Доклад на Република България по стратегиите за социална закрила и социално включване
Изтегляне 1.39 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.7 По-добро управление
- 2.7.1 Подготвителен процес
- 2.7.2 Координация на политиките
- 2.7.3 Мобилизация и ангажиране на участниците
- 2.7.4 Оптимизация
- 2.7.5 Мониторинг и наблюдение на създадената организация
- 2.7.6 Политическа цел 4: По-добро управление на политиката по социално включване
2.6 Мониторинг и ресурси Мониторинг Индикаторите, които ще бъдат използвани в отчитане на прогреса в изпълнението на плана са основно отразени в количествените цели в раздел 2.2.3. В допълнение ще бъдат използвани всички налични индикатори, по които България събира информация, както общоевропейски, така и национални. Мониторингът ще се осъществява от министъра на труда и социалната политика със съдействието на лицата за контакт по въпросите на социалното включване и всички заинтересовани страни в процеса11. Ресурси Основният източник за финансиране, както на изпълняваните до момента, така и на планираните допълнителни мерки, е държавния бюджет. Общините също допълват със свои средства финансирането, най-вече по цели 1 и 3. Средствата за всички политики, обхванати от Националния план за действие, се залагат ежегодно в Закона за държавния бюджет на Р България. Допълнителен източник на финансиране са различни програми и проекти на международни и местни организации. Най-големите допълнителни източници за финансиране на мерките в плана се очаква да бъдат Европейския социален фонд, съ-финансиращ изпълнението на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” и Европейския фонд за регионално развитие, съ-финансиращ Оперативна програма „Регионално развитие”. В тази връзка обявените и планирани схеми, които допринасят за постигане на целите на настоящия план, са детайлно описани (включително и във финансово измерение) в Анекс 2.1. Основните институции, отговорни за изпълнението на Националния план за действие за социално включване за 2008-2010 г. са посочени в Анекс 2.2. 2.7 По-добро управление В настоящия раздел, освен описанието на създадената институционална уредба за по-добро управление на политиката по социално включване, механизмите за координация, мейнстриминг, мониторинг и активно включване на всички заинтересовани страни, е представена и четвъртата политическа цел за 2008-2010 г. 2.7.1 Подготвителен процес За подготовката на стратегическия доклад за 2008-2010 г. се създаде междуведомствена работна група. Практиката от подготовката на първия доклад за 2006-2008 г. показа, че формалното включване в работната група на представители на социалните партньори и гражданското общество не доведе до реалното активно участие на по-голяма част от тях. Поради това, в рамките на подготовката на новия доклад се използва различен подход за подобрена консултация и активно въвличане на заинтересованите страни в процеса. Обособиха се три подгрупи: 1. За изготвяне на Национален план за действие за социално включване; 2. За изготвяне на Национална стратегия за пенсиите; 3. За изготвяне на Национална стратегия за здравна и дългосрочна грижа. Подгрупата за подготовка на Национален план за действие за социално включване е в състав лицата за контакт, включени в постоянната експертна група по въпросите на социалното включване. Това са представители на всички институции с ангажименти в тази политика12. Първоначалният подготвителен етап най-общо включваше:
Една от най-важните дейности в рамките на подготовката не само на националния план, но и на целия доклад с трите му основни елемента, беше консултирането с всички партньори в процеса на провеждането на политиките в областта на социалната закрила и социалното включване. Консултацията беше на широка основа и един паралелен процес на цялата подготовка на доклада. Най-общо консултацията протече по следния начин: 1. Първи етап – покана за предложения от страна на социалните партньори и неправителствения сектор за приоритетни области и примери за добри практики. Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) също беше привлечено в този процес, независимо, че чрез лицата за контакт по социално включване на общинско ниво бяха получени предложенията на различни общини. За първи път в процеса на предварителна консултация се включиха и областните администрации. 2. Втори етап - последваща консултация със заинтересованите страни – с местните и регионални власти, социалните партньори, неправителствените организации, на два етапа: консултация на първия проект и последваща консултация след обобщаване и отразяване на получените предложения и становища. За втория етап на консултацията бяха поканени и представители на академичните и изследователските среди, водещи международни организации, работещи в България. 3. Преди финализирането на проекта се проведе и обществена консултация на специално създаденият за целта интернет портал за обществени консултации. 4. Финално съгласуване с всички министерства и агенции, имащи отношение към политиките, и НСОРБ. Консултацията на доклада показа, че е налице общ консенсус за проблемните области на политиката по социално включване. За съжаление се потвърди вече установената в България практика, че неправителственият сектор се включва по-активно на фазата разработен проект. Това поставя пред изпълнителната власт нуждата да предприеме допълнителни стимулиращи мерки за по-активно участие и инициативност още в най-ранните стадии на подготовката на стратегическите документи. Нов и много положителен момент е увеличената активност на регионалното ниво, което при предишния доклад почти липсваше. Сътрудничеството между отделните институции на национално ниво също беше по-активно. 2.7.2 Координация на политиките Цялостната организация и координация на разработването и провеждането на политиката по социално включване се осъществява от министъра на труда и социалната политика. Осъществяването на мониторинг във връзка с провеждането на тази политика също е в правомощията на министъра на труда и социалната политика. В рамките на Министерството на труда и социалната политика в дирекция „Социална закрила и социално включване” е създаден отдел „Социално включване”, който подпомага министъра в тези му правомощия. Кръгът на ангажираните с изпълнението на тази политика институции на национално и местно ниво е широк. Това постави сериозни предизвикателства с оглед координационните механизми. В резултат на предприетите действия за по-добро управление в рамките на плана за 2006-2008 г. беше създадена постоянна експертна група, включваща лица за контакт по въпросите на социалното включване във всяка една институция, имаща ангажименти по отношение на тази политика. Наред с чисто организационната и експертна страна на позитивите от съществуването на тази група от лица за контакт, едно от най-големите преимущества е създаването на отговорност във всяка една институция по въпросите на социалното включване и осъзнаване на нуждата от съвместна работа по тези въпроси. Целта на експертната група е да подобри процеса на мейнстриминг на политиката по социално включване, както и възможността за пряк обмен на информация и директна съвместна работа по въпросите на социалното включване. Определени са и лица за контакт по въпросите на социалното включване на общинско и областно ниво, което за първи път по такъв директен начин включва регионалните и местни власти в целия процес, свързан с формирането и оценката на провежданите политики в областта на социалното включване. До този момент тези нива се включваха само в изпълнението и планирането на определени аспекти на тази политика. Разбира се, чрез НСОРБ общинското ниво винаги е представено и в подготвителните етапи на стратегическото планиране, но въпреки това директното и непосредствено участие на общините показа обнадеждаващи резултати. Основните параметри, по които целим да постигнем напредък, са:
В тази връзка мерките, които ще предприемем, са: 1. Методична подкрепа за регионалните и местни власти за разработване на общински планове за социално включване и/или съответно областни планове за социално включване. Целта ни е поне половината от българските общини да имат такива планове. В рамките на консултацията по доклада част от регионалните власти посочиха необходимостта от по-засилено участие на регионалното ниво и поради това разработването на областни планове, които да обобщават нуждите на региона на базата на общинските планове, ще допринесе за по-добрата координация на процеса. 2. На централно ниво усилията ни ще бъдат съсредоточени върху подобряване на капацитета на лицата за контакт по социално включване13. 2.7.3 Мобилизация и ангажиране на участниците Проблемите, пред които България се изправи в периода на социалния и икономическия преход, са различни и те наложиха и голямо разнообразие от мерки за тяхното решаване. Целевите групи в риск също се разширяват. Нараства и нуждата за по-голяма публичност и прозрачност по отношение на взетите решения и на реално постигнатите резултати. Нараства нуждата от индивидуален и системен подход за всяка една отделна рискова група, като от друга страна многостранният подход в адресирането на предизвикателствата замени откъслечните и некоординирани мерки. Държавата и общините са задължени да създават условия за активно участие на гражданските организации и социалните партньори. За разлика от държавните органи обаче, доколко тези организации и партньори ще участват и ще са активни в голяма степен зависи и от самите тях. Независимо, че има тенденция за по-активно участие, все още предстои намирането на най-добрия възможен начин, който да позволи на всички заинтересовани страни, и в частност на бенефициентите на провежданите политики, да участват активно. Консултацията със заинтересованите страни е определена като задължителна в българското законодателство. За тази цел са създадени редица консултативни органи, без чието консултиране е невъзможно да се приемат определени документи. Подходът, който се следва в България, позволява на заинтересуваните страни да участват не само при консултирането и контрола на изпълнението на политиките, но и при самото им формиране. Всички нормативни и стратегически документи в областта на социалната закрила и социалното включване са разработени, следвайки този подход, включително и Националния стратегически доклад по социална закрила и социално включване. В рамките на другите две нива на управление в България – местното и регионалното, също са създадени различни консултативни органи по подобие на националния модел. По отношение на представителните организации се прилагат определени правила за представителност на национално ниво. Това цели гарантиране на равноправното представителство на гражданското общество при формиране на политиките. Освен национално представените организации в последните години активно се включват и организации, които макар и не национално представени са изключително активни в сектора, в който работят или съответно са генератори на много добри практики и методи. Като пример в това отношение следва да посочим редица от ромските организации, организации - доставчици на социални услуги и други. Практиката от подобен консултативен модел показа следното от гледна точка на ефективност и резултати:
Предизвикателства и мерки Качественото и координирано изпълнение на новия план за социално включване изисква повече усилия за създаване на модерни модели за междуинституционално взаимодействие и сътрудничество с гражданския сектор. В рамките на това направление дейностите, които ще предприемем, са свързани от една страна с по-ефективното сътрудничество между ангажирани институции във формирането и провеждането на общи политики, и от друга – с постигане на максимално висока степен на консултация и участие на всички заинтересовани страни. Публичният диалог съществува, но той следва да бъде и структуриран, и признат от всички групи в обществото. Поради това е изключително важно да се предприемат мерки за ясно идентифициране на страните на консултативния процес14 (от гледна точка най-вече на неправителствения сектор). Това, което следва да бъде подобрено в рамките на новия план, е:
2.7.4 Оптимизация В подраздел 2.7.2 са описани мерките, които бяха предприети с цел по-добра координация и мейнстриминг на политиката по социално включване (лицата за контакт по социално включване и др.). В подраздел 2.7.6 също се съдържат насоките на бъдещата ни дейност в тази връзка. За първи път в подготовката на настоящия стратегически доклад се включиха и представители (лица за контакт по социално включване) на институцията, отговорна за координирането на Националната програма за реформи. В подготовката на последната съответно са включени представители на отговорната институция за стратегическия доклад. Това се отрази положително на подготовката и на двата документа. Чисто от организационна гледна точка беше важно да се получи обмен на информация и това, което се установи е, че двата процеса на подготовка на тези ключови политически документи следва да вървят в паралел при постоянна координация. Това още веднъж гарантира постоянната координация при формулиране и осъществяване на политиките. Във връзка със синергиите между различните политики и начина, по който те взаимно се допълват и усилват въздействието си, с цел постигане на оптимални резултати можем да посочим факта, че както предишната, така и новата Национална програма за реформи на България съдържа редица мерки, насочени към стимулиране на икономическата активност на работната сила и инвестициите в човешки ресурси, както и за повишаване на стандарта и качеството на живот и гарантиране на социалната защита и интеграция на уязвимите групи с цел ефективно социално включване, за намаляване броя на трайно безработните лица в трудоспособна възраст и на пасивните потребители на социални помощи с цел създаване на реална възможност за пренасочване на ресурсите към хората, които имат най-голяма нужда от тях. Националната програма за реформи обхваща и широк кръг от мерки за превенция на отпадането на ученици от образователната система и намаляване на техния дял, повишаване на качеството на образованието, развитие на професионалното образование и обучение, ученето през целия живот, насърчаване на предприемачеството, мерки насърчаващи удължаването на трудовия живот на възрастните работници, както и мерки за подобряване на социалната инфраструктура, физическата среда и жилищния фонд. От гореизложеното е видно, че разделението е само условно, защото успешните реформи са и ще са резултат от интегрирания подход при формулирането и изпълнението на политиките. Най-мащабната програма, която има пряка връзка с постигането на целите на социалното включване, е Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013 г., съ-финансирана от ЕСФ. Пример за успешна координация и синхронизация между плана за социално включване и финансиране е тази програма. Добрата обвързаност на политическите цели и приоритети с различните финансови източници, сред които водещо място заема ЕСФ, е изключително важна. Във всички приоритетни направления на програмата са заложени мерки за социално включване. Това е в пълно съответствие с многостранния характер на тази политика. Достъпът до пазара на труда за уязвимите групи, достъпът до образование, специалните мерки за интеграция на уязвимите етнически групи, развитието на социалните услуги и разбира се, достъпът до здравна грижа – това са все политики, които са залегнали в оперативната програма и чрез чието изпълнение ще постигнем целите не само на сега действащия план за действие, но и на тези планове, които предстоят. Ако трябва да поставим рамка или да обобщим областите на интервенции в програмата, които най-силно ще въздействат за постигане на целите на социалното включване, заложени в нашите стратегически документи, то това са: активно включване чрез заетост и професионална квалификация, достъп до качествено образование и обучение, развитие на сектора на социалната икономика, достъп до качествени социални и здравни услуги и деинституционализация, намаляване на бедността сред децата, социално включване на уязвимите етнически групи, антидискриминация. Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г. също отчита потребностите на групите в неравностойно положение. Най-общо областите на интервенции в тази връзка могат да се обобщят в следното: адаптиране на градската инфраструктура към нуждите на хората с увреждания; насърчаване на инициативи, ориентирани към социалните, образователните и здравните проблеми на ромското население, и мерки за съхраняване на ромската културна идентичност (Ромски културни центрове); дейности, свързани с ремонт/реконструкция/обновяване и оборудване на държавни и общински институции в сферата на образованието, социалните грижи, здравеопазването и културата. Трябва да отбележим, че сред лицата за контакт по социално включване има представители, както на управляващите органи, така и на междинните звена, които отговарят за съответните оперативни програми по различни структурни фондове на ЕС. Това участие цели да гарантира координацията между целите на социалното включване и приоритетните области на интервенции по програмите. Една от допълнителните мерки, които следва да предприемем с цел оптимизацията на дейността по мейнстриминг на политиката по социално включване, е укрепване на професионалния капацитет на служителите в звената, формиращи политиките за социално включване. Дейности по обмен на опит и добри практики, дейности за изграждане на професионални екипи за сътрудничество и координация между различни звена, отговарящи за различни аспекти на политиките, също могат да бъдат организирани. 2.7.5 Мониторинг и наблюдение на създадената организация Мониторингът на изпълнението на политиката в областта на социалното включване, включително и на Националния план за действие за социално включване, се осъществява от министъра на труда и социалната политика. В мониторинга и оценката се разшири участието на социалните партньори и неправителствения сектор. Както предишния план, така и този ще бъде наблюдаван и оценяван от гледна точка на резултати и въздействие на два етапа – междинен и финален. Източниците на информация са на всички нива на управление, а в оценката се включват и външни и независими източници. По отношение на капацитета за мониторинг има още много какво да се желае и то не само в рамките на МТСП, но и във всички останали участници в процеса. Залагането на количествено измерими цели, като тези в плана за 2006-2008 г., е сравнително нов подход в българската политика и практика, предполагаща съответно и развитие на целия и пълен набор от индикатори. България разработва общоприетите европейски индикатори, а също така и други национални индикатори, но има още какво да се желае. България в лицето на Националния статистически институт (НСИ) се е ангажирала да предоставя хармонизирана статистика за социалните разходи (ESSPROS), която е в процес на последна подготовка и ще съдържа данни от 2005 г. Недостигът на информация се приема като пречка по отношение формулирането и изпълнението на политиките. По отношение на измерването на бедността и социалното изключване НСИ е институцията, отговорна за събирането на данни по общоприетите първични и вторични показатели за социално включване или т.нар. Лаeкенски индикатори. Подготовката на доклади, анализиращи изпълнението на програмата за социално включване от гледна точка на количество и качество, също е средство за по-добро управление и най-вече във връзка с мониторинга и оценката. Качествените анализи изискват усилия и в посока капацитет и човешки ресурси. Ползват се и различни независими източници като изследвания, проучвания и анкети. Основните предизвикателства пред България в измерването на прогреса в изпълнението на политиката по социално включване произтичат от прилагането на нови подходи, в които липсва достатъчно опит, като например мейнстриминга на програмата за социално включване, поставянето на количествени цели и т.н. Общото заключение е, че все още има нужда от усъвършенстване на системата за мониторинг на бедността и социалното изключване в България. Основните слаби страни на системата за мониторинг са свързани с недостатъчния брой изследвания и проучвания по различните измерения на бедността и социалното изключване. Нещо повече, за някои от измеренията липсват точно дефинирани, надеждни и регулярно наблюдавани показатели. Пример за такива области са материалното лишение, жилища, обкръжаваща среда, участие в социалния живот и семейна среда. В тази връзка подобряването на системите за мониторинг, оценка на ефективността и оценка на въздействието на политиката по социално включване са сред приоритетните мерки в рамките на новия план. 2.7.6 Политическа цел 4: По-добро управление на политиката по социално включване От всичко казано по-горе по отделните елементи на доброто управление, като настояща ситуация в България и бъдещи цели, се извежда и четвъртата основна политическа цел на Националния план за действие за социално включване за 2008-2010 г., а именно: „По-добро управление на политиката по социално включване”. Мерките, които предвиждаме, са следните:
Това са най-основните мерки, които ще предприемам с цел по-добро управление на политиката по социално включване. Другите мерки, които ще допринесат за постигането на тази цел са описани в подраздели 2.7.2, 2.7.3, 2.7.4 и 2.7.5. Каталог: ckfinder -> userfiles -> files -> politiki politiki -> Национална стратегия „визия за деинституционализацията на децата в република българия” Политически документ politiki -> Програма за обучение и заетост на продължително безработни лица предпоставки и необходимост от реализация на програмата politiki -> Споразумения между Министерството на труда и социалната политика и чуждестранни сродни министерства politiki -> Доклад Сравнителен анализ на разходите и ползите от системите за грижа за детето politiki -> Доклад юли 2012 Юни 2013 г. Резюме error: Reference source not found politiki -> Закон за социално подпомагане ксо кодекс за социално осигуряване politiki -> Списък на членовете на национален консултативен съвет по професионална квалификация на работната сила Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|