Доклад на Република България по стратегиите за социална закрила и социално включване
Изтегляне 1.39 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ___________________________________________________________________________ Приет от Министерския съвет на Р. България на 25.09.2008 г. С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
- ЧАСТ 2 НАЦИОНАЛЕН ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ (2008-2010) 17
- ЧАСТ 3 НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА ПЕНСИИТЕ 42
- ЧАСТ 4 НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА ЗДРАВНА И ДЪЛГОСРОЧНА ГРИЖА 65
- АНЕКСИ Част 1
- Ч А С Т 1 О Б Щ П Р Е Г Л Е Д 1.1 Оценка на социалната ситуация
- Макроикономическо развитие и пазар на труда
- Жизнено равнище и нива на бедност
- Образование и учене през целия живот
- Социални услуги и дългосрочна грижа
- 1.2 Общ стратегически подход
- Здравна и дългосрочна грижа
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я Национален доклад на Република България по стратегиите за социална закрила и социално включване 2008-2010 година ___________________________________________________________________________ Приет от Министерския съвет на Р. България на 25.09.2008 г. С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е _______________________________________________________________________________________________________________________________________________________ ЧАСТ 1 ОБЩ ПРЕГЛЕД 3
1.2. Общ стратегически подход 8 ЧАСТ 2 НАЦИОНАЛЕН ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ (2008-2010) 17 2.1. Напредък по изпълнението на Националния план за действие за социално включване (2006-2008) 17 2.2. Ключови предизвикателства, приоритети и цели 23 2.2.1. Ключови предизвикателства 23 2.2.2. Основни политически цели 25 2.2.3. Общи количествени цели към 2010 г. 26 2.3. Политическа цел 1: Ограничаване на предаването на бедността и социалното изключване между поколенията (с акцент върху детската бедност и социално изключване) 26 2.4. Политическа цел 2: Активно включване за най-отдалечените от пазара на труда 29 2.5. Политическа цел 3: Равни възможности за най-уязвимите групи в обществото 31 2.6. Мониторинг и ресурси 33 2.7. По-добро управление 34 2.7.1. Подготвителен процес 34 2.7.2. Координация на политиките 35 2.7.3. Мобилизация и ангажиране на участниците 36 2.7.4. Оптимизация 38 2.7.5. Мониторинг и наблюдение на създадената организация 39 2.7.6. Политическа цел 4: По-добро управление на политиката по социално включване 40 ЧАСТ 3 НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА ПЕНСИИТЕ 42 3.1. Напредък по отношение на Националния стратегически доклад за 2006-2008 г. и предизвикателствата, идентифицирани в Съвместния доклад по социална закрила и социално включване за 2007 г. 42 3.2. Преглед на адекватността 45 3.3. Преглед на финансовата устойчивост на пенсионната система 52 3.4. Преглед на модернизацията на пенсионната система в отговор на променящите се нужди на икономиката, обществото и хората 61 ЧАСТ 4 НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА ЗДРАВНА И ДЪЛГОСРОЧНА ГРИЖА 65 4.1. Ключови предизвикателства, приоритети и цели в областта на здравеопазването и дългосрочната грижа 65 4.2. Здравеопазване 66 4.2.1. Напредък по отношение на Националния стратегически доклад за 2006-2008 г. и предизвикателствата, идентифицирани в Съвместния доклад по социална закрила и социално включване за 2007 г. 66 4.2.2. Приоритетни политики, свързани с достъпа до адекватна здравна грижа 75 4.2.3. Приоритетни политики, свързани с качеството на здравната грижа 76 4.2.4. Приоритетни политики, свързани със стабилността и финансовата устойчивост на здравната грижа 77 4.3. Дългосрочна грижа 78 4.3.1. Напредък по отношение на Националния стратегически доклад за 2006-2008 г. и предизвикателствата, идентифицирани в Съвместния доклад по социална закрила и социално включване за 2007 г. 78 4.3.2. Приоритетни политики, свързани с достъпа до адекватна дългосрочна грижа 81 4.3.3. Приоритетни политики, свързани с качеството на дългосрочната грижа 82 4.3.4. Приоритетни политики, свързани със стабилността и финансовата устойчивост на дългосрочната грижа 84
Демографското развитие на населението в България е неблагоприятно. Налице е трайна тенденция на намаление на броя на населението и отрицателен естествен прираст. През 2007 г. броят на населението е 7.640 хиляди души, като за последните 16 години е намаляло с около 1 млн. души. Естественият прираст на населението е отрицателен и се движи в рамките на около -5 на хиляда. Смъртността също запазва сравнителна устойчивост в рамките на 14.6-14.8 на хиляда. Благоприятен обаче е фактът, че коефициентът на раждаемост плавно нараства и от 9.2 на хиляда през 2005 г. той достига до 9.8 на хиляда през 2007 г. По-високата раждаемост в последните години води до положителни промени в структурата на населението в България. Стойността на коефициента на възрастова зависимост намалява от 44.5 % през 2005 г. до 44.3 % през 2007 г. Независимо от това, демографските предизвикателства ще изискват все по-голямо внимание в бъдеще. Дългосрочните прогнози сочат, че през 2020 г. населението ще намалее с около 450 хиляди души и стойностите на коефициентите на възрастова зависимост ще се влошат. Съотношението между хората над 65 г. и тези в трудоспособна възраст (15-64 г.) ще се увеличи от 25 % до 30 %, а коефициентът на възрастова зависимост ще нарасне от 44 % до 52 %. Макроикономическо развитие и пазар на труда В последните пет години брутният вътрешен продукт (БВП) отчита реален ръст над 6 % годишно. През 2007 г. темпът на растеж бе 6.2 %, което е повече от 2 пъти от средното европейско равнище от 2.9 %. За 2008 г. се очаква ръст на БВП от 6.4 %. През 2007 г. в икономиката бе отчетена сравнително висока инфлация – 8.4 % средно за годината при 7.3 % през 2006 г. (по националния индекс на потребителските цени). Според хармонизирания индекс на потребителските цени инфлацията е била 7.6 % през 2007 г., което е доста над средното за ЕС от 2.3 %. Работните заплати в икономиката отчитат устойчив номинален и реален ръст. През 2007 г. средната работна заплата за страната е 431 лв. (220 евро) и е нараснала с 33 % в номинално и 14.5 % в реално изражение спрямо 2005 г. През 2008 г. България предприе допълнителни мерки в посока увеличение на разполагаемия доход на наетите, като въведе пропорционална данъчна ставка от 10 %. Като част от стратегията за осигуряване на макроикономическата стабилност и устойчивостта на публичните финанси, България провежда политика за поддържане на бюджетен излишък. През 2007 г. той възлиза на 3.4 % от БВП. Друга черта на провежданата от страната фискална политика е публичните разходи да не надвишават 40 % от БВП. Придържането към тези две обстоятелства е съпроводено с провеждане на структурни реформи в отделните сектори, в т.ч. и в социалния сектор – образование, здравеопазване, социално осигуряване и грижи. През 2007 г. делът на социалните разходи от БВП от държавния бюджет намалява до 21.5 % при 22 % през 2005 г. Независимо от това, техният дял от общите държавни разходи остава постоянен в размер на около 55.5 %. Ситуацията на пазара на труда значително се подобрява. Намалението на безработицата и нарастването на заетостта е резултат от икономическото оживление и ръста на търсенето на труд от частния сектор, съчетано с ефективна политика на пазара на труда и точно адресиране на активните програми и мерки към конкретните целеви групи. Активните мерки и програми в сферата на заетостта са с най-голям дял сред факторите, които доведоха до постепенно намаляване на броя на хората, зависими от социално подпомагане – за периода 2005-2007 г. броят на ежемесечно подпомаганите със социални помощи намалява с 39.2 %. През 2007 г. България бе една от шестте страни-членки на ЕС, които отчетоха най-голям ръст на броя на заетите – 2.8 при средно за ЕС от 1.8 %. Броят на заетите през 2007 г. достигна 3 208.8 хил.души или с 260 хиляди повече в сравнение с 2005 г. Равнището на заетост достигна до 61.7 % при 55.8 % през 2005 г. Заетостта сред жените устойчиво върви към целта на Лисабонската стратегия за 60 % равнище на заетост. През 2007 г. тя вече е 57.6 % и се е увеличила с 5.9 пункта спрямо 2005 г. Равнището на заетост сред младежите достигна 24.5 %, а това за възрастните работници – 42.6 %. Безработицата също трайно намалява. От 334 хиляди през 2005 г., безработните над 15 г. намаляват до 240 хиляди през 2007 г. Равнището на безработица достигна 6.9 % и е с 3.2 пункта по-ниско от нивото си през 2005 г. То вече е под средните европейски равнища. Следвайки общата тенденция на намаление на безработицата, младежката безработица (15-24 г.) също намалява, но с по-големи темпове от средното за страната. През 2007 г. тя достигна 15.1 % и е намаляла със 7.3 пункта спрямо 2005 г. Положителни тенденции се наблюдават и при останалите най-рискови групи на пазара на труда - жените, безработните над 50 години, продължително безработните и безработните с ниско образование и неграмотни. За разлика от тях обаче, делът на хората с трайни увреждания от общия брой на безработните се запазва в последните години постоянен - 5 %. Една от пречките пред заетостта на хората с увреждания е недостъпността на средата. Като цяло недостъпността на транспорта и градската среда е пречка по принцип за цялостната реализация на политиката за равни възможности на хората с увреждания. Жизнено равнище и нива на бедност Стандартът на живот в България се подобрява. През 2007 г. БВП на глава от населението е 3 800 евро, което е с 15 % повече в сравнение с 2005 г. По-високият от средния за ЕС икономически растеж позволява постепенно сближаване на жизненото равнище в България и средното за страните-членки. През 2005 г. БВП на човек от населението е бил 35.3 % от това на ЕС-27, докато през 2007 г. той вече е 38.2 %. Прогнозите сочат, че ако се запазят настоящите тенденции, през 2008 г. той ще достигне малко над 39 %. През 2007 г. общият домакински доход достигна до 7 828 лв. (близо 4000 евро) и нарасна с 27 % спрямо равнището си от 2005 г. Икономическият напредък има благоприятно влияние и съдейства за намаляване на риска от бедност в страната. През 2006 г. бяха отчетени най-ниските от 1995 г. насам нива на бедност и неравенство в страната. Рискът от бедност достигна 13.9 %. Сравнително по-високата инфлация през 2007 г. доведе до леко покачване на риска от бедност до 14.1 %. Рискът от бедност е по-висок за жените, отколкото за мъжете. През 2007 г. 16.6 % от жените са живели в риск от бедност, срещу 11.3 % от мъжете. Неблагоприятното е, че разликата в нивата на бедност между половете се увеличава. През 2006 г. делът на жените в бедност е бил с 3.9 % по-голям от дела на мъжете в бедност. През 2007 г. разликата се увеличава до 5.3 %, което е най-високата стойност от 2000 г. насам. Рискът от бедност има и ясно изразени възрастови измерения, като най-уязвими са децата и най-възрастните. През 2007 г. 18.8 % от децата до 15 г. и 17.7 % от хората над 65 г. са живеели в бедност. Възрастните жени са близо 3 пъти по-уязвими от изпадане в бедност в сравнение с възрастните мъже. Общо 24.1 % от жените на 65 и повече години са живели в бедност през 2007 г., срещу само 8.1 % от мъжете в същата възраст. Икономическата активност също е важен фактор, определящ равнището на риска от изпадане в бедност. Най-ниско е нивото на бедност сред заетите – т.нар. “работещи бедни” са 5 % и техният дял устойчиво намалява в годините. При 5.9 % през 2005 г., сега рискът от бедност за заетите е намалял с близо 1 пункт. За сметка на това безработните и пенсионерите са силно изложени на риск от бедност. През 2007 г. близо 38 % от безработните (40.6 % за мъжете и 35.7 % за жените) и 17.5 % от пенсионерите (9.5 % за мъжете и 22.4 % за жените) са били под прага на бедност. Степента на уязвимост за тези групи е нараснала спрямо 2005 г. – с 3.7 пункта за безработните и с 1.1 пункта за пенсионерите. Семейната ситуация също има определящо значение. Данните сочат, че по този критерий жизнената ситуация е най-тежка за едночленните домакинства, и в частност жените и самотните възрастни над 65 г. През 2007 г. 39.3 % от самотно живеещите са били под прага на бедност. Рискът от бедност нараства до 45 % за жените, живеещи сами (ръст от 9.5 пункта спрямо 2005 г.) и до 44.7 % за самотните възрастни (ръст от 6 пункта спрямо 2005 г). Броят на децата е важен фактор за материалното състояние на домакинството. Рискът от бедност за домакинствата без деца е по-нисък от този с деца, съответно 12.9 % и 15.4 % през 2007 г. Рискът от бедност нараства с нарастване на броя на децата. От 11.7 и 11.8 за домакинствата с едно и две деца, той се увеличава близо пет пъти за домакинствата с три и повече деца (57 % през 2007 г.) Самотните родители са особено силно изложени на риск от бедност, като през 2007 г. 27.9 % от тях са били под прага на бедност. Социалните трансфери играят важна роля за намаляване на бедността. През 2007 г. без социални трансфери бедни биха били 40.5 % от населението. Те са намалили риска от бедност с 23.5 пункта. Трансферите имат голямо значение за намаляване на риска от бедност сред децата до 15 г. и възрастните на 65 и повече години. Без социални трансфери бедни биха били 30.5 % от децата и 79.2 % от възрастните, съответно 77.3 за мъжете и 80.4 за жените. Това показва, че възрастните жени в по-голяма степен разчитат на социалните трансфери. Пенсионно осигуряване Към края на 2007 г. общият брой на пенсионерите в България е близо 2.23 млн.души, от които 2.11 млн. са с лична пенсия, а 125.4 хиляди – с наследствена. В сравнение с 2001 г. се наблюдава намаление на общия броя на пенсионерите. Това се дължи на въведените с пенсионната реформа от 2000 г. по-строги изисквания за по-голяма продължителност на осигурителния стаж и по-висока пенсионна възраст за придобиване право на пенсия. Предприетата реформа имаше позитивно въздействие върху доходите на пенсионерите. В сравнение с 2000 г., брутният коефициент на заместване на миналите доходи се е увеличил до 43.1 през 2007 г. или с 4.5 пункта. Средната пенсия се увеличи повече от два пъти в сравнение с годината, предхождаща реформата и достигна 171.62 лв. през 2007 г. Делът на разходите за пенсии от БВП намалява от 9.4 % през 2000 г. на 8.3 % през 2007 г. Въпреки това, държавната пенсионна система продължава да изпитва недостиг от средства. През 2007 г. актюерският баланс на фондовете на държавното обществено осигуряване е отрицателен – минус 8.43 %, а дефицитът се равнява на около 2 % от БВП. Понастоящем този недостиг се покрива със субсидия от държавния бюджет, но трябва да бъдат предприети мерки за допълнително укрепване на финансовото състояние на държавната пенсионна система. Следвайки стратегията “сигурност чрез разноообразие”, българският пенсионен модел залага както на солидарни елементи, така и на елементи, насърчаващи индивидуалната отговорност. Поради това, в България действат и два капиталопокривни стълба – допълнително задължително и допълнително доброволно пенсионно осигуряване. От 2002 г. частното пенсионно осигуряване се превърна в един от най-динамичните сектори в икономиката. Към края на 2007 г. нетните активи на дружествата за пенсионно осигуряване се оценяват на 2.3 млрд.лв. Образование и учене през целия живот Българското образование е в процес на реформа и модернизация, като сред целите на този процес е осигуряването на равен достъп до качествено образование и подобряване на материално-техническата база в училищата. За периода 2005-2007 г. разходите за подобряване на материалната база са в размер на над 200 млн. лева. Над 98 % от действащите училища са свързани с високоскоростен интернет достъп. Значителен напредък е постигнат с интеграцията на децата със специални образователни потребности в общата система за предучилищна и училищна подготовка. Основна характеристика на образователната система в България е намаляващият брой на децата, записани в системата. От 1.38 млн.деца през учебната 2006/2007 учебна година, през 2007/2008 учебна година в системата са записани 1.35 млн.деца. Най-голямо намаление (20 хиляди деца) се отбелязва в системата на основното образование (ISCED-2A). Сравнително постоянен остава и делът на отпадащите от системата, като той се движи в рамките на 2 и 3 % от общия брой на децата. В тази връзка бяха предприети редица мерки, както по отношение на отговорното родителство и семейното подпомагане, така и за прилагане на допълнителни социални мерки за стимулиране на оставането в училище. България отчита значителен напредък по отношение на намаляването на дела на т.нар. “ранно напускащи училище”. През 2000 г. общо 20.3 % от младежите между 18 и 24 г., които нямат завършено средно образование, не участват в някаква форма на образование и обучение. През 2007 г. техният дял е намалял до 16.6 % (16.9 % за жените и 16.3 % за мъжете), при 14.8 % средно за ЕС. Участието на работната сила във формите на учене през целия живот все още е незадоволително. През 2007 г. едва 1.3 % от хората между 25 и 64 г. са участвали в някаква форма на образование и обучение при 9.7 % средно за ЕС. Здравеопазване Здравеопазването е друг сектор на държавната политика, който е в процес на сериозни реформи и преструктуриране. Системата на здравеопазването е изправена пред редица предизвикателства при осигуряването на равен достъп, повишено качество на медицинските услуги и ефективност на разходите за здравеопазване. Към тях следва да се допълни и негативното демографско развитие и съществуващите неблагоприятни тенденции във връзка със здравословното състояние на населението. От статистическа гледна точка настоящата картина показва, че достъпът до медицинска помощ е сравнително равномерно разпределен на територията на страната. На един лекар средно за страната през 2007 г. се падат 274 души. Въпреки това, са налице високи нива на неудовлетвореност у пациентите, а част от най-уязвимите групи са значително затруднени в достъпа до качествена здравна грижа, най-вече представителите на ромската етническа група и тези в отдалечените селски райони. Средствата за здравеопазване са ограничени. Публичните разходи за здравеопазване за 2007 г. са 4.2 % от БВП. Социални услуги и дългосрочна грижа По отношение на социалните услуги, през 2006 г. България прие Стратегия за децентрализация на държавното управление. Основен акцент на стратегията са отношенията между централната и местната власт по отношение на развитието, финансирането и качеството на предоставяните от общините социални услуги, делегирани от държавата дейности. В тази връзка, през 2008 г. към общините бяха насочени 2.7 пъти повече средства за социални услуги, делегирани от държавата дейности, в сравнение с 2005 г. Благодарение на това стана възможно значително увеличение на стандартите за издръжка на социалните услуги. Увеличава се броят на социалните услуги в общността, на техните ползватели и доставчици. Налага се добър модел за грижа в домашна среда. В съответствие с концепцията за деинституционализация на специализираните институции в България протича процес на реформиране на социалните заведения. Провежда се постоянен мониторинг относно качеството на грижата. Всички тези процеси обхващат и системата за дългосрочна грижа, върху която поради демографското и здравно състояние на населението в България се очаква в бъдеще да бъде оказан сериозен натиск за разширяване и устойчивост. В тази връзка още не е намерен дългосрочен подход за установяване на адекватна система за дългосрочна грижа, която да е в съответствие с демографските прогнози. Уязвими етнически групи Основните индикатори, които се следят в България, не отчитат признака етническа принадлежност. Поради това, не са налице официални статистически данни, например в сферата на заетостта, социалното и семейното подпомагане и в други сфери, които да дават информация по етнически признак на включените лица. Въпреки това, не можем да не отчетем реалната картина в България, която показва, че представителите на определени етнически групи, най-вече ромската такава, са изложени на по-сериозен риск от бедност и социално изключване. Няма обща категория уязвими групи, за които се изпълняват политики и мерки, които да не включват и представители на ромската общност. От друга страна, в България е налице добра стратегическа рамка във връзка с цялостната интеграция на ромите. Тази рамка в последните години освен, че структурира най-важните политики и мерки по отношение на ромите, вече дава и реални резултати2. Въпреки това, социалното включване на ромите е едно дългосрочно предизвикателство, което изисква мобилизация на всички възможни ресурси, най-вече в сферите на заетостта, образованието, здравеопазването, жилищата, културата и антидискриминацията. Най-уязвими групи От настоящето най-общо представяне на основните тенденции в икономическото и социалното развитие на България ясно се открояват основните най-рискови групи:
1.2 Общ стратегически подход Българският Стратегически доклад по социална закрила и социално включване за 2008-2010 г. следва следната принципна рамка:
Обща цел (а): насърчаване на социалната кохезия, равенството между жените и мъжете и равните възможности за всички чрез адекватни, достъпни, финансово устойчиви, адаптивни и ефикасни системи за социална закрила и политики за социално включване Политиките за социална закрила и социално включване в последните години имат положително въздействие и са повишили своята ефективност. Основната причина за това са усилията за осигуряване на всеобхватност, целенасоченост и стабилност. Принципите за равенство на жените и мъжете, равните възможности и недопускане на дискриминация пронизват всички приоритети на политиката. В съответствие с това специални усилия се насочват към хората в по-неравностойно положение от гледна точка на възможностите им за пълноправно участие в обществото. Социално включване За да бъде осигурена по-голяма ефикасност и по-устойчиви резултати от политиката за социално включване, тя следва да има дългосрочен и интегриран подход. Докато усилията до момента бяха фокусирани предимно върху постигането на максимална многостранност и всеобхватност на политиките и мерките за социално включване, то сега тези нейни характеристики ще се допълнят и с дългосрочен хоризонт на планиране, изпълнение и съответно въздействие. По този начин ще се осигури устойчивост на приоритетите на политиката и приемственост на резултатите от приложението на мерките. Поради това, първият елемент на новия подход, който ще следваме, е приемането на дългосрочна стратегия по въпросите на бедността и социалното включване. Ключовите направления на тази стратегия ще допринесат за по-справедливо разпределение на ползите от икономическия растеж и по-добрите условия на пазара на труда, което от своя страна ще има положително влияние върху качеството на живот и на най-уязвимите групи. Най-общо тези ключови направления са три:
Наред с нуждата от всеобхватен подход, политиката за социално включване трябва да умее да отчита и някои конкретни и по-сериозни предизвикателства, адресирането на които ще има ефект върху цялостната политика и ще доведе до по-устойчиви резултати. На тази концепция се основава и Националният план за действие за социално включване за 2008-2010 г., който поставя специалния фокус на:
Основно концепцията на плана почива на разбирането, че ключът за трайно справяне с проблемите на бедността и социалното изключване е в превенцията. Особено силно това важи за политиките за ограничаване на предаването на бедността и социалното изключване между поколенията. В центъра на тази политика са определени рискови групи в обществото, но безспорно България поставя подкрепата на децата и семействата на първо място. Това е така, тъй като инвестициите в качеството на живот на децата от ранна детска възраст, когато детето се оформя като личност, предопределят и бъдещето му развитие. Мерките, от една страна, са свързани с подобряване на материалното положение на семействата с деца. Като за това допринасят, както мерките, свързани с достъпа до качествена заетост и реформите в осигурителната система, така и тези в рамките на системата за семейно и социално подпомагане. Конкретен пример в тази посока бе предприетото увеличение на размерите на семейните помощи и обезщетенията за отглеждане на дете. От друга страна, повишаването на качеството на живот на децата и семействата изисква качествени и разнообразни социални услуги. Поради това, България полага настойчиви усилия за ускоряване на процеса на деинституционализация и разширяване на обхвата на системата от социални услуги в общността. Осъществяват се нужните действия за повишаване на качеството на социалните услуги, успоредно с финансовото обезпечаване на по-високите стандарти. Инвестициите в образованието и здравеопазването са другите компоненти на концепцията за борба с бедността и социалното изключване сред децата. Може би най-важната характеристика на бедността и социалното изключване сред децата е, че това състояние нарушава техните права. Поради това, България разглежда въпросите на детската бедност през призмата на правата на детето и тяхната защита. Именно това е и основната характеристика на приетата Национална стратегия за детето за 2008-2018 г. Тъй като изпълнението на тази политика изисква силен обществен контрол и нетърпимост към всяко незачитане на правата на децата, ще се разчита и на вече наложилото се разбиране в България, че освен на родителите, грижата за децата е отговорност на обществото като цяло. Другият акцент в концепцията за социално включване, която България ще прилага, е приобщаването на хората, отдалечени от пазара на труда, в заетостта. Тук стратегическият подход се основава на концепцията за активно включване в нейните три елемента – осигуряване на адекватен доход, повишаване пригодността за заетост и достъп до качествени услуги, които да премахнат бариерите пред участието на уязвимите групи на пазара на труда. Системите за социално осигуряване и подпомагане, както и активните услуги на пазара на труда, до голяма степен са пригодени към нуждите на хората, чиято връзка със заетостта е нарушена. Това са дългосрочно безработните, безработните с по-ниско или без образование и квалификация, хората с увреждания, младите, които търсят първа работа и по-възрастните, чиито знания и умения не съответстват на новите изисквания на пазара на труда, икономически неактивните. Залага се, от една страна, на диференциран подход, който отчита потребностите на всяка една от групите в неравностойно положение, но и на индивидуален подход, от друга, който е съобразен с конкретната житейска ситуация на отделната личност. Усилията се разполагат в поне три направления. Първото направление е повишаване на атрактивността на заетостта за хората в трудоспособна възраст, зависими от системата за социално подпомагане, като те се насочват към мерки за мотивиране, професионално ориентиране, обучение за ключови компетентности или мерки и програми за заетост. Второто направление е новият подход към идеята за пригодността за заетост на уязвимите групи на пазара на труда. В последните години се осъществи радикален преход в активната политика на пазара на труда, като от субсидираната заетост, акцентът се постави върху мерките и програмите за професионално обучение и квалификацията. Съществен принос за това има и Европейският социален фонд (ЕСФ), с чието финансиране ще бъде разширен обхвата на формите за обучение и учене през целия живот за хората в неравностойно положение на пазара на труда. Третото направление на политиката за активно включване е насочено към предоставяне на публични услуги за съчетаване на професионалния и семейния живот. Те имат за цел да премахнат бариерите пред участието на пазара на труда на хората със семейни задължения. В редица случаи грижата за дете, болен роднина, възрастен или човек с увреждане е пречка пред активното участие в заетостта. Принципите за равните възможности на мъжете и жените и на хората в неравностойно положение не са нови елементи на българската концепция за социално включване. Те наложиха извеждането на специално насочени към тези въпроси политики. Акцентът се поставя върху по-справедливото преразпределение на обществения ресурс и насочването му към групите, изтласкани на ръба на обществото. В планираните дейности за 2008-2010 г. специално внимание се отделя на хората с увреждания и ромите. В основата на възприетия подход е, че за тяхното ефективно включване в обществото формите на материално подпомагане не са достатъчни, а е необходим цялостен комплекс от мерки за трайното им приобщаване в обществото. Пример в тази посока е Националният план за действие по Десетилетието на ромското включване (2005-2015 г.), който залага синхронизирани приоритети в ключови области като образование, здравеопазване, жилищни условия, заетост, защита от дискриминация, култура и т.н. Подобен дългосрочен и интегриран подход се прилага и по отношение на хората с увреждания и по-специално за тяхната профилактика и рехабилитация, образование и професионална подготовка, заетост, достъпна архитектурна среда чрез приетата Стратегия за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания 2008-2015 г. Не по-малко внимание се отделя на въпросите на равните възможности за мъжете и жените. Тук усилията целят подобрения във всяка ключова област. Принципът за мейнстриминг на политиката за равни възможности на мъжете и жените се нуждае от по-пълно приложение и ще предприемем мерки в тази насока. Не на последно място следва да бъде подобрена и системата от индикатори във връзка с равнопоставеността. Пенсионна реформа В последните няколко години в България се провежда цялостна реформа в социалното осигуряване. От 2003 г. влезе в сила Кодексът за социално осигуряване (КСО), който урежда обществените отношения в областта на общественото осигуряване. По същество Кодексът регламентира новия пенсионен модел, основан на принципа “сигурност чрез многообразие” в неговите три стълба – държавно обществено осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване и допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Традиционно българският пенсионен модел се основава на принципа на солидарността. Това отрежда водещата роля на първия стълб на пенсионната система, докато другите два капиталови стълба се намират в период на развитие и натрупване на средства. Затова и по-голямата част от мерките засягат държавното дългосрочно обществено осигуряване. Не се подценява и важността за развитие на частното пенсионно осигуряване с оглед на неговата бъдеща значимост. В съответствие с целите на Отворения метод на координация, политиката в областта на адекватността на пенсиите е насочена към намаляване на риска от бедност сред възрастните, осигуряване на достоен жизнен стандарт след оттегляне от пазара на труда и гарантиране на солидарността между и извън генерациите. Поради това, в последните години бе извършена реформа в гарантираните минимални пенсионни плащания от гледна точка на механизмите за тяхното определяне, промениха се и правилата за осъвременяване на пенсиите. Благоприятното икономическо състояние на страната и устойчивостта на публичните финанси позволиха да се извършат няколко целеви увеличения на пенсиите. По този начин се гарантира, че доходите на пенсионерите няма да изостават от общата тенденция на покачване на жизненото равнище в страната. В областта на финансовата устойчивост подходът на политиката се основава преди всичко на повишаване на икономическата активност и равнището на заетостта. Това е предпоставка за по-голям обхват на осигурителната система и ръст на приходите от осигурителни вноски. Пенсионната политика насочва усилия към намаляване на склонността от заобикаляне на осигурителното законодателство и укриване на осигурителни вноски. В областта на частното пенсионно осигуряване целта е постигане на по-пълно съответствие с международните практики и стандарти, за което бяха положени значителни усилия и предстоят редица мерки в бъдеще. Демографското развитие на страната налага необходимостта да се търсят нови решения за гарантиране на дългосрочната устойчивост на пенсионната система. Това е другият от приоритетите на пенсионната политика. Основната задача на политиката в областта на модернизацията е повишаване на общественото доверие в потенциала на пенсионната система да отговори на високите изисквания и нагласи на обществото. Затова се полагат целенасочени усилия за постигане на публичен консенсус по въпросите на пенсионната система чрез генериране на широк обществен дебат за необходимостта от промени. Сред ключовите задачи е и постоянното модернизиране на механизмите за предоставяне на точна и навременна информация на осигурените лица и пенсионерите за техните права, вкл. и чрез прилагане на иновативни механизми за административно обслужване. Институциите, отговарящи за пенсионното осигуряване в България – Националният осигурителен институт и Комисията за финансов надзор, се радват на високо обществено доверие и публичен авторитет, което е гарант за добър обществен прием на провежданите реформи. Здравна и дългосрочна грижа Подобряването на здравеопазването в България изисква цялостно актуализиране на здравната политика на страната. Поради това, предстои приемането на дългосрочна Национална здравна стратегия, която е насочена към интегриране на грижата за здраве на българските граждани във всички политики. Усилията ще бъдат насочени към създаване на финансово устойчива и ефективна система на здравеопазване, осигуряваща качествени здравни грижи по промоция, профилактика, лечение и рехабилитация, с цел подобряване на здравето на хората. Направленията за действие са подобряване на достъпността, качеството и ефективността на оказваните на гражданите здравни услуги. Безспорно основен приоритет на здравната политика е подобряване на достъпа и намаляване на неравенството в достъпа до здравни услуги с акцент върху уязвимите групи. Като част от стратегическия подход е преструктурирането и оптимизирането на системата на спешната медицинска помощ и болничната помощ, така че достъпът до здравна грижа да не бъде възпрепятстван от местоживеенето на пациента. Предоставянето на качествени и гарантирани здравни услуги е другото направление на здравната политика. Действията са насочени към изграждане на модерна, ефективна и обективна система за контрол и оценка на качеството на оказваните здравни услуги. Цели се повишаване на ефикасността и ефективността на медицинските услуги, както и удовлетвореността на пациентите от оказваните им здравни услуги при гарантирана равнопоставеност. Държавните институции ще имат по-добра възможност да проследяват актуалното състояние и тенденциите на системата на здравеопазване, да използват информацията за налагане на корективи за провежданата политика. Следващото направление на здравната политика е осигуряването на достатъчен финансов ресурс, с който да се обезпечат по-високите изисквания за достъп и качество на здравната грижа. Действията следва да се осъществяват в посока отделяне на по-голям публичен ресурс за здравеопазване, успоредно с вътрешно преструктуриране и оптимизиране на разходите за здравни грижи за населението. България все още няма напълно развита система за дългосрочна грижа. Самата концепция, която в настоящия момент включва само предоставянето на социални услуги за възрастни и хора с увреждания, се нуждае от разширяване. В тази връзка ще бъдат и основните ни усилия. Това не се отнася само до необходимостта за изграждане на мрежа от достатъчно услуги на приемлива цена за потребителите, но и за подобряване на механизмите за финансиране. Това произтича от най-сериозното предизвикателство, а именно да се осигури стабилността на системата с оглед демографските прогнози за страната ни. Второто направление на следвания подход е да се гарантира най-оптимално възможното качество на услугите, с тенденции към постоянно подобряване. Тук основно предизвикателство остава качеството на живот в специализираните институции. Не на последно място, деинституционализацията на услугите и предлагането на услуги в домашна среда с цел хората да остават възможно най-дълго в обичайната си домашна среда, остават в центъра на реформите. Обща цел (б): насърчаване на ефективното взаимодействие между целите на Лисабонската стратегия за по-висок икономически растеж, повече и по-добри работни места и по-добра социална кохезия, и със Стратегията за устойчиво развитие на ЕС Примери за ефективно взаимодействие между целите на Лисабонската стратегия и целите на Отворения метод на координация за социална закрила и социално включване може да бъдат представени в редица сфери. Най-важното от стратегическа гледна точка е взаимната допълняемост на политиките за икономически растеж и повече и по-добри работни места и политиките за социална закрила и социално включване. Освен чрез резултатите, това се постига и чрез обвързването на целите на различните стратегии. Пример в това отношение са Националната програма за реформи (2008-2010 г.), Актуализираната стратегия по заетостта (2008-2015 г.) и Стратегическия доклад за 2008-2010 г. Тази обвързаност ще бъде запазена и при приемането на бъдещата дългосрочна стратегия за борба с бедността и социалното изключване. Няколко са най-силните направления на взаимодействие. Безспорно на първо място е политиката по заетостта, която е с най-голямо двойно въздействие, както върху целите на социалната политика, така и спрямо целите на Лисабонската стратегия. Поради това, тя е инструмент, който заема важно място, както в стратегиите за социално включване и пенсиите, така и в Националната програма за реформи. Приоритетно политиката на пазара на труда се насочва към осигуряване на равен достъп на всички до пазара на труда. Ежегодно се идентифицират хората, най-застрашени от социално изключване, дефинират се целевите групи, към които приоритетно е насочена политиката в зависимост от големината на групата, социалния статус на безработните лица, акумулирането на негативните признаци и вече осъществени въздействия. За активирането на хората в неравностойно положение към тях се прилага диференциран и индивидуален подход. От друга страна, подобряването на възможностите за квалификация и за учене през целия живот, както и за разкриване на по-качествени работни места има положително въздействие и върху уязвимите групи на пазара на труда. Политиките за удължаване на трудовия живот се отразяват положително, както на пенсионната реформа, така и на тези за намаляване на безработицата и нарастване на заетостта. Друг пример за приноса на Лисабонската стратегия за постигане на по-високи резултати от приложението на целите на Отворения метод на координация е политиката за осигуряване на стабилност на публичните финанси. От няколко години България поддържа бюджетен излишък и прилага строга фискална дисциплина. Това, от една страна, гарантира финансово изпълнението на по-амбициозни приоритети от социалната политика. От друга страна, предоставя възможност за социални цели да бъде насочен допълнителен финансов ресурс. Това позволи на България да осъществи две извънредни увеличения на пенсиите и да отдели средства за т.нар. “13 пенсия” през декември. Общата образователна реформа позволява и подобряване на достъпа до образование за по-уязвимите групи. Тук инвестициите в качеството на самото образование и образователната инфраструктура са от голямо значение. Като цяло достъпността на средата и инфраструктурата неминуемо засяга една голяма част от рисковите групи в България и най-вече хората с увреждания. Част от политиките, които оказват голямо влияние за постигане на Лисабонските цели, са политиките по социално и семейно подпомагане, които бяха усъвършенствани с цел насърчаване на активното участие в заетостта, превенция на ранното отпадане от училище и подпомагане на посещаването на детски заведения от децата. Не по-малко значими са и мерките за съвместяване на професионалния и личния живот, изразяващи се в промяна на трудовото законодателство и разширяване на достъпа до социални услуги на хора със семейни задължения, което също е условие за повишаване на заетостта сред жените, родителите с деца, по-възрастните. Инициативите за социално включване на уязвимите групи, в частност ромите и хората с увреждания, повишават тяхната пригодност за заетост и също благоприятстват активното им участие в заетостта. От своя страна, допълнителното пенсионно осигуряване също е един от стимулите за икономически растеж. Нетните активи, които пенсионноосигурителните дружества инвестират, подобряват и развиват финансовите пазари и увеличават обема на капиталите в икономиката. Не на последно място, следва да се отчете, че секторите на здравеопазването и социалните услуги по принцип, не само за дългосрочна грижа, са потенциал за икономическия растеж в страната. От една страна, този потенциал се разгръща чрез заетите в тези сфери. От друга страна, чрез реформите се цели да се гарантира по-добро здраве за работната сила и удължаване на нейната трудоспособност. Услугите за дългосрочна грижа в домашна среда в България в последните години са генератор за заетост, както на лицата от семейството, които полагат грижи, така и за безработни лица. В голяма степен те допринасят за връщане към пазара на труда на откъснати от него лица поради грижите за възрастен човек или човек с увреждане. Значението на тези услуги предстои да нараства. Обща цел (в)3: насърчаване на по-доброто управление, прозрачността и включването на всички заинтересовани страни в разработването, изпълнението и мониторинга на политиката Подобряването на управлението и процеса на вземане на решения в рамките на политиката за социална закрила и социално включване се основава на няколко основни механизма. На първо място, цели се въвличане на всички заинтересовани страни в процеса на формулиране и вземане на решения. По този начин се отчитат интересите на всички страни на всички етапи от управлението на политиката. Позитивни примери са Националният съвет за тристранно сътрудничество, в чиито рамки със социалните партньори се съгласуват всички въпроси, свързани с трудовите и осигурителните отношения и въпросите на жизненото равнище. Друг пример е сключеният през 2006 г. тристранен Пакт за икономическо и социално развитие на Република България до 2009 г. Пактът идентифицира основните приоритети и необходими мерки във всички области на държавната политика, в т.ч. и на политиката за социална закрила и социално включване. Мониторингът на изпълнението на Пакта се извършва от специално създадена работна група, която прави преглед и дава препоръки за подобряване на изпълнението по взетите решения. Наред със социалните партньори в процеса на формулиране и вземане на решения участват и представители на различни рискови групи в българското общество в рамките на мрежата от различни консултативни съвети на национално, регионално и местно ниво. Сред тези съвети има разлики в активността, като например най-активно участие вземат Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, Националния съвет за сътрудничество по етнически и демографски въпроси, Националния съвет за насърчаване на заетостта и други. На местно ниво висока е активността на Комисиите за закрила на детето и Обществените съвети по социално подпомагане, а на регионално - на Областните съвети за сътрудничество по етнически и демографски въпроси и на Областните съвети по заетостта. Освен консултацията в рамките на различни структури, се въведе и задължителен характер на публичните консултации със заинтересованите страни. Специално за целта и за по-голяма прозрачност е създаден интернет портал за обществени консултации4, където се публикуват всички важни стратегически документи и проекти на нормативни актове. Заинтересованите страни и всички граждани могат свободно да коментират и да дават предложения за повишаване на качеството на проекто-документите. Допълнителен стимул за по-активно участие на гражданското общество е провеждането на специално организирани форуми. Като пример за това във връзка с Отворения метод на координация по социална закрила и социално включване трябва да посочим два успешни форума, които се надяваме да превърнем в традиция с оглед дебата по стратегиите за социална закрила и социално включване. Първият форум, посветен на и отбелязващ участието на България в ОМК по социална закрила и социално включване се проведе през м. май 2007 г. Ключов акцент беше поставен върху междинната оценка на изпълнението на първия български Национален план за действие за социално включване. Вторият форум беше проведен през м. май 2008 г. в рамките на Седмицата на социалната политика и също беше посветен на ключовите елементи на ОМК. Вторият форум успя да подчертае не само националните, но и европейските измерения на политиките по социална закрила и социално включване. Не по-малко усилия се полагат за подобряване на координацията и съгласуваността в действията между всички участници в процеса на формулиране, изпълнение, мониторинг и оценка на политиките. Най-трудната политическа сфера в тази връзка се оказва социалното включване, поради най-многостранния си характер5. Много по-добра организация се наблюдава във връзка с пенсионната политика, където участващите институции са по-ограничен брой и ясно са идентифицирани всички заинтересовани страни, представляващи гражданското общество в процеса – социални партньори, пенсионерски организации и т.н. Същото важи и за здравната политика, като в рамките на подготовката на настоящия доклад голямо значение беше отдадено на консултацията с пациентските асоциации. Именно в последните години здравната политика стана обект не само на по-широка консултация с неправителствения сектор, но и на по-засилено сътрудничество с този сектор за реализация на политиките и мерките за по-добро здраве. Каталог: ckfinder -> userfiles -> files -> politiki politiki -> Национална стратегия „визия за деинституционализацията на децата в република българия” Политически документ politiki -> Програма за обучение и заетост на продължително безработни лица предпоставки и необходимост от реализация на програмата politiki -> Споразумения между Министерството на труда и социалната политика и чуждестранни сродни министерства politiki -> Доклад Сравнителен анализ на разходите и ползите от системите за грижа за детето politiki -> Доклад юли 2012 Юни 2013 г. Резюме error: Reference source not found politiki -> Закон за социално подпомагане ксо кодекс за социално осигуряване politiki -> Списък на членовете на национален консултативен съвет по професионална квалификация на работната сила Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|