Доклад на Република България по стратегиите за социална закрила и социално включване

1. 
   Ограничаване на предаването на бедността и социалното изключване между поколенията (с акцент върху детската бедност и социално изключване);
   
2. 
   Активно включване за най-отдалечените от пазара на труда;
   
3. 
   Равни възможности за най-уязвимите групи в обществото;
   
4. 
   По-добро управление на политиката по социално включване⁹.
   

Целите, които България си поставя за периода 2008-2010 г. са взаимосвързани. Това от своя страна ще доведе до многостранен ефект и на мерките, които ще се изпълняват за тяхното постигане. В рамките на стратегическия доклад за 2008-2010 г. се предвиждат и мерки за борба с бедността сред пенсионерите, при които рискът от бедност се задържа на по-високи нива, както и мерки в областта на здравната и дългосрочната грижа. Предвидените дейности допълват не само общата политика за борба с бедността и социалното изключване, но и допринасят за постигане на конкретните цели на настоящия план.

• 
  Поддържане на ниво на бедност за страната не по-високо от 15 %
  
• 
  Намаление на риска от бедност сред децата до 15 %
  
• 
  Намаление на риска от бедност сред домакинствата с три и повече деца – поне 10 п.п.
  
• 
  Нарастване на общия доход средно на домакинство – 20 %
  
• 
  Нарастване на общия доход на домакинствата, в които има поне едно дете – 20 %
  
• 
  Напускащи основното образование ученици в задължителна училищна възраст – 2 %
  
• 
  Равнище на ранно напускащите училище – 15 %
  
• 
  Нетен коефициент на записване в началното образование – 100 %
  
• 
  Нетен коефициент на записване в предучилищно образование – 100 %
  
• 
  Двойно увеличение на броя на децата със специални образователни потребности, интегрирани в общообразователни и професионални училища
  
• 
  Увеличение на броя на учениците от ромски произход, изведени от сегрегирани училища – 30 %
  
• 
  Намаление на броя на децата, ползващи социални услуги в специализирани институции - 15 %
  
• 
  Двойно увеличение на броя на децата в риск, настанени в приемни семейства
  
• 
  Увеличение на броя на предлаганите социални услуги в общността – 50 %
  
• 
  Равнище на заетост – общо (15-64 г.) – 66.5 %
  
• 
  Равнище на заетост при жените (15-64 г.) – 60 %
  
• 
  Равнище на заетост при младежите (15-24 г.) – 27 %
  
• 
  Равнище на безработица – общо (15+) – 5.5 %
  
• 
  Равнище на младежка безработица – (15-24 г.) – 12 %
  
• 
  Равнище на продължителна безработица – (15-64) – 3.5 %
  
• 
  Намаление на дела на хората с трайни увреждания от общия брой на безработните – с 2 п.п.
  
• 
  Дял на децата, живеещи в домакинства на безработни – 10.5 %
  
• 
  Дял на хората, живеещи в домакинства на безработни - 8 %
  
• 
  Намаление на броя на лицата, зависими от месечно социално подпомагане - 20 %
  
• 
  Дял на разходите за социална защита – 17 % от БВП
  

Най-общо политиките за ограничаване на предаването на бедността и социалното изключване между поколенията се групират в следните категории:

• 
  Създаване на подходяща семейна среда за всяко дете, както в биологичното семейство, така и в рамките на приемната грижа: гарантиране на адекватен доход на семействата с деца, подкрепа за издръжката на децата, създаване на по-добри условия за доходи от труд на родители с деца, по-добро таргетиране на семейното и социалното подпомагане, по-добро съчетаване на личния и професионалния живот, подкрепа за отглеждането и възпитанието на децата, насърчаване на отговорното родителство и др.
  
• 
  Достъп до качествена предучилищна и училищна подготовка за всички деца: специални мерки за най-уязвимите от невключване в общообразователната система – деца със специални образователни потребности и деца от уязвимите етнически групи, най-вече от ромската общност; законодателни и практически мерки за ограничаване на напускащите образователната система; мерки за подобряване на качеството на предучилищната и училищната подготовка.
  
• 
  Достъп до качествено здравеопазване: безплатно здравеопазване; превантивни дейности; подобряване на обслужването.
  
• 
  Деинституционализация: развитие на социални услуги в общността, подобряване на мерките за закрила на детето в семейна среда с цел не попадане в институции, подобряване на правната и финансовата рамка на социалните услуги за деца и семейства, засилване на сътрудничеството с неправителствения сектор и други; цялостна реформа за подобряване на грижата в институциите за деца, както в материално и финансово отношение, така и с оглед инвестициите в персонала, индивидуализирането на грижата, възможностите за реинтеграция и доближаването на грижата до тази в семейството и други.
  
• 
  Защита на децата от всякакви форми на злоупотреба, насилие и експлоатация: законодателни промени, реализация на редица проекти и инициативи, създаване на работещи координационни механизми, сътрудничество с международни организации и неправителствения сектор; разработване и прилагане на специални мерки за закрила на определени рискови групи деца (като например за: децата жертви на престъпления, децата извършители на противообществени прояви, децата жертви на домашно насилие, непридружените деца, децата - бежанци и имигранти, деца, въвлечени в най-тежки форми на детски труд, др.).
  
• 
  Подобряване на капацитета на цялата система за закрила на детето: въвеждане на нови методи на работа, обучения на всички ангажирани в грижите за децата, детайлно методическо ръководство; сътрудничество между всички партньори, както в рамките на държавната администрация, така и в рамките на гражданския диалог; мерки за завишен контрол относно спазването на правата на децата в България, както и завишаване на отговорностите и санкциите при констатирани нарушения, включително и при предоставяне на социални услуги за деца.
  
• 
  Други области, които също попадат в настоящата концепция за повишаване на детското благосъстояние са: право на идентичност и защита срещу дискриминация; участие и мнение на децата; отдих, свободно време, развитие на способностите на децата; околна и безопасна среда и други.
  

Така описаните области на политиката за ограничаване на предаването на бедността между поколенията са съчетание както от превантивна работа, така и коригираща работа за децата и семействата, които вече са изпаднали в риск от бедност и социално изключване. Акцентът, който искаме да поставим в настоящия план, е именно върху превенцията, която се оказа по-неразвитият елемент в рамките на общата концепция.

• 
  Засилени инвестиции в ранното детско развитие (0-7 години), което от своя страна ще разшири и обхвата на децата от училищното образование впоследствие;
  
• 
  Подобряване на механизмите за задържане на децата в училище;
  
• 
  Подобряване на инициативите за насърчаване на отговорното родителство;
  
• 
  По-целенасочена подкрепа за най-уязвимите семейства (социално слаби самотни родители, многодетни семейства и т.н.) чрез всички възможни програми – за заетост, за жилищно устрояване, за семейно и социално подпомагане, за консултиране и обучение и други;
  
• 
  По-добро съвместяване на личния и професионалния живот за родителите с деца, насърчаване на баланса при отглеждането на децата и участието на двамата родители;
  
• 
  Продължаване с по-ускорено темпо на реформата в грижата за деца – от капацитета на системата до грижата за всяко едно отделно дете, стимулиране на приемната грижа, която макар и добре нормативно уредена не е достатъчно популярна, ускоряване на процеса на деинституционализация и рязко подобряване на грижата за деца и други;
  
• 
  Стимулиране на неправителствения сектор за по-дейно включване в дейностите по модернизиране и подобряване на институционалната грижа за деца и насърчаване на организирането на благотворителни инициативи с цел подкрепа на реформата в областта на специализираните институции за деца;
  
• 
  Осигуряване на по-голям ресурс за финансиране на социалните услуги за деца и семейства, делегирани от държавата дейности, за подобряване на достъпа до услугите и тяхното качество;
  
• 
  Създаване на интегрирана система за мониторинг на детската бедност.
  

Така описаните насоки на действие показват областите, където България отчита най-висока степен на спешност или нужда от ускоряване на реформите, тъй като макар и основата за изпълнението на мерки и провеждането на дейности в тези области да е заложена, са необходими по-съществени резултати. Допълнителни мерки ще бъдат реализирани и в рамките на Националната стратегия за здравна грижа.

• 
  Младежи в неравностойно положение
  
• 
  Лица на социално подпомагане в трудоспособна възраст
  
• 
  Лица без или с ниско образование и квалификация, лица с остарели знания и умения, неграмотни или ниско грамотни лица
  
• 
  Неактивни и обезкуражени лица
  

• 
  Развитие на възможностите за заетост на младите хора и намаляване на младежката безработица: намаляване на отпадането от училище и предприемане на специални мерки за ранно отпадналите от образователната система; ограничаване на бариерите при прехода от обучение към работа и осигуряване на преход от училище към работа без период на безработица чрез осигуряване на знания и умения, търсени от работодателите, разширяване на предлаганите работни места за стажуване/чиракуване и др.; активна ранна подкрепа за безработните младежи чрез реализация на подхода „нов старт” за предоставяне на услуги в период до 6 месеца след регистрацията им в дирекциите „Бюро по труда”; активизиране и развитие на услугите за професионално ориентиране; разширяване на обхвата на дейностите за младежи, напуснали училище; предоставяне на възможност за нов старт на младежите, които нямат финансова възможност, но искат да продължат образованието си в университет; др.
  
• 
  Активиране на безработните от неравнопоставените групи, в т.ч. неграмотни лица, лица без образование и/или квалификация, лица на социално подпомагане: предоставяне на индивидуални, достъпни и гъвкави услуги за лицата; развиване на мерки и услуги за преход от пасивна защита към активно поведение на продължително безработните и неактивните лица за участие не само на пазара на труда, но и в обществения живот; развитие на чиракуването, като форма за придобиване на умения в работна среда за нискоквалифицирани лица, под ръководството на наставник; насочване на безработни лица към частни лицензирани центрове за професионално ориентиране (1 път на две години); обучение на обучаващи; ограмотяване на безработни лица по специални учебни програми; развитие на пилотния модел за валидиране на компетентности, придобити при неформално и самостоятелно учене; др.
  
• 
  Изпълнение на програма „Активиране на неактивни лица” чрез прилагане на комплексен подход за интегриране на лица извън работната сила на пазара на труда.
  
• 
  Осигуряване на адекватен гарантиран минимален доход за нуждаещите се чрез запазване на стимулите за участие в заетостта.
  
• 
  Подобряване на сътрудничеството и използването на интегриран подход между Агенцията по заетостта и Агенцията за социално подпомагане.
  
• 
  Създаване и прилагане на концептуална рамка относно социалните услуги, необходими за социалното включване на най-отдалечените от пазара на труда групи с акцент върху социалните умения (видове, механизми за предоставяне и т.н.) и подобряване на социалната работа с тези лица.
  
• 
  Изграждане на партньорства за възлагане предоставянето на услуги на уязвимите групи на пазара на труда на договорна основа и от неправителствени организации, срещу съответно финансиране.
  

Основният документ, в съответствие с който са посочените мерки, е приетата от българското правителство Актуализирана стратегия по заетостта на Р България за 2008-2015 г.

• 
  Ефективно прилагане на антидискриминационното законодателство и превенция и елиминиране на всички форми на дискриминация;
  
• 
  Предлагане на специфични интегрирани услуги в рамките на уязвими етнически общности с цел подобряване на техния трудов, семеен и обществен живот;
  
• 
  Ускоряване и задълбочаване на процеса на образователна интеграция на ромските деца;
  
• 
  Разработване на специален пакет от мерки за жените и момичетата от определени етнически общности, които не са имали възможност да завършат или съответно са в риск да прекратят своето образование;
  
• 
  Практическо изпълнение на заложените мерки за подобряване на жилищните условия на ромите.
  

По отношение на социалното включване на хората с увреждания, както предизвикателствата, така и мерките, са разнообразни. В последните години България провежда мейнстриминг на политиката за хората с увреждания. Наред с разнообразното законодателство, основният стратегически документ, който дава облика на политиката за хората с увреждания, е приетата през 2007 г. Стратегия за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания 2008-2015 г.

Стратегията цели осигуряване на равни възможности за успешна реализация на хората с увреждания в обществото, както и ефективното прилагане на политиката на българското правителство за недопускане на дискриминация по признак „увреждане”. Набелязани са действията за премахване на бариерите от психологическо, образователно, социално, културно, професионално, финансово и архитектурно естество, стоящи пред социалното включване и равноправната интеграция на хората с увреждания. Мерките, които се предприемат, са по-всички тези направления. Част от примерите за успешни политики са: насърчителните мерки за работодатели, създаването на защитени работни места, стимулирането на активността на хората с увреждания, въвеждането на социална оценка и месечни добавки за социална интеграция, развитието на повече социални услуги в общността за хората с увреждания и други.
Основните ни усилия през 2008-2010 г. ще бъдат концентрирани в изпълнението на Стратегията за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания. Наред с това, ще се постави допълнителен акцент на следните мерки:

• 
  Ускоряване на дейностите и завишаване на контрола за осигуряване на достъпна среда (архитектурна, транспортна, информационна) за хората с увреждания;
  
• 
  Насърчаване на социалното предприемачество от и за хора с увреждания в рамките на социалната икономика и стимулиране на трудовата заетост, както чрез мерки, насочени към работодателите, така и към самите хора с увреждания;
  
• 
  Осигуряване на подкрепяща среда и интегрирано обучение и възпитание на децата със специални образователни потребности, включително и на децата с увреждания, настанени в специализирани институции;
  
• 
  Увеличение на държавните средства за материална подкрепа на хората с увреждания и семействата, които полагат грижи за деца с увреждания;
  
• 
  Осигуряване на по-голям ресурс за финансиране на социалните услуги, делегирани от държавата дейности, за подобряване достъпа до услугите и тяхното качество;
  
• 
  Осигуряване на условия за ранна диагностика и превенция на уврежданията и създаване на програми за комплексна рехабилитация на хората с увреждания;
  
• 
  Разширяване и усъвършенстване на мрежата от услуги в домашна среда за хората и децата с увреждания;
  
• 
  Насърчаване на публично-частните партньорства в областта на социалните услуги за хора с увреждания, включително и в предоставянето на институционална грижа за хора с ментални увреждания, което и най-тежкия сектор в сферата на услугите;
  
• 
  Подобряване на работата с медиите и провеждане на обществени информационни кампании за равен достъп.
  

Равнопоставеността е неизменно свързана и с принципа за осигуряване на равни възможности между жените и мъжете. В тази връзка подобрения ще се търсят във всички по-важни области: стимули за бащите да ползват отпуск за отглеждане на дете, закрила на трудовите права и забрана на дискриминация, гъвкавост по отношение на работното време и семейните задължения, заплащането на труда и адекватността на осигурителните обезщетения при отглеждане на дете, разширяване достъпа до услуги за отглеждане на деца и други зависими членове на семейството и т.н.

• 
  Промяна на фокуса на досегашните мерки за насърчаване на равния достъп на жените до ресурсите на обществото – насочване на мерките въз основа на нови предизвикателства и целеви групи;
  
• 
  Законодателни промени за закрила на правото на труд и кариерно развитие на майките, завръщащи се на работа след бременност и равно третиране с останалите работници;
  
• 
  Въвеждане на отпуск за бащинство при раждане и отглеждане на дете;
  
• 
  Борба с джендър стереотипите, насърчаване на участието на жените в процесите на вземане на решения;
  
• 
  Премахване на разликата в заплащането на труда на жените и мъжете (методика за отчитане на разликата) и на хоризонталната сегрегация на пазара на труда.
  

В допълнение към мерките за равнопоставеност във всичките им направления ще се използва и опита на мрежата Equinet за оценка на равнопоставеността.