Доклад на Република България по стратегиите за социална закрила и социално включване
Ч А С Т 3 Н А Ц И О Н А Л Н А С Т Р А Т Е Г И Я З А
Изтегляне 1.39 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.2 Преглед на адекватността 3.2.1 Риск от бедност сред възрастните
- 3.2.2 Държавна пенсионна система
Ч А С Т 3 Н А Ц И О Н А Л Н А С Т Р А Т Е Г И Я З А П Е Н С И И Т Е 3.1 Напредък по отношение на Националния стратегически доклад за 2006-2008 г. и предизвикателствата, идентифицирани в Съвместния доклад по социална закрила и социално включване за 2007 г. В Стратегическия доклад на България за 2006-2008 г. бяха идентифицирани следните основни предизвикателства пред пенсионната система:
В последните две години България предприе мерки, адресиращи посочените предизвикателства. Намаляването на сивата икономика и на укриването на осигурителни вноски бе сред приоритетите на страната. Бяха положени усилия за ограничаване на склонността за укриване на осигурителния доход и повишаване на конкурентноспособността на бизнеса, като общата осигурителна вноска бе намалена с общо 9 п.п. – с 6 пункта за сметка на фонд “Пенсии” през 2006 г. и с допълнителни 3 пункта, от които: 2 пункта за фонд “Пенсии”, 1 пункт за фонд “Безработица”. В сравнение с 2005 г., през 2007 г. средният брой осигурени лица се е увеличил с около 6.4 %, а приходите от осигурителни вноски – със 7.6 %. Това показва, че са налице резерви, като постигнатите резултати в тази област могат да бъдат подобрени. Повишаването на жизненото равнище на пенсионерите бе друг основен приоритет на пенсионната политика. За целта, в периода 2006 г. – юли 2008 г. бяха предприети няколко целеви увеличения на пенсиите. През януари 2006 г. всички пенсии бяха увеличени с между 5.6 и 4 % в зависимост от размера на пенсията. През юли 2006 г. бе предприето още едно увеличение на пенсиите със средно 4.5 %, като то обхвана само пенсионерите с по-ниски пенсии. От юли 2007 г. пенсиите бяха увеличени с 10 % и също с толкова от октомври 2007 г. През 2007 г. се приложи механизъм за осъвременяване на пенсиите, според който пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, ще се увеличават от 1 юли всяка година с процент, равен на 50 % от инфлацията и 50 % от ръста на средния осигурителен доход за страната за годината, предхождаща годината на осъвременяване. Съгласно това правило, считано от 1.07.2008 г. пенсиите бяха увеличени с 10.35 %. Старият механизъм, действал през 2005 г. преди целевите увеличения от 2006-2007 г., включваше 75 % от инфлацията и 25 % от средния осигурителен доход за страната за предходната година. За намаляване на риска от бедност сред пенсионерите бе направена промяна в механизма за определяне на минималните пенсии. От 2007 г. гарантираната минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст се определя от Народното събрание със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО). Тя служи за база за определяне и на всички останали пенсии за трудова дейност с минимални размери. Отделно от законово определените инструменти, през 2006 г. и 2007 г. с решение на правителството бяха отпуснати еднократни плащания за всеки пенсионер в края на годината – т.нар. “коледни пенсии”. Те бяха със значително по-висок размер в сравнение с 2005 г. – два пъти по-високи през 2006 г. и четири пъти по-високи през 2007 г. Мерките в областта на адекватността имаха благоприятно влияние върху равнищата на пенсиите. През 2007 г. средната пенсия достигна 171.62 лв. (88 евро) и нарасна с 14.4 % спрямо 2006 г. и с 27.4 % спрямо средното си равнище за 2005 г. Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст към края на 2007 г. е 102.85 лв. (52.5 евро), което е с 21 % повече отколкото през 2006 г. и с над 49 % спрямо 2005 г. Бяха реализирани мерки за модернизация на законодателството относно дейността по допълнителното пенсионно осигуряване. С приети изменения в КСО бе въведено изискването всички дружества за допълнително пенсионно осигуряване, управляващи фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми, при осъществяване на дейност в друга държава-членка и когато покриват биометрични рискове, гарантират минимално ниво на доходност и/или размер на пенсиите, трябва да поддържат т.нар. „технически резерви”. С това се гарантира, че те във всеки момент ще разполагат с толкова средства, колкото са и техните задължения. Извършени бяха промени и в съответствие с Директива 2004/113/ЕО за прилагане на принципа за равното третиране на жените и мъжете по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги. В резултат, отчитането на пола като актюерски фактор при определяне размера на пожизнената пенсия се допуска, в случай че пенсионноосигурителното дружество ползва надеждна и редовно актуализирана публична статистическа информация, от която е видно определящото значение на пола. Предприети бяха мерки за подобряване на финансовата устойчивост на държавната пенсионна система. Продължи плавното увеличение на задължителната пенсионна възраст. През 2007 г. жените придобиваха право на пенсия при навършени 59 години (при 58.6 г. през 2006 г.) и 93 точки сбор от годините осигурителен стаж и годините възраст. Законоустановената пенсионна възраст ще продължи да се покачва до достигане на 60 години през 2009 г., а тази за мъжете от 63 г. бе постигната през 2005 г. Засилени бяха стимулите за удължаване на трудовия живот. Всяка година осигурителен стаж след навършване на задължителната пенсионна възраст за лица с действителен осигурителен стаж от 37 г. за мъжете и 34 г. за жените през 2007 г. носи 3 %, а не 1 % при определяне на размера на пенсията Стартира изграждането на резервен фонд за подпомагане на пенсионната система в условията на демографски натиск. Изготвен е проект на закон, който трябва да бъде приет от Народното събрание до края на 2008 г. Той предвижда 25 % от излишъка, 50 % от приходите от приватизация, приходи от концесионни такси и други, да бъдат заделяни за нуждите на държавната пенсионна система. Те ще бъдат инвестирани по специална инвестиционна програма и ще бъдат използвани за покриване на недостиг във фонд “Пенсии” в резултат от негативното демографско развитие. Предвижда се период на натрупване от 10 г. преди фондът да започне да трансферира средства към държавната пенсионна система. България натрупа опит в провеждането на политика по заетостта, насочена към удължаване на трудовия живот. Реализирани са конкретни мерки и действия в подкрепа на безработните лица над 50-годишна възраст, които са уязвима група на пазара на труда. Осигурени са възможности за включване в програми и мерки за заетост и обучение, финансирани от държавния бюджет. Въведен е подход към работата, основан на „жизнения цикъл”, който осигурява подкрепа за лицето при преходите между различните състояния на пазара на труда. Този подход изисква подобряване на условията на труд за по-възрастните работници, подобрен здравен статус и стимули за труд, които да увеличат трудовия живот. Съгласно Закона за насърчаване на заетостта лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, се регистрират в самостоятелна група в териториалните поделения на Агенцията по заетостта и имат достъп до следните услуги – информация за обявени свободни работни места, посредничество по информиране и наемане на работа и психологическо подпомагане. В Актуализираната стратегия по заетостта на Република България за 2008-2015 г. е отделено специално внимание не само на безработните, но и на другите групи търсещи работа лица, сред които са заетите, лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и др. Акцентът е поставен върху по-активното участие в учене през целия живот, което ще ги направи по-адаптивни на пазара на труда, както и върху осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд и по-широкото прилагане на гъвкавите форми на заетост. През 2008 г. бяха извършени промени в законодателството, насочени към подобряване на законовата уредба в областта на обучението на възрастни, финансирано със средства за активна политика. С промените се регламентира възможността за финансиране обучението за придобиване на ключови компетентности (умения за работа с компютър, владеене на чужд език, комуникативност, работа в екип и др.) и на обучението за ограмотяване. Въведено бе понятието „обучение на възрастни”, което обхваща: обучение за ограмотяване, обучение за придобиване на професионална квалификация, обучение за придобиване на ключови компетентности, както и мотивационно обучение. Допълнен е и кръгът на институциите, които имат право да провеждат обучение на възрастни. Училищата могат да провеждат обучението за ограмотяване, а физически или юридически лица, регистрирани съгласно действащото законодателство – обучение за придобиване на ключови компетентности и мотивационно обучение. С промените в Закона за насърчаване на заетостта от м. март 2008 г. са уредени възможностите за включване в учене през целия живот на лицата, придобили право на професионална пенсия за ранно пенсиониране. Пенсионерите в трудоспособна възраст се регистрират в самостоятелна група и имат право на участие в програми и мерки за заетост и обучение. Ще се осигурява безплатно обучение на безработни лица над 50 г., придобили право на пенсия за ранно пенсиониране. Тези лица имат голям трудов опит, квалификация и когато са трудоспособни е важно да работят и да създават обществен продукт, въпреки, че имат определен доход от пенсионната система. Целта е да се осигурят възможности за учене през целия живот и повишаване на квалификацията на хората в зряла възраст, което ще подобри конкурентноспособността им на пазара на труда. Работодателят има право да проведе обучението за придобиване на професионална квалификация, като посочи обучаваща институция. Продължава своето действие Национална програма „Помощ за пенсиониране” - за осигуряване на заетост и помощ за пенсиониране на безработни лица, в т.ч. безработни лица, които активно търсят работа и са регистрирани в бюрата по труда, на които не им достигат до 5 точки за формиране на сбора от осигурителен стаж и възраст, който дава право на пенсия и на които не е издавано разпореждане от НОИ за отпускане на пенсия на друго основание. С цел използване на експертните им възможности, лица от тази група с висок образователен статус и квалификация могат да се назначават като консултанти за подпомагане на работодателите и за предаване на натрупания опит между генерациите. През 2008 г. се предвижда в заетост по програмата да бъдат включени 300 безработни лица, като се продължи заетостта на 4 078 души. Нововключените в програмата лица от началото на 2007 г. са 201, а общият брой на работилите лица за периода е 3 743. В ход е реализирането на нови инициативи в областта на политиката по заетост и удължаване на трудовия живот. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, внесен за обсъждане в Народното събрание през м. юли 2008 г., цели осигуряване на достъп до инструментите на активната политика на пазара на труда на лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Законопроектът предвижда в обхвата на лицата, които могат да участват в програми и мерки за заетост и обучение, да се включат и пенсионерите. Промените са необходими и с оглед изпълнението на Стокхолмските цели в сферата на заетостта, една от които е - постигане на равнище на заетост на по-възрастните работници (55-64 г.) от 50 % през 2010 г. Ще се регламентира и възможността за включване на пенсионерите в Националната програма „В подкрепа на майчинството”, което ще подпомогне постигането на по-добър баланс между професионалните и семейните задължения на майките с малки деца, както и по-ранното им завръщане на работа. Заетите по програмата пенсионери ще получават допълнителни доходи. През 2008 г. в рамките на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013 г. се предвижда да стартира програма „Осигуряване на условия за активен трудов живот за хора над 50 годишна възраст и на продължително безработни лица”. Предвижда се 18 000 лица, да бъдат включени в обучение за придобиване или повишаване на професионалната квалификация, като 5 400 от тях да бъдат включени в заетост. В рамките на програмата ще се предоставя обучение за придобиване или повишаване на професионалната квалификация; ще се осигурява стажуване след обучението за срок от 3 месеца; ще се осигурява последваща заетост за срок не по-малък от 9 месеца. 3.2 Преглед на адекватността 3.2.1 Риск от бедност сред възрастните В България рискът от бедност сред възрастните (над 65 г.) е 17.7 %. Той е по-висок от средното за страната равнище (14.1 % за 2007 г.), но в сравнение с 2006 г. намалява с около 0.3 п.п. Равнището на бедност сред възрастните жени е по-високо от това за възрастните мъже (съответно 24.1 % за жените и 8.1 % за мъжете). По-силно изложени на риск от изпадане в бедност са най-възрастните над 75 г., 22 % от които са живели под прага на бедността през 2007 г. (29.9 % за жените и 7.8 % за мъжете). В сравнение с 2006 г. нивото на бедност сред най-възрастните намалява с 5.4 п.п., съответно с 4.8 п.п. за жените и 5.8 п.п. за мъжете15. 3.2.2 Държавна пенсионна система За намаляването на риска от бедност сред възрастните особено значение се отдава на политиката в областта на гарантираните минимални пенсионни плащания. Съществуващата към момента система от гарантирани минимални пенсионни плащания обхваща почти всички осигурителни рискове – старост, смърт, намалена работоспособност и инвалидност. Минималните пенсионни плащания могат да бъдат групирани в две големи групи – пенсии за трудова дейност (контрибутивни) и пенсии, несвързани с трудова дейност (неконтрибутивни). Тези групи съответстват на основните видове пенсии, изплащани в пенсионната система. Достъпът до минимални пенсионни плащания се определя в зависимост от групата, в която попада самото плащане – за пенсиите за трудова дейност осигурителният стаж на лицето е от определящо значение, докато за пенсиите, несвързани с трудова дейност, той не се отчита при определяне на правото. Настоящите размери на гарантираните минимални пенсионни плащания се определят на основа размерите на два вида пенсии – минималният размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст при пълен осигурителен стаж и социалната пенсия за старост. В средата на 2006 г. бе приета съществена промяна в осигурителното законодателство. До този момент минималните размери на всички контрибутивни и неконтрибутивни пенсии се определяха като процент от социалната пенсия за старост. Размерът на социалната пенсия за старост се определя ежегодно от Министерския съвет, като от всички плащания в пенсионната система, тя е единствената, която се получава след удовлетворяване на подоходен тест. Основното изискване за получаване на право на социална пенсия за старост е лицето да е навършило 70 г. и средният доход на член от семейството (или неговият личен, ако живее сам) да е по-нисък от т.нар. “гарантиран минимален доход” за 12 месечен период. Гарантираният минимален доход се използва за определяне на размера на социалните помощи в системата за социално подпомагане, като през 2007 г. е 55 лева. От 1 юли 2006 г. минималните размери на пенсиите за трудова дейност, както и минималният размер на наследствените пенсии, бяха откъснати от социалната пенсия за старост и вече ще се определят като процент от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст за пълен осигурителен стаж. Право на такава пенсия се придобива, ако лицето е навършило официално установената за страната пенсионна възраст и има необходимия осигурителен стаж. Ако при отпускането изчисленият размер на пенсията се окаже по-нисък от минималния, той се приравнява на него. До 1 юли 2006 г. минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст се равняваше на 115 % от социалната пенсия за старост. От 2007 г. той се определя ежегодно от Парламента със Закона за бюджета на ДОО. От 1 октомври 2007 г. Министерският съвет определи нов размер на социалната пенсия за старост – 76.23 лева, а минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 1 октомври 2007 г. стана 102.85 лева. Различните гарантирани минимални пенсионни плащания се изплащат от различни фондове на ДОО. Така например всички пенсии за трудова дейност се изплащат от Фонд „Пенсии”. Единственото изключение е пенсията за трудова злополука и професионална болест, която се изплаща от Фонд “Трудова злополука и професионална болест”. От друга страна, всички неконтрибутивни пенсии се изплащат от Фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност”. Благодарение на нововъведените механизми за определяне на размерите на гарантираните минимални пенсионни плащания бяха подобрени възможностите за осигуряване на адекватна защита след оттегляне от пазара на труда на най-уязвимите сред пенсионерите – тези с ниски осигурителни доходи и с недостатъчна продължителност на осигурителната кариера. Упражняването на такова целенасочено въздействие е от ключово значение с оглед обхвата на системата от гарантирани минимални плащания. В края на 2007 г. делът на пенсионерите, получаващи пенсии с минимални размери, е 24.5 % от общия брой. Сред гарантираните минимални пенсионни плащания най-голям е делът на пенсионерите, получаващи пенсия за осигурителен стаж и възраст на минимален размер. Това са около 360 хил. души, което е повече от половината от всички пенсионери, получаващи гарантирани минимуми (65.89 %). Пенсия за инвалидност поради общо заболяване на минимален размер през 2007 г. са получили около 68 хил. души или 12.4 % от всички пенсионери с право на минимално обезщетение. Пенсионерите с пенсии, несвързани с трудова дейност, са незначителен дял в сравнение с тези с контрибутивни пенсии с минимални размери. При над 78.69 % за пенсионерите с пенсии за трудова дейност, получилите през 2007 г. пенсии, несвързани с трудова дейност, са малко над 55 хил. или около 10 % от общия брой на бенефициентите на минимални обезщетения в пенсионната система. Според действащото законодателство като наследствени могат да се получават само контрибутивните пенсии. Както неконтрибутивните, така и наследствените пенсии имат несъществено значение – те се получават от под 3 % от общия брой пенсионери в ДОО. Размерът на наследствената пенсия зависи от броя на наследниците, но не по-малко от 75 % от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст е размерът, гарантиран за всеки наследник. Съществуващото в момента законодателство позволява съчетаването, както на някои от гарантираните минимални пенсионни плащания, така и на пенсиите над минималния размер. Така например някои от личните пенсии за трудова дейност могат да бъдат съвместявани с неконтрибутивни пенсии. Условието е лицето по свой избор да посочи една от пенсиите, която ще бъде получавана в пълен размер. Така останалите се получават в половин размер (с изключение на социалната пенсия за инвалидност, която се получава в размер от 25 %). За повишаване на адекватността в пенсионната система са създадени специални възможности, като например еднократни компенсации към пенсиите в края на годината, добавки за чужда помощ за пенсионери със загубена работоспособност над 90 %, т.нар. „вдовишки добавки” към пенсиите на пенсионер, чиито съпруг/съпруга е починал/-а. Посочените добавки се получават от всички пенсионери, а не само от тези с най-ниски доходи. Една от основните функции на пенсионната система в контекста на адекватността на доходите е не само да елиминира риска от бедност и социално изключване, а и да създаде възможност на оттеглилите се от пазара на труда да поддържат нормален и съответстващ на общоприетия начин на живот жизнен стандарт. С оглед на необходимостта от осигуряване на справедливо обезщетение за лицата след оттегляне от пазара на труда, националната пенсионна политика има ясно дефинирани задачи: да се гарантира, че пенсионерите ще могат да споделят общото нарастване на благосъстоянието в българското общество; да се гарантира подходящо равнище на заместване на миналите доходи и да се поддържа покупателната способност на обезщетенията. През 2000 г. бе регламентирано тристълбовото устройство на българския пенсионен модел. Така, посредством съчетанието между публични (солидарни) и частни, задължителни и доброволни пенсионни схеми, бяха създадени необходимите условия за постигане на дефинираните задачи в дългосрочен план. Към края на 2007 г. ДОО изплаща пенсии на малко повече от 2.2 млн. пенсионери. Поради въведените по-строги правила за достъп до системата и най-вече поради повишаването на законоустановената пенсионна възраст, техният брой плавно намалява. От всички пенсионери най-голям е броят на тези, които получават лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към 31.12.2007 г. те съставляват над 75 % от всички пенсионери в ДОО. На второ място по значимост е групата на пенсионерите с лични пенсии за инвалидност поради общо заболяване (около 15 % от всички пенсионери в ДОО). Пенсионерите с лични пенсии за осигурителен стаж и възраст и лични пенсии за инвалидност поради общо заболяване са над 90 % от всички пенсионери с лични пенсии. Паралелно с нарастването на жизнения стандарт в страната, предприетите реформи в пенсионната система оказаха благоприятно влияние върху размерите на пенсиите от ДОО. Така например, средният размер на пенсията на един пенсионер от ДОО отчита стабилен номинален ръст, като през 2007 г. е нараснал над 2.5 пъти спрямо годината преди началото на същинските реформи в пенсионната система. От около 67 лв. през 1999 г., средният размер на пенсията през 2007 г. вече е близо 172 лв. Заедно с това, въведеният през 2001 г. механизъм за осъвременяване на пенсиите позволи те да компенсират огромната загуба на покупателна способност след двата тежки хиперинфлационни шока през 1992-1993 г. и 1996-1997 г. Благодарение на това, средният размер на пенсията от ДОО увеличи с над 60 % покупателната си способност спрямо 1998 г. и през 2007 г. достигна 83.1 % от реалния си размер от 1991 г. Това е забележителен напредък, като се има предвид, че през 1997 г. – най-тежката година от икономическите промени – покупателната способност на средния размер на пенсията на един пенсионер бе малко над 37.4 % от тази през 1991 г. До 2005 г. пенсиите се осъвременяваха с процент, равен на сумата от 75 % от стойността на индекса на потребителските цени за предходната календарна година и 25 % от ръста на средния осигурителен доход за предходната календарна година. Този механизъм силно зависи от инфлацията и в много по-ниска степен отчита ръста на осигурителния доход. Поради това, в края на 2005 г. бе осъществена промяна в КСО, като осъвременяването на пенсиите се извършва ежегодно от 1 юли с процент, равен на 50 % от индекса на потребителските цени и 50 % от ръста на средния осигурителен доход за предходната календарна година. Създадените предпоставки за по-тясно обвързване на нарастването на пенсиите и нарастването на доходите от трудова дейност, върху които се внасят осигурителни вноски, са особено важни с оглед намаляване на по-високите равнища на бедност сред възрастните и тяхната силна зависимост от доходите от пенсии. Тази зависимост е определяща, както за финансовото състояние на системата, така и за индивидуалните размери на пенсиите. Промените в системите за гарантирани минимални пенсионни плащания и модифицирането на съществуващия механизъм за осъвременяване на пенсиите без съмнение ще съдейства за смекчаване на риска и дълбочината на бедността сред пенсионерите. Промените ще имат положително влияние за преодоляване на други проблеми в контекста на адекватността. Такова предизвикателство е съществуващата неблагоприятна вътрешна диференциация в държавното пенсионно осигуряване. Така например, към края на 2007 г. размерът на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст за близо 30 % от пенсионерите с лични пенсии за осигурителен стаж и възраст е бил до 120 лева (при минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст 102.85 лв. в края на 2007 г.), а повече от половината (54.5 %) са с размер на личната пенсия до 160 лева. Видна е концентрацията на голям брой лица в групите с най-ниски лични пенсии. Причините за това трябва да се търсят в щедрия режим на старото пенсионно законодателство, което позволяваше лицата да се оттеглят много рано от пазара на труда при ниска продължителност на кариерата. Заедно с това, от определящо значение са и ниските осигурителни доходи отпреди промените, наличието на прекъсвания в трудовата кариера преди и по време на промените и т.н. Не на последно място, в началото на 90-те години някои периоди на прекъсвания в трудовата кариера са недействителни – това са периоди, непокрити с осигурителни вноски, т.е. лицата са работили, но за тях не са били плащани вноски. Може да се очаква, че успоредно с номиналния ръст на средния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст ще продължи и процесът на намаляване броя на пенсионерите в групите с по-ниски размери на пенсиите. Този процес ще има благоприятни последици върху лицата и особено за тези в най-високите възрастови групи. Разликата в размерите на пенсиите по възрастови групи може да се промени само с целенасочени мерки за поддържане на пенсиите в актуален размер, който отразява икономическия растеж, нарастването на осигурителния доход и отчита инфлацията. Данните към 31.12.2007 г. сочат, че средният размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицата над 80 г., които съставляват около 14.1 % oт всички пенсионери с лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, е бил 139.09 лева. Това е с над 14.9 % по-ниско от групата 70-79 г., и с близо 24 % по-ниско от това за групата 60-69 години. Причините за съществуването на такова вътрешно-групово неравенство трябва да се търсят в две обстоятелства. Първо, пенсиите, отпуснати до 31.12.1999 г. по силата на старото законодателство бяха преизчислени през 2000 г. по разпоредбите на новото законодателство. Като база за преизчисляването на размера на пенсиите бе използван средният размер на осигурителния доход за 1999 г. или 180.05 лв. За всички пенсии, отпуснати след тази дата, бе използван средният осигурителен доход за предходните 12 календарни месеца, който обаче нарасна с над 20 % през първата година, с 35 % през втората и с над 44 % през третата година спрямо 1999 г. На периодичното осъвременяване (преизчисляване) на базата на по-нов осигурителен доход се възлагат определени очаквания да редуцира това вътрешногрупово неравенство, като не позволи размерите на по-рано отпуснатите пенсии да изостават твърде много от тези на новоотпуснатите. Освен това, предприемането на тази мярка е наложително и с оглед на относително ниския размер на пенсиите спрямо основните доходи на икономически активното население. Въпреки подобряването на съотношението след началото на макроикономическата стабилизация, за 2007 г. средният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст остава около 41 % от размера на средната брутна работна заплата (431 лв. по данни на Националния статистически институт). Това е едно от обстоятелствата, определящо и сравнително ниския дял на средния размер на пенсията на един пенсионер спрямо средния осигурителен доход за страната. За периода след законодателните реформи брутният коефициент на заместване плавно нараства, като за 2007 г. остава в рамките на около 43 %. Дългосрочните прогнози сочат, че коефициентът на заместване на дохода от държавното пенсионно осигуряване няма да се измени значително в посока увеличение. По-скоро се очаква той постепенно да намалява поради включването на цялата осигурителна кариера при изчисляване размера на пенсията и по-високия ръст на доходите от труд в сравнение с ръста на осъвременителния коефициент на пенсиите. В дългосрочна перспектива все повече се очаква да нараства коефициентът на заместване от допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Очакванията са, че след 2020 г., когато то започне да изплаща пенсии след период на акумулиране на средства, неговата роля за жизнения стандарт на пенсионерите ще бъде осезаема. И макар, че значението на капиталопокривните задължителни пенсионни схеми все повече ще нараства, дори и в съчетание на двете пенсии от държавното пенсионно осигуряване, брутният коефициент на заместване ще остане твърде нисък – около 50 % през 2050 година16. Това поставя сериозни предизвикателства пред пенсионната политика в областта на адекватността.
|