Доклад на Република България по стратегиите за социална закрила и социално включване
Допълнително пенсионно осигуряване
Изтегляне 1.39 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.2.4 Мерки за подобряване на адекватността на пенсионната система
- 3.3 Преглед на финансовата устойчивост на пенсионната система 3.3.1 Заетост и удължаване на трудовия живот
- 3.3.2 Държавна пенсионна система
- 3.3.3 Допълнително пенсионно осигуряване
3.2.3 Допълнително пенсионно осигуряване Броят на лицата, осигурени във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване към края на 2007 г., отбелязва ръст спрямо 2006 г. от 6.96 %, достигайки 3 440 814 души. Броят на лицата, осигурени в универсални пенсионни фондове, реализира 7.5 % ръст за една година. В професионалните пенсионни фондове този показател е 7 %, а в доброволните – едва 4.56 %. Ръстът на броя на осигурените лица и в трите вида фондове за допълнително пенсионно осигуряване е умерен и относително постоянен в последните отчетни периоди, като най-забележим е ръстът в броя на лицата, осигурявани в универсални пенсионни фондове. Това се дължи на вливането на нови кохорти млади хора на пазара на труда и в състава на заетите. Така директно се увеличава и броят на осигурените лица в универсалните пенсионни фондове. За повишаване на адекватността на дохода на осигурените във фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване лица след оттеглянето им от пазара на труда, допринася разпоредбата на КСО за т.нар. „минимална доходност”. Минималната доходност се определя от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор поотделно за универсалните и професионалните пенсионни фондове на базата на постигната доходност от управлението на фондовете от съответния вид за предходните 24 месеца. Минималната доходност за съответните видове пенсионни фондове представлява 60 % от средната постигната доходност или с 3 п.п. по-малка от средната - което от двете числа е по-малко. В случаите, когато минималната доходност не е достигната, необходимите средства за достигането й се допълват от резерва за гарантиране на минимална доходност на пенсионния фонд, а ако и той се окаже недостатъчен – от резерва на пенсионноосигурителното дружество, предназначен за тази цел. Всички фондове за допълнително пенсионно осигуряване реализират годишна доходност през разглеждания период по-висока от основния лихвен процент и инфлационните равнища, с което е постигнато реално нарастване на пенсионните спестявания на осигурените лица. Въпреки това, разчетите показват, че сравнително високите такси оказват чувствително влияние върху размера на натрупаните средства по партидата и на очаквания размер на пенсиите. Инвестиционната такса в универсалните фондове, която е в размер на 1 %, намалява натрупаната сума по партидата и съответно пенсията с 14.97 % за 40 годишен период на осигуряване. Първото изплащане на пенсии от професионални пенсионни фондове е планирано за 2011 г. От универсалните пенсионни фондове ще започнат да се изплащат пенсии през 2020 г. на жени, пенсионирали се на възраст 60 г. и през 2023 г. на мъже на възраст 63 г. Изключение правят група жени, които биха се възползвали от възможността да се пенсионират 5 г. по-рано (2015 г.) и мъже при същите условия (2018 г.). Фондовете за допълнително доброволно осигуряване към 31.12.2007 г. изплащат 1 886 пенсии. 3.2.4 Мерки за подобряване на адекватността на пенсионната система 1) Преизчисляване на пенсиите със средния осигурителен доход за 2007 г. Мярката бе осъществена с промяна на законодателството през месец юли 2008 г. Благодарение на това, всички пенсии ще бъдат отново изчислени, но на база средния осигурителен доход за страната за 2007 г. в размер на 389.17 лв. Така ще се навакса изоставането в размерите на пенсиите, отпуснати до края на 1999 г. и след това, изчислени на базата на по-нисък осигурителен доход, отколкото е средният за 2007 г. 2) Увеличение на приноса на всяка година осигурителен стаж при определяне размера на пенсията. В момента се обсъжда възможността всяка година осигурителен стаж да има по-голям принос при определяне на размера на пенсията. По силата на сега действащата пенсионна формула, всяка година стаж дава 1 %, като намеренията са той да се увеличи до 1.1 %. 3) Намаляване на инвестиционната такса в допълнителното пенсионно осигуряване. Анализът на Комисията за финансов надзор показва, че таксите оказват значително влияние върху размера на очаквания размер на пенсиите от допълнителното пенсионно осигуряване. Поради тази причина са инициирани промени в законодателството за намаляване на максималния размер на таксата върху активите на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Направени са предложения за изменения и в уредбата на таксите и удръжките, събирани от пенсионноосигурителните дружества, като се предвижда постепенно намаляване до 0.6 % на таксата за управление на активите при задължителните пенсионни фондове с 0.1 % годишно, считано от 2010 г. до 2013 г., а също така и диференциране на таксата за прехвърляне в зависимост от продължителността на участие във фонда и отпадането й при участие в него над две години. 3.3 Преглед на финансовата устойчивост на пенсионната система 3.3.1 Заетост и удължаване на трудовия живот По данни на НСИ равнището на икономическа активност (15-64 г.) за 2007 г. е 66.3 % или с 4.2 п.п. повече спрямо 2005 г. Този показател е с около 4 п.п. по нисък от стойността на показателя за ЕС 27, който е около 70 %. Нивото на икономическа активност е 70.6 % за мъжете и 62.1 % за жените. През първото тримесечие на 2008 г. икономически активното население в страната на възраст 15-64 навършени години е 3 465.8 хиляди. Равнището на икономическа активност за населението в същата възрастова група е 67 %, или с 2.1 % п.п. по-високо в сравнение с първото тримесечие на 2007 г. По пол този показател е съответно 71.5 % за мъжете и 62.6 % за жените. През последните години се наблюдава устойчива тенденция на нарастване броя на заетите лица в страната. Наред с устойчивия икономически ръст и провежданата активна политика на пазара на труда, за нарастване на регламентирната заетост допринесе и намалението на данъчните и на осигурителните ставки. Равнището на заетост за възрастовия интервал 15-64 г. през 2007 г. е 61.7 %, с 5.9 п.п. повече спрямо 2005 г. Равнището на заетост при мъжете е 66 % през 2007 г., а при жените - 57.6 %. През първото тримесечие на 2008 г. равнището на заетост на населението на 15-64 г. е 62.6 % при 59.7 % за същия период на 2007 г. Нивото на заетост се увеличава с 2.8 пункта за мъжете, и с 3 пункта за жените, като достига съответно 66.9 % и 58.4 %. Равнището на заетост при младежите (15-24 г.) за 2007 г. е 24.5 %. Значително увеличение се наблюдава в равнището на заетост сред лицата на възраст 55-64 г. до 42.6 % през 2007 г. Равнището на заетост при жените в тази възрастова група през 2007 г. е 34.5 % и е със 17.3 п.п. по-ниско от това при мъжете (51.8 %). Положително влияние за нарастване на равнището на заетост и намаляване на разликата в заетостта между половете оказва целенасочената и последователна активна политика на пазара на труда за запазване на трудовата активност с повишаване на възрастта, както и законодателните промени по отношение увеличаването на възрастта за пенсиониране. Тези фактори ще продължат да оказват по-голямо влияние върху заетостта на жените в по-високите възрастови групи. Необходими са целенасочени политики за повишаване адаптивността на по-възрастните работници към новите изисквания на работодателите. През 2007 г. равнището на безработица продължава да намалява и достига 6.9 % средно за годината при средно за ЕС равнище за 2007 г. от 7.1 %. През първото тримесечие на 2008 г. безработните лица са 228.8 хил., а нивото на безработица - 6.5 %. Равнището на безработица при жените (6.7 %) е малко по-високо (с 0.3 пункта) от този на мъжете. В сравнение с първото тримесечие на 2007 г. броят на безработните лица намалява с 43.9 хил., а равнището на безработица - с 1.5 пункта. Безработицата намалява с 1.3 пункта при мъжете и с 1.7 пункта при жените. От всички безработни лица 43.4 % са с основно или с по-ниско образование. Нивата на безработица по степени на завършено образование са съответно - 2.8 % за висше образование, 5 % за средно, 15.9 % за основно и 30.4 % за начално и по-ниско образование. Продължително безработните лица са 116.2 хил., или 50.8 % от всички безработни. Равнището на продължителна безработица е 3.3 % - съответно 3 % за мъжете и 3.6 % за жените. Нивото на регистрирана безработица през юни 2008 г. достигна до своето най-ниско равнище за последните 15 години – 5.97 %. Положителни тенденции се наблюдават и в структурата на безработните по пол, продължителност на безработица, възраст и образование. Безработицата намалява и при жените и мъжете, но безработните мъже намаляват с по-висок темп в сравнение с жените. Равнището на безработица при жените намалява от 9.8 % през 2005 г. на 7.3 % през 2007 г., а това при мъжете от 10.3 % през 2005 г. на 6.5 % през 2007 г. Наред с общото намаление на безработицата се наблюдава намаление и на дълготрайната безработица в страната. За последните четири години средногодишният брой на продължително безработните, регистрирани в бюрата по труда, намалява през 2007 г. с 30.1 % спрямо 2005 г., което до голяма степен се дължи на провежданата активна политика по отношение на тази група безработни. Изпълнена е целта за осигуряване на участие на най-малко 25 % от продължително безработните лица в активни мерки и програми. Все още високият дял на продължително безработните показва, че те не са сред предпочитаната работна сила от работодателите и за тях са необходими действия и мерки на активната политика на пазара на труда. Безработицата при възрастните лица намалява, макар и с по-ниски темпове в сравнение с общото намаление на безработицата. Броят на регистрираните безработни над 50 години достига 102 668 лица през 2007 г., а към месец юни 2008 г. намалява до 88 785. Заетостта и удължаването на трудовия живот пряко влияят на подобряването на финансовата устойчивост на пенсионната система. По-големият брой заети и осигуряващи предполага повече приходи от данъци и осигурителни вноски. В индивидуален план времето, прекарано извън заетостта, отдалечава лицето от момента на пенсиониране и от достъп до пенсионни доходи, и го доближава до ситуация на бедност. По-краткотрайното участие в трудовия живот и в осигуряването предопределя по-малък стаж, по-ниска пенсия и по-голям риск от изпадане в бедност в бъдеще. 3.3.2 Държавна пенсионна система В последните две години България предприе мерки за намаляване на общата осигурителна вноска. Това бе направено с цел намаляване на склонността за заобикаляне на осигурителното законодателство и ограничаване на сивата икономика. В резултат, общата осигурителна вноска намаля със 9 процентни пункта, а вноската за безработица – от 3 на 1 %. Бе извършена и промяна в съотношението, в което общата осигурителна вноска се разпределя между работодателя и осигуреното лице. От 65 на 35 % през 2005 г., съотношението се промени до 60 на 40 % през 2008 г., съответно за работодателя и работника. Този процес бе планиран с влизане в сила на новото пенсионноосигурително законодателство през 2000 г. Тогава беше предвидено съотношението, в което се разпределя осигурителната вноска между работодателя и работника, постепенно да се изравнява до достигане на 50 към 50 на сто през 2007 г. Този процес се забави и бе отложен до 2010 г. и след това. Успоредно с това, с цел намаляване на недекларираната заетост, бе извършена промяна в данъчното законодателство. От 15 %, от 2007 г. данъчната ставка върху печалбите на компаниите бе намалена на 10 %. По този начин бизнесът бе стимулиран да декларира пълната численост на своя персонал. Благодарение на положените усилия, през 2008 г. България бе обявена за страната, която има най-голям напредък при осъществяване на данъчните реформи от гледна точка на бизнеса. Въпреки намалението на осигурителната вноска, в сравнение с 2005 г., приходите на ДОО бележат ръст:
През 2007 г. разходите на ДОО се увеличават с 11 % спрямо 2006 г. и с 23.3 % спрямо 2005 г. Най-голямо е нарастването на разходите за пенсии, съответно 11.2 % и 23.9 %. Разходите за социални помощи и обезщетения нарастват с по-бавни темпове – с 8.7 % спрямо 2006 г. и с 22.1 % спрямо 2005 г. През 2007 г. трансферът за покриване на недостига от средства в системата е 1 178.3 млн.лв. За първи път от 2003 г. насам субсидията е по-малка от тази през предходната година – през 2006 г. необходимите средства за покриване на недостига в ДОО възлизат на 1 198.6 млн.лв. Стартира изграждането на резервен фонд за подкрепа на държавната пенсионна система. Той ще бъде създаден с приемането на специален закон. По същество дейностите стартираха по-рано, когато със Закона за държавния бюджет от 2006 г., 2007 г. и 2008 г. 25 % от приходите от приватизация и 50 % от отчетените икономии в разходите на бюджета се натрупваха по самостоятелна обособена сметка. Към настоящия момент са натрупани около 705 млн.лв. Предвижда се с приемането на закона те да бъдат изцяло трансферирани по сметките на новия фонд. Законът за държавния фонд за гарантиране на устойчивост на държавната пенсионна система ще регламентира управлението, инвестирането и разходването на натрупаните вече средства. С проектозакона се предлага коренно нова форма на финансиране: 50 % от приходите от приватизация и 25 % от отчетения бюджетен излишък. Средствата на фонда могат да бъдат използвани единствено за покриване на разходите за пенсии на фонд “Пенсии” на ДОО. Изрично се забранява използването им за други цели. Предвижда се 10-годишен период на акумулиране на средства преди старта на трансферите от страна на резервния фонд към фонд “Пенсии”. Като приходи по сметката на фонда ще влизат и приходите от инвестирането на средствата му. През последните години се въведоха редица мерки от страна на държавата, които повишиха събираемостта на осигурителните вноски: задължителна регистрация на трудовите договори (от 2003 г.); въвеждане на минимални осигурителни доходи за наетите лица по икономически дейности и групи професии (от 2003 г.); създаде се Национална агенция по приходите, отговорна едновременно за събирането на данъците и осигурителните вноски (от 2006 г.). Тези мерки, обаче, не се оказаха достатъчни, за да компенсират значителното намаление в размера на осигурителната вноска за фонд “Пенсии” на ДОО ( 32 % - 2000 г.; 29 % - от 2001 до 2005 г.; 23 % - 2006 г.; 22 % от октомври 2007 г.) и правителството е решило да увеличи осигурителната вноска за фонд “Пенсии” на 30 % от 2009 г., включвайки държавата като осигурител. Въпреки това системата ще изпитва недостиг на приходи през по-голяма част от периода на изследване с изключение на периода от 2021 г. до 2030 г.17 Отрицателният баланс на фонда се дължи на превеса на разходите над приходите в бюджета на ДОО. Системата ще изпитва недостиг на приходи от около 1.25 % от БВП през 2009 г., който постепенно намалява и преминава в незначителен излишък за периода от 2021 до 2030 г. (средно около 0.1 % от БВП). След това системата отново изпада в дефицит, който достига до –2.76 % от БВП през 2050 г. От пазара на труда започват да излизат възрастови кохорти с по-голям брой лица, а да се вливат – с по-малък брой лица. Увеличава се продължителността на живот и все по-голям брой лица излизат от пазара на труда. Коефициентът на възрастова зависимост ще нараства. Разходите за пенсии на ДОО са 8.27 % от БВП за 2007 г. Постепенно намаляват до 7.11 % от БВП в 2027 г. и започват да се увеличават отново след 2030 г., като достигат 9.93 % от БВП през 2050 г. Дългосрочната тенденция за разходите за пенсии на ДОО е резултат и от динамиката в развитието на коефициента на зависимост и коефициента на заместване на дохода. Коефициентът на зависимост (който представлява съотношение между броя на пенсионерите и броя на осигурените лица за ДОО) се очаква да отбележи низходяща тенденция през следващите 5 години, спрямо неговото сегашно ниво от 78.6 % до 75.5 % в 2014 г., тъй като в 2010 г. възрастта за пенсиониране е достигнала новата законоустановена граница, а привилегиите за пенсиониране за специалните професии са елиминирани. В дългосрочна перспектива обаче продължаващите ниски коефициенти на плодовитост и нарастващата очаквана продължителност на живота водят до увеличаване на коефициента на зависимост до приблизително 114 % в 2050 г. Това са много високи коефициенти на зависимост, които правят наложителен обществения дебат относно по-нататъшни увеличения на възрастта за пенсиониране и създаване на демографски резервен пенсионен фонд за поемане на натиска от застаряването на населението. Възходящата тенденция в коефициента на зависимост е съпроводена с дългосрочна низходяща тенденция в коефициента на заместване на дохода, който представлява съотношението на средната пенсия и средния осигурителен доход. Брутният коефициент на заместване на дохода от 42.1 % в 2010 г. пада до 31.4 % в 2030 г. и след това слабо се покачва и достига 32.3 % в 2050 г. Коефициентите на заместване за първия стълб се очаква да спаднат постепенно, тъй като формулата за изчисляване на пенсиите се премества от използване на средна стойност за последния период на осигурителния стаж при пресмятане на индивидуалния коефициент до използване на средна стойност за целия период на осигурителния стаж. След 2020 г. намалението ще е по-осезаемо, защото пенсията от първи стълб се редуцира с процента на вноската за ДЗПО, поради едновременното получаване и на пенсия от втория задължителен универсален стълб. Дългосрочният тест за стабилност на фондовете на ДОО се определя с показателя актюерски баланс, който се измерва с показателите “норма на разходите” и “норма на приходите”. “Нормата на приходите” представлява входящият годишен паричен поток в бюджета на ДОО, изразен като процент от осигурителната база. “Нормата на разходите” представлява годишните разходи за ДОО, изразени като процент от осигурителната вноска. Когато приходите и разходите са изразени по този начин, те могат да бъдат сравнявани директно, за да се определи дали размера на вноската е достатъчен, за да покрие разходите на ДОО. Нормата на приходите минус нормата на разходите за всяка година се нарича годишен “актюерски баланс”. Добрият тест за дългосрочна актюерска стабилност се изразява в това акумулираната норма на приходите да надвишава акумулираната норма на разходите. Българската система не преминава теста за дългосрочен актюерски баланс, тъй като нейната акумулирана норма на приходите (37.38 % от осигурителната база) е по-малка от акумулираната норма на разходите (41.73 %), което води до дългосрочен актюерски недостиг от 4.35 %. Това означава, че по този сценарий системата не може да се самофинансира през следващите 42 г., ако съществуващият размер на вноската не се увеличи с 4.35 процентни пункта. Тестове за чувствителност, с които се прави количествена оценка за чувствителността на фондовете на ДОО към икономическите и демографските промени, в т.ч. средната продължителност на живота, равнището на заетост и производителността на труда, показват следното:
И при трите теста се наблюдава слабо влияние върху коефициента на заместване на дохода. Причината се дължи на пенсионната формула, според която коефициентът на заместване на дохода за пенсия за трудова дейност зависи единствено от продължителността на трудовата кариера. 3.3.3 Допълнително пенсионно осигуряване Към 31.12.2007 г. нетната стойност на активите, концентрирани в пенсионните фондове, достига 2 318 379 хил. лв. при ръст за една година от 34.55 %. Размерът на нетните активи на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване продължава да нараства в следствие на постъпленията от осигурителни вноски и реализираната положителна доходност от инвестиране на акумулираните средства. Най-динамично е изменението на активите на универсалните фондове, като ръстът им е значително по-висок от този на професионалните и доброволните фондове. Към 31.12.2007 г. нетните активи на универсалните пенсионни фондове са в размер на 1 228 362 хил. лв., като стойността им нараства с 42.37 % за последните 12 месеца. Наблюдава се покачване на относителния им дял в общия размер на активите на пенсионните фондове от 46.65 % към 31.12.2006 г. на 52.98 % към края на 2007 г. Към 31.12.2007 г. стойността на нетните активи на доброволните фондове възлиза на 678 621 хил. лв., отбелязвайки ръст за една година от 27.03 %. Нетната стойност на активите, акумулирани от професионалните пенсионни фондове, достига 411 396 хил. лв., като нараства с 23.6 % за последните 12 месеца. И при двата вида фондове се отчита спад в относителните им дялове в разпределението на нетните активи на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества за 2007 г. възлизат на 84 037 хил. лв., което представлява нарастване с 89.37 % в сравнение с отчетените приходи за 2006 г. Събраните от управляваните пенсионни фондове такси и удръжки през 2007 г. в размер на 54 079 хил. лв. заемат значителния дял от 64.35 % в общите приходи на дружествата. По отношение на разпределението на приходите от такси и удръжки по видове пенсионни фондове, най-голям дял (58 %) заемат приходите от универсалните пенсионни фондове. В структурата на приходите от такси и удръжки от всички пенсионни фондове по видове такси и удръжки най-голям дял от 53.7 % заемат приходите от удръжка от осигурителни вноски, които възлизат на 29 043 хил. лв. за 2007 г., като бележат нарастване с 57 % спрямо 2006 г. Приходите от инвестиционна такса възлизат на 22 678 хил. лв. за 2007 г. и бележат нарастване с 92.38 %. Общите разходи за годината възлизат на 49 284 хил. лв., което е с 52.64 % повече спрямо направените през 2006 г. разходи. През 2007 г. пенсионноосигурителните дружества са изразходвали 32 771 хил. лв. за основната си пенсионноосигурителна дейност, което представлява увеличение с 32 %. Разходите за осигурителна дейност заемат дял от 66 % от общите разходи на пенсионноосигурителните дружества. Наблюдава се намаление на инвестициите в държавни ценни книжа в сравнение с края на 2006 г. с около 13 пункта. От друга страна, инвестициите в ценни книжа, приети за търговия на регулирани пазари, отбелязват увеличение с 9 пункта в сравнение с 31.12.2006 г., което изразява стремежа на пенсионноосигурителните дружества за постигане на по-висока доходност от управление на активите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Също така инвестициите в чужбина отбелязват двойно увеличение в сравнение с края на 2006 г., като относителният им дял вече е 18.71 %. Забелязва се намаление на относителния дял на средствата на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, държани под формата на банкови депозити. За повишаване сигурността на средствата и финансовата стабилност на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване са въведени специални законови разпоредби. Според тях дружествата за допълнително пенсионно осигуряване гарантират със своите активи задълженията към осигурените лица и пенсионерите. В дейността по допълнително задължително пенсионно осигуряване това става посредством два вида резерви – общи и пенсионни резерви. Пенсионните резерви се създават поотделно за управляваните от дружеството универсален и доброволен пенсионен фонд. Пенсионните резерви се създават със собствени средства на дружеството и се използват само за изплащане на пожизнени пенсии на лица, които са преживели по-дълго от предварителните актюерски разчети. От универсалните пенсионни фондове все още не се изплащат пенсии и съответно не са формирани пенсионни резерви. От доброволните пенсионни фондове се изплащат общо 1 886 пенсии, от които 1 042 пожизнени. В четири от дружествата, които управляват доброволни фондове, от които се изплащат пожизнени пенсии, има създаден пенсионен резерв в размер на 172 574 лв. Във фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване се създава резерв за гарантиране на т.нар. „минимална доходност” като част от нетните активи на фонда, а средствата в него се записват и натрупват в отделна партида. Неговият размер не може да надвишава 1 % от активите на фонда. В два от съществуващите универсални пенсионни фондове има формиран резерв за минимална доходност общо в размер на 1 543 859 лв. и съответно в два от професионалните пенсионни фондове в размер на 821 084 лв. Резерв за гарантиране на минимална доходност се създава и в пенсионноосигурителното дружество. Той се образува със собствени средства на дружеството. Неговият размер се определя и поддържа в процент от стойността на нетните активи на съответния управляван фонд към края на всеки месец (не по-малко от 1 % и не повече от 3 %), намалени със средствата в партидата на резерва за гарантиране на минимална доходност във фонда. Към 31.12.2007 г. резервът за минимална доходност, образуван в пенсионноосигурителните дружества за управляваните универсални пенсионни фондове, е в размер на 13 222 хил. лв., а за професионалните пенсионни фондове - в размер на 4 574 хил. лв. С регламентирането на дейността на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване по професионални схеми бяха въведени и т.нар. „технически резерви” към тези фондове. Техническите резерви се създават задължително, когато се покриват биометрични рискове, гарантира се минимално ниво на доходност или размер на пенсиите. Те се състоят от капитализирана стойност на пенсиите и остатъчен резерв и имат самостоятелно счетоводство. Функцията на техническите резерви е да гарантира, че във всеки един момент пенсионноосигурителното дружество ще притежава средствата, съответстващи по размер на поетите задължения към пенсионерите. От създаването си допълнителното пенсионно осигуряване е един от най-динамично развиващите се сектори на финансовия пазар и важна част от пенсионната система в България. Пенсионносогурителните дружества се наложиха като крупни институционални инвеститори с важно значение за националната икономика. Пазарът на допълнителното пенсионно осигуряване отбелязва постоянна тенденция за растеж, както по отношение на броя на осигурените лица, така и по отношение на акумулираните средства. Тази тенденция ще се запази и в дългосрочен план, което ще се отрази благоприятно не само на ролята на допълнителното пенсионно осигуряване в контекста на българската пенсионна система, но и върху цялостната й финансова устойчивост. Каталог: ckfinder -> userfiles -> files -> politiki politiki -> Национална стратегия „визия за деинституционализацията на децата в република българия” Политически документ politiki -> Програма за обучение и заетост на продължително безработни лица предпоставки и необходимост от реализация на програмата politiki -> Споразумения между Министерството на труда и социалната политика и чуждестранни сродни министерства politiki -> Доклад Сравнителен анализ на разходите и ползите от системите за грижа за детето politiki -> Доклад юли 2012 Юни 2013 г. Резюме error: Reference source not found politiki -> Закон за социално подпомагане ксо кодекс за социално осигуряване politiki -> Списък на членовете на национален консултативен съвет по професионална квалификация на работната сила Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|