обществото8. Приемането на дългосрочна стратегия за борба с бедността и социалното изключване ще бъде и част от отбелязването в България на Европейската година за борба с бедността и социалното изключване – 2010. Едно от най-сериозните за България предизвикателства е предаването на бедността между поколенията. Трудността обществото да се справи с този проблем произтича главно от недобрата координация на политики, мерки и отговорни институции. В тази връзка една от основните политически цели, които България си поставя за 2008-2010 г., е ограничаване на предаването на бедността между поколенията. Въпросите на превенцията на изпадането в бедност и социално изключване ще заемат ключово място в плана. Това произтича от оценката на реализацията на предишния план, която показва, че повечето от провежданите политики и мерки са с коригиращ характер, като по-скоро смекчават последиците от изпадането в бедност и социално изключване, отколкото да предотвратяват тези състояния. В българското общество е постигнат консенсус относно нуждата от решителни действия във всички области на политиката, които имат отношение към детското благосъстояние като цяло. В тази връзка ще работим в насока преодоляване на високите нива на бедност сред децата и домакинствата с деца, повишаване на доходите и подкрепа на семействата с деца и т.н. Сериозно място в тази политика ще продължи да има деинституционализирането на грижата за деца. Отговорното родителство и инвестициите в ранното детско развитие са области, в които също трябва да вложим значителни ресурси. Това са въпроси, неразривно свързани и със следващия етап от развитието на децата, а именно включването им в учебния процес. Отпадащите от образователната система деца не намаляват. Поради това, тези въпроси ще продължат да бъдат сред най-сериозните ни предизвикателства в следващите години. Връзката между постигането на високо детско благосъстояние с целия възможен набор от политики и намаляването на бедността и социалното изключване в цялото общество е безспорна. Поради това и основните ни усилия ще се концентрират в тази насока. Активното включване като концептуална рамка ще се отрази позитивно на изпълнението. Особено внимание ще отделим на младежите – тази част от обществото, която в прехода от детството към зрелостта се нуждае от изключително сериозна подкрепа с цел прекъсване на обръча на предаването на бедността. Оценката ясно показа по-уязвимата позиция по отношение на изпадането в бедност на лицата извън работната сила. Несъмнено активното включване на пазара на труда е основно средство не само за подкрепа на семействата с деца и младежите, но и на тези отдалечени от пазара на труда групи, които се нуждаят от допълнителни подкрепящи мерки. То неминуемо би гарантирало едно по-ефективно взаимодействие между целите от Лисабон за социална кохезия, по-висок икономически растеж и повече и по-добри работни места. Активиране на предлагането на труд е един от приоритетите в Националната програма за реформи на Република България (2008-2010 г.), където се очертава стратегията за повишаване не само на предлагането на труд, но и за повишаване качеството на заетостта. Настоящият план се фокусира върху действия, насочени към подпомагане на лицата, изложени на риск от социално изключване, в това да станат и да продължат да бъдат активни на пазара на труда. Реинтегрирането на неактивните лица на пазара на труда ще гарантира не само тяхното лично благоденствие, но и това на обществото като цяло чрез повишаване на потенциала за икономически растеж. В тази връзка в рамките на настоящия план ще поставим акцент и върху следните най-уязвими групи на пазара на труда - хора с увреждания, роми, лица, зависими от социално подпомагане, нискограмотните или неграмотните безработни, неактивните и обезкуражени лица и други. Ясно е, че между основните групи има припокриване по различни признаци. В ромската етническа група например се концентрират различни рискови фактори – като зависимост от системата за социално подпомагане, неграмотност или слаба грамотност, безработица, високи нива на бедност и др. Всичко това показва, че без интегрирано и многостранно разглеждане на тези проблеми няма как да постигнем траен успех. Например - без подкрепа за образованието на ромските деца не може да се очаква адекватното и доброто им включване в работната сила впоследствие. Примерът отново извежда на преден план нуждата от превантивна работа вместо инвестиране в последващи интервенции, което е много по-скъпо. Дейностите за трайно завръщане на пазара на труда на лица в трудоспособна възраст, получаващи месечни социални помощи, ще допринесат за фокусиране на системата за социално подпомагане към наистина най-нуждаещите се лица и семейства. Осигуряването на достойни доходи от труд ще бъде и водещият принцип в политиката спрямо рисковите групи в трудоспособна възраст с цел предотвратяване на феномена „работещи бедни”. От казаното дотук е видно, че въпросите за социалното включване на уязвимите етнически групи, и в частност на ромите, отново ще заемат водещо място сред нашите политически цели за 2008-2010 г. Тяхната интеграция поставя сериозни антидискриминационни предизвикателства, към които ще се насочат и мерките в плана. Ситуацията на жените и момичетата от определени общности също е с по-засилено внимание в новия план. Превенцията на бедността и социалното изключване ще заема ключово място и в целите по отношение на хората с увреждания. Всеки напредък на България по отношение на антидискриминационните мерки не може да се разгърне в пълна степен най-вече поради ограниченията, които налага недостъпната среда. В повечето случаи тя е сериозна пречка за участието на хората с увреждания в обществения живот. Наред с въпросите на достъпа до заетост, осигуряване на адекватни доходи и подкрепа, включително и чрез социални услуги, основно предизвикателство, с което България следва спешно да се справи, е осигуряването на достъпна среда. Много сериозен фокус ще се постави и на грижата за хората с ментални увреждания (най-вече в специализираните институции). Допълнителни мерки ще се предприемат и за приемането на хората, които са с по-различни възможности. Каталог: ckfinder -> userfiles -> files -> politiki politiki -> Национална стратегия „визия за деинституционализацията на децата в република българия” Политически документ politiki -> Програма за обучение и заетост на продължително безработни лица предпоставки и необходимост от реализация на програмата politiki -> Споразумения между Министерството на труда и социалната политика и чуждестранни сродни министерства politiki -> Доклад Сравнителен анализ на разходите и ползите от системите за грижа за детето politiki -> Доклад юли 2012 Юни 2013 г. Резюме error: Reference source not found politiki -> Закон за социално подпомагане ксо кодекс за социално осигуряване politiki -> Списък на членовете на национален консултативен съвет по професионална квалификация на работната сила Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|