Доклад на Република България по стратегиите за социална закрила и социално включване
Мерки за подобряване на финансовата устойчивост на пенсионната система
Изтегляне 1.39 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.4 Преглед на модернизацията на пенсионната система в отговор на променящите се нужди на икономиката, обществото и хората 3.4.1 Равно третиране на жените и мъжете
- 3.4.2 Достъп до информация
- 3.4.3 Преносимост на пенсионни права
- 3.4.4 Развитие на пенсионния модел в съответствие с обществените потребности
- Ч А С Т 4 Н А Ц И О Н А Л Н А С Т Р А Т Е Г И Я З А З Д Р А В Н А И Д Ъ Л Г О С Р О Ч Н А Г Р И Ж А
- 4.2 Здравеопазване
- 1. Последни тенденции
3.3.4. Мерки за подобряване на финансовата устойчивост на пенсионната система Направеният анализ показва, че за подобряване на финансовата стабилност на държавното обществено осигуряване в средно-срочна и дългосрочна перспектива е необходимо да бъдат предприети следните мерки: 1) Да се увеличи осигурителната база чрез увеличаване на обхвата на осигурените лица и повишаване размера на осигурителния доход. Има потенциал в увеличаване обхвата на осигурените лица, защото в момента средномесечно около 350 хил. заети лица не се осигуряват и това са главно самоосигуряващи се лица, земеделски производители, сезонни работници и временно наети лица. Ръстът на осигурителния доход зависи от повишаване производителността на труда и най-общо от интензивното икономическо развитие на страната. В частния сектор на икономиката е масова практиката наетите лица и самоосигуряващите се лица да се осигуряват върху минимални осигурителни доходи, а не върху реални трудови доходи. Би могло да се очаква, че значителното намаляване на данъка върху доходите на физическите лица (10 % от 2008 г.) и на осигурителната вноска за пенсия от ДОО (10 % за осигурител и 8 % за осигурено лице от 2009 г.) ще стимулират работодателите да осигуряват работниците и служителите на реални заплати, а самоосигуряващите се лица - на по-висок доход. Осигуряването върху минималните доходи, а не върху реалните, представлява нарушение на действащите законови разпоредби. Не винаги е възможно контролът по прилагането им да бъде повсеместен и всеобхватен. Затова е необходимо да се засилят т.нар. “меки мерки”, благоприятстващи доброволното спазване на осигурителните задължения. 2) Да продължи увеличаването на законоустановената възраст за пенсиониране и стимулирането на възрастните работници да остават по-дълго на пазара на труда. Съгласно осигурителното законодателство възрастните работници се стимулират, ако останат по-дълго на пазара на труда като една година отработен стаж след възрастта за пенсиониране се признава за три години. Планира се допълнително увеличение на бонуса и от 2009 г. една година отлагане на пенсионирането да се признава за пет. 3) Да се създаде фонд за демографски резерв, който в един бъдещ критичен момент да подкрепи финансирането на фонд “Пенсии” на ДОО. Очаква се до края на 2008 г. да бъде приет закон за създаване на фонд за демографски резерв. До момента са заделени около 700 млн. лв. от държавния бюджет за този фонд. Демографският фонд може да акумулира средства и в един бъдещ критичен момент да подкрепи бюджета на фонд „Пенсии” на ДОО. 4) Разширяване на кръга от допустимите финансови инструменти за фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Предвиждат се промени в КСО, с които се разширява кръгът на допустимите финансови инструменти за фондовете за допълнително пенсионно осигуряване чрез включване на акции, предлагани при условията на първично публично предлагане и въвеждане на количествени ограничения за тези инвестиции. Отпада ограничението за придобиване от пенсионните фондове на акции или дялове на чуждестранни колективни инвестиционни схеми, за които са позволени само финансовите инструменти, определени в КСО. Въвеждат се в закона конкретни изисквания към колективните инвестиционни схеми от държава извън Европейското икономическо пространство, които до сега се определяха с наредба на Комисията за финансов надзор. Либерализират се някои количествени ограничения, които се оказват на практика достигнати и ограничават постигането на по-висока доходност. 5) Регламентиране на фазата на изплащане в допълнителното доброволно пенсионно осигуряване. Очерта се принципна необходимост от разработване на фазата на изплащане в доброволните пенсионни фондове, продиктувана от съществуващите в момента законови решения, които не са издържани от гледна точка на актюерските принципи за изплащане на анюитети. Това е запазването на индивидуалната партида след отпускане на пожизнена пенсия и пълното наследяване на остатъка по партидата на пенсионера след неговата смърт. Разработен е законопроект за изменение на КСО, в който изрично е предвидено индивидуалната партида да се закрива в момента на отпускане на пожизнената пенсия, като цялата или част от натрупаната сума се прехвърля в технически резерви. Те са позиционирани във фонда като обособено имущество, отделно от останалите активи на фонда, за които се води самостоятелно счетоводство. Също така, видовете пенсии от фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване са изброени изрично и е дадена подробна уредба на правата по различните продукти, рисковете, които се поемат във фазата на изплащане и покритието им, чрез формиране на съответните резерви. Подробно са регламентирани правилата за запълване на дефицита в техническите резерви, съответно за усвояване на излишъците, които могат да се използват за актуализиране на пенсиите. Средствата на техническите резерви подлежат и на специален инвестиционен режим, който трябва да бъде консервативен и в същото време да гарантира постигането на техническия лихвен процент, както и да отговаря на срочността на задълженията към пенсионерите. 6) Промяна на изискванията за капиталова адекватност и платежоспособност на фондовете. Поради направените предложения за регламентиране на фазата на изплащане в доброволните пенсионни фондове се очерта необходимост от промяна на капиталовата адекватност и платежоспособност на пенсионноосигурителните дружества в съответствие с обема на рисковете, които поемат при изплащане на пожизнени пенсии. В тази връзка предложенията са изцяло съобразени с изискванията за собствени средства на Директива 2003/41 за дейността и надзора върху институциите, предлагащи пенсионно осигуряване в професионални схеми и изискванията за граница на платежоспособност и гаранционен капитал на Директива 2002/83/ЕО относно животозастраховането. 7) Регламентиране на по-строги изисквания към учредителите и акционерите. С проекта за изменение на КСО ще се извършат промени в разпоредбите, уреждащи изискванията към учредителите и акционерите. Въвежда се по-строга регламентация, предвид променените условия в страната и членството й в ЕС, както и новият етап в развитието на пенсионноосигурителните дружества, които вече могат да управляват четири пенсионни фонда – два задължителни и два доброволни и да осъществяват дейност по пенсионно осигуряване в професионални схеми в държави-членки на ЕС. Предвиждат се по-строги изисквания към акционерите на пенсионноосигурителни дружества, които притежават значителна част от капитала им - 10 и над 10 %. Доразвиват се и се конкретизират изискванията към специализираната служба за вътрешен контрол в пенсионноосигурителното дружество. 3.4 Преглед на модернизацията на пенсионната система в отговор на променящите се нужди на икономиката, обществото и хората 3.4.1 Равно третиране на жените и мъжете В областта на равнопоставеността между половете основна цел на пенсионната политика в България е формирането на такова трудово и социално законодателство, което отчита и насърчава прилагането на принципите на равнопоставеност и равни възможности между жените и мъжете. В тази посока са положени много усилия – както във връзка с транспониране на водещите директиви на Съвета на Европейския съюз, така и по отношение на ратифициране на основните конвенции на Международната организация на труда в контекста на равенството между половете. Единствената, но доста съществена, разлика в пенсионноосигурителното законодателство е възрастта за пенсиониране в законоустановения първи (солидарен) стълб. Към 1.01.2008 г. мъжете придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършени 63 г., а жените при навършени 59.5 г. Предвижда се възрастта за пенсиониране на жените да достигне 60 г. през 2009 г. Тези различия се пренасят и в законоустановения втори (капиталов) и доброволния трети (капиталов) стълб, тъй като право на пенсия от тях се получава при навършване на възрастта за пенсиониране по първи стълб. Що се отнася до професионалните пенсионни схеми, правото на пенсия възниква при равни условия – при навършване на 60 годишна възраст и за жените, и за мъжете. От една страна по-ниската възраст за пенсиониране предполага, че жените ще се пенсионират с по-ниска продължителност на осигурителните периоди и съответно по-малко натрупани средства по индивидуалните партиди отколкото мъжете, при равни други условия. От друга страна, по-високата средна продължителност на живот на жените след пенсиониране, в съчетание с по-малко натрупани средства в индивидуалната партида спрямо мъжете ще доведе до по-ниска по размер пенсия. Към края на 2007 г. данните за броя на осигурените лица в универсалните пенсионни фондове не дават основание да се говори за значителни различия по пол. При общо малко над 2.6 млн. осигурени лица броят на осигурените жени и мъже е почти еднакъв с лек превес на мъжете. В професионалните пенсионни фондове обаче, броят на осигурените жени е значително по-малък от този на осигурените мъже. Броят на осигурените жени за 2007 г. съставлява едва 15.17 % от общия брой осигурени в професионални пенсионни фондове лица. Това е обяснимо и не е основание за тревога, като се има предвид, че в тези фондове се осигуряват лица, работещи при условията на I и II категория труд, и че в тези професии и дейности по традиция преобладават мъжете. Различия по пол се наблюдават и по отношение участието във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. За 2007 г. делът на осигурените жени от общия брой на осигурените е 42.07 %. Различия се регистрират и в контекста на средния размер на натрупаните средства в индивидуалните партиди на осигурените лица. Данните от 2007 г. показват, че във всички фондове за допълнително пенсионно осигуряване размерът на натрупаните средства на осигурените жени е по-нисък от този на мъжете. Това се дължи на разликата в заплащането на труда и в осигурителните доходи между жените и мъжете, периода на осигуряване, участието в заетостта. Друг важен въпрос е забраната за дискриминация. От 2006 г. в КСО действа специален текст, уреждащ този въпрос, а също така и изрична разпоредба, касаеща допълнителното доброволно осигуряване по професионални схеми. Осигурителят не може да откаже допълнително доброволно пенсионно осигуряване на работници и служители на основание на народност, произход, пол, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст, политически или други убеждения, религия или вяра, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно, обществено и материално положение и наличие на психически и физически увреждания. При осигуряване по професионална схема се забранява и всякаква дискриминация, пряка или непряка, основана на пол, особено що се отнася до брачното или семейното положение, и по-специално до приложното поле на схемите и условията за достъп до тях; задължението за внасяне на осигурителните вноски и изчисляването на вноските; изчисляването на пенсионните плащания, включително увеличенията, дължими на съпрузи и лица, които имат право на издръжка, и условията, които определят продължителността и запазването на правото на пенсионно плащане. За транспониране на Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 г. относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги през 2007 г. бе приет Закон за допълнение на Закона за защита от дискриминация, както и изменения на КСО. Съгласно чл. 5, § 1 от директивата „Държавите-членки гарантират, че във всички нови договори, сключени след 21.12.2007 г. най-късно, използването на пола като фактор при изчисляването на премии и обезщетения за целите на осигурителните услуги и свързаните с тях финансови услуги, не води до различия по отношение на премиите и престациите.” Същевременно чл. 5, § 2 от Директивата допуска изключение от правилото по § 1, като позволява на държавите да разрешат пропорционални разлики по отношение на премиите и добавките за осигурените лица, когато полът е определящ фактор при изчисляването на рисковете, въз основа на подходящи и точни актюерски и статистически данни. Заинтересованите държави-членки уведомяват Комисията и следят за това да бъдат събирани, публикувани и редовно актуализирани точни данни за използването на пола като определящ актюерски фактор. Тези държави-членки преразглеждат решението си пет години след 21.12.2007 г., като се съобразяват с доклада на Комисията, посочен в чл. 16 и представят резултатите от това преразглеждане в Комисията. В КСО бе създадена нова ал. 3 в чл. 246, с която се дава възможност за използване на изключението по чл. 5, § 2 от директивата. Тази разпоредба на КСО предвижда, че „отчитането на пола като актюерски фактор при определяне размера на пожизнената пенсия се допуска, в случай че пенсионноосигурителното дружество ползва надеждна и редовно актуализирана публична статистическа информация, от която е видно определящото значение на пола.” С ал. 4-8 на чл. 246 от КСО са уредени основанията и процедурата за актуализиране и одобряване на използваните биометрични таблици. 3.4.2 Достъп до информация Осигуреното лице във фонд за допълнително пенсионно осигуряване получава информация за натрупаните средства в индивидуалната му партида, за доходността от тяхното управление и за произтичащите пенсионни права, чрез годишно извлечение изпратено по пощата (всяка година до 31 май), чрез проверка с идентификационен код на партидата на електронната страница на дружеството, а също така и чрез безплатна информация в офисите на дружеството. При сключване на осигурителен договор пенсионноосигурителните дружества са задължени да предоставят информация на осигурените лица относно правилника за дейността на пенсионния фонд. Осигурените лица във фонд за допълнително пенсионно осигуряване по професионални схеми получават и ежегодна допълнителна информация относно всяка промяна в схемата, произтичаща от изменения и допълнения в нормативната уредба или в правилника на фонда, а също така и за рисковете при инвестиране и управление на професионалната схема, както и за лицата, които поемат тези рискове. При поискване им се предоставя също така годишния финансов отчет и изготвения от пенсионноосигурителното дружество годишен доклад за професионалната схема, информация относно инвестиционната политика и структурата на инвестиционния портфейл, информация за реда и начина на прехвърляне на натрупаните им средства в друго пенсионно дружество. Осигурените лица винаги могат да намерят информация на интернет страницата на Комисията за финансов надзор, също така могат да получат отговор на интересуващи ги въпроси, чрез запитване в колцентъра на комисията или чрез писмена жалба. Комисията за финансов надзор също организира периодични семинари с участието на журналисти, ученици, съдии и други, с цел популяризиране и разясняване на дейността по допълнителното пенсионно осигуряване и финансовите пазари.
Координационният механизъм на ЕС в областта на системите за социална сигурност, установен с Регламенти 1408/71 и 574/72, гарантира преносимостта на пенсионни права по първия и втория стълб в случаите, когато лицата упражняват правото си на свободно движение в общността. Проблемът за преносимостта на пенсионни права се поставя основно по отношение на професионалните схеми, възможността за установяване на които бе въведена през 2006 г. законодателно и в България в рамките на третия стълб на пенсионната система. Целта е работниците да не губят пенсионни права при движението им в общността, а също така и при смяна на различни работодатели в рамките на една държава. По отношение на преносимостта на пенсионните права при допълнителното доброволно осигуряване по професионални схеми в България не съществува проблем, поради факта, че вноските на осигурените лица се натрупват в индивидуална партида, чиято наличност е известна по всяко време. В професионалните схеми създадени по трудовото и социално законодателство на България не съществуват правопораждащи периоди и при прекратяване на трудовото правоотношение прехвърлянето на средствата, натрупани от лични вноски, от една професионална схема в друга такава е разрешено, а при придобиване право на пенсия осигуреното лице има право да изтегли средствата, натрупани от вноски на работодател. През 2006 г. е създадена нова разпоредба в КСО, с която се гарантира, че осигурените лица по професионална схема, за които е прекратено внасянето на осигурителни вноски по тази схема в резултат от преместването им от Република България в друга държава-членка, запазват правата си в същата степен, както и осигурените лица, по отношение на които вече не се внасят осигурителни вноски, но които остават в Република България. 3.4.4 Развитие на пенсионния модел в съответствие с обществените потребности Предвиждат се законодателни промени, с които да се въведе т.нар. “мултифондова система” в частта на доброволното пенсионно осигуряване. За целта се предвижда пенсионноосигурителното дружество да може да създаде във всеки доброволен пенсионен фонд до три инвестиционни портфейла с различен рисков профил - агресивен, балансиран и консервативен, като създаването на балансиран портфейл е задължително. Разграничаването на портфейлите става чрез система от критерии за определяне на рисковия им профил и на базата на относителния дял на финансовите инструменти с променлив доход спрямо активите, обособени в съответните портфейли. Всяко осигурено лице ще може самостоятелно да избира един или повече инвестиционни портфейли в един фонд, съгласно чиято инвестиционна политика да се управляват средствата по индивидуалната му партида. Предвижда се изискване за предварително информиране на лицата за инвестиционните възможности, които предлага фонда, както и задължение за дружеството да направи оценка на всяко лице с оглед то да направи най-подходящ избор на портфейл. Направеният избор ще може да се променя по всяко време. С оглед да се предостави на осигурените лица възможност за максимално информиран и точен избор на инвестиционен портфейл са въведени завишени изисквания към осигурителните посредници на пенсионноосигурителните дружества. Ч А С Т 4 Н А Ц И О Н А Л Н А С Т Р А Т Е Г И Я З А З Д Р А В Н А И Д Ъ Л Г О С Р О Ч Н А Г Р И Ж А 4.1 Ключови предизвикателства, приоритети и цели в областта на здравеопазването и дългосрочната грижа Здравето и икономическият растеж на всяка страна са неразривно свързани. Бедността се явява не само основна детерминанта на неблагоприятния здравен статус, но и негово потенциално следствие, характеризиращо се с по-кратка очаквана продължителност на живота, висока детска смъртност, неудовлетворително репродуктивно здраве, повишен риск за заразяване от някои инфекциозни заболявания (туберкулоза и СПИН), по-високи нива на употреба на тютюн, алкохол и наркотични вещества, по-високо ниво на разпространение на хроничните неинфекциозни заболявания, на депресивните състояния, самоубийствата, по-чести актове на антиобществено поведение и насилие, а също и по-изразено и дълготрайно въздействие на вредните фактори на околната среда. Проблемът е важен, тъй като жизненият стандарт се отразява на основните детерминанти на здравето. Нарастващият брой и дял на възрастните хора (на 65+г.) поставя сериозни предизвикателства пред социално-осигурителната система, системата за социално подпомагане и здравеопазването. Прогнозите на ООН предвиждат през 2025 г. делът на лицата над 75 г. сред възрастното население да достигне до 26.2 % в Източна Европа. Поради това, развитието на системите за здравна и дългосрочна грижа изисква особено голямо внимание в страна като България, в която 22.5 % от населението е в над трудоспособна възраст, а средната продължителност на живота е 72.7 г. за периода 2005-2007 г. Към тези данни следва да се добави и високият брой на децата и възрастните хора с увреждания и хронични заболявания. Тази картина се допълва и от все още недостатъчно доброто взаимодействие между здравната и социалната грижа, както в областта на превенцията, така и във връзка с осигуряването на качествени грижи. Присъединяването на България към ЕС наложи цялостно актуализиране на здравната политика на страната. В този контекст Министерство на здравеопазването (МЗ) е разработило и предложило за дискусия нова Национална здравна стратегия, отговаряща на изискванията на новите реалности и предизвикателства. Резултатът от тази стратегия следва да е финансово устойчива и ефективна система на здравеопазване, осигуряваща качествени здравни грижи по промоция, профилактика, лечение и рехабилитация, с цел подобряване здравето на хората. Разработената Национална здравна стратегия на Република България за 2008-2013 г. включва цели, приоритети и политики, насочени към подобряване на достъпността, качеството и ефективността на оказваните на гражданите здравни услуги – това са и ключовите ни цели в рамките на здравната политика. Националната здравна стратегия за 2008-2013 г. ще определя пътя и начините за осигуряване на по-добро здраве и удължаване продължителността на живота. Това ще се осъществи чрез спазване принципите на достъпност, справедливост, равнопоставеност и солидарност, с активното участие на държавните, обществените и частните институции, неправителствените организации и на цялото население. Стратегията е насочена към интегриране на грижата за здраве на българските граждани във всички политики. В приетата от българското правителство Национална стратегия за демографско развитие на Република България 2006-2020 г. също се предвиждат мерки за преодоляване на последиците от застаряването на населението: развитие на политика за активно стареене, адаптиране на социално-осигурителната система и развитие на системата от социални и здравни услуги и повишаване качество на живот на възрастните хора. Тъй като промените в демографски и социален план пораждат нарастващи потребности за качествени дългосрочни грижи, предоставянето на достъп за всички, подобряването на координацията на грижите и осигуряването на подкрепа за неинституционалните форми на предоставяне на грижи ще продължават да бъдат нашите основни предизвикателства. Налице е и необходимост от намирането на точния баланс между обществените и частните отговорности и институционалните и неинституционалните грижи. Приоритетните ни цели в рамките на стратегията за дългосрочна грижа са:
4.2 Здравеопазване 4.2.1 Напредък по отношение на Националния стратегически доклад за 2006-2008 г. и предизвикателствата, идентифицирани в Съвместния доклад по социална закрила и социално включване за 2007 г. 1. Последни тенденции Както беше отбелязано по-горе, демографските процеси в страната се характеризират с трайна тенденция на намаляване броя на населението и на неговото застаряване. Основните причини за това са ниската раждаемост, нарастването на смъртността и емиграцията на значителна част от младите хора. Процесът на застаряване на населението е в пряка връзка с броя на икономически активното население. Въпреки, че се отбелязва нарастване на средната продължителност на живота (72.7 г. за 2005-2007 г.), тя е по-ниска от тази в страните от ЕС (78.45 г.)21. Ниската раждаемост е един от факторите за намаляване на броя на населението. През 2007 г. се отчита нарастване на показателя, който достига 9.8 на 1000 души. Социално-икономическите условия оказват негативно влияние върху репродуктивните нагласи, особено сред младите хора у нас. Смъртността нараства през последните две десетилетия и през 2007 г. коефициентът на обща смъртност е 14.8 ‰, доста по-висок от този в ЕС. Детската смъртност незначително се снижава и през 2007 г. е 9.2 на 1000 живородени. Независимо от отбелязаното намаление, тя остава по-висока от средната за ЕС22. Един от основните проблеми, породени от застаряването на населението у нас, е нарастването на патологията, свързана с напредналата възраст. В смъртността по причини водещи от много години са болестите на органите на кръвообращението. През 2007 г. техният дял е 65.8 %. На второ място са злокачествените новообразувания (15.9 %), следвани от болестите на дихателната система (4 %) и травмите и отравянията (3.4 %). Честотата на регистрираните заболявания по данни на Националния център за здравна информация (НЦЗИ) за периода 1990-2006 г. намалява до 1369.3 на 1000 души население. Тъй като от 2001 г. данните са получени чрез екстраполация, не може да се твърди, че тази тенденция отразява реалната действителност. Структурата на регистрираните заболявания не се променя съществено. Сред всички регистрирани заболявания най-високи са честотата и относителният дял на заболяванията на дихателната система (около 38 %), следвани от болестите на нервната система, болестите на органите на кръвообращението, травмите и отравянията. Следва да се отбележи, че редица заразни болести са ликвидирани или сведени до единични случаи: дифтерия, коремен тиф, бруцелоза, детски паралич, морбили и др. СПИН е водещата причина за смъртните случаи в света на хора в активна възраст и е глобално здравно предизвикателство. Към момента България остава страна с ниско разпространение на епидемията, но въпреки това средствата, необходими за осигуряване на универсален достъп до превенция, лечение, грижи и подкрепа, нарастват всяка година. В България към 31.12.2006 г. официално в МЗ са регистрирани общо 689 ХИВ-серопозитивни лица. Около 25 % от инфектираните са във възрастовата група 15-25 г., с водещ сексуалният (полов) път на предаване на инфекцията. През 2006 г. броят на новооткритите лица, инфектирани с ХИВ, е 91. Туберкулозата е не само медицински, но и социално-икономически проблем за обществото, тъй като нейното разпространение е свързано с такива социално обусловени явления като икономически спад и бедност, недохранване, злоупотреба с алкохол, наркомания и др. Най-засегнати от заболяването са лицата в активна възраст (30-64 г.), което има преки икономически последици, както за самия болен и семейството му, така и за обществото. Заболяването води до намалена работоспособност и увреждания, което увеличава социално-икономическото бреме на туберкулозата. Заболеваемостта от туберкулоза у нас (новооткритите случаи) през последните години е около 40 на 100 000 души от населението, но е 4 пъти по-висока от страните в ЕС. Общата психична болестност през 2007 г. е 2255 %ooo . Честите психически разстройства достигат до 20 % от общата болестност, което е сред най-високите нива в сравнение с други 7 европейски страни, участващи в епидемиологично проучване. Независимо, че тежките психични разстройства обхващат само 1.5 % от населението, загубите в икономическо изражение са многократно по-големи – намалена работоспособност, ангажиране на социални ресурси, вторичен стрес сред близки и околни поради високата стигматизация. Установява се значимо снижаване на физическата дееспособност на децата и подрастващите в училищна възраст. Тенденциите относно здравното състояние и физическото развитие на съвременните деца и подрастващи не са благоприятни, тъй като всеки един от практически здравите ученици е обременен с 5 до 15 и повече рискови фактори, което е сериозна предпоставка за последващото им включване в групата на хронично болните. Хранителният статус на населението (по данни от 6 национални представителни проучвания на населението в България) се характеризира с наличие на небалансиран характер на хранителния прием, нисък прием на някои витамини и минерали и наличие на дефицит при някои рискови популационни групи, свързани с бедността. Консумацията на храни се свързва със следните негативни характеристики: по-висок прием на добавени мазнини от препоръчваните максимални количества, ниска консумация на риба, на мляко, недостатъчен прием на зеленчуци и плодове през зимата и пролетта, недостатъчна консумация на пълнозърнени храни, висок относителен дял на червени меса, висока консумация на алкохолни напитки при мъжете в зряла възраст. Повишената чувствителност към социалните детерминанти на здравето определя специалното внимание към уязвимите групи – уязвими етнически групи, хора с увреждания и др. Отличителни белези на здравния статус на лицата в неравностойно положение, принадлежащи към уязвими етнически групи (основно ромската общност), са по-високата заболеваемост и смъртност и по-ниската продължителност на живота, основно поради бедност и нездравословен начин на живот. Една от основните задачи в тази област е прилагането на защитни мрежи със съответното им адекватно финансиране. Подобни защитни мрежи са необходими и за хората с увреждания, включващи гаранции и стимули за тяхната равнопоставеност, за ефективно упражняване на правото им на независим живот и социално включване. За решаване на проблемите на хората в неравностойно положение правителството предприе редица мерки, които са насочени към специфичните потребности на тези хора. В България с медицински установена степен на увреждане са над 260 000 души, като само 13 % от тях получават доход от трудова дейност. Достъпът до здравни услуги за хората с увреждания е ограничен от непригодената за техните възможности инфраструктура в лечебните заведения, влошеното качество на експертизата на работоспособността, както и значителното удължаване на сроковете за постановяване на решенията на Териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК). Децата в риск също изпитват затруднен достъп до здравни услуги. На практика няма добре систематизирана информация за тези деца, както на регионално, така и на национално ниво. Липсват специализирани здравни услуги в тези общности, което увеличава риска от социално изключване на семействата на тези деца. Достъпът до здравни услуги е затруднен и поради диспропорции в разположението на лечебните заведения у нас, лоша или неизградена пътна инфраструктура, липса на специализирани транспортни средства и други. Основните предизвикателства са:
Каталог: ckfinder -> userfiles -> files -> politiki politiki -> Национална стратегия „визия за деинституционализацията на децата в република българия” Политически документ politiki -> Програма за обучение и заетост на продължително безработни лица предпоставки и необходимост от реализация на програмата politiki -> Споразумения между Министерството на труда и социалната политика и чуждестранни сродни министерства politiki -> Доклад Сравнителен анализ на разходите и ползите от системите за грижа за детето politiki -> Доклад юли 2012 Юни 2013 г. Резюме error: Reference source not found politiki -> Закон за социално подпомагане ксо кодекс за социално осигуряване politiki -> Списък на членовете на национален консултативен съвет по професионална квалификация на работната сила Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|